Истината ни прави свободни

събота, 29 октомври 2011 г.

Идеята Гимназията по електроника в Пловдив да получи името на Стив Джобс не срещна подкрепа сред "учителското тяло"

Вчера се проведе заседание на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, на което моя милост постави въпроса за наименуването (кръщаването) на това училище на името на Стив Джобс. Опитах се накратко да аргументирам предложението си; появи се обаче шум, хората сякаш се развълнуваха от внезапно овладели ги бурни чувства, бях прекъснат, след това продължих, но останах с впечатлението, че не бях разбран.

Отвърна ми се, че процедурата за узаконяване на такава промяна в името била бавна; не можело да стане тази година; опонирах, като заявих, че щом е бавна процедурата, това само означава, че в спешен порядък трябва да я започнем, да я задвижим, та някога изобщо да свърши. Не можело, ала не се разбра по-точно защо не можело. Никой не стана да ме подкрепи. Пак се почувствах във вечната си битност: да предлагам някакви си там "екстравагантни идеи", а народът да ме възприема като луд и учтиво да мълчи. Крайно разочарован съм; имам чувството, че само аз сякаш искам да се уреди този въпрос, а други заинтересовани няма. Излиза, че повечето хора ги устройва името "ТЕТ-Ленин"; аз другояче не мога да си обясня такава една многозначителна реакция.

Някои учители даже почнаха да ми се подиграват, наричайки ме "Стив Джобс"; казват ми: "Ей, Стив Джобсе, накъде си се запътил?!"; намекват ми се, че единственото, което ще стане в резултат, е че най-много да ми излезе прякор; да ме нарекат "Стив Джобс"; типично българска психология; а някои, оглеждайки се страхливо, ми казват: "С теб сме, прав си!", ала внимават някой да не чуе, че са ми го казали; живеем в ХХI век, обаче ми се струва, че сякаш живеем в 50-те години на ХХ-ия век; ето ви пример каква огромна власт над умовете имат някои кошмарни умрели идеологии; страшна работа; обезсърчен съм, понеже ми се даде да разбера, че няма да бъда подкрепен; но понеже съм по темперамент борец, няма да се откажа. Какво изобщо ли може да се направи в една такава нелека ситуация?

На мен надеждата ми е в младите, в учениците. Ако някой изобщо може да разбере огромния смисъл на идеята училището ни да бъде наречено на името на Стив Джобс, то това са само те; те не се обременени от кошмарния товар на мъртвите идеологии и догми. Ще се обърна към тях; ще трябва с тяхна помощ да принудим инстанциите да се задвижат; ще трябва и с помощта на медиите да популяризираме идеята, та масовото съзнание да узрее за приемането й. Много е добра и идеята, предложена от един ученик: да се организира демократична процедура за избор на име и патрон на училището; да се направи нещо като референдум; това ще бъде за младите една чудесна школа по демокрация; трябва да разберат, че нещо зависи и от тях; в техните дипломи ще пише един ден "Гимназия СТИВ ДЖОБС", не в моята. Аз съм на мнението, че не бива по никой начин да се отказваме от плодотворни и напредничави (авангардни) идеи само защото инертното "обществено съзнание" не било узряло до необходимата степен на освободеност, та да ги приеме.

А пък тази сутрин, мислейки върху нелеката ситуация, пак ми хрумва една щура идея: да напиша кратко писъмце до корпорацията на Стив Джобс, именно до Аpple, като ги информирам за идеята, като помоля за тяхното съгласие, като им предложа да влезем в международни отношения помежду си, като си сътрудничим за по-качествено и модерно образование на младите. Убеден съм, че ако не другаде, то поне в Аpple, ако нещо е останало от духа на Стив Джобс там, ще ни разберат и ще ни подкрепят. Разбира се, няма да пиша писмото от мое име, а ще дам да го подпишат всички, които смятат, че не трябва да се изоставя насред път една великолепна идея - и учители, но най-вече ученици.

Българин, ако иска нещо да постигне с щурите си идеи, трябва да опита по-напред да бъде признат в странство, и ако там го признаят, едва тогава ще го признаят с половин уста и у нас. Прочее, допускам една грешка: ако го признаят в чужбина, у нас първом ще изчакат да умре, и едва тогава може и да го признаят. Това е положението. Спирам дотук.

Мъчно ми е, че една чудесна и способна да вдъхнови младите идея бива задушавана в зародиш по една най-българска причина: заради прословутия нашенски инат! Няма обаче да допусна това. Няма да мирясам, но ще изпълня мисията си на философ: философът съществува за това да насърчава, да помага добрите идеи да си пробият път - защото тъкмо те могат да променят живота ни...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство

И тъй, ето, и тия избори минаха: у нас винаги всяко чудо е за три, най-много за четири дни. Знаете ли, на мен най-чудното напоследък ми е ето това, моля да вникнете в затруднението ми: не мога да разбера как става така, че народът успява да разпредели гласовете си точно и именно така, както са предрекли социологическите питии или оракули?! Не е ли чудно как става това, а, моля ви да ми помогнете, да ми обясните, че сам не мога да го разбера.

По същия начин навремето Ницше, ако не се лъжа, умуваше над това как става така, че всеки ден се случват толкова събития, че точно да запълнят страниците на вестниците, от първата до последната! Не е ли загадка това, как ще кажете? Но да оставим Ницшевото затруднение, а да обърнем внимание, моля ви много, да се концентрираме върху моето: как пък при това положение, когато много наши съграждани бяха насила отказани да гласуват поради дългите опашки пред избирателните секции, народът въпреки всичко успя да гласува абсолютно така, както вещаеха социологическите оракули, т.е. ний, гражданите, успяхме бляскаво да потвърдим онова, което предрекоха нашите така щедро платени социологически весталки?!

Страшен народ сме, няма спор: въртим, сучем, ала предсказанията на социологическите врачки успяваме да потвърдим до последната запетайка! Грешка немаме! Пак смаяхме света. Снощният резултат от изборите може да се охарактеризира с поговорката: "Пито - платено!", толкоз! Колкото са ни платили, толкова и така сме гласували - няма да се излагаме я?! Ний, дами и господа, явно сме най-лесния за управляване народ, и това потвърдиха снощните резултати. Колкото си плати Боко на врачките, толкова му и гласувахме, ний сме изпълнителни, ний сме послушни, ний сме кротки и хрисими. Ний сме народ-мечта!

А сега да почна малко по-сериозно, щото много ми е накипяло. Всичките ми приятели, особено колегите ми философи, ме съветват да зарежа политическите коментари и да се съсредоточа върху заниманията си с философия, с писането по философски теми, ала ето че явно нещо съм повреден щом не мога да се откажа: ако не напиша това, дето ме мъчи, ще се пръсна от нерви! Вярно, че губя, вярно, че доста мои философски текстове заради тая моя гражданска страст ще си останат ненаписани, но нямам сили да се възпра. Не мога да мълча като кютюк когато около мен се вършат такива безобразия. Това ми е явно проблемът, но майната му; човек тъкмо себе си явно съвсем не може да смени.

И тъй, за следващата неделя ни се оформи твърде сложен казус: за кой да гласуваме все пак на балотажа? Плевнелийчето снощи се хилеше като ненормално, верно, казали са му пиарите постоянно да държи дежурната си усмивка на устата, ама чат-пат требва и да я затваря тая уста, мама му стара! За Калфин какво да се каже, всичко е ясно: гоцев човек, сиреч, човек на гоцевите московски господари, ако за тоя гласувам, нищо чудно и да ми изсъхне ръката. Кунева обаче снощи съвсем точно го каза: и в двата случая разумният човек няма как с чиста съвест да гласува. Ако гласува за Калфин и за майор Деянов, това значи, че гласува за трети мандат на Гоце Първанов, ако сторя това, по-добре земята да се отвори и направо да ме погълне!

Ако пък гласуваш за Плевнелийчето, тогава все едно гласуваш за Боко, он с двете си ръце да държи и двете най-важни кормила в държавата, т.е. да направиш така, че Боко да ни стане нещо като фюрер - или диктатор, тиранин, пълен господар, както искаш го наречи. Ако човек все пак държи на демокрацията, особено пък на непрокопсалата наша родна демокрация, не може да си тури такъв позор на сърцето, т.е. да стане неин гробокопач, както обичат да казват комунистите, за тях тая дума е много любима, не знам дали сте го забелязали. Те доста гробове, прочее, изкопаха, сега остава с дружни усилия, вместе с Боко, дружно да изкопаят и гроба на България, та да му друснат после там, върху нейния гроб, един казачок!

Аз на Боко не мога да повервам; просто тоя човек някак си органически ме отблъсква, не знам защо е така, но се държи като селски дерибей, а това силно ме дразни. За самото Плевнелийче обаче не мога да си представя, че може по некой въпрос да се опре на самия дон Боко, иначе може и да е свестен човек, ала е лишен от най-важното за един политик: собствена и то свободна воля! Като пиша това ето в този момент ми хрумва една мисъл: дали да не опитам да проведа в оставащите 5 дни един кратък курс специално за наший будущий президент, в който да му обясня с каква именно работа се е захванал и какви са моите, като български гражданин, изисквания към него - ако все пак иска да го подкрепя. Най-важното тук е да покаже, че има силата на характера да удари по масата пред Боко и да рече: "Тая твоята няма да я бъде, щото е вредно за България!". Можете ли да си представите нещо такова да направи туй възпитано момче пред тоя пословичен нахалник Боко? Аз лично, ако Плевнелиев ме убеди, че може да направи нещо такова, т.е. да удържа диктаторските попълзновения на тартора си, ще гласувам за него. Но как да му повярвам, как може да ме убеди да му повярвам, ето в това е въпросът?!

