Истината ни прави свободни

вторник, 30 юни 2015 г.

Книгата на Д.Петков за плановете и действията по завладяването на България и образуването на Задунайската губерния на Руската империя



















































Препубликувано от: Д.Петков, 1893: Истината за Задунайская губерния

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Злото е последица от отсъствието на любов към Бога у човека




Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти:

– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

Изправил се студент и смело отвърнал:

– Да, създадено е от Бога.

– Значи Бог е създал всичко?

– Да, сър – потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:

– Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло – тържествуващо обобщил професорът.

Аудиторията притихнала след този отговор, а професорът изглеждал все по-доволен от себе си, че за пореден път доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Тогава друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос. Изправил се и попитал:

– Професоре, а студ съществува ли?

– Що за въпрос, разбира се че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?

Залата се разшумяла, чули се смях и подигравки към младежа, но той продължил:

– Всъщност, в съответствие със законите на физиката студ не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина – обобщил студентът и продължил:

– Професоре, а тъмнина съществува ли?

– Да, съществува – леко разколебано отвърнал този път професорът.


Студентът го прекъснал:

– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът попитал отново професора:

- Сър, а злото съществува ли?

Този път професорът отговорил смутено:

– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.

На което студентът отвърнал:

– Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – думи, създадени от човека, да обозначат отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Тук професорът мълчаливо седнал на мястото си. А името на младия студент било Алберт Айнщайн.

lifebg.net

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

понеделник, 29 юни 2015 г.

Правете си живота разнолик и богат на изживявания - тогава именно ще живеете пълноценно!



От доста време в блога не пиша почти никакви коментари, а само откликвам на някакви публикации по сайтовете; зарязал съм, поради липса на време и на настроение и своя дневник, в който описвам преживелиците си. Забелязал съм, че когато не напиша свой текст, посещаемостта в блога ми рязко спада, пък дори и политическите и другите, примерно духовни или свързани с образованието въпроси, по които съм откликнал, да имат голям обществен отзвук. Явно много хора са привикнали да четат моите, така да се рече, "животоописания", изглежда и с това ще се запомни този блог: за мен преживелиците на една личност в нашето толкова болно време също са нещо значимо, щото в тях именно може да се открият ония истини, които са ни жизнено, дори съдбовно необходими. С човека, с индивида, с личността започва и свършва всичко в този наш живот - от това свое убеждение няма да отстъпя.

Аз не обичам общите теоретизирания за "живота и човека" изобщо, за мен значение и смисъл имат само непосредствено преживените и конкретни, личностно оцветени събития на всекидневния живот, благодарение на които се проявява, просветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личностното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се заплели в неразрешими антиномии и проблеми. Индивидът, личността е онова, което най-вече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съзнание, в това число и сериозните, същностните промени в големия, в общностния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личностната си несъстоятелност безличия! Безличното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безличия, от мижитурки; толкова е естествено това!

А за да започнем да ценим личностното, да се откажем от глупавата теза, че личността е "голямо зло", личностите са все "скандалисти", предизвикват само конфликти и пр., които трябва да бъдат погасявани, та значи за да стане това, следва да привикнем да се вглеждаме най-прецизно в онова у нас, което има личностен характер, на тази база ще почнем не само да го ценим, но и да го отглеждаме у себе си. И в едни момент ще почнем сами да се държим като личности. Една личност, ама истинска, действителна, автентична, още с попадането си в една среда вече я променя, само със своето съществуване променя нещата - светът става друг когато се появи нова личност, имаща какво да каже на света. В богатите, в развитите общества са привикнали да търсят такива личности, личности с талант и с вдъхновение, постоянно ги търсят, а у нас предимно ги тъпчем и убиваме. Стига изобщо да успеем да ги разпознаем. Щото е много възможно заради непълноценните си представи за това що е личност крещящите безличия да смятаме за личности, а пък истинските личности да ги обявяваме за вредни, да ги плюем, да ги тъпчем, да ги мачкаме и убиваме. У нас, дами и господа съдебни заседатели, имам чувството, че е раят на безличниците - и на некадърниците!

Е, по тази причина аз друго не правя освен да реагирам по всякакви въпроси пределно личностно, по един ярък личностен начин. Добре зная, че личностното отношение у нас много дразни безличниците. Същински бяс изпитват те когато срещнат някаква що-годе ярка личност. А най са щастливи когато се обкръжат със себеподобни - и тогава взаимно се ухажват, хвалят се, обичат се, насърчават се: България, повтарям, е царството на безличниците и на некадърниците! И на подлеците. И на мерзавците. Погледнете кои и какви са ни водачите, какви са ни "звездите", какъв ни е, с извинение, "елитът" - ами еманация е на нас самите! А какви сме ний самите е отделна тема. Е, има и личности сред нас, има и талантливи хора, но са крайно потиснати, блокирана е енергията им. По тази причина и нямаме особен прогрес. У нас, потретвам, триумфират безличниците, некадърниците, подлеците, мерзавците.

