За да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ публикувам по-долу дискусията, възникнала по повод на публикация в блога под заглавие Нека не съдим прекалено строго другите, щото сами ще бъдем съдени: с каквато мяра мерим, с такава мяра и нам ще се отмери..., написана преди няколко дена:
Анонимен каза: Съвсем не е така, че само българите се смятат за най-велики на света, това в някаква степен е присъщо на всички народи.
Така например сърбите са на мнение, че най-хубавото нещо на света е да си сърбин и че рано или късно всички народи по света ще прозрат тази истина. Германците са на мнение, че другите народи може и да имат култура и обичаи, но немската култура, нрави и обичаи все пак си остават еталон и най-„правилни”. Англичаните смятат, че Британия е създадена да владее и цивилизова света. Французите са на мнение, че са културно най-издигнатият народ на света, че никой не умее да се наслаждава на живота като тях и че френският език е най-великият език на света. Руснаците също са на мнение, че са най-великите и че са призвани да „спасят” човечеството, а руският език е „великий и могучий”. Китайците смятат себе си за централния народ на света, а всички други народи за „варвари”. Американците са убедени, че живеят в най-великата и най-хубавата страна на света. Гърците се смятат за наследници на Елада и Византия (макар в действителност да нямат никаква връзка с тях) и извличат от това съответното самочувствие. Чехите гледат отвисоко на другите източноевропейци – и т.н.
В сравнение с всички тях българите независимо от някой залитания изглеждат доста скромни и реалистични. Георги Марков:
„Ако може да се говори за някаква определена и здрава традиция в българския народовластен бит, това е именно чувството на искрени симпатии, толерантност и уважение към хората от всякаква друга националност. Аз мисля, че българите, както в миналото, така и днес, са едни от най-толерантните спрямо чужденците хора по земята. Българите не познават расови или религиозни погроми, не познават шовинистични изстъпления — дори в дни на най-горещ национализъм. Българите винаги са живели в най-добри отношения с малцинствата в собствената си страна — турци, цигани, арменци, евреи, гърци и т.н. Още у Базовите „Чичовци“ човек долавя духа на приятелско разположение спрямо другите народи, който сякаш е неизбежен от любознателността. Българите и от по-старо, и от по-ново време винаги са се възхищавали на хубавото у другите народи, без значение какви са били междудържавните отношения.”
Колкото до въпроса защо като са толкова умни, българите са най-бедни трябва да се отбележи, че богатството на народите зависи от много външни фактори, а не толкова от техните формални интелектуални качества. Между другото българите са най-бедни, но това е относително, защото все пак са най-бедни сред най-богатите, сред „Златния милиард” – ЕС и Северна Америка. Така че не е толкова зле да си най-беден сред най-богатите. Между другото България е била най-богатата османска провинция, защото българите са били феноменално продуктивни земеделци, а по-късно и занаятчии и търговци.
Причините за относителната бедност на българите са ясни: модернизацията на страната започва сравнително късно по независещи от българите причини. Затова българите просто не са можели да натрупат толкова капитал, колкото други страни, тръгнали по-рано по капиталистически път. За това се изисква време. Поради това българската производителност на труда е по-ниска. Проблемът не е, че българите не знаят или не могат или не искат да произвеждат ефективно. Проблемът е, че нямат необходимата за това техника, машини и т.н. И не защото не знаят за тяхното съществуване и т.н., а защото не могат да ги закупят. А не могат да я купят, защото нямат достатъчно капитал. А нямат капитал, защото не са имали време да го натрупат.
Така че това е причината за относителната бедност не само на България, а на цяла Южна Европа в сравнение със Северна. Важен момент в Източна Европа е, естествено, и комунистическата система, която в началния етап наистина постигна някои икономически успехи, но бързо се изчерпа и така допълнително забави развитието на тези страни. Без комунизъм България днес вероятно щеше да е доста по-напреднала икономически и по-богата.
Ако предпоставим едно приблизително линейно развитие, България след няколко десетилетия вероятно ще настигне богатите страни, а след 500 години всички страни по Земята ще са еднакво богати. Разбира се, тук не влизат в сметките разни катаклизми и катастрофични развития в световен мащаб.
Впрочем можем да се върнем и по-назад в историята и да се запитаме защо цивилизацията се е зародила най-рано в Двуречието и Египет, а на другаде и как става така, че тези народи първи постигат относително благоденствие. Отговорът отново едва ли се крие в особените интелектуални качества на древните шумери и египтяни, а в обективно фактори и обстоятелства, още повече е Ирак и Египет днес не са сред благоденстващите държави.
Анонимен каза: Аз мисля, че правилното, зряло отношение към света предполага не да се фиксираме ексцесивно върху положителните страни или недостатъците на този или онзи народ. Няма идеални хора и народи, светът не е черно-бял. Навсякъде има светлина и сянка, а генетически всички хора по света поне от 50 000 години са еднакви. Различия в “националната психика” и манталитет, разбира се, има и затова скандинавците напр. никога няма да могат да разберат как испанците могат да спят всеки следобед, а в неделя до обяд и след това цял ден до вечерта да висят пред една паеля, докато за южноевропейците ще остане чужда скандинавската склонност да се напиват светкавично при всяка възможност, докато не паднат. Загадъчно е и как например една голям културен народ като германския можа да изпадне във варварство 1933-45 или пък безчинствата на “цивилизованите” англичани, французи, белгийци, испанци и холандци в колониите или разпалената тъкмо от „цивилизованите велики сили” Първа световна война. Най-сигурният начин да направим и без това краткия си живот черен е да се съсредоточим върху отрицателните качества на отделните хора и народите като цяло, защото те са безброй.
Правилното отношение към света е друго: да се наслаждаваме на културните, научни и социално-политически постижения на всички народи и да се стремим да опознаем максимален брой народи и култури по света, но “sine ira et studio“ – без гняв и пристрастие, без да ги «обичаме» или «мразим», да ги издигаме до небесата и да изпадаме в захлас или пък обсесивно да ги проклинаме и принизяваме. При това всеки народ по света заслужава внимание. За съжаление обаче един човешки живот не стига, за да се изучат културата, историята, нравите и обичаите и езиците на всички народи по света, така че по необходимост ще трябва да се направи някаква селекция. Но общият стремеж трябва да е в тази посока.
Ангел Грънчаров каза: Причините за относителната бедност на българите са ясни: модернизацията на страната започва сравнително късно по независещи от българите причини. Затова българите просто не са можели да натрупат толкова капитал, колкото други страни, тръгнали по-рано по капиталистически път. За това се изисква време.
Изключително добри сме обаче в търсенето на оправдания и на извинения. Грешка нямаме в това отношение! ОК, иска се време, ами къде и защо спахме когато другите народи се развиваха?!
Аз възразявам срещу самия този стереотип, свежддащ се до търсенето на всевъзможни обяснения и оправдания - щото той никому не помага. Какво като измисляме цветисти оправдания - това помага ли ни с нещо?
Оправданията служат само за приспиване на чувството за отговорност у несвободните хора и на народите с несвободен манталитет. И дезактивират, неутрализират, погасяват, опропастяват, пропиляват жизнената ни сила. Ето на това основание аз съм решителен враг на оправданията и извиненията, на самата склонност към търсене на оправдания и извинения. Понеже свидетелства за кардинален отказ от свободата - и за крещящо малодушие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар