Честита ви нова учебна година, вам, о велики страдалци и вечни жертви на българската образователна система!

Днес е първият учебен ден. Днес всички ще се сетят, че има такова нещо като българско образование - дори и министърът на образованието ще се сети, щото иначе, ако не знаете, да ви известя, че той е отдаден на бокса, на фитнеса и спорта, подобно на тартора си Боко, който пък е отдаден на футболните мачлета. Някои даже ще се умилят на тази картинка: първолаците, с цветя и нови ранички, ще пристъпят прага на родното школо! Ех, всички някога сме били ученици, как да не се умили човек като си спомни - а пък като се умилим, в един момент като по команда всички ще забравим за българското образование! Тъй де, ний да нямаме друга работа не един час, ами цял ден да се умиляваме - или дори два-три дена да се умиляваме?! Един час стига...

И така до 24 май, когато пак ще се умилим. За един-два часа. И то служебно един вид ще се умилим. А иначе кой да ти мисли за образованието, особено пък за проблемите му?! Ний друга работа нямаме ли си, та ще мислим за последната дупка на кавала?!

Е, има и донкихотовци като моя милост, които не само постоянно мислят за българското образование - и то неслужебно, а истински, така да се каже всецело - и дори, представете си, работят нещичко да се промени. В позитивна насока, щото българското училище, ако не знаете да ви известя, е доста изостанало от тенденциите на съвременното образование. То се е консервирало на нивото на 50-те години на миналия век - по дух, по същина, по принципи, по начин на организация, по подходи, по всичко. И най-лошото: има една хидра, която здраво е хванала в пипалата си българското образование, задушила го е, превърнала го е в "образователна система" - и това е хидрата на българската бюрокрация. Та, общо взето, положението е тежко, а борците за либерализация и осъвременяване на българското образование, за пораждането на нов дух в него, сме малко, броим се на пръсти. Нищожно малко сме. Иначе народът спи непробудно. Яко го приспиват. И баламосват. Всичко ни било наред, той пък Грънчаров що рови?! Какво не ни е наред?! Я виж колко медалисти имаме от международни олимпиади. Тъй че, Грънчаров, попресолваш нещата. Подлец си ти, Грънчаров. На българското образование всичко си му е у ред, ала черногледци и мърморковци като теб са вечно недоволни. Майната ви най-после!

Да, всичко му е у ред. "Всичката Мара втасала, та...", та за образование ще земе да се сети! Ний другото да оправим, а образованието може да почака. Я виж какви магистрали са се изпружили из българските поля?! Кеф да ти стане на сърцето. Асфалт барем имаме, ако друго нямаме! Ако акъл нямаме, поне асфалт имаме...

Прочее, ето малко информация за размисъл: "В Монголия 9 % от БВП за образование, в България 3,3 %. Само около 3.1% от БВП е делът за 2012 г., което ни нарежда още по-ниско в класацията, малко след Непал и Соломоновите острови, до страна като Бенин (Бившата държава Дахомей) и Конго. И колкото сме по-необразовани, толкова по-зле ще става. В САЩ за образование разходите са 18%...

Толкова. А иначе да ни е честита новата учебна година! Най-много поздрави искам да отправя на великия страдалец - българския учител. Да сме живи и здрави да издържим на униженията още една годинка, мили ми братя и сестри! Да стискаме зъби и да издържим. Ний, ний, тъй да се рече, мили ми дами и господа, ний сме герои - щом още пъплим по земята и не се предаваме!

Също така искам да отправя поздрав и на другия не по-малък страдалец, именно на вечната жертва на българското образование: българския ученик. Те, учениците, за да не страдат много, са му намерили колая: в мнозинството си изобщо не учат като ходят на училище. Ходят ей така, за да се видят с приятелите, да пият по едно кафе, да се поразходят, ходят на училище колкото да не скучаят като се мотаят като гладни кучки по улиците - или като вързани песове до компютрите. Този е смисълът на днешното ни училище: да бъдат занимавани децата, та да не би да се отдадат на съблазните на свободата. Училището трябва да ги занимава с нещо, щото ако не бъдат занимавани, току-виж, почнали да правят нещо полезно за себе си. Та така, ученици, бъдете себе си, ала се опитайте да схванете истинския си интерес. Имам чувството, че този ваш собствен истински интерес сякаш ви е най-последната грижа. А е престъпление младият човек да проспива цели 12 години, и то от най-решаващите за ъдещето си години. Това исках да ви кажа. Помислете малко! Ако искате де, ваша си работа...

Родители на българските деца: и вам честита нова учебна година на децата ви! Ще се радвам ако почне по-често да ви пука за това какво става с децата ви в училище, какво учат, как го учат, защо го учат и прочие. Моя милост описа ситуацията в българското школо в три свои книги от трите последни години. Който се интересува, да ги потърси в блога ми, да се порови. Нещата хич, ама хич не са бляскави. Тъй че вашето спокойствие относно бъдещето на собствените ви деца е илюзорно, да не кажа престъпно. Толкоз и вам. Вий трябва да бъдете на мястото си като родители и поръчители на тази услуга, наречена образование на децата ви, а не да не ви пука изобщо - или да ви пука само малко, колкото да не е без хич...

Това е. Аз съм учител и днес ми е първият работен ден от тази нова учебна година. На себе си нищо не мога да пожелая. Нищо не искам. Така да се каже, претръпнал съм вече. Тази учебна година за мен като учител е вече... 30-тата! Юбилейна е, така да се рече. Е, ще си пожелая малко здраве де, ако може, то и за мен е най-ценното. Другото, така да се рече, се понася, с другото сме свикнали, но поне здрави да сме...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.