Истината ни прави свободни

понеделник, 6 юли 2015 г.

"Нещастието да си грък" в оптиката на нещастието да си българин



Никос Диму (гр. Νίκος Δήμου, Nikos Dimou, р.1935) е гръцки писател, публицист и преводач. Учи философия в Атина и в Мюнхен, а първата си книга написва и издава през 1953 г. Пише поеми, проза, есета, философски трудове, студии и коментари, журналистически рубрики. Превежда от немски, английски и латински, превеждал е включително и Елиас Канети. У нас е известен предимно със сатирично-коментарната си студия "Нещастието да си грък", написана през 1975 г. Подбрах от нея ето какво, което ми се вижда твърде близко в някакъв смисъл и до българската масова народна душа:

Ново-гъркът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се опита да я открие.

За гърка отрицанието е утвърждение. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание.

Гръцкият Закон на Паркинсон: "Двама гърци правят за два часа - поради разногласия - това, което един грък прави за един час."

В корените на гръцкото нещастие са двата национални комплекса за малоценност. Единият е във времето - към предците. Другият в пространството - към "европейците". Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални.

Различни сме и въпреки това отчаяно се опитваме да се вместим някъде. Защо ли възприемаме нашата уникалност като недостатък? Защо ли се стесняваме от нея? Защото не сме достатъчно големи или силни, че да превърнем своеобразието си в знаме? Или пък понеже не сме сигурни в себе си?

Тази липса на сигурност - а не величината ни - ни е карала винаги да търсим "покровители". Има и други малки народи, но те не висят на шията на големите.

Не пожелахме никога да изясним и да осъзнаем нашето своеобразие. Все се опитвахме да принадлежим някъде - а не да бъдем себе си. Опитахме се да станем отново древни. Мъчихме се да докажем чистотата на расата ни, воювайки фанатично с Фалмерайерите, но никога не проучихме хладнокръвно реалните й компоненти. Намразихме се и съсипахме езика си, защото не бил съвсем същият като езика на древните ни предци. Намразихме себе си, защото не сме високи, руси, с "гръцки нос" като Хермес на Праксител. Намразихме съседите си - защото си приличаме.

Често говорим - в последно време - за свобода и независимост. И имаме предвид да се според вътрешното потискане и външната зависимост от чужди сили. Но забравяме, че потискането и зависимостта се коренят в самите нас. Ако ги нямаше в нас основанията, никой не би могъл да ни пороби, нито да ни подведе.

Свободен е не този, който "прави каквото иска", а този, който знае какво иска. ... Свободата не иска само "добродетел и смелост". Иска главно знание. И критична способност.

Никога новогърците не са могли да поемат отговорностите си. все ни е виновен някой трети: "пръстът на Англия", Интелиджънс Сървис, НАТО, ЦРУ.

Друг признак за липса на сигурност: новогръцката подозрителност. Първата реакция на каквото и да кажеш е: "Да не ме будалкаш?"

Гръцкото образование: механизъм за масово насилствено захранване със знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподаватели.

Проблемът на гръцкото образование е проблем на преподаващите. Само личност може да оформи личност. Зад всеки осъществен човек стои - винаги - поне един добър учител.

Помня много добре учителите, които се разтреперваха от учениците, научили се да мислят.

Внезапно погражданеният селяк е най-жалкото създание в Гърция. Животът му съвсем е деградирал. Загубил е изцяло предишното си патриархално обкръжение - без да придобие нищо на негово място. Нито пък гръцката буржоазия имаше някаква значителна традиция, за да му я предложи. Но и да имаше, не би било възможно няколко хиляди буржоа да асимилират няколко милиона селяни в рамките на едно поколение.

Сексуалният живот на гърка се движи на две нива. Реално и въображаемо. Разстоянието между тях е голямо. Сексуалният живот на гъркинята се движи също на две нива. Реално и търговско. Разстоянието между тях е минимално.

Експлоатирането на жената от мъжа има като естествено следствие измамването на мъжа от жената.

Цялата методичност и системност, които липсват във всекидневния ни живот и работа, са съсредоточени в тайната ни мисия: да съсипем колкото се може по-резултатно това хубаво място, което ни е отредила съдбата.

Гърция е единственото място, където авторът плаща от джоба си, за да издаде една книга и след това бива облаган с данък за "приходи от писателски труд".

Хиляди пъти по-добър е суровият търговски дух, чрез който се извършва промоцията на духовни ценности на Запад - отколкото лепкавото ласкателство, низостта и покровителстването, които характеризират духовния ни живот.

Нека бъде каквато иска душата на гърка, само да не е: евтина и анонимна.

Трябва да сме луди ние, гърците. ... "Свещената велика лудост" бе най-вярното, което сме постигнали досега - независимо успешна или не.

Заради това мнозина обикнаха борбата, повече от целта на борбата.

Гръцкият песимизъм се ражда от прекаленото утвърждаване на живота, а не от отричането му. От невъзможността да се помири с ограниченото в живота.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Абонамент за списание ИДЕИ