Въведение във философията на правене на... пари

Да продължим разговора си от вчера; аз публикувах първата му част под заглавието Каква насока на развитие на ума се иска за да станеш добър бизнесмен?, но бях принуден да прекъсна отговора си; ето, сега го продължавам тук, тъй като тогава не успях да засегна всички съществени моменти; скоро пък ще публикувам в отделен постинг новите Ви коментари, заедно с моите нови размисли по повдигнатите въпроси:

Ето че стигнахме до възловия момент; за да си го припомним, се налага да приведа основното и от моето, и от Вашето твърдение в пълния им вид; ставаше въпрос за разликата между умност и мъдрост; аз казах ето какво:

... Продължавам да настоявам, че умните, ако наистина са умни, трябва непременно да изобретят начин да не са и бедни. Докато мъдрите може и да не са богати, там това е оправдано и е съвсем естествено. Просто защото за тях парите не значат нищо. И като такива не могат да бъдат предмет на въжделения, или нещо желано. Други неща желае мъдрият. Но умният не може да не желае и пари, наред с другото...

Явно тук се налага разяснение; аз Ви отпратих за справка към моите книги, примерно в моя курс лекции по философия (той излезе от печат под заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), но се налага тук отново да поясня, та да се разбере по-добре. Ето според мен главното, което трябва да се има предвид.

Нашият ум (съзнанието) ни служи за ориентиране във външния свят, той именно е инструмент на това ориентиране и като такъв е възникнал за да обслужва нашите човешки отношения към света, преди всичко познавателното. Аз имам своя теория за това, че съществуват три принципно различни, наричам ги чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателно, ценностно и практическо. Та умът обслужва познавателното отношение на човека към света и (към самия себе си), той е негова сърцевина. Вкратце ще кажа и това: при познавателното (умственото) отношение цялата работа се свежда до това, че човек се опитва да (у)знае какви са нещата сами по себе си, обективно, безотносително към човека и неговите особени нужди. При ценностното пък се стремим да открием какъв е смисълът, значението, ценността на тия неща за нас самите, т.е. субективно. При практическото, на основата на постигнато вече знание и ценност човек си формира съответните цели и благодарение на волята действа, за да им придаде реалност, да направи така, че да се сбъднат. Трябва да се има предвид това, че при познавателното (съзнателно-умственото) отношение водеща е мисълта, при ценностното - чувството, а при познавателното, както вече казах, душевната сила, която го осъществява, е именно волята.

Умът следва обаче да се разграничава и от разума. Умът е разсъдъкът, но не и разумът. Разумът е нещо висше, което често не се разбира и затова се принизява, като се отъждествава с ума и разсъдъка (интелекта). А не бива. Разумът в моето разбиране е синтетична душевна сила, която обединява в органично единство и познание, и ценност, той има и своите практически проекции, т.е. обединява в нещо цяло целия човешки потенциал. Разумът, разумността именно е онова, което отличава мъдрите от просто умните хора. Тоест, само мъдрите са разумни. А умни хора колкото искаш, дето се казва, тях "с лопата да ги ринеш", докато разумните и мъдрите са истинска рядкост, подобно на това както рядко се срещат, примерно, диамантите. Ето, благодарение на тия предпоставки вече, струва ми се, ще можем да разбулим загадката за това защо умните трябва да могат (и трябва) да са и богати, докато същото не бива да се казва за мъдрите. Те, мъдрите, живеят, общо казано, в един съвсем друг свят, не в този нашия, тукашния, затова да ги оставим засега настрана. Да се позанимаваме с умните.

Аз вече казах по въпроса нещичко предния път, когато се постарах да обясня каква настройка на ума има бизнесменът за разлика от чистия интелектуалец. Сега ми остава да допълня нещичко, та да се закръгли, така да се каже, картинката.

Умът затова ни е даден: да се ориентираме ефективно в света. И да работим за очовечаването му, за промяната му с оглед на някакви наши практически цели. Това, собствено, правят ония най-активни и практични (пък и прагматични) хора, които наричаме с думата "бизнесмени" (или "капиталисти", "предприемачи" или както там още искате). Щом като умът ни служи да се изявяваме точно в тази посока, то тогава просто няма как един наистина умен човек да не може да разреши загадката на богатството, на правенето на пари, на успеха. Щото тая загадка според мен е нещо като решаването на една не дотам сложна математическа задача; свежда се до пресмятане при някакви зададени стоиности на променливите. Да кажем, че умните не е задължително да са богати е все същото да кажем, че умните хора може и да са умни, но може и да не умеят да решават математически задачи! Няма как да е така: за един наистина умен човек е детска играчка да реши математическа задача. Е, трябва да има известна опитност и познания. Но това е всичко. Прочее, аз лично познавам няколко математици, които са изявиха като успешни бизнесмени. Разбира се, сред това пъстро общество на успелите, на ефективно работещите на попрището на бизнеса хора има всякакви, има и там различни типове, защото познавам и успешни бизнесмени и със съвършено друга настройка. Да, така е: даването на примери не е доказателство. Но е илюстрация на дадено положение. Ето, сега се замислям дали да не дам все пак един изразителен пример, касаещ точно обсъждания проблем, понеже, както е известно, чисто теоретичните и философски разговори са винаги крайно досадни за по-голямата част от четящата публика.

