Истината ни прави свободни

събота, 31 март 2012 г.

България е постоянна жертва на руския имперски интерес, от което и произлиза българската трагедия

Публикувам сега за първи път на български пълния текст на мое интервю пред украинска медия, посветено на българо-руските отношения:

1. Господин Грънчаров, Украина има много сложни отношения със съседна Русия. Но България е далеч от Русия и вече стана част от обединена Европа. Чувства ли се негативното влияние на Русия и във Вашата страна?

Да, чувства се, и прекалено даже. Това, че ние сме сравнително далече от Русия съвсем не ни помага. Нашата история ето вече 134 години след Руско-турската война от 1877-1878 убедително показва, че Русия, иимперската, и съветската, провежда една и съща политика в отношението си към България: Русия е най-коварният враг на българската независимост и свобода. Русия винаги е разглеждала България като своя Задунайская губерния. "Кокошката не е птица, България не е зад граница!" - на вас, разбира се, ви е известно това. Когато в периода 1997-2001 година в България управляваше некомунистическото правителство начело с Иван Костов, България направи решителни крачки към отхвърлянето на вековната руска доминация и категорично избра друга гео-стратегическа ориентация на страната, към западния свят на свободата и демокрацията, тогава именно руските тайни служби и руската агентура в България получиха от Москва заповед: да направят всичко та да не допуснат това, та да върнат България към сферата на своята имперска хегемония и господство. Русия тогава започна истинска пропагандна война с проевропейското правителство на демократичните сили, мобилизира всички свои ресурси и направи "чудеса от храброст" за да провали неговата политика. Всъщност, за да не допуснат втори мандат на това правителство КГБ и неговите агенти от комунистическата държавна сигурност на България решиха да играят "ва банк" и доведоха на власт бившия български цар Симеон, който, както сега разбираме, отдавна се е намирал в най-топли отношения с КГБ. Но и Симеон обаче не можа да обърне историята, независимо от старанията, той не можа да изпълни кремълската заповед: България стана член на НАТО, а след това и на Европейския съюз. Тогава именно в Кремъл замислиха своя коварен план: да превърнат България в свой "троянски кон" в НАТО и ЕС, така че отвътре да противодействат на европейската интеграция, отвътре да воюват с "врага". Вие сам разбирате, че имперското мислене на Путин и компания ни на йота не се е изменило. И, за съжаление, можем да признаем, че тази политика се оказа успешна. У нас агентите и проводниците на тази политика ги наричаме "рубладжии"; Вие сам разбирате смисъла на това прозвище. Основните медии в България се намират под контрола на хора на Кремъл; в икономиката като "капиталисти" се представят предимно бившите комунисти, които също са русофили и генетически са свързани с руската кагебистка мафия. България се намира под пълна енергийна зависимост от Русия. В политиката има много предани на Кремъл национални предатели, които сами себе си наричат "истински националисти" - и които също са на разположение на тайните руски служби и са на заплата при тях. Такива под "български патриотизъм" разбират не друго, а беззаветната любов към Русия и слугуването на нейните господари. Положението наистина е много тежко.

2. В една от своите статии Вие пишете, че "у нас, в България, всъщност има не една, а две Българии. Едната България е европейска, достойна, независима страна, а нейните граждани обичат свободата повече от всичко друго. Другата България се прекланя пред СССР и путинска Русия; нейните граждани искат и ние са си имаме свой Путин, а най-съкровената им мечта е България да стане Задунайска губерния на Русия". Може ли днес условно да разделим България на европейска България и неевропейска България?

Да, това е така. У нас се борят, и в историята ни, и сега, в съвременността, две начала: западно (европейско) и "славянофилско" (проруско). Борят се западната култура на свободната индивидуалност и на личностния суверенитет и достойнство, от една страна, и хунското, азиатското, ординското и общинническото начало - от друга. Това са две несъвместими ценностни системи и начини на мислене. За съжаление, има нещо, което много пречи на подлинната интеграция на България към западния, към европейския свят: значителни слоеве от населението са жертви на многогодишната русофилска и комунистическа пропаганда и смятат, че Русия е "най-близкия приятел" и "голям брат" на България, докато истината, уви, е съвършено друга: руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и на българското достойнство. И на мен ми се струва, че в България сега се е получило злокобно равновесие на силите, именно на проевропейски и на проимперски мислещите в полза на Русия българи. Това е много опасно защото в такава ситуация всички пътища към просперитета са блокирани и отрязани. Затова и България се намира в перманентна криза; България е най-бедната страна в Европейския съюз и не само в него.

3. Може ли да прогнозираме, че с връщането на Владимир Путин в Кремъл влиянието на Русия в България ще се увеличи?

Да, несъмненно. ще ескалира, което и означава, че путинската диктатура е изцяло вредна не само за Русия и за руския народ, не само за "близката чужбина", за страните и народите от ОНД, но и за България и българския народ, защото противоречи на неговите коренни, истински интереси. Путин на власт е заплаха за Европа и за целия свят. Затова и ние, проевропейски мислещите българи сме много обезпокоени от такова развитие на европейските работи. И за България, и за целия свят е много нужна наистина демократична и интегрирана в Европа Русия, която напълно се е отказала от имперската политика и от стремежа към хегемония. Но такава Русия, за съжаление, засега е само фикция. Но трябва да се борим. Искам да пожелая на руските и украинските демократи сила и смелост в тежката им борба с руския, с путинския империализъм и тиранията.

4. Доколко влиятелна е руската агентура в България?

Аз вече отчасти отговорих на Вашия въпрос, предполагайки го. Прекалено силна и влиятелна се оказва руската агентура и нейните български слуги, които за руски пари са готови да продадат не само родината, но и собствената си майка ако трябва. Продажни слуги на путинизма и на руския империализъм има у нас на всички нива и навсякъде, даже има глупаци и идиоти, които сякаш инстинктивно изпълняват заповедите, даже не искайки за предателството пари; у нас има, така да се каже, особена форма на "глупашки идеализъм", какъвто няма, чини ми се, в други региони на света. Руската агентура в последните 10 години има пълен монопол в политическия живот на България. У нас сега управлява създадена по примера на "Единна Русия" милиционеро-кагебисткая партия, наречена, за по-нататъшното оглупяване на глупците и наивниците "ГЕРБ", т.е. "граждани за европейско развитие на България". И другата основна партия, бившата комунистическа, се състои от генетически предатели на българската национална кауза. Има и други, по-малки партии, чиито вождове също са на руска заплата. Ние си имаме даже и свой Жириновски, т.е. у нас успяха да изкопират не само руския кагебистки олигархичен модел, но и неговата политическа форма, неговата политическа черупка. Вожд на същия този ГЕРБ, когото КГБ откри и издигна със свои пари, е бивш бодигард на комунистическия диктатор Т.Живков, една фигура от подземния бандитски свят, дълбоко свързана с руската казионна и чекистка мафия, която управлява и в Кремъл. Така че у нас положението е даже трагично.

6. Вече 5 години България е в Европейския съюз и НАТО, може ли сега да кажем, че Вашата страна вече измина пътя към европейската демокрация?

В светлината на гореказаното - не. Младата българска демокрация беше от руските и българските кагебисти задушена, изопачена, осакатена, унизена, изтълкувана в техен интерес, беше превърната в нейната противоположност. България сега е олигархическа и вече авторитарна, а не демократическа страна, в която за по-нататъшно отвращаване на публиката от демокрацията се разиграва пошъл и скучен "демократичен" театър. В резултат голяма част от наивната народна природополулация сега ненавижда демокрацията и мечтае за "силната ръка" на вожда; на нея й се струва че вече го е намерила. Нашият роден български Путин е същият този Бойко Борисов. Ситуацията е много лоша. Нас, струва ми се, скоро ще ни изгонят и от Европейския съюз, и от НАТО. На такива страни като днешна България там не им е мястото.

7. Какви фактори, от Ваша гледна точка, определят българската национална идея?

Развитието на българската национална идея, както вече казах, е прекалено забавено от постоянната намеса на руските империалисти и на техните щедро платени "български" слуги в българските работи. Кълновете на истинската национална идея бяха унищожени без жалост. Всъщност, България исконно принадлежи на Европейската, на западната цивилизация, тук, на Балканите, в това число и на българските земи, както е известно, се намират изворите на европейската цивилизация и култура. Но изключително важното стратегическо местоположение на България доведе до това, че тя е постоянна жертва на руския имперски интерес, от които и произлиза българската трагедия. Нас Русия и СССР на два пъти ни "освобождаваха", но заради техните "освобождения" ние преглътнахме такива беди и страдания, че по-добре щеше да е изобщо да не ни бяха докосвали. Най-великият деец на нашата национална борба за освобождение, Апостолът на българската свобода Васил Левски неслучайно е писал: "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби"; затова и той е работил за това да се освободим сами. Но историята след неговата гибел тръгва в друга посока, от което и произлиза, повтарям, цялата българска трагедия.

8. Днес руснаците са третото по численост национално малцинство в България. Какво влияние върху българското общество има руското присъствие?

Негативно. Изцяло. Всъщност, у нас предимно руски бандити перат своите пари, купуват българска земя и всичко останало, което може да се купи, даже, както видяхме, купуват и "български" души, и "съвести". Всичко купуват. У нас, за съжаление, всичко може да се купи; всичко си има цена. Сега, струва ми се, дойде моментът и на хоризонта почна да блещука отдавна мечтаното осъществяване на руския имперски идеал: да я няма България и на нейно място да има просто една от губерниите на Руската империя, именно Задунайската.

Ето един много важен и при това съвсем съвременен пример, който показва тази зловредна роля, която играе путинска Русия по отношение на европейска България. Американската компания "Шеврон" започна у нас проучвания има ли на българска територия от т.н. "шистов газ". Даже още не беше започнала, а само се приготвяше да започне проучванията по силата на договор с българското правителство. "Изведнъж" се появиха "зелени активисти", "еколози", изключително добре организирани и финансирани от някакъв таен център, които започнаха удивително синхронизирани демонстрации във всички български градове против тези изследвания, чиято цел беше: просто да разберем има ли у нас или няма шистов газ. За всички здравомислещи хора в България стана ясно, че това е акция против българската енергийна независимост, която е заплатена от "Газпром", иначе казано, от Кремъл. Българското правителство сякаш очакваше този повод: незабавно забрани както самите проучвания, така и евентуалния добив на шистов газ за в бъдеще! Сега ние сме уникална страна в целия свят: даже ако в недрата на българската земя има природни богатства и съкровища, ние това даже и не искаме да го знаем; и това е само защото руските икономически интереси в България не бива да пострадат! Излиза, че руската агентура у нас разглежда България не иначе, а само като придатък към Русия. Прочее, самият Путин неотдавна нагло заяви, че ще прави някакъв "Евро-азиатски съюз" и покани България да излезе от Европейския съюз та да влезе в неговия собствен "съюз-чудо"! Каква наглост, представяте ли си?! Руският господар и самодържец се разпорежда с нашата съдба сякаш България не е суверенна страна, а негово феодално имение!

9 Българската национална мрежа от базови училища с изучаване на руски език - това е концесия на миналото или е спирачка за България по пътя на нейната интеграция?

И едното, и другото. Не елошо да се учат чужди езици, но когато това е елемент на стратегия за поробване на съответната страна, разбира се, е много лошо. У нас сега малко млади хора учат руски език. Разберете ме правилно: аз не съм против руския народ, аз не съм против руската духовна култура или против руския език; единственото, против което съм аз и са такива като мен, е руският империализъм. Тоест, в сегашния момент, путинизмът.

10. Вашата книга «БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА» е новаторски опит за анализ на българското историческо съзнание и на народно-психологическите комплакси на българите. Какво е нужно, та част от българите да престанат да виждат в Русия "по-големия брат"? Или "руският комплекс" на българското общество е много трудно да се преодолее?

Малко се иска "руският комплекс" сред българите да се преодолее: разсъдък трябва. И някакъв морал е нужен. "Руският комплекс" всъщност е мит за "големия брат" и "вечната братска любов", иначе казано, е лъжа. Аз путинистите-кагебисти и великоруските ивпериалисти не мога да ги обичам. Даже това не е приказка за деца, а е именно лъжа. Затова и преди всичко се налага да почнат да мислят. Просвета е нужна. Трябва много да се говори с младите хора, защото "совките" - аз предпочитам да ги наречам "комуноиди" - не могат да се променят. Те ще си умрат с пораженията на комунизма и причинената от него личностна деградация. И затова трябва да се борим, трябва нещо да правим, та да водим борба с руския империализъм и неговите слуги. Трябва всички ние, всички народи, които сме негови жертви, и украинците, и българите, и грузинците, и преди всичко самите руснаци, да обединим своите сили за съвместна борба с този най-зъл враг на нашата собствена свобода, на нашето човешко достойнство и на нашия просперитет, и личностен, и национален.

Използвам случая да предам своя приятелски поздрав на всички приятели на свободата и борци против тиранията и във Вашата страна! Трябва да се борим, не трябва да се отчайваме - даже и когато имаме всички основания за отчаяние, и тогава не трябва да се отчайваме. Ако се отчаем, тогава и ще бъде вече наистина страшно...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и на българското достойнство

Публикувам за първи път пълния текст на мое интервю пред украинска медия, посветено на българо-руските отношения. Публикувам го на руски език, на езика, на който интервюто беше дадено. Засега интервюто е публикувано само на украински език. Преводът му на български ще бъде публикуван веднага щом бъде завършен. Който обаче чете и разбира руски език, може още сега да разбере какво моя милост благоволи да каже на братята-украинци, които също като нас страдат от "братската" мечешка прегръдка на кремълските сатрапи:

1. Господин Грънчаров, у Украины очень сложные отношения с соседней Россией. Но Болгария далеко от России и уже стала частью объединенной Европы. Чувствуется ли у вашей стране тоже негативное влияние России?

Да, чувствуется, и слишком даже. То, что мы сравнительно далеко от России, вообще не помогает нам. Наша история вот уже 134 лет после освобождения от турецкой власти убедительно показывает, что Россия, и имперская, и советская, проводит одну и ту же политику в отношении к Болгарии: Россия самый коварный враг болгарской независимости и свободы. Россия всегда рассматривала Болгарию как свою Задунайскую губернию. „Курица не птица, Болгария – не заграница!” – вам, конечно, это известно. Когда в периоде 1997-2001 года в Болгарии впервые правило некоммунистическое правительство демократических сил воглаве с Иваном Костовым Болгария сделала решительные шаги к отбрасыванию вековой российской доминации и категорично выбрала иную гео-стратегическую ориентации страны, именно к западному миру свободы и демократии, тогда именно российские тайные службы и российская агентура в Болгарии получили из Москвы приказ: сделать все, чтобы не допустить этого, чтобы вернуть Болгария к сфере своей имперской гегемонии и господства. Россия тогда начала настоящую пропагандную войну с проевропейском правительством демократических сил, мобилизировала все свои ресурсы и сделала „чудеса храбрости”, чтобы провалить эго политику. Всущности, чтобы недопустить второй мандат этого правительства КГБ и их агенты с коммунистической государственной безопасности Болгарии решились играть „ва банк” и привели к власти бывшего болгарского царя Симеона, который, как теперь понимаем, давно находился в самые теплые отношения с КГБ. Но и Симеон однако не мог обернуть историю, несмотря на старания, он не мог выполнить кремлевский приказ: Болгария стала членом НАТО, а потом и Европейского союза. Тогда именно в Кремле задумали свой коварный план: превратить Болгарию в своим „троянским конем” в НАТО и ЕС, так что изнутри противодействовать европейской интеграции, чтобы воевать изнутри с „врагом”. Вы сами понимаете, что имперское мышление Путина и компании ни на йоту не изменилось. И, к сожалению, можно признать, что эта политика оказалась успешной. У нас агенты и проводники российской имперской политики называют „рубладжиями”, что можно перевести, если сами не понимаете, кажется так: „рублевшниками” или как там правильнее сказать; но смысл вы поняли. Основные медии в Болгарии находятся под контролем людей Кремля; в экономике как „капиталистами” представляются преимущественно бывшие коммунисты, которые тоже русофилы и связанны с российской мафии. Болгария находится под полной энергийной зависимости от России. В политике есть много преданных Кремлю национальных предателей, которые сами называют себя „настоящими националистами” – и которые тоже на распоряжении тайных российских служб и на их зарплату. Положение очень тяжелое.

2. В одной из своих статей вы написали, «что у нас, в Болгарии, в сущности, есть не одна, а две Болгарии. Одна Болгария – это европейская, достойная, независимая страна, а ее граждане любят свободу превыше всего остального. Другая Болгария преклоняется СССР и путинской России; ее граждане хотят, чтобы и у нас был свой Путин, а самая сокровенная их мечта это чтобы Болгария стала Задунайской губернией России». Можно ли сегодня условно поделить Болгарию на европейскую Болгарию и неевропейскую Болгарию?

Да, это так. У нас борятся, и в истории, и теперь, в современности, две начала: западное (европейское) и „славянофильское” (пророссийское). Борятся западная культура свободной индивидуальности и личностного суверенитета и достойнства, с одной стороны, и хунское, азиатское, ординское и общинническое начало – с другой. Это две несовместимые ценностные системы и способы мышления. К сожалению, есть нечто, что очень мешает подлинной интеграции Болгарии к западному, к европейскому миру: значительные слои населения являются жертвами многолетной русофильской и комунистической пропаганды и считают, что Россия „самый близкий друг” и „большой брат” Болгарии, когда как правда, увы, совершенно иная: российский империализм самый злейший враг болгарской свободы и болгарского достойнства. И мне кажется, что в Болгарии теперь получилось злокобное равновесие сил, именно проевропейски и проимперски думающих в пользу путинской России болгар. Это очень опасно, потому что в такой ситуации все пути к просперитету блокированные и отрезаны. Потому и Болгария находится в перманентный кризис; Болгария – самая бедная страна в Европейском союзе, и не только в нем.

3. Можно ли прогнозировать, что с приходом Владимира Путина в Кремль влияние России в Болгарии будет увеличиваться?

Да, несомненно. Будет ескалировать, что и означает, что путинская диктатура полностью вредная не только для России и российского народа, не только для „близкого зарубежья”, стран и народов ОНД, но и для Болгарии и болгарского народа, потому что противоречить его коренными, подлинными интересами. Путин к власти – это угроза для Европы и всему миру. Потому и мы, проевропейски мыслящие болгары очень обеспокоены от такого развития российских дел. И для Болгарии, и для Европы, и для всему миру очень нужна по настоящему демократическая и интегрированная к Европе России, которая полностью отказалась от имперской политики и стремление к гегемонию. Но такая Россия, к сожалению, пока и теперь только фикция. Но надо боротся. Мне хочется пожелать российским и украинским демократам силу и отвагу в тяжелой борьбе с российского, с путинского империализма и тирании.

4. Насколько влиятельною есть российская агентура в Болгарии?

Я уже ответил, всущности, на Ваш вопрос, его предвосхищая. Слишком сильной и влиятельной является российская агентура и ее болгарских слуг, которые за российские деньги готовы продать не только родину, но собственную мать. Продажные слуги путинизма и российского империализма есть в Болгарии на всех уровнях и повсюду, даже есть и дураки и идиоты, которые как бы инстинктивно выполняют приказы, даже не требуя за предательство денег; у нас есть, так сказать, особая форма дурацкого „идеализма”, которого нет, кажется, в иных регионах мира. Российская агентура в последных 10 лет имеет полную монополь в политической жизни Болгарии. У нас теперь правит созданная по примеру „Единной России” милиционеро-кагебисткая партия, названная для дальнейшего оглупления дураков и наивников „ГЕРБ”, то есть „граждане для европейского развития Болгарии”. И другая основная партия, бывшая комунистическая, состоит из генетических предателей болгарской национальной каузы. Есть и другие, более маленькие партии, чьи вожди тоже на российскую зарплату. У нас есть даже и своего Жириновского, то есть у нас успели скопировать не только российский кагебисткий олигархический модель общества, но и его политическая форма, его политическая скорлупа. Вождь того же ГЕРБ-а, которого КГБ разыскало и выдвинуло на свои деньги, это бывший бодигард комунистического диктатора Т.Живкова, именно Бойко Борисов, фигура подпольного бандитского мира, глубоко связанного с российской казенной и чекисткой мафии, что и правит в Кремле. Так что у нас положение даже трагическое.

6. Уже 5 лет Болгария в Европейском Союзе и НАТО, можно ли теперь говорить, что ваша страна уже прошла путь к европейской демократии?

В свете вышесказанного – нет. Молодую болгарскую демократию российские и болгарские кагебисты задушили, искалечили, унизили, истолковали в своем интересе, превратив ее в своею противоположность. Болгария теперь олигархическая и уже авторитарная, а не демократическая страна, в которую для дальнейшего отвращения публики от демократии просто разыгрывают пошлый и скучный „демократический” театр. В результате большая часть наивной народной природопуляции теперь ненавидит демокрацию и мечтает о „сильную руку” вождя; она, ей кажется, уже его нашла. Наш родной болгарский Путин это тот же самый Бойко Борисов. Ситуация очень плохая. Нас, мне кажется, скоро выгнуть и из Европейском союзе, и из НАТО. Таким странам как нынешная Болгария не там их место.

7. Какие факторы, с вашей точки зрения, определяют болгарскую национальную идею?

Развитие болгарской национальной идеи, как я уже сказал, слишком затормозено из-за постоянного вмешивания в болгарских дел российских империалистов и их щедро оплачиваемых „болгарских” слуг. Ростки подлинной национальной идеи были уничтожени без жалости. Всущности, Болгария исконно принадлежит Европейской цивилизации, здесь, на Балканах, в том числе и на болгарских земель, как известно, находятся истоки европейской цивилизации и культуры. Но слишком важное стратегическое местоположение Болгарии привело к тому, что она является постоянной жертвой российского имперского аппетита, от чего и происходит болгарская трагедия. Нас Россия и СССР два раза „освобождали”, но от их освобождений мы проглотили таких бед и страданий, что лучше было бы вообще нас не прикасать. Самый великий деятель нашей национальной борбы освобождения, Апостол болгарской свободы Васил Левский недаром писал: „Тот, кто нас освободит, он нас и поработить”, потому и он работал чтобы мы освободили себя сами. Но история развилась после его гибели в другом напревлении, от чего и произходит, повторяю, вся болгарская трагедия.

8. Сегодня русские – третья за численностью национальное меньшинство в Болгарии. Какое влияние русское присутствие имеет на болгарское общество?

Негативное. Полностью. Всущности, у нас преимущественно российские бандиты стирают свои деньги и покупают болгарскую землю и все, что можно купить, даже, как увидели, покупают и болгарских душ, и „совестей”. Все покупают. У нас, к сожаления, все можно купить. Теперь, кажется, приблизился момент и на хоризонте замерещилось давно мечтанное осуществление векового российского имперского идеала: чтобы не было Болгарии и чтобы на ее месте было просто одна из губерний Российской империи, именно Задунайскую.

Вот один очень важный и притом слишком современный пример, который показывает ту зловредную роль, которую играет путинская Россия в отношении европейской Болгарии. Американская компания "Шеврон" начала у нас происки есть ли на болгарской територии так называемый "шистовый газ". Даже еще не начала, а только собиралась начать, по силу договора с болгарским правительством. Вдруг явились "зеленые активисты", "экологи", исключительно хорошо организованные и финансированные каким-то подпольным центром, которые начали удивително синхронизированные демонстрации во всех болгарских городов против этих исследований, чья цель: просто понять есть ли у нас или нет шистовый газ. Для всех здравомыслящих людей в Болгарии стало ясным, что это акция против болгарской энергийной независимости, которая оплачена "Газпромом", иначе говоря, Кремлем. Болгарское правительство Б.Борисова немедленно запретило как самых исследований (происки), так и евентуальную добычу шистового газа в будущем! Теперь мы уникальная страна во всем мире: даже если в болгарской земли есть природных богатств и сокровищ, мы этого не хотим даже знать; и это только потому, чтобы русские экономические интересы в Болгарии не пострадали! Выходит, что русская агентура у нас рассматривает Болгарию не иначе, а только как придатком к России. Прочее, сам Путин недавно нагло заявил, что он будет строить какого-то "Евро-азийского союза" и пригласил Болгарию выйти из Европейского союза, чтобы войти в его собственного союза-чудо! Какая наглость, представляете себе?! Российский государь и самодержец распоряжается нашей судьбой якобы Болгария не суверенная страна, а его феодальное поместье!

9 Болгарская национальная сеть базовых школ с изучением русского языка – это дань прошлому, или тормоз для Болгарии в ее европейской интеграции?

И одно, и другое. Не плохо учить чужие языки, но когда это элемент порабощения соответствующей страны, конечно, очень плохо. У нас теперь мало молодых людей изучают русского языка. Поймите меня правильно: я не против русского народа, я не против русской духовной культуры или против русского языка; единственное, против чего я и такие как меня, это русский империализм. То есть, в настоящем моменте, путинизм.

10. Ваша книга «БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА» – это новаторский опыт анализа болгарского исторического сознания и народопсихологических комплексов. Что нужно, чтобы часть болгар перестала видеть в России «старшего брата»? Или «русский комплекс» болгарского общества очень трудно преодолеть?

Мало нужно чтобы „русского комплекса” среди болгар преодолеть: рассудка нужно. И какой то морали нужно. „Русский комплекс” – это всущности миф о „большом брате” и „вечного братской любви”, иначе говоря, ложь. Я путинистов-кагебистов и великорусских империалистов не могу любить. Это даже не сказка для детей, а именно ложь. Потому и надо прежде всего начать думать. Просвещение нужно. Надо много разговаривать с молодыми людьми, потому что совки – я их называю коммуноиды – невозможно изменить. Они и умрут с поражениями коммунизма и личностную деградацию, которую он им причинил. И поэтому надо бороться, надо что-то делать чтобы вместе вести борьбу с российским империализмом и его пособников. Нужно все мы, все народы, что являемся его жертвами, и украинцев, и болгар, и грузин, и прежде всего сами россияны, объединить свои силы для совместной борьбой с этим самым злейшим врагом нашей собственной свободы, нашего человеческого достойнства и нашего просперитета, и личностного, и национального.

Ползуюсь случаем передать свой дружеский привет всем приятелям свободы и борьцов против тирании и в вашей стране! Надо боротся, не надо отчаиваться – даже и когда все основания для отчаяния есть, и тогда не надо отчаиватся. Если отчаятся, тогда и будет уже по настоящему страшно…


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и на българското достойнство

Публикувам за първи път пълния текст на мое интервю пред украинска медия, посветено на българо-руските отношения. Публикувам го на руски език, на езика, на който интервюто беше дадено. Засега интервюто е публикувано само на украински език. Преводът му на български ще бъде публикуван веднага щом бъде завършен. Който обаче чете и разбира руски език, може още сега да разбере какво моя милост благоволи да каже на братята-украинци, които също като нас страдат от "братската" мечешка прегръдка на кремълските сатрапи:

1. Господин Грънчаров, у Украины очень сложные отношения с соседней Россией. Но Болгария далеко от России и уже стала частью объединенной Европы. Чувствуется ли у вашей стране тоже негативное влияние России?

Да, чувствуется, и слишком даже. То, что мы сравнительно далеко от России, вообще не помогает нам. Наша история вот уже 134 лет после освобождения от турецкой власти убедительно показывает, что Россия, и имперская, и советская, проводит одну и ту же политику в отношении к Болгарии: Россия самый коварный враг болгарской независимости и свободы. Россия всегда рассматривала Болгарию как свою Задунайскую губернию. „Курица не птица, Болгария – не заграница!” – вам, конечно, это известно. Когда в периоде 1997-2001 года в Болгарии впервые правило некоммунистическое правительство демократических сил воглаве с Иваном Костовым Болгария сделала решительные шаги к отбрасыванию вековой российской доминации и категорично выбрала иную гео-стратегическую ориентации страны, именно к западному миру свободы и демократии, тогда именно российские тайные службы и российская агентура в Болгарии получили из Москвы приказ: сделать все, чтобы не допустить этого, чтобы вернуть Болгария к сфере своей имперской гегемонии и господства. Россия тогда начала настоящую пропагандную войну с проевропейском правительством демократических сил, мобилизировала все свои ресурсы и сделала „чудеса храбрости”, чтобы провалить эго политику. Всущности, чтобы недопустить второй мандат этого правительства КГБ и их агенты с коммунистической государственной безопасности Болгарии решились играть „ва банк” и привели к власти бывшего болгарского царя Симеона, который, как теперь понимаем, давно находился в самые теплые отношения с КГБ. Но и Симеон однако не мог обернуть историю, несмотря на старания, он не мог выполнить кремлевский приказ: Болгария стала членом НАТО, а потом и Европейского союза. Тогда именно в Кремле задумали свой коварный план: превратить Болгарию в своим „троянским конем” в НАТО и ЕС, так что изнутри противодействовать европейской интеграции, чтобы воевать изнутри с „врагом”. Вы сами понимаете, что имперское мышление Путина и компании ни на йоту не изменилось. И, к сожалению, можно признать, что эта политика оказалась успешной. У нас агенты и проводники российской имперской политики называют „рубладжиями”, что можно перевести, если сами не понимаете, кажется так: „рублевшниками” или как там правильнее сказать; но смысл вы поняли. Основные медии в Болгарии находятся под контролем людей Кремля; в экономике как „капиталистами” представляются преимущественно бывшие коммунисты, которые тоже русофилы и связанны с российской мафии. Болгария находится под полной энергийной зависимости от России. В политике есть много преданных Кремлю национальных предателей, которые сами называют себя „настоящими националистами” – и которые тоже на распоряжении тайных российских служб и на их зарплату. Положение очень тяжелое.

