Моят Фейсбук-приятел Добри (Божилов) от доста време пише, стене и охка, че искал да стане учен, да получи учена титла, сам се кичи с титли като "проф.", "д-р" и не знам си какви още, страда човекът, че официозната наука не го била признавала - независимо от огромния му научен и умствен потенциал. Днес пак е написал такива коментари, показващи стремежа му да получи научно или учено признание от официалната, от казионната наука. В тази връзка ми се наложи да му кажа нещичко, което може да е от значение и за други хора, поради което го публикувам и тук, та да стигне и до тях; ето какво му написах там, във Фейсбук:Добри, да си учен не е кой знае какво, значително по-важно е да си разбиращ. Ето това особено не се схваща, мнозина не могат да постигнат смисъла му. Учени колкото щеш, разбиращи - твърде малко...
Стреми се да станеш разбиращ, сиреч по-мъдър, а не просто учен... с учене много не се постига, най-ценното на този свят обаче е разбирането. Разбиращата личност е значително по-напреднала и развита от просто учената... глава!
Става дума за разбиране на по-всеобемния смисъл на нещата, а не голото едноизмерно знание и знаене, с което толкова се хвалят учените...
Да, мислещи и разбиращи трябва да се опитваме да сме, а не да си бъдем само знаещи и учени... Това, разбира се, не означава, че не трябва да учим, че не трябва да искаме да знаем, то значи, че учеността не бива да ни е предел на мечтите. Има нещо повече, което е свръх и над простата школовка на знанието, ученето и образованието - и това е разгръщането на личностния ни потенциал, на духовната ни проницателност. Опирайки се на онова, което Бог ни е дал, трябва да постигнем най-доброто, истинското...
Не знам дали ме разбра, ала ако си чисто и просто само учен едва ли ще можеш да ме разбереш. Да ме разберат могат само разбиращите! :-)
ЗАБЕЛЕЖКА: Портретът е на Хайнрих Рикерт, който много е философствал за различието между разбиране и обяснение (знаене, учене, научаване).
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар