Следва продължението на дискусията за факторите на успеха, печеленето на пари, забогатяването и смисъла на богатството, която от известно време тече в блога; поместените по-долу коментари са по публикацията със заглавие Как да разгадаем тайнствената, мистична, непонятна, ала велика все пак сила на парите?:Анонимен каза: Това е една хубава апология на капитализма. Капитализмът както всичко създадено от човека, не е съвършен и никога няма да бъде съвършен, но той наистина е довел до безпрецедентен просперитет за толкова много хора, както никоя друга система в историята, и то не само в развитите страни. Така например след 1800 г. населението на света се е увеличило шест пъти, но въпреки това огромно нарастване реалните доходи на хората са нараснали 16 пъти! Макар и не всички да забогатяват в еднаква степен, всички хора по Земята все пак постепенно забогатяват.
Левите, разбира се винаги ще настояват, че капитализмът, макар и ефективен, е неморален, докато социализмът може и да не е толкова ефективен, но пък за сметка на това е морален, ако можем да осъществим неговите идеали на практика. Факт е обаче, че досега кой знае защо това не се е отдало никому. Вярно е и че самите комунисти са не по-малки материалисти и сребролюбци от капиталистите и това е описано хубаво от Игор Бунич в „Златото на партията”. Интересна книга на тази тема е написал френският философ Андре Конт-Спонвил „Морален ли е капитализмът?” Макар че е левичар по убеждения, анализът му е доста обективен и балансиран. Според него понятието „морал” не бива да се прилага в строгия смисъл към икономиката и затова капитализмът е „извънморален”.
А парите като такива са едно от най-великите изобретения на човечеството. Парите и свободата са свързани дотолкова, доколкото свободата да се продава и купува е фундаментална и дори в някаква степен дори предхожда всички други свободи. Парите наистина дават свобода в смисъл, че имаш повече избор в живота. Банален пример: богатият наистина не може да изяде много повече от бедния, но може да избира измежду повече неща за ядене. Или между повече книги за четене. Ръсел, разбира се, е прав, че отвъд някаква точка, която за всеки вероятно е различна, парите не носят допълнително щастие. Между другото аз не бих искал да притежавам „хубава” лека кола. Автомобилът наистина е осигурил безпрецедентна мобилност и лична свобода на хората, но съвременното общество фетишизира това средство за придвижване, което не е нищо друго, освен димящ инвалиден стол. Ползването на автомобила трябва да е максимално ограничено и да се ходи пеша, респ. да се кара велосипед. Колоезденето е велик начин на живот. Централни в живота на интелектуалеца трябва да са четенето, писането, медитацията, музиката, колоезденето и лекия спорт. В Германия обаче ДЪРЖАВАТА в нарушение на всички правила на свободната пазарна икономика даде премия на всички, които изхвърлиха стария си автомобил, дори да беше още нов, и си купиха нов, само и само да се стимулира производството! Интересно защо това не се направи с производителите ма мебели например или с издателствата. Носиш старите си мебели и книги за претопяване и получаваш нови с отстъпка. Но кой се интересува от книги?! Важни са пушещите консервени кутии, наречени „автомобил”.
Нещата имат и един чисто практически аспект. Валерия Новодворская отбелязва, 2% от хората работят заради насладата от самата дейност, без при тях материалните съображения да се водещи. Но останалите 98% от хората трябва да имат материален стимул и на тях трябва да им се даде тази възможност.
За „успелите” мутри обаче в никакъв случай не мога да се съглася. Техният „успех” не е резултат на капитализма, а на неговата посткомунистическа карикатура, на посткомунистическата псевдопазарна икономика. По същата логика може да се каже, че и комунистите след 1944 си оплетоха кошницата, докато демократите спаха. Ако бяха умни, най-късно 1943-44 демократите щяха да станат комунисти и след 9.9. да властват. То май някои така и са направили. За да просперираш в посткомунистическото общество, наистина се искат „качества”, но те са доста по-различни от качествата, които са нужни в среда на истински капитализъм. Има и нещо друго, на което обръща внимание руският анализатор и бивш офицер от КГБ Виктор Калашников:
„Днес в Русия положението е по-различно. Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена. Така например... на мен ми предложиха директорско място в една компания... Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация... абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна... Да се мисли, че органите на властта в Русия правят това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество... А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване... Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад…”
Така че ако за Вас успехът се изразява в това да станеш ЧЛЕН НА подобна ПРЕСТЪПНА ОРГАНИЗАЦИЯ, мисля, че има нещо доста объркано в ценностната Ви система. Аз на такива хора не мога да се възхищавам и да ги смятам за „успешни” и в никакъв случай не бих се сменил с тях.