2. В одной из своих статей вы написали, «что у нас, в Болгарии, в сущности, есть не одна, а две Болгарии. Одна Болгария – это европейская, достойная, независимая страна, а ее граждане любят свободу превыше всего остального. Другая Болгария преклоняется СССР и путинской России; ее граждане хотят, чтобы и у нас был свой Путин, а самая сокровенная их мечта это чтобы Болгария стала Задунайской губернией России». Можно ли сегодня условно поделить Болгарию на европейскую Болгарию и неевропейскую Болгарию?

Да, это так. У нас борятся, и в истории, и теперь, в современности, две начала: западное (европейское) и „славянофильское” (пророссийское). Борятся западная культура свободной индивидуальности и личностного суверенитета и достойнства, с одной стороны, и хунское, азиатское, ординское и общинническое начало – с другой. Это две несовместимые ценностные системы и способы мышления. К сожалению, есть нечто, что очень мешает подлинной интеграции Болгарии к западному, к европейскому миру: значительные слои населения являются жертвами многолетной русофильской и комунистической пропаганды и считают, что Россия „самый близкий друг” и „большой брат” Болгарии, когда как правда, увы, совершенно иная: российский империализм самый злейший враг болгарской свободы и болгарского достойнства. И мне кажется, что в Болгарии теперь получилось злокобное равновесие сил, именно проевропейски и проимперски думающих в пользу путинской России болгар. Это очень опасно, потому что в такой ситуации все пути к просперитету блокированные и отрезаны. Потому и Болгария находится в перманентный кризис; Болгария – самая бедная страна в Европейском союзе, и не только в нем.

3. Можно ли прогнозировать, что с приходом Владимира Путина в Кремль влияние России в Болгарии будет увеличиваться?

Да, несомненно. Будет ескалировать, что и означает, что путинская диктатура полностью вредная не только для России и российского народа, не только для „близкого зарубежья”, стран и народов ОНД, но и для Болгарии и болгарского народа, потому что противоречить его коренными, подлинными интересами. Путин к власти – это угроза для Европы и всему миру. Потому и мы, проевропейски мыслящие болгары очень обеспокоены от такого развития российских дел. И для Болгарии, и для Европы, и для всему миру очень нужна по настоящему демократическая и интегрированная к Европе России, которая полностью отказалась от имперской политики и стремление к гегемонию. Но такая Россия, к сожалению, пока и теперь только фикция. Но надо боротся. Мне хочется пожелать российским и украинским демократам силу и отвагу в тяжелой борьбе с российского, с путинского империализма и тирании.

4. Насколько влиятельною есть российская агентура в Болгарии?

Я уже ответил, всущности, на Ваш вопрос, его предвосхищая. Слишком сильной и влиятельной является российская агентура и ее болгарских слуг, которые за российские деньги готовы продать не только родину, но собственную мать. Продажные слуги путинизма и российского империализма есть в Болгарии на всех уровнях и повсюду, даже есть и дураки и идиоты, которые как бы инстинктивно выполняют приказы, даже не требуя за предательство денег; у нас есть, так сказать, особая форма дурацкого „идеализма”, которого нет, кажется, в иных регионах мира. Российская агентура в последных 10 лет имеет полную монополь в политической жизни Болгарии. У нас теперь правит созданная по примеру „Единной России” милиционеро-кагебисткая партия, названная для дальнейшего оглупления дураков и наивников „ГЕРБ”, то есть „граждане для европейского развития Болгарии”. И другая основная партия, бывшая комунистическая, состоит из генетических предателей болгарской национальной каузы. Есть и другие, более маленькие партии, чьи вожди тоже на российскую зарплату. У нас есть даже и своего Жириновского, то есть у нас успели скопировать не только российский кагебисткий олигархический модель общества, но и его политическая форма, его политическая скорлупа. Вождь того же ГЕРБ-а, которого КГБ разыскало и выдвинуло на свои деньги, это бывший бодигард комунистического диктатора Т.Живкова, именно Бойко Борисов, фигура подпольного бандитского мира, глубоко связанного с российской казенной и чекисткой мафии, что и правит в Кремле. Так что у нас положение даже трагическое.

6. Уже 5 лет Болгария в Европейском Союзе и НАТО, можно ли теперь говорить, что ваша страна уже прошла путь к европейской демократии?

В свете вышесказанного – нет. Молодую болгарскую демократию российские и болгарские кагебисты задушили, искалечили, унизили, истолковали в своем интересе, превратив ее в своею противоположность. Болгария теперь олигархическая и уже авторитарная, а не демократическая страна, в которую для дальнейшего отвращения публики от демократии просто разыгрывают пошлый и скучный „демократический” театр. В результате большая часть наивной народной природопуляции теперь ненавидит демокрацию и мечтает о „сильную руку” вождя; она, ей кажется, уже его нашла. Наш родной болгарский Путин это тот же самый Бойко Борисов. Ситуация очень плохая. Нас, мне кажется, скоро выгнуть и из Европейском союзе, и из НАТО. Таким странам как нынешная Болгария не там их место.

7. Какие факторы, с вашей точки зрения, определяют болгарскую национальную идею?

Развитие болгарской национальной идеи, как я уже сказал, слишком затормозено из-за постоянного вмешивания в болгарских дел российских империалистов и их щедро оплачиваемых „болгарских” слуг. Ростки подлинной национальной идеи были уничтожени без жалости. Всущности, Болгария исконно принадлежит Европейской цивилизации, здесь, на Балканах, в том числе и на болгарских земель, как известно, находятся истоки европейской цивилизации и культуры. Но слишком важное стратегическое местоположение Болгарии привело к тому, что она является постоянной жертвой российского имперского аппетита, от чего и происходит болгарская трагедия. Нас Россия и СССР два раза „освобождали”, но от их освобождений мы проглотили таких бед и страданий, что лучше было бы вообще нас не прикасать. Самый великий деятель нашей национальной борбы освобождения, Апостол болгарской свободы Васил Левский недаром писал: „Тот, кто нас освободит, он нас и поработить”, потому и он работал чтобы мы освободили себя сами. Но история развилась после его гибели в другом напревлении, от чего и произходит, повторяю, вся болгарская трагедия.

8. Сегодня русские – третья за численностью национальное меньшинство в Болгарии. Какое влияние русское присутствие имеет на болгарское общество?

Негативное. Полностью. Всущности, у нас преимущественно российские бандиты стирают свои деньги и покупают болгарскую землю и все, что можно купить, даже, как увидели, покупают и болгарских душ, и „совестей”. Все покупают. У нас, к сожаления, все можно купить. Теперь, кажется, приблизился момент и на хоризонте замерещилось давно мечтанное осуществление векового российского имперского идеала: чтобы не было Болгарии и чтобы на ее месте было просто одна из губерний Российской империи, именно Задунайскую.

Вот один очень важный и притом слишком современный пример, который показывает ту зловредную роль, которую играет путинская Россия в отношении европейской Болгарии. Американская компания "Шеврон" начала у нас происки есть ли на болгарской територии так называемый "шистовый газ". Даже еще не начала, а только собиралась начать, по силу договора с болгарским правительством. Вдруг явились "зеленые активисты", "экологи", исключительно хорошо организованные и финансированные каким-то подпольным центром, которые начали удивително синхронизированные демонстрации во всех болгарских городов против этих исследований, чья цель: просто понять есть ли у нас или нет шистовый газ. Для всех здравомыслящих людей в Болгарии стало ясным, что это акция против болгарской энергийной независимости, которая оплачена "Газпромом", иначе говоря, Кремлем. Болгарское правительство Б.Борисова немедленно запретило как самых исследований (происки), так и евентуальную добычу шистового газа в будущем! Теперь мы уникальная страна во всем мире: даже если в болгарской земли есть природных богатств и сокровищ, мы этого не хотим даже знать; и это только потому, чтобы русские экономические интересы в Болгарии не пострадали! Выходит, что русская агентура у нас рассматривает Болгарию не иначе, а только как придатком к России. Прочее, сам Путин недавно нагло заявил, что он будет строить какого-то "Евро-азийского союза" и пригласил Болгарию выйти из Европейского союза, чтобы войти в его собственного союза-чудо! Какая наглость, представляете себе?! Российский государь и самодержец распоряжается нашей судьбой якобы Болгария не суверенная страна, а его феодальное поместье!

9 Болгарская национальная сеть базовых школ с изучением русского языка – это дань прошлому, или тормоз для Болгарии в ее европейской интеграции?

И одно, и другое. Не плохо учить чужие языки, но когда это элемент порабощения соответствующей страны, конечно, очень плохо. У нас теперь мало молодых людей изучают русского языка. Поймите меня правильно: я не против русского народа, я не против русской духовной культуры или против русского языка; единственное, против чего я и такие как меня, это русский империализм. То есть, в настоящем моменте, путинизм.

10. Ваша книга «БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА» – это новаторский опыт анализа болгарского исторического сознания и народопсихологических комплексов. Что нужно, чтобы часть болгар перестала видеть в России «старшего брата»? Или «русский комплекс» болгарского общества очень трудно преодолеть?

Мало нужно чтобы „русского комплекса” среди болгар преодолеть: рассудка нужно. И какой то морали нужно. „Русский комплекс” – это всущности миф о „большом брате” и „вечного братской любви”, иначе говоря, ложь. Я путинистов-кагебистов и великорусских империалистов не могу любить. Это даже не сказка для детей, а именно ложь. Потому и надо прежде всего начать думать. Просвещение нужно. Надо много разговаривать с молодыми людьми, потому что совки – я их называю коммуноиды – невозможно изменить. Они и умрут с поражениями коммунизма и личностную деградацию, которую он им причинил. И поэтому надо бороться, надо что-то делать чтобы вместе вести борьбу с российским империализмом и его пособников. Нужно все мы, все народы, что являемся его жертвами, и украинцев, и болгар, и грузин, и прежде всего сами россияны, объединить свои силы для совместной борьбой с этим самым злейшим врагом нашей собственной свободы, нашего человеческого достойнства и нашего просперитета, и личностного, и национального.

Ползуюсь случаем передать свой дружеский привет всем приятелям свободы и борьцов против тирании и в вашей стране! Надо боротся, не надо отчаиваться – даже и когда все основания для отчаяния есть, и тогда не надо отчаиватся. Если отчаятся, тогда и будет уже по настоящему страшно…


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 30 март 2012 г.

