Истината ни прави свободни

понеделник, 30 април 2012 г.

Това е, само това съществува в този живот: или пари, или Бог... друго няма!

Тази сутрин, влизайки в интернет, взех да се ровя тук-там, търсейки си, както се казва, "тема" за писане. Имам много намерения, желания за какво да пиша, "планове", ала си оставям 5-10 минути да се поровя, та да видя какво става по света... и у нас, и евентуално нещо да ме впечатли, та да реагирам, като опиша после реакцията си, впечатлението си, позицията си. Така и тази сутрин. Не попаднах на нищо интересно и таман да се върна и да започна да си върша работа, "отдавна планирана", попадам съвсем случайно на едно интервю на Карбовски със сина на Стефан Данаилов.

Признавам си, с голямо предубеждение си пуснах видеото, наистина, не очаквах да чуя кой знае какво, а очаквах някаква пошла и сълзлива жълтурийка. Да, ама ето, изненада: синът е живял и учил, знам ли, в Америка, и ето, носи със себе си съвсем друга... душа, съвсем друг мироглед, знам ли как да го нарека. Силно съм впечатлен; водещият, пък и бащата, се безпокоят да не би "хората" да го помислят за луд, а момчето изобщо не се смущава, браво! Наистина иска да става нещо като проповедник. Да ходи по улицата, и да дарява любов. На разните му хора. Да проповядва Божията истина. Няма как, силно впечатлен, слагам видеото в блога си ето под това заглавие: Чудатостите на живота и времето: синът на Ст.Данаилов се връща от Америка в България за да стане проповедник!. Не съжалявам, че съм се поразходил в интернет, не смятам времето си за загубено, напротив. Или пък че плановете ми отидоха, както се казва, по дяволите. Ето защо.

Тия, дето четат по-редовно блога ми няма начин да не знаят, че моя милост често влиза в дълги дискусии с - да ги наречем така - "воинстващи атеисти", разни млади хора, които не че просто не вярват в Бога (това е често случващо се в наше време и си е техен личен проблем и въпрос), ами че си позволяват да обиждат по недопустим начин вярващите, да ги наричат "глупаци", да им се подиграват, да изразяват едно гордо самомнение, че, видите ли, науката е решила всички въпроси, а най-вече е "доказала", че Бог, видите ли, няма! И така нататък, все в този дух. Та е с такива ми се налага да споря, да се опитам да ги предразположа да се позамислят. Пък и да ги направя на смешни и жалки, щото такива, без никакво смущение, повтарят всички до една догми на комунистическия войнстващ атеизъм от 30-те години. Общо взето, как знаете, почти нищичко не постигам, щото с такива е невъзможно да се влезе в нормален, човешки диалог; по-скоро с едно дърво човек може да влезе в диалог, но не с такъв. И ето, сега се появява млад човек, който почва да говори за Бог и да твърди, че щял да се посвети на това: да проповядва на хората от улицата Божията истина! Представяте ли си?! Нещо като чудо е това, аз лично не съм си представял, че такова нещо е възможно, нищо че познавам искрено вярващи в Бога млади хора. Това, че този младеж е син на Стефан Данаилов, няма особено значение в случая. Макар че има някакво значение.

И още нещо: писал съм също в блога си, че у нас сред религиозните православни дейци, да ги наречем тяка, няма умеещи да проповядват Божието слово, Божията истина. Нямаме такива известни и добри проповедници, сред православните особено. Сред другите, т.е. "сектанти", протестанти и пр., имаме добри проповедници, но православието няма. Аз, признавам си, не съм срещнал такъв. За жалост така е. И ето, сега се появява един млад човек, българин, идещ от Америка, и заявява, че ще тръгне по улицата да проповядва; вървял бос, и т.н., а проповедите му са доста... трогателни (не мога да намеря точната дума). И симпатични, тъй да се рече, са думите и мислите му. В нашенски условия звучат наистина лудешки. Представям си какво му е на Стефан Данаилов, че има такъв син, който така "излага" бащата. Прочее, ето един момент от това интервю, който силно ме впечатли; синът казва на едно място в горното интервю ето тия показателни думи; ето как върви диалога:

- Той, баща ти, е социалист, той не вярва в Бог като тебе...
- Няма социалист, няма нищо, това е: или пари или Бог, или пари или Бог, или пари, или Бог...
- Имаше една глупа хора, които проповядваха атеизъм, те бяха леви..
- Да, добре, те са...
- Той такъв ли е?
- Може, не знам какъв е, знам, че той не вярва в Бог, и значи той вярва в... лъжата! Това е, няма друго... Бог е единствената истина.


Какво ще кажете, а?! Страхотно е! Тъй че това, че има такива млади хора, е добър знак. Не знам как ще му повлияе това, че син на знаменитост, как ще му повлияе интереса на чалгашарските жълтеещи се медии, които ще го хванат да дава интервюта, много ми е интересно какво в крайна сметка ще се получи с това момче. Много ми е интересно. Как той, идещ от Америка, поставен в нашенските тукашни специфични условия, ще поеме сблъсъка с нашенските реалности, дали ще устои (пак не намирам точната дума), дали няма да бъде пречупен, как ще му повлияе всичко, какво в крайна сметка ще стане с него. Ще видим.

Много интересна история, нали? И многозначна. Ще я следя доколкото мога. Мисля, че това ще бъде един чудесен... експеримент. Също ме вълнува дали това момче ще намери последователи. Дали пък няма да стане наистина един голям проповедник? Ами църквата как ще се отнесе към него? - имам предвид "официалната", православната.


ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още едно интервю с това момче, казва се Владимир Данаилов:



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

неделя, 29 април 2012 г.

В путинска Русия успешно изпълняват задачата: построяване на царството на дявола в една отделно взета страна

Попаднах на невероятно интересен и дълбок текст, анализиращ процесите в духовната област и в Русия, но също така и у нас, понеже ситуацията принципно е все същата; ето, моля, погледнете, почетете, проумейте и вие: Открытое письмо патриарху Кириллу от мирянина Андрея Бессмертного-Анзимирова. Аз лично за себе си открих няколко изключително съществени момента, които ми се иска да изведа на преден план, та да се имат предвид и да не се забравят; от друга страна ми се иска и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да се запознаят с най-важното в представяната статия; ето това, което ме впечатли най-силно:

... Вы, несомненно, хорошо осведомлены о том, что за последние двадцать с лишним лет в русском обществе установились две сомнительные и опасные тенденции. Первая из них - тенденция воспринимать Православие не как религию, но только как идеологию. Вторая из них - выдавать упомянутую идеологию за религию, тем самым превращая Православие в квазирелигию и изгоняя из него Иисуса Христа.

Результатом этого стало то, что под личиной «православных» в современной России постоянно выступают ряженые господа советской формации, агрессивные, нетерпимые, злобные и не блещущие умом, поскольку они считают, что, обжегшись на левом радикализме, Россия теперь обязана вместе с ними поклониться кумиру правого радикализма и, как и прежде, «тащить и не пущать» все, в чем наличествует дух свободы.

Но черная сотня ничем не лучше красной сотни.

В том, что приходится противопоставить христиан и «православных», мне поддержка святитель Тихон Задонский, который писал: «Святое Писание дано нам от Бога ради нашего спасения и прославления имени Божия: ради того должно его читать, и поучатися, и внимать. А когда ради православия нашего читаем и тщимся его знать, то оно не токмо не в пользу, но во вред будет нам». Поэтому, когда мы говорим о православии как о стержне русской культуры и нации, мы всегда должны помнить о Том, Кто есть стержень православия, — об Иисусе Христе. Если такового сознания нет, если в личном или коллективном подходе к православию отсутствует живой Христос, то перед нами очередное использование православия в виде идеологии, что является не просто подменой, но прямым извращением евангельского учения. Религия и идеология суть разные формы общественного сознания, смешивать их было бы грубейшей ошибкой или намеренным шарлатанством. Религия у людей подобного рода становится служанкой идеологии, причем идеологии косной, обскурантистской и человеконенавистнической.

Поэтому, когда я беру слово «православный» в кавычки, я имею в виду те слои невежественной агрессивной полуинтеллигенции («образованщины» по терминологии Александра Солженицына), которая в наши дни объединяется под знаменем так называемого «православного патриотизма», не религии, а чистой воды идеологии, оправдывающей инфантильно-великодержавные пристрастия и чаяния и все, что душит любые свободы. На деле эти люди не православные, но всего лишь «православисты». Иными словами – ряженые. Имя им – легион...

Повторяю, черная сотня ничем не лучше красной. Сегодня обе они слились и тщатся затопить собою всю страну в надежде, что русский народ захлебнется в них навсегда: уже десять лет критикующий Вас за «либерализм» православист Владимир Семенко наивно предлагает Вашему Святейшеству воспользоваться прецедентом с Pussy Riot, чтобы отказаться от всякого диалога с внешним миром, поскольку «всякий диалог предполагает равноправие его участников», и «выжечь каленым железом злейшую «всеересь» либерализма». Иначе говоря, самочинно вводит в оборот несуществующее в Православии понятие «всеереси» и обвиняет в таковой либерализм. На деле слово «либерализм» давно потеряло в России всякий смысл и превратилось в простое бранное обозначение всего, что связано с понятиями свободы, демократии, капитализма, открытого рынка, честного бизнеса, свободы совести, реальных выборов, реального парламента, реального верховенства закона.

Православист Максим Шевченко называет акцию Pussy Riot «вторжением передовых отрядов либерально-западной цивилизации» и сообщает, что «либерализм – это раковая опухоль страны, которую, по-видимому, придется удалять хирургически».

Удалять хирургически – это как? Кострами? Сапогами православных штурмовиков? Куклуксклановцами из союза хоругвеносцев? Методами советской пропаганды, которые применяются сейчас, когда девушки из Pussy Riot приравниваются к «мужчине в соборе Великого Устюга, который топором нанес удары по 30 иконам» и «человеку, который ворвался в Покровский кафедральный собор Невинномысска, где крушил иконы, втыкал нож в поклонный крест, избил священника, сломал царские врата и осквернил алтарь»?

Это патологическое сравнение не уступает по уровню мошенничества прошедшим недавно молебнам и стояниям «в защиту веры, поруганных святынь, Церкви и ее доброго имени».

Никакие молебны и стояния не помогут вернуть доброе имя Церкви, которая сознательно вступила в союз со злом и согласилась работать над созданием системы православного фашизма.

Что пугает «православных патриотов» в акции девушек и отчего они так обозлены на «либерализм»?

Их пугает и бесит то, что из-за наличия в природе самого понятия «свобода» они неспособны в соответствии с несуществующими в природе «традиционными российскими ценностями» (к коим сегодня апеллирует каждый мошенник, шарлатан и демагог) сразу затоптать этих девушек ногами, растереть их в порошок, насладиться видом их шипящей на костре плоти, запороть их насмерть, накормить их радиоактивным полонием, пустить каждой из них по девять грамм в затылок – в духе своих паханов.

Агрессивные «ревнители православия» оправдывают свою холодную жестокость к рок-певицам тем, что Сам Христос изгнал с помощью бича торгующих из храма. На деле Иисус Христос выгнал бичом только жертвенных животных, которыми там торговали. Никаких аналогий с акцией Pussy Riot...

Отъевшиеся на путинских харчах православисты, эти психически и морально больные люди с извращенной психикой и атрофией того места, где должны находиться совесть и нравственное чувство, все эти самозваные казаки и хоругвеносцы, михалковы-рощины, шевченки-семенки, прохановы-фроловы – публика невероятно злобная и кровожадная. И высекут, и сожгут, и в монастырь заточат на всю жизнь, и хирургически удалят, и каленое железо в их устах не метафора. И к свободе их ненависть не наносная, а подлинная. И исповедуют они не православие, а путинославие.

ПУТИНОСЛАВИЕ ЕСТЬ ПРАВОСЛАВИЕ БЕЗ ХРИСТА. ПУТИНОСЛАВИЕ ЕСТЬ ПРАВОСЛАВИЕ С ВУРДАЛАЧЬИМ ЛИЦОМ.

Какова же цель «путинистов» и Путина, принудившего Вас, Ваше Святейшество, к организации нынешнего «всеправославного балагана»?...

Их цель - создание радикального православизма по типу радикального исламизма и введение в России системы православного фашизма как идеологического оправдания и основы путинской диктатуры, с завистливой злобой противостоящей всему миру.

Для этого Путину надо превратить Церковь Христову в то, что о ней всегда искренне думали большевики и чекисты. Церковь виделась им и сегодня видится их верному наследнику Путину не как Тело Христово, но как система организованных суеверий, как организованный обман народа, как опиум для народа. А также как черносотенная организация для подавления свободы и инакомыслия, для пропаганды изоляционизма и шовинизма, для оправдания новой холодной войны и новой гонки вооружений за счет собственного народа, привычно почитаемого за быдло и пушечное мясо.

То, что путинская пропаганда пытается бессовестно, бесстыдно и мошеннически промывать мозги целой нации, – это очевидность. То, что эта пропаганда и руководящий ею узурпатор пытаются вовлечь в свои черные дела Церковь Божию, - это тоже не ново: такое творилось и в сталинские, и в брежневско-андроповские времена.

Если русское общество даст сегодня себя запугать, то можно будет считать, что то, с чем не справились большевики, успешно осуществили православные фашисты. Я имею в виду построение царства дьявола в одной отдельно взятой стране.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

събота, 28 април 2012 г.

Мирен протест в защита на човешките права на родителите за възпитанието и образованието на техните деца

Някои могат и да си помислят, че обаждането ми тук е „off topic”, но срещу поредното доказателство за „минало незабравимо” – (на)шествието на златотканата (и златоносна) офицерска ДС-КГБ дружба, крепяща се на „божествената” путинова благодат, гражданското ни общество, поне тази част от него, която се чувства за такова, може да се изяви като участва в друго едно, плакатно вече шествие, на което да изрази несъгласието си с онези остатъци в съзнанието, породили и литийната пародия на расата с пагони.

Става въпрос за организирания за утре (събота, 28-ми април) протест срещу допускането за разглеждане в НС на тоталитарния по същността си „проектозакон за детето”. Това е първата масова акция срещу безумния опит децата ни да бъдат „национализирани”. В тази връзка по-надолу следва извадка от призива на организаторите на гражданския протест:

„На 28 април от 12:00 ч. ще се проведе мирен протест в защита на гражданските права на родителите в областта на възпитанието, образованието и здравеопазването на децата, както и срещу посегателството на проекта за Закон за детето, с който на практика ще се нарушат правата и свободите на родителите, а оттам ще се посегне и на правата на децата. Също така, опитът на други държави, в които такива законови политики действат, сочи, че те създадат хаос, злоупотреби и насилствено вмешателство в семейството от страна на институциите, (…). Тези оценки могат да обяснят донякъде неточността, свободните интерпретации и нескопосаното разписване на целия проектозакон, пълната липсва на синхрон с Конвенцията на ООН за правата на детето, а също и ограниченото разбиране относно богат световен опит в областта на образованието и здравеопазването.

Протестът ще се проведе в следните градове: София (пред НДК), Пазарджик (пред Математическа гимназия) и Варна (пред ФК).“

Нека заедно да кажем НЕ на закон, позволяващ ЗЛОУПОТРЕБИ И НАСИЛИЕ! НЕ на закон, поставящ родителите в НЕЗАЩИТИМА позиция! НЕ на НАСИЛСТВЕНОТО осиновяване на деца! ЗА стабилно семейство и ПРАВА за родителите! Държавата не е способна да обича! На това са способни родителите!“

П.С. Видеото, за което давам тук линк е с основна сюжетна линия случаят с отнетите ми деца във Франция. Но неговото послание надхвърля повествованието и е отправено към всички родители, за които, най-общо казано, семейството е ценност и родителската загриженост и обич са „живи” слова, а не нормативно разписани институционални прерогативи, както това се прокарва в убогия „В Христе” (а и не само) проектозакон за детето.

Написа: Борис Танушев


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 26 април 2012 г.

Творчески неволи, копнежи и терзания

Тази сутрин отново станах с намерението да се върна към работата върху своята книга с условно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Една отдавна започната, но все още далеч не завършена книга, писането на която, уви, съвсем не върви. Тия дни обаче все повече се убеждавам, че е сгрешена концепцията на книгата, което и е причина за нежеланието ми да работя по нея. Ето какво имам предвид.

Идеята ми за една такава книга, оказва се, не се вмества във възприетата до този момент форма за влагане на съдържанието. Да напиша философско-психологическо изследване, което нищи в един дискурсивен маниер проблемите - явно не този е пътят, по който следва да вървя. Дискурс означава размишление, т.е. просто да размишлявам и да тълкувам проблемите, както съм писал почти всички свои досегашни книги, не този следва да бъде пътят. Аз тръгнах по него, но ето, вървенето (по този начин и по този път), оказва се, все повече и повече не ми е по вкуса. Един вид духът ми търси нова форма за влагане на подобаващото съдържание. Накратко казано, обикновената философска дискурсивност явно ми е втръснала. Трябва да опитам нещо ново. Нов начин за излагане на идеи и мисли, да, на философски идеи и мисли, но съвършено друг тип философстване, в който водещето да е принципно различната форма. Много ми е трудно да обясня какво имам предвид, ето, ще дам пример; дано той хвърли допълнителна светлина.

Напоследък написах три книги, в които, тъй да се рече, измених на досегашния си дискурсивен стил на философстване. Писах спомени, първо, за живота ми в казармата със заглавие ТАМ ГОРЕ ПОД НЕБЕТО; след това написах книжка за преживяното в ерата на комунизма; накрая, опитах се да изложа разбиранията си за истинския университет, но го направих не в общ, принципен, абстрактен план, а значително по-конкретно, на базата на моя личен житейски опит. Преди пък, и то с вдъхновение, пак по този тертип, написах книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Тоест, както се вижда, все повече ме занимава конкретното, непосредствената жизнена реалност, реалността на живота, такъв, какъвто той е. В неговите личностни и житейски измерения и проекции. Разказвах най-различни случки, разнищвах конкретни ситуации, в които съм попадал, и то в един съвсем личностен, психологически план, а не, така да се каже, на нивото на философската абстракция.

Явно навлизам в нов етап на развитието си, в който моят дух търси нови, по необичайни начини за изява на вълнуващото го съдържание. Или на смисъла, който напира да постигне своя израз. И ето, от тази гледна точка е съвсем обяснимо защо така и така започнатата книга със заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ съвсем не върви; не ми се връща към нея - и то от доста време. Явно беше нужно известно време, та да изкристализира онова, което всъщност терзае духа ми - и напира, за да получи своя израз.

Имам желанието да напиша текст, който да е нещо средно между чистия философско-психологически анализ на проблемите и тяхното конкретно художествено-образно пресъздаване и изображение; пример за такъв род писане е, да речем, книгата на Сартр ПЪТИЩАТА НА СВОБОДАТА. Който е чел тази книга мигновено ще се сети какво имам предвид. В нея си има герои, конкретни лица, които разговарят, чиито вътрешен процес на живота авторът успява да въплъти и изобрази. И зад всичкото това стои именно идейната, философската страна. Цялата работа значи е в това човек да изобрети ония най-подходящи средства, та да даде израз на съответните идеи. Голият дискурс явно тук е безсилен. Иска се конкретика, жизнена достоверност, иска се изобразяването на лица, които са носители на различни житейски философии - и едва чрез сблъскването на тия последните да може да се постигне желаното. Разбира се, една такава свръхзадача може просто да не ми е по силите. Но какво, прочее, ми пречи да опитам?

Има обаче нещо друго: тази пренастройка на духа ми изисква спокойствие, потребна тук е и свобода. Аз сега, тия дни, когато съм в болнични, почувствах такова едно спокойствие и свобода, но след седмица отново започвам работа - и спокойствието и свободата ми ще отидат по дяволите. Е, през лятото, в горещините, когато съм ваканция, ако мога нещичко да напиша, ще бъде добре. Ужасно е, че така и през целия си живот не можах да си осигуря нужното спокойствие и всичко, което съм написал, е все било набързо, все "между другото", сякаш е писано "на коляно"; е, има и изключения, някои книги съм ги писал в по-спокойни периоди, но пак при остър дефицит на време, все бързайки. Явно социумът добре е преценил, че на такъв тип като мен не бива да му се дава свобода и спокойствие, че току-виж, ако му ги дадем, може и да направи нещо истински стойностно - и тогава какво ще правим?! Такива като мен в нашенските родни условия трябва да бъдат мачкани. Системно и жестоко. Нито миг не бива да бъдат оставяни на спокойствие. Няма да се излагаме да ги оставяме да живеят свободно и спокойно, я?!

Тормозът върху мен в годините беше перманентен. В грижи за оцеляване, в робски труд премина живота ми, без минутка спокойствие. Такава явно ми е била съдбата. Желаното спокойствие явно никога няма да ме осени. Да живея като други, освободен от всякакви грижи, да се отдам изцяло на творчество - за мен такива условия са съвсем непостижими, са нещо като мечта и мираж. Но това пък може и да е за добро. Знае ли човек...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

вторник, 24 април 2012 г.

Да убедиш мутра в ползата от четенето

Някакъв човек ми препоръча да прочета статия от в-к СТАНДАРТ под заглавие Нечетенето убива Невежеството е риск, а не блаженство . Впечатлила го, много била мъдра; автор бил Райко Байчев. Е, прочетох я. И в един момент ми хрумна нещо, което опропасти изцяло т.н. авторово внушение. Ето за какво става дума.

Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател:

"Литературата ти помага да спечелиш още един ден живот. Още малко смисъл. Гледам новините: мъж убива детето си, стреля по жена си, гонки по софийските улици, убити по спирките. Какви са всички те? Хора с огромни празни дупки. Не четат книги, не ходят на театър и нямат с какво да запълнят дупката на безсмислието. Чалгата не помага, вземаш колата, настъпваш педала, стреляш. Все още вярвам, че литературата може да бъде противоотрова за това безсмислие."

Даже за по-голяма убедителност тоя Байчев е прибавил и едно изречение от така мъдрия адвокат М.Марковски, да, оня същия, едричкия, който бил казал, че сред защитаваните от него хора (той защищава предимно убийци, изнасилвачи, трепачи и пр.) нямало хора, които да ходят на театър, опера или да обичат да четат книги.

Ето сего обаче сюблимният момент, който мен ме порази: в-к СТАНДАРТ е мутренски вестник, е вестник, създаден и финансиран от мафиот (Майкъл Чьорний), явно правен, за да се чете от мутри, от бандити и пр., т.е. от хора, по дефиниция не четящи изобщо. Но ето докъде довежда културният прогрес: същият този вестник вече проповядва сред аудиторията си ползата от четенето! Аргументацията е тъкмо подходяща за убеждаване в ползата от четенето на мутри и на бандити: ако почнеш да четеш, няма вече да ти се иска да убиваш, ерго, няма да имаш и проблеми с правосъдието (не че до тоя момент хероите от тия среди са имали някакви особени проблеми с нашенското правосъдие де!). Виждате ли до какъв род логика се прибягва в туй убеждаване?! Давате ли си сметка докъде сме я докарали, за какво говори това? Не че тоя Байчев си дава сметка за това, което казва де, но без да иска (не вярвам да е умишлено, да е подвел по най-фин начин мутренския вестник, та да го изложи) е произвел доста убийствен ефект за него.

Да убеждаваш един човек, който, макар и да не чете, но не е бандит, в ползата от четенето с този аргумент - почни да четеш, щото четящите са по-малко склонни към убиване! - е най-малкото странно, да не кажа и неуместно (изразявам се, виждате, меко). Но за дадени среди, където убиването е ежедневие, явно такъв род аргументация не е чак толкова странна и неуместна. Ако пък читатели на в-к СТАНДАРТ са все от тия бандитски среди, втасахме я хептен вече.

И още нещо: да бъдат убеждавани в ползата от четенето тъкмо четящите вестник, при положение, че те все пак са четящи (щом чете вестник, може и към книга да прибегне в някой приказен ден; важното е, че не е забравил да чете, важното е, че още не е забравил буквите!) също е явен нонсенс; тия проповеди за ползата от четенето трябва да ги правят не по вестниците, а по телевизиите, особено по чалга-телевизиите (апропо, те останаха ли у на други, има ли изобщо у нас нечалга телевизии?). Виждате в какво чудато отечество живеем, щом и пишещи, сиреч, мислещи и интелигентни хора, допускат такива безсмислици и алогизми.

Вярно, добре е повече хора да четат, не съм против четенето. Но цялата ни младеж бива отвращавана най-системно от четенето тъкмо от институцията, която е призвана да ги приобщи към него: училището. Пък после младите не били чели: ами няма да четат, щом са ги отвратили така ефективно и успешно от него! Но това е друга тема, хайде да спирам: желая ви хубав ден!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

понеделник, 23 април 2012 г.

Кога ние, българите, ще разберем, че с тарикатлъци, с мамене и с крадене живота на децата ни няма как да стане хубав?

Онази все същата дискусия с по-читатели на знаменития д-р Тони Филипов (великите писатели, значи, имат не само читатели, но и по-читатели, и дори по-цитатели!)не утихва. Който иска може да види последната й публикувана част - за читателите и на в-к ГРАЖДАНИНЪ и с оглед попълването на някои празноти от нравствената история на българската народна природопопулация - ето тук: Всички махнали се от България казват, че не парите са им били проблема, а простотията. Самият доктор, естествено, не благоволи да снизходи от висотата на трона, на който седи и да се включи в дискусията, но това не промени твърде показателния й характер с оглед самопознанието на психологията и, повтарям, нравствения облик на българското племе. Воден от такива висши изследователски подбуди, публикувам и следващата част не епохалната дискусия; ето:

Acho: Само бедните хора са еднакво бедни. Ама тия тука не могат да го разберат…

четвърта българка: Не аз, умнико, те засегнах, а твоят обожател.

Diane Lane: Бравос! Кат се върнах тука да проследя диалозите и що да видя – няма диалози. Останали само апологетите на иженарицаемия д-р, щото той не е такъв. Ами сега, бе лешпери, с кого ще се дърляте, като останахте само единомислещи? За туй ли беше цялото лаене? Да прогоните тия дето ви пречат, а мен някаква другарка ме обвини, че съм била гонила хора. Не, другарко, аз никого не съм гонила оттук, вие го направихте и такива като вас. Ами, честито да ви е беззъбия форум. Продължавайте да венцеславите възлюбления доктор и не допускайте врагове тук да ви развалят кефа. Той и другара Т.Ж. така “подкрепяше” градивната критика – като я унищожаваше. Хай, че ми писна, отивам при Люба Русева и Цветозар, те поне още не са купени.

Veselka: Казах, че гонят Вас от форума, не че вие гоните някого. Аз съм на мнение, че щом е форум, трябва да е свободен. Проследете какво е писано и ще видите – или не по-добре. Лудост е!

Чичо Йоцо: Другарко Lane, и когато ви хвалят не сте доволна! Така е, защото отново пишете преди да прочетете(помните реториката, нали?)! А и лъжете нахално! Д-р Стойко Филипов Тонев работи като преподавател в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. И да, доктор е! Проверете отново в БАН, ако искате.

Иженарицаема сте вие, защото Diane Lane не сте. Препоръчвам ви да си смените прякора, тъй-като текстовете ви предизвикват асоциации с други, не толкова нежни имена. “Екатерина Михайлова”, например.

антиФридман: Ако си по-внимателна и справедлива щеше да забележиш, че повод за това дадоха двама. Единият откровено си заяви, че “отвреме на време се сещал за Родината си” и оплю всички останали в нея. Другият се изживява като гл.редактор на Раб.дело. Какви Диалози, какъв ти Платон?

Димитър Попов: Доста помия се изля в този форум. Виждам, че синята идея се е свела до закрила на Иван Костов от всякаква форма на критика – ако е така, горко й – и дясното и лявото в България имат нужда от мислещи хора, а не от фанатизирани последователи. Г-н Грънчаров, от съдържанието на дългите ви постинги виждам, че сте начетен, но озлобен и ехиден човек – единственото, което ме притеснява в случая е, че преподавате на деца и то философия, доколкото разбирам. Обръщам се към мислещите хора – спрете да пишете повече под тази статия, за да се успокоят останалите, да им мине и да намерят нещо друго, с което да се занимават. И отново – поздрави и със здраве!

Тенев: Много помия се била изляла!? Кой си ти, че да даваш оценки на тези, които имат мнение и го казват? Това ли ти е синята идея? Да затваряш устата на хората с мнение? И кой си ти, че да се обръщаш към мислещите хора! Е, аз съм от мислещите! И никак не ми харесва да чета тъпите ти оценки за хората. Ега ти нахалника!

2 наум: Тенев, нещо пак се нервиш, а? Успокой се, каузата е пердута. Костов беше политик с огромен шанс да остане като истински реформатор в историята, но само тя си знае защо той го пропиля. И остана в нея с други неща.

Първото е корупцията. Второто е мизантропията. Двете заедно го дисквалифицират като полезен политик. За велик, какъвто вярващите в него го възприемат, пък и дума не става.

Не ти харесва, нали? И на мен, но е вярно, уви.

Тенев: Нито корупцията, нито мизантропията са доказани. Мизантропията е измислица, а докторът само я повтаря. Ако човек следи изказванията и изявите на Костов, много лестно ще установи, че е много далече от мизантропията. Т.е. не става въпрос да твърдиш нещо от глупост. На Доктора му е пределно наясно, че Костов не е мизантроп. Той просто клевети. Това очевидно е в характера му. А ти, повтаряйки тази клевета, се превръщаш също в клеветник.

Същото е и с твърденията за корупцията. Очевидно е, че такова твърдение е чиста пропаганда и лъжа. Не си в състояние да приведеш нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение. Така че: клеветиш втори път.

Ти си клеветник! Ясен ли съм? Мога да добавя – и лъжец! И запази за някого другиго менторския си тон. Много жалко звучи!

Димитър Попов: Тц, Тенев, ти си от хората с мнение. Мислещите са други. Дерзай!

.: Не е така, иначе е, щото на мен така ми е кеф...

Acho: Вярно г-н Попов, доста поия се изля… Моят отговор бе адресиран само до двама души. Но щом се поде така бурно въпроса за Родината, емигрантите и останалите, дали да не го продискутираме, още повече че е един и до днес наболял проблем. Тъкмо възможност да поажем че можем да обсъждаме и дискутираме като интелигентни, културни и мислещи хора, желаещи да постигнат нещо без страстите да вземат връх.

Добър въпрос се постави по-горе, колко са “успелите” и дали им добре на ония Там. Някой би ли искал да го дискутираме? Какво точно значи “успял”? Спечелиха или загубиха тези дето заминаха?

Четох неотдавна изказване на премиера, че щял да направи скоро така че емигрантите да почнат да искат да се връщат. Някой вижда ли нещо да се прави от правителството по този въпрос? Ако да, то какво? А на първо място, защо толкова много хора заминаха? А защо младите продължават да заминават и до днес? Това не смущава ли никого?

Е, хайде да докажем че можем да дискутираме истински реален проблем като културни и интелигентни хора. Може ли?

MG: Acho, не беше ли ти човекът, който вчера доста крайно се изказа, как най-умното нещо, което си направил, е да напуснеш България и че в нея са останали само най-големите некадърници. От тази позиция какво има да се дискутира и какво значение има за теб, какво се случва в България? Колкото до успеха, можеш да погледнеш едно четиво на Малкълм Гладуел – Outliers (мисля, че го превеждат "Изключителните" на български)

Acho: Да, изказване то ми бе наистина крайно, но не съм казвал че напускането е най-умното нещо… Нека поясня. Освен един български унивеситет, съм учил и един по на Запад. И когато през 92-93 година хората масово напускаха и гледах лично опашките пред чуждите посолства в много държави в Европа, аз върнах в България, въпреки че имах дори добра работа осигурена. Много хора ми се смяха тогава, но аз вярвах в бъдещето на България и в обещанията на новата демокрация.

Няколко правителства се смениха докато не разбрах, че словото се потъпква точно както и преди, и че новите методи не се различават силно от старите, и че на нито едно правителство не му пука за хората. А такива дето си позволяват да се изказват, да имат мнение и да задават въпроси са точно толкова нежелани колкото и преди. За задаване на въпроси и имане на собствено мение в отдавнашното време ме изключиха от комсомола; в новото, нямаше от какво да ме изключат, но навсякъде където съм бил, ми се казваше и показваше, че не може да си отваряш устата даже и да си прав, щото началството дето зорлем е завършило училище, много се обижда като някакви дето са завършили на запад си мислят че могат да знаят или да могат повече от него.

И единствената им мисъл (на началствата) бе – тоя май иска да ми седне на стола. След като видях с очите си как от глупост и невежество много и добри проекти се провалиха, след като с очите си видях как хората на власт изнудват за пари (и то много) перспективни чужди бизнесмени и фирми инвестиращи в България и осигуряващи добра работа за много хора, е, тогава разбрах, че е по-добре да си истински имигрант, отколкото да си имигрант в собствената си Родина. И това, уви, не е само мое мнение.

Учуден останах колко много учени и интелигентни Българи имигранти срещнах по света. Имигрирали точно поради същите причини. Има преподаватели в университети, мениджъри в големи фирми, добри бизнесмени. Имам дори познати, които работят като работници и бояджии, нямат над средно образование, и даже в България са печелели повече, но са се махнали поради същата причина. И много от тях, както и мен, ги боли за това, което става в България. Затова четем и търсим контакти, защото се надяваме да видим някаква промяна или поне зачатък на нещо различно.

Та, след като отговорих на въпроса какво значение има за мен и защо и поднесох извинения на всички почувствали се засегнати от думите ми, дали да не продължим с въпроса по същество?

И нали никой тук в този форум не смята, че Българите в чужбина са по-малко родолюбци от тези в България, и да не трябва да интересуват или коментират по български проблеми след като не са там?

Ангел Грънчаров: И аз нещичко да каже, ако уважаемите разговарящи не възразяват.

Няма нищо лошо, че заминалите навън са заминали; че са заминали не значи, че са един вид “дезертирали”, че са зарязали България един вид само заради личното уреждане. Не бива да се мисли така. От друга страна, естествено е, че тия, дето са отвън, в повечето случаи са по-загрижени за това, което става тук, у нас; тяхната оптика е друга, а пък и разни чувства ги карат да са и по-чувствителни към нашите общи български работи, и, на тази основа, и по-ангажирани.

И, чини ми се, тия, дето напуснаха и се запиляха да си търсят щастието по света, общо взето винаги са по-качествени хора, понеже, първо, не са мърморковци, дето само мърморят, но нищичко не правят, и, второ, понеже не са малодушници и страхливци. И винаги са по-свободолюбиви и дори по-достойни хора, щото достойнството един вид е функция на свободолюбието. А тия, дето сме тука, нека да имаме добрината да не се мислим за нещо като стоици или герои, а да се вгледаме в това какво правим, как се държим в нелеката ситуация, какви са нашите реакции, щото, безспорно, ситуацията у нас е функция на това какво правим, как се държим, сиреч, е функция на степента на собственото ни малодушие. Достойните хора общо взето си извоюват един достоен живот, а пък малодушниците, разбира се, много ще страдат докато изкупят малодушието си… и това е справедливо!

Както и да е. Но не това беше темата. Е, няма лошо и тия проблеми да се обсъждат. Важното е обаче това да се прави по подобаващия начин, без плюене, без обиди, а както разговарят разумни и отговорни хора, ценящи личността на другия и нейното суверенно право хем да мисли както си иска, хем гласно да заявява какво мисли. Но, видя се, за жалост, ние дори и това не го умеем. Не само аз, и други хора, загрижени, поставиха сериозни проблеми, бездействието по които трови съществуването ни. Видя се, че не се реагира както е достойно, както подобава, и то от мнозинството. Не бива така. Само това ще кажа.

И, разбира се, чакаме да чуем или прочетем какво мисли любезният домакин. Аз лично поставих около неговите текстове и вътрешната мотивация на автора доста въпроси, по които да замълчи вече е равностойно не само на тарикатско измъкване, но и на малодушие, и на позорно бягство. Така е: когато човек каже или, особено, напише нещо, трябва да е отговорен; подхвърлените обвинения спрямо някого, пък дори и този някой да носи името Костов, трябва да бъдат основателни, а не изсмукани от пръстите. Повтарям, личността на всеки човек е свята. Барем това да осъзнаят повечето сред нас ще е невероятен напредък и импулс за решаване на проблемите ни; щото повечето от проблемите ни сами си ги правим.

Хайде да спра тук, че да не се дразнят някои хора, че, един вид, безсрамно съм се бил правел на не знам си какъв като съм си позволявал, видите ли, не само да мисля, но и да заявавам свободно какво мисля и дори защо така мисля…

Сватовница: Acho, на първо място се извинявам за закачките по-горе. Първоначалните Ви коментари Ви показваха в съвсем различна светлина. Когато написахте откровено и човешки и най-вече без поговорки и сентенции, откривам, че има какво да споделим. Аз също след учение и занимания в чужбина се върнах в България с не малко оптимизъм. Издържах по-малко от 3 години. Макар че материално нямах лишения, имаше твърде много неприемливи ситуации. Може би най-трудно е когато сравняваш условията, в които растат децата в България и това, което е достъпно за тях в почти всяка друга държава. И когато имаш деца, изборът е практически автоматичен. Така че докато правителството не почне да инвестира не просто в по-добро образование, а в по-добра среда като цяло за младите поколения, не знам как някой би се върнал в България.

Г-н Грънчаров, на Вас ми е трудно да се извиня. Не може очаквате да Ви приемаме сериозно, когато първата дума след изречението Ви “… личността на всеки човек е свята” е “Барем.” А и твърде много реклама си направихте на чужд гръб.

Ангел Грънчаров: Да, драга Сватовнице, правилно разсъждавате: на мен не трябва да се извинявате в никакъв случай! Аз съм крайно лош, подъл, завистлив и т.н., при това съм и цялостно опорочен и съвсем пропаднал човек. Като капак на всичко отгоре съм и неграмотен, и дори, представете си, съм човек, който няма стил, а това едва ли може да се прости някому. Правилно сте ме надушили, че не заслужавам никаква пощада! Мен бива само да ме обиждате и плюете. Мерси!

Acho: Драги г-н Грънчаров, защо след като казахте по горе, че всеки може да изкаже мението си и че трябва да се зачитаме и уважаваме, сега се обиждате? Това е едно честно мнение, толкоз. Тъкмо започнах да вярвам че все пак можем да говорим по сериозни проблеми, да дискутираме, и се бях зарадвал че най-после ще може да се върнем на началните проблеми. А те бяха, както и Вие поставихте по-нагоре, че:

1. Домакинът не води дискусиите които започва,
2. Домакинът не отговаря на въпроси,
3. Домакинът отправя твърдения които явно не може да подкрепи и обоснове
4. Домакинът явно не уважава мнението на никой от участниците в форума,

Това от своя страна също показва неговото отношение и, както забелязаха и отбелязаха и други, така Домакинът ще остане без истински читатели и само с тези, дето го аплодират.

Сега можем само да спекулираме, дали това всъщност е неговата цел. Само той може да ни обясни каква е целта на статиите и блога му, след като явно не е дискусия, не е обмен на мнения с културни и мислещи хора, не е водене на диалог… Тогава какво? И защо?

Мисля, че интелигентните хора тука все пак показаха че са доста и че могат да дискутират проблеми и да се аргументират обосновано, и че могат да го правят помежду си. Но няма Лидер…

Тогава автоматично идва въпроса, а защо да го правят тук? Тук Автора (Лидера, Домакина) не ще да им чуе мнението. Ми, тогава… да си слуша ръкоплесканията.

Е, съвсем скоро или ще разберем или ще трябва да си направим изводи. Само че някак некрасиво се получава спрямо другите Автори в този сайт, защото цялостния имидж на редута.бг се гради от отношението им към читателите, което се вижда от дискусиите им с тях. Може би те биха взели по-сериозно въпроса с имиджа на сайта си и биха направили нещо за да не загубят читателите си. Нищо не струва да ги питаме.

ДОКТОРЕ??

Ангел Грънчаров: Аcho, не съм се обидил, просто се опитах да се пошегувам, нали се каза, че тоя блог е за шеги и остроумия, та и аз рекох да се пробвам, явно неуспешно…

А иначе сте прав, бих си позволил да се присъединя към Вашия апел за един наистина смислен разговор с участието на домакина. Убеден съм, че и други хора копнеят като нас това да се случи…

acho: Ама Вие май почти не спите нощем. Ако позволите едим прям въпрос, забелязахте ли коментара ми под едно от есетата за Америка във вашия сайт-дневник? От преди два дни. Надявах се на ваш коментар и там.

Роси: Да… разговорите напоследък ми показват нещо доста важно – и Ачо, и Сватовницата, още повече 2 наум, свеждат нещата до ролята на правителството и отделната личност. Аз пък съм убедена, че е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО за 4 или 5 години някой да направи така, че тъпият началник – натегач да стане умен работодател от западен тип. За мен това е процес. Трябва да губиш, да фалираш, ако си тъп и нагъл.

И за това за нужни бая годинки, и то ако хората, многото, разберат, че с хитрост, мамене и крадене не става хубав живот за децата. Тези държави, където емигрират българите, са изстрадали своя живот. Трябва да си го изстрадаме и ние, но при тях в началото не е имало добре организирана група комунета и ченгета и разложеният труп на комунизма, унищожил тотално понятия като чест, достойнство, трудолюбие, страх от Бога…

Та затова бягат българите на уреденото, тук е блато, което трябва да се пресушава дълго и мъчително, а вонята е отвратителна…

БГ Шоп: Браво докторе, браво! Най-после се изпусна за Костов. Ама много напъване падна – така е със запека. Днес започнах да мисля, че Румен Петков е развързал кесията за лобиста от 4-ти километър, за да успее Гоце. Но това е за добро. Така на следващите избори няма да има БСП.

Сватовница: Роси, в теорията на игрите има концепция наречена “Дилемата на затворника” – опростено – въпреки, че е взаимно изгодно да си сътрудничим, ние избираме да се спасяваме поединично. Няма как да живееш в блато и да израстваш в блато и да поискаш то да пресъхне.

антиФридман: Ачо,

1. приветствам начина, по който поне частично, но струва ми се искрено сподели свои чисто лични житейски неща.

2. относно притесненията ти, че д-ра не влиза в дискусия. Сигурен съм, че в момента пише и в неделя или понеделник ще има изненада. Поне така си мисля (или се надявам).

3. смути ме изнесения от теб факт, че въпреки БГ университета и по на Запад такъв и поживял там, чак след 3-4 правителства си проумял, че нищо не се променя. Ами то си беше ясно още от Кръглата маса, Луканов + Максуел + Сорос, откритото признание на Луканов, че “Костов е нашия човек”, че “по-лесно ще се разберем с Жельо като президент, отколкото с П.Дертлиев”. Не посветените, а разсъждаващите разбраха, че схемата е да нахраним яко примерно около 1000 – 2 000 от уж различни цветове, отколкото да бъхтим неистово за някакво имагинерно благоденствие на 7-8 милиона.

4. И е прав д-ра, че след всичко което ни се случи за тези 20 години, всеки е в правото си да се пробва за Водач.

С уважение и както викат по някои краища на Родината, ако има нещо, няма нищо (демек-извинение).

пена: Като представител на селото имам уважението към по-учените. От няколко дни с интерес следя полемиката в сайта на Д-ра. И какво прозрях - че учен човек не е равносилно на добър човек. Иначе нямаше безспорно образовани и умни хора да са на противоположни мнения относно доброто за родината ни. А за да тръгнат нещата към добро са ни нужни добри Човеци.

Иван Иванов: Пена, не съм убеден, че добри човеци ще свършат работата. За това са нужни лидери; за да си лидер, трябва да вземаш решения, а няма универсално добри решения. В България няма лидери, които да са носители на някакви идеи, с които да обединяват. Може би разсъждавам наивно, но вероятно Бойко Борисов имаше такъв шанс. Още като кмет на София можеше да тества различни управленски варианти, които по-късно да приложи в по-голям мащаб като министър-председател. За това му беше нужен екип от хора с идеи, знания и опит. Той обаче остави всичко в ръцете на Цветанов, който не може да понася хора с по-голям капацитет от неговия и така критериите за селекция паднаха практически до дъното.

И точно това е тезата на Доктора – след това правителство, абсолютно всеки може да заяви сериозни претенции за управлението на България. Само сред пишещите преди мен изглежда, че има доста компетентни хора за едно смислено правителство (Не, г-н Грънчаров, Вие уви не сте сред тях).

Veselka: Точно така! Сигурно въобще не държи да има читатели. Ние следващия път го четем, само за да видя какво ще каже по въпроса с форума, за това как успя да разгорещи страстите на някои недотам цивилизовани индивиди, които сметнаха, че са “по-равноправни” и дали въобще ще каже.

Ако не ще си направим някаква комп програма с малко “Не ли?”, “Ало пенсиите”, “А пък оня ден” и т.н.

Acho: Право в десятката!

Ятак: Докторе, не идвай! Има засада! Докторе, не идвай! Има засада!

Ятак: Видя ли, докторе!!!

Ачо: Е, “Докторе”?

Защо в кавички, надявам се да се сетиш, учен човек си. Ама учен, не означава непременно интелигентен и обратно. Моля, никой друг да не се засяга и да не отговаря вместо “доктора”; той не е малък, може и сам да отговори ако иска.

Както можа да видиш от коментарите под статията, хората които те четат са определено интелигиентни и мислещи. Статиите ти досега бяха не само забавно злободневни, но и с претенции да е нещо много повече, за дълбок смисъл. За мислещите и интелигентни хора. Останах страшно разочарован да разбера, че това не е така. Явно и други са. И не се притеснявай, пак ще те четат, но вече само за развлечение, както шоуто на Слави, Каналето и кой да е друг клоун. А хората тук те имаха за нещо повече. И очакваха от теб нещо повече. Но не го получиха, както не го получиха и от Премиера, нито от правителството, нито от Костов. Тогава ти с какво си повече от тях, та нямаш статия в която да ги пропуснеш?

Те, хората, ти го казаха в прав текст отгоре. И сценарият ти вече им е напълно ясен. И директно те питаха, бе що отявлено статията звучи като политическа услуга? Ми, то, ако знеш в некои квартални кръчми какви сербеци има и как я бистрят политиката и с какви изрази и лафове коментират, само да ги преписваш тука ще ти се увеличат читателите двойно.

Че на хората отсега им е ясно какво ще видят: Бойко това, Цеци онова… Пък царя (или който и да е друг)… Аллооу, пенсиите… А пък един… леле, мале! Жив да не бех. Не ли?

И разбира се ще има обичайните реплики: Ашколсун Докторе, Бравос, добре че си ти да ни кажеш и обясниш с думи прости, трепачка си, обичаме те! Но дори и те няма да видят поне едно мерси от теб.

Е, хайде, със здраве “докторе”. Всички тръпнем в очакване на новите бисери до които ти, от висотата на величието си, милостиво ще ни позволиш да се докоснем. Само дето цената им доста рязко падна. И едва ли някой вече ще търси някакъв дълбок смисъл в думите ти.

1 наум: Ангеле (Грънчаров), скрий се бе, спри се бе!!! Аман от тебе, бе Ангеле (ака Acho; ака Ачо)! Сам си пишеш и сам (с друг ник) си отговаряш. Ама пипето ти не стига да изфабрикуваш два различни образа, че от тях по различен начин да громиш автора на статията.

Ти вярно не си от опасните луди, ама си башка луд, бе Ангеле! Една трета от постовете тук са твои (под различни имена). Подивя като чу за твоя единствен бог – Костов – “лоша” дума. По това се познава що за стока си.

Един съвет – ако искаш да доживееш до старини, спри със злъчта, скрита във всяка твоя дума. Че те трови самия теб.

len: Божее, ако още има хора дето се вълнуват от Костов?!

4udo: Бря, бря, бря! Голямо чудо, голямо нещо! Не мож’ му се начуди!

Да допуснем, че Доктора е платен драскач; да допуснем, че читателите му са недостойни да бъдат граждани на тази държава и да бъдат управлявани от Този управник (Генерала). Дотук добре. Но не мога да разбера какво правят в Този сайт хора-интелигентни, хора с блестящ ум, хора-титани на мисловната дейност като грънчаров, тенев, анонимка, ачко и т.н., Нима някой злодей ги е вързал пред комютъра и ги кара насила да четат писанията на Доктора?!

МАРШ ОТ ТУКА БЕ, МЪРШИ С МЪРШИ!

bravo: Браво! Чудото сложи точката и удивителната (ръкоплескания)! То чудно написано, особено – Марш мърши! В това последното е и характеристиката на вашата личност.

Не взимайте под крилото си Доктора, защото така му вредите. Ако не трябва да има коментари, да бъдат премахнат или да има надпис – коментарите да са само хвалебствени.

1 наум: Ангеле, прочети отново какво ти писах. Гледай по-спокойно на живота, че много отрова си насъбрал. Надявам се все пак да се вслушаш. Написаното от теб те издава, независимо под какъв ник се криеш. Успокой се, Ангеле.

4udo: Бравчо, ако не си забелязал пиша коментар за пръв път, а чета Доктора от години. Когато гледам телевизия и някой канал не ми хареса, просто го сменям; когато слушам радио и не ми харесва, просто сменям станцията; когато ми попадне “жълт’ вестник, просто не го чета. Не мога да разбера как така има хора, които системно не харесват Доктора, системно го четат и системно го оплюват. Не е ли далеч по-резонно системно да го избягват???

П.П. Не съм взел никого под крилото си - не съм нито ангел, нито адвокат, нито меценат - аз съм обикновен човек, не като повечето грандомани, които коментират статиите на Доктора…

bravo: Понеже още съм тук – Г-н/Г-жа 1 наум, чета отдавна, но пиша за първи път тук и понеже не съм много наясно, явно написаното се отнася за мен. Това да ме припознавате в Ангел Грънчаров е чест за мен, защото той е философ, доколкото разбирам, а аз също съм обикновен човек (като Чудото). Освен, че ме зарадвахте, доста ме разсмяхте, а сигурно развеселихме и Доктора.

Така де, няма само той да ни разсмива. Не харесвам какво пише Тони Филипов за г-н Костов, когото много уважавам - и който за мен е един достоен човек; но пък ми харесват други неща които пише, особено когато създават добро настроение.

4udo: Интересно, т’ва трябва да се нарича избирателно чувство за хумор?! Имаше един виц който е доста показатален за подобен remote control на смеха:
– Пешо , вярно ли жена ти знаела френски?
- Не бе, едо пишлеме от махалата я научило…

Мдааам, на пичовете в махалата, дето се бъзикат с Пешо им е смешно, но на наш Пешо -едва ли… Та в тоя ред на мисли: на “безпристрастните” читатели на Доктора всичко им е смешно, само да не е нещо за ГЕНЕРАЛА, че Он е божество….

bravo: За последно да отговоря и на Чудото, а и ще си припомня таблицата за умножение. Не знам за какъв Генерал говорите, но да се осмива и иронизира някой, трябва да е за нещо, което е характерно за дадения човек или обект, и да има поне частица истина, а не да се повтарят до болка повтаряни думи, повечето от които са грозни лъжи. Това не добър хумор!

4udo: … да бе, Тоя беше КОМАНДИРА… взех да ги бъркам - 20 години мутри, лъжци и михлюзи… то на човек да му се доповръща от прякори…

Veselka: Не съм аз Ангел белоснежен ама като гледам и много от апологетите тук не са добрите малки феи също. То една апологетика, малко като синдрома на Турет… Докторе, с такива приятели не Ви трябват врагове! Хресвате ли си форумните фенове?

Ангел Грънчаров: Капка Вачева:

“Днес никой не пита защо Жан Виденов или Симеон Сакскобургготски не са направили това или онова. На фона на слабите им управления всяка претенция би била нелепа. За общественото съзнание е ясно, че от слабите политици не може да се очаква много. Затова и няма изисквания към тях. Но към големите политици, които могат да се справят с големите обществени въпроси и очакванията са много по-големи.

Огромният брой въпроси около личността на Иван Костов в поступравленския му период идва от няколко обективни факта:

Първо, успехът му като министър-председател.
Второ, неотговорените въпроси по време на неговия мандат.
Трето, двегодишното му мълчание след това.
Четвърто, уникалната по мащабите си клеветническа кампания срещу него.
Пето, огромната омраза и злост на неговите врагове, която успя да достигне до една част от хората.
Шесто, безкористната обич и доверие на неговите съмишленици и привърженици.

Какво щеше да бъде България днес, ако през 1997 година Иван Костов не беше дошъл на власт? Моята оценка като журналист и гражданин за Иван Костов е, че той издигна от руините на посткомунизма днешната съвременна България, откъсна я от руската орбита, изгради визия за бъдещето й, успя да наложи тази визия дори на своите опонентите и сложи началото на новия път на България към цивилизования свят.

Както у нас, така и в другите страни, рядко се появяват такива ярки политически лидери. Те са тези, които оставят трайна следа в историята на страната си. В световен мащаб през ХХ век такива фигури са Рузвелт, Аденауер, Тачър, Рейгън, Кол… Техните продължителни реформаторски мандати са резултат на обществен разум и инстинкт за национално самосъхранение. Нашият самосъхранителен инстинкт се оказа обаче по-слаб и прати Иван Костов в опозиция. Истински проблем за България е, че разполага с един държавник реформатор, който не можа да завърши започнатите от него реформи.

Всичко казано дотук, определя Иван Костов като политик, към когото не можеш да бъдеш безразличен. Това е неговата съдба.”

ясминка: Филипов, мислех, че аз имам абстиненция, ама тия ме минаха…

Николай: Цитатът на Ангел Грънчаров изчерпва темата и обяснява нашата гледна точка.

А към ясминка ще се обърна с цитат от д-р Филипов: “Млъкни бе, жено, руса жено!”


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

събота, 21 април 2012 г.

Америка е пазител и гарант на свободата и демокрацията по света

По едно много старо мое есе (виж: Какво за мен е Америка?), написано е преди повече от 5 години, през годините се е провела дълга и многопосочна дискусия (75 коментара); един човек ми обърна внимание върху нея, което пък ми даде възможност да открия едно, по моя преценка, интересно разсъждение (с позоваване и на Б.Ръсел) на коментиращ с име Стоян; решавам да му обърна специално внимание за да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво този човек пише там:

Разбира се, Америка е пазител и гарант на демократичните режими по света. Без нея, както правилно се изтъква, в света биха доминирали недемократични режими като Русия и Китай и мнозина от тези, които днес са против Америка, биха се видели в много по-голямо чудо.

От това обаче не следва, че всичко в Америка е достойно за възхищение и подражание. Картината е много по-диференцирана. Въпреки Платон няма идеални общества и всяко общество има силни и слаби страни. Демокрацията е най-доброто решение дотук, но ако се вгледаме, ще открием, че някои ОТДЕЛНИ, извадени от контекста елементи на други обществени устройства като аристократични системи, социализъм и т.н. сами по себе си са по-добри. Не и, разбира се, тези системи като цяло.

Друг въпрос е, че Америка в последните 50 години е деградирала в резултат на консуматизма и пазарния хедонизъм. Старите американци бяха хора от съвсем друго тесто. Именно те направиха Америка силна, но тях ги няма вече и упадъкът на страната е неудържим. (Бел. моя, А.Г. Моя милост чува откакто се помни тия приказки за "неудържимия упадък на Америка", а и добре зная, че така се е писало и говорило и дълго преди да се родя, а аз съм вече стар човек; тъй че, не мога да скрия, такива приказки съвсем не ме впечатляват; уж Америка е в "неудържим упадък", уж "гние" и "прогнива", а пък така съкровено желаната - от левичарите по цял свят - нейна кончина все не иде и не иде, напротив, Америка става все по-силна и богата.)

Интересни мисли за Америка не от кого да е, а от големия философ Бертран Ръсел (иначе, както е известно, политически левичар) от книгата му „Завоюването на щастието” от 1929.

Конкуренция

Ако попитате някого в Америка или пък който да било бизнесмен в Англия кое най-много му пречи да се наслаждава на съществуването, той ще каже “Борбата за оцеляване”.

Но с “борбата за оцеляване” те в действителност имат предвид борбата за успех. Когато хората се отдадат на тази борба, те не се страхуват, че утре няма да имат какво да закусят, а че няма да успеят да засенчат ближните си.

Ако американският бизнесмен трябва да стане по-щастлив, първо трябва да промени убежденията си. Докато не само желае успеха, но и с цялото си сърце и убеден, че човек е длъжен да преследва успеха и че човек, който не прави това, е достойно за съжаление същество, животът му ще остане прекалено концентриран и прекалено пълен със страхове, за да е щастлив.

Да вземем нещо просто като инвестициите. Почти всеки американец ще предпочете да вземе 8 процента от рискова, отколкото 4 процента от сигурна инвестиция. Резултатът е, че има честа загуба на пари и постоянно опасения и страхове. Аз обаче мисля, че от парите бих искал да добия свободно време и сигурност.

В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак.

Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив, ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо, ако всички други компоненти се жертват, за да се добие успех.

Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии.

Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не най-влиятелните и уважавани. В Америка е различно… Колкото до професорите там, те са наети слуги на бизнесмените и поради това са по-малко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа.

Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност… В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините… той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време.

Акцентът върху конкуренцията в модерния живот според мен е свързан с упадъка на цивилизационните стандарти, както трябва да се е случило в Рим в епохата след Август. Мъжете и жените сякаш са станали неспособни да се наслаждават на по-интелектуалните удоволствия.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

петък, 20 април 2012 г.

Всички махнали се от България казват, че не парите са им били проблема, а простотията

Като поставих вчера във все същата дискусия, която тече под писанието на знаменития д-р Филипов, ето този крайно неприятен за някои въпрос Има ли морал в журналистиката, трябва ли да имат съвест пишещите, опитващите се да ни манипулират люде?, самият доктор, разбира се, сякаш изпадна в словесен ступор, не знам, не само аз, но и обожателите му са в нещо като вцепенение; мълчи стоически докторът, днес е време да излезе новото ми писание, да видим дали изобщо ще пише, или е постъпил в болница; това ще се разбере днес; а ето как все пак протече дискусията след моето обаждане, любопитно е, нека да стои тук, та да се чете от признателното потомство, което може би ще поиска един ден да разбере колко ни е бил акъла; да, нашият акъл, на т.н. "съвременни българи":

Acho: Струва ми се, има нещо нередно тука… Ако това ще е блог, редно би било авторът да участва в дискусиите, да отговаря на въпросите и на критиките. “Докторът” никога не го прави, нито веднъж. Пуска си коментарите и заключенията, добре, винаги е интересно да чуеш нечие мнение (стига да е обосновано). Но ако това ще е блог, нечието (в случая на доктора) мнение би трябвало да е начало на дискусия и съответно някой може да има различно мнение по въпроса (също обосновано). Това тук е просто (как да кажа по-меко) надплюване.

Интересно ми е само, доктора ако чете коментарите, просто се смее или просто се чувства велик от това какво голямо надплюване пораждат мислите и изказванията му? Това не е за интелигени хора, а за примати. Виждам, че има интелигентни хора тука, които изказват и аргументират обосновано мнението си, но те бързо биват оплюти от приматите, които са постоянната публика и за които (основно) са насочени писанията на д-ра. Той затова и не коментира – едно е просто да се подхвърли тема за плюване, а съвсем друго е да поведеш диалог (то не е само да искаш, трябва и да можеш). Щото и аз като д-ра съм учил това-онова, един-два университета също надалече и като всеки българин имам мнение по всеки въпрос, но влизам в спорове само с интелигентни хора, а не с говорящи маймуни.

Хайде, който тука не се има за примат да помълчи малко; доста мнения се изказаха и дори зачатъци на дискусии; сега да видим дали Доктора би отговорил нещо дали би повел диалог както е редно за един лидер на блог. Ако отговори, това може да даде начало на нов размисъл и дискусии (зависи какво и как ще отговори). А ако не отговори…. е, хората ще могат да си направят изводи, да си намерят истински блог и да оставят приматите да подемат с радост новото плюене което ще им бъде подхвърлено от лидера на този “блог”. Е, хайде със здраве!

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, ето във връзка с това изказване на Acho моя милост взе думата и написа ето този текст, който надолу бива подложен, както ще видим, на "унищожителна критика":

А.3: Човече, наистина мястото на текстове с такава дължина не е в чужди блог пространства… Аз лично не те чета, не защото нямаш какво да кажеш, а защото е като да отидеш на чужда сватба с бяла рокля…

Мечо Пух от Редута: О, загубил разума си философе! Защо пишеш пак, без да си взел хапчето/тата? Прав е докторът да не ти отговаря, а да обръща внимание на малкото си внуче. Дали не е наистина безсмислено за него и пациентите му да се потапят в марианските дълбини на твоята суета. Ако ще кандидатстваш за постоянен пациент на блога, те съветвам да прекръстиш списанието си на “Диагнози”, като започнеш с описанието на твоето заболяване-графомания (за съжаление често срещана във времена на кризи). По-кратко, ако е възможно!

антиФридман: ГРЪНЧАРОВ, друго сравнение освен “изгладнели софийски псета” във всеки постинг не можеш ли да измислиш? Банално, скучно. И много и излишно морализаторстваш. Все пак не сме в детската градина. Тук е по-весело, острумието (поне според мен) е за предпочитане, включително и самоиронията. Стига постинги (като твоите), приличащи на цели уводни страници на единствено правилния “Работническо дело”.

Veselka: Предлагам форумът да се раздели на две части: “Ръкопляскане” и “Мнения”, защото ръкопляскащите много се дразнят на тези, които разсъждават.

N.: Грънчаров, графоманията я упражнявай в собствения си сайт.

Иван Иванов: Г-н Гранчаров, болничните са ви дадени, за да си почивате и да се погрижите за здравето си. Не се преуморявайте с твърде много писане, за да можете да се върнете по-рано при учениците си. Със сигурност им липсвате и 25-минутни видеопослания към тях, едва ли запълват празнотата от часовете без вас.

Ангел Грънчаров: Наистина съм трогнат от толкова топлите грижи за моето здраве… такава човечност… такава сърдечност… ще се разплача… разплаках се… благодаря много! Такова бликащо отвсякъде човеколюбие не бях срещал… благодаря ви, толкова великодушни хора!

2 наум: Ангел Грънчаров, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ачо. Или си мислиш, а?

Acho: Мммдааа…, доста се изказа след мен виждам. НО, не виждам ДОКТОРА. А пък единственият, който отправи смислен коментар, беше г-н Грънчаров. И наистина не бих имал нищо против да го взема, щото май с него може да се говори и дискутира, и то интелигентно. А с доктора – не. То, затова не ви се харесва той, щото е на ниво, което надхвърля значитено вашето (и това на д-ра).

Човекът се опитва да нарави нещо различно, да ви покаже нещо дето да ви накара да почнете да мислите и от друга гледна точка, но среща яка бетонна стена. Плътен мозъчен кокал… Прочетох и няколко броя от списанието и блога му. До вчера не знаех че го има. Браво, г-н Грънчаров! (Ще ви пиша отделно на вашия и-мейл). Нивото му е в пъти над това тук, и май това е проблемът – отхвърляте всичко, което не разбирате - и дори не желаете да се опитате, па било и само от уважение. А коментар от доктора да видяхте??

Те затова и аз не ви се харесвам – неприято е да видиш че някой друг може да е прав или да знае повече. За довиждане ще ви кажа една стара мъдрост (ма се съмнявам, че освен г-на Гр. някой ще я вдене):

“Не спори с глупаци, те първо те принизяват до тяхното ниво и после те бият с дългия си опит.”

2 наум: Ачо, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ангел Грънчаров. Или си мислиш, а?

Сватовница: Reduta.bg може да се похвали с първата двойка, открила любовта тук. Да пожелаем много щастие на Acho и Ангел Грънчаров. Горчиво!

Acho: До тези двамата отгоре… свата и няколкото наум. Коментарът е просто излишен; там си ви е мястото – в Чалгария. И вие яд на всичко и всички щото не сте никога успели в нищо и никога нямя да успеете. И най ви е яд на тези дето са успели; “я не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле”. Е, затуй се махнах – от такива като вас.

И всички, които съм питал по света, махнали се като мен, казват, че не парите са им били проблем, а простотията. Ама гледам нещо на чалгаджиите вече не им е кеф, никой не ги ще никъде, и никой не ще да работи вместо тях. Пък те освен да завиждат, друго не знаят. И ги е яд. Ми те тия, дето могат, си отидоха почти всички.

От време на време като се сетя за Родината, попрочитам това онова и ми минава; нищо не се е променило от 20 г. Вижте си заглавията на вестиците оттогава ако ви стиска. Приличате ми на настръхнала котка, завряна в ъгъла и почти изтощена, няма сили вече да даже да хапе, затова само съска и ако някой мине по-близо се опитва да го одраска. Та, стойте си там и съскайте отдалече, хапете се отзад, то сте само за смях, даже не и за съжаление.

А, и още един лаф за сбогом: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?”

N Безум: Acho, ти голямо сбогуване направи… но как точно разбра откъде пишем и още повече колко сме богати?

Ангел Грънчаров: И аз да кажа нещичко, така и така се отвори дума. Ако аз пишех под псевдонима Acho, за което бдителни другари остроумно ни предупреждават, барем щях да си избера друг псевдоним, та другарите да не ме раздегизират и разконспирират така лесно Бъдете сигурни, таваришчи, нямаше да се издам така баламски. :-)

Прочее, д-р Филипов е най-изтънчен стилист и по особеностите на изразяването на Acho и на моя скромна милост би могъл да се произнесе един вид като експерт. Да, ама негова милост мълчи сякаш е дала обет за мълчание – и за непорочност в отношенията си към простосмъртните. Както и да е.

А иначе няма какво да добавя: чалгарията явно се е довлекла и тук, в този иначе чудесен сайт, и е завладяла пространството за коментиране, особено под писанията на любезния ни домакин. Моя милост чете с възхищение други автори в този сайт, чест и почитания тям, и д-ра го чета, разбира се, и ще го чета, щото и аз се впечатлявам от разните му там чудати родни феномени, сред които и докторът, да не говорим пък за обожателите му, заемат, безспорно, най-почетно място.

Затуй предлагам ето това: докторът и по-чевръстите му обожатели, които имат технически умения, да направят така, че лоши хора и мърморковци като мен и като моя адаш Acho изобщо да не могат да четат прозренията на този най-любим майстор на словото; самият сайт като ги надуши, да ги гони, сякаш до статиите на д-ра е завързано зло софийско куче; ето това си позволявам да предложа.

А иначе хубав ден на всички! Бързам, простете, тоя път ще съм пределно лаконичен…

Алф: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?” E-eй, най-сетне! А аз си мислех, че никой от соросоидите няма да развее байряка с устата и правото черво!

четвърта българка: Ха, Ха, ха… Тоя народ хептен е изперкал. Може да са умни, ама яко ги тресат разни мании и налудности. Ачи, я питай тогаз колко е богат твоят любимец Грънчаров - нали е умен?! Бъркаш нещо основни неща тук - в милата ни Татковина умен не означава непременно богат - примери бол. И леко с обидите, че пяна ви излезе на устата...

антиФридман: Ачо, по всичко личи, че ТИ “съскаш от далече”. Като си толкова добре ТАМ, какво ти дава право да ненавиждаш и обиждаш хората ТУК. В цялата човешка история, включително и българската е имало умни и будни хора, живели и ТУК и ТАМ-някъде. Левски е бил ТУК, а Ботев е бил ТАМ, но се е върнал ТУК с чета и пищов в ръка. Ти как ще се върнеш тук? Я ми кажи за пример ли са не единиците позабогатели имигранти, а десетки хилядите, миещи кенефи, чинии, сменящи памперси, берящи портокали, домати, маслини. Последният ти постинг е буквално отвратителен и пропит от омраза. Дано наистина да е за “сбогом”.

Сбогом.

четвърта българка: Ачи, нека ти кажа и още нещо: Като гледам колко е производителен тоя Грънч. - по едно философско произведение до преди обед избичва, а за след обед по още едно, направо титан, цял Достоевски (да ме прости Господ за сравнението) да се чуди човек защо се занимава с нас – нисшите духом?!

Ангел Грънчаров: Понеже докторът-сиромахомил, явно, е възпитал обожателите си в съвсем неправилно разбиране на думата “богатство”, както си личи от една реплика, отправена директно към моята скромна особа, съм длъжен най-тържествено да декларирам:

Моя милост е много богат човек, страшно богат, толкова, колкото не можете да си представите! Самият Бил Гейтс, самият Уорън Бъфет (тъй ли се викаше?), даже самият Путин не могат да се мерят с мен по богатство!

Това исках само да декларирам щото се почувствах засегнат на чест…

ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, както забелязвате, продължава с пърна сила, който иска да я проследи или да се включи, да заповяда ето ТУК >>>.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

О Рussy Riot и о болгаро-русский "православый талибан" Николай

Помествам и тук своя статия в моя рускоезичен блог; засега нямам възможност да я преведа на български, но и това ще сторя тия дни:

В своем основном текстовом блоге - потому что у меня есть и видео-блог, и образовательный, и дискусионный, и практически психологический, и философский журнал, его имя ИДЕИ, и другие блоги - я опубликовал болгарский перевод статьи Алексея Широпаева Рussy Riot: вызов средневековью; вот эту публикацию на болгарском: Путинска Русия затъва в средновековен имперски деспотизъм и обскурантизъм. (По русски: Путинская Россия утонула в средневековый имперский деспотизм и обскурантизм; я не уверен, что падежи правильно поставил, мне вообще с падежами в русском трудно, очень даже.) Я дал такое заглавие только потому, чтобы публикация в моем блоге не мешала оригинальной в поисковых машин.

Мне кажется, что те явления, феномены и процессы, которые автор описывает в своей замечательной статьи, характерные также и для Болгарии. Потому и статья, по моему, имеет большого смысла и для нас, болгарских граждан и демократов. Чуть не забыл написать: перевел на болгарском эту статью преподаватель (доцент) в Новом болгарском университете Момчил Дойчев, с которого я знаюсь еще с времен до 1989 года. Я ему благодарен, что он мне предоставил для публикации свой перевод.

Мне хочется упомянуть интересный факт: в Пловдиве, в городе, где я живу, есть владыка, или митрополит - многие, в том числе и я, называем его мУтрополитом, слово "мутра" по болгарски "рожа", а также и неологизм, который означает "бандит") которого я также называю "православным талибаном", его имя Николай. Он молодой, конечно, он закончил Московскую духовную академию, мне даже кажется, что он именно является уполномоченный представитель "православной" путинской России по управлению делами Болгарской православной церкви. Я даже уверен, что он будет и будущий болгарский патриарх после смерти престарелого партиарха Максима, ставленика и любимца диктатора Тодора Живкова. Вот такие дела.

Вот этот Николай стал известным и прославился тем, что назвал папа Йоан Павел Второй, великий польский папа и антикоммунист, назвал его "еретиком". Когда папа Йоан Павел Второй, уже очень старый, был на визиту в Болгарии, Николай, тогда работавший в Патриаршеской катедралы в Софии (ее имя, кстати, "Александр Невский", русский святой, он вам, конечно известен; я сам не знаю однако почему его в Болгарии так много уважают болгарские отцы церкви, что назвали основной болгарский храм его именем!), значит, этот Николай тогда распорядился чтобы раставить охрану перед олтарем с приказом: не пускать папу в олтарем, потому что он еретик и оксвернить храм! Вот такой он наш будущий патриарх, сущий талибан, спасибо, братушки, вы его хорошо воспытали!

Вот такие дела. Много еще можно расказать о этого Никалая, он, многие так думают, не в своем уме. Еще один маленький пример, даже два. Уверен, что вам будет интересно:

В Пловдиве есть храм митрополии, его има "Света Марина". Древный храм, с оригинальными стенописями (фрески), верующие ходили там по античные каменный сплиты (есть такое слово, я правильно его употребил?) и так далее. И вот, этот храм неудержимый Николай приказал "модернизовать": распорядился чтобы стены храма облепить... пластиковыми греческими обоями, на которых нехудожественные (у нас говорят "кичозными", не зная есть ли такое слово в русском, надо проверить?) изображения религиозных сюжетов, а пол храма обставили с мрамором, прямо с бетоном уничтожив античные сплиты, на которых ходили верующие веков назад! Сущее кощунство! Но Николай, конечно, отрицает и считает, что он, уничтожая памятник средневековой больгарской культуры, сделал ему благо, а не осквернил его! Вот такой он молодец наш (ваш) Николай!

И второй подвиг того же Николая. В деревне (городке) Батак есть маленкий храм, в которою во время Апрельского востания против турок болгарские мюсюлмане с ятаганами и топорами убили, обезглавили тысячу людей, стариков, женщин, детей. Даже пока еще можно увидеть кров по стенал этого храма, святое место, который был музеем; люди входили в это ужасное место, там есть также кости убитых, это, всущности, еже не храм, а гробница. Да, но бесный Николай не думает так: он превратил храм в действующим, чтобы в нем могли теперь уже проводить и сватбы, представляете себе?! Тоже "модернизировал" храм как мог, пока еще на кровавые стены не положил пластиковые обои, но и этого можно ожидать. Он, простите, сумашедший. Наш (ваш) Николай! Будущий русско-путинский патриарх Болгарии!

Простите! Мне плохо. У меня позывы к рвоте! Надеюсь меня понимаете. Простите за ошибки! Я уже 30 лет как не писал по русски, с тех времен, когда был студентом Санкт-Петербургского (тогда "Ленинградского") университета. Если не знаете, я вам объясню: город Петра Великого тогда, в ере коммунизма, считалось что был создан Лениным, потому и он назывался тогда "Ленинградом"). Теперь уже положительно рвану, простите! Пока!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 19 април 2012 г.

Путинска Русия затъва в средновековен имперски деспотизъм и обскурантизъм

Рussy Riot: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Автор: Алексей Широпаев

Три девойки, с плетени маски на лицата и къси поли в ярки цветове, се хвърлят пред олтара, "колежките" им пък танцуват. След което охраната ги прогонва. Действието се развива във възстановения московски катедрален храм "Христос Спасител". "Майко Богородице, изгони Путин!" - това са първите строфи от песента, с която пънкарките от групата "Pussy Riot" озвучиха видеото, документиращо "щурма" на катедралата. Момичетата от "Pussy Riot" осъществиха тази си акция на 21 февруари. Както самите те разказват, протестът им е бил насочен не само срещу Путин, но и срещу официалната православна църква - заради обвързаността й с кагебистката власт и заради средновековно-архаичните структури.

Не зная кое е подсказало на участниците от групата Рussy Riot идеята за тяхната акция в Храма на Христос Спасител. Най-вероятно безпогрешната артистична интуиция, а не просто анализ. Както и да е, акцията се получи не само смела, по право заслужаваща да се нарече граждански героизъм, но и имаща огромен смисъл.

Антипутинският пънк-молебен в Храма на Христос Спасител – това е, не се страхувам да кажа, направо гениално. Това е предизвикателство не само към Путин и системата на неговата власт. Това е предизвикателство и към официозната църква, сраснала се с тази власт, с тази държава. Храмът на Христос Спасител е видимо въплъщение на тържествуващата държавна църква, стремително и органично запълнила идеологическия вакуум, възникнал след изчезването на КПСС.

Именно Руската Православна Църква помогна на значителна част от постсъветского население да преодолее кризата на идентичността: съветските хора без особена драма станаха православни. Главното е, че при това те запазиха вътрешния си комфорт и възможност да получат прости отговори на сложни въпроси, доколкото смисловата матрица на тяхното съзнание не се измени: Западът си остава враг, а Русия, както и по-рано, върви по свой собствен особен път. Освен това традиционната враждебност на руското православие към Запада придоби нова, метаисторическа и метафизическа дълбочина, също както и руската „изключителност”: митологемата за противопоставяне на „света на капитала” се обнови смислово с противостояние и на „царството на Антихриста”. Православността за мнозина стана легитимация на тяхната различност – разбира се по отношение към Запада, неговите ценности и целия негов начин на живот.

С помощта на РПЦ съветското сякаш се превърна в „российско”, от което е било и породено. В резултат „росийското” стано по-злокачествено и гротескно. Вторичен концентрат, историческа изостаналост, в които причудливо са смесени и Московското царство, и романовската империя, и СССР – ето това е путинска Русия. Ролята на РПЦ в нейното формиране е огромна – тя е съпоставима само с аналогичната роля на КГБ, с която църквата е свързана най-тясно още от 20-те години.

За това директно казват Рussy Riot когато пеят за „черните раса със златни пагони”, поставяйки едно до друго имената на Путин и патриарха Кирил Гундяев. Но работа не е само в това, че Путин и Гундяев, са, така да се каже, колеги по служба от Лубянка.
Работата е в това, че днешният съюз на чекистската държава и чекистската църква е по същество руски византизъм с неговата т.н. „симфония на властите”: светска и духовна, за което с възторг пише „православният експерт” Кирил Фролов.

На времето Николай Бердяев проницателно отбелязва: „Русия никога не е излизала от средните векове”. Не излезе и през съветския период, доколкото болшевизмът, както пише Александър Янов, „разруши формата на руската политическа система за да запази нейната полувизантийска средновековна същност”. Да я спаси от от Февруарската буржуазно-демократическата модернизация.

Това става особено явно в периода на сталинското благоволение към РПЦ, когато съветските празници са вписани в Православния календар заедно с Църковните.
Мнозина – и охранители, и либерали – виждат в късния сталинизъм изпълнение на пророчеството на византиста Константин Леонтиев за „православен цар начело на социалистическото движение”. Но Сталин все-пак не стоя със свещичка в главния тогава Елоховски събор – на пълната „симфония” пречеше партийният билет...

Путинизмът стана поредният откат към средневековна политическа система след още една неуспешна буржоазно-демократична революция - от Август 1991 г. Единственото, което действително исчезна след Август-91, е официозният марксизъм-ленинизъм - и без това вече отдавна мъртъв. Но руското средновековие остана практически неприкосновено. Нещо повече, то се оголи, доколкото сега престана да се нуждае от реторическо съобразяване с диамата. Остана само едно, с което да се съобразява – Конституцията, декларираща светския характер на държавата. Обаче всъщност на практика РПЦ отдавна има неофициалното положение на държавна църква, постоянно потвърждавана от недвусмислените жестове на властта.

Тук е същата история, както и с федерализма – макар и провъзгласен в Конституцията, но на практика го няма, на практика имаме империя. Така е и с президентската институция, която всъщност е осъвременена форма на царско самодържавие. Днешната Русия като цяло напълно съответства на онзи базисен модел, заложен още от Иван Грозни: монархия, осветена от църквата. РПЦ е една от най-важните държавни интитуции, призвани да укрепят лоялността на обществото към съществуващата власт и да придадат исторически смисли на Русия, изтодни на Кремъл.

Самият патриотизъм, разбиран като политическа технология по обслужване на интересите на властта, се транслира днес преди всичко от РПЦ. Верноподаникът К. Фролов пише за това светло и благо: «Путин се заема да възстанови икономическия и геополитически потенциал на Русия, нейното обединение. Светейшият от своя страна възражда духовния потенциал на Историческата Рус, „оцърквява” "Великата Страна", със своето убедително слово разкрива опасността от чуждестранна интервенция в Русия, просвещава и народа, и Путин в духовните, църковни въпроси…».

Ето на всичко това и посмя да вдигне ръка групата Рussy Riot – оттук и толкова острата и сурова, полицейско-наказателна реакция на нейното действие в Храма на Христос Спасител.

Да, в няколко европейски страни има официални религии, но там те меко и надежно са опаковани в демократичните традиции, в правната култура, в гражданското общество, в особения манталитет, свободен от фанатизъм и обскурантизъм. Реакцията към Рussy Riot – и на държавата, и на значителна част от обществото – показва колко далече е Русия от изброените фактори на цивилизован живот. Девойките са хвърлени в затвора само за „неканоническата им молитва” за избавяне на Русия от властта на Путин и кагебесните попове.

При това, ще отбележа, че масов вестник с благочестивото название «Комсомолска правда» сериозно разсъждава за богохулство, при това като за углавно наказуемо деяние – и това в светска държава! Делото на Рussy Riot поставя Русия в един ред с такива забележителни страни като Иран, Пакистан и Саудитска Арабия. Напомням: в Иран наказват със смърт за «богоотстъпничество», в Пакистан – за прословутото «богохулство», а в Саудитска Арабия - за «магьосничество». И когато отечествен черносотнически сайт с удоволствие цитира православно-скандалния израилтянин И. Шамир, който смята, че нашите богохулнички „би трябвало да бъдат изгорени живи на брега на река Москва, пепелта им да се пусне по течението, а мястото на огъня да се посипе със сол... „- осъзнаваш целия реализъм на епизода от знаменитата антиутопия на Владимир Сорокин, където някой си блажен Амоня предсказал, че «втория аборт на Господарката ще се случи заради урочасване от стрелецка вдовица. С тази вдовица тогава народът лошо се отнесъл – завлекли я по Василевското надолнище към Москва-река и с куки я избутали и удавили под леда» («Захарният Кремъл»).

Здравей, 16-ти век!

За какво държат в затвора момичетата? За това, че са се опълчили на Путин? Но това е тяхно конституционно право. Молили се по неподобаващ според каноните на РПЦ начин? Но тогава това е чисто вътрешно църковно дело - и какво общо има с това затворът и съдът, ако църквата е отделена от държавата? Или, получава се, не е отделена?

Твърдят, че момичетата оскърбили чувствата на вярващите. Това, меко казано, е крайно дискусионно обвинение. Те са се молили на Богородица така както са сметнали за нужно. Необикновената, авангардна форма на молитвата им говори съвсем не за намерение да оскърбят някого, а, по-скоро, за юродство. Повторям, всичко това е предмет исключително на вътре-църковно разбирателство, но съвсем не и на углавно преследване, което показва само това, че ние живеем още в изостанала несъвременна страна, в която религията е неотделима от държавата, а агресивни фанатици бълнуват за разправа с еретиците.

Групата Рussy Riot хвърли предизвикателство на деспотичната, архаична държава и контролираната от нея църква, на лъжата, лицемерието и конформизма, на полицейщината, цинизма и безправието, слепнали се в една огромна, мръсна и воняща буца. Акцията на Рussy Riot – това е весела манифестация на здравия смисъл и достойнството в самия эпицентър на мрачната и безисходна фантасмагория на руския живот. Отстоявайки свободата на девойките, ние отстояваме своя разум (и разума по принцип) пред лицето на древното клерикално-полицейско мракобесие. Своето право да живеем в съвременния свят, а не в перманентните средни векове, където властват монархът, феодалите и поповете.

Превод от руски език: Момчил Дойчев


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Абонамент за списание ИДЕИ