Дискусия: Какъв е "алгоритъмът" на забогатяването и богатството?

Дискусията в блога около проблемите и факторите, свързани с успеха, с правенето на пари, със забогатяването продължава - и дори набира сила. И други хора, освен двамата събеседници, откликнаха и се включиха; изказаха интересни, провокиращи мисълта и показателни мнения. По тази причина решавам тая сутрин да публикувам диалога (дискусията) или обмяната на коментари, която се получи по повод на публикацията със заглавие Въведение във философията на правене на... пари; смятам, че такива дискусии много говорят и затова не бива да бъдат пренебрегвани, напротив, трябва да се вслушваме в това какво мислят хората, особено пък по такива, бих си позволил да кажа, фундаментални житейски проблеми и въпроси; та ето какво си казахме дотук ние, дискутиращите:

Jivka Jelezova каза: Всички умни хора хора - богати?! Утопия.

Ангел Грънчаров каза: Ако са умни, защо са тогава допуснали тази глупост - да не са богати? :-) Нима е лошо човек да е успял или преуспял?!

Lazar Nikolov каза: Да си умен не е достаточно, трябва да си предприемчив, и тогава в съчетание на тия две качества можеш да постигнеш финансов успех.

Jivka Jelezova каза: Въпрос на гледна точка. Може би е глупост да си богат? :–) Трябва да си бил и едното, и другото за да си наясно. :)

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има значение и в какъв смисъл се разбира думата "богатство". :-) Не е еднозначно това разбиране.

А качеството предприемчивост в основата си също е вид умствена активност според мен, г-н Николов. То всичко на този човешки свят в корена си е израз на умствена човешка активност...

Ева Кузманова каза: Не е въпрос на ум, а на ценности. За да ощетяваш хора с различни пройоми и за тяхна сметка да ставаш богат, е необходимо преди всичко да си лишен от хуманност. Едно е парите да са цел и съвсем друго е да са следствие на твоята реализация. Ботев и Левски, вероятно, не са били умни, защото вместо да се слагат на анадолците и да правят пари са избрали да се борят срещу тях. Б.Б., Ц.Ц. и прочие подлоги са единица мярка за умност защото осребряват националния интерес и са богати. Умните хора знаят как да станат богати, но имат морал и ценности, които са по-важни от парите. Всичко, което се купува с пари, няма значение в живота на човек. Писано е: "Какво полза, ако придобиеш света, но изгубиш душата си?"

За повече информация си припомнете или прочетете " Шагренова кожа"...

Ангел Грънчаров каза: Права сте, г-жо Кузманова, точно така е, въпрос на ценности е. Не стана много ясно зцащо смятате, че замогването на едни винаги е за сметка на ощетяването на други, защо свързвате богатството с грабежа, но както и да е. У нас предимно така се мисли, както Вие казвате. Но едно нещо не можем да отречем: и изборът на едни или други ценности е пак интелектуален, умствен въпрос - в някакъв смисъл.

Съгласен съм обаче, че ценностите са водещото. Различните по ума си, в умствено отношение хора са различни най-вече и доколкото имат различни ценности, а иначе умът ги сродява. Аз съм разсъждавал от тази гледна точка: умът като ум, безотносително към ценностите. А скоро ще пиша и като включа по-пълно и този момент, ценностния. Ако сте прочела текста ми, ще видите, че съм подхвърлил и това там...

Димитър Димитров рече: Интелектът има много страни. Значи бедните поети, художници, изобретатели са простаци, а тарикатите лихвари, мутрите са умници?! Хората, които създават възможностите други да стават богати са хората на науката, а те не са богаташи. Може би ритнитопковците са големи умници? Например Стоичков. Какъв интелектуален колос!?

Да използваш ограничените си умствени възможности и таланти за да правиш пари понякога е въпрос на късмет - защото си попаднал на подходящото място в подходящият момент. Светът е до голяма степен хаотичен, хората са участници в брауново движение, а обществото е своеобразна квинтесенция, обобщение на джунглата и нейните закони. Както в една екосистема има ниши, така е и в обществото. На върхът са хищниците, хищният амбициозен и безогледен разум, който катери социалната стълбица на всяка цена. Въпрос на ценности, характер и възпитание е дали и как ще участваш в този цирк. Да не би Берлускони да е по-интелигентен от Айнщайн или Николо Тесла, който умира в бедност, но комуто дължим много?!

Jivka Jelezova каза: Димитър Димитров, "открадвам" последния ти коментар за стената си :) Хареса ми...

Четиво за размисъл: Ендре Гьомьори, "Свръхбогатите: История на големите имущества".

Alexandar Iotzov каза: "Умният човек и знае какво да прави с парите, как да ги употреби с истинска полза за себе си..." - a също и с полза за обществото, в което живее. Най-богатия човек тук, в града, в който живея, в Hamilton, Ontario, е и най-големия дарител (той дарява само за медицината). Досега а дарил общо около 100 milliona Dollars за строителството на болници в Hamilton и е събрал чрез дарителски прояви (fun rising events) неколкократно повече от другите богати хора на Hamilton.

Jivka Jelezova каза: Умният или практичният? Понятията не се изключват взаимно, но и не се припокриват, нали?

За добрия човек, колкото и да е умен, богатството е по-скоро тежест и нещастие. Освен да си умен трябва и да си достатъчно лош за да искаш да си богат; и пак не съм сигурна, че ще бъдеш богат, щастлив и ще живееш в мир със себе си. За мен целта е не богатството като количество блага, а максимална независимост на минимална стойност.

Ангел Грънчаров рече: Това, което казвате за качеството практичност е така. Да си практичен не е достатъчно само да си умен. Заслужава си повече да се помисли за това какво е да си практичен, как се постига това качество, дарба някаква ли е или може да се придобие. Ще се опитам да помисля и ще напиша нещо и по този въпрос в най-скоро време, стига да не забравя за обещанието си.

А иначе не съм съгласен, че ония, които искат да са богати, първо, са глупави (щото, както казвате, богатството било тежест и нещастие; съгласен съм, че небогатите и бедняците по-лесно и безгрижно живеят, но това дали свидетелства за това, че са и по-умни?!), и, второ, са и лоши, опорочени, както ви се струва. Защо богатият трябва да е непременно лош? Ето, г-н Йоцов Ви даде пример за богат и нелош, напротив, добродетелен, щедър човек, занимаващ се в Америка и с блатогворителност.

Прочее, какво богатите ще правят с парите си е техен личен проблем според мен. И държавата е опасно да посяга на богатствата им. Тя ще се разпореди с тях най-неразумно и нито един проблем няма да бъде решен истински с присвоените от държавата техни богатства. Да се дава на бедните като се взема от богатите е най-лошото, което може да се направи с техните пари. Бедните трябва да бъдат научени сами да се справят, а да не чакат наготово; да дадеш на човека риба е нищо, по-добре е да го научиш сам да си я лови...

Анонимен каза: Благодаря сърдечно за изчерпателния и дълбок отговор. С повечето неща съм съгласен. Парите и богатството, разбира се, не бива да се подценяват, защото човекът освен дух е и материално тяло и живее в материален свят. Затова още Аристотел отбелязва, че освен от добродетел се нуждаем и от външното благо на богатството - защото е невъзможно или не е лесно да се вършат добри и красиви неща без средства.

Съмърсет Моъм пък в автобиографията отбелязва, че бедността съвсем не извисява духа, а озлобява и ожесточава, поне що се отнася до обикновените хора. Приблизително същото твърди и американският гуру на успеха Наполеон Хил. Парите според него не са всичко, но без пари всичко е нищо. В рамките на шегата можем да кажем, че бедните хора по света според Вашата дефиниция са може би не глупави, а мъдри – хаха! Между другото в историята на философията има и контрапримери на богати философи като Сенека или пък Шопенхауер, който получава голямо наследство от баща си и така няма финансови грижи до края на живота си.