Ето за какво живеем ние, учителите

Петицията върху Откритото писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос от нравствено естество събра 336 подписа и замръзна: дали пък не свършиха хората у нас, българите, на които им пука за българското образование?! Няма да се учудя, ако само това са българите, които изобщо са готови да подкрепят исканията, представени в документа. Защото в него фигурира и един деликатен момент, по който по-голямата част от нацията е безкрайно чувствителна: за заплащането на учителския труд. И също за по-ранното пенсиониране на учителите.

Не е тайна, че голяма част от българите смятат, че понеже учителите "така и така нищо не работят", то значи "и тия пари са им много", а пък по отношение на пенсионирането за учителството специално трябва да почне да действа принципа: "пенсиониране след умиране". Знайно е, у нас мнозинството изобщо не гледа с добро око на представителите на т.н. "интелектуални" професии, сред които учителството заема най-предното, даже съвсем символизиращо духовността място. И това е съвсем нормално и очаквано: в страната на простотията и лъжата, в каквато сме се превърнали, просто няма как да бъдат ценени по достойнство ония, смисълът от дейността на които е културата, образованието, преклонението пред истината на колкото се може повече човешки същества.

"Я, па и учителите искат по-големи заплати, айде де!" - сумти средностатистическия еснаф-комуноид, който е възпитан, че такова чудо като "умствен труд" няма, а ако има, то той е нещо като забава, тъй че за такива неща изобщо не бива да се плаща. Този среден еснаф-комуноид, ерго, по чудодеен начин се оказва, че стои на позицията на самия Сократ: понеже знанието е безценно, е грозно с него да се върти "търговия" и разпространяващите в замяна да иска пари. Знанието е нещо възвишено, а парите са нещо най-долно и презряно: на какво основание в такъв случай нашите учители по-специално са така лакоми за пари - възкликва средностатистическия еснаф, оригва се и посяга пак към биричката си, пред която изпитва неописуемо умиление.

Учителите трябва да са нещо като монасите, трябва да ядат корени и треви, тъй като професията им е чисто духовна - гаври се с интелигентността на учителите горепредставеният почитател на Азиса, на кючека и на щракането с пръсти. Наистина обаче, не трябва ла учителите да проявяват малко повечко алтруизъм и себеотрицателност, а не да искат по-високи заплати - "и то в тая жестока криза, в която всички така страдаме", че едва-едва си осигуряваме толкова милите на българската душа кебапчета, бири и ракийца?!

Може още много да се пише по така зачекнатата тема, аз много съм писал по всичките проблеми, свързани с образованието и оценката на неговата духовна мисия у нас, но тук не ми се пише, не ми се отваря и полемика. Първо, защото пиша тоя текст в болницата, където съм заради развалено сърце - 28-те години учителска работа, общо и във ВУЗ, и в средни училища, ми са се отразили така, че ето, лекарите се видяха в чудо какво да правят, та да "закърпят" криво-ляво сърцето ми. Перспективата за мен вече била: никога повече занапред сърцето ми да не бие нормално, както се полага, а винаги да бие хаотично, при което аз се задушавам, а то, милото, се изхабява още повече. Излишно е да споменавам, че до пенсия, разбира се, няма да доживея, тъй че, освен всичко друго, на страната си като капак на всичко друго ще подаря и цял един живот, отдаден на просветата и възпитанието на младите. Не се изкарвам страдалец или жертва, но ми е крайно обидно, че само 336 човека подкрепиха петицията, че само 336 човека разбраха нейния преди всичко морален смисъл. Разбира се, излишно е да уточнявам, че нито една медия не обърна и капчица внимание на петицията: да мрат проклетите учители, майната им, няма да им обръщаме и капчица внимание, не стига, че някога са ни тормозили да учим и да мислим, пък и сега искат да им обръщаме внимание, да сме им били благодарни за нещо - и за какво, ако смеем да попитаме?!

Та ще завърша така. Тази нощ в болницата съм получил есемес; тази сутрин го прочитам; мой бивш ученик ми е написал ето това:

Ангеле, оздравявай по-скоро... Твоите книги ми подействаха страшно мотивиращо... те промениха живота ми. Николай Т.

Спомням си, че преподавах само етика и право на класа на това момче. Тогава именно излезе моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), по която проведохме доста оживени дискусии; класът, за който говоря, беше много интересен, спореха с увлечение; бяха млади хора, с които е мечта да общува един учител. Искам да кажа, че учителската професия има и невероятно хубави моменти, примерно когато учителят разбере, че е успял да предизвика интереса на учениците си към най-важните, предимно човешките проблеми: истината, доброто, смисъла, свободата; то това всъщност правим ние, учителите: сеем добри семена, но особено радостно е когато добрите семена попаднат в добра почва. А пък после, когато това момче се дипломираше, спомням си, че тогава именно беше излязла книгата ми ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие "Изкуството на свободата") и моя милост реши да подари на дипломантите-отличници по един екземпляр от книгата си; та тогава именно е попаднала моя тази книга в ръцете на този млад човек.

И ето, не можете да си представите колко ме радват тия негови думи, дошли при мен в такъв тежък момент. Толкова се зарадвах, че нищо чудно в резултат да взема и да оздравея; прочее, ето за такива моменти живеем ние, учителите; а всичко друго, обидите, непризнателността, безразличието, макар че не остават без следа, нямат някакво особено значение, щом като има някои признаци, че човек все пак е успял ако не да изпълни, то поне да бъде на висотата на нелеката си мисия...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Раят е голяма библиотека насред прекрасна градина

По темата Свещеното тайнство на смъртта се получи следния заслужаващ да бъде публикуван в отделен постинг коментар:

Честит рожден ден! 53 години за философ е още доста незряла възраст. :-) Философите най-често навлизат в зрелостта си едва след 50 години...

Иначе явно става дума за някаква тахикардия или тахикардичен синдром, има различни варианти. Сърцето впрочем не е много сложен механизъм и кардиологията е доста логична специалност. Иначе медицината е доста хаотична и емпирична област без много вътрешна логика. Това вероятно е така, защото все още не разбираме биологичните организми достатъчно добре.

Някои видове тахикардия са неприятни, но не особено опасни. Пиенето на студена вода или лед наистина е една терапевтична възможност.

А смъртта е фундаментална, централна философска тема, за която може да се размишлява безкрайно. Сравнително благоприятно е положението на вярващите. За тях земният живот е само подготовка за вечния живот в отвъдното в директен контакт с Бога. Тогава Ангел Грънчаров ще може да получи например отговор от Бог на проблема на Кант дали има априорни синтетични съждения. :-) Всъщност ако Ангел можеше да зададе един-единствен въпрос на Бог, кaкъв би бил той?

Борхес в интервю казва, че противно на някои разпространени мнения раят според него трябва да е една голяма библиотека. Дори да не четеш книгите, тяхното присъствие действа благотворно и успокояващо. Аз бих казал, че раят е голяма библиотека насред прекрасна градина, но там освен това има и концертни зали, в които пеят и свирят великите музиканти.

Друг въпрос е дали едно наистина вечно съществуване без възможност за неговото прекратяване е желателно. Повечето хора не си дават ясна сметка какво означава „вечно” и „завинаги”.

Но и за атеистите смъртта не означава непременно край на всичко, защото несъществуването на Бог не изключва безсмъртието на душата. За твърдите материалисти обаче смъртта е краят на всичко. Въпросът тогава е дали небитието е нещо отрицателно само по себе си. Вероятно не. Въпреки това повечето хора изпитват трудно обясним страх от несъществуването. Странно е при това, че никой не се страхува от времето преди раждането, когато не е съществувал, т.е. бил е един вид мъртъв, но повечето са обезпокоени от небитието след смъртта.

В момент на оптимизъм можем да кажем: дори смъртта да е краят на всичко, ние сме привилегировани, защото сме се появили на света, посъществували сме известно време, може и да сме страдали, но сме видели и осъзнали света и себе си. Милиарди хора, които потенциално са можели да се родят, не са се родили и не са имали привилегията да видят света. Да не говорим за неодушевената природа – камъкът например не осъзнава своето и на света съществуване (освен ако не сме панпсихисти).

В момент на ожесточение можем да кажем: никого не сме молили за нашето битие - и свързаните с него страдания. Никой не ни е питал дали искаме да се родим. Но така или иначе сме се появили на света, макар и без наша воля. Няма никакво значение дали съществуваме, или не. Но така или иначе съществуваме и ще съществуваме, докато умрем и всичко свърши. Всичко това няма смисъл. Това е всичко.

В заключение цитат от един нефилософ за смъртта – от починалия неотдавна голям пианист Алексис Вайсенберг:

Какво е отношението ти към смъртта?

Знаем, че няма изход, няма обиколен път и че не можем да я избегнем. От ранна младост осъзнавам смъртта. Но не натраплива идея. И никакъв страх. Смъртта е част от живота, преход. Твърдо вярвам в това. Абсолютно. Може би не съм религиозен в църковен смисъл, но не бих искал да живея нито ден, ако не вярвах в това. В любовта също имам тази вяра, чувството за вечност, вярата в едно продължаващо съществуване някак, някъде, отвъд смъртта. Понеже вярвам в трайността на словото, на всяко действие...

А за старостта:

"Пречи ли ти, че остаряваш?

Съвсем не. Много съм доволен от възрастта си. Но си спомням, че когато бях на 11, исках да съм на 30. Исках да съм много по-възрастен, защото предполагах, че годините на порастване няма да ми доставят радост. Знаех, че в един момент ще се сметна за по-мъжествен – и това стана на около 16 или 17 години - отколкото съм. По-силен, отколкото бях физически и някак си по-зрял, че да бих могъл да се наслаждавам на живота, както може един седемнайсетгодишен. Не достатъчно зрял, че да се отнасям различно към нещата…

Значи когато бях на 11, исках да съм на 30 и когато започнах да се приближавам към тази възраст, ставах все по-щастлив и с всяка година се радвам все повече, че остарявам, макар и човек да не става по-мъдър. Винаги се дразня, когато хората ми казват, че изглеждам много по-млад, отколкото съм. Първо това най-често въобще не е вярно и освен това нито искам да изглеждам по-млад, нито да се държа като по-млад.
А и не вярвам, че енергията и възрастта се изключват взаимно.”


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Благодарност за честитките и пожеланията за рождения ми ден

Във връзка с рождения ми ден, който беше вчера, получих изключително много и то най-сърдечни честитки, пожелания за живот и здраве, насърчения да продължа да работя на попрището, което съм избрал и т.н. Искам тук най-искрено да благодаря на всички, които ме почетоха с добра дума на този ден! Вдъхнахте ми сила и кураж, приятели, пък макар и повечето да сте ми само "виртуални приятели"! Човешката съпричастност е нещо безкрайно ценно за нас, човеците - особено в по-тежките моменти на живота ни!

Искам сред многото поздравления да подбера едно, което се отличава, така да се каже, по това, че е написано от съвсем млад човек, който учи за свещеник, ученик е в семинарията; т.е. от един човек, посветил се, като мен, на духовното поприще; казва се Борис Митов; с него също се зная само от интернет; интересен младеж: учи за свещеник, ала е много добър шахматист! Ето какво ми пише този бъдещ духовник, а ето по-долу и моята реакция на думите му; просто предавам част от диалога ни в Скайпа:

Борис Митов каза: Честит рожден ден! Бъди жив и здрав! Нека Бог ти дарува сили да се бориш с видимите ти опоненти и онез, които само злобеят по твой адрес; бъди все така весел и лъчезарен, добър и весотдаен за всекиго, понеже зная, че малко хора в днешно време са като теб. Никога не забравяй за истината за всичко: Бог, който е основоположник на всяко добро - и който никога няма да ни изостави!

Философията е била от древността водач на всичко. Дори едни от най-големите богослови-философи-светии са били точно такива... така че... продължавай в същия дух; ние, читателите, се гордеем с теб и с твоите завладяващи книги! Пази си и здравето преди всичко от кретените, които преобладават в това кретенизирано (просташко) общество, отчасти идиотско! На добър час и на многая и благая лета!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Чак ми става неудобно за такива думи, дано поне една хилядна част от написаното да е верно, ала се съмнявам. Но иначе, признавам, съм трогнат! Стига да не се шегуваш с мен де :-) Стига да не е подигравка :-) Но както и да е, благодаря!

Борис Митов каза: Ни най-малко... защо така мислиш?

Ангел Грънчаров каза: Не, шегувам се :) Пък и освен ругатни друго не получавам, та затова така ми прозвуча. :) Така съм свикнал и се изненадах...

Борис Митов каза: Спомни си какво казва Господ Иисус Христос... Да неби ако вярваш в Него Той ще те изостави? Ти си войска, не знаеш ли? Но как си със здравето, какви са тези писания?

Ангел Грънчаров каза: Слава Богу, жив съм, а за здраве се осланям на Божията милост - и на лекарите де...

Борис Митов каза: Сега ще се помолим за здраве. Лекарите без Бога са нищо.

Ангел Грънчаров каза: Така е.

Борис Митов каза: Сам баща ми е лекар. Ами сега точно в какво състояние си? Моли се на Пресвета Богородица и на Господа и на Свети Панталеймон.

Ангел Грънчаров каза: Хубавото е, че съм на лечение в болница, която носи името на Свети Иван Рилски Чудотворец.

Борис Митов каза: Още по-добре. Моли се и на него.

Ангел Грънчаров каза: Да, ще се моля.

Борис Митов каза: Нали знаеш как, извинявай? Няма определен начин, тоест, има де, от молитвеник, но най-най-важно е сърцето е да в молитвено и топло състояние.

Ангел Грънчаров каза: Да, знам, така е. Сърцето само говори в такъв момент и казва най-правдивите думи.

Борис Митов каза: Хайде чао, даскалът влезе; писах ти в междучасието; от джиесема бях влязъл в интернет...

Ангел Грънчаров каза: ОК! Всичко добро!

ОЩЕ по темата: Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 28 март 2012 г.

Свещеното тайнство на смъртта

Днес е рожденият ми ден; роден съм преди цели 53 години! За жалост, не съм добре здравословно, от няколко дни съм в сърдечна криза и в болницата ще очаквам да разбера как ще приключи битката на лекарите за задържането ми (временно) в живота. Сърцето ми явно е твърде преуморено заради препускащия ритъм; лекарят казва, че тепърва ще обсъждат "какви хипотези за лечение са възможни", но аз добре знам какви са хипотезите. Или ще живея още известно време, или ще мра. Прочее, това, че сме живи, е Божия работа; само Бог разполага с живота ни, ние сме в Неговите ръце. Само Той има право да разполага с живота ни, понеже Той именно ни го е дал. Тъй че е излишно по тия именно въпроси да се грижим ние; те не са, така да се каже, в "наша юрисдикция"; нямаме право и да говорим даже за това...

Като няма какво друго да правя, чета книги. И мисля. Лаптопът пък ме спасява когато трябва да записвам мислите си - или да избягам от тях в джунглата, наречена интернет. И каква тема за мислене може да има човек в моето положение освен една: смъртта. Не, не става дума за страх от смъртта и пр., който да ме е подтикнал да мисля за смъртта; за смъртта философът подобава да мисли най-всеотдайно дори и да е в цветущо здраве. Смъртта е вечен проблем за живеещия и за искащия да живее автентично. От проблема смърт спасение няма. Смъртта винаги е тук при нас, живеещите. Не трябва да забравяме за нея, не трябва да се правим на ударени, че смърт няма. Или че нас тя, представете си, не ни била засягала. Не, засяга ни, ох, как много ни засяга - и най-пряко ни засяга при това! Тъй че, както виждате, разнообразявам си скучното битие на болник с размисли за най-вълнуваща и безкрайно важна тема на нас, човеците: смъртта.

Искам да отбележа, че моите записки за смъртта, които сега започвам, съвсем няма да са белязани от трагично чувство. Глупаво е да се страхуваме от смъртта, понеже смъртта за нас е неизвестност; щом не знаем и няма как - преди да сме умрели - да знаем що е смъртта, тогава какъв смисъл има да се страхуваме от нея? Става дума не за страх, а за трепет пред неизвестното, а това е друго. Изобщо не съм настроен трагично или песимистично, пристъпвайки към записване на вълнуващите ме отколе необходими мисли за смъртта. Аз, тъй да се рече, и тук съм търсач на истината, изследовател; опитвам да разбера какво е смъртта, а това наистина е любопитен проблем, не може да се отрече. Отдавна планирам да напиша "сериозна статия" за смъртта, която да излезе в списание ИДЕИ, ала все отлагах понеже все ми липсваше потребната, належащата настройка; ето, сега имам време необезпокоявано да мисля и да пиша за смъртта, пък и съм настроен на тази вълна. Няма как да е иначе, в болница съм.

Болниците неслучайно са институция, обслужваща, тъй да се рече, смъртта. Е, и живота обслужва, но и за смъртта се грижи тази институция. Ние, повечето хора, особено несклонните към философстване, се замисляме за смъртта само когато сме в болница - или на погребение. В останалото време се стараем да не мислим, да бягаме от проблема смърт. Философите пък, открай време се знае, за смъртта им се налага да мислят, така да се рече, "професионално". Неслучайно Сократ не е възприемал философията иначе, освен като "подготовка за смъртта", привикване към умирането. Ние, изглежда, и за това живеем: да се подготвим за смъртта. Или да умрем подобаващо, достойно. А не глупаво. Сократ е умрял така възвишено, че смъртта му е не по-малко величава от живота му, посветен на философията. Живот и смърт, достойни за истински философ, за неуморен търсач на истината. Само може да му се завижда за такава спокойна и дори, бих казал, патетична смърт. Блазе му на най-мъдрия от всички гърци за смъртта, с която съдбата го е осенила, която е благоволила да му даде и отпусне!

Достоевски има най-проницателни мисли за смъртта, които е писал до ковчега на починалото си дете. А пък Камю пише знаменит текст за това как синът възприема смъртта на своята майка. Не ща да анализирам тия дълбоки мисли, защото който иска, може да се вглъби сам в четенето и премислянето им. Смъртта на близки нам хора обаче не е автентичната основа за вникване в проблема за смъртта, понеже тогава сме така потресени, че е цинично да почнем да мислим за нея; тогава присъствието на смъртта е така зримо, а потресът е така силен, че душата се оказва безсилна да се откъсне от страданието; а страданието намалява способността ни за разумно философско вникване. Тъй че най-адекватната почва за размисли за смъртта е собствената смърт, която, както казах, е постоянно присъстващата възможност за всеки живеещ. През призмата на собствената смърт трябва да се погледне този така коварен проблем, т.е. когато нас лично ни засяга, а не когато смъртта е покосила, както казваме, други, пък макар и близки нам хора. Лично когато доловиш свистенето на "косата на смъртта", ето тогава е моментът да се опиташ да прозреш нейната истина. Стига самата смърт да ти даде този шанс да се приобщиш към мъдростта, скрита в проблема смърт.

Един български философ, именно Сергей Герджиков преди години написа своя книга със заглавие "Лицата на смъртта", която изчетох още тогава. Имал е шанса чрез свой, така да се каже, личен и непосредствен опит "да узнае" какво е смъртта и е написал тази книга, за да ни съобщи какво е разбрал. Той, философът, се е занимавал с алпинизъм, става инцидент, а вече в болницата се случва така, че е доближил самата граница, отвъд която е смъртта, усетил е, тъй да се рече, "диханието" й, а пък после е имал шанса да се върне при живота, та да ни разкаже какво истина е успял да откопчи от "съсухрените ръце" на самата смърт. Интересна книга, който иска, нека я потърси. Казвам това не за да рекламирам книгата на "колегата", а защото е така, книгата наситина си заслужава да се прочете от интересуващите се. А интересуващи се от смъртта трябва да сме, потретвам, всички ние, дето уж си мислим, че живеем. А дали не умираме, въобразявайки си, че живеем? И над това си струва да се замисли човек. Проблемът смърт е неотделим от проблема живот, това поне е сигурното; без живот няма смърт, а без смърт - "без смърт", оттук иде "безсмъртие", какъв велик философски чародеец е езикът! - има само живот, вечен живот. Излиза, че смъртта е тази, която обслужва живота, а не обратното. Но нека да не избързвам с обобщенията.

Знайно е, че Сизиф - оня хитър грък, дето бил осъден от боговете да бута вечно своя камък в Ада, нали се сещате за знаменития "мит за Сизиф"? - се опитал да надхитри самата смърт. И да победи съдбата, собствената си съдба. И, по този начин, да стане наистина свободен, а не само формално. Голямо предизвикателство и пред смъртта, и пред съдбата си позволил тоя наглец - и то все в името на не просто суетната му свобода, а заради голямата истина, че да се живее без свобода едва ли си струва. А ние разполагаме неслучайно с най-голямата свобода, да избираме между живот и смърт. Всеки от нас във всеки момент може сам да се откаже от живота и да предпочете смъртта. Вярно, самоубийството е голям грях, на проблемът за самоубийството е проблем, в който най-ясно изпъква страшната връзка между живот и смърт, взаимната зависимост между двете, преминаването им едно в друго, което по най-тайнствен начин е свързано с човешката свобода.

Неслучайно Албер Камю определя като главен въпрос на философията този въпрос: струва ли си изобщо да живеем, на какво основание все пак предпочитаме живота пред смъртта, т.е. въпроса за самоубийството. Първо този въпрос всеки от нас, волю или неволю, решава, преди да се захване - ако изобщо се захване - с някой друг. И в своя знаменит трактат Камю се опира на мислите на оня странник, герой на великия Достоевски, именно Кирилов, който е овладян от идеята, че истинска и пълна е само свободата на ония, които са дръзнали да се откажат сами от живота. Да, но тази "теория" се оказва, така да се каже, "непрактична", а страхът от смъртта е така субстанциален - екзистенциално субстанциален - че когато нихилистите-комунистите в романа на Достоевски искат да му помогнат да се самоубие, един вид да го "самоубият", той пада с треперещи колене пред иконата, за да се помоли за нещичко на така грозно отречения от него Бог.

Да, теорията му гласи това: оня, който се сам дръзне да се лиши от живот, не просто ще постигне пълната и истинската свобода, той щял да стане и нещо като "бог", щото е изпълнил, така да се каже, Божията функция. Е, ще стане мъничък, дребничък, мизерничък, суетничък "бог", нещо като "богче", пълна карикатура на Бога; защото да си Бог означава да си вечно пребиваващ в живота, а не да си нещастен глупак, който си е вманиачил, че може да победи смъртта като скочи право в нея. Ето затова най-голям и смъртен грях е да се самоубиеш: пагубната идея за човекобожието е в основата на такова едно крайно падение на недостойните за живота, на дръзналите да разрушат със собствените си ръце свещеното му тайнство. Да, и животът е велико тайнство, но не по-малко велико тайнство е смърта, а пък към тайнствата трябва да пристъпваме с подобаващо чувство. Пред тайнствата се богоговее. Изпитва се най-свещен трепет. Глупаво и грозно е себе си, своята презряна суетност да поставяме над свещените субстанциални извори на самия живот - и на самото битие.

Вижда се - тази малка "екскурзия" в най-малка част от писаното за смъртта в световната философия показва това - че много се е мислило за смъртта не просто във философията, а и, предполагам, от всеки живеещ. Тъй че нека да не се възприема като странна суетност това, че моя милост днес е решила да даде израз на някакви свои мисли за смъртта. Прочее, длъжен съм тук да споделя и свой личен опит от прикосновението ми съм смъртта, пък как ще продължа след това своето есе съвсем не зная.

Понеже страдам от болно и немирно сърце от доста години вече, много пъти съм бил спасяван в болници и спешни отделения с т.н. "кардиоверзио", т.е. с токов удар на гърдите и сърцето; нали сте гледали как се прави това по филмите, когато лекари се мъчат да задържат някой в живота? При мен е било така: излиза сърцето ми от ритъм и почва бясно да препуска. Не успява да влезе в ритъм спонтанно, а пък да препуска с бесен ритъм - достигало ми е сърцето до 260 удара в минута, лекар ми каза веднъж, че сам не може да разбере как още съм жив при това положение, как тогава сърцето не ми се е пръснало и не е спряло! - та значи, да препуска с такъв бесен ритъм едно сърце означава вече, че то трепти прекалено, направо безумно силно, а пък сърцето се преуморява така, че в един момент може да спре, а чудатата графика на кардиограмата да се превърне в един момент в права линия. Да, именно тази права линия на кардиограмата е регистрацията на самата смърт. Аз в спешните отделения съм бил привързан към апарат, който постоянно показва графиката на сърдечния ритъм. Та държат ме лекарите ден-два, опитват да върнат сърцето ми в ритъм с волски дози лекарства, натискат силно зрителния ми нерв (и така като по чудо понякога сърцето ми е влизало в ритъм!), карали са ме дори да гълтам ледени бучки, та да опари студа сърцето при преминаването му през трахеята, знам ли как, но като нищо не се получи, тогава се пристъпва към кардиоверзиото. Два електрода се допират до гърдите, а тялото подскача от електрическия удар; сърцето или ще потръгне, или ще спре; голям риск е това кардиоверзио, голямо изпитание на сърдечния мускул, но това е последното жизнеспасително средство. Много често след удара сърцето изобщо не тръгва. Правят втори, трети удар, но тогава вече положението става все по-неспасяемо. Или умираш, или някаква сила те връща към живота. Не токът обаче е тази сила, даряваща живот на едно болно сърце. Друга е тази сила. Няма начин да не е съвсем друга тази сила...

И така, много пъти съм бил нещо като смъртник, очакващ съдбата си на леглото в спешното отделение. Идват в един момент лекарите, слагат подвижното легло по в средата, та ако се наложи, да могат свободно да оперират около него; човек в този момент почва да гледа с погледа на животно, водено на заколение. Добре ми е познато това чувство. Идва анестезиологът за да ти бие инжекцията, защото процедурата се прави, когато си в съзнание, с упойка. Вероятно е за това да не усетиш болката от допира на електрическите електроди; после, ако оживееш, ако се събудиш, виждаш парещи кръгове на гърдите си. Упойките са такива, че за един миг усещаш някаква вълна на слабост, почваща от пръстите на краката, която мигновено преминава цялото тяло и съзнанието един вид се "изпълзва", "изтича" в нищото; няма те вече; изчезваш; анихилираш, "стопяваш" се. Ако това нещо е смъртта, тя съвсем не е страшна; прочее, ние изглежда се плашим толкова от смъртта единствено заради болките, с които я свързваме. Ако нямаше болките, смъртта съвсем нямаше да е така ужасна. Е, едва ли има умиране без болка, тъй че си заслужава човек все пак да се плаши поне малко от смъртта. Мъничко, но не прекалено. То когато дойде, и да се плашиш, и да не се плашиш, все тая! Е, вярно, в онова състояние минутата пареща болка може да се разтегне и субективно да се преживее като цяла вечност; ето това може би е адът, знае ли се: увеличена до безкрайност, до вечността озъбена агония на умирането...

И тъй, в един момент човек изчезва когато го упоят за кардиоверзиото. Но най-интересно е, така да се каже, събуждането - стига изобщо да се събудиш след токовия удар. Минала е една минута, дори по-малко, откакто си изчезнал, а субективно чувстваш сякаш е минала цяла вечност; това събудане прилича с нещо на раждането, но е много радостно и сияйно, така да се рече. Човек осеща невероятна лекота, сякаш си новороден! Почваш да различаваш силуетите на суетящите се около леглото медици. Само превестващи те с пърхането на крилата си ангелчета липсват, за да е пълна идилията. Връщането към живота винаги е празненство. Невероятна лекота чувства човекът тогава! Най-вероятно това усещане се дължи на вече "правилното" биене на сърцето; да, сърцето тогава вече бие съвсем ритмично, в т.н. "синусов ритъм". Голям спец съм станал, както виждате, по тия кардиологични проблеми. Няма що! Затуй ще споделя и това: истината е в сърцето! "Най-много пазете сърцето си, защото в него са изворите на живота!" - пише във Великата Книга, в Библията, в Свещеното Писание. Това е самата истина. На сърцето си дължим всичко. То е за нас животът, а пък спирането му е смъртта. Спре ли сърцето, спира и животът. Толкова е просто това!

И още нещичко да кажа, поне да спомена. Смъртта е преход. Към какво ли? Не знаем. По този възлов въпрос ще поразсъждавам когато (и ако) имам повече време. Но мога само да спомена, че Епикур съвсем не е прав когато голословно твърди ето това: "Смърт няма. Защото когато нас ни има, нея я няма, а когато тя идва, нас ни няма". Де да беше така: да ни няма! Мечтаят си за това нещо материалистите, то им е така угодно. Но е крайно съмнително, щото произтича от тяхната в корена си грешена философия. Но за това ще пиша повече друг път. Може би в продължението на това есе. Ако изобщо има такова продължение...

Почти нищичко не успях да кажа по темата си, но ще спра дотук. Изморен съм. Трябва да почивам. След малко ще се засуетят лекарите, успях да открадна малко време в ранната утрин, та да напиша този текст. Добре че възрастният човек, който е на съседното легло, страда като мен от безсъние, та ми разреши да пощракам малко с клавишите на клавиатурата. Абе работите се уреждат винаги добре, стига желанието да е налице. Тия дни, живот и здраве да е, ще продължа записките си за смъртта. Ако се размина със самата нея де. Никога човек не може да предполага или да разполага с тия неща. Иска се кротост и смиреност. Хайде, смирявам се! На болните се полага почивка. Да мислят може, но да пишат - не.

Доброутро, сестро, добре дошла! Бихме ли могли да пратим някой за кутия бонбони, да почерпя, щото днес имам рожден ден?! О, благодаря, благодаря! Трогнат съм! Много сте любезна! На 53 години ставам вече. Да. Поживях си доста вече. Повече от половин век, истински щастливец съм, така е! А иначе всички сме в Божиите ръце. За всичко друго можем да се грижим, но за това колко ще живеем и кога ще умрем не е наша грижа. Добре де, спирам, няма да приказвам за тия неща. Нали знаеш, какво дрънкало съм! Философска му работа!

Чао и на вас! Бъдете здрави! Обичайте живота! Бъдете му верни! Той е най-истинското нещо, което имаме - заедно или наред със свободата...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

вторник, 27 март 2012 г.

Моето интервю за списание "Український тиждень"

Който може да чете на украински език нека да се помъчи да прочете текста на моето интервю за украинското списание "Український тиждень" № 12 (229), който миналия петък излезе в книжното (хартиеното) му издание, а днес и в онлайн изданието на списанието. Тема е интересна: руско-българските отношения в светлината на историческата традиция и съвременното състояние. Казвам там каквото мисля - не робувам на никакви пропагандни митове за "скъпите братушки", които толкова много са вгорчили битието ни - и като народ, и като страна, и като индивиди дори.

Решавам тук да препубликувам текста на това интервю, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; на мен украинският език ми се видя твърде хубав, мелодичен, силно съм впечатлен; ето:

Таки закордон: у Болгарії борються європейське і проросійське начало

Філософ і публіцист Анґел Ґранчаров розповів Тижневі про глибинні причини нинішніх політичних процесів у своїй країні.

У. Т.: В України відносини з Росією складні. Але Болгарія далі від РФ і вже стала частиною об’єднаної Європи. Чи відчутно вплив Кремля у вашій державі?

– Так, і навіть занадто. Те, що ми порівняно далеко від Москви, не допомагає нам. Наша історія ось уже 134 роки після звільнення від турецької влади переконливо показує, що Росія – й імперська, й радянська – найпідступніший ворог болгарської незалежності. Вона завжди розглядала нашу країну як свою Задунайську губернію: «Куріца нє птіца, Болґарія нє заґраніца»!

Коли в 1997–2001 роках у Болгарії нарешті прийшов до влади некомуністичний уряд демократичних сил, керований Іваном Костовим, вона зробила перші кроки, щоб позбутися вікового російського домінування, й категорично обрала іншу геостратегічну орієнтацію – на захід. Саме тоді російські спецслужби й агентура в нашій країні дістали з Москви наказ: зробити все, щоб повернути її у сферу своєї імперської гегемонії та панування.

По суті, щоб не допустити другого мандата цього уряду, КДБ і його агенти з комуністичної держбезпеки Болгарії зважилися зіграти «ва-банк» і привели до влади колишнього царя Симеона, котрий, як тепер розуміємо, давно перебував у найтепліших стосунках із КДБ. Але й він не повернув історії назад. Попри старання, таки не виконав кремлівського наказу: Болгарія стала членом НАТО, а потім і Європейського Союзу.

Саме тоді в Кремлі задумали підступний план: перетворити її на свого «троянського коня» в НАТО і ЄС, щоб ізсередини протидіяти євроінтеграції і воювати проти «ворога». На жаль, потрібно визнати, що ця політика виявилася успішною. У нас агенти й провідники російської імперської політики звуться «рубладжіями», що можна перекласти приблизно як «рубльовщики».

Основні медіа в Болгарії перебувають під контролем людей Кремля; в економіці як «капіталісти» представлені переважно колишні комуністи, котрі водночас є русофілами й пов’язані з російською мафією. Держава перебуває в цілковитій енергетичній залежності від Росії. У політиці присутні багато відданих Москві національних зрадників, що називають себе «справжніми націоналістами» й одержують зарплату від російських таємних служб.

Агентура РФ в останні 10 років має повну монополію в політичному житті Болгарії. У нас тепер править створена за прикладом «Единой России» міліцейсько-кадебістська політсила, названа для подальшого одурманення наївних ГЄРБ, тобто «Громадяни за європейський розвиток Болгарії». А інша основна партія, колишня Комуністична, складається з генетичних зрадників національної ідеї.

Є ще й інші, дрібніші, чиї вожді теж на російській зарплаті. Маємо навіть власного Жиріновского. Тобто в нас устигли скопіювати не тільки російську кадебістсько-олігархічну модель суспільства, а і його політичну форму, шкаралупу. Вождь того самого ГЄРБа, якого КДБ розшукав і висунув на свої гроші, – це колишній охоронець комуністичного диктатора Тодора Живкова, а саме Бойко Борисов, постать підпільного бандитського світу, глибоко пов’язана з російською казенною та чекістською мафією. Тож наша ситуація є навіть трагічною.

Ось один дуже важливий і актуальний приклад, який показує шкідливу роль, що її відіграє путінська Росія в європейській Болгарії. Американська компанія Chevron почала шукати на нашій території поклади сланцевого газу. Ба навіть іще й не почала, тільки-но збиралася, як передбачали домовленості з болгарським урядом. Раптом з’явилися «зелені активісти», «екологи», добре організовані й фінансовані якимось підпільним центром, які заповзялися проводити підозріло синхронізовані демонстрації в усіх містах проти цих досліджень. Для всіх розсудливих людей у Болгарії стало зрозуміло, що це акція проти її енергетичної незалежності, оплачена Газпромом, інакше кажучи, Кремлем.

Уряд Бойка Борисова негайно заборонив як саму розвідку, так і видобуток сланцевого газу в майбутньому. Виходить, що в нас російська агентура розглядає Болгарію не інакше, як тільки придаток до РФ. До того ж сам Путін нещодавно зробив нахабну заяву, запросивши Болгарію вийти з ЄС, щоб приєднатися до його власного євразійського чудо-союзу. Російський государ-самодержець розпоряджається нашою долею, нібито Болгарія – не суверенна країна, а його вотчина!

Читайте також: Захід готується до протистояння з Кремлем

У. Т.: В одній зі своїх статей ви написали, що є дві Болгарії. «Одна Болгарія – це європейська, гідна, незалежна країна, а її громадяни люблять свободу понад усе. Інша схиляється перед СРСР і путінською Росією, її громадяни хочуть, щоб і в нас був свій Путін, а найпотаємніша їхня мрія – це щоб Болгарія стала Задунайською губернією Росії». Тобто умовно можна сьогодні поділити вашу державу на європейську й неєвропейську?

– Це так. У нас змагаються і в історії, і тепер, у сучасності, два начала: західне (європейське) і «слов’янофільське» (проросійське). Борються західна культура вільної індивідуальності та особистісного суверенітету й гідності, з одного боку, й гунське, азіатське, ординське, общинне начало – з другого.

Це несумісні між собою ціннісні системи і способи мислення. На жаль, є щось, що дуже заважає справжній інтеграції Болгарії до західного, європейського світу: широкі верстви населення є жертвами багаторічної русофільської та комуністичної пропаганди і вважають, що РФ – «найближчий друг» та «великий брат», тоді як правда зовсім інша: російський імперіалізм – найлютіший ворог болгарської свободи й достоїнства.

І мені здається, що в Болгарії тепер спостерігається зловісна рівновага сил: настроєних проєвропейськи та проімперських, прихильних до путінської Росії громадян. Це дуже небезпечно, бо в такій ситуації всі шляхи до розвитку країни блоковані. Тому вона й перебуває в перманентній кризі, будучи найбіднішою в Європейському Союзі.

У. Т.: Болгарська національна мережа базових шкіл із вивченням російської – це данина минулому чи гальмо для євроінтеграції?

– І те, і те. Добре вчити іноземні мови, та коли йдеться про елемент поневолення якоїсь країни – це, звичайно, дуже погано. До речі, в нас дедалі менше молодих людей вивчають російську. Я не проти російського народу, його духовної культури чи мови; єдине, проти чого я і такі, як я, – це російський імперіалізм. Тобто нині – путінізм.

У. Т.: Уже п’ять років ваша країна в Євросоюзі й НАТО, але, схоже, говорити, що вона пройшла шлях до європейської демократії, зарано?

– З огляду на сказане – так. Молоду демократію російські та болгарські кадебісти витлумачили у своїх інтересах, довівши до протилежного. Болгарія тепер олігархічна і вже авторитарна, а не демократична країна, в якій для дальшої відрази публіки до демократії просто розігрують вульгарний і нудний «демократичний» театр.

Наслідком стало те, що більша частина наївної народної спільноти тепер ненавидить демократію, мріючи про «сильну руку» вождя, і гадає, що його вже знайдено. Наш рідний болгарський Путін – це той самий Бойко Борисов. Ситуація дуже погана. Мені здається, нас скоро можуть вигнати і з Євросоюзу, і з НАТО. Таким країнам, як нинішня Болгарія, там не місце.

У. Т.: Ваша книжка «Болгарська душа і доля» – це новаторський досвід аналізу національної історичної свідомості й психологічних комплексів. Отже, як подолати «російський комплекс» болгарського суспільства?

– Потрібно небагато: розум. А ще мораль. «Російський комплекс» – це, по суті, міф про «великого брата» й «вічну братерську любов». Інакше кажучи, брехня. Тому й слід насамперед почати думати. Нам необхідне просвітництво. Варто багато розмовляти з молодими людьми, тому що «совків» – попереднього покоління – не змінити.

БІОГРАФІЧНА НОТА

Філософ і публіцист Анґел Ґранчаров народився в місті Долна Баня, Софійська область, Болгарія. Закінчив 1983 року філософський факультет Санкт-Петербурзького (тоді Ленінградського) університету. Працював викладачем філософії у Пловдивському університеті імені Паїсія Хілендарського. 1992-го створив Центр розвитку особистості HUMANUS, який розробив концепцію і реалізовував низку ініціатив повної реформи болгарської освіти, зокрема філософської. Керує цією установою і досі. Автор багатьох філософських та психологічних книжок, а також праць, що розглядають проблеми філософії історії та політики в болгарському і європейському контексті: «Життя душі: психологія», «Універсум свободи», «Мистецтво думки», «Таїнство життя», «Мистецтво жити: етика гідності», «Еротика і свобода», «Мистецтво свободи», «Курс лекцій із філософії», «Болгарська душа і доля» та ін.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Абонамент за списание ИДЕИ