По започналата в блога дискусия (виж Каква насока на развитие на ума се иска за да станеш добър бизнесмен?) по прелюбопитни въпроси от рода на това как се правят пари, трябва ли умните да са и богати, сиреч, иска ли се акъл, за да бъдеш успешен бизнесмен, може ли да си простак и да преуспееш и в кои случаи, при какви условия се случва това и т.н. (като при това, трябва да отбележа, дискусията тече на едно по-високо, философско и психологическо ниво, като анализ на човешката природа, която е взела определена насока на развитие, та да постигне човек нещо в сферата на правене на пари и богатство), та значи по тази дискусия се получиха интересни изявления от главния участник наред с моя милост, на които тази сутрин съм решил да отделя подобаващото внимание; ще публикувам заедно и неговите коментари, и моя отговор по тях; ето първо неговите реплики и тези:Да, получава се хубава дискусия или диспут и с повечето изказани от Вас мисли за разликата между бизнесмена, интелектуалеца, философа и т.н. съм съгласен. Вярно е също, че „капитализмът”, един допустим, макар и пределно общ термин или по-конкретно пазарната икономика или „свободното пазарно общество” е най-добрият строй досега в човешката история. Същественото за него е наистина, че по принцип всеки има шанс да успее и да просперира.
Днешните хора изобщо не си представят какво е представлявало европейското общество допреди 300 години. Това е било едно застинало класово, кастово общество с почти нулева социална мобилност. Всеки независимо от талантите и заложбите си е имал точно определено място в социума от раждането до смъртта. Ако баща ти е бил селянин, и ти си завинаги селянин, ако е занаятчия, и ти оставаш доживот занаятчия, ако пък е благородник, и ти си пожизнен благородник. Това положение се променя радикално с развитието на капитализма когато всеки получава своя шанс. Така че това е огромен напредък.
Това, разбира се, не означава, че капитализмът е идеален и не страда от несправедливости и недостатъци. А и на практика тази идилична картина не се осъществява. И в капиталистическото общество произходът, потеклото, семейният фон, образованието и т.н. играят огромна роля и е илюзорно да се смята, че всеки при желание, воля и интелект може да се издигне от метач до милионер. Далеч не всичко зависи от човешкия, личностния потенциал. Няма да се спирам тук и на злополучното развитие на капитализма особено в последните 40 години в посока „кредитизъм” и т.н.
Не мога обаче са се съглася съвсем със съжденията за „успешните мутри”. Какво въобще означава „успешна мутра”? Мнозина от смятаните за успешни скоропостижно се преселиха или по-точно бяха преселени в един друг свят. Освен това и в бизнеса има някаква макар и минимална етика. Успелите мутри обаче са успели именно чрез бруталното потъпкване на всички бизнес-правила. Да не забравяме и че те всъщност не са самостоятелни играчи, а марионетки на далеч по-могъщи сили и господари. Най-послушните марионетки сигурно са и най-„успели”, ако на това му се вика успех. Аз поне влагам в понятието „успех” друг смисъл.
Между другото Вие какво бихте предпочели – добре платена работа, която обаче не съответства на Вашите нагласи, таланти и вкусове и може би дори Ви е противна или зле платена работа, но съзвучна с Вашите желания и тежнения? Като философ и мъдър човек Ангел Грънчаров, разбира се, ще предпочете макар и зле платената, но приятна за него работа - защото за него материалното е второстепенно. Мога обаче да го уверя, че и мнозина не дотам мъдри хора ще постъпят като него и ще се работят приятна за тях работа, макар и за по-малко пари. Според него обаче тези хора би трябвало да работят противната работа, тъй като може и да са умни, но пък не са мъдри, а такива хора са длъжни да печелят много пари. Странна позиция.
А иначе именно необузданият стремеж към забогатяване на всяка цена съсипа великата някога Америка. Днес най-добрите абсолвенти на американските университети отиват главно на Уолстрийт за да се занимват с безсмислени финансови спекулации, които не добавят и цент към националното богатство, но пък за самите тях са много доходоносни. Тези хора би трябвало да вложат знанията, уменията и енергията си в по-смислени и продуктивни области като наука, политика и реален бизнес, но това не става.