Но да се изисква императивно от всички що-годе интелигентни хора да са богати е пресилено. Тук Вие май сте прекалено повлиян модните американски книги за самопомощ, в които се фетишизира материалния успех в живота.

Първо, аз не съм на мнение, че многото пари са нещо непременно желателно. Добре е да имаш средства за да водиш един приличен живот, но прекаленото богатство и заможност едва ли са нещо хубаво и желателно. Какво реално можеш да направиш например с 1 милиард долара? Още Адам Смит отбелязва, че богатият не може да погълне значително повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-лошо от това от фина материя. Впрочем смятаният за апологет на капитализма Смит в своите произведения непрекъснато се подиграва на капиталистите за техните безкрайни комбинации и машинации за забогатяване. А големият икономист Джон Мейнард Кенс осмива богатите и техният стремеж към строежа на големи къщи, които „да съдържат техните тела”.

Второ, успехът в живота не зависи само от вътрешни фактори. Дори да си умен и да имаш вкус към бизнес и богатство, по ред обективни, външни причини можеш да нямаш успех. А може и да имаш временно успех, но да се разориш; светът е пълен с подобни примери.

Трето - да не забравяме също, че всичко това се отнася за свободното пазарно стопанство. В редица авторитарни и тоталитарни системи и най-вече в класическия комунизъм, какъвто съществуваше до 1989 г., забогатяването е проблематично по ред причини. В система на несвобода „богати” в най-добрия случай са управниците и техните слуги, както и разни мафиоти, разбойници и престъпници. Излиза, че в тези страни най-умните са криминалните типове! Впрочем и в посткомунистическата система, както отбелязвате, най-богати са мутрите. Само че от това не следва, че са най-умни, а че са най-безскрупулни. Условията в тези общества са такива, че забогатяват не най-умните и предприемчивите. Тук опираме до ценностите, за които става дума в някои постинги по-горе и това е отделна и голяма тема.

Но и в старите демокрации условията не са идеални. Така например и там няма равен старт - защото има натрупани от поколения големи богатства и другите, колкото и да се мъчат, на могат да се конкурират с тях. В резултат на това има хора, които са „успешни” без никакъв собствен принос. Драстичен пример: да речем, Парис Хилтън.

Затова дори либертариански философи като Робърт Нозик пледират за ограничаване правото на наследство.

Иначе интересно е мнението на уважавания от мен руски физик-антирелативист (т.е. отхвърлящ теорията на Айнщайн) за учените и умните хора. В интервю той казва:

- Когда в последний раз Вы самостоятельно чинили утюг?

Утюг у меня уже 10 лет не ломается. Но многие вещи стремлюсь чинить сам.
Этот вопрос подразумевает, что ученый - не от мира сего и не в состоянии справиться с элементарными бытовыми проблемами. Это ошибочное мнение и в большей степени характеризует неуча и неумеху. Ученият е твърде способен човек, за който няма никакви проблеми във всяка област. Ученые - это выдающиеся люди. Именно они берутся за такие задачи, которые рядовые люди не могут решить. Ученые - это люди, которые обладают колоссальным трудолюбием, огромнейшей выносливостью. Из ученых тот добивается больших результатов, у кого больший объем получится из произведения трех сомножителей: знание, трудолюбие и выносливость.

Но и: „Во все времена ученые не были богатеями.”

И също:

- Если бы Вы не занялись наукой, - какой иной вид деятельности привлек бы Ваше внимание?

В детстве я видел себя путешественником, моряком.

- А торговать?

В жизни приходилось выполнять разные работы. И я счастлив, что большую часть жизни занимаюсь наукой. После перестройки несколько раз встречал в г. Новосибирске одного доктора наук. Он стал мелким торговцем. Например, закупил по дешевке ложки для обуви. Потом, через полгода продал их по цене в 1000 раз большей. Он говорил: "Какой я был дурак что занимался наукой?! Какая это тяжкая и неблагодарная работа! Только теперь я понял, что такое радостный и любимый труд". После этих слов мне вспомнилась его научная деятельность. Действительно, для него это был тяжелый труд. Ему хотелось заниматься наукой потому что это было престижно. По-видимому, хотелось иметь какие-то блага за счет своих занятий. А для достижения необходимого уровня, если не имеешь способностей, нужно тянуться из всех жил, да ещё подковерные способы применять. Какой вывод: "Не в свои сани не садись".

Т.е. виждаме, че според Смулски учените са умни - но не непременно и мъдри според Вашата дефиниция, но те имат други приоритети в живота и не се стремят към богатство, а към познание. А тези две неща трудно се съчетават. Затова не може да се каже „Ако са умни, защо са тогава допуснали тази глупост - да не са богати? :-)”. Просто има хора с други приоритети в живота. И понеже във Вашата философия индивидът е в центъра, би трябвало да признаете, че колкото са индивидите, толкова и различни начини и стилове на живот имат те. Някои хора са избрали да не са богати, без при това да са непременно особено „мъдри” и дълбокомислени.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за интересния коментар! С повечето неща съм съгласен, е, имаме и разминавания в тълкуването, няма как да е иначе. Понеже не сме и уточнили някои термини, затова и се получава разминаване. Аз вече писах за различията между умност и мъдрост, между "умници" и наистина умни хора, подхвърлих, че е в това, което наричаме "глупост", си има някаква своеобразна мъдрост и т.н. Не мога да се съглася и с това, че някои хора, независимо от интелектуалното им ниво и от насоката на развитие на техния ум били избрали да не са богати - или, в екстремния случай, да са бедни.

Да харесва на някой, да иска да е беден едва ли е толкова, първо, умно, второ, едва ли е и признак на свобода. Или пък на добър нрав. Може би бедните не искат да са бедни, ала не могат да победят бедността, не са открили лекарство против нея? Да иска някой да е беден дали пък не значи, че е мазохист, което, както и да го погледнем, е извратено?! Тъй че възникват много въпроси. Има, прочее, и учени и учени, някои учени са и богати, не е задължително умният, ученият непременно да иска да е беден, щото, казахме, това е извратено. Не е задължително всички да искат непременно да са богати или заможни, макар че ако го искат, това едва ли може да се оцени като извратено. Защо е така? Общо взето огромната част от човечеството няма нищо против да са богати, а също така същата тая огромна част от човечеството съвсем не искат да са бедни - това според мен не е случайно.

Също нека не спекулираме с това какво означава непременно богат, кои наистина са "много пари", има ли "излишни пари" и пр. Като казвам "богат" не разбирам непременно милионер или милиардер; тия последните, са свръхбогаташи, аз разбирам под богатство съвсем умерено богатство, човек да живее доволно, да има хубав и удобен дом, да не се лишава от нищо, що се касае до основните жизнени потребности; под "богат" разбирам това, което се нарича "средна класа". Затуй и наричаме западните общества "богати общества", което няма как да не означава, че се състоят от предимно богати хора в разбирания от мен смисъл, т.е. мнозинството от хората са към т.н. "средна класа". Под богат не трябва да се разбира свръхбогат, то самите думи си подсказват както се има предвид. Вярно, че понякога езикът подвежда.

А пък що се отнася до това, че давате примери с руснаци, от руската действителност, трябва да имаме едно наум като използваме такива примери. Първо, този народ най-много опстрада и най-много е ощетен от комунизма и от посткомунистическите девиации на същия този комунизъм, там представите на хората са твърде много изкривени, щото ето, вече близо 100 години живеят в условия на комунизъм и бандитски посткомунизъм. Тъй че точно представите на такива хора не могат да ни бъдат критерий за това какво е добро, правилно, прилично, подобаващо и пр. По същия начин трябва да се отнасяме и към разпространените представи в наши, в български условия. Има крайно вредни наслоения, срещу които трябва да се борим, та да се възвърне традиционното, жизнеустойчивото, наистина подобаващото разбиране за тия "неща от живота", за които говорим - и които са така важни.

Анонимен каза: А вие, г-н Грънчаров, доколко сте богат?

Ангел Грънчаров каза: Аз съм един баснословно богат човек. Апропо, може и малко нескромно да звучи, но аз лично съм склонен да смятам, че умът е най-голямо богатство, от което зависи всяко друго. Тази е моята простичка теза, която се опитвам да развия. Има и по-големи богатства от ума, примерно, свързани с мъдростта и разумността, но засега нека за тях, предлагам, да не говорим. Да ги оставим настрана засега, та да не се обърка всичко. За да не се получи пълен хаос.

Анонимен каза: Не бива да се надценява интелекта на „богатите” хора. Както казва един американски анализатор:

„Банкерите знаят сравнително малко за много неща, независимо какво мислят за тях другите. Банкерите са едни от най-тъпите хора, с които съм имал контакти. Всъщност „тъпи” не е точната дума, защото на тях не им липсва интелект, но имат странна гледна точка. Много частна, безидейна и неконцептуална. Те не задават много въпроси и не се интегрират.

Познавам един банкер, който от 30 години работи на Уолстрийт в малка инвестиционна банка. Той знае много детайли за бизнеса си, но в други области, вкл. ценни метали е учудващо игнорантен.”

Впрочем има и емпирични научни (американски и др.) изследвания за връзката между интелигентност и богатство и те не показват корелация. Високата интелигентност (в тестовете за IQ) няма връзка с благосъстоянието, макар и по правило хората с по-високо IQ все пак да имат и по-високи доходи.

В изследванията хората с ниска интелигентност са средно също толкова богати като по-умните хора, живеещи при същите условия. Освен това мнозина с високо IQ съобщават, че сами са се разорили.

Според учените хора с интелигентност малко над средната най-добре боравят с пари. Интелигентността не е фактор, обясняващ богатството. Хора с по-нисък коефициент на интелигентност не бива да смятат, че са ощетени, както и особено умните не бива да мислят, че имат предимство.

Ангел Грънчаров рече: Предполагам и сред богатите има ако не съвсем глупави, но поне не особено интелигентни хора, но това с нищо не разклаща тезата ми: иска се ум, за да успееш в този живот, да спечелиш пари, да постигнеш нещо в живота, да станеш богат човек. Не само ум се иска, но без ум не може. Има и други фактори за забогатяването, но умът е един от основните - това е тезата ми. И аз още в първия си текст, в който поставих тия въпроси, уточних за какъв именно "вид ум" става дума в моето разбиране и пр. Истинските интелектуалци поначало са потенциално най-богати хора, иска се нещичко още, за да станат богати и в другия, в общоприетия смисъл. Мнозина от тях стават. Но се иска да живеят в нормални, в традиционни, в непострадали от комунизма общества, където духовно или умствено богатия човек няма начин да не бъде оценен. Докато у нас, заради разпространения манталитет, не ценим тъкмо на най-ценните хора и личности, у нас се провират до богатство и дори до уважение в тая ненормална ситуация тъкмо най-безскрупулните, най-нахалните, най-арогатните и все от тоя род индивиди.

Прочее, у нас продължават да са най-богати тъкмо ония, които забогатяха или имаха властовите предпоставки да станат богати още по времето на първосортния комунизъм, т.е. в една съвсем ненормална ситуация. У нас продължава да се забогатява по ненормален, по неестествен, по някакъв варварски и крайно непродуктивен начин - в общия, в типичния смисъл. Аз затова повдигам тия въпроси. Трябва да се разбере какъв е алгоритъмът на богатството в нормални, в обичайни, в естествени обществени условия, в които има законност, в които има и човечност, има и морал. У нас такива неща няма. Наистина е джунгла. Но ако почне да си проправя път едно ново съзнание за тия неща, да се надяваме, може един ден да настъпи промяна и в самото налично битие на живота, в реалността (така да се каже).

Затова е хубаво да продължим разговора по тия въпроси. Аз за него съм открит всецело. И се радвам, че общо взето разговорът ни е добър и твърде продуктивен. Ще го продължа с удоволствие. А сега излизам, понеже наистина имам и друга работа. Приятен ден на всички и успех!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...