На времето познавах един интересен млад човек, интересуваше се от театър, философия, музика, изкуство, все от духовни неща. Идваше в моя Философски дискусионен клуб в ПУ "П.Хилендарски", там се запознахме, бяхме близки, общувахме често няколко години. Имаше и способности това момче, тогава беше 17 годишен. Учеше в строителен техникум. И сякаш учеше, така да се каже, с отвращение, имам предвид предметите от специалността си. Явно си беше сбъркал професията. Но знае ли човек. Ето точно това момче след по-малко от 10 години стана най-успешен и проспериращ бизнесмен. Даже и името му мога да кажа, не виждам лошо да го кажа. Нарича се Румен Кривицки, собственика на "Кривицки и сие", нали знаете, нали сте виждали тия големи билбордове за външна реклама, дето са пръснати из цялата страна? За тази фирма става дума. И защо дадох тоя пример? Ето тълкуването ми, смятам, че примерът е крайно подходящ и то тъкмо по интересуващия ни въпрос.

Тази първоначална философска и хуманитарна настройка на този млад човек явно го е тласкала да тръгне по пътя на мъдростта, на чисто интелектуалните дейности. Но след един период на лутане и "ферментация" на душевните сили развитието му явно прие друга посока. Можеше да стане, примерно, успешен артист, или дори философ, но в един момент за него приоритет са придобили други неща. Трябвало е да предприеме избор, въпреки че, предполагам, често избираме и без да си даваме ясна сметка какво правим - и най-вече защо го правим. Има неща и фактори, не зависещи от нас, но и от нас много зависи. Ето, моя милост, тръгна по съвършено друг път: не на бизнеса, а на чистата философия, на учителстването, на писането на книги и на витаенето в сферата на духовните неща, докато някогашният ми приятел Кривицки се изяви пълноценно в съвършено друга сфера. Между другото, този човек твърде много се и промени, няма как да е иначе. Срещали сме се откакто е бизнесмен няколко пъти. Промяната е смайваща. Въпреки че не съм разговарял задълбочено с него по тия проблеми, а бих искал. Ако сега, случайно, прочете този текст, нека да го възприеме и като покана от моя страна да осъществим тази от толкова време отлагана среща - за да поговорим повече за "ей-тия неща", за "нещата от живота". Примерно, мен много ме интересува това с какви очи гледа на света един такъв човек, доколко се чувства, в своята човешка цялост, удовлетворен, доволен и щастлив, как разбира щастието и прочие. И дали за нещо съжалява, след като толкова е постигнал. Постигнал е неща предимно от материален и паричен вид. А дава ли си сметка за всичко онова, което е пропуснал, от което се е отказал? Смятам, че може да се направи интересен разговор в тази посока. Имам обаче чувството, че Р.Кривицки някак си вътрешно се плаши от един такъв разговор. Примерно, много пъти ми и казвал, че ще ме потърси да се срещнем и да разговаряме по-нашироко, ала след това "забравя" да позвъни. Аз за него, вероятно, символизирам едно минало, за което, знам ли, може би съжалява? Както и да е. Това са вече екзистенциални въпроси, по които може много да се мисли. И то не непременно на лична основа. Ще завърша с това, че Р.Кривицки някога беше горещ фен на екзистенциализма, на френските екзистенциалисти преди всичко. Това беше още в славните времена преди 1989-та.

Та умните хора или хората, чиито ум не е заспал, трябва да могат, при съответната настройка, да станат и успешни бизнесмени, т.е. да станат богати. В някакъв смисъл наистина богатството е мерило на ума, на умността на човека. Не може умен човек да не може да решава математически задачи. Не може умен човек да е бедняк. Не се връзват някак нещата. Ако си умен, защо не си богат? - този въпрос според мен е твърде уместен и подходящ. Трябва да се задава на всички ония, които твърдят, че били, разбира се, умни, дори необичайно умни хора, но "не им било вървяло". Това са оправдания, които обаче не помагат. Щом си умен, трябва да можеш успешно да разрешиш нетрудната задачка на забогатяването. Аз даже на едно място преди време, в ярко провокативна форма бях писал: най-простото за един умен човек е да изобрети начин за правене на пари - и да забогатее. Ето, даже Талес (той, прочее, е бил преди всичко звездоброец, натуралист, интересувал се е предимно от наука, от философия на природата, той олицетворява това философско направление, сиреч, е бил по-скоро учен и умник, отколкото мъдър или мъдрец), известно е, успял да докаже, че човек като него може да забогатее - и предвидил богатата реколта от маслини, като преди това взел под аренда маслобойните, предприятията за производство на зехтин.