Ще цитирам отново и Бертран Ръсел:
“В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак.
Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо ако всички други компоненти се жертват за да се добие успех.
Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии.
Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не най-влиятелните и уважавани. В Америка е различно... Колкото до професорите там те са наети слуги на бизнесмените и поради това са по-малко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа.
Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност... В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините... той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време.”
Това пише уважаваният ми събеседник, имам предвид не Бертранд Ръсел, а човека, който привежда мислите му, с които явно е съвсем солидарен; събеседникът ми предпочита да си остане анонимен, както и да е. А сега да вметна няколко реплики и аз и то само по ония пунктове, по които си струва да се обсъжда още.
За капитализма което пишете, в основни линии съм изцяло съгласен. Но ето го основния пункт, по който, струва ми се, следва да се мисли: това, че съвременният капитализъм, пък и капитализмът въобще, е устроен така, че хората, ето, примерно американците, но и не само те, а сякаш всички (с несъществени изключения, но у нас дори, примерно, и монасите сякаш вече се стремят предимно към пари, да не говорим за митрополитите!) се стремят към паричен, към финансов успех, нима е толкова лошо и порочно? И ако е толкова лошо и порочно, може ли да е иначе, ако пък е иначе, как по-точно да е? Но всъщност всичко опира до това да се разгадае тайнствената, мистична, непонятна, ала велика все пак сила на парите. Аз именно смятам, че трябва да се насочим да размишляваме главно по тоя пункт, щото всичко останало е, така да се рече, производно и второстепенно. Капитализмът, обществото на свободни собственици, демокрацията от западен тип, така или иначе, е венец на човешката цивилизация. В този капитализъм, пък и не само в него, а и във всички по-предни епохи, парите са били именно стожера, около който всичко се върти. "Парица е царица, како кажу у нас!" - това, струва ми се и ако не греша, го казваше един сърбин, с когото Алеко (не бай Ганю?) се срещаше по време на пътешествието си в Америка, ако не бъркам. Но така не е само в Сърбия, Америка или в България, а по целия свят. Не отричам, че има определени типове хора, които сякаш изпитват отвращение към парите, но се питам доколко искрено е това. Сократ дали би се съгласил или непременно би възразил ако му се удаде случай да притежава хубава лека кола? Моя милост, нищо че уж се мъчи да е последовател на Сократ, но, признавам си, нямам нищо против да се кача в така кола, да я покарам, ако пък ми се удаде случай да я притежавам, толкова по-добре; грях не грях, но така ми се чини в момента. Не трябва да смятаме, че огромната част от човечеството, което обича парите и то по-специално не точно тях самите, а всичко онова, което благодарение на тях можем да имаме, та не трябва да смятаме, че тия хора непременно са глупаци или извратени; не е така, не може да е така. Не е случайно това, че парите имат такава колосална власт над човешката душа, а някои казват, че тази власт била съвсем гибелна, което също трябва да се обсъди непременно, дано не забравя този пункт; за да не забравя, затуй го отбелязвам специално. Та се вижда, че има доста въпроси, по които се налага да се мисли. Не бива да се подвеждаме по разни традиционни, романтично-идеалистични и аскетични интерпретации и предразсъдъци, че видите ли, парите били нещо "отвратително", "гнусно", "порочно" и било предмет на лакомията на едва ли не извратени, неспасяемо опорочени хора. Аз лично много се съмнявам, че такъв един гнусящ се от парите го прави съвсем искрено, напротив, убеден съм, че това негово отвращение е изцяло показно; рядко се срещат хората, на които мога да повярвам, че наистина се гнусят от парите. А повечето хора ги обичат. Значи ли това, че огромната част от човечеството е изначално опорочено?! Или че са глупаци? Много се съмнявам в това. Не бива да се мисли прибързано така. Критиците на капитализма се стараят да ни убедят обаче, че било точно така, че главният му недъг бил, че учел хората на лакомия, на алчност към парите. И затова той щял и да загине. Е, комунистите не научиха хората да ненавиждат парите, напротив, самите тия, дето уж ги учеха на това, показаха грамади от чудеса в своята страст по парите. А пък съвременни икони на антиамериканизма и антикапитализма като Чомски и Мур, примерно, също не се свенят да демонстрират сърдечната си любов към парите: натрупаха прилични състояния и дори милиони от критики на капитализма, сиреч, от критики на толкова любимите им... парички!