Преди години, когато бях изгонен от университета, бях същото в положение като сега: безработен, обруган, оплют, без никакви средства за съществуване. Само дето тогава бях млад: точно на 33 години другарите ме изритаха от университета, където бях работил 7 години като асистент по философия. И тогава като сега се чудех какво да правя по-нататък, как да продължа живота си, как поне да оцелея, да се съхраня. Безпощадната комунална общност у нас изобщо не търпи индивидуалностите и личностите, не търпи кадърните хора, те са нещо като "шило в торба" и плашат, те също така са и врагове на нейната презряна комунална идилия. И в оня период трябваше да решавам: дали да не се махна от тази прокълната на комунизъм страна - или да остана, да се пожертвам в безкрайните борби. Много време мислих по този въпрос. Вероятно много от сънародниците ми също са мислили над него. Някои, прочее, не мислиха, без да мислят си взеха торбичката и капата и се махнаха. Два милиона и половина българи направиха този избор. Взеха си и деца, и жена и се махнаха. Аз имах малко дете, болни близки хора и по ред житейски причини се видях принуден да остана. Дълго време мислих и измислих ето какво: ще се захвана с... "бизнес"! Създадох своя Център за развитие на личността HUMANUS. Да спомагам за развитието на личностния ресурс на многострадалната ни нация. Един вид все едно се захванах да продавам... хладилници на ескимосите - или кожуси на живеещите в екваториална Африка. Мога дълго време да разказвам своята одисея, тръгвайки по този път. Много неща правих, много провали преживях, много горчиви разочарования ме сполетяха. Но и много неща постигнах. Е, пари, разбира се, не спечелих. Напротив, много свои пари един вид ги закопах в невъзвращаеми инвестиции. Примерно хиляди левове инвестирах в издаването на своите книги, в издаването на философското списание ИДЕИ, какво ли не съм писал и издавал в тия години. Всичко издадено сега лежи непипнато от ръка на читател по книжните борси и в складовете. Понеже книготърговците, подобно на екзекутори, оцениха, че моите книги и помагала не били "пазарни" - и ме подложиха на убийствена "пазарна" цензура. Кой ли ти чете у нас книги за духовните неща, някакви си там "философски глупотевини", кой ли се вълнува от автентична психология, при това написани, видите ли, от български автор?! У нас четат само продуктите на масовата чужда култура, може да са най-големи идиотщини, но щом са писани от чужди автори - ще ги четем, виж, нашия, българският автор ще го доубием като няма да му обърнем никакво внимание!

Както и да е, ето, аз седя тия дни и мисля за бъдещето си, а около мен навсякъде са огромни пакети и неразопаковани топове с книги и списания. Свършиха и последните пари от последното ми обезщетение за безработица: с последните си пари платих тока и интернета. Оттук-нататък не си представям как ще живея. Нека да се радват моите щатни оплювачи по блог, пиша самата истина. Много ми е интересно и как ще възприемат всичкото това и моите екзекутори, които ме изгониха от работа, лишиха ме от преподавателски права и по този начин ме обрекоха на гладна смърт, на умиране. В две тежки съдебни дела, продължаващи вече повече от година, се мъча да си върна правата и достойнството. Интересно ми е що за съзнание имат такива хора, които ей-така, заради една глупава страст за отмъщение, са способни да гледат как заради техния каприз се мъчи и умира един човек. Вече нямам сили да се боря. Започна да ми писва вече.

Изглежда съм в навечерието на екзистенциална криза. Борих се цял живот, ето, сега силите ми са вече на изчерпване. Помощ и подкрепа отникъде не се вижда. Отвсякъде ме обгръща ледена стена на неразбиране и на безразличие. И на човешка мерзост. Някои минават през блога ми само да плюнат връз мен. Примерно един идиот, който се представя, че бил, видите ли, живял в Австралия. Негов кумир е Путин, той много обича руснаците. Щото имали били... катюши, имали били много ракети! И можели да унищожат целия свят. А иначе бил... "проамерикански ориентиран". Щял като се пенсионира в Австралия да иде да си живее старините в... Русия!!! Пълен нашенски олигофрен. Редовно идва да ме оплюе, да си излее жлъчта. Анонимен, разбира се. Нещастник. Нищо човешко няма в такива. Но не могат по никой начин да разберат, че нищо човешко няма у тях - ето това именно е най-страшното! И като капак на всичко, видите ли, имат претенцията, че били "религиозни", били, представяте ли си, "вярващи в Бога"!!! Аз по-голямо уродство от това не мога да си представя.

Една-единствена дама, пенсионерка, бивша учителка по френски език, откликна и вече в два поредни месеца си купува мои книги - и ми ги плаща при това (щото аз общо взето предимно подарявам книгите си). Разбира се, неудобно ми е да вземам парите й, гледам да й се отблагодаря за участието и подкрепата като й давам и пращам много повече книги, един вид като бонус. Чудя се как да се отърва от книгите си - и от купищата топове със списание ИДЕИ, което издавах също със средства от своята скромна учителска заплата. Виждате, моето "бизнес-начинание" завърши безславно. В склада на печатницата на изд. ИЗТОК-ЗАПАД в София също има купища мои книги, ей-така, стоят си, страх ме е в един момент да не рекат да ги изхвърлят. Пречат им най-вероятно. Ще трябва да наема кола и да ида да си ги прибера. Или да устроя едно аутодафе в София с тия книги - да ги изгоря. Съпругата ми също е учителка и също е безработна, тя, горката, от години страда заради мен. Мен дълги години ме търпяха, но за сметка на това нея гонеха. Сега изгониха и мен. Пълно тържество! Церберите от административната образователна система ликуват - понеже успяха да унищожат своя толкова зъл враг. А че съм им враг - в това няма съмнение. Въпреки че аз съм много диалогичен човек, те ме възприемат като враг. Не щат да разговарят с мен. С мен разговарят предимно с... доноси против мен. Имам две огромни папки с такива доноси и компромати срещу мен, покрай съдебните дела се добрах до тази любопитна книжнина. Трябва да намеря време да публикувам всичко това в блога, нека да се чете, нека хората да видят как хубаво бях оплют отвсякъде. И да разберат на що са способни тия бабаитити и... бабаитки (думата "баба-итка" много ми харесва, току-що я изобретих; подходяща е за случая, щото има и една баба, дето е сред моите "горещи почитатели" от образователната система; тя съчини сума ти "разгромни писма" срещу мен!). Да се види как процедират тия другари и другарки. Все са си абсолютно същите. При тях промяна никаква няма и не може да има. Бетонни съзнания и души - както се изрази един човек тия дни.

Предстоят ми няколко тежки месеца, в които ще чакам да се произнесе Върховният касационен съд - решението на Окръжен съд в Пловдив, с което беше отменена заповедта за моето уволнение от работа беше обжалвано от бившата ми работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Обжалвано пред Върховния касационен съд. Преди време тя загуби едно друго мое съдебно дяло, загуби го пак във Върховния касационен съд. Тя доста съдебни дела загуби (тя уволни и други неудобни хора, учители, не само мен), вероятно ще загуби още дела. Разбира се, готов съм да си търся правата ако трябва даже в Европейския съд. Живот и здраве да е само. На моменти ме овладява пълна погнуса, но в следващи моменти пак ставам твърдия борец, какъвто винаги съм бил. Само сили и здраве да е. Животът, дами и господа съдебни заседатели, е интересен само в борба. Животът застоя и идилията не търпи. Идилията е признак на разложението, на смъртта. Животът, истинският живот е борба. Без борба няма живот, заслужаващ това име. И без свобода няма живот, достоен за човека. Ей-такива именно "глупости" съм писал в своите изцяло безполезни книги. Да, все такива глупости съм писал там. Изобщо не докосвайте, камо ли пък да четете книгите ми: там е пълно с все такива непонятни за българския ум глупости...

Оня ден един човек ми позвъни по телефона. От телевизионното предаване, което водя, се впечатлил и поискал да прочете някоя моя книга. (Аз водя това предаване изцяло «pro bono», от лат. pro bono publico - заради общественото благо - казвам това, за да не си помисли някой, че вземам някаква баснословна заплата за предаването си, пък се преструвам на беден.) Отишъл в Народната библиотека, поискал мои книги. Нито една не могъл да си вземе. Всичките били взети. (Аз съм дарил доста книги на библиотеката, освен от депозита.) Помоли да си купи от мен три книги. Срещнахме се. Като поговорихме, оказа се, че бил безработен като мен. Разбира се, не можах да си позволя да взема левчетата, които беше приготвил за книгите. След дълго увещаване го помолих като прочете книгите, да иде и да ги дари в библиотеката. Само тогава се съгласи да ги вземе. Постоянно пращам мои книги на млади хора, студенти и ученици, които се свързват с мен, които проявяват интерес. Готов съм да пратя от книгите си на всеки, който се съгласи да поеме поне пощенските разходи за тяхното изпращане. Има куриерски фирми, при които това може да стане - за сметка на получателя да са разходите по транспортирането. При това условие мога да пратя книги на всеки, който изяви желание. Просто не искам да гледам повече тия купища книги пред очите си. Искам да ми се махнат от очите. Мислех си оня ден да ида да стоваря една купчина книги пред сградата на Пловдивския университет, да сложа табелка - "безплатно за ония, които искат да прочетат тази книга". Приятел ме разубеди - щели да стоят без никой да се докосне до тях, а накрая някой събирач на хартия щял да ги вземе да ги занесе във вторични суровини. То така или иначе ще отидат един ден във вторични суровини, нека да е по-рано барем. Казвам това, за да доставя малко перверзна радост в сърцата на завистниците и на зложелателите.

В по-тежко, направо катастрофално положение от години не съм бил. И най-обидното, най-срамното е това, че вече съм на почти достолепна възраст - на 56 години съм. Крайно ми е неудобно от сина - на моите години да съм в това положение. На моите години хората все нещо са постигнали и стоят твърдо на земята. Аз обаче, сами виждате, сякаш се провалих съвсем. "Тоя Грънчаров и за учител не става вече, остави го бе, пълен некадърник, пълен боклук, добре че милата госпожа директорка го уволни, нека да мре, такива като него не са ни нужни!" - нещо подобно ще напише дежурната по блог оплювателка. Тя първа откликва все в този дух. Онази, която пише за "нашия сплотен колектив", нали се сещате? Онази, която редовно ме праща да ида с циганите да стана метач на улиците. Тъй де, унизителна работа няма, нали така, мила другарко? Мили Боже, колко долни хора има на този свят?! Колко нещастни хора има на този свят...

Спирам дотук. Ще мисля какво да правя в тази тежка ситуация, нещо трябва да измисля. Вярно, деформиран съм от системата, свикнал съм да работя на макар и малка, но сигурна заплата. 32 години съм работил все така. Такъв, дето се казва, ми е стереотипа или навика. Сега дойде време да го разбивам някак. То всяко зло може да е за добро, знае ли се? За годината, в която съм уволнен, поне 4 книги написах. Това за мен е най-главното в тия условия, писането. Пак ми предстои тия дни да подготвям новата книжка на сп. ИДЕИ. Новата книжка на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, вече е в печатницата, очаквам да излезе до седмица. Умът ми не побира как ще платя отпечатването на този тираж. Книжката на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ беше вече отпечатана в Киев, сега пътуват за България, макар доста да се забави пратката: български пощи този път ще бият рекорда, цял месец списанието не може да дойде до Пловдив! Твърдят, че пратката не била навлязла още в България, но аз на това не вярвам. Да се е загубило пък едва ли. Ще видим, вече украинците дадоха молба за издирването на пратката.

И такива грижи имам, виждате, животът ми е богат и разностранен. То тъй е и интересен животът. Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Правете си живота разностранен (разнолик) и богат на изживявания - тогава именно ще живеете пълноценно! Нека това да ви пожелая накрая....

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Осъден на гладна смърт учител по философия започва да пише съвременен философски, психологически и политически роман в стила на Сократ и Платон



Вчера в канцеларията на Окръжен съд в Пловдив разбрах, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова (чиято заповед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил дълги години като преподавател по философия и гражданско образование, беше отменена от Окръжен съд) по никакъв начин не се е вслушала в призивите от моя страна за разумно решаване на спора и все пак е обжалвала това решение пред... Върховния касационен съд! Каквото беше по силите ми с оглед да предизвикам все пак диалог аз направих, друг е въпросът, че моите предложения и инициативи не са намерили никакъв отзвук в съзнанието на въпросната администраторка, която в мое лице продължава да вижда явно "народния враг", подлежащ на пълно и безжалостно унищожение. Другият вариант за тълкуване на поведението й е, че тя най-вероятно няма друг избор - понеже е принудена да изпълни докрай политическата поръчка за моята ликвидация; а кой й е дал въпросната поръчка всеки сам може да разбере като вземе предвид ето тези документи: уволнен съм само седмица (на 19 май 2014 г.) след като публикувах в блога си (на 12 май 2014 г.) следното:


Това е публикация от понеделник, 12 май 2014 г. На следващия понеделник, 19 май, на мен ми е връчена заповед за уволнение от назначената тъкмо от правителството на Б.Борисов, от неговия министър на образованието и науката С.Игнатов директорка. Какво е това, нима е "чиста случайност"? Едва ли е така, особено като се вземе предвид, че моя милост е един от най-последователните критици на управлението и на Б.Борисов, да не говорим пък за другите управления, това на "царя", на Станишев, на Орешарски и другите там ченгесарски мутанти. Политическата поръчка за моето съсипване, разбира се, е дадена значително по-рано, с оглед изпълнението на поръчката да бъде "законово оформена"; за целта близо две години се води непостижима от ума на непредубедения човек репресивна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, с оглед уволнението ми да бъде представено именно като "законно"; за обезпечаването на тази кампания е мобилизиран съответният административен ресурс от страна на МОН. Срещу мен се води яростна, груба, чисто милиционерска и ченгесарска по същината си кампания, увенчана с обжалваната от мен пред съда заповед за моето уволнение, която именно вече беше отменена от съда.

И ето, поведението на подсъдимата администраторка е дотолкова нелогично и необяснимо по друг начин освен че тя е била призована да бъде моята политическа екзекуторка, с оглед да се отблагодари за назначението си на този пост. Да, защото ако мотивацията й беше друга, след произнасянето на съда в моя полза тя би следвало да се позамисли и да преоцени поведението си; но не би, ето, никакви хуманитарни, човешки съображения не й оказаха никакво влияние, от което следва, че в дълбините на съзнанието й нейното поведение се детерминира от желязната повеля за "политическа целесъобразност"; да, аз в такова ирационално поведение и отношение съзирам една нескривана политическа озлобеност и жажда за мъст. За да открия доколко тези мои допускания са резонни аз си позволих да си направя малък експеримент, примерно, написах следното писмо до Радан Кънев (виж: Второ мое писмо до Радан Кънев с молба за съдействие по важен личен въпрос, имащ и голям обществен смисъл), който, знаете, е партньор на Б.Борисов по днешното реформаторско, така да се каже, правителствено мнозинство; това, което ме интересуваше, вече го знам, мълчанието на Р.Кънев именно потвърждава правотата на допускането ми. Странното пък поведение на министъра на образованието и науката проф. Танев е толкова красноречиво, че повече от това не може да бъде: министърът не смее да даде ни най-малък знак, че е проявил каквото и да било отношение към фрапантната и скандална история, което за мен е такова ярко потвърждение за правотата на допусканията ми за политическа основа на кампанията срещу мен, че повече от това не бих могъл да си и пожелая! Да, понякога мълчанието е много красноречиво и казва много повече от каквото и да било говорене. А тук всички упорито мълчат, което именно и показва, че така издават тъй строго пазената тайна: а именно, че заповедта за моето съсипване и унищожение иде от много високо място, от най-високото, предполагам, място. Само когато става дума за власт, за заплаха за нечия власт, единствено тогава може да се прояви такава страшна ирационална жажда за отмъщение, която иначе е непонятна и необяснима: за някой хора лакомията за власт е толкова голяма, че нищо не пречи пътят им до нея да бъде осеян и подравнен с много трупове. И какво тук значи някакъв си там политически блогър, който просто трябва да бъде смачкан както се мачка някаква досадна муха, нали така? Разбира се, моята пълна изолация от медиите (която се спазва така стриктно, че нито една медия не си позволява да я наруши, даже ембаргото над Първановия обидчик Иво Инджев беше смекчено, но моето остракиране е пълно и се спазва навсякъде, сякаш съм най-злия враг не само на днешния, но и на режимите от последните години. На фона на това остракиране какво може да значи там някаква си безобидна репресийка с позорното изгонване на този така крайно неудобен човек от работа, с оглед поне да миряса като го поставим най-накрая в условия да бъде принуден да умре от глад?!

Да, ето сега беше задействан точно този вариант: доубиването ми по този грозен начин. Да умре от глад, да бъде ликвидиран в агония този непоносим "народен враг" Грънчаров - изглежда точно този изход го желаят ония, на които моето съществуване с нещо явно много пречи. Защото, знайно е, аз бях уволнен по параграф, който фактически ме лишава от преподавателски права, аз повече не мога никога да си намеря работа като учител, а ето, щом цели 32 години съм работил само това, явно нищо друго и не умея. Това, че тия, които трябваше да изпълнят политическата поръчка по моето унищожение, ме изкараха "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата" са смешни неща, но те имат съдбовно значение: вече никой директор на училище на работа няма да ме вземе, а пък ако се намери някой, който да дръзне, да допуснем, да реши да ме вземе, мигновено на него ще се обади инспекторката по философия (тя също всеотдайно спомогна да бъда изгонен от училище, тя също има неоценими заслуги за съсипването ми!) и ще го "посъветва" да размисли малко. Да, тия напълно идиотски, непостижими от никой ум неща се случват в нашата уж съвременна, европейска, демократична и толерантна, с извинение, България!

Ако директорката Анастасова беше проявила човешкия такт да признае неизбежното и да изпълни решението на Окръжен съд за моето връщане на работа, то това беше единственият начин да убеди хората около себе си, че е способна и на чисто човешка реакция. Оказа се обаче, че на подобна изява на човешкото, предполагам, пречи... политическата поръчка, която, както казахме, е обрасла около онова същото вездесъщо желание за власт. Когато се стигне дотам да не ти трепва окото от това, че твоят опонент (когото ти си възприел като заплаха за тъй любимата ти власт) може да бъде невъзвратимо убит или уморен, съсипан до смърт, то тук вече имаме нещо патологично: не е човешко чак толкова силно друга личност да бъде мразена. Знаем, че в предишните славни години на комунизма да бъде убита една личност е било толкова често срещано, че просто за това вече не се и говори даже; то е било възприемано като нещо "съвсем естествено". Даже тази човешка патология, това уродство е стигало дотам убитите врагове да бъдат давани за... храна на... прасетата!!! (Тия неща са се случвали в концлагера "Белене", където, знаем, са държали тия "най-зли врагове на народа", незаслужаващи никаква милост!) Аз лично, като страстен изследовател на човешкото, не съм очаквал, че този манталитет обаче е още съвсем жив и може да се активира - при определени условия. Ето, стигнахме до рецидиви, които изцяло възпроизвеждат въпросната комунистическа ненавист към другата личност, към другояче мислещия човек: примерно, беше написано и изпратено до Върховния касационен съд подобаващото за 1950-та година "разгромно писмо на възмутения колектив", в което се заяви дума по дума, че "колективът", видите ли, изпитвал "страх, ужас и кошмар" при мисълта, че "толкова лош човек" - същински "народен враг"! - като Грънчаров може да бъде върнат на работа! Да, и до такива перверзии и дивотии се стигна, вижте, погледнете с очите си ако смятате, че тия неща не са възможни в наше време: Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров.

Знаете ли какво, аз нямаше да реагирам никак и щях дори да се примиря с участта си ако го нямаше едно решаващо за моята борба обстоятелство: тия хора, които се държат по такъв алогичен и безнравствен начин са учители и възпитатели на нашите деца, на българската младеж!!! Давате ли си сметка какво пък означава това, давате ли си сметка колко скандално е пък това?! Едва ли си давате сметка щом като до този момент някак не сте реагирали за да изразите възмущението си. Всички, който разбират, упорито мълчат. Мълчат по една-единствена причина: понеже ги е страх. Страх ги е да не бъдат репресирани и тормозени като мен. Който не мълчи, той ще пострада. Читателите на този блог знаят добре историята на уволнения преди мен друг учител от ПГЕЕ-Пловдив инж. Калин Христов, той има късмета да бъде уволнен даже и преди "толкова лошия Грънчаров" по една причина: понеже на учителски съвет има доблестта да се провикне веднъж:

- Моля ви се, колеги, какво толкова е направил този Грънчаров, човекът си има мнение и ги пише в блога си каквото мисли, какво има толкова да се ядосвате: ами пишете и вие ако мислите различно?!

След няколко месеца той беше уволнен; е, той си има и други "непростими грехове", примерно, беше кандидат за директор и основен съперник на директорката Анастасова в "конкурса" за директор. Е, той беше уволнен по най-грозен начин, заведе съдебно дело и съдът (включително и последната инстанция, именно Върховният касационен съд!), разбира се, го възстанови на работа. Той се върна на работа със законно съдебно решение и директорката пак го уволни! Сега този човек се жалва в Комисията за защита от дискриминация. А вторият път беше уволнен по причина на това, че има доблестта да стане мой свидетел и на двете съдебни дела, които аз водя: "колективът", по думите на директорката, бил силно разочарован от това, че той се бил съгласил да бъде свидетел пред съда на "такъв човек като Грънчаров". Тези същите думи са били казани и на друг един мой свидетел: бившият директор инж. Венелин Паунов, човек най-уважаван в целия град. Защото той години наред ръководи това най-престижно училище на ниво, което едва ли някога отново ще бъде постигнато.

А в последните няколко години училището с всеки ден запада и запада: защото директорката общо взето няма време за друга работа освен да планира, организира и провежда съответните репресии срещу другоячемислещите и после да се занимава с безчислените съдебни процеси срещу нея. Да, така не се ръководи едно образователно и възпитателно учреждение. И то в нашето толкова напредничаво време. Но това г-н министърът на образованието и науката проф. Танев дори и да го знае прекрасно вече не смее даже и да помръдне: носи се слух, че въпросната административна особа имала протекции и връзки, които стигали дори до... г-н Божествения от Банкя!!! Как в такъв случай министърът да посмее да реагира някак - опази Боже пък подобаващо?! Виждате, че нещата станаха съвсем дебели. Спирам дотук. Нещата, мисля си, се изясниха и влязоха в система. Голяма работа, че някой си там Грънчаров цял бил да умре, видите ли, от глад.

Преди месец изтече една година от моето уволнение и аз вече съм без никакви средства за съществуване, без никакви доходи. Това директорката на ПГЕЕ-Пловдив прекрасно го знае. Съпругата ми, също учителка, също е без работа, тя, горката, от години страда заради мен: като на мен не можеха да отмъстят, на нея обаче отмъщаваха колкото си искат. Тя работи където намери по заместване, за няколко месеца само и после отново шут - и на трудовата борса. И това директорката на ПГЕЕ-Пловдив го знае прекрасно. И въпреки това обжалва съдебното решение за моето връщане на работа във Върховния касационен съд, прекрасно знаейки, че там съдебното дяло ще се проточи поне до Нова година. Шест месеца аз ще бъда без никакви средства за съществуване. Лишен съм де факто от преподавателски права и на друго място аз работа не мога да си намеря, даже и да бъде обявено място за учител по философия, мен никой директор няма да се осмели да ме вземе на работа. Дали ще бъда уморен от глад за шест месеца? Дали този пъклен план ще се осъществи? Разбира се, че ще се осъществи: "какво тук значи някаква си личност"?! Това комунистическо "Какво тук значи някаква си личност" нали го знаете, нали ви е известно то? Е, този страшен комунистически девиз, благодарение на който са били убити толкова много хора, явно продължава да владее нечии съзнания. Какво от това, моля ви се, че ще умре някакъв си там Грънчаров като го оставим шест месеца без никакви средства за съществуване?! Ами да мре, щом иска да бъде личност?! Ако се беше пречупил, ако беше паднал на колене да ни моли за пощада, ний можехме и да му простим, но той ще ни съди, така ли?! Е, щом се мисли за личност, нека да мре, майната му, той си е виновен! У нас личност да бъдеш не е позволено, у нас се иска да бъдеш безличник - и тогава ще ти дадем правото да вегетираш безкрайно. Но личност да бъдеш у нас е изцяло забранено. Точка по въпроса! Ясно ли е как стоят нещата още у нас? Ако не ги знаехте, разбрахте ли ги най-сетне?!

Спирам дотук. Пиша това нещо и наистина умът ми не го побира как ще доживея до момента, в който Върховния касационен съд се произнесе по съдебното дело. Поне шест месеца (ако съдим по съдебното дело на Калин Христов) ще се бави произнасянето на последната съдебна инстанция. Идея нямам как да оцелея до този момент, никакви средства за съществуване нямам. Скоро май ще ми се наложи, така и така ще гладувам, да обявя гладна стачка поне, знам ли какво да правя: така и така ще се гладува, поне една гладна стачка да обявя, та да умра поне малко що-годе почетно. Пред очите на целия свят да умра. Нека да видят до какъв край самозабравилите се властници докарват честните хора в България, които имат проклятието да не са мижитурки, а да са някакви личности. Заради което именно и биват наказвани така безпощадно: с гладна смърт. Да, никак не си представям как ще живея в близките месеци. При това още водя две съдебни дела (другото е пак срещу въпросната директорка, то е за клевета, следващото му заседание е на 22 юни, идващия понеделник), аз вече нямам как да плащам и непосредствените разходи за адвокати (адвокатите ми не са от Пловдив и трябва да им плащам също така и пътните разходи с дневни за шофьор и т.н.) Ужас, същински кошмар ме чака в близките месеци! Даже и пенсията по инвалидност, която получавах, ми беше спряна благодарение на усилията на въпросната администраторка: тя писа до ТЕЛК, ходи там, какво ли не направи, е, в резултат поне успя да ме лиши и от инвалидна пенсия, заслугата й за това е голяма! Е, поделя си тази заслуга с министър Москов де, и той, в интерес на истината, спомогна, но има и друга помощ, докато бях на работа си получавах инвалидната пенсия, но като ме уволниха, скоро след това и от пенсия бях лишен! Както и да е, родната ни бюрокрация, сами виждате, е способна на какви ли не подвизи!

Хубав ден ви желая! Простете за това, което ми се наложи да прочетете, е, вие сте могли и да не го четете де, повечето от практичните хора у нас нима ще имат търпение да прочетат есе, в което става дума за толкова незначително нещо, а именно, как една личност, моля ви се, бива убивана! Не, нямаме време да четем истории за такива незначителни неща! Какво, личност ли? "Какво тук значи някаква си там личност" - молим ви се?! Нищо не значи. Да мре като му е толкова акъла, като не знае как да живее, като не се нагажда към силните не деня, като не им сторва подобаващите поклони, нали така се живее у нас?! Е, щом той не умее да живее така, да мре, голяма работа, че бил умрял! Колко много народ мре в тази наша България, та за някакъв си там Грънчаров ли ще зажалим сега? Е, ще ви описвам ден по ден оттук-нататък как ще протича моето умиране в пълното безпаричие, което въпросните другарки и другари ми организираха така старателно. Да, ще продължавам да пиша и да публикувам всеки ден своите истории, както досега съм го правил. Ще продължавам да пиша до момента, в който имам сили да натискам клавишите. И докато дишам ще продължавам да пиша. Ще опиша убиването си без да спестя нищо. Както, прочее, навремето и моят учител Сократ е направил, нали знаете това?

Както и да е, чао и до скоро! Простете ако има нещо. Ако пък въпросната г-жа Анастасова, директорката, се е засегнала нещо от моето писание, ето, моля, няма проблеми, да каже къде греша, да напише мнението си, да ми го прати, ще го публикувам без проблем. Същинска загадка за човечеството е що се твори в нейната глава по този повод! Какво не бих дал за да разбера това! Аз, прочее, за много неща се досещам, щото имам съответната психологическа проницателност. А, дали да не взема да напиша нещо като "роман", в който да се опитам да представя нейните мисли по повдигнатите тук от мен въпроси? Това също е идея, а, какво ще кажете, ето сега ми дойде в акъла тази идея. На гладно на мен много ми идват какви ли не идеи, като се наям, идеите ми изчезват, но когато съм гладен, идеите ме връхлитат като... да не казвам като какво точно! Та в принудителното гладуване, което ми престои, нищо чудно да почна да пиша и такъв един роман. Тъй де, да изтълкувам въпросното тъй многозначително мълчание, какво ми пречи да сторя и това? Леле, каква страхотна идея ми дойде на акъла, нямам думи! Е, ще пиша роман тия дни, шоуто, тъй да се рече, ще продължи, уважаеми дами и господа! Ще подражавам на учителя си Сократ до последния си дъх, изглежда точно такава ми е била съдбата. Какво да правя, древните философи твърдят, че човек от съдбата си не може да избяга. Е, ще я приема без никакви съжаления.

Та значи решавам: ще пиша нещо като диалогичен роман, в който основните герои ще са умиращият гладуващ философ, умиращият учител по философия, който умира, щото е осъден на гладна смърт от нашата тъй мъдра образователна бюрокрация и, на второ място, ще се опитам да претворя на хартия мислите на онази, която го е осъдила на смърт, която е изпълнила поръчението на властителя от Банкя да умори въпросния философ от глад, щото той, видите ли, е дръзнал да не се поклони на неговото величие. И тъй и тъй ще пиша роман, налага се да включим и величието от Банкя като негов герой, а, какво ще кажете, нема начин да не го включим и него! Е, романът май започна да придобива вече контурите си, леле, какъв страхотен роман може да се получи?! Почвам да се ентусиазирам вече, ще пиша диалогичен философско-психологически и политически роман за последните дни на един философ, на един учител по философия, който образователните бюрократи са осъдили да умира от гладна смърт. Ще видим какво ще се получи, аз романи до този момент не бях писал, но какво ми пречи и да пропиша де?! Ще опитам като едното нищо, от глад човек на всичко може да се окаже способен. Та да видим, днес цял ден ще мисля и ще видя какво ще направя, но идеята ми се появи и, сами виждате, почна да набира сила, дори плът и кръв, така да се рече.

Леле, каква хубава работа ми се отвори тия дни, в които бях в нещо като творческа криза! Бравос! Еврика!!! До скоро, простете, но се увлякох, гладът ми действа стимулиращо на творческия порив! Бравос, това изглежда не са го предвидили другарите, леле, какъв пропуск?! Таваришчи, направете нещо, бавната гладна смърт за тоя Грънчаров е нещо опасно, ето, той почва да пише сега пък роман! И кой знае как ще ни опише?!

Таваришчи, направете нещо, ускорете смъртта му, нека да умре по-бързо, щото оставим ли го жив да започне да пише роман, кой знае как ще ни опише пък там?! Затуй - да мре по-бързо, нема ли начин да го блъсне некоя кола там, на тротоара?! Айде де, ще ми пише романи той, виждате ли какви ги забъркахте с тоя проклет буржоазен либерализъм, таваришчи милиционери?! Що не го убихте по-ефективно, а? Виждате ли какви ги сътворихте?! Милиционерски дебилизъм неден! Само аз ли ще ви оправям?! Само аз ли ще мисля?! ...

(Следва продължение. Романът, който замислихме, почва да се пише, както виждате, сам, което е прекрасно! Ще го напишем, колко му е! Чао засега!)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 7 юни 2015 г.

Философските концепции като основни форми

14 Философските концепции като основни форми

Хората обичат да мразят минимализма, но това е много готино. (чрез mymodernmet.com ).

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Абонамент за списание ИДЕИ