Истината ни прави свободни

събота, 29 август 2015 г.

Руснаците убиха великия български държавник Цар Борис Трети



Из: Загадка ли е смъртта на цар Борис Трети?, Автор: Доц. д-р Момчил Дойчев

... Най-голям интерес от смъртта на българският цар имат Съветска Русия и лично Сталин, който виждал в лицето на царя пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към България и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посредник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупираната от Червената армия Европа. За това свидетелстват тайните контакти на царя с Алън Дълес в Швейцария и с американското посолство в Турция. За тези тайни преговори руснаците узнават, тъй като са вербували българския посланик в Москва Стаменов, а според някои недоказани твърдения и самия Кьосеиванов.

Кои са косвените доказателства за готвения завой от царя в българската политика?

На 7.08. царят приема български летци, свалили връщащи се от Плоещ пет американски крепости и ги награждава с Орден за храброст. Многозначителни са думите, които произнася царят: “Отличавайки ви за вашия героизъм и саможертва в битката за небето над България, изказвам надеждата, че това ще бъдат първите и последни ордени за храброст, които раздавам в тази война.”

На 9.08. царят заповядва на своя военен министър ген. Михов провеждането на пълномащабни военни маневри в Софийското поле с участието на българските танкови, артилерийски и военновъздушни сили и общо над 50 000 войници и офицери! Защо в Софийското поле? Оправдани са маневри в зоната на Черно море и Странджа– репетиция на възможно съветско или турско нападение, в зоната на Беломорието, за да се отрази британско нападение, но в Софийското поле? Единствено оправдание е готвеното оттегляне на България от Тристранния пакт в неутрална позиция...

На 11 август идва поканата от Хитлер царят незабавно да отиде на среща в главната квартира, “вълчето леговище” на Източния фронт. Царят се опитва да я отклони, позовавайки се на фаталното число 13. Германската страна приема отлагане само с един ден. На 14.08. царят води в два кръга 8 часа тежки преговори с Хитлер.

На връщане в самолета царят споделя с личния си секретар Станислав Балан: “Иска ми се да ни атакуват противникови изтребители и да се свърши всичко.” Но когато каца и се прибира в Двореца, той звъни на княгиня Евдокия, неговата сестра, и казва: “18-а година няма да бъде повторена!” Това е свидетелство, което княгинята лично е споделила с Петър Константинов, председател на “Мати Болгария” и в писмо, което нарежда да се отвори след смъртта и.

На 18.08. царят се качва на в. Мусала, където се среща с абитуриенти от плевенската гимназия. И в тая среща царят споделя: “Всякога, когато съм преживял силно вълнение или когато ми предстоят важни решения, отивам в планината и търся спокойствие, насърчение и сила, която ми дава планинската природа”.

След слизането от Мусала идва неговият личен шофьор, който е комунист (за което царят знае, но смята, че момчето е „родолюбец и предан човек, аз му вярвам.”) и му съобщава нещо изключително важно. За това свидетелства Станислав Балан. „Царят ме извика и каза: “Заминавам за София.“ . Балан иска да го последва, както обикновено, но царят отговаря: “Не, тоя път трябва да бъда съвършено сам. Погрижи се за каквото е необходимо.”

Къде отива царят?

Той заповядва на шофьора да кара към посолството на една от великите сили. Няколко часа след прибирането му в двореца от посолството на една от великите сили, го поваля масиран инфаркт, който след няколко дни го отнася в небитието.

По това време само четири са Великите сили, които имат представителство в България. Това са: Германия, Италия, Япония и Съветският съюз. При три от тях – съюзници на България, царят няма защо да ходи тайно. Остава четвъртата…

В дневника на генерал Михов, който старателно записва политическите намерения на царя, би трябвало да се намира ключът към тази загадка”. Дневникът на ген. Михов се пази и до днес от КГБ, дори от надеждни руски историци. В едно интервю бившия офицер от КГБ Олег Гордиевски казва, че отговорът за мистерията на смъртта на цар Борис III може да бъде намерен в архивите на КГБ.

Княгиня Мария Луиза е най-откровена: “Комунистите имаха най-голям интерес да елиминират царя. В Русия постепенно ще могат да се намерят доказателства за това”. В последния документален филм за смъртта на баща си тя открито казва: „Руснаците убиха баща ми.“

Лабораторията за убийства на НКВД е разполагала с всички средства да извърши своето злокобно за бъдещата съдба на България дело. СССР има пребогат опит не само в явни убийства – убийството на Троцки, съдебните убийства на Бухарин, Зиновиев, Каменев и още десетки и стотици дейци на т.нар. „ленинска гвардия“, но и на тайни политически убийства като това на бившия руски цар и неговото семейство, и на пречещи на комунистическата власт чужди държавни лидери.

Моята хипотеза е, че убийството на цар Борис Трети най-вероятно е поръчано лично от Сталин и е възложено на Берия и неговия заместник генерал Судоплатов. Операцията по примамването на царя сам в руското посолство става с помощта на обикновена дезинформация. Знаейки за пацифистката природа на българския цар и опитът преди две години да бъде сондирано посредничеството на България за прекратяване на войната между Германия и СССР съветското разузнаване подхвърля идеята за ново посредничество за мир на българският пълномощен министър в Москва. Стаменов уведомява незабавно Двореца в София. Това съвпада с намеренията на царя. От друга страна, едва получил шифрованото съобщение от Москва за евентуално посещение в СССР и награждаване от съветското правителство, ето че пристига и шофьорът му комунист с покана от съветското посолство за незабавна дискретна среща по извънредно важен за страната и династията въпрос.

Царят се отбива в съветското посолство, където го почерпват с "коктейл Судоплатов".

Така се осуетява възможността България да излезе от Тристранния пакт още в лятото на 1943 година и от страна, в позицията на строг неутралитет, да стане фактор, съдействащ за по-бърз край на Втората световна война при условия за народите, несъмнено по-благоприятни от тия, които диктува СССР, когато на следната година Червената армия нахлу на Балканите и реши в съвършено друг план съдбата на източноевропейските народи за следващите 45 години...

ДОПЪЛНЕНИЕ: Българската държава трябва да се ангажира с ясна позиция за смъртта на Борис Трети. Съветският съюз и Сталин трябва да бъдат посочени директно като отговорни за убийството на български държавник, в противен случай да отворят архивите си. Това обвинение до сега трябваше да отправи наследникът му Симеон, но той се е превърнал част от мръсните игри на Русия и КГБ у нас!

Стойко Стоянов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

събота, 15 август 2015 г.

Днес е празникът Успение на Пресвета Богородица



Успение на Пресвета Богородица. Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Успение на Пресвета Богородица - гръцка иконаАпостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.


Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Св. Гора Атон. © Фондация "Покров Богородичен"


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Абонамент за списание ИДЕИ