Та вижда се, въпросите са много и се налага да се осмислят внимателно, непредубедено, без да бъдем жертви или роби на някакви предразсъдъци. Трябва да си очистим съзнанията от такива коварни предразсъдъци и да погледнем със свеж поглед на нещата от живота, каквито са, без да са видени и вече пречупени в нашата изкривена представа. Аз към това призовавам. И много често, за да подбудя събеседника си към такъв род очистване, ми се налага да говоря или пиша онова, в което не просто не съм убеден, но и сам поставям под въпрос, ала се считам за длъжен да допусна като възможна алтернатива на разбиране. Иначе каква ще бъде ползата ако и аз кажа, че много се гнуся от парите, евентуално за да ме харесат тия или ония ли?! Истината обаче е важна, а не нашите предразсъдъци, не защитата на собствената ни ограниченост.
Да тръгнем от това: съвсем не е случайна невероятно мощната сила и власт на парите над човешката душа. Аз бих си позволил дори да кажа тайнствена, мистична, дори дяволска сила и власт имат парите над душите ни, нищо че употребата на този епитет, именно "дяволска", съдържа в себе си такъв силен оценъчен и критичен, осъдителен момент. Парите са човешко изобретение, необходимо породено от потребностите на живота, ала ето, това изобретение е придобило такава власт над нас - защо е така, на какво се дължи тази неоспорима власт? Ето, и Ръсел твърди, че младите американци учели предимно с тази нагласа, смятали, че трябвало да правят пари, да са успешни означавало да са богати; във всеки случай успехът не може да се мери с бедността, както някои непорочни души искат да ни убедят, и, впрочем, докато ни убеждават в моралната си чистота и възвишеност на душите си нищо чудно да ни преджобят и да ни вземат портмонето! Много трябва да внимаваме когато разговаряме с такива. Борците срещу богатствата на капиталистите, комунистите, при масовите обиски на богаташите след като взели властта, както пишат очевидци, са имали една-единствена голяма страст: да мушнат в джоба си я златна монета, а диамант, я някаква друга, не така обемиста драгоценност. Окрали, разбира се, и жилищата на жертвите си, и сами се наместват в тях. Те затова и толкова много са убивали - за да грабят жертвите си. Тъй че аз лично не вярвам много-много на критиците на парите, на богатството и на капитализма; изобщо не им вярвам, впрочем.
Аз много съм мислил по тия въпроси: за същината, за есенцията на парите, за това, което поражда властта и силата на парите над душата на човека. И съм стигнал до такова едно разбиране: парите са нещо като изкристализирала, "вкаменена" свобода, те са образ, символ и олицетворение на онази вътрешна квинтесенция на свободата, която се намира в пряка връзка със самата човешка природа. Има някаква тайнствена зависимост на пари и свобода, смятам, че всеки е усетил това. Като нямаш пари, каква свобода можеш да имаш?! Е, да, беднякът бил истински свободен, щото нямал нищо, а като нямал нищо, не бил зависим от пари и от богатство, спял си спокойно, щото нямало какво да му откраднат, а пък богатите спели в непрекъснати кошмари да не би някой да ги окраде - и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля, нали сте чували тия приказки?! Няма начин да не сте ги чували, нещо повече, в отделни моменти можи и сами да сте си ги мислили. Аз обаче на такива приказки не вярвам, всичко трябва да бъде поставено пред съда на разума. Пред непредубедения съд на разума.