Да се върнем обаче на Вашите възражения. Вие написахте:

Не виждам обаче защо умните – каквото и да значи това - императивно трябва и да са богати и да желаят да са такива? Няма такъв закон или правило или повеля. И какъв е въобще този акцент върху материалното богатство? Може да си умен и да имаш съвсем други приоритети в живота или пък да водиш алтернативен стил на живот и т.н.

Искам още малко да поразсъждавам върху това. Във връзка с горното, считам за уместно да кажа и отбележа поне няколко момента.

Ами ако един умен човек не желае да бъде богат, той постъпва глупаво - не подобава за умния да иска да се държи глупаво, нали така? Наистина, глупаво е да не искаш да имаш пари, при положение, че си умен човек и това наистина е така. Умните, общо взето, са умни доколкото не обичат да правят глупости. Умеят да разграничават умно от глупаво. Провал за ума и дори свидетелство (атестат) за неумност е да се държиш глупаво, неумно. Нима е лошо да имаш пари? Нима парите ще ти навредят? Напротив, парите са нещо добро, полезно, твърде полезно. Умният човек и знае какво да прави с парите, как да ги употреби с истинска полза за себе си. Прочее, доколко някой е наистина умен си личи по това какво прави с парите, които вече е успял да изработи, да спечели. Ето, тия нашенски новобогаташи-мутри, които, като спечелят пари, първата им грижа и работа е да си купят дебел златен ланец, с който да си украсят врата, явно не постъпват кой знае колко умно, нали така? Да си купиш бляскава кола с много пари също не е кой знае колко умно; чувал съм, че това не го били правели най-прочутите милиардери, и то не защото са стиснати или глупави, а защото имат други приоритети. Но парите и умът, поради някаква странна загадка и дори мистерия на живота, са най-тясно свързани. Оня, който твърди, че не му били трябвали пари, а го били вълнували съвсем други неща, такъв вече сякаш не е от този свят, такъв се държи както подобава за мъдрия, ала не за умния човек. А умът нали все пак обслужва нашето ориентиране в този, в тукашния свят? Как тогава да си умен и да твърдиш, че презираш парите? Не се връзват някак тия неща. То е все същото да си материалист и в същото време упорито да твърдиш, че за теб парите нищо не били означавали! Който си позволи да твърди такива неща, явно ни смята за идиоти - особено ако си мисли, че ще му повярваме. Аз съм срещал даже атеисти (да си атеист означава да си тъкмо материалист), които си позволяват да твърдят, че се били водели в живота си от най-възвишени, идеални подбуди; няма как да е така, нещо са се объркали: материалното за такива е стожера на душевния им живот. Или сами не съзнават, че са идеалисти, а ако си идеалист в този най-прекрасен смисъл на идеализма, то няма как да не презираш и материализма, и парите, и безбожието, или пък си живеят с някакви невероятни илюзии за самите себе си. Пълно е с такива хора.

Та да обобщя: умът е свързан с този тукашния свят, служи ни да се ориентираме в него, той е негов инструмент, парите пък, по някакъв тайнствен начин, са негов знак или символ, те символизират земното, материалното. "Просто умният човек" няма как да презре богатството и парите, щото той е жител на този тукашен свят. На това са способни обаче само хората, които са жители на един друг, съвършено друг свят: света на духовното. Прекрасния свят на духа и на Бога. Тия именно хора наричаме мъдри - и дори мъдреци. Те имат колосалната душевна сила да обърнат гръб на този тукашен свят, на който само временно сме жители. Ние, повечето хора, нямаме тази исполинска душевна сила. И затова се разкъсваме между тия два свята. Такава е съдбата на смъртния човек. За него парите затова не са маловажен или незначителен проблем. Затова и хората така силно не само в наше време, а и по принцип, са се вълнували от тия въпроси: как да спечеля пари, как да стана богат, как да постигна богатство? Не мирясват, не се успокояват докато не разбулят тая загадка. И аз, да си призная, вече съвсем не укорявам такива хора. Понеже съм разбрал: те не могат иначе. Така и трябва да е. Разбира се, винаги пътищата към по-висшето ни са открити. Пътищата към Бога, Духа, Истината, Красотата, Светостта, Доброто. Но към тях трябва да поемем свободно, в резултат на естествен вътрешен порив. Насила не става. Всички не можем да бъдем и мъдри, камо ли пък съвършени. Човешкото съвършенство на малцина се удава. А наистина е вярно това, че има нещо бесовско, дори сатанинско в тия неща: парите, властта, богатството. Бесовски съблазни, произтичащи от този, от тукашния свят, са тия толкова мощни сили, вкоренени в парите, властта, славата, които терзаят душите на мнозинството хора. В тях има и огромен антидуховен потенциал. Затова и всички хора имат страшна потребност от вяра и от мъдрост. От вяра в Бога и от човешка мъдрост, от същинска философия, която е предверие на истинската вяра в Бога като най-висше проявление на духовната сила на човека. Да спра по тия въпроси дотук. Някога можем и да продължим.

Ето и още един момент, повдигнат от Вас:

Между другото интелигентността няма начин да се измери – въпреки многобройните стандартизирани тестове за интелигентност. Те са прекалено едноизмерни и освен това не отчитат най-важното качество – креативността. Творческото въображение няма начин да се измери и не съществуват тестове за това. Затова и повечето хора с формално високо IQ не са творци. Това са съвсем различни неща. Затова мнозина приети за „гений” личности не е задължително да са имали или да имат и високо IQ.

Тук, по този пункт, ще бъда съвсем кратък, за разлика от по-преди. Точно така е, както твърдите. Цялата работа произлиза от това, че изобщо не се разбира що е това интелигентност, на това се дължи разминаването, за което говорите. Аз съм писал по тия въпроси още в първата си книга, носеща заглавието Животът а душата: психология. Там обяснявам що е интелигентност в истинския смисъл. Тя има отношение към пълнотата на душевния потенциал на човека, а не към една отделно взета душевна сила, именно интелекта, както обикновено се мисли. Затова и интелигентността изобщо не може да се мери в количествения смисъл. Мерят се, податливи на мерене (но относително!) са други неща, които именно можем да свържем с това, което аз по-горе нарекох умност. Способността за решаване на задачи от най-различно естество, изобретателността в прилагането на ума, ориентирането в разни сложности и разбулването на логически парадокси и пр. - даже това е трудно за мерене и количествена оценка, камо ли пък нещо друго. Тия, дето правят подобни тестове, с това само показват, че съвсем не съзнават какво правят. Това са заблудени хора. Даже се появиха тестове за мерене, представете си, на степента на философичност (и, предполага се, на мъдростта!) на младите хора, примерно в т.н. матура по философия! Там, където стихията на личностното и на креативността е в апогея си. Прочее, тия глупости в нашата образователна система са в корена на моя конфликт с нея, по-скоро с нейните блюстители, именно чиновниците, разните там инспектори, директори и пр. Но това е отделна работа. По този пункт, авно, нямаме различия. Приемам Вашето изказване изцяло.

И в завършек ми се ще да обърна внимание и на по последния засегнат от Вас момент, ето на този:

Същевременно обаче казвате, че мъдрият не желае пари и богатство, което от своя страна издава презрение към парите, те са „за простолюдието, за масата, тълпата”. Но ако целта е всички да станат мъдри, значи идеалното състояние е всички да са бедни. Въобще прекалено много противоречия.

В светлината на гореказаното тия неща, струва ми се, се изясниха вече. И се подразбира как са, как стоят. Всички, уви, няма как да искаме да станем мъдри, да помъдреем. На някои, уви, явно е отредено да бъдат само умни - това е пределът на техните възможности. Само ония, които имат извънредно надарена, богата в духовно отношение душа, само те имат шанса да се издигнат на истински духовното ниво, там, където са и автентичната вяра, там, където е и автентичната мъдрост. Там, където е и такава една висша сфера, каквато е изкуството. Да искаме всички да помъдреят е все едно да искаме всички да станат велики музиканти, велики художници, велики артисти, велики кинорежисьори, примерно като Фелини, велики проповедници, светци и прочие. Няма как това да стане, пък и не е нужно. Пък е и опасно да стане, щото това означава принизяване, опошляване, прекалено много фалш.

Между другото навремето комунистите дрънкаха разни нелепици за "всестранно развитата комунистическа личност", която, всъщност, беше образ на пълната безличност, на тоталната обезличностеност, на комуноидността. Доячката в краварника или чистачката с метлата и парцала трябвало било да умее да свири на пиано като Лист, да рисува като Рембранд, да пее като Калас - как си представяте да стане това?! Ние пък, некомунистите, сиреч, свободните хора, сме привърженици не на всестранно развитата "личност", а на прекрасната индивидуалност, сиреч, на истински свободната и затова така красива индивидуалност. Но за това можем да говорим повече друг път.

Това имах да Ви кажа. Засега. Ще обърна тия дни внимание и на коментара, който вчера сте дали. Но засега спирам тук. Приятен, хубав ден на всички, които успяха да стигнат до края на тоя толкова скучен текст!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...