Истината ни прави свободни

неделя, 30 май 2010 г.

Тревоги около издаването на новата ми книга "Идеи за образованието"



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

неделя, 23 май 2010 г.

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Ангел Грънчаров




ИДЕИ
ЗА ЕДНА НОВА
ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ
НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ



СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение

ГЛАВА ПЪРВА: СМИСЪЛЪТ

Българското образование се нуждае не от реформа, а от същностна духовна революция
Що е интелигентност?
Крайно време е да се осъзнае същностния смисъл на образованието
Псевдоученият (опит за портрет)
Раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност
Има нещо много объркано в цялата образователна система…
За образованието (предизвикани размисли)
Без разбиране на базисните за просперитета на човека ценности животът ни неумолимо става най-жалък и окаян
Официален отговор от пресцентъра на МОМН
За Пловдивския университет… апокалипсисът започва!

ГЛАВА ВТОРА: ПЪТЯТ

Философски ненаучен манифест
Един вълнуващ епизод от моята младост
Философията като “локомотив” на реформата в образованието
Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения
Защо списание от рода на сп. ИДЕИ ни е съдбовно необходимо?
Издателската идея на списание ИДЕИ
Манифест на философското списание “ИДЕИ”
Как се пише и как се защищава дисертация у нас?

ГЛАВА ТРЕТА: СЪВЕСТ И БЕЗЧЕСТИЕ

Не наливайте ново вино във вехти мехове…
Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас
Една моя статия за науката и за морала в научните общности у нас
България – страна-убийца на учители, на личностите с по-голям духовен потенциал и мащаб
Защо учениците не искат да учат, защо са готови да се занимават с всичко, но само не с учене?
Защо учениците ни са непослушни, защо младите сякаш са пощръклели?
Страшно е, защото кошмарът по-скоро е вътре в нас, в душите ни...
Центърът за развитие на личността HUMANUS
В канона на безличието

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: МЕТОДИТЕ

Как се преподава философия?
Дали някога ще спре агонията на българското образование?
Идеята и проектът за един “Център за развитие на личността”
За да разберем какво е образование трябва да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота
Последен фалш
Кога ще атакуваме образователната бюрократична цитадела?
Нещо чисто и истинско, подобно на цвете, израсло върху бунището на посткомунистическата ни бездуховност
Наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща

ГЛАВА ПЕТА: ПОВРАТЪТ

Как се подигравахме с "гениалната мъдрост" на сифилистика Ленин
Декомунизацията в университета – кога?
Можем ли да разберем тайните на човешката мисъл?
Изкуството на мисълта
Основният порок на всички досегашни "епични реформи" е идейната и ценностна слепота
Повратът към свободната мисъл
Да говориш това, което мислиш
Аристотел-клуб
Смел радетел на истината и на свободата – и предвестник на ново, по-вдъхновяващо време
Влечение към духовното

ГЛАВА ШЕСТА: БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Като родител чувствам безнадеждност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование"
Днешното училище у нас е перфектно действаща система за тотално насилие над личността
Наказан съм с "предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида
Образователната институция важно, гордо, величаво, непристъпно мълчи
Целите на училищното образование в България
За бездуховността
Въпросът е не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование!
За Бога, намерете начин да емигрирате!

ГЛАВА СЕДМА: ЦЕННОСТИТЕ

Ценностният вакуум в душите на младите
Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма
Емоционални инвалиди ли сме вече?!
"Какво тук значи някаква си личност?!" още си вилнее със страшна сила в душите
Една чисто нашенска поучителна история…
Лечение на душите чрез философия
Свободна и жива общност от творчески мислещи хора
Една крайно скандална и кощунствена мисъл, свързана с нашата оценка на труда на учителите
Българското образование е в тежка криза от десетилетия, то е болно, неефективно, глупаво организирано
Темите от днешния зрелостен изпит по философия във Франция – моят граждански поглед
Излезе "Алманах по гражданско образование" от серията "Училище по демокрация"

ГЛАВА ОСМА: ЛИЧНОСТТА И ГРАЖДАНИНЪТ

Обезчовечеността на обществото ни се дължи на жестокия комунистически терор над личността
Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде
Честит празник и поклон вам, съвременни будители на непризнателното племе!
Една година от учителската стачка – защо ли никой не се сеща за нея?!
Агонията на българското образование е най-ужасното престъпление на калпавите ни управници
Личността винаги трябва да е водещото в живота ни
Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование!
Истинският смисъл на образованието
Може ли всеки да се научи да мисли?
Такова безпардонно зло никога не е съществувало из българските простори
Религията в училище – не трябва да им позволим да се погаврят и с най-святото!

ГЛАВА ДЕВЕТА: СВОБОДА И БОРБА

Отчаян апел към българските учители: приятели, нямаме право да бягаме от дълга си!
Гражданска инициатива за оживяване на умъртвеното българско образование
Беден, болен, прост и унизен народ се управлява най-лесно...
Учителската стачка показа, че европейският поврат в душите ни вече е назрял
Лявата и дясната позиция спрямо учителската стачка
Как да поставим динамит в самата основа на олигархичния строй?
Ще им позволим ли да превърнат страната на розите в страна на склерозите?
Българските учители, нашите съвременни будители
Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията
Граждани, разберете: учителят-роб възпитава ученици-роби!!! Докога?!? Защо???
Тъжно слово за учителя
Учителстването като свещенодействие
Длъжни сме да помогнем на българския учител!

ГЛАВА ДЕСЕТА: ДОСТОЙНСТВОТО И УСПЕХЪТ

Борба за отвоюване на къшей човешко достойнство
Правителството "8:5:3" успя да настрои срещу себе си цялата нация
Какво се крие в българската душа?
Симптом за това че е възможно и като нация да се заемем с най-потребното
Аз съм щастлив че не живея в България...
Да отстояваме достойнството си докрай: за да не се опозорим завинаги!
Една почти невероятна, съвсем правдива и крайно възмутителна история
Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието
Способни ли сме на гражданско благородство?
Престъпление е да не подкрепим и да не насърчаваме учителите
Българското общество сякаш наистина е общество, съставено от подлеци…
Промяната в научната и в академичната сфери ще доведе до ескалация на провала
Най-коварен и тежък проблем пред нас самите сме си ние самите

петък, 21 май 2010 г.

Размисъл за истинските неща

От известно време ме е обхванала идеята да напиша, и то възможно най-понятно и популярно, текст, в който да покажа кои неща са истински, и кои не са. А също и кое е това, благодарение на което някои неща са истински, а други не са. Способността за разграничаване на истинско от неистинско е твърде важно човешко качество, следователно ония, които приемат и смятат неистинското за истинско, ще претърпят, рано или късно, най-горчиви разочарования. Тия пък, които непрестанно търсят само истинското и живеят с него, според него, в съгласие с него, вероятно, са най-щастливи хора. А за това кой е извора на тяхното щастие другите едва ли ще могат някога да се досетят.

Говорим за "истински приятел", и смятаме с основание, че точно тогава нашият приятел се отнася към нас (а и ние към него) според самата идея за приятелство. "Истинското" в приятелството, всъщност, е онова, заради което си струва да имаме приятели - и да искаме да имаме приятели. Ония пък, които само ни се представят за приятели, а пък в същото време съвсем не са ни такива, се мъчат да ни мамят, т.е. се стараят тяхното лъжливо, привидно, фалшиво, ефимерно "приятелство" да бъде взето за истинско, щото добре знаят, че на този свят цена и стойност имат само истинските неща. И затова даже неистинското иска да изглежда като истинско, опитва се да го подменя, ала едва ли може да се постигне дълговременен ефект при такива едни стремежи и щения. По същия начин говорим за "истински човек", примерно, казваме: "Той е истински човек!", което е твърде голяма, даже максимална оценка тъкмо на човешкото у него, а пък човешкото няма начин да не е най-истинското у човека. Даже във всекидневието ни напоследък е много важно да се упражняваме да разграничаваме истинско и неистинско, да речем, сред стоките, с които търговците ни заливат; защото, всеки добре знае това, има на пазара много стоки, които се представят че уж са истински, а всъщност са фалшификат, подмяна, измама, са лъжливи стоки.

Примерно човек може често да чуе странни, чудати изрази, примерно от рода на този: "Тия обувки истински ли са или са китайски?"; аз например го зададох наскоро на сащисания продавач, който почна да ми обяснява, твърде неубедително, впрочем, че нищо не пречело едни обувки, пък макар и китайски, също да са истински, ала аз го гледах невярващо и не оцених високо опита му да философства на една такава тема. Преди години пък, когато у нас тогавашната власт ни заливаше главно със съветски (руски) филми, човек можеше да чуе често следния кратък диалог: "Къде отиваш?"; "На кино."; "Какъв е филмът: хубав или съветски?"; "Хубав, еди какъв е."; "Добре, и аз тогава ще дойда с теб.". Много е коварно една икономика да допусне да бъде набедена, че произвежда неистински стоки, както това допуснаха китайците; щото като им излезе славата, че правят предимно фалшификати - обуща, които на втория ден се разлепят - в един момент даже и да почнат да произвеждат свестни стоки, никой няма и да ги поглежда, щото няма как да повярва, че предлаганата стока не е боклук. Характеристиката "китайски боклук", която нашенският потребител даде на залелите пазара ни китайски стоки, е най-убийствената характеристика за една икономика. Но то на днешните китайци кое ли им е истинско: нима капитализмът им е капитализъм, нима комунизмът им е комунизъм, нима демокрацията им е демокрация, та как тогава икономиката им да е икономика?! И ний май допуснахме да съществуваме по китайски (или руски тертип), според който нищо не е както трябва, нищо не е истинско, което нищо чудно да ни изиграе крайно неприятни номерца; то ни ги играе, ама ний усещаме ли ги, съзнаваме ли какво изобщо става?!

В противоречие на това американците и западноевропейците залагат на истинското, което има и дълготраен ефект, понеже има надлежащата стойност; по тази причина, да вметна и това, евтините неща няма начин да са истински. Пък ний, българите, като залагаме на евтинкото, със самото това залагаме и на неистинското, което пък показва, ако се позамисли малко човек, че неслучайно сме станали страна на лъжата, в която даже президентът е доказан лъжец! Но стига толкова, смятам, че казаното илюстрира значимостта на подетата тема, а ето че сега идвам до истински трудното: да покажа как става така, че някои неща са истински, а други не са.

Истинското за разлика от неистинското има някаква онтологическа (битийна) пълнота и превъзходство в сравнение с неистинското, благодарение на което то е качествено, а също така и съществува и се изявява пълноценно, автентично, истински. За да стане така, че някои неща стават истински, а други - не, явно има съществени различия в подходите към тях, защото много неща, както се оказа, ги произвеждаме ние, хората, те, така да се рече, са наша еманация. Истинското може да бъде оценено като истинско, и то в пълната мяра, само от човек, които носи истинското в себе си, който е заложил на него; щото неистинските хора, или хората, заложили на неистинското, няма как да не живеят с илюзията, че тяхното също е истинско (стига да не са открити и съзнателни измамници и лъжци); ала най-лоши са лъжците, които сами си вярват, когато лъжат, т.е. при които лъжата е станала част от тяхната същност и природа. (Нещо такова май е сполетяло нашият злополучен президент Гоце Първанов.) И ето че тук възниква въпроса: каква е тази онтологическа слепота, която кара някои хора да залагат на неистинското, да произвеждат и да правят все неистински неща, да ги правят при това по неистински начин, също така да се впечатляват предимно от неистинското, а в някои случаи и да го смесват с истинското, т.е. истинското да подменят с неистинското, с фалшификатите?

На мен ми се струва, че някаква може би изначална опороченост е налице при ония, които са предразположени към неистинското за сметка на истинското. Защото истинските неща действат дълготрайно и са един вид вечни, докато неистинското наистина е ефимерно, е преходно, е подобно на мъглата, която с възхода на слънцето мигом изчезва и се изпарява в ефира. И понеже хората по-често са настроени така, че да искат ако е възможно мигновен успех, точно такива хора непременно трябва да почнат да залагат на неистинското. Това обаче не трябва да се разбира, че със самото това са станали откровени измамници, не, не става дума за този случай, а за това, че подобни хора в масовия случай си мислят, че правят нещо истински, че се занимават с истински неща, че искат истинското, а се оказва, че това съвсем не е така. Ще се наложи тук да дам пример, за да си поясня тезата.

Да речем, ето, възпитанието на собствените деца е един основен проблем пред всеки родител. Някои млади и неопитни родители са страшно обезпокоени от тежката отговорност, която е легнала на плещите им с раждането на тяхното дете, а други изглежда съвсем не съзнават това и си мислят, че едва ли има нещо по-просто от това не просто да родиш, да създадеш един човек, ами и да му помогнеш да стане човек, да стане човек в истинския смисъл; такива хора са спокойни и явно съвсем не съзнават тежестта на мисията да си добър, истински родител. Ония обаче, които са твърде обезпокоени, на основата на своето безпокойство, се терзаят и търсят тъкмо истинското, автентичното, като твърде много се плашат да не би да постъпят както не бива или не трябва. В един момент такива хора, които, всъщност, са проблематизирали и търсят същината на това, което наричаме "родителство", на тази основа почват да разграничават истинско от неистинско, развиват у себе си някакъв решаващ всичко усет към истинското, почват да се отвращават от неистинското, а пък истинското почва да ги възторгва, да им дава увереност, че са на правия път. Разбира се, и те не са застраховани откъм грешки и разочарования, и те, предполагам, често изпитват горчивината на кризи и провали, но при тях тия изпитания имат очистващ и оздравителен ефект.

А сега да погледнем какво става от другата страна, а именно, когато един човек почне да си мисли, че не е кой знае колко трудно да си родител, че "ний тия неща си ги знаем", че "не требе да откриваме наново топлата вода", че възпитанието на децата е нещо като "детска забава", и прочие; виждаме най-напред, че тук лекомислието става водещото, което, нищо чудно, да легне в основата на оня жизнен процес, който ще доведе дотам тоя човек да почне да бълва все неистински неща: неистински мисли, неистински представи, неистински очаквания, неистински, неавтентични желания, неистински стремежи, или, по-вярно казано, стремежи към неистинското. Нагласата тук е коренно противоположна: вместо безпокойство имаме спокойствие и самозаблуда, че "нема проблеми"; вместо всекидневната грижа да не сбъркаш имаме увереността, че си вечно прав, че просто "нема начин" да не си прав; вместо толкова човечното усещане, че нещата от нашия живот са вечна загадка и същинско тайнство, глупакът, който си мисли, че е впил още с майчиното си мляко някаква неведома способност да разгадава "от раз" всички загадки, се отдава на разлагащото го усещане, че е подобен на факир, и че може да се справи с всичко, щото от всичко разбира. Даже маймуна да беше, един такъв човек от всичките си действия, по закона за вероятностите, щеше да има поне 50% верни решения; ала понеже е изначално опорочен човек, има голям шанс всичките му решения да са все неверни, да са все в невярната посока. Само човек може да изпадне в маниакалността, че понеже е винаги прав, че понеже "нема начин да не съм прав", да греши постоянно, и при това даже да не е способен да изпитва огорчения, когато е открил грешката си; понеже си е втълпил, че е безгрешен, той даже и не може да допусне, че е възможно някога да сгреши, разбира се, че си е затворил пътя към това в един момент да почне да открива своите грешки. И какво излиза тогава?

Излишно е да казвам какво излиза в случая, имам предвид възпитанието на собствените деца. Произлиза един кошмар. Разбира се, мъдрият Създател се е погрижил за нас даже и в тоя случай да не произлязат изцяло вредни последици. Имам предвид това, че ако един родител подложи детето си на изцяло вредно и сгрешено възпитание, той, разбира се, ще деформира страшно психиката му, но е възможно тъкмо на тази основа, като защитна реакция на самата детска психика, детето един вид интуитивно да почне да презира своя родител-маниак или простак. Това е възможно, понеже, по моя преценка, у нас, хората, по-скоро в душите ни, е заложено нещо като рефлекс, който бих могъл да нарека влечение към истинското. Съобразно на това към неистинското човечеството в общи линии, макар че е твърде податливо на неговите съблазни, е склонно по-скоро да се отвращава; но пък едно погрешно възпитание е погрешно затова, защото то извращава заложеното у нас по природа, придава една противоестествена насока на развитие на нашите първични наклонности и влечения. Мисля, че с дадения пример отчасти проясних принципа, водещото в разбирането на истинските неща: истинско е онова, което е непротивоестествено, което не е резултат на произвол или каприз, нито пък на някаква странна маниакалност на самозабравил се индивид, а е израз на най-дълбоките заложби и влечения на нашата душа, които са "внедрени" у нас по някакви субстанциални (неслучайни, необходими, разумни) причини.

Стигайки дотук, взех да се плаша, че темата, с която съм се захванал, е безкрайна; колкото повече се навлиза в една тема или проблем, толкова повече се откриват нови и нови хоризонти, които е твърде трудно да бъдат обхванати в нещо завършено. Ето, сега примерно ми хрумват ония думи на Спасителя, именно: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"; ами разбира се, че познаването на истината ни причастява тъкмо към истинските неща, ала да се покаже защо това е така, т.е. да се разгадае връзката между истина и свобода, е една огромна и трудна тема, която тук не мога да зачеквам даже. Дадох по-горе един пример, и макар че, бързайки, не можах да го разнищя както трябва, той ми отне доста място, ето защо ако дам нови примери, текстът ще стане прекалено дълъг - какво да правя? Аз, признавам си, в един момент преди да седна да пиша, исках да напиша нещо съвсем кратичко, и то в един по-понятен маниер, ето как си представях тогава нещата; ще покажа как, и с това ще завърша, пък някога, живот и здраве да е, няма начин да не се върна към прелюбопитната и важна тема. Та ето как си представях своя текст първоначално, ала дотук излезе нещо съвсем друго; да започна, примерно, оттук:

Казваме "Той е истински човек", и това е рядка характеристика, а какво ли е тогава един човек да е "неистински"? Явно неистинското у нас, хората, преобладава, нищо чудно да сме потопени в неистински страсти, вълнения, стремежи, копнежи - как ли може да се отървем от тях?

Понякога казват с възхищение "Ето, тяхната любов е истинска!", или: "Блажени са ония, които са преживели истинската любов!", дори: "Не е живял онзи, която не е срещнал любовта!", защо ли се изразяваме така? Ами ако любовта е така рядка на този свят, какво ли следва да направим, за да я открием - с което да се причастим и към тъй великото тайнство на живота?

Щастливи са ония, които могат да заявят с чиста съвест и с ясно разбиране какво и защо казват: "Той ми е истински приятел!". Много хора пък се хвалят в днешно време с това, че имали "много приятели": какви глупаци! Нима многото "приятели" могат да са все истински? Ако нещо е истинско, то няма как да е толкова разпространено; истинското е рядко срещащо се, а от фалшификатите гъмжи тая земя. Колко нещастен обаче трябва да е човекът, който предпочита многото "приятели" пред истинския приятел?!

Всяко нещо може да се прави по две начина: истински и неистински. Да речем, някой си писател пише книгата си по истински начин, сиреч, пише истинска книга, книга с дълготрайно значение, която, обичайно е, едва ли ще бъде оценена от съвременниците. Маса пишурковци пишат настървено, и то само такива неща, от които ще спечелят бързи пари; някои от тях успяват дори да спечелят "луди пари". Големите писатели (Достоевски примерно) са живели в ужасна бедност, ала са сътворили нещо истинско, невероятно богато, вечно - и великодушно са го подарили на неблагодарното човечество. Едни, и това са малцина, залагат на истинското, и това са най-талантливи творчески индивидуалности, а пък масата посредствености се юрва към ефимерното, и с цената на много унижения и фалшификации успява да се добере до пари, слава, власт. И след това всички, даже и ония, които неуморно са им ръкопляскали, забравят за тия насекоми. Някой ще си спомня ли след 100 години за Азиса? А за такива властелини на днешния ден като Тодор Батков, Тошо Тошев, Гоце Първанов и... кой ли не; те са легион, тая напаст е неизброима?! Спирам дотук, нещата са ясни. Тия, които им завиждат и им се възхищават дори, да се позамислят на какво завиждат толкова - и на какво се възхищават всъщност?

Някой си, да речем, решава да открие фабрика за... салами. Или за каквото и да е там. Хлебарница, да речем, открива, фурна санким. И почва да произвежда стоката си за пазара. Има избор: или ще прави нещата по истински начин, или по неистински, или ще произвежда истински салам, хляб и каквото и да е там, или ще произвежда неистински такива. Повечето от саламите, които се произвеждат у нас в тоя момент, просто са гнусни, в тях няма нищо истинско; някой се похвали, че кренвиршите му били, представете си, от месо! Потребителите са всякакви, сред тях има и идиоти, които ще преживят неистински салами, ще преживят, ще повръщат, и пак ще преживят. Но общо взето трудно може дълготрайно да бъде прелъстен и приобщен купувачът с неистински неща; дълготрайно, завинаги, можеш да приобщиш хората само с истински, стойностни, качествени неща. И едните, и другите ще успеят, казват, за всеки влак си имало пътници. Ала истински е успехът, който залага на истинските неща, няма как да е иначе. А на кой е изгоден неистинския успех? Е, има хора, за които ценно е само преходното, ефимерното; те са херои на днешния ден, те не мислят за бъдното; техните далаверки са насочени към това да прецакаш хората веднъж-дваж, ала много хора да прецакаш, та да обереш парсата - и да бягаш към други дребни далаверки. Много хора направиха по тоя начин у нас хубави парици, което показва, че идиотите у нас съвсем не са малко. Без разпространеност на идиотизма фалшификаторите няма как да успеят.

Младият човек си търси партньор в живота. Е, вярно, живеем в такива времена, в които огромната част от младите, предполагам, в тая сфера разбира нещата твърде практично и прагматично: "любовта" била не друго, а сделка за взаимно изгодна употреба на... половите органи. Момичето било нужно на момчето щото е така устроено, че може да му задоволи нагона. И обратното. Те са си необходими, за да си доставят взаимно удоволствия: както конете се чешат взаимно по гривите, дето сами не могат да достигнат. По тази представа идиотите от типа на Митю Пищова - който, предполагам, е нещо като кумир на днешната младеж! - си завеждат тефтери, в който да записват имената на "завоеванията" си. Старомодно било да ходиш само с едно момиче (момче). Любовта била за мухльовците. Пич е оня, който може да прекара през кревата си колкото се може повече красивички и умни блондинки.

Е, има едно неудобство: даже блондинките почват да си правят сметката, че е по-изгодно да се търкалят с ония, които имат парици, хубава кола, щото сделката си е сделка, ако ще е сделка, да е истинска сделка. Всичко нещо на тоя свят си струва пари. И "любовта" си има цена. Запитайте се докъде стигат ония, които така разбират нещата в сферата на "любовта". Запитайте се докъде стига опороченият развратник. Запитайте се какви са ония, които завиждат на развратниците. И мечтаят да се развратят поне като тях. А що е истинска любов, кое е истинското в тия отношения на основата на казаното всеки може да си направи извод сам. Вземете предвид и това: човекът не е само тяло, не е само полови органи; човекът има и душа. Любовта е и емоция. Не просто и само сетивно удоволствие, получавано от телесния допир и "търкането на кожи", а е душевна връзка между две човешки същества. Все пак трябва да сме човеци в тази област, в сферата на любовта, а не прасета или нерези; или насекоми. Казват, насекомите били най-развратни и най-плодовити.

И така нататък. Истинското може да се търси във всяка една сфера на живота. То трябва да бъде разграничавано от неистинското на основата на ясни критерии. Подмяната тук е коварно нещо. И е изцяло за твоя сметка. Никой друг няма как да губи вместо теб, ако ти си подменил истинските неща с неистински, ако се се отказал от истинското и си се отдал на неистинското. Еди кой си "бичи" пари, като циркулира по телевизиите и минава за умен човек, "незаменим анализатор". Славата му става извор на пачки и други такива благинки. Той става велик. Всички му завиждат. Е, голяма работа, че тия редки екземпляри, които са заложили на истинското и ценят само истински неща, го презират; важното е, че той печели и подлизурковците го носят на ръце. Тяхна си работа де: разни хора, разни идеали. Но не е само и точно така.

Понеже в едно общество, в което огромната част от хората са привикнали да се възторгват само от фалшификати и подмени, от фалшиви кумири и герои, от външната слава и блясък, т.е. в обществото, в което истинските неща, пък и истинските човеци, са в немилост, такова едно общество няма бъдеще - или бъдещето му ще е жалко и мизерно. Истински богати са ония хора, които са заложили на истински ценните неща в този живот. Които обикновено, разбира се, подминаваме с високомерно презрение. Такива истински ценни неща са неща от рода на достойнството, съвестта, добротата, искреността, човечността, уважението, любовта, приятелството и така нататък. Схващам, че мнозина от читателите ми, ако изобщо са прочели дотук тоя опус, свиват презрително уста: тоя пак морализира, аман от морализатори като него!

Истинското богатство у човека е неговата личност. Да бъдеш личност означава да си истински богат човек. Има думи, който са неотделими от истината и от истинското. Например не възможно да си личност ако не си "истинска личност". Чувствате ли тавтологията? Личността е истината за човека, затова е така, на това се дължи това чувство за удвояване на смисъла; затова не е възможно да си личност и да не си истински. Истината е най-голямото ни богатство. За нас, човеците, без истината всичко пропада. Всичко става жалко и мизерно. Става неистинско и фалшиво. Става достойно за презрение. Става отпадъчен продукт на живота. Най-вече трябва да внимаваме обаче да не допуснем ние самите да станем такива отпадъчни продукти. Щото това вече е непоправимо...


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

вторник, 11 май 2010 г.

За бездуховността

“Тъй като човекът е дух, той смее и трябва да смята себе си достоен за най-висшето; величието и могъществото на неговия дух са така големи, че той никога не може да ги надцени.”

Това са думи на великия мислител, направил твърде много за възвеличаването и прославянето на човека; но тъй като за Хегел е съществено най-вече истинното познание на човека, у него можем да намерим и всички възможни “доводи противни”: той е воювал най-много и срещу прекомерните претенции на човека на своето време, оценявайки ги като празни, суетни и безплодни.

Затова, изглежда, прав е кьонигсберският мислител Имануел Кант, твърдейки, че най-важното е човек трезво да разбере на какво е способен (и да пожертва всичките си илюзии относно себе си), а след това да действа, за да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Защото прокобата на човека е, че той трябва сам и непрекъснато да изгражда човешкото у себе си, което става негова същност едва чрез безмилостния и сам възпламеняващ себе си огън на живота и човешкото съществувание.

Но един от парадоксите на ХХ век е и често изявяваното празно самомнение, че на човека е непотребно познанието на самия себе си, че нему е достатъчно да действа, да се разпростира и да господства над създавания от него свят на науката, техниката и производството, а всичко останало е “суета на суетите”. “Смири се, о, горди човече; смири се, о, празни човече!” – зовеше Достоевски, но малцина го чуха и разбраха. Те не проумяха, че създаваният от човека външен свят на материални отношения може да стане сила, враждебна и стремяща се да погуби човека, ако не се направлява от едно съзнание за дълга, призванието и отговорностите на човека, както предупреди Маркс: “Ако е вярно, че човекът е порождение на обстоятелствата, то, значи, обстоятелствата трябва да бъдат направени човечни.”

Тук ще се опитам да извърша една дисекция на бездуховността. Но тъй като тя е безпределна, многолика и забулена в мистериозност, в нея има нещо неуловимо и изплъзващо се. Тя неусетно се всмуква в съзнанията, разполага се в тях и ги обзема, а след това диктува една линия на поведение, с която обществото е най-трудно да се пребори.

Бездуховността, ниско прекланяща се пред материалното, е пълно отрицание на духа и неговите атрибути: човечност, доброта, красота, чист свободен разум, истина и справедливост. Тя вярва, че този свят е неин, а духът е рядък и неканен гостенин в него; последното пък ú дава увереността, че в правото си е да се разправи безжалостно с него. Затова тя бърза да овладее времето, защото знае, че след това остава само прах. Да се възползва от това, което времето и мигът носят и дават, е единствената й възможност; но това е и нейната обреченост и тя го знае.

Пренебрегнала и потъпкала всичко идеално, насочено в бъдещето и устремено към вечността, тя се опиянява и отдава без остатък на сегашното, мигновеното, хедонистичното, полезното, успешното. Тя не позволява нищо от временното да ú се изплъзне и да не бъде нейно притежание; тя презира всичко “не от мира сего” и за да се изтъкне, самоволно го обявява за незначително, наивно, идеалистично, безполезно и достойно само за несретници и луди глави. Но тази наглост е естествена: там, където бездуховността е образец, духът е безумие.

Да се спрем на типовете и на някои проявления на тази бездуховност, да видим как действа, за да реализира своята природа.

Изглежда най-напред трябва да се разгледа наивната, сляпа и затова като че ли по-безобидна бездуховност. Става дума за бездуховността на “човека-мравка”, който, не замисляйки се, целия си живот отдава на безропотно тъчене и кърпене на чергата на своето дребно благополучие. “Да бъда и аз като другите!”, “Мъчих се цял живот, но поне децата ми да поживеят!” – това са неговите жалки мотиви и импулси, заради които пропилява живота си. Неговото еснафско самочувствие се опира на “Имам си парици, къща, женица и дечица!” и то не може да бъде разколебано, дори и целият свят да отиде на поразия. Това е бездуховността “в себе си”.

След това иде бездуховността, осъзнаваща себе си и постепенно разбиваща сферата на тази изява “в себе си”; тя вече започва да има самосъзнание, превръща се в бездуховност “за себе си”, поставя си “по-висши” цели и се изявява повече навън, обземайки все нови и нови територии. Та се отърсва от дрипите на кротостта, тя става самоуверена, нагла, самодоволна. Тя се вмъква незабелязано във всички сфери на живота като социална проказа, нейният интерес се свежда до това да опошли колкото се може повече всичко, до което се домогне. Тази бездуховност “за себе си” съзира своя враг в духа и неговите проявления и се вкопчва в безмилостна, ту скрита, ту явна борба с него.

Тя е тази, която на доброто противопоставя всички всевъзможни превъплъщения на злото, на красивото – всички видове безобразно, на истината – всички форми на лъжа, подлост и лицемерие, на справедливостта – всички начини на изнудване, присвояване и грабеж. Тя се присмива на безкористността, тя издевателства над искреността, обявявайки ги за наивност; тя дори си позволява да спекулира с духовното, придавайки се благовидност, като се представя за разумната и настъпващата “истинска” и нова, а не стара, жалка, съзерцателна и поради това срамежлива и безпомощна духовност. Тази е “гордата” и самоосъзната бездуховност, която създава атмосферата и климата, в които може да си пробие път и да процъфти другата, най-висшата форма, формата на абсолютната бездуховност.

Това вече е бездуховността “в себе си и за себе си”, която воюва на предния фронт на вечния конфликт с духа, която си е поставила за цел да скалъпи и да отстоява някаква своеобразна “духовност” на бездуховността. Ясно е, че нейно поприще е попрището на науката, изкуството, философията, културата. Снобът, дилетантът, фукльовците в тези сфери са нейни самоотвержени и верни рицари, а тяхната желязна фаланга натиска с огромната си тежест. Но истинските й апостоли са псевдоученият, мнимият или припознал се в себе си художник, опортюнистът в културата, т.е. всяка самодоволна, увенчана с фалшиви лаври посредственост, представяща се едва ли не за гениалност. Е, тя често страда и афишира непризнаването си от неразумната и неподатлива тълпа, но умее да се възползва, нагажда и печели.

Това е печално известният “сив поток” в културата, а да се направи така, че да пресъхне, е изглежда най-трудното. Тази бездуховност опошлява и паразитира върху творенията на талантите и гениите; тя умъртвява (доколкото може) живото в тях. За нея няма нищо свещено, тя се домогва да оскверни най-висшето. Тя се стреми, деформирайки и израждайки духовното, да създаде своеобразна митология и религия; тя изковава мъртвите идоли на бездуховността и се опитва да устрои поклонение на мъртъвците (за духовното) пред техния олтар. Това е апогеят и триумфът на бездуховността.

Но… стига. Нека да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви. Всичко не е така отчайващо, както може би прозвуча. Защо “къртът продължава да рови там, вътре, в тъмното”. Къртът на неуморимия, тъпкан, но никога несломен и безсмъртен човешки дух.

Забележка: Горното е моя публикация във в-к Комсомолска ИСКРА от 1 февруари 1988 г.; тя ще влезе в новата ми книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

сряда, 5 май 2010 г.

ПСЕВДОУЧЕНИЯТ (опит за портрет)

ПСЕВДОУЧЕНИЯТ

(опит за портрет)

Живеем в последната четвърт на ХХ век. И макар мисленето всякога да е склонно да обсолютизира своето време, струва ми се можем да приемем, че нашият век, независимо от от всичко друго, което сполетя човечеството, е век на триумфа на действения разум. Днес науката има всепризнат авторитет - тя стана символ на прогреса.

Но наивно е да се мисли, че науката е единствено територия за творческо себеотдаване и дръзновение на призваните. Не е голяма тайна, че около науката (а и в нея, което е най-лошото) се навъртат хора, които гледат на нея като на благодатна почва за виреене на техните прагматични и користни амбиции и интереси. Следователно тук ще стане дума за псевдоучеността, за посредствеността, чиято единствена цел е да се разположи на трапезата на българската наука, а след това да прави всичко, за да не се разбере, че мястото й не е там. Може би нямаше да е необходимо да разглеждаме (за кой ли път?!) тази тема, ако социалните и чисто научните последствия от това явление не бяха така значими, ако не съществуваха звена в механизма, регулиращ научната дейност у нас, които да подхранвят едно такова безплодно виреене на псевдоучеността. Но тук са засегнати обществени интереси, тук е налице аномалия, подронваща справедливостта, мащабите на явлението престанаха да бъдат незастрашаващи никого, тъпченето на място на някои научни институти и цели области на науката не може да бъде търпяно в епохата на разцвета на науката и техниката.

Каква е физиономията на псевдоучения? Той трудно може да бъде разпознат; след като е "пробил", за него главното е да се маскира. Цялата му енергия и изобретателност отиват за това да си изработи и да държи винаги пред лицето си маска. А за това трябва да му се признае талант. Той има вродена дарба, артистичност! Ученият трябва да е скромен и трудолюбив - и ето че псевдоученият разиграва най-смирена скромност и най-показна работливост! Истинският учен не изтъква своите заслуги и постижения, а трябва да е устремен винаги към новото и неизвестното - и ето че посредствеността непрекъснато демонстрира най-горещ и кипящ изследователски и търсачески патос и вдъхновение! Ученият трябва да има постижения, оригиналност, открития и приноси в науката - и ето че псевдоученият е най-плодовитето нещо в науката! Когато трябва, посредствеността е работлива като къртица или мравка.

А какви "учени" трудове пише учената посредственост! Най-приносните, най-авангардните, най-приложните, най-актуалните, най-вдъхновените, най-фундаменталните (според случая)! Но мимолетната слава на псевдоучения се разсейва като прах след него (подобен на праха, гъсто покрил "учените" му трудове в библиотеките, който обаче ще издържи изпитанията на времето - той в наглостта си не е стигнал дотам да желае вечна слава; псевдоученият е човек на днешния ден и умее да се възползва от облагите му - нищо повече).

Псивдоученият е най-точният ветропоказател в социо-културната атмосфера - той винаги приветства пръв новото с аплодисменти, той е вечно бодър, вечно нащрек, най-гражданственият, най-идеологически издържаният "учен". Неговата несломима настъпателност го издига все по-нагоре - крачка по крачка, коляно по коляно, лакът по лакът.

Колко е трудно разпознаването на псевдоучения и колко е лесно припознаването в него, когато го приемат за най-истинския учен! Защото псевдоучеността е уверена в себе си...

Вече много пъти в нашия печат се появяват статии, които показват, че някои неща в българската наука не вървят добре или пък "нещо" позволява да разцъфтяват явления, подобни на тази печална псевдоученост. По мое мнение вече приближаваме прага, отвъд който е примирението пред тях - те станаха публична тайна, с която всички свикнаха.

Всяко зряло общество е заинтересовано от това да даде простор на способните. Разпознаването на некадърните, поставянето на мястото им и отстраняването на всички пречки по пътя на изявата на таланта може да стане включително и чрез механизма на общественото мнение, на обществената съвест, на обществената непримиримост. Трябва да се мисли, трябва да се действува за тържеството на обществената справедливост, което е висше достояние само на социализма; в противен случай тя няма да дойде сама.

Искам да посоча някои белези на научната дейност у нас, които според мен облагодетелстват псевдоучеността или изявата на посредствеността в науката. Струва ми се, че нещата опират най-вече до липсата на обективни критерии за избора, издигането и изявата на научните кадри, както и до липсата на обективност, безпристрастност във вътрешнонаучните отношения.

От една страна това са програмираните конкурси за "избор" на научни кадри, особено за младите научни кадри (асистенти, аспиранти); те са пролуката, през която най-лесно пробива и се утвърждава псевдоучеността - било по линията на "вуйчо-братовчедството", било по невидими, интимни и деликатни иначе канали, специфични за всеки случай и неустановими за външния наблюдател. Това е "протежирането", с което науката не трябва да се примирява в никакъв случай, защото последствията са огромни, неизчислими, небезобидни. Пилее се интелектуалният капитал на нацията, вместо който в науката се наместват непълноценни заместители.

От друга страна това е липсата на механизъм за обективност при оценката на научните трудове и особено на дисертациите. (Като се четат рецензии на дисертации става ясно, че у нас приносът в науката се прави винаги и много лесно.)

От трета страна това е затвореността на научните институти, самовъзпроизвеждането на кадрите в тях, т.е. всички онези вътрешни отношения, характерни за научните учреждения, които в някои случаи довеждат до превръщането им в безплодни и заети само със себе си съобщества. Връзката им с живия научен живот се губи.

Вездесъщата псевдоученост намира почва и в научните списания. И на мястото на истинската научна статия, която е бърз и ефикасен начин за обмен на научна информация, са поставени събиращите праха и никому неизвестни дисертации на пробивните и настъпателните хора в науката...

Това е само един далеч непълно изброяващ списък на някои извращения в научната дейност - за кой ли път се говори или пише за всичко това. Не считам, че казах нещо ново, никому неизвестно, "приносно". Необходимо е обаче нещо друго.

Необходимо е обществената съвест да прояви непримиримостта си към тези вредни за науката явления. Няма невъзможни неща: невъзможно е само това, за което обществото не може да си изработи идея. Негативният елемент на една жизнена идея в дадения случай е налице: ние знаем какво не трябва да бъде положението в науката. Остава да се намери позитивната й страна: как трябва да бъде. Това е сложен но, убеден съм, не и неразрешим проблем.

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

вторник, 4 май 2010 г.

Съдържанието на книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение

ГЛАВА ПЪРВА

Българското образование се нуждае не от реформа, а от същностна духовна революция
Що е интелигентност?
Крайно време е да се осъзнае интимния смисъл на образованието
Раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност
Има нещо много объркано в цялата образователна система…
За образованието (предизвикани размисли)
Без разбиране на базисните за просперитета на човека ценности животът ни неумолимо става най-жалък и окаян
Официален отговор от пресцентъра на МОМН

ГЛАВА ВТОРА

Не наливайте ново вино във вехти мехове…
Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас
България – страна-убийца на учители, на личностите с по-голям духовен потенциал и мащаб
Защо учениците не искат да учат, защо са готови да се занимават с всичко друго, но само не с учене?
Защо учениците ни са непослушни, защо младите сякаш са пощръклели?
Страшно е, защото кошмарът по-скоро е вътре в нас, в душите ни...

ГЛАВА ТРЕТА

Как се преподава философия?
Дали някога ще спре агонията на българското образование?
Идеята и проектът за един “Център за развитие на личността”
За да разберем какво е образование трябва да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота
Едропанелно-епохалните програми за българското образование, сътворени от бюрокрацията, се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени
Нещо чисто и истинско, подобно на цвете, израсло върху бунището на посткомунистическата ни бездуховност
Наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Един спомен от младостта ми: как се подигравахме с "гениалната мъдрост" на сифилистика Ленин
Можем ли да разберем тайните на човешката мисъл?
Изкуството на мисълта
Основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието е идейната и ценностна слепота, липсата на ясен стратегически поглед
Повратът към свободната мисъл
Да говориш това, което мислиш
Аристотел-клуб
Смел радетел на истината и на свободата – и предвестник на ново, по-вдъхновяващо време

ГЛАВА ПЕТА

Като родител чувствам безнадеждност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование"
Днешното училище у нас е перфектно действаща система за тотално насилие над личността
Наказан съм с "предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида
Образователната институция важно, гордо, величаво, непристъпно мълчи
Целите на училищното образование в България
Въпросът е не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование!
За Бога, намерете начин да емигрирате!

ГЛАВА ШЕСТА

Ценностният вакуум в душите на младите
Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма
Емоционални инвалиди ли сме вече?!
"Какво тук значи някаква си личност?!" още си вилнее със страшна сила в душите
Една чисто нашенска поучителна история…
Лечение на душите чрез философия
Свободна и жива общност от творчески мислещи хора
Една крайно скандална и кощунствена мисъл, свързана с нашата оценка на труда на учителите
Българското образование е в тежка криза от десетилетия, то е болно, неефективно, глупаво организирано
Темите от днешния зрелостен изпит по философия във Франция – моят граждански поглед
Излезе "Алманах по гражданско образование" от серията "Училище по демокрация"

ГЛАВА СЕДМА

Обезчовечеността на обществото ни се дължи на жестокия и продължителен комунистически терор над личността
Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде
Честит празник и поклон вам, съвременни будители на непризнателното племе!
Една година от учителската стачка – защо ли никой не се сеща за нея?!
Агонията на българското образование е най-ужасното престъпление на калпавите ни управници
Личността винаги трябва да е водещото в живота ни
Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование!
Истинският смисъл на образованието
Може ли всеки да се научи да мисли?
Такова безпардонно зло никога не е съществувало из българските простори
Религията в училище – не трябва да им позволим да се погаврят и с най-святото!

ГЛАВА ОСМА

Отчаян апел към българските учители: приятели, нямаме право да бягаме от дълга си!
Гражданска инициатива за оживяване на умъртвеното българско образование
Беден, болен, прост и унизен народ се управлява най-лесно...
Учителската стачка показа, че европейският поврат в душите ни вече е назрял
Лявата и дясната позиция спрямо учителската стачка
Как да поставим динамит в самата основа на олигархичния строй?
Ще им позволим ли да превърнат страната на розите в страна на склерозите?
Българските учители, нашите съвременни будители
Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията
Граждани, разберете: учителят-роб възпитава ученици-роби!!! Докога?!? Защо???

ГЛАВА ДЕВЕТА

Борба за отвоюване на къшей човешко достойнство
Правителството "8:5:3" успя да настрои срещу себе си цялата нация
Какво се крие в българската душа?
Симптом за това че е възможно и като нация да се заемем с най-потребното
Аз съм щастлив че не живея в България...
Да отстояваме достойнството си докрай: за да не се опозорим завинаги!
Една почти невероятна, съвсем правдива и крайно възмутителна история
Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието
Способни ли сме на гражданско благородство?
Престъпление е да не подкрепим и да не насърчаваме учителите
Българското общество сякаш наистина е общество, съставено от подлеци…
Промяната в научната и в академичната сфери ще доведе до ескалация на провала


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

неделя, 2 май 2010 г.

Моите лекции и коментари по различни теми, поместени в Youtube

БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ И НАРОДНА ПСИХОЛОГИЯ:

Размисли по повод на 1876 г.
За пороците, за здравето и за умния начин на живот
Предизвикан размисъл върху коментар на английския българин Майкъл
Някои тревоги около сегашната ни ситуация
Главният ни проблем, изворът на нашите беди
От простаци или от идиоти се състои мнозинството от нацията ни?
Един спомен за Тодор Живков
С носталгия към "другаря" Тодор Живков
Моето възхищение към един "външен" българин
Увод към темата за независимостта на България
Девети септември - 64 години по-късно
Комунист и морал са две субстанции, осъдени на вечно разделение
Комунистите злобееха, опитваха се да хапят като настъпена змия
Няколко изразителни случки в ПУ в самото начало на проманата 1989 г.
Движение за въстановяване на духовните ценности и за милосърдие
Какво ставаше с БКП тогава
Какви хора ставаха лидери на опозиционните партии и движения тогава
Гражданското общество се раждаше в ужасни мъки
Всекидневният живот в онова преломно време
Една прелюбопитна история около манастирската камбана в Долна баня
Историята на СДС - жестоката схватка и непресекващата битка на кариеристите с идеалистите
Нравствената същност и психологията на редовия седесар
Героичният устрем на влюбените в свободата, който промени България
СДС като идея и кауза
Митингът в Пловдив и рухването на идеологическия бастион на комунизма
За цената на "добруването" на народа при комунизма
За смисъла на прехода
Защо никога няма да прежалят социализмо-комунизма (1)
Защо никога няма да прежалят социализмо-комунизма (2)
Как у нас беше проигран шанса за позорно изритване на комунистите от властта още през дек. 1989 г.
Невижданият подем на духовете и как кукловодите го използваха за своите цели
Партията никога не спи и никому нищо не прощава
Историческият смисъл на събитията, започнали с 10 януари 1997 г.
Как властта беше изтръгната от ръцете на Столетницата
Какво се случи през деня 11 януари 1997 г.
Какво стана през нощта на 10-ти срещу 11 януари 1997 година
Какво стана през деня на 10 януари 1997 г.
Истината за 10 януари 1997 г. истината трябва да бъде съхранена
Обръщение към неуважаемите българи

ПОЛИТИЧЕСКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗИ:

Да победим бездушието си
Взе ли им Бог разсъдъка?
Костов в Пловдив
Гоце Първанов за "разумността"
Оставката на Румен Петков
Мафията каза: няма мафия!
Любовта на Гоце Първанов към гергьовденските паради
Пази Боже сляпо да прогледа!
Странностите на Сидеров
За бай ви Вучков и за чалга-политическото съзнание
Кратък анализ на икономическа тема
Социално-отговорен бандитизъм
За 1-ви май и за носталгията на непоправимите
Ремонтът на кабинета
Защо се е замислила Т.Дончева?
Гоце и имиджовата катастрофа на България
Един коментар на два коренно различни факта
Сидеров и ексцесиите пред Съдебната палата днес
Година на успеха
Световен форум на българските медии
Агент Сава-Ахмед Доган - проклятието на България
Бойко Борисов, сензационен панегирик (1)
Бойко Борисов, сензационен панегирик (2)
Изходът от политическото мъртвило
Е, какво - кога, как и дали ще сваляме правителството, а?
На Бузлуджа: "Искаме си социализъма!"
Дали Пламен Юруков ще стане българският Ходорковски
Иде зима, какво ще правим с вредните управници?
Седмичен коментар: убийството на Ст.Балтов
Седмичен коментар: случващото се в Гърция
Промяна може и трябва да има!
Най-активните оплювачи на Костов се оказаха ченгета на ДС
Защо управляващите България кремълски мекерета дразнят така нагло Европейския съюз?
Лъжците са непоправими, безсрамието им няма предел
Психологическата ситуация около гражданските протести на 14 януари
Гоце Първанов подклажда международен скандал
С какво ще запомним изминалата 2008 година
Ситуационен коментар: истинският лик на Гоце Първанов
Бива ли традиционните десни у нас да се коалират?
Иван Костов - единственият български политик и държавник от европейска класа
Моят актуален политически коментар (април 2009 г.)
Маджоритарната система - мечтата на нашия президент-путинофил Гоце Първанов (1)
Маджоритарната система - мечтата на нашия президент-путинофил Гоце Първанов (2)
Актуален политически коментар от август 2009 г. (1)
Актуален политически коментар от август 2009 г. (2)
Обръщение на един загрижен за бъдещето на България гражданин към Бойко Борисов (1)
Обръщение на един загрижен за бъдещето на България гражданин към Бойко Борисов (2)
Обръщение на един загрижен за бъдещето на България гражданин към Бойко Борисов (3)
Моят коментар на изборните резултати за европейските избори (2009 г.)
Безочие, безсрамни ченгераски номерца, същинска пошлост
Моите крайно субективни впечатления от една предизборна проява на ГЕРБ
Вече сме в предизборна ситуация: горко ни!
Коментар за 100-те дни на кабинета "Борисов"
Кратко обращение на гражданина Грънчаров към премиера Борисов
С референдум за новините на турски език по БНТ Бойко и Волен направиха хубав коледен подарък на Доган
Простотиите на Сидеров и Борисов около референдума
Предупреждение за възможно най-лошия вариант за развитие на събитията тепърва у нас
Кратък диспут с подкрепящи Гоце "надпартийни" активисти
Кратък коментар на последните събития (февр. 2010)
Предновогодишен коментар на случилото се през 2009 г.
Мечтаното новогодишно обръщение на президента на Република България

ФИЛОСОФИЯТА И ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ:

Инициативата FameLab в Пловдив
Една идея за нещо ново, свързано с образованието на младите
Някои проблеми, идеи, инициативи и съмнения
Не забравяме ли тъкмо за най-важното?
Кратко представяне на новата ми книга, книгата "Страстите и бесовете български"
Апел за възобновяване на учителския протест
Върнете Георги Бояджиев на учениците му
Ще помогнете ли да се роди една нова книга?
Един крещящ абсурд в българското образование
Апел към учениците и към учителите за предизвикване на поврат в образованието
Бихте ли подкрепили издаването на една нова книга?
Горчиви размисли за ситуацията в българската наука
Как изглежда животът когато човек се намира в зората му

ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ:

Властта и държавата
Песимизмът и нихилизмът в тяхната голота
За естеството на алтернативата
Един проблем: побългаряването на дясното
Опит за вникване в психологическата ситуация на момента
Има ли алтернатива на олигархичното управление?
В Русия нищо ново
Апел за граждански натиск
Темите и моята програма по гражданско образование (1)
Темите и моята програма по гражданско образование (2)
Темите и моята програма по гражданско образование (3)
За американската демокрация и за българската й пародия
Как да се преподава предмета "гражданско образование" (1)
Как да се преподава предмета "гражданско образование" (2)
Как да се преподава предмета "гражданско образование" (3)
Апел за натиск към официалните лица на България
Кога ще изчистим и нашите политически боклуци?
Човечното говорене и ангажираността
Моралната дискредитация на управляващите е колосална
Един проект, наречен "Училище по демокрация"
Протестът на студентите
Живеем в невероятно абсурдна, иреална действителност
Има ли смисъл да се говори за човешката ни ситуация?
Маджо най-много вярва на българското правосъдие
Имаме ли нужда и от култура - освен от чалга?
Защо демокрацията ни е псевдо?
Социално слаби ли сме или сме само слабоумни?
За нравствения нихилизъм и духовната деградация на обществото (1)
За нравствения нихилизъм и духовната деградация на обществото (2)
За смисъла на моята инициатива да заведа ученици на протеста в София на 14 януари 2009 г.
Длъжни сме да изпълним мисията си като свободни граждани
Спор между загрижени за българската демокрация граждани
Дойде моментът да излезем на площадите и да си отвоюваме нашата България от мафията
Какви сме ние, българите, какво става с нашата човечност?
Клубът за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България
Мира, социологическа секира
Размисли върху концепциите на една българка за българите и българщината (1)
Размисли върху концепциите на една българка за българите и българщината (2)
Разбира ли свободата си съвременния българин?
Най-здравите устои на човека
Защо младите у нас не умеят да оценяват?
Бъдещето на един Граждански дискусионен клуб
Клубът като ефективен начин за ценностно оздравяване на съзнанията и душите
За коренната разлика между дясната и лявата стратегия на живота
"Философията" на лумпените срещу "чорбаджийските мекерета"
Плашилото за наивници, наречено "световна криза"
Някои трудности около създаването на Дискусионен клуб
Ще си подадем ли ръце, ще заработим ли за доброто на България?
Дискусионният клуб - арена за морално прераждане на българските граждани
Казваш "Аз съм българин!", а разбираш ли какво значи това? (1)
Казваш "Аз съм българин!", а разбираш ли какво значи това? (2)
Казваш "Аз съм българин!", а разбираш ли какво значи това? (3)
Личността у нас е поставена в ситуация на ценностна катастрофа (1)
Личността у нас е поставена в ситуация на ценностна катастрофа (2)
Личността у нас е поставена в ситуация на ценностна катастрофа (3)
Личността у нас е поставена в ситуация на ценностна катастрофа (4)
Един отчаян, но съвсем човечен коментар
Ценностната катастрофа, предизвикана от антидуховната потенция на комунизма
Ценостните основания на моята човечност
Как да възкресим исконно живата традиция на свободата
Опит за разгадаване на народния феномен "Бойко Борисов" (1)
Опит за разгадаване на народния феномен "Бойко Борисов" (2)
Базисният проблем за отношението личност-общност (1)
Базисният проблем за отношението личност-общност (2)
Принципите, които ни гарантират вървене във вярната посока
Ефикасният метод в обучението по личностност
Смисълът на обучението по личностно израстване
Съдбовният проблем за ценностите на личността
Личността и ситуацията в българското образование
Проблематизирането и определянето на водещите теми от курса (1)
Проблематизирането и определянето на водещите теми от курса (2)

КУРС ЛЕКЦИИ ПО ФИЛОСОФИЯ:

2.1. Каква е обикновената хорска представа за философия?
2.2. Любовта към мъдростта
2.3. Достойна ли е мъдростта за любов и обич?
2.4. Дом на мъдростта си остава любовта
7.5. Аз залагам на принципа на свободата
8.1. Първи досег с тайнството на съществуването
12.4. Фатално важното съществуване-в-истина
Книгата "Изворите на живота", събитието на годината на книжния пазар в България

(Забележка: Всички останали лекции от курса по философия - неговият пълен вид - могат да се намерят ТУК.)

МОДЕРНОСТ И ТРАДИЦИЯ:

Защо видеоблог?
Политическите блогове
Има ли криза на блогърската изразност?
Против анонимността в интернет
Един неделен ден без... интернет
Покана за създаване на повече български видеоблогове
Обръщение към зрителите на първата лична и авторска телевизия "Свободна България"
Какво ми даде моят блог? (1)
Какво ми даде моят блог? (2)
Да се откажа ли от видеокоментарите?
Завръщане при живото слово
Не съм се отказал от видеоблога си, а има малка пауза по климатични причини
Книгата "Изворите на живота", събитието на годината на книжния пазар в България

ЧОВЕШКАТА ПОТРЕБНОСТ ОТ ВЯРА:

Една лична история около леля Ванга
За човешката нравственост
Дни на очистване от греха и за овладяване от силата на нравствения пример на Христос
Нравствени беседи със сина (1)
Нравствени беседи със сина (2)
Нравствени беседи със сина (3)
Продължение на беседите със сина в нов контекст
Животът, сине, е...
Тайнството на сътворението и абсурдната вяра в случайния произход на света
Нищо друго не може да замени вярата в Бога
Разбирането на свръхестественото и доказателствата за съществуването на Бога
За свръхестественото, за гадаенето, за предричането на бъдещето
За Ванга, религията и вярата (1)
За Ванга, религията и вярата (2)
За вярата и за тайнството на съществуването

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ:

За комуникацията помежду ни
Какво става в българската блогосфера?
За българските медии: TV-2 и Re:tv като антагонисти
Ситуацията в българските медии: изходът (4)
Българските медии: моите впечатления и констатации (2)
Защо е така лесно да примамиш блогъри в телевизия, защо така лесно се отказват от свободата си?
Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като парцалистика (1)
Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като парцалистика (2)
Моят протест против уволнението на Коритаров
Моят коментар на написаното в българската виртуална джунгла
Необичаен коментар на излъчваното по българските телевизии
Всекидневният терор на слугинските медии спрямо благодушния масов българин (1)
Всекидневният терор на слугинските медии спрямо благодушния масов българин (2)
Седмичен политически коментар, правен по чехли
Медийната "империя" на гражданина Грънчаров
Пълно безсрамие, скандално нахалство, недопустими издевателства с търпението ни
По повод на убийството на Б.Цанков

СПИСАНИЕ "ИДЕИ"

Списанието на Центъра за развитие на личността
Апел към бъдещите автори на списание ИДЕИ
Подготовката около издаването на списание ИДЕИ
Апел за съучастие и подкрепа при създаването на едно списание за личности
Представяне на втората книжка на списание ИДЕИ (февр. 2010) (1)
Представяне на втората книжка на списание ИДЕИ (февр. 2010) (2)

Абонамент за списание ИДЕИ