Мога да му напиша "Открито писмо"; може всеки ден, в оставащите 5 дена, да му пращам нещо като пореден "урок", а пък в събота да го изпитам, да видим дали си е научил урока, така може ли да стане? Все пак моя милост е преподавател по гражданско образование на младежта, а Плевнелиев явно е имал по тоя предмет калпав учител, който на нищо не го е научил; е, аз мога да го науча, ама как да стане така, че да ме чуе?! Разбира се, нито една медия няма да обърне внимание на моите претенции към Плевнелиев, та нали аз за медиите, както и всеки друг български гражданин, сме нещо като гнида, която не заслужава и капчица внимание?! Както и да е де, аз ще направя длъжното, пък да става каквото ще!

Ето, да речем, и този текст мога да му го пратя като начало, а, какво ще кажете? Той в оставащите 5 дена трябва да се опита да спечели не само моя глас, но и гласа на още много български граждани. Ето, аз имам претенции към него и съм придирчив, мен не може да ме залъгва с общи приказки. Аз намирам много пропуски в неговото политическо образование, липсва му потребната квалификация за да може да изпълнява ролята на успешен държавен глава, ето, аз мога да му помогна, да му разясня, да му разтълкувам, да му покажа, че хич не е лесна тая, с която се е захванал. А главната му задача е да намери сили да се противопостави на абсолютистките мераци на дон Боко. Дали изобщо е способен на това, вервате ли? Аз много не вервам, ама какво друго ни остава при това положение, а?

И тъй, готов съм, въпреки съмненията си, да опитам да го обуча, да му покажа смисъла на институцията държавен глава и прочие; даже тая Попова не може да му разясни нещата, и тя ми се вижда лековата, нищо че е юристка, но тук се иска не просто правни познания, тук се иска схващане на философията на правото, на държавното право особено, а от опит знам, че нашите юристи са много слаби в това отношение. На мен пък тук ми е силата, щото от много години преподавам тоя предмет, и книги съм писал и издавал по него. Пък съм и български гражданин, който смята, че ний, гражданите, не трябва да сме овце или жертвени агнета, а трябва да се държим подобаващо, ако не искаме да затрием държавата си. Както сме затрили и Първата, и Втората, и Третата (Царство България до 1944 г.) българска държава.

И тъй, завършвам с това, което трябваше да започна, ама не се бях сетил тогава: да се обърна лично към Росен Плевнелиев; смятам за нужно да му кажа като начало следните думи:

Г-н Плевнелиев, здравейте, поздрави за успеха вчера!

Моля, като начало, прочетете внимателно този текст. В него има една оферта към Вас - като най-вероятен следващ български държавен глава. Важно е, не го отминавайте, опитайте се да се вглъбите в това, което следва, което искам да Ви кажа.

Аз, като български гражданин, преживях 10 унизителни години, в които трябваше да търпя недоразумението Гоце Първанов да бъде български президент! Знаете ли какво ми е коствало това да гледам как на поста държавен глава на България стои един любител на стрелбата по забранени от закона животински видове, един лъжльо, който толкова лъга, че не е бил агент на ДС, а после си призна, ала не се покая, а каза, че бил горд; който за тия 10 години има, по собственото му признание, една-единствена заслуга, а безброй вреди; заслугата му, прочее, както е известно, е че е първият жител на нашата планета Земя, който е успял в домашни условия да опитоми вълчица! Моля да ме разберете, драги г-н Плевнелиев, че нямам сили да издържа още 5 години на унижения, в които Вие пък да бъдете нещо като сянка на Бойко Борисов, което при това е твърде опасно за държавата, за демокрацията ни. В тази връзка Ви предлагам следното:

Всеки ден оттук-нататък до неделя публично, в блога си, ще отправям своите претенции към Вас, а също и ще Ви обучавам в тайнствата на занаята, към който Ви се налага да привиквате. Смятам, че имате крещящи пропуски в своето политическо образование, които правят невъзможно успешно да изпълнявате сложната функция на държавен глава. Напротив, много е важна и трудна тази функция. Дебнат Ви много опасности. Примерно, като държавен глава няма да се вредите, гарантирам Ви го, да отрежете и една лента, без г-н Борисов да е до Вас, он да държи ножицата, а пък Вий да го галите по ръката му - или да я целувате. Аз такъв резил не мога да издържа.

Както и да е, мога много да Ви помогна. Ще Ви преподавам някои най-лесни уроци, и ако ме послушате, ще задоволите не само моите претенции, ами и претенциите на много български граждани, от гласовете на които крещящо се нуждаете. В събота ще Ви изпитам. Ако издържите тоя курс поне с оценка "добър 4", ще гласувам за Вас. Ако се провалите, ако се заинатите, ако почнете да се държите арогантно, не само че няма да гласувам за Вас, ами и ще се наложи... да гласувам за опонента Ви, т.е. ще пожертвам дясната си ръка, щото тя непременно ще изсъхне като гласувам за Калфин и майор Деянов, но както и да е, една ръка, майната й! Има и по-важни неща в тоя живот от една ръка. Прочее, сега се сещам дали да не проведа паралелно обучение и на Калфин, и нему да дам съответстващите претенции? Ще видя, днес ще реша. Но Вам давам първия шанс. Какво ще кажете, съгласен ли сте?

С поздрав: Ангел Грънчаров, български гражданин и преподавател по философия


И тъй, предлагам кратък 5-дневен, интензивен и безплатен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство. Призовавам всички щатни интернетни служители на ГЕРБ, които в този момент четат този важен текст, да информират съответните органи от щаба на г-н Плевнелиев и да помогнат текстът да стигне до него, та евентуално да се завърже диалог. Медиите няма какво да призовавам да помогнат; те да помагат не обичат, те са специализирани в това да вредят...

Ако не се завърже диалог с Плевнелиев, аз пак ще си напиша претенциите, та да ми е чиста съвестта. Прочее, ако имат малко акълец, ще се съгласят. Превъзходна кампания в оставащите решаващи дни може да се получи около тия мои претенции и уроци към Плевнелиев, стига някому в неговия щаб да му прищрака в мозъчния компютър колко е ценна идеята, която предлагам. Да видим. Всичко ще се види.

Това е. Спирам дотук, че стана дългичко. Пък и ще трябва да седна и да обмисля кой и какъв да бъде първият ми урок до нашия кандидат-президент. И каква да бъде най-важната ми претенция към него. Ще трябва да бъда кратък, та да ме разбере всеки, а това е трудно. Но съм длъжен да опитам.

Аз смятам, че този е пътят: не кандидатите да ни се мазнят и усмихват, а ний, гражданите, да почнем да изискваме от тях, смело да казваме претенциите си! За това е дадено времето преди изборите, а пък те, политиците, мераклиите за властта, следва да слушат, щото политиците, управниците, властниците не са нещо друго, а слуги нам, т.е. на гражданите, на хората, на народа. Виждате, това са все прости работи, ала до такава степен не ги спазваме, че у нас всичко е станало тъкмо наопаки. И ето, примерно, Бойко Борисов си мисли, че ни е нещо като чорбаджия, а пък държавата ни, санким, му е нещо като бащиния...

Ето по тия въпроси, примерно, може да ми е първият урок; забелязвам, че Плевнелиев не е наясно с най-базисни неща. Той не виновен, в съвсем друга област му е образованието и квалификацията. Аз мога да му помогна; пък ако ще да се възползва. Спирам дотук. Точка.

Лек ден на всички и хубава седмица! Изборите отминаха, но животът, както и да го погледнеш, си продължава...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

неделя, 23 октомври 2011 г.

Вълнуващ досег със субстанцията на народния живот и дух

Днес изобщо няма да пиша за избори; прочее, вече ходих до училището, където се гласува, за да закарам рано сутринта с колата съпругата, която е застъпник. Спомних си духа, който витаеше на изборите в ония романтични години от началото на демокрацията; сега, разбира се, няма и капчица от онзи патос; това, което ми направи впечатление тая сутрин са "застъпниците" на разни мутри-кандидати, все момчета с дебели вратове и походки на биячи; което по очебиен начин показва израждането на "демокрацията" ни. Но да спра дотук, щото отплесна ли се, свършено е.



Искам да пиша сега за нещо друго. Вчера в близкия МОЛ случайно попаднах на нещо като концерт послучай Димитровден, на който млади хора - от деца до младежи и девойки - играха по великолепен начин български народни танци. Не зная защо, но извънредно много се развълнувах; първо, в сърцето ми възкръсна духа на отдавна отминалия български живот, щото танците и народната музика успяват да съхранят този дух в един изкристализирал, чист вид; на второ място понеже се впечатлих от това какви чудни плодове ражда свободата; мислех си, ето, тия млади хора, деца, юноши, без никой да ги кара, без принудата на специални младежки организации, каквито имаше едно време и пр., единствено по порива на сърцето, и при това съвсем самодейно, са се научили така красиво да играят и пеят; тази мисъл особено силно ме развълнува, дотам, че в един момент усетих, че очите ми се навлажниха; невероятно силно чувство ме обзе; накрая, някак си необичайно много ме впечатли силно и контраста между свръхмодерния и бляскав МОЛ и вълшебната субстанциална архаичност на народния дух, който носят в себе си музиката и танците, които с такова вдъхновение играеха и пееха децата и младежите.



Наистина не знаех за себе си, че съм станал толкова чувствителен, но наистина се чувствах невероятно развълнуван, гледайки как усмихнатите млади хора пеят и танцуват с вдъхновение; имаше от най-малки, две-три годишни дечица, до младежи и девойки около 20-годишната възраст; пред мен сякаш оживя духа на едно безвъзвратно отминало време, който обаче народната музика и народните танци успяват да съхранят; ония млади хора, които преди десетилетия и векове са играли и пели същата тази музика по същия вдъхновен начин, вече ги няма, те отдавна са под земята, ала ето, че нещо велико е останало от тях, и то носи в себе си, да употребя пак този засукан философски израз, субстанцията на народния живот и дух. Не зная на вас какво ви говори този израз, но според мен само по този начин може да се предаде грандиозния смисъл, който откриваме в народните песни и танци; и този смисъл именно така силно вълнува душите, разбира се, душите на ония от нас, които не са закърнели откъм чувствителност спрямо истинското, щото музикалната помия, именувана чалга, е способна да убие чувствителността ни към истинското, към истински вдъхновяващото.



В средата на МОЛ-а, на едно пространство като на сцена играеха младите хора, а пък отстрани, на три или четири етажа, в кръг, се беше разположила публиката, именно купувачите в МОЛ-а, все със засмени лица, млади и стари; а пък танцьорите и танцьорките играеха с необичайно вдъхновение, което зарази публиката, в това число и мен, стария, занимаващ се предимно с абстракции философ. Интересно беше, че и тия, които се движеха отстрани, по ескаваторите, също бяха отправили погледи надолу в ниското, където бушуваше фиестата, пиршеството на народния дух - и се усмихваха, и се радваха, личеше, че като мен са необичайно развълнувани. Случи се чудото на истинското изкуство, което умее да заразява всички души, което не може да остави безразлична нито една душа. Не зная дали успях с тромавите си дума поне да загатна какво видях и преживях вчера в един от МОЛ-овете на хилядолетния град Пловдив, в който, както съдбата е отредила, живея - и най-вероятно тук ще и умра.



Това е за тази сутрин. Хубав ден ви желая! Днес е ден за избори. Гласувайте умно, с мисъл за България! Не се поддавайте на тъпи емоции, които манипулаторските медии насаждат в душите ви. Мислете като гласувате, та после да не съжалявате.

Нека Бог да ви даде разум в последния момент поне!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 21 октомври 2011 г.

Велики мисли за истината



Апропо, аз сред тия несъмнено велики мисли не забележих една, безспорно най-великата, тази на нашия Спасител Иисус Христос:

Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Против чревоугодничеството

Тази стара дума почти не се употребява в днешно време, та младите може и съвсем да не са я чували: както самата дума ни казва, "чрево-угодник" е оня, който угажда на червото си. Тия стари думи са твърде изразителни и с тях е възможно да се постигне голям смисъл. Такива думи не бива обаче да бъдат забравяни от философите, чиято мисия е да са преследвачи на смисъла. Иска ми се да поразсъждавам върху тази дума, опитвайки се да осмисля съвременната ситуация по повод явлението, което тя обозначава.

Да, чревоугодникът угажда на червото си, но не излиза ли, че ние, хората, освен всичко друго, сме преди всичко едно черво. Едно черво с два края. От тази гледна точка погледнато е съвсем разбираемо, щом човекът е черво, да стане чревоугодник. Да угажда на себе си, сиреч, на червото си. Не помня кой, но някакъв мислител беше се изразил в още по-екстремна форма, пишейки ето тая дефиниция: "Човекът не е нищо друго освен една торба с... лайна!" (с извинение за думата!). Е, не само това е и може да бъде човекът, но е, може да бъде и това. Ето защо е съвсем обяснимо, че чревоугодничеството, според моето възприятие, е твърде разпространено явление сред човешката природопопулация в днешно време. Ето защо е и съвсем оправдано да се помъчим да осмислим явлението и да му дадем подобаващата оценка.

Отидете пред някой хипермаркет и се вгледайте какво става. Огромни тълпи чревоугодници, въоръжени с колички, щурмуват във всеки миг хипермаркета, а от другата врата излиза унил поток от чревоугодници с пълни, с препълнени колички, страдащи от това, че трябва да изчакат още малко, докато могат да се нахвърлят със зъби и нокти на плячката си. Особено пък когато има "намаление", примерно, хипермаркета им предлага евтинко, да речем, развалена кайма, чревоугодниците ще се изтрепят да се награбят, та после да се налапат с кюфтета, а пък сред това да се посерат (пардон!) в нужниците от сполетялото ги стомашно разстройство.

Аз съм ходил в западноевропейски хипермаркети още преди това чудо на търговията да се появи в нашите земи, но такова нашествие на гладници с препълнени със стоки колички там изобщо не съм наблюдавал; хората, както е и нормално, си купуват нещичко, а пък в магазина е съвсем пусто и тихо; а тук, у нас, откакто се появиха пустите му хипермаркети, народът сякаш подивя, и се отприщи апетитът му. Като гледа човек се влачат пустите му чревоугодници с тия препълнени колички няма как да не си помисли, че тия хора явно компенсират страшния световноисторическия глад, който им се наложи да преживеят по време на комунизма с неговите празни и унило-тъжни магазини, по рафтовете на които се мъдреха предимно ориз, боб, каменна сол и бутилки оцет.

А днес сякаш е настъпило онова така мечтано тогава "комунистическо изобилие", та народът лапа ли лапа, без да е в състояние някога да се насити или пресити. Навремето залъгваха хората, че като издържим неизбежните лишения на социализма "като първи, незрял стадий на комунизма", ще дойде в един прекрасен ден на светлото бъдеще така бленуваното нашествие на „нескончаемия поток от блага“ - и тогава ще плюскаме, ще лапаме, ще гълтаме, ще се задавяме в неописуемо щастие! Ето, този поток от блага дойде и народът плюска. Станали сме сякаш нация от чревоугодници, от пуряци! Има една дума "пуряк", която е синоним на чревоугодник, не знам дали я знаете. Идва тая дума от "пурячене", т.е. от плюскане. Тя също е, както забелязвате, една изразителна дума.

И тъй, хората днес масово угаждат на червото си. Други пък са се превърнали, пак с извинение, в нещо като интензивно работещи "фабрики за лайна". Налага ми се да употребявам тия думи заради същината на описваното явление. Примерно, лайнарът не е ли най-ясното и изразително наименование на чревоугодника? Темата изисква да употребя някои не съвсем добре изглеждащи и миришещи думи, та белким всички почувстваме даже и с кожата си същината на описваното отвратително явление. Превърнали сме се в нация от лайнари, сиреч, по-културно казано, превърнали сме се в нация от материалисти. Материалистът е чревоугодникът, не някой друг. Оня, който няма някакво що-годе по-висше понятие за себе си, няма начин да не дегенерира до нивото на чревоугодник-материалист, т.е. няма начин да не се преобрази един ден в завършен лайнар. При това лайнарството в такива страни и народи не трябва да се разбира единствено в прекия, в буквалния му смисъл, а по-широко. Примерно, у нас сме се изхитрили да имаме, примерно, културни лайнари, или лайнари в областта на литературата, изкуството, даже поезията, да не говорим за журналистиката и прочие. Понякога някой виден лайнар ни става, примерно, министър на културата или на просвещението. Няма да споменавам имена, щото всички знаят за кои става дума и е излишно да споменавам имената им.

Прочее, като стана дума, нека накратко да представя т.н. "духовен лайнар", т.е. лайнаря в сферата на духа, който е нещо като герой на нашето време в тая сфера. Не зная дали сте забелязали, но у нас в тази сфера се подвизават предимно лайнари, но не в прекия смисъл на думата, т.е. не единствено тлъсти лакомници и чревоугодници, слуги на червото си, а в един по-друг смисъл. Т.н. "духовен" лайнар прави същото, което прави обикновеният чревоугодник; а обикновеният чревоугодник какво прави: ами поглъща разни там неща за ядене, пълни си червото до спукване, а пък след това горкото черво смила всичкото това, та да се получи в крайна сметка добре известният уханен продукт. Прочее, май Волтер беше написал тия мъдри думи: "Всекиму най-приятно мирише собственото говно.".

Та значи "духовният" лайнар поглъща вече не материални благинки, а духовни продукти, лапа ненаситно, а след това всичко смила и т.н., произвеждайки в сферата на духа предимно екскременти, фекалии (хайде да пиша вече по-културно, да употребявам по-културни и поносими думи!). Примерно, нетворческите натури, да речем, псевдоучените, които у нас са на такава почит, са предимно лайнари; некадърните цапачи с четки, работещи предимно за пари, минаващи у нас за "художници", не може да са нещо друго, освен "духовни" лайнари. За жалост, вижда се, езикът се съпротивлява, и културна дума в тази сфера, примерно "екскрементаджия", съвсем не върви. Ницше се изразява, пишейки за същото, съвсем изискано; той казва за тия (предавам по смисъл): "Тия безплодни учени са нещо като мелниците: подхвърляй им жито, те ще ти го направят на прах!", а пък на друго място ги определя като "преживящи овце". Но Ницше е живял преди повече от век, тогава тия явления, предполагам, не са били така масовидни, ето защо аз днес не мога да пиша за "преживящи овце" и "празнословни мелници", а ми се налага да пиша за лайнари. Дано не ми излезе име, че съм извратен, който обича тия думи, който се е пристрастил към тях. Не, аз съм много културен и възпитан човек, който избягва такива думи, но ето сега самото явление необходимо предопределя изразните ми средства - и против волята си ми се налага да пиша по пищния начин, по който, както забелязахте, пиша тоя път.

Да се оставиш да се превърнеш в черво, което постоянно се тъпче и неуморно произвежда упоменатите екскременти, т.е. да допуснеш да се превърнеш в торба с лайна, е израз на крайно ниско и обидно приложение на понятието човек. Лайнарят - а е пълно с лайнари и в нравствената сфера на живота! - е жестока деформация, е извратеност на понятието човек; малко е да се каже, че е скот или животно, щото дори и животните не са станали толкова самоотвержени и страстни чревоугодници; прочее, животното чревоугодник не може да бъде, щото си употребява съвсем естествени природни продукти за да си задоволи глада. Но напоследък, изглежда, ний, хората, и предимно животновъдите, както чувам, се грижат и животните, които гледат, да станат чревоугодници, хранейки ги с разните му там хранителни смески, т.е. правим нужното и цялата природна популация да бъде развратена в областта на храненето. А го правят, та животните по-скоростно да се угояват, та да има ний какво да плюскаме. Такова едно плюскане обаче може да ни излезе на носа: чревоугодникът, понеже е станал само черво, е мъртвец в областта на човешкото, на духа, той е умъртвил и душата си, което е прелюдия към пълната смърт. Чревоугодниците, предполагам, умират както заслужават: умират потънали в лайна.

Чревоугодничеството е разврат по отношение на един нагон, който е не по-малко мощен, властен и коварен от сексуалния. Чревоугодникът е презрян развратник, който обаче стои по-долу от отдалия се на сексуален разврат, щото заниманието на сексуалните развратници е сякаш малко по-малко материално; сексуалният развратник е роб на сексуалното удоволствие, едно удоволствие, което може да бъде по-възвишено, докато чревоугодникът е просто роб на червото си. И единият, и другият вид развратници обаче наистина са роби на нагона, понеже не са съумели да поставят под съзнателен контрол стихията на тия толкова долни страсти. Да се живее разумно означава да се живее умерено, трябва да правим така, че да не губим мярата във всичко, а да я пазим и съблюдаваме. Развратникът на червото, подобно на развратника на сексуалния нагон, сиреч, на половия си орган и на присъдружните му ерогенни зони, няма сили да спазва никаква мярка или умереност; той е безсилен спрямо нагона си е се е оставил на неговата изпепеляваща страст или стихия.

Излиза, че нещо уж съвсем безобидно - да прекаляваме с яденето! - изразява една коварна екзистенциална непълнота и непълноценност: не за това, именно, да преяждаме и да се тепчем, ни е даден животът! "Човек яде, за да живее, а не живее, за да яде!" - ето с тази максима на Сократ беше украсени едно време столовата на общежитието на Философския факултет на Санкт-Петербургския университет, който завърших преди вече толкова години. Запомнил съм от тази столова още един лозунг: "Мясо вредно!", т.е., месото е вредно. Ето как другарите, оставили народа на терора на глада - най-страшен, между другото, терор! - подготвиха почвата за днешната вакханалия на чревоугодничеството, на разврата на червото. Много страшна и опасна е диктатурата на едно самозабравило се, на едно пощръкляло за плюскане черво; това е една, струва ми се, най-опасна тирания. И това е една гибелна тирания. Някога природата е регулирала човешката популация чрез болестите; днес, при разцвета на медицината, нищо чудно чревоугодничеството, и съпровождащите го по принцип нелечими болести, да е станало този природен регулатор. Чревоугодникът руши най-безпощадно организма си, превръщайки червото си в упоменатата фабрика за лайна. При това у нас, като капак на всичко, масата от хора прелюбодейства с най-нискокачествени, съвсем вредни стоки и храни. Даже месото на животните, които отглеждаме по неприроден начин, вече не е месо, а "културен", сиреч, неестествен продукт. Другояче казано, е отрова. Неприродното е отрова за един природно устроен организъм, какъвто е нашия, човешкия.

Ние сме безжалостни спрямо телата си, тероризираме ги, тормозим ги, издевателстваме се над тях - а как ли в такъв случай се отнасяме към душите си? Аз вече писах по-горе за "културните" и "духовните" лайнари, тъй че тук не ми се налага да се разпростирам. Но ми се иска да кажа, че неподобаващият начин на отношение към душата е още по-разрушителен от крайно неразумното, лайнарско отношение към тялото. Да се руши природната, естествена хармония на свободната, на непринудено съществуващата душа е предпоставка за истинската, за невъзвратимата разруха. Чревоугодничеството на чревоугодника започва или израства на почвата на едно неподобаващо отношение към собствената душа; ако душата на този или онзи човек водеше един богат и пълноценен душевен и духовен живот, тя никога нямаше да допусне тоя човек да дегенерира до така жалкото ниво на чревоугодника. Ето че първопричината за тая природна аномалия, каквото е развратът на червото, е в бедния, неподобаващ за човека живот на душата му, на която сякаш са пресъхнали живителните извори на духа. И ето че такава една душа попада в примката на чревоугодничеството, на разврата от всякакъв вид и форма, тоест, в крайна сметка, попада в примката на безсмислието.

Иска се страшно много духовна сила за да може един чревоугодник да победи чревоугодничеството си, т.е. лайнарът да се избави от лайнарството си; толкова много духовна сила се иска, че е много съмнителна дали това изобщо е възможно, щото страстта на червото, веднъж отприщила се, едва ли може да бъде спряна и поставена под контрол. Всеки съвременен човек има всички необходими условия и фактори да дегенерира до нивото на завършения лайнар-чревоугодник. Безсмислието на живота им тласка мнозина към тая най-нисша и презряна форма на съществуване - съществуването на издутото от толкова много храна черво. Сред нации като нашата, чиито девиз е добре известното "Ранътъ прави борбътъ!" ("Храната прави борбата!"), положението направо е печално: у нас за две-три кебапчета можеш да купиш съвестта на един "човек", примерно, да го накараш да гласува за един-коя си партия. Отчайващо е положението и съвсем небляскаво е бъдещето на нации като нашата след като обикновеният отруден масов човечец всъщност не прави друго, освен да работи единствено за средства за жалкото си съществуване, т.е. работи предимно за червото си. Тук у нас нямаме средства за култура, за книги, за духовни дейности; нищо на този свят не е безплатно, даже свободата си има цена. А унизеният посткомунистически човечец си има една мечта: да напълни шкембето си и да се оригне на евтини кюфтета! Жалка работа! Направо трагедия!

Ний сме станали шопенхауерова цивилизация, т.е. цивилизация, която боготвори тялото и въплътената в него воля за живот. Това съм го писал отдавна в своите по-ранни книги, но ето, че се налага да го припомня и тук. Човешкото тяло е съвършено Божие творение и ако прославяме тялото си, всъщност прославяме и своя Велик Създател. Е, разбира се, не следва да допускаме тялото да придобие абсолютен приоритет, а пък душата ни да бъде потискана, да бъде тормозена от една тирания на тялото и на телесното. Кое тяло обаче боготвори съвременният човек - фактически, реално, на дело? Ами погледнете, огледайте се и ще видите какви тела преобладават. Неприятна гледка, нали? Ако духът овладее едно тяло, ако волята тържествува в своята първозданна форма, такова тяло ще бъде стегнато и красиво. Но какво е тялото на разплулия се чревоугодник? Жалко картинка. Грижата за тялото е грижа и за душата, но първо за духа си трябва да се погрижим, та и тялото ни да бъде дисциплинирано. Чревоугодникът има едно недисциплинирано и тиранично тяло, т.е. такъв човек, както казах, е роб на червото и на стомаха си. Не за това обаче е роден човекът, не за това и следва да живее...

Да спра дотук, а? Казах нещичко, още много може да се пише и обсъжда, но моята цел беше друга: не да опиша изчерпателно този феномен, а да подбудя повече хора да се позамислят и да направят нещичко да победят собствените си наклонности към чревоугодничество. Май всички сме чревоугодници, нали така? Чревоугодничество е да предпочетеш една паста пред една ябълка. Чревоугодничество е да лапаш хамбургери, хот-доци или дюнер-кебапи, след като можеш да задоволиш глада си и с една супичка от коприва. Или с един-два печени картофа със сиренце и масълце. Да усетиш първичната прелест и благоуханието на такова свято нещо, каквото е хлябът. Ние, съвременните хора-чревоугодници, пуряци и лайнари сме забравили сладостта, прелестта и очарованието на простата храна, на природно дадената ни храна.

Бог ни е дал всичко, ето, примерно, пчелите правят мед, ала ний лапаме захар и захарни изделия. Божиите създания или природните "продукти" като ягодите, ябълките, портокалите и какво ли не още са несравними по богатството на вкуса си с човешките "културни" произведения като сладоледите, пастите, тортите, сладкишите и пр. Човешките произведения, не знам дали сте го забелязали, изначално са белязани с печата на чревоугодничеството. Чревоугодникът е загубил възможността да се наслади на сладостта и чара на природната, на естествената храна. В това е неговата трагедия: като не може да се задоволи изискано и естетично, по един природен начин, той е обречен все повече и повече да се тъпче и да преяжда. Чревоугодникът е вече отвратен от всяко ядене и продължава да се тъпче, не усещайки никаква сладост на храната - защото сладостта на храната може да се усети при "празно черво", именно, след очистителната и оздравителната роля на здравия глад.

Както обездвиженият не може да се радва на радостта от движението, както оня, който не се е изморил, не може да усети сладостта на почивката и на съня, така и развратникът няма да усети сладостта на храната. Сладостта, примерно, на хляба. Той затова и преяжда: щото е загубил тия първични и така естествени усещания. Бичът на чревоугодничеството ще продължава безжалостно да плющи по лицата и телата на чревоугодниците. Нито една страст и нито един разврат в този живот не остава ненаказани. И това е справедливо и разумно. Оня, който има в душата си искрици разум, ще се стресне и ще отрезвее. А останалите ще погинат, и то от най-жалката и презряна смърт: смъртта на едно претъпкано с лайна черво, което в един момент се е пукнало и е изпръскало всичко наоколо в лайна. Простете за последен път, че ми се наложи да употребя тия толкова противна дума, която обаче беше неизбежна и необходима - защото точно такъв беше предметът на разсъждението ми...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

сряда, 19 октомври 2011 г.

Да се вслушаме в словата на своя небесен покровител Св.Иван Рилски та да съзнаем къде сме съгрешили и защо вървим по неверния път

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди.

И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне.

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Из книгата на проф. Иван Дуйчев Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи гл. III част Б, Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

събота, 8 октомври 2011 г.

Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив трябва да носи името на Стив Джобс

До Педагогическия съвет и
До г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

Г-жо Директор,
Колеги,

Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив през тази учебна година ще навърши своя 50-годишен юбилей. От много години се обсъжда въпроса чие име заслужава да носи това най-престижно и елитно учебно заведение; както е известно, за жалост, в широкото съзнание на град Пловдив нашето учебно заведение все още се помни като "ТЕТ-Ленин", нищо че едно такова наименование е напълно анахронично и абсурдно. През миналата година бяха внесени различни предложения за избор на т.н. "патрон" на гимназията, но, до колкото ми е известно, все още нито едно предложение не е окончателно прието - за да бъдат направвени съответните официални постъпки за преименуване на нашето учебно заведение.

Тия дни Америка и светът се прощават с Стив Джобс, човекът, който сякаш допринесе най-много за технологичната революция, която тече пред очите ни през последните десетилетия. Смятам, че е напълно подходящ момента да се направят нужните постъпки в кратък срок нашето учебно заведение да бъде преименувано на неговото име, т.е. да стане Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Джобс". Мисля, че нашите възпитаници горещо ще подкрепят една такава идея, реализацията на която още повече ще издигне престижа на учебното заведение. От друга страна, безспорно е, всички ние ще бъдем поласкани от високата чест учебното заведение, в което работим и учим, да носи в идещите векове името на един от пионерите на компютърната революция в света. Смятам, накрая, че сме достойни за една такава висока чест, защото нашите постижения са безспорни и ни дават моралното право за нея.

Предлагам Педагогическият съвет на ПГЕЕ-Пловдив чрез г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив да вземат съответното решение, което спешно да бъде внесено за разглеждане от оторизираните за това държавни органи на МОМН.

Та на тържествата по случай половинвековния юбилей на училището с гордост да можем да заявим, че ПГЕЕ-Пловдив е изцяло обърната към безбрежните хоризонти на бъдещето, носейки вече името на великия новатор Стив Джобс.

С уважение: Ангел Грънчаров,
преподавател по философия,
главен редактор на списание ИДЕИ

Пловдив, 8 октомври 2011 г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нашата човешка участ на тази земя е да се лутаме, да търсим - и никога да не се залъгваме, че всичко е ясно и понятно

По моя значително по-раншна публикация със заглавие Как се пише и как се защищава дисертация у нас? съвсем неочаквано се завърза един, по моя преценка, твърде интересен разговор по най-важните за нас, човеците, въпроси. Понеже ми се иска и други хора да се включат, евентуално, към този прелюбопитен за мен лично разговор, в който участвам с увлечение, го публикувам отделно; ето какво до този момент си казахме ние, събеседниците:

Infidel: „Способен човек няма как да пробие в тази “месомелачка”. Значи, според вас, няма достоен човек защитил досега докторат? Така ли е, или не е така?

Ангел Грънчаров: Не знам, Вие знаете, кажете Вие... Пък и зависи какво в нашенски условия разбираме под „достойнство“. Прочее, казано е „способен“, не „достоен“. Човек може да е способен на много работи, примерно, на… недостойнство...

Infidel: Без увъртане, моля. Според вас честно и достойно заслужил докторската титла човек досега в България няма ли? Да или не?

А.Г.: Да, има – като изключение, потвърждаващо правилото. Друг въпрос към мен имате ли?!

Infidel: По тази тема не. Просто исках да видя дали ви е съвсем черно-бяла позицията.

А.Г.: „Черно-бяла“ е неполовинчатата и принципна позиция. Запомнете това от мен. Увъртанията, половинчатостите и лъжите са съвсем цветни и пъстри...

Infidel: Без да искам да ви засегна, философите сте най-големите майстори на увъртането. Запомнете това от мен.

А.Г.: Ний, философите, имаме право да правим всичко, понеже сме най-свободни духове. :-) И сме майстори на много неща… Когато философ „увърта“, то такова нещо се нарича „диалектика“; това изкуство е за избрани и затова смисълът му е трудно постижим от обикновения простосмъртен. :-)

Infidel: 1. Не всяко увъртане е диалектика.
2. Не всеки, който говори неясно, е мъдрец.
3. Всеки има право да прави всичко (дискурсивно). Не само философите.

Три факта.

А.Г.: 1.Говорехме за „философското увъртане“, не за всяко…
2.Не всичко, което на някои хора им изглежда неясно, е наистина такова, е наистина неясно; възможно е те просто да не разбират… или да не са се потрудили да разберат…
3.Всеки има право да мисли, но не всички го умеят. Оня, който умее да мисли, е философ…

Три истини. Фактът не е истина. Фактът си е просто факт…

Infidel: Всъщност всяко увъртане означава липса на достатъчно съдържание. Нещата трябва да се казват по ясен, конкретен, стегнат начин. Увъртане = ала бала.

С точка 2 съм съгласен напълно.

Това, дето който умее да мисли, бил философ, го казва, да отбележим, ФИЛОСОФ. Тоест, минутка за самореклама. Не се брои за обективно. Не важи. Аз мога да мисля, но не съм философ. Факт.

А.Г.: Философите са общопризнати за майстори в мисленето. Не е самореклама. Не е самореклама ако, да речем, обущарите почнат да твърдят, че са добри в правенето на обуща от нас, дето не владеем този занаят. Ами добри са в тоя занаят, какво има да се спори и отрича?! Същото е положението при философите, които просто са специалисти в сферата на мисълта. Този е техният занаят.

А че тоя или оня могъл да мисли, но не бил философ, е напълно вярно, но тук става дума за качество или ниво на мисленето. Не всяко мислене е мислене в същинския смисъл на думата. Истинското и същинското мислене е философското - понеже успява да постигне, да покори автентичния смисъл.

А иначе всички мислят. Повечето мислят как да се наядат. Или напият. Това не е мислене. Има много умствени активности, наподобяващи мисленето, но те не заслужават да се определят като мислене в истинския смисъл.

То е като пеенето и рисуването. И аз мога да пея и да рисувам, но, разбира се, съвсем нямам претенцията да съм певец, музикант или художник. Това, което са музикантът и художникът в сферата на музиката и на рисуването, същото е философът в сферата на мисълта. Драскачи като мен в областта на рисуването да претендират, че могат да съперничат на художниците, е тъпа идея…

Въобще истински мислещият човек е същинска рядкост. Същинско чудо е автентично мислещият човек! Празник е да срещнеш такъв човек. И мислещият човек е огромно богатство за човечеството. Трябва да ценим тия хора.

Ако ценим мисълта, ако знаем какво е мисълта, ще ги ценим, иначе няма да ги ценим и ще се перчим всички, че и ний, представете си, сме били умеели да мислим…

Infidel: Ами не. Не можете да поставяте такива рамки – „качествено могат да мислят само философите“. А че мислещият човек е рядкост, за това сте напълно прав. Но то няма връзка с това дали е философ, или не.

И аз не съм имал предвид мисленето за това как да се наядеш или напиеш, затова, моля, не ми приписвайте такива намерения. И двамата говорим за качествено мислене.

Отново въпросче: Според вас има ли хора, които мислят качествено - и не са философи?

А.Г.: Пак ме хванахте натясно. Сигур има. :-) Както има и хора, които могат сами да си зашият скъсаните обуща - без да им се налага да ходят при обущар. :-) Качествено да си ги зашият, говоря.

Може да има и хора, които умеят сносно да рисуват, без да са художници. Има и хубаво („качествено“) пеещи хора, без да са непременно певци.

Но има и нещо друго, за което до този момент специално не стана дума. Както за всяко нещо, така и за мисленето се иска талант. Налице ли е талант за мислене, такъв човек непременно ще стане философ. Или учен, който умее да гледа и философски на нещата.

Не знам дали Ви е известно, но най-големи учени са били и философски мислещи хора. Има някакви нива на мисленето и прозрението. Най-висшето такова ниво е философското.

Но не ме разбирайте погрешно. Не съм казал, че всеки, който се смята или се величае за философ, умее да мисли философски. Разбира се, без особено значение в това отношение е дипломата за философ.

Същинското мислене в неговия екстремен потенциал и проникваща сила е мисленето на философския гений. Такъв като Кант или Хайдегер примерно. Прочетете нещо от тях - за да видите що е мислене в неговата пълноценна форма и смисъл.

Прочее, от Хайдегер публикувахме няколко ценни текста в списание ИДЕИ. Който иска да разбере що е мислене, да заповяда да изчете тия текстове…

Infidel: Не, г-н Грънчаров. Качественото мислене не е професионална територия на философите. Недейте с тази високомерна нагласа. Наивно е.

А вече ако употребявате понятието „философ“ в смисъл на „философски мислещи хора“, тогава вече понятието става толкова широко, че изгубва всякакъв смисъл. Сиреч, става безсмислено. Като твърде много философски писания.

Кант да, но Хайдегер не ми го хвалете, защото току-виж сте казали и добра дума за Дерида и за Ролан Барт, което вече ще е пълна излагация. Че току-виж сте похвалили и Фуко, като сте почнали.

А.Г.: Поставяте твърде интересни проблеми. Ще се опитам накратко да Ви отговоря, и то подобаващо.

Не става дума за някакво хипотетично философско високомерие, нито пък за също такава философска наивност. Да приписваме на нечии субективни особености това общопризнато на философията превъзходство в сферата на чистото – същинското – мислене е недопустимо по елементарността си отклоняване от същността на проблема. Но за хората, които съществуват и мислят в рамките на научно-разсъдъчната парадигма, наистина е много трудно да схванат и признаят това действително превъзходство на философското мислене пред всяко друго. А да бъде убеден един човек в това, особено пък ако отвсякъде прозира нежеланието му, е изключително трудно. Но ще поясня поне най-важното.

Истинският, същинският „философски мислещ човек“ е тъкмо философът; няма кой друг да е. Кой именно е философ и как даден човек бива посвещаван в тайнствата на философията е друг въпрос; ако се интересувате да разберете, бихте могли да се обърнете към моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), която излезе от печат преди 3 години.

Много често става така, че понеже за много хора е непосилно това по-високо ниво на мислене и разбиране на смисъла – а философията наистина е най-високото възможно, посилно за човека, ниво на осмисляне и разбиране! – такива хора, за да постигнат някакъв мним реванш, са склонни да обявяват философските твърдения за „безсмислици“, което, простете, е твърде глупаво. Онова, което ни изглежда „безсмислица“, е твърде възможно да не е такова, а само на нас да ни се струва така; следователно, проблемът е наш.

Не можем, нямаме право нашите собствени кусури и своята непълноценност в сферата на мисълта да я прехвърляме върху философията, която именно е пазителка на посилния за човека смисъл. Оня човек, мисленето на когото притежава този недъг – именно, не разбира, не съумява да настрои душата си така, че тя да почне да се овладява от така възвишения смисъл на философските твърдения – би следвало да е много предпазлив да изказва някакво свое висомерно самомнение, защото нищо друго не стои зад така лековатото обявяване на философските твърдения за „безсмислици“.

Много хора, навъртащи се в тази хуманитарна сфера на познанието, имат претенцията, че нещичко поназнайват по философия, но това съвсем не ги прави философски мислещи, камо ли пък философски мислители, каквито са философите. Тъй че да кажете „Хайдегер не ми го хвалете!“ е проява просто на субективен каприз, който няма никакво значение, ако се изходи от същината на проблемите.

Всички имена, които са останали или ще останат във философията, имат своята оригинална значимост, а всичките те придават онава така възвишено битие на философските идеи, до което малцина ще се докоснат, а пък мнозинството, уви, просто няма духовния и личностен потенциал, за да постигне причастност към тях. Но всеки несамонадеян и кух човек, който пристъпи към философията с благоговение, както се пристъпва в храм, може да се причасти към нейните богатства, да получи нещо безценно от тях.

Останалите, които са неспособни на този подвиг на мисълта и духа на човека, или пък сами са се отказали от него, ще стоят подобно на лисиците под твърде високото за тях грозде и ще повтарят в захлас и в самолюбуване: „Ох, моля ви се, та това грозде съвсем не е сладко, напротив, то е кисело, то е от кисело по-кисело!“.

Запомнете от мен – понеже съм забелязал, че душата Ви изпитва невероятна жажда и влечение към духовните неща, затова Ви го казвам, иначе просто нямаше да има смисъл – та запомнете от мен поне това: най-сладкото нещо на този свят са именно философските идеи! Просто човек трябва да усети тази сладост – за да я признае.

Е, трябва да се покатери и да си откъсне поне зрънце от тях; усетил неземната им сладост, подобна на Божествената амброзия, напитката на древните богове, той ще признае, че няма нищо по-сладко и тук, на земята.

Философията именно е Божественото, но такова, каквото е по силите на човека. Но на свободния, а не окования от веригите на научната парадигма човек…

Infidel: Недейте говори тъй презрително за „научно-разсъдъчната парадигма“. Благодарение на нея можете да правите всичко, което правите. Всичко. Компютри, интернет, книги, печатно слово, телевизия, облекло, лекарства (за бога!), електричество и пр. и пр. и пр. – всичко това е продукт на „научно-разсъдъчната парадигма“. Жалко е, че не го оценявате, но всъщност 99% от хората са така.

Разберете, че не всичко, което звучи като безсмислица, е непременно висока философска мисъл! Може да е просто безсмислица (с което нямам предвид вас, нали разбирате?). Отново ще ви припомня древната китайска мъдрост: „Не всеки, който говори неясно, е мъдрец“. Типичен пример: Жак Дерида. Прекарал съм много време над текстовете му. Човекът просто няма какво да каже, но успява да го каже заплетено.

Човек (в случая аз) и сам може да прецени с кои мислители да е съгласен и с кои – не. Кои философи да уважава и кои – не. Интересува ли ви от кои мислители се възхищавам? Ръсел; Спиноза; Фройд; Хюм; Епикур; Волтер; Айнщайн; Ератостен; Денет, Сейгън и пр. и пр. и пр.

Колкото до това как се пристъпя в храм, когато аз – в извънредно редки случаи – влизам в църква, у мен няма никакво благоговение, защото, както вече знаете, съм невярващ. Врилизам в храма с чисто любопитство и интерес да разгледам стенописите и пр. Уважавам ли правото на другите да благоговеят? Да. Уважавам ли самото благоговение? Не.

Относно жаждата на душата ми за духовни неща, нямам представа какво имате предвид с това. Ако имате предвид жажда за знания, за интелектуално развитие, за четене и за интересни размисли, за литература – да. Но ако имате предвид нещо свръхестествено като бог например – не. Аз съм това, което на английски се нарича Secular humanist.

Поздрави!

А.Г.: Ще отговоря скоро и непременно, за жалост, в последните дни не намирам време да сторя това… Интересни проблеми поставяте…

Но да Ви напиша все пак нещичко и сега, въпреки дефицита от време. То пък на това външно основание имам шанс да придобия най-важната за философа добродетел: краткостта!

Не всичко може да ни даде „научно-разсъдъчната парадигма“. Примерно, тази парадигма не може да Ви даде, да речем, любов. Секс може, но любов не може. Опитайте да се влюбите по „научно-разсъдъчен“ начин. Най-висшето, до което достига оня, който иска да прави любов научно-разсъдъчно, е да прави любов със себе си, именно, да мастурбира.

Любовта не се прави, тя се ражда. А такива неща, които имат собствен живот и се раждат, са извън сферата на научно-разсъдъчната и техническа парадигма. Ето точно тия неща – а те, впрочем, са най-важните! – са извън сферата на научно-разсъдъчната парадигма. Науката никога няма да постигне тайнството на живота, вярата, духа, свободата, истината, любовта. Това, запомнете от мен, са най-великите тайнства. Опитайте да обясните какво е любов „научно-разсъдъчно“, използвайки понятия на научната парадигма. Няма да успеете изобщо. Науката бяга от тия тайнства. Те са неподатливи за нея. Това съвсем, съвсем не е случайно.

Тъй че да се самоласкаете и да изпадате в самохвалства, а именно, че, бидейки невярващ, сте постигнали не знам какво си, примерно, сте се извисили дотам, че сте докоснали шлифера на… Бойко Борисов, е компенсация на екзистенциалната и духовната празнота, която зее в душите на безбожника, на скептика, на предоверилия се на науката, на оня, който е оковал духа си в догмите, в оковите, в прокрустовото ложе на самозабравилия се претенциозен разсъдък.

Умът е нещо безкрайно важно, съвсем не го подценявам, същото може да се каже за науката, тя е нещо велико, но съвсем не е най-великото. Ако пък допуснем науката да ни стане тиранин, т.е. да изпаднем в някакво научно суеверие и догматизъм на почвата на науката, това означава, че сме допуснали да ни се случи най-лошото: загубили сме свободата си. Сами сме се лишили от нея. Не зная дали си давате сметка колко лошо и коварно, пък и съдбовно е това. То е същото някоя птица да си отреже или загуби крилата.

Духът са крилата на човека. Без крила човекът става червей. Нищо че тоя червей си мисли, че е „научен“ или не знам си какъв друг червей…

Прочее, едно важно допълнение: комунизмът, най-голямото и диво, направо патологично варварство в историята, каквото човечеството изобщо познава, е плод на „научно-разсъдъчната парадигма“, е плод и изобретение на самозабравилия се ум. Комунизмът изобрети разсъдъчни правила, с които се опита да окове и да умъртви живота и да смаже порива към свобода. Затова именно комунистите избиха толкова милиони човешки същества.

Комунизмът също е един вид научна и разсъдъчна „религия“, като „богът“ на тази изумително догматична религия е именно суетният и не признаващ никакви духовни ограничения позитивен ум. Ако триумфалното шествие на науката и техниката не бъде удържано от някакви нравствени, духовни и при това ирационални норми и ценности, които са извън тяхната сфера, ще настъпи най-мрачната епоха в историята на човечеството, вещаеща неговия край.

Това, което ни държи в сферата на човешкото и ни прави човеци, е именно „нещото“, което науката никога няма да проумее и признае; а науката иска да ни вижда роботи и машини, не човеци - като духовни и нравствени, сиреч, свободни същества.

Infidel: Здравейте! Оценявам това, че въпреки заетостта си, ми отговаряте.

С повечето от нещата, които пишете, съм почти съгласен. Никога не съм твърдял, че „научно-разсъдъчната парадигма“ може да ни даде всичко. Погледнете пак текста ми и ще видите, че не правя такова твърдение. Естествено, че имаме нужда и от други неща. (Колкото за любовта, науката не може да я даде, но я обяснява повече от добре – няма да влизам в генетични и биохимичти подробности. Само ще кажа, че тя, любовта, е продукт на необходимостта от размножаване, колкото и непоетично да ви звучи. Науката доста добре обяснява живота и вярата. Колкото до духа, нямам представа какво имате предвид. Според мен, както няма да се изненадате да чуете, дух има само в метафоричен смисъл).

За едно нещо трябва да протестирам остро: никога не съм изпадал в „самохвалството“ да твърдя, че „бидейки невярващ, съм постигнал не знам какво си“. Самото неверие не постига кой знае колко. За постигне нещо човек, трябва да учи, да се развива, да работи, да мисли и пр. и пр. Невярването, за мен, просто е един необходим опорен камък. Така че не ме разбирайте погрешно, моля.

Не знам доколко ще ми повярвате, но у мен няма „екзистенциална и духовна празнота“, както я наричате, уверявам ви. Аз имам достатъчно интелектуални, естетични и пр. стремления, които правят живота ми пълен и удовлетворителен – въпреки, че описанието ви „безбожник и скептик“ напълно ми прилягат. Предполагам, в течение на разговора ни, вече сте се убедили, че безбожникът не е някакъв звяр, за който само яденето и пиенето имат значение. Надявам се, че не ви правя впечатление на такъв човек.

И последно, не се опасявайте от научно суеверие и догматизъм. Когато се появат суеверието и догматизмът, науката изчезва. Тя е несъвместима с тях.

Поздрави!

А.Г.: Интересни проблеми поставяте отново. Пък и забелязвам някои новости, които съм пропуснал. Аз лично до този момент не знаех за съществуването на задоволително научно обяснение на любовта – на нейната същност, идея, истина, смисъл. А уж съм се занимавал твърде много с психология, която като наука е най-близо до тия проблеми. Нито една научна теория за любовта обаче мен лично не може да ме задоволи. Щото ако ме задоволи, то би означавало да ме задоволява ходенето с патерици – вместо с крака.

Вие давате едно потресаващо научно предположение за същността на любовта, именно, че била „продукт на необходимостта от размножаване“, от което, предполагам, силно ще се впечатлят най-вече многодетните цигани от кв. Столипиново, които, излиза, са най-великите „любовници“! Прочее, загадката на любовта е толкова грандиозна, че даже великият Кант пише една нелепица: че тя била продукт на необходимостта от „взаимно-изгодна употреба на половите органи“. На моменти даже велики мислители като него са се отдавали на научното словоблудство и, респективно, са изричали нелепости като горната.

Какво на Вас лично Ви дава неверието аз не мога със сигурност да знам, но мога само да се досещам, да предполагам. Щом неверието Ви задоволява, живейте си с него. Аз лично съм се отказал от него, щото то на мен нищо не може да ми даде. Не ми трябва такъв „опорен камък“, както наричате невярата в Бога, щото оценявам това неверие като патерица, която пречи на ходенето, стига човек да е със здрави крака. Когато чове усети силата на краката си, той прохожда - и не са му нужни нито проходилки, нито патерици. Възможно е някои обаче да предпочитат цял живот да се движат с научни патерици, нищо че са със здрави крака – за по-голяма сигурност, види се.

Като стана дума за тия „научни патерици“, се сещам за метафората на Шопенхауер: някой да обезумее дотам, че да си отреже краката – само и само да може да ходи с патерици. За краткост няма да разяснявам тази метафора. Аз пък познавам един учен, който, за да подчертае учеността си, още на млади години започна да носи очила без диоптър – щото според него учен и ученост без очила не можело да има. Не измислям, това е действителен случай.

А проблемът за това как живее и в какво все пак вярва безбожникът и скептикът е изключително интересен. Аз съвсем не смятам, че всички безбожници са скотове, напротив, огромната част от тях също са хора, вярно, объркани, невникнали докрай в смисъла на живота си, страдащи, търсещи пътя и прочие – каквито сме всички ние, вярващи и невярващи. За мен обаче са най-ужасни и клети хората, които заради някаква догма – без значение каква, религиозна или атеистично-научна – вече не познават онова, което именно ни прави човеци, а именно търсенето на смисъла и на пътя, лутането, безпокойствата, съмненията, порива към истината и прочие. Научният догматик, който вече „знае всичко“, сиреч, втълпил си е, че нищо повече не може да узнае, е духовен мъртвец; такъв духовен мъртвец е и догматично вярващия човек, чиято вяра е мъртва или книжна.

А вярата по начало е нещо най-живо – и тя не знае спокойствието, самодоволството, „пълната убеденост“, безкритичността, отказа от търсене. Такива хора, за жалост, няма да преживеят сладката мъка и горчилката на вечното безпокойство, те няма да познаят възвишаващия духа унес от неведомостта и непонятността на битието. Тъй че недогматичният невярващ е човек, намиращ се на път – каквито сме и ние, търсещите своята съкровена вяра в Бога. Когато обаче всички съмнения угаснат, душата на такъв човек вече е мъртва, е душа на духовен мъртвец. Това е кошмарът, от който трябва най-много да се пазим…

От казаното произлиза, че съвсем не отговарят на истината Вашите думи, че „когато се появат суеверието и догматизмът, науката изчезва“. Какво представляват научно-разсъдъчното суеверие и научно-разсъдъчния догматизъм е проблем, който Вие трябва да решите сам. Ако не съзнавате такъв проблем, нищо чудно да излезе, че Вие самият сте станали неволна жертва на тия пороци.

За да започне да се пази човек от нещо трябва като начало поне да заподозре, че е застрашен от него…

Free Infidel: Чудно ми е как ще обясните факта, че аз съм неверник, и същевременно с това щастлив и удовлетворен човек. Нито се лутам, нито съм объркан, нито страдам поради неверието си.

Радва ме да прочета, че оставяте всеки да бъде според избора си – вярващ, или невярващ. Но нали няма да кажете сега, че неверниците ще бъдат наказани с нещо, нали? Примерно с вечни мъки или нещо такова? Щото ако го кажете такова нещо и не възроптаете срещу него, казвате сбогом на всичките си морални претенции.

А.Г.: Разговорът ни започва да ми става все по-интересен и смислен; по тази причина тази сутрин зарязвам всичко друго и сядам да Ви отговарям. Понеже за миг спря тока и беше погубен голям текст, ще пускам написаното на по-малки порции. Прочее, поставяте много интересни проблеми и имам чувството, че някак напредваме в решаването на въпросите, пък и, изглежда, разговорът ни може да бъде от полза и за двамата – пък и за други хора, които се задълбочат в четене и премисляне на изреченото.

Отговарям на първия Ви въпрос така: това, че сте неверник, но че не чувствате нито обърканост, нито страдание, а, напротив, се чувствате щастлив човек, в някакъв смисъл е прекрасно. „Лутането“ обаче, всъщност, е търсенето, и все пак нека бъдем честни: да си човек и да не търсиш не е все пак кой знае колко добре. Ала да се чувства човек един вид безпроблемно, и то по най-съществените въпроси, сиреч, да си въобразява, че е дал вечни и окончателни отговори на тия въпроси, съвсем не е толкова добре – колкото изглежда на пръв поглед.

Спокойствието, безпроблемността, илюзията за необърканост, едва ли могат да са добродетели на един дух, особено ако човек се намира в по-ранни етапи на живота си, т.е., ако е по-млад. Младостта е време на кипеж на всички жизнени сили, в това число и на духовните. Да сложи човек под похлупак този кипеж на своите сили е рискована работа, понеже по незабележим начин може да се натрупа огромна енергия, която в един момент да застраши самата структура на личността, т.е. да доведе до непълноценно изявила се личност.

Продължавам разсъждението си. Та това, което е благотворно, и то не само по времето на младостта, а и на целия живот, е свободата. А свободата предполага търсене, незадоволства, безпокойства, неувереност; не може човек да изконсумира свободата си веднъж-завинаги и после преспокойно да си пребивава в състояние на пълна безпроблемност; напротив, ако си свободен, трябва да чувстваш свободата си постоянно, във всеки момент. Следователно автентично свободният човек няма как да даде окончателни отговори на най-съдбовните въпроси, защото ако ги даде и се примири, то духа на такъв човек е започнал да умира, да се вкочинява. В никакъв случай нямаме право да допускаме това: да задушим, да потиснем, да погубим духа, който напира в гърдите ни. А духът е вечно безпокойство, вечно търсене, вечна неудовлетвореност.

На мен именно ми си струва, че догматизмът от всякакъв вид и род е решителен отказ от свободата. Недейте да свързвате думата „догматизъм“ само със сляпото следване на догмите на вярата; прочее, догматичната вяра, ако заслужава да се нарече вяра, е вече погубена, съсухрена, дори умряла вяра. Но има много други догми, които могат да погубят духа на човека, давайки му някаква мнима и фалшива увереност, някакво кухо самодоволство от себе си.

Оня, който сметне, че е решил „твърдо“ и „несъмнено“ всички въпроси, особено пък най-коварните и съдбовните, е просто приспал духа си, хайде, да не казваме, че го е задушил, а само го е приспал. Със спящ дух, с оковано в догми съзнание човек няма право да се смята за свободен; а духът е самата свобода, той е порива към свободата и истината; как да сме свободни, когато тъкмо от търсенето на истината сме се отказали?! А пък добре знаем, че тъкмо истината ще ни направи свободни, по думите на Христос!

Затова, стараейки се да бъде пределно честен към Вас, ще си позволя да Ви посъветвам: не се радвайте, че чувствате някаква безметежност на духа, давана Ви от съзнанието, че неверието Ви носи някакво спокойствие, някакъв мир и умиротвореност! Има голяма опасност да се окаже, че неверието Ви само временно е приспало крещящата нужда да търсите истината по тия, повтарям, съдбовни въпроси. Защото, примерно, дали няма в крайна сметка, че сляпото, нерефлексирано неверие, в което духът Ви се е озовал, е просто проява на догматичен сън на душата – и същевременно бягство от най-проклетите въпроси?!

Трябва да знаете и това, че нашата човешка участ на тази земя е вечно да търсим, никога да не се самозалъгваме, че всичко е ясно, постоянно да рушим всички догми, които приспиват духа ни – защото тъкмо свободният човешки дух е най-нежелан гостенин на тази земя. И затова по-“земните“ хора не правят нищо друго, освен да пъдят безпокойствата, които свободният дух носи, да приспиват разума и душата си, белким се озоват на някакъв оазис, на някакъв "остров на блажените", където всички въпроси са решени – и ни остава само да се радваме на живота. За жалост – или за щастие – тази химера е непостижима; автентично живеещият човек е вечно търсещият истината човек. Тоест, човекът с бодър и кипящ от енергия, търсещ, изследователски дух. Трябва да знаем и това, че духът на много хора умира много по-рано от „истинската“ им смърт, макар че е твърде спорно коя именно смърт е „истински истинска“, и коя е по-малко истинска…

Та имам чувството, че духът Ви е попаднал в капана на догматичното неверие, а също, по парадоксален начин, и на сляпата вяра в това, че науката, преставете си, всичко е обяснила, а пък ще обясни един ден дори и необяснимото! Науката, сиреч, разсъдъкът, не суеверието и не сляпата вяра, е изворът на модерната склонност към приспиване на духа и изпадането му в някакво догматично самодоволство на почвата на… вярата във всемогъществото на самата наука.

От вярата, от проблема за вярата, от нуждата ни да вярваме, но също и от нейното непреодолимо коварство човек не може да избяга или да се скрие. Човекът е същество, прокълнато да вярва. Аз на друго място вече Ви казах, че т.н. неверие също е вяра, но в съвсем други неща; вярвам, че не вярвам; вярвам във всемогъществото на науката; вяра в абстрактното добро; вяра в „човека като бог“; претенциозната и куха вяра „в самия себе си“, с която мнозина несмислени хора постоянно парадират, без обаче да положат и минимално усилие да разберат какво всъщност казват.

Прочее, има уверености от всякакъв род, които не заслужават името „вяра“. „Вярвам, че мога да живея без да вярвам, че вяра не ми е нужна“ е едно прекалено абсурдистко изказване; защото пределно мощната в духовно отношение вяра е тъкмо вярата в Бога…

Също така има голямо значение в това в какъв именно Бог вярваме – защото много недоразумения произлизат от това, че толкова много хора съвсем не са си уяснили какво, прочее, е Бог, и също, не по-малко важно: какъв именно е Бог в християнската представа, т.е. какъв Бог е Христос. Християнството в неговия автентичен дух е религия на модерно мислещия човек, с чиито представи, без да си дават сметка за това, живеят и огромната част от ония, които наричат себе си „атеисти“ или „неверници“ и „безбожници“. Ще се опитам да Ви обясня защо е така. Така ще отговоря на последното Ви питане: „Но нали няма да кажете сега, че неверниците ще бъдат наказани с нещо, нали?“.

Величието на Христовата религия е в това, че Христос ни дава една завършена религия на свободата. В представите на тази – аз бих си позволил да я нарека дори така – универсална човешка религия живеят всички модерни хора, защото духът на човека в историята се е рафинирал дотам, че именно свободата да стане оня стожер, около който всичко се върти. Накратко казано, Христос, бидейки сам и човек, т.е. бидейки богочовек, ни е дал най-човечната и свободолюбива религия, в която самият Бог, бидейки и човек, държи и не изменя на автентично човешката позиция.

Християнският Бог разбира и обича човека, той вярва в способността на човека да решава сам, т.е. да бъде свободен – и с достойнство да носи тежкия товар, тежкото бреме на свободата. Христос, вярвайки в човека – ние, хората, също би следвало да вярваме в Своя Велик Създател, щом като Той, Създателят, ни е показал, че така много вярва на/в своето Велико Божествено Създание, наречено човек! – му е дал суверенното право да избира сам. Тъй че християнският Бог, давайки ни свобода, е така великодушен, че ни е дал и начина да се самонаказваме, дал ни е нещото, благодарение на което нашият собствен „самосъд“ тече постоянно в недрата, в дълбините ни. И това нещо се нарича съвест.

Няма по-голямо наказание от терзанията на нашата съвест, от това наказание не могат да избягат и най-големите престъпници, убийци и прочие: прочетете романа „Престъпление и наказание“ на руския сърцевед Достоевский за да разберете за какви терзания става дума. Героят на този велик роман, Разколников, също като Вас вярва в абстрактното добро и в абстрактния човек. И на науката вярва като Вас. Вие много си приличате с него. Разколников е един прекрасен, но заблуден човек, който дръзва да наруши светостта на Божиите тайнства, едно от които е заповедта: „Не убивай!“. По разсъдъчни съображения той убива. И после, когато се пробужда съвестта му - а нашата съвест е Божият глас в душите ни! - сам наказва и терзае себе си така, че за него никакви други наказания не се страшни. Даже и Божиите такива.

А Бог, прочее, е милостив. Божието великодушие е извън всякакви човешки представи за великодушие, то е трансцендентно на тях, защото Бог обича своето любимо съзнание. Ние, хората, сме най-великото създание на Своя Велик Създател – ние сме също така, бидейки свободни, и достойни за величието на Създателя си.

Тъй че аз нямам правото никой да плаша, че щял да бъде наказан и че щяло било да му бъде търсена сметка за това как живял и как бил мислил тоя или оня човек. Щом аз, дребния и овладян от човешки страсти човек съм способен на такова великодушие, представяте ли си с какъв грандиозен потенциал е Божието великодушие!? Нашите души са крехки и слаби, а истински велика е Божията Душа. Затуй ние не заслужаваме думата "великодушие"...

А приказките за „ад“ и „рай“ са чудесни приказки за децата и за наивниците, за немислещите: адът и раят са вътре в нас, всеки от нас носи в гърдите собствения си ад и собствения си рай. А най-“приятни“, предполагам, са собствените пламъци на собствения ни казан…

Тъй че външната принуда или натиск за един или друг избор на човека наистина, както сам сте забелязал, са в противоречие със самата идея за свобода. Човекът не може да бъде натискан, принуждаван, съблазняван или шантажиран да бъде такъв или онакъв; това сам да решава какъв да бъде, как да мисли и как да живее си е негово неотнимаемо суверенно право.

Това, че Вие, неверникът, предполагам, ще се съгласите с тия думи на един философски апологет на християнската религия и вяра като мен показва само едно: че и двамата живеем с все едни и същи християнски представи, само дето при Вас тия представи са се откъснали от корена си. И дори са се обърнали срещу него. Но и за това не мога да Ви упреквам: така е станало при Вас, и ако Вие лично усетите нещо нередно, само Вие можете да го поправите. Тук никой не може да Ви се меси; дори и самият Бог, както сам забелязвате, Ви оставя съвсем свободно да живеете, да решавате, да се раздирате от съмнения, да се радвате на живота си, да се чувствате преизпълнен с вярата, властта и пълната отговорност пред живота си.

Прочее, самият факт, че разговаряте с мен по тия въпроси показва, че по непонятен за Вас лично начин душата Ви в дълбините си изпитва съмнения и безпокойства, нищо че на съзнателно ниво Вие си мислите, че проблеми с Вашето неверие няма, не може да има и прочие. Да спра дотук, че днес наистина се разпрострях повече; дано имахте търпението да изчетете тия мои "философски нелепици" или "безсмислици". Не ща да Ви поучавам или назидавам, просто написах как аз мисля, как аз виждам нещата.

Благодаря за търпението! Ако има нещо друго да питате или кажете, на Ваше разположение съм…

Free Infidel: Здравейте! След час заминавам на палеонтологическа експедиция, затова ще ви отговоря накратко, засега.

За кипежа и търсенето съм съгласен с вас. Когато казах, че не се лутам, аз нямах предвид, че не искам да се развивам, или че не търся отговори. Напротив. Но за мен развитието и търсенето са целенасочени неща и поне аз не ги определям като лутане. Въпрос на терминология. :-)

Не знам доколко напредваме към решаване на въпросите, но разговорът със сигурност може да бъде полезен на четящи хора, съгласен съм.

Едно от нещата, по които си приличаме с вас, е любовта към свободата. Виж, по това нямаме противоречия. Както и по това, че постоянното търсене е неизбежен придружител на човекът със свободен дух. Прав сте – този, който реши, че е постигнал всички необходими отговори, вече не се развива и става интелектуално ленив и скучен човек.

Аз например никога няма да съм такъв, защото са ми интересни хиляди и хиляди неща, искам да знам хиляди отговори, които не мога да знам засега, и се стремя да постигам знанието, което е постижимо при сегашния напредък на човечеството.

По-голямата част от тези познания се дават от науката. Много важно уточнение: в науката „твърдо“ и „несъмнено“ обяснение на нещата не съществува!!! Просто няма. Това не е в естеството на науката! Там всичко подлежи на съмнение и промяна. Всичко.

И това е най-ценното качество на науката – желанието да се поправят грешките. Естествено, намират се и учени-догматици, но в момента, в който един учен стане догматик, той предава идеалите на науката и се превръща в отстъпник, макар и неосъзнат. Човешки слабости, какво да се прави…

Моля, забележете, че самият аз не съм учен в смисъл scientist. Тоест, не защитавам нещо свое. Както вече съм ви казвал, занимавам се с хуманитаристика. Просто сърцето ми е в науката. Сбъркал съм, така да се каже, призванието си...

Неверието не ми носи нищо! Много е важно за мен да разберете това. Нито спокойствие, нито мир, нито нищо! Не знам как да ви го обясня. Неверието не е активна позиция. Не е твърдение на нещо. Например аз не твърдя, че бог не съществува. Нали разбирате? Просто не вярвам. Защо не вярвам? Само по една-единствена причина: нямам основания да вярвам. В момента, в който се появят доказателства, веднага ще повярвам.

С една дума – не вярвам в никакъв бог, но допускам възможността (макар и минимална) да греша. Ето по тази причина неверието ми не е сляпо. Не е догматично. Готов съм да го променя - ако има основания за това.

Нека напомним, че става дума за неверие в БОГ. Иначе аз вярвам в много неща – в повечето неща, в които и вие вярвате. Например аз вярвам в доброто, в любовта, в солидарността между хората, в морала… мога да продължа да изброявам.

По последната част от поста ви обаче явно няма да постигнем съгласие – там вижданията ни се различават твърде много. Не виждам как мога да приема, че християнството е религия на свободата, след като основният принцип, постулиран от самия бог, е: „Имаш свободен избор: или вярваш в мен, обичаш ме и отиваш в рая, или не вярваш в мен, не ме обичаш и отиваш на вечни изтезания!“. Не, господин Грънчаров. Кръвта ми кипва от възмущение само като си помисля за тази наредба. Няма разлика между нея и думите на произволно избран мафиот: „Имаш свободен избор – или ми даваш 1000 лева и ще те пазя, или не ми даваш нищо и ще ти начупя ръцете и краката!“.

След като ви казах в какво вярвам, нека ви кажа и какво мразя: диктатурата, комунизма, цензурата, насилието, ограничаването на свободата, жестокостта.

И накрая, радвам се, че си приличаме по едно: омразата към комунизма и диктатурата. Това поне ни сближава.

Поздрави!


ЗАБЕЛЕЖКА: Разговорът, да се надяваме, ще продължи - след като достигна до толкова интересни въпроси. Приканвам всички интересуващи се да станат събеседници на дискутиращите - и по този начин да се получи още по-интересна и плодотворна дискусия...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Абонамент за списание ИДЕИ