Та според моето гледище оня, който обича парите, такъв, дори без да го съзнава, всъщност обича свободата. А да се обича свободата - в това няма нищо лошо или порочно, напротив, чудесно е! Парите са знак и символ на свободата, те са и нещо като неин еталон - явно заради това хората от всички епохи и континенти се стремят толкова към тях. Като имаш пари, имаш всичко, но най-вече ти самият си придобил друго качество: станал си свободен човек. Аз тук не твърдя, че тази любов на хората към парите и към свободата няма и своя опака страна, не твърдя, че тя няма да доведе и до съответните поражения върху човешката душа. Това не съм казал, може и да доведе. Може да е гибелна тая пристрастеност към парите - и към свободата. Благоразумните затуй предпочитат да са си роби, роби на бедността, на инертността, на нищонеправенето - "сладичкото нищонеправене"! - щото прекомерното чувство за свобода сякаш изгаря душата в "адски пламъци".
Е, хората обичат така: да имат пари, достатъчно пари, а пък след това вече нищо да не правят, а само да се наслаждават, ползвайки се от благата, които можем да имаме срещу тях. Щото да се отдадеш на бедняшката първична свобода, т.е. нищо да не правиш, ала червата ти да куркат от глад, едва ли е толкова приятно все пак! Ето че, за да можем да се наслаждаваме на всичко онова, което парите могат да ни дадат - а те могат да ни дадат едва ли не всичко! - отбележете добре, първо трябва да се погрижим да си спечелим тия пари, а пък едва после ще можем да им се радваме и да им се наслаждаваме. Тя и свободата трябва първо да бъде заслужена и извоювана, тя като дар не се дава. Ако се даде като дар, това до нищо добро не води. Така и унаследените наготово пари, парите, които сам не си заслужил и изработил, до добро не водят, напротив, водят до деградацията на индивида.
Това е най-големия проблем, според мен, на богаташите: как да направят така, че да не съсипят живота на децата си заради богатството, т.е. като им дадат всичко наготово - и по този начин ги лишат от смисъл в живота. А смисълът на живота е вероятно в това: всичко в този живот да извоюваме и да си създадем сами. Онова, което сам си сътворил и постигнал, само то може да те радва - и да ти служи за бъдещето, за удовлетвореност от своя живот. Този пункт според мен пак силно подкрепя тезата ми, че пари и свобода са дълбоко, неделимо свързани. Само оня, който е постигнал със своите сили и таланти, със своя труд богатство и почит, само такъв всъщност се е възползвал в пълна мяра от свободата си и я е употребил със смисъл, само такъв, предполагам, може да чувства истинска удовлетвореност от живота.
Щото свободата е нещо съзидателно, не разрушително. Тя, покрай всичко друго, ни дава усещането, че живеем. Самата собственост пък е налична свобода, е действителна, материализирала се свобода, свобода, изкристализирала в нещо веществено, движимо или недвижимо. Парите пък са измерител на стойността на собствеността, нали така учат икономистите? И какво излиза от това? Ами че пари и свобода са неделими, са дълбоко свързани. Да обичаш парите, повтарям, едва ли е толкова порочно ако се осъзнае, че с тази своя любов ти фактически обичаш и цениш свободата. Американците са доста свободолюбива нация, е, тази свободолюбива нация, която за свободата си е способна на всичко, си има за девиз "Времето е пари!" - и се е впуснала тази нация, до последния си човек, в епична битка за успех, за личен просперитет, за богатство. Тоест, впуснала се е в епична битка за колкото се може повече истинска, действителна, пълноценна свобода. И за пълноценна личностна изява и самодоказване. Аз, простете, не виждам в това нищо лошо и осъдително. Ако има нещо лошо и осъдително в това нека някой да ме поправи и да ми посочи къде греша.
За всичко на този свят се заплаща. Такива са законите на този свят. Нищо на този свят не се дава даром. Дори и самата свобода. Тя е човешко завоевание. Аз тия тези съм ги обосновал по-пълно в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), но там нямах възможността да се вглъбя по-пълно в темата за парите и връзката им със свободата. Та тук с нещичко допълвам. Още много може да се мисли и пише. Аз пак ще се върна на въпроса, засегнат тук. А сега да обърна накратко внимание на другите по-конкретни моменти във изказването на моя събеседник и опонент.
Ето, например, художникът рисува, твори, създава ценности, изразява най-съкровеното виждане на своята душа. Поетът пише стихове, изразявайки пак същото. Когато рисуват и пишат, те едва ли мислят за пари, но създадените от тях високи, духовни ценности пак имат някакъв паричен еквивалент, пак могат да бъдат оценени в пари. В крайна сметка точно това става: свободата на творческия дух на художника и поета се излива в творения, в художенствени "продукти", картини и книги, които стават "стока", вярно, специфична, но тази стока се продава, а художникът и поетът, особено ако са признати, започват не просто прилично, но и чудесно да печелят. И да забогатяват. И какво лошо има в това? Кой това може да го оцени като лошо? Ясно кой. Некадърникът. И завистникът. И мързеливецът. Най-завистливи са именно некадърните. Толкоз. Всичко е ясно.
Глупости са тия приказки, че художникът и поетът трябва непременно да се гнусят от парите и да се опитват да живеят от въздуха, да се хранят чрез фотосинтеза. Наистина това са пълни глупости. Не е спасение и това, което измислиха комунистите: художниците и поетите, за да творят "свободно и спокойно", да бъдат на държавна хранилка, да бъдат привързани към сита ясла. Хранениците на режима не сътвориха кой знае какви ценности. Изкуството им беше слугинско. Робските, слугинските души няма начин да не сътворят робско, слугинско изкуство. При капитализма обаче не е така. Там нещата са поставени на автентичната им почва. Трябва яко да работиш, мобилизирайки целия си човешки потенциал - за да успееш. И да докажеш и пред себе си, че струваш нещо, като станеш просперирал, богат човек. Аз, простете, лошо в това не виждам. Който вижда, да ми покаже къде именно е лошото. Къде именно съм се заблудил.
За "мутрите", за "успешните мутри" ме репликирате. Те нарушавали всички бизнес-правила. Всеки морал. И прочие. Аз, доколкото си спомням, твърдях, че едва ли са толкова прости, щом все пак нещо са постигнали. Само това. Твърдях, че се иска известен акълец, хитрост, други качества, за да успееш, пък макар и чрез измами, да натрупаш пари и богатство. Никъде не съм хвалил или оправдавал мутрите. Такова нещо не съм твърдял. Но има нещо друго. Те, да допуснем, по най-престъпен начин са вървели към богатството, наистина нарушавайки всички правила, и морални, и бизнес-етика, и какво ли не. Рискували са. Занимавали са се, общо взето, с доста опасна игра. Някои изгоряха в тази игра. Други, като нашия уважаван Премиер, много постигнаха, възцариха се даже, той, милият, дори успя да седне в креслото на Царя. Иска се съответните качества за това. Едни са успели, други - не. Това не е случайно. Човешкият фактор е решаващ.
Е, имало е и благоприятни обстоятелства, ситуации, връзки, но те са се възползвали, не са ги проспали. Докато повечето от нас, "честните бедняци" дремехме по митингите и се борехме за идеали, тия, мутрите, си оплетоха, дето се казва, "кошницата". Те, уви, са победителите, а не ние. Те тържествуват. Те, подобно на мръсната пяна, излязоха най-отгоре в обществения водовъртеж. Така става в живота. Има много несправедливост в него. Но и много справедливост има в него. Аз затова обичам капитализма: защото в него наистина има много справедливост. Свободата всеки поставя на мястото му. Всеки си получава заслуженото. Недей да мърмориш че някой друг ти бил виновен че не си бил постигнал кой знае какво. Имай достойнството да поемеш цялата вина, цялата отговорност. Противното е малодушие.
Е, обичам капитализма и заради свободата, на която той се основава, която, така да се каже, е негова "душа". Да, свободата е душата на капитализма, тя поражда неговото очарование. Свободата обаче се мери с пари. Не само че не си умен щом не си успял в тия превъзходни условия - нищо че не са леки, напротив, жестоки са, изпитанията са безчет! - които ти дава капитализма, но и истински свободен не си щом не си "осребрил", така да се каже, свободата си. Тя, свободата, е химера, някои хора успяват да я осребрят - или, по-скоро, озлатят. Да сме Дон Кихотовци, дето се борят цял живот с ветрени мелници, не е признак на зрял ум, напротив, чисто безумие си е. Едно възвишено безумие, свидетелство, че такива хора сякаш не са от този свят. Ние сега-засега говорим само за жителите на този, не на оня, на другия, на духовния свят.
И още нещичко да добавя, понеже коментарът ми стана твърде дълъг. Но този пункт искам да вметна; пишете:
Между другото Вие какво бихте предпочели – добре платена работа, която обаче не съответства на Вашите нагласи, таланти и вкусове и може би дори Ви е противна или зле платена работа, но съзвучна с Вашите желания и тежнения? Като философ и мъдър човек Ангел Грънчаров, разбира се, ще предпочете макар и зле платената, но приятна за него работа - защото за него материалното е второстепенно. Мога обаче да го уверя, че и мнозина не дотам мъдри хора ще постъпят като него и ще се работят приятна за тях работа, макар и за по-малко пари. Според него обаче тези хора би трябвало да работят противната работа, тъй като може и да са умни, но пък не са мъдри, а такива хора са длъжни да печелят много пари. Странна позиция.
Мен да ме оставим настрана, аз съм особен случай. Цял живот работя като вол почти за без пари. Или за едното нищо. Учителите у нас работят съвсем за без пари. Пишещите, издаващите книги и списания хора - изобщо за без пари, напротив, постоянно са "на червено", т.е. постоянно губят. И сами финансират културата на това наше безкултурно общество. В други общества може би биха оценили високо труда ми. Но аз живея в България. Всичко тук е тъкмо наопаки.
Аз съм глупак, дори не само "недотам мъдър", пълен глупак съм, щом десетки години търпя това положение. Идеализмът е най-глупавото нещо, което може да направи един човек в тези наши български условия. Такива като мен в България сигурно има много, поне не са малко; а може и да са малко, знам ли, не съм ги броил?! Ние си пилеем човешкия потенциал като никоя друга страна по света. Затова сме и най-бедни. Изобщо не е случайно, че сме най-бедни.
У нас има обаче два вида хора: "умници" и глупаци. "Умниците" - именно написано в кавички - не са умни, а са такива, които, уж претендирайки, че са, ама по нашенски хитри и умни, постоянно сами прецакват себе си. У нас "умници" колкото щеш, ние, изглежда, сме нация, съставена предимно все от такива "умници". А глупаците у нас хем са противоположност на мъдрите хора, хем сякаш са носители на особена, "глупава мъдрост". Глупаците у нас са твърде неразумни, в смисъл на неумни хора. Но да си глупак от този род е значително по-благородно от това да си "умник". "Умниците" у нас взаимно се прецакват, вредят си, пречат си - в резултат всички са губещи. Глупаците са такива като мене. Те работят цял живот като волове за без пари, вместо да бият шута на всичко и да си оберат крушите в чужбина. Те, глупаците, са идиоти, те всъщност са и лудите, на които всичко се крепи в тая сякаш прокълната страна. "Свестните у нас смятат за луди" го е писал Ботев преди толкова години. Стига толкоз по тоя пункт.
А иначе именно необузданият стремеж към забогатяване на всяка цена съсипа великата някога Америка. Днес най-добрите абсолвенти на американските университети отиват главно на Уолстрийт за да се занимват с безсмислени финансови спекулации, които не добавят и цент към националното богатство, но пък за самите тях са много доходоносни.
Простете, но тук просто повтаряте левичарските алабализми против Америка, които са така модни в наше време. Нищо не е съсипано в Америка. Бъдете спокоен за нея. Американците ще намерят изход от всеки проблем и от всяка криза. Те, свободните хора, са и изобретателни. Те са творци. Е, има и сред американците, предполагам, "умници" като у нас, които се опитват да прецакват всички и всичко, ала те в Америка едва ли са толкова много. Щото Америка все пак продължава да е най-богата. А ние сме най-бедни. Разликата между нас и тях е огромна.
Ние за американците да не се грижим толкова, а себе си да погледнем. И за нашите собствени провали да не виним някой друг, а само себе си. Аз така тълкувам теориите, че, видите ли, виновница за днешната криза и за нашите беди била... Америка. Глупости! Ние сме си виновни за всичко. Докато не признаем това, докато не се опитаме да се променим поне малко, ще продължаваме да сме си най-бедни. Нищо че сме големи "умници"...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар