Истината ни прави свободни

събота, 13 февруари 2016 г.

Вдъхновяващи текстове и лекции за съвременното образование



Страница на Втората национална среща за свобода в образованието

Ресурси

На тази страница ще ви предложим вдъхновяващи материали за образованието. Проверявайте редовно за допълнения!
ВидеоСтатии и книги онлайнОбразователни общностиКниги
Кен Робинсън: Как училището убива творчеството (2006, български субтитри)
Сър Кен Робинсън обосновава по забавен и дълбоко вълнуващ начин създаването на образователна система която подхранва (вместо да убива) творчеството.
Кен Робинсън: Започнете революцията в ученето (2010, български субтитри)
В това трогателно и забавно продължение на прословутата си сказка от 2006 г, Сър Кен Робинсън обосновава нуждата от радикална промяна от стандартизирано обучение към индивидуализирано учене – чрез създаване на условия, в които децата могат да развият естествените си таланти.
Кен Робинсън: Как да избегнем „долината на смъртта“ на образованието(2013, български субтитри)
Сър Кен Робинсън очертава три принципа, критични за развитието на човешкия ум – и как текущата образователна култура работи против тях. В тази увлекателна сказка той ни казва как да се измъкнем от „долината на смъртта“ на образованието и как да подкрепяме младото поколение като създадем среда на възможности.
Sugata Mitra: Самоорганизирано учене (български субтитри)
Забраненото образование (2012, 2:25 ч, български субтитри)
Един филм за образованието днес – такова, каквото е и такова, каквото би трябвало да бъде. За учители, деца и родители. За всички, които търсят по-доброто за себе си, деца си, обществото.
Милена Ленева: Как да не загубим 12 години от живота на децата сиМилена Ленева е магистър по когнитивна наука и физика и математика. Активно работи в сферата неформалното, електронното и интерактивното обучение от 15 години. В момента развива и прилага програми за екологично и гражданско образование в НЧ Бъдеще сега и изучава в детайли сугестопедията като метод. Паралелно провежда обучения на учители как да преподават през интернет. Майка на две деца.
Селекция от 10 TED-talks на тема образование, направена от Кен Робинсън(връзката води към сайта на TED, продължителност 2:50 ч. Следват връзки към всяка една от беседите, които може да гледате на този сайт, със субтитри на български):
Alison Gopnik: What do babies think?
Arvind Gupta: Turning trash into toys for learning
Sugata Mitra: Build a School in the Cloud
Jose Antonio Abreu: The El Sistema music revolution
Kakenya Ntaiya: A girl who demanded school
Mae Jemison: Teach arts and sciences together
Shukla Bose: Teaching one child at a time
Shane Koyczan: To This Day … for the bullied and beautiful
Charles Leadbeater: Education innovation in the slums
Salman Khan: Let’s use video to reinvent education
Dan Pink: What motivates learning (на английски)
Alvin Tofler: Moving beyond a uniform, mass education (на английски с испански субтитри)
Кратко интервю с Алвин Тофлър, който смята, че предстои преминаване към демасовизирано общество, в контекста на съвременното образование













































































Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 7 февруари 2016 г.

Ето каква е истината по повод на най-мащабната политическо-медийна измама на българската ченгесарска мафия и олигархия


На лични съобщения по инициатива на един млад човек (давам тук само инициалите му - защото не съм искал мнението му да публикувам нашата кореспонденция) си обменихме текстове по повод на истината за приватизацията; това, знайно е, е въпрос, по който най-много се лъже у нас, става дума за това как другарите-комунисти успяха да ограбят цялото национално богатство на страната и да станат "честни капиталисти"; най-активен в съчиняването на мафиотско-ченгесарската версия за приватизацията беше бившият главен прокурор Филчев, на него му помагаше кохорта щедро платени медийни мерзавци начело с Кеворкян, Сл.Трифонов и вся остальная... да не споменавам повече имена; успяха да наложат на обществото тази голяма лъжа, която имаше за цел да прикрие кои са истинските грабители на наивния и простодушен български народ, мнозинството от който се вслуша в лъжите на лъжците. Но истината за случилото се в ония славни мутренско-бандитски години, в които комунистическата мафия успя да ограби целокупната ни нация, се знае; ето два текста, които си обменихме с този млад човек, в тях се съдържа тази истина; единият е писан от неизвестен за мен автор (попитах и помолих за линк), а другият текст е мой, той е от моята книга със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (и подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България); ето точно този възлов момент от най-новата ни история Парламентът забрани да се изучава в училищата (защо ли?!); ето, четете как точно всичко е станало, стига истината да не ви е безразлична:

Здравей! Намерих може би най-точния и кратък коментар на приватизацията:

Преди 1989 г. почти всички големи промишлени предприятия работеха на загуба. "Балканкар" не можеше да получи от износ дори 50 млн. долара, за да покрие разходите си за вносна комплектация. Гумите на завода във Видин бяха 100% брак според стандартите дори в страните от Съветския блок. Този втори по големина след “Кремиковци” комбинат на комунизма фалира и без да бъде приватизиран, изчезна от българската икономика още по времето на Виденов. Осем хиляди работници останаха без работа. Цялата Видинска област колабира икономически. Този пример не се вписва в тезата за разрушителната приватизация и привържениците й старателно го отбягват. “Кремиковци” внасяше всички суровини, включително руда от чужбина - и всъщност произвеждаше огромни загуби.

След десетгодишното му източване от т.нар. “групировки”, дни преди приватизирането му, той трупаше дългове със скорост 100 хиляди долара на ден, а общите му просрочени задължения бяха над 400 млн. долара.

Централна роля в мита за лошата приватизация на добрите социалистически предприятия е отредена на Авиокомпания "Балкан". А тя беше разорена много преди продажбата й. През последните 10 години от своето съществуване компанията гълташе средно по 20 млн. долара държавни помощи годишно. Въпреки това задълженията й надхвърляха 100 млн. долара, а активите й бяха едва половината от тази сума. В компанията работеха четири пъти повече хора от необходимите. Всичките й сметки бяха под запор. Самолетите, носители на националния ни флаг, биваха редовно арестувани по международните летища заради неплатени такси и гориво и ни излагаха пред света.

Подобни примери имаше хиляди. През май 1996 г. социалистическият премиер Виденов заяви в “Дума”, че най-големите държавни предприятия са в катастрофално положение и се налага повечето от тях да бъдат включени в списъците за финансова изолация и ликвидация. Според специалния закон от 1995 г. ако не бъдат оздравени или приватизирани до 30 юни 1999 г. те трябваше да бъдат затворени и ликвидирани, при което над 80 хиляди души щяха да загубят работата си.

Обобщените данни за това, което правителството на ОДС завари след десетгодишния грабеж на Живковите “щуки” и след катастрофата от лявото управление, също са красноречиви. Според статистиката в края на 1996 г. собственият капитал на всички държавни предприятия възлиза на 4 млрд. долара по средногодишния курс. Общият им финансов резултат е загуба от 583 млн. долара. Рентабилността им е отрицателна от минус 15%. Това са катастрофални резултати. Те са по-лоши от резултатите на САЩ при голямата депресия от 1930 г. Имаше и неразорени предприятия, но приоритетно трябваше да се приватизират дружествата, трупащи най-много загуби.


“Списъкът на Виденов” с предприятията за ликвидация беше Дамоклевият меч за кабинета Костов.

Ако те, както и другите губещи държавни дружества, бяха ликвидирани вместо приватизирани, ръстът на безработицата щеше да е двойно по-голям, а заетите щяха да са със 150 хиляди по-малко. Такива бяха фактите.

Правителството от 1997 до 2001 г. беше обречено да извърши най-тежката реформа – смяната на собствеността. Това тласна икономиката напред, но дясната коалиция плати висока политическа цена, което се случва на всички реформатори в трудни времена. На този фон много ясно проличава какво и защо се прикрива с лъжите за криминалната приватизация през 1997–2001 г. Стратегическата цел е цялото обществено недоволство от грабежа на националните ресурси да се отклони от истинските крадци и съсипници на страната и да се насочи към четирите години дясно управление.

Внушава се, че купувачите са забогатели чрез приватизацията вместо истината, че те приватизираха, защото вече бяха забогатели чрез грабеж. Въпросът за крадените пари на “левите” купувачи се подмени с измислените престъпления на десните продавачи.

Тази подмяна на причина и следствие, на фактите с измислици е мащабна политическа измама, в която особено активен беше бившият главен прокурор Филчев. Чрез авторитета на оглавяваната от него институция той превърна лъжата за 20-те млрд. долара активи, продадени на безценица от дясното правителство, в неподлежаща на съмнение догма на прехода. Автентичните автори на тази лъжа после я лансираха като цитат на “обективен” източник от последна инстанция – главния прокурор. Какво по-убедително от това?! Внушението, че голямото престъпление на прехода е самият процес на приватизация, а не организираният грабеж на лявата партийно-репресивна олигархия, беше успешно.

В.В.


Това ми пише този млад човек, интересуващ се много от политика. Отвърнах му ето какво:

Да, добре е казано, кой е източникът? Може ли линк? А ето Ви сега моят разказ за "смяната на собствеността", той е от книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ:

... И ето че тогава, в 1994, и в началото на 1995 година другарите, грабнали властта, мигом запретнаха ръкави да крадат както само те си знаят. Не че някога изобщо бяха преставали с кражбите си де, не, няма такова нещо, те си крадоха през цялото време след 1989 г., да не говорим пък за преди това. Но ето сега крадоха като за последно; оказа се, че не било за последно, и много пъти после пак ще крадат, но те наистина крадоха като за последно, понеже явно са си мислили, че ще е за последно. Бяха минали 5 години от промяната-подмяната, ала собствеността продължаваше да си бъде държавна, сиреч ничия: грехота е при това положение да си на власт, пък да не крадеш. И другарите бодро обслужваха с фирмите си (на входа и на изхода) предприятията, които иначе ръководеха и вътре, бидейки представители на държавата, директори и пр. Тия държавни предприятия бяха изсмуквани както жадния паяк изсмуква една след друга всички попадащи в мрежата му мухи; държавните заводи се оказаха златна мина, от която другарите яко черпеха всичко, което може да се окраде – и го преливаха в частните си фирми. Така за няколко години яко крадене комунистите доведоха държавата до пълен икономически крах, защото си бяха изобретили много хитра схема за изсмукване на ресурса на държавната собственост. Ще се наложи пак да покажа как се правеше всичко тогава, понеже младите изглежда съвсем не се досещат даже.

Другарите, в качеството си на директори на държавните фирми управляваха тия фирми крайно калпаво, т.е. фирмите бяха губещи. Това предприятие, трупащо непрестанно загуби, вместо, както е нормално, да дава все пак някакви печалби, е най-любопитно изобретение на късния комунизъм, който по тази схема изтощи целия ресурс на обществото – и го окраде най-брутално. Едно предприятие става губещо когато на неговия мениджър, примерен член на БКП, не му пука за самото предприятие, понеже той мисли само за кражби, мисли само за това какво да присвои и как да го прехвърли в своята частна фирма – или във фирмите на своите съдружници-другари по разбойничество, пак комунисти, естествено. Всички доставки на държавното предприятие се поемат от услужливите фирми пак на другарското братство, което доставя негодни суровини и материали, и то на колосално високи цени; подписва доставките самият другар-мениджър, който иначе е собственик или съдружник на обслужващата фирма. Онова пък, което все пак е произведено, се дава за реализиране на пазара и то пак на фирми, също така свързани с разбойническия мениджърски екип. И те получават тази готова продукция на крайно ниски цени, поради което и оттук се изсмуква колкото се може повече икономически ресурс от горката държавна собственост. Но тъй като при такива условия нито едно предприятие на света не може да съществува, понеже то неизбежно става губещо и отива стремглаво към фалит, то държавата, която е в ръцете на същата тази крадлива партия, всяка година налива чрез бюджета колосални средства, за да държи в полуживо състояние икономиката. Така средствата от бюджета индиректно преливат в крайна сметка пак във фирмите на другарите, които именно бяха запретнали ръкави да крадат като за последно. Именно по този начин възникна у нас “пазарната икономика”, като държавната собственост беше присвоена по най-банален комунистически, сиреч по чисто разбойнически, начин от хероите на по комунистически разбираната “приватизация”.


Но и това им се видя малко, защото добре се знаеше, че по този начин държавата скоро ще капитулира – няма откъде да се черпи ресурс, след като постоянно налива все едно в каци без дъно целия ресурс на обществото. И тогава другарите в лицето на Виденовото правителство измислиха един друг начин да окрадат най-апетитните парчета от държавната баница – и този начин за узаконено разбойничество беше наречен “масова приватизация”. Имаше по времето на Виденов един министър на икономиката, който се наричаше Румен Гечев, който уж бил най-модерен експерт, учил бил в Америка. Та икономиката по думите на Виденов и на този пишман-министър трябвало да се приватизира “социално справедливо”, сиреч да стане така, че социумът да бъде избаламосан, а пък другарите да турят ръка на всичко.

И ето че се почна една славна кампания за “раздържавяване”, която се свеждаше до следното. На всеки пълновръстен наивник в отечеството му дадоха някакви си “бонове” или “точки”, доколкото си спомням дадоха по 20 000 такива точки. На наивния народец почнаха мигом да му текат лигите, ами наистина, държавата мигом ще ощастливи всички, и хорицата изведнъж се почувстваха "рентиери" и "акционери", и почнаха да се чудят за какво да използват огромните капитали, които ей-така, по магически начин, се озоваха в ръцете на цялата хептен немислеща нация от наивници. След това излязоха списъци, в които партията тури най-апетитните заводи и предприятия, сиреч всичко онова, което си искаше да лапне още на първия стадий на приватизацията. След това другарите основаха “приватизационни фондове”, в които наивният народец трябваше да внесе боновете си, и после да почне да чака някакви печалби и ренти – по начина, по който се чака от мъртвец писмо. И както се досещате никой нищичко не получи, а другарите успяха да турят ръка наистина на онова от държавната собственост, което все пак ставаше за нещо – и така станаха “социални капиталисти”. У нас, зер, всичко е социално, и капитализмът ни е социален, и президентът ни е социален, и цялата ни мафия е социална, и бат ви Бойко Борисов даже е социален – от социалното май трудно някога ще се отървем.

Пак се виха хора, пи се руйно вино, ядоха се кебапчета – за да се отпразнува появата на българския “социален капитализъм”. Докато народът се радваше и празнуваше неистово внезапното си озоваване в рая, другарите измислиха още един начин на ограбят нацията от наивници, каквато ние доказано сме. Ето доказателството на моето така категорично твърдение.


Известно е, че българският народ е спестовен. Бабичките от мизерните си пенсии отделяха по нещичко години наред в т.н. “буркан-банк”, това изобретение на социалистическия възход, когато в буркани не се слагаше само лютеница, ами и банкноти – та да не ги докопат и изядат мишките. Та другарите отдавна търсеха начин как да турят ръка на спестяванията на народа, които били не знам колко си милиарда – и като са мислили за тия милиарди, на другарите им са течели най-обилни лиги. И ето какво измислиха.

Ами те изведнъж станаха… банкери; партията постави задачата банковото дело да бъде поставено на капиталистически основи, и по тази причина държавните банки почнаха да отпущат кредити на проверени и сигурни другари, които пък основаха свои частни банки. Като гъби след дъжд почнаха да никнат банка след банка: първа частна, втора частна, трета частна, социална, популярна, популистка, православна, даже ортодоксална банка се създаде, в която влязоха другари-ченгета с митрополитски титли, не знам какви си още банки и пр. Някои другари пък основаха банкови къщи, пирамиди, конуси, паралелепипеди и не знам какво си още, и почнаха да наддават лихви, коя от коя по-огромни, та да набарат заветните парички на благодушно-наивния народец. Банките обещаха на народа спешно социалистическо-капиталистическо забогатяване, и наивният народец рипна като ужилен: и последната бабичка извади де що банкнота има от бурканите и припна чевръсто да занесе парите си в другарските банки за огромни лихви. Спомням си, че дори и аз тогава почнах да изчислявам как ще стана милионер като внеса някаква сума пари, и как от нейните лихви ще мога да се издържам, та да си пиша на спокойствие книгите. Истерията явно е била съвсем масова, щом като скептици като мен са й се поддали. Парите от спестяванията отидоха в разбойническите банки на другарите, на които явно са им течели най-обилни лиги като са гледали колко пара извади от бурканите спестовния и крайно наивен народец.

След това трябваше просто да се довърши замисъла за тотално опоскване на нацията като натрупаните от банките средства бяха раздадени пак на примерни другари и “наши хора”, които получиха огромни кредити: който другар колкото си е пожелал, толкова са му дали. И другарите или обърнаха в твърда валута тия пари, или пък са ги вложили в недвижимост, или в някакъв друг твърд, а не книжен капиталец. В резултат на тия акции на нашите така предприемчиви комунистически разбойници финансовата система нямаше как да не се разклати. Имаше тогава начело на БНБ (централната банка) един управител, проф. Тодор Вълчев, който тогава стана медийна звезда, ярка почти колкото сияйна звезда сега е бат ви Бойко Борисов. И професорът най-сладкодумно обясняваше как съвсем скоро всички ще забогатеем и ще станем милионери. Впрочем, къде се дяна след икономическата катастрофа този професор, къде е сега той, дали не е на доживотна почивка на Бахамските острови за неоценимите услуги, които оказа на крадливата партия за тоталното опоскване на българската нация?!

И скоро се почна една страшна инфлация, тя се ускоряваше постепенно, та народът да не се усети, а пък когато се усети, да бъде вече късно. Даже и някой като мен да се усетеше, пак нямаше какво да направи, понеже партията предвидливо беше забранила търговията с валута. Та примерно и да искаш да защитиш парите си като ги обърнеш в твърда валута, в долари или германски марки, да няма къде да го направиш, та да стане в крайна сметка така, че и на твоите пари да тури ръка алчната партия. Можеше, разбира се, да отидеш на черния пазар, където разни мургави чейнчаджии щяха да ти обменят парите, стига да не те метнеха и вместо долари да получиш правилно сдиплени листчета хартия; това се наричаше “кукла”, отдолу хартийки, а отгоре някой и друг долар.

И така, нещата вървяха към хиперинфлация, и тя дойде като гръм от ясно небо, и при нея изгоряха абсолютно всички спестявания на наивния народец, който загуби всичко, до последната стотинка, който беше обран до шушка. С това ще бъде запомнено жан-виденовото време, в което, както се вижда, самата държава най-старателно обслужваше другарската разбойническа партия за цялостно реализиране на нейната гениална идея за най-пълното и окончателно опоскване на цялата нация.

ДОБАВКА: Ето статията, от която е взет горния откъс (виж: "ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА И ГНИЛИТЕ ПОДПОРИ НА ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ", автор: Димитър БЪЧВАРОВ), получих линка току-що от г-н В.В.; тази статия дава реална и непредубедена представа, за това до къде бе докарана България от пребоядисалите се комунисти, в какво състояние е заварена страната от правителството на ОДС и колко тенденциозни са всичките обвинения за "престъпна" приватизация по онова време.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Абонамент за списание ИДЕИ