Колкото до Америка – моята критика към нея не е от левичарски, а ДЕСНИ, КОНСЕРВАТИВНИ ПОЗИЦИИ. Мисля, че отците-основатели биха се преобърнали в гроба, ако видят до какво положение се е докарала тази страна въпреки все още привидните относителни просперитет и мощ. Виктор Калашников правилно отбелязва:
„Така руснаците се научиха как да направят своето надмощие по-обтекаемо. Нека американците си мислят, че Вашингтон е лидер. Но огледайте се и вижте какво става с американската икономика, американския долар и американския ядрен арсенал. Във всички три области има видимо отслабване.”
Не мисля и че не трябва да се грижим за американците и да гледаме повече себе си. Съдбините на света не се решават в София, Тирана или Лисабон, а във Вашингтон, Москва и Пекин. Ако там нещо се обърка или провали, никакви погледи върху България не могат да ни спасят и дори малкото, което има България, ще отиде на кино. Така че цялото внимание трябва да насочено натам, а не към България, Албания или Португалия.
Колкото до Сократ – той според мен не е бил враг на богатството и охолството и не се е отнасял с презрение и пренебрежение към материалното, например от време на време се наслаждавал на хубава трапеза или хубаво вино и даже можел да „надпие” всички, както се вижда например в „Пирът”, когато на сутринта всички заспиват, а Сократ остава буден и след това прекарва деня като обикновено. Той приема и смъртта спокойно и равнодушно.
Характерното за него обаче е било, че е можел и без трапеза и вино. Сократ е можел да понася жега, студ, глад и жажда, но е можел и да се наслаждава на живота. Той нищо не е фетишизирал и не се е стремял към нищо на всяка цена, а е имал голямо самообладание, владеел се е и е приемал живота такъв, какъвто е. Именно това го прави велик. Така че в наше време може би наистина би се качил в хубава кола, но в никакъв случай нямаше да направи притежаването на хубава кола смисъл на своя живот. Ако имаш възможност да се наслаждаваш и на по-простите, материални неща в живота, наслаждавай им се, но не превръщай това в самоцел. И все пак интелектуалните наслади у Сократ си остават водещи. Аз поне така тълкувам неговата философия и начин на живот.
Ето защо философът няма нужда да е беден и да се отказва от пари и материални блага, но за него е недостойно стремежът към печалба и забогатяване да се превръщат в център на съществуването му, в идея-фикс и фетиш. Той е от тези 2%, за които говори Валерия Новодворская, а не от останалите 98%.
Също и според стоиците материалното богатство само по себе си не е нито положително, нито отрицателно. Все пак те смятат, че нравствено желателен е един по-скоро аскетичен живот, независим от материалните блага. Сенека обаче, който е бил богат стоик, на места в своите произведения защитава богатството, защото то дава възможност на духа да се развива по-свободно и по-многостранно от бедността и също за прояви на щедрост и великодушие. От това обаче следва, че не всеки е достоен да притежава богатство, понеже за това се изисква наличието на добродетели. Според Сенека само малцина са достатъчно добродетелни, за да са достойни богаташи.
Румен Бърцов каза: Достатъчно е всеки да седне и да пробва да си напише цифричка (в брой), която ще е достатъчна да си каже "Е те толкова ми трябват и стига, вече съм щастлив!"). А пробвайте да видим може ли някой да напише такава цифра. Ако не ви се получи, може пък да ви се получи проглеждане. Съмнително, но случват се и чудеса понякога.
Анонимен каза: Някой беше изчислил, че проблемите изчезват и човек получава пълна независимост, свобода, стабилност и спокойствие при 4 милиона (долара, лева, евро), т.е. може да живее (много) добре, дори много луксозно и комфортно, без да му се налага до края на дните си да работи за препитанието си и да се безпокои за бъдещето. Скромността украсява човека и в този смисъл това е доста голяма сума, но можем да поразсъждаваме върху това.
Но истински щастлив парите не могат да направят никого, защото е доказано, че всеки човек има някаква може би генетична психологическа нагласа или настроение, което може краткотрайно да се променя нагоре и надолу, но скоро се връща към обичайното положение. Доказано е, че внезапно и неочаквано забогатели хора отначало, разбира се, се радват и са щастливи, но ако са песимисти по природа, бързо се връщат в това състояние независимо от новопридобитото си благоденствие.
Томи Томев каза: Един прекрасен урок по смисъла на парите. Който може ще го разбере, който не може... здраве да е!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар