Публикацията под заглавие Наистина, защо ние, българите, като сме толкова умни, сме и толкова бедни?! предизвика възражение или критика от анонимен анализатор, който развива друга гледна точка. Ето неговото възражение заедно с нов мой коментар по повдигнатите немаловажни въпроси; ако желаят, и други могат да се включат в започналата дискусия (засега фактически само диспут):Анонимен каза: Между интелект и богатство май съществува по-скоро отрицателна корелация - защото във всички епохи повечето умни хора не са били богати. Сократ например вероятно е бил най-умният, но същевременно и един от най-бедните хора в древна Атина. Според антрополози пък „диваците” от Нова Гвинея превъзхождат нас белите западняци по интелект, но въпреки това несъмнено са по-бедни. За причините за бедността в единия и другия случай няма да се разпростирам.
Колкото конкретно до България – причините за нейната относителна бедност не са основно в интелекта или неговата липса у българите, а са исторически, като историята пък от своя страна се детерминира от безброй обективни и субективни фактори. За съжаление много от по-бедните материално народи като българите съвсем неоправдано страдат от понижено самочувствие и комплекси за национална непълноценност.
Колкото до спестовността, тя не е порок, а напротив - добродетел, стига да не преминава в скъперничество. Всякакви обобщения са опасни, защото има всякакви хора, но който смята българите за скъперници, въобще не познава германците например, у мнозина от които страхът да не се охарчат е направо патологичен. А за авантаджийството на германци, англичани и американци въобще не ми се говори. В сравнение с тях българите са много щедри и великодушни хора. Разбира се, при сегашното ниво на българските доходи е много трудно да си великодушен и щедър към другите. А англосаксонците иначе са си измислили нова, нечувана в историята система за харчене на пари – на кредит. Там вече не се спестява нищо, а се харчат се пари, преди да са заработени, но не за инвестиции или от щедрост за другите, а за лично необуздано материално потребление.
Р.Бърцов рече: "Сократ например вероятно е бил най-умният, но същевременно и един от най-бедните хора в древна Атина" - но ако бъде попитан този най-беден Сократ "абе ти като си толкова умен що си толкова беден и нещастен", какво ли ще отговори този "бедняк"?
Анонимен каза: Не мисля, че Сократ е бил нещастен, а колкото до бедността му – ами неговите интереси не са били насочени към материалното богатство, а в друга област. Има и контрапример за философа Талес Милетски, който ако може да се вярва на Аристотел бил раздразнен от упреците, че е беден и предвидил по звездите, че ще има добра реколта от маслини, взел своевременно под наем всички преси за зехтин и по-късно ги отдал под наем за много пари. Така той показал на света, че и философите лесно могат да забогатеят, но това не е тяхна цел.
Впрочем чуйте какво казва Сократ (на руски) за бедността от 7:23 нататък за бедността в този филм:
В български превод:
- Какъв смисъл има твоята философия, Сократе, след като нямаш пари? Какво му каза (на коня)?
- Попитах го дали има много пари?
- Че откъде у коня пари?
- Ето виждаш ли: може да си добър и мъдър кон и да нямаш пари, да си беден. Бедността е удивително нещо, ако бъде разбрана правилно. На бедността не завиждат, за нея не се карат, тя няма нужда да бъде пазена, защото си е цяла (непокътната). Бедността е свобода – свобода от страха да загубиш богатството, дома. Бедният човек не се събужда изплашен през нощта, той няма какво да губи.
- А аз не мога да заспя от страх с какво ще нахраня утре децата си.
- Сократе, научи ни как да оцелеем с два обола.
- Той е добър философ, пуснал е шкембе, а сега разговаря за бедността – хаха.
- Не мога да се съглася с тебе.
Да добавя и това: някои източноевропейски интелектуалци-антикомунисти, с право отвратени от комунизма и посткомунизма, имат склонността да изпадат в крайности и да разглеждат западните общества като царство на благосъстоянието, свободата, справедливостта, хуманността и миролюбието. Комунистите пък се намират на другия полюс и имат крайно негативно мнение за капитализма. В действителност е необходима трезва, балансирана оценка и представа за тези общества.
Друг интересен въпрос е: дали интелектуалците, ако непременно си го поставят за задача (като Талес) биха могли да забогатеят, занимавайки се макар и неохотно с неприсъщи за тях дейности (бизнес)? Или пък за бизнес се изискват качества, които повечето интелектуалци по принцип не притежават или не притежават в достатъчна степен?
Ангел Грънчаров каза: Сократ е бил по-скоро мъдър, отколкото умен човек. Има съществена разлика между двете. В какво се състои тази разлика съм обяснявал в книгите си и сега не ми се повтаря.
По тази причина - разликата между умност и мъдрост - аз продължавам да настоявам, че умните, ако наистина са умни, трябва непременно да изобретят начин да не са и бедни. Докато мъдрите може и да не са богати, там това е оправдано и е съвсем естествено. Просто защото за тях парите не значат нищо. И като такива не могат да бъдат предмет на въжделения, или нещо желано. Други неща желае мъдрият. Но умният не може да не желае и пари, наред с другото...
Анонимен каза: Това е терминологичен спор и може би наистина има разлика, но май е по-добре да си и двете. Не виждам обаче защо умните – каквото и да значи това - императивно трябва и да са богати и да желаят да са такива? Няма такъв закон или правило или повеля. И какъв е въобще този акцент върху материалното богатство? Може да си умен и да имаш съвсем други приоритети в живота или пък да водиш алтернативен стил на живот и т.н. Между другото интелигентността няма начин да се измери – въпреки многобройните стандартизирани тестове за интелигентност. Те са прекалено едноизмерни и освен това не отчитат най-важното качество – креативността. Творческото въображение няма начин да се измери и не съществуват тестове за това. Затова и повечето хора с формално високо IQ не са творци. Това са съвсем различни неща. Затова мнозина приети за „гений” личности не е задължително да са имали или да имат и високо IQ.
Същевременно обаче казвате, че мъдрият не желае пари и богатство, което от своя страна издава презрение към парите, те са „за простолюдието, за масата, тълпата”. Но ако целта е всички да станат мъдри, значи идеалното състояние е всички да са бедни. Въобще прекалено много противоречия.
Ангел Грънчаров рече: Благодаря Ви за изказаното разбиране! Оформя се хубав разговор, в който ще бъдат засегнати важни въпроси, една част поставяте Вие - и се налага да Ви отговоря, да кажа аз как виждам нещата. Да караме поред.
За склонността към идеализиране на капитализма от "някои интелектуалци" от Източна Европа, както се изразявате. Или дори за едно романтическо отношение към т.н. "капитализъм", свеждащо се до това, че той дава възможност на всеки способен човек да успее, да се изяви, да реализира в пълна мяра потенциала си, сиреч, да придаде външен израз на богатствата на душата си, т.е. да стане, така да се рече, парично, финансово, материално богат. Има ли при свободното пазарно общество (аз така предпочитам да наричам "капитализма") такъв един шанс всеки, стига да прояви изискващата се смелост, изобретателност, енергия и пр.? Има ли всеки един човек шанс, според степента на разбиране на свободата, до което е достигнал, да преуспее, да реализира себе си в условията на свобода? Аз смятам, че има; не е лесно, но всеки има този шанс. От него си си зависи. Условията за всички са аналогични. Едни успяват, други не. Значи решаващият фактор е човешкият, личностният потенциал. И степента на отдаденост на свободата. Да, има голяма доза роматничност и идеализъм в такова едно гледище, но къде пък е доказано, че в този живот трябва да бъдем само груби прагматици и материалисти? Толкова засега по този въпрос, понеже сме го разисквали в други теми, в други дискусии, провеждани в този блог.
След това поставяте един наистина изключително интересен въпрос, ето този:
Друг интересен въпрос е: дали интелектуалците, ако непременно си го поставят за задача (като Талес) биха могли да забогатеят, занимавайки се макар и неохотно с неприсъщи за тях дейности (бизнес)? Или пък за бизнес се изискват качества, които повечето интелектуалци по принцип не притежават или не притежават в достатъчна степен?
Ще се опитам да отговоря, още повече че този въпрос се синхронизира пряко с идеите на книгата, по която от доста време мисля, работя и се опитвам да напредвам, тя носи заглавието ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: моят проект за бъдещето. Ето какво мисля.
За да си успешен бизнесмен не се иска да си непременно интелектуалец, иска се някаква насока на развитие на умствените качества, не непременно обаче в тази чиста форма, каквато имаме при чистите интелетекуалци. Чистият интелектуалец работи едно-единствено нещо: мисли, занимава се с мислене. А бизнесменът освен да мисли и решава трябва и да действа, трябва да предприема практически стъпки по сбъдването на идеите, на решенията си. Трябва да си изработва проект, годен да се реализира в живота и да носи печалби. Да е продаваем и пр. Ето, моя милост, примерно, има едно, така да се каже, "бизнес-начинание": издавам си собствените книги със собствени средства. Оказа се, за жалост, че моят "продукт", моята "стока", за момента е непродаваема (или слабо се търси и продава). Някъде, вероятно, бъркам. Нещо не ми достига. Аз, разбира се, съм интелектуалец - по рода на моите занимания. Уча, помагам на младите да мислят и сам предимно мисля, пишейки книгите си. Но само дадох пример, че бизнесменът има особена настройка на мисленето (решаване предимно на практически проблеми и създаването на проекти за ефективна реализация на идеите си) и също така, предполагам, има нюх как да изнамери "процеп" за "промушването" на идеята му в сферата на непосредственото материално битие. Докато чистите интелектуалци са склонни да витаят в чисто идеалната сфера на живота. В сферата на духа. Духовните "продукти" в недуховни страни като нашата, разбира се, нямат, не могат да имат пазар.
Ето, бизнесменът, за разлика от интелектуалеца, има нюх да открие какъв продукт може да намери реализацията си в тези пазарни условия. И като намери "ниша" или "процеп", почва да развива невиждана енергия за реализацията на замисъла си. Ето, давам един пример: и Стойо Вартоломеев като мен "произвежда" книги (вярно, той, доколкото зная, не пише книги, а само издава написаното от други), той е успял бизнесмен и милионер, аз, разбира се, не съм като него, не мога да направя същото. Е, не съм и опитвал както трябва де. Защото всяко нещо изисква пълно отдаване. Аз съм способен да се отдам, да речем, на писането, но не и на други дейности, необходими за крайния успех: примерно маркетинга на готовия продукт. Както, предполагам, Стойо Вартоломеев да си съдере... задните части, няма да може, примерно, да напише книга, така и моя милост, ако ще да се скъса от работа, няма да може да стори това, което същия този успешен бизнесмен-книгоиздател постига в търговската сфера и, в крайна сметка, в изкарването на пари.
При мен лично има и друго едно обстоятелство: философ съм. И като такъв за мен парите не могат да са главна доминанта на съзнанието. Както, предполагам, е при бизнесмените - и при умните хора с бизнес-нюх. Затова те са способни да проявяват такава неустоима страст в преследването на богатството, в изкарването и трупането на пари и на капитали. Интелектуалците мога да показват такава страст в други, значително по-"вятърничави" неща, но не и в правенето на пари. Но в харченето на пари всички можем да проявяваме изключителен талант, което също чака своето обяснение. Наистина, защо е така: да изкарваме пари не всички умеем, но да ги харчим - не само че умеем, но и имаме направо гениална надареност в туй отношение. На какво се дължи това? Изобщо аз смятам, че е крайно време да се осмислят по-дълбоко и основателно тия екзистенциални проблеми, свързани с парите, със същността, със смисъла на парите, с правенето им и изобщо да обясним какта е именно тайната на парите, та са така желани от огромната част от човечеството, ако изключим истинските мъдреци, броящи се, прочее, на пръсти. Такива въпроси непременно трябва да се поставят и обсъждат, смятам, че има смисъл да се прави това и дори че то съвсем не уронва с нещо престижа на философията, както обикновено се смята.
Така че, да заключим: бизнесменът, за разлика от интелектуалеца, е умен човек със специфична практична настройка на ума, той е делови ум, той е с ум, концентриран в сферата на делото и на деловитостта, той също така непременно трябва да е добър организатор и дори вдъхновител на усилията на много хора по пътя към успеха, движи се винаги ако не в ясно съзнавана посока, то в посока, чувствана с цялото му същество и дълбоко интуитивно, докато интелектуалците са с разпилян, неконцентриран в ясна посока и търсещ, лутащ се ум; те са, както казваме, "вятърничави". Вятърничавостта, разбира се, не може да е качество на добрия, на успешния бизнесмен. Докато на добрия интелектуалец може, ох, как може да е такова качество!
Вероятно има и нещо друго: бизнесмените, за разлика от интелектуалците, имат пиетет по далаверите, по измамите; има, предполагам, нещо мошеническо в настройката на техния ум. Моля правилно да бъда разбран. Не твърдя, както обикновено се смята, че всяко богатство е родствено на престъплението, че богатите са по презумпция разбойници и пр., както обикновено се смята у нас от множеството нищо не правещи мърморковци. Но има момент на спекулация и измама при сделките, които всекидневно правят търговците и бизнесмените. Изисква се психологическо майсторство и прозорливост та да успееш да убедиш клиента, че стоката ти е значително по-добра, отколкото фактически е. Нещо такова имам предвид. Да измамиш партньора, но в допустими, приемливи граници, така, че той да не се разочарова прекалено като усети, като осъзнае измамата. То е нещо като игра и масторлък, дори като изкуство. Но всяко искуство се свежда до мярата, до марката. Щото ако си пълен мошеник скоро ще загубиш всякакво доверие, а пък без доверие и връзки си загубен на пазара. Значи ония, които успяват истински, които са наистина добри бизнесмени и търговци, а не само просто мошеници, лъжат и мамят, но така, че на излъганите и измамените да им е някак си добре когато осъзнаят, че са били излъгани или измамени. Има тънки нюанси тук, трудно е да се изрази точна какво имам предвид, вероятно има и някаква специална бизнес-етика, по която трябва да се помисли повече, но ми се струва, че отчасти поне намекнах какво имам предвид.
И тъй, да обобщя: та значи наистина се изискват специални качества, необходими на бизнесмените, или поне особена посока на развитост на дадени качества, каквато интелектуалците нямат - и не могат да имат. Тъй че не е достатъчно да си просто умен, иска се някаква специална насока на развитие на ума, та да успее оня, който иска да се изяви на бизнес-попрището. Значи всеки умен човек, доколкото наистина е умен, трябва да умее да осмисли тия неща, да разбули загадката, да открие каква насока на развитие на ума се иска, за да стане добър бизнесмен, да се опита да се промени, да развие у себе си съответните качества; да, зная, трудно е, не е лесно, затова и малцина успяват, но по принцип умният човек трябва да може и при дадени други условия ще стане и богат.
Не е задължително да се смята, както става обикновено у нас, че непременно простаците успявали, били успешни бизнесмени и пр. дивотии, които човек може да чуе. Ето, мутрите, били не знам си колко прости, ала са успели, излиза, че простотията у нас е изскващото се качество, наред с нахалството, та да успее човек. Не е така. Не може да е просто така. Успялата мутра не е чак толкова проста - щом е успяла. Ето, вижте го Бойко, съвсем не е толкова прост, колкото изглежда. Изобщо не е чак толкова прост. Щом е успял, значи не е чак толкова прост.
Има и още въпроси, по които ще се изкажа скоро, но сега да спра дотук. Хем да не стане прекалено дълго (то вече май стана такова), хем да могат да се изкажат и други хора. А пък и трябва да спирам, понеже имам работа и ми се налага да излизам. Тъй че: хубав ден на всички! И успех!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар