Истината ни прави свободни

сряда, 28 септември 2011 г.

Въпрос от млад учен: "Как ще издържа на цялото това напрежение, безразличие, лицемерие и грандоманщина?!"

Мой текст под заглавие Как се пише и как се защищава дисертация у нас?, писан преди много време, гледам, че тия дни е предизвикал интересен коментар; ето по-долу този коментар заедно с моя отговор:

Чета статията и… плача! Мен ме чака защита, но съм от тези, които нямат протекция! Какво да правя като съм се хванала на хорото, а около мен само „вълци“ с големи титли – разделени на лагери и всеки се чуди каква гнусотия да направи на другия?! Нямам никаква представа как ще се подготвя – вече година и половина ме мотаят ръководителите ми (само ме лъжат и подбутват – „ела днес… ела утре…), даже не помня кога за последно сме се срещали – за да проверят развитието на труда ми, от който и те имат облаги.

Вече съм се отчаяла и наистина не мисля, че ще се справя, а дори и да успея – дали ще издържа на цялото това напрежение, безразличие, лицемерие и грандоманщина!!! Отчаянието ми става все по-голямо!

Оцеляването ми в такава „мъжка“ среда е почти = на „0″, а да не говорим и за подхвърлените намеци и страха ми от безцеремонни учени, които и с поглед ти казват „ако не ми пуснеш – гориш“!

Кажете ми, моля, какво да направя, как да се справя?!

С уважение към автора! М.М.

Здравейте, г-жо (г-це) М.,

Благодаря Ви за въпроса! Ще опитам да Ви дам оптимистично "наставление". В наше време да защити човек дисертация става по два начина: да си намери връзки (протекции) или... да си плати. Ако имате пари, платете си където трябва и ще станете доктор. Морални компромиси, предполагам, също ще Ви се наложи да направите. А пък животът в една нашенска "научна" или "академична" общност съм го живял и още изпитвам тръпки на погнуса - въпреки че вече цели 19 години съм извън бюрократичните институции на това, което минава за наука и академичност у нас.

Прочее, тия дни срещнах един мой студент, с който години наред бяхме приятели, после още повече години не се бяхме срещали. Наистина отдавна не се бяхме виждали. Поговорихме си. Между другото и той ми разказа като Вас за свои опити да защити дисертация и да спечели конкурс за асистент. И ми каза нещо, което звучи като анекдот, но, уви, е самата истина. Не знам как да употребя автентичната цинична дума, не обичам да употребявам такива думи, но за автентичност, а също и да проличи "духа", витаещ в тия общности, съм принуден да напиша точните думи на моя приятел:

Та значи, явил се на конкурс за асистент по филологическите специалности. Разбира се, не го издържал. Отишъл да разговаря с един от доцентите, член на комисията. Доцентът, който минава за "свободолюбец", му казал директно ето тия думи:

- Виж какво бе, мой човек, искаш да станеш асистент, е, хубаво, асистент, асистент, ама ако вземем теб, ний кого ще... ебем?! А?!

Това му казал. Хиляди извинения за грозната дума, която ми се наложи да употребя за автентичност. Така се изразил нашият "авторитетен учен". Няма да кажа кой е той. Знам кой е, но не ща да споменавам името му. Гнусно ми е...

Това е положението в нашата наука, такъв "дух" витае из наште "академии". Млъквам. Нямам повече думи. Пълна мизерия... нравствена мезирия, упадък, простотия... както и навсякъде другаде... какво повече да каже човек?

Затуй моят съвет към Вас е: бягайте от България! Вървете да търсите шанса си в науката някъде по света, в Европа, в Америка, от тази нашенска клоака бягайте. Непростимо е, ако имате талант, да се погубвате тук.

Както сторихме ний, от по-старото поколение...

Желая Ви успех!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Чудото на Първия учебен ден

Нямате си представа какво чудо стана при откриването на Новата учебна година в нашето българско училище „Нов Живот” в Чикаго! Може и да не вярвата в чудеса, но сега, като чуете истината, няма как да не повярвате.

Представяте ли си следната картина...

Удря, бие или звъни, приемете го според вашия вкус, Негово Величество Първият Звънец! При нас Първият звънец е Четвърти. Не, това не е чудото... Четвърти е защото училището ни е на 4 години, но винаги Първият звънец си е първи, и звънът му е тъй мощен и красив, че учениците ни с летящ старт политат към учебните стаи...

Но не-е-е! Този път всички бяха предупредени да задържат малко на старта!

Имаше и втори главен герой в Първата картина на Първото действие от нашата Нова учебна година. Беше едно свежо и красиво, изваяно и изписано медно менче, окичено по стар български народен обичай със здравец и босилек... И това безстрашно Менче, заради тази наша Нова учебна година, току-що бе прелетяло през планини и океански простори 8 352 (осем хиляди триста петдесет и два!) километра – от България до Чикаго, само и само за да лиснат от него свежата кристална водица от Мичиган пред нозете на стариращите наши юначни момчета и момичета в своята Нова учебна година!

Е, не е ли това истинско чудо? И геройство даже от страна на нашето скъпо гостенче - менче, което става чикагски жител, беше записано като член на нашето училище и отсега-нататък ще стои на много почтено място в една от нашите стаи...

Михаела, Самуил и Венцислав, тримата господари на сцената, които бяха водещите на блестящия концерт, който учителите и учениците сами си направиха за новото начало, свършиха заедно с крилатото менче тайнственото водно свещенодействие за да им вървят на всички - всички училищни предмети! Като по вода!

Не знам дали и вие бяхте на нашето тържество в Дес Плейнс, където на едно много лесно място се намира нашето училище „Нов Живот”. Улицата е голяма и позната на всички – Октън, номерът е 1480 и се вижда отдалече... И паркингът ни е удобен и върши много добра работа за колите на всички родители... Но ако не сте били – пропуснали сте нашата специална и единствена по вкус питка с мед! Догодина се дръжте по-близко до нас и няма да сбъркате.

Пропуснали сте и словото на осмокласника Венци, който понапълни очите на всички ни със спотайвани сълзици, когато ни припомни

„България, любима и копняна,
България, единствена страна,
С най-гордата осанка на Балкана,
С най-свидната Тракийска низина,
България, разкъсвана, нещастна,
Измъчена понякога страна,
Но винаги оставаща си Наша
Най-хубава Родина на света!”

Беше и ще остане за всички ни, които бяхме там незаличима картина, скътана в сърцата на тези, които са я видели. Ще я помним, ще я предадем и на всички, с които живеем и дружим в Чикаго и навсякъде докъдето можем да отидем!

Откриването на Българската учебна година в БУ„Нов живот” беше мило и тържествено. Българският трикольор, балони в бяло, зелено и червено, прекрасни цветя и ленти украсяваха залата, където се състоя празненството.

Директорката на училището Хриска Перфанова поздрави всички с добре дошли и благодари на родителите, които помогнаха този ден да остане наистина незабравим за всички нас. След химна на България децата запяха Вазовото „Аз съм българче”. Най-младата бодра гвардия бе поздравена с песента „Първокласник”. А те, млади, но не и зелени, също се отличиха.

Алекса ни каза, досущ като малка звездичка от сцената:

„Българско училище любимо
Към тебе се стремя.
Щастлив съм аз, че теб те има
на нашата земя”.

А Виктор се провикна от сърце:

Здравей, училище любимо
Запей, звънче, със ясен глас!
Пораснах в детската градина,
а днес съм вече в първи клас.

Второкласниците Мария, Дани, Матю и Сюзи дадоха съвети на малките първолаци: да стават сутрин раничко, да оставят куклите и играта на войници, да учат своите уроци...

На сцената оживяха любими герои от детски вълшебни приказки. С прекрасни костюми бе представена Пепеляшка (Мария), Пипи Дългото Чорапче (Никол), Червената шапчица(Ани). Децата трябавше да разпознаят по костюмите всички герои. Можеше да им завиди дори Шерлок Холмс: разкриха ги до един!

Беше забавно и неповторимо изживяване.

„На добър час” пожела на този пъстър и красив рояк български ученици Хриска Перфанова, след нея и всички пораснали, които се юрнаха и те към училищните стаи, но навреме се усетиха, че не са вече с панделки, а мнозина вече имат и мустаци...

Е, освен прелетялото от България до Чикаго цели 8 352 километра медно менче не сме ли свидетели и на второ чудо? Чудото на първия учебен ден!?

Дежурен репортер,
Първа Българска Училищна Редакция "Нов Живот"
Чикаго
САЩ


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

събота, 24 септември 2011 г.

Урок по руски за българи и по български за руснаци с елементи на философия по В.Новодворская

Тази сутрин гледам, че г-жа Валерия Новодворская е написала нова своя статия в свободолюбивото руско интернет-издание «The New Times», едно от малкото, които изобщо са останали в путиниста Русия; статията й носи заглавието Человечество во мгле ("Човечеството в мъгла"). В нея тя пише за Хърбърт Уелс, английският писател-фантаст, за романите и за идеите му; г-жа Новодворския, освен че е прочута руска дисидентка и антикомунистка също е и превъзходен познавач на литературата.

Който разбира руски език - сред младите у нас, за жалост или пък за щастие (щото в ерата на комунизма всички до един задължително знаехме руски!), изглежда почти няма такива - би могъл да прочете интересната и поучителната според мен статия. А за тия, които не знаят руски, искам да напиша нещичко, което ще им помогне да схванат основния смисъл на статията; ето началото на упоменатата статия, давам първо оригинала, а след това текстът и на български в мой превод:

Великий пророк, мощный философ, глубокий и оригинальный социолог, которого все считали и до сих пор считают фантастом, родился в Англии 145 лет назад, 21 сентября 1866 года. Герберт Уэллс, кажется, предвидел все: большевиков, марсиан, морлоков, причем, надо сказать, эти три явления у него почти совпадают.

Ето и превода, вижте колко лесен за разбиране от българите е руският език:

Великият пророк, мощен философ, дълбок и оригинален социолог, когото всички са смятали и досега го смятат за фантаст, се е родил в Англия преди 145 години, на 21 септември 1866 година. Хърбърт Уелс, струва ми се, е придвидил всичко: болшевиките, марсианците, морлоците, при това, трябва да отбележа, тези трия явления при него почти съвпадат.

Ако някой не знае кои са тия "морлоци" (иде от англ. Morlocks) ето и едно кратко обяснение: това са хуманоидни подземни същества-канибали, срещащи се в различни произведения на фантастическия жанр. Не понасят слънчевата светлина.

А ето горното и на руски, щото сега ми хрумва да публикувам този текст и в своя рускоезичен блог (в който, за жалост, отдавна не съм влизал!), та да бъде понятен и за неговите читатели; по този начин постът ще представлява своеобразен кратък урок по български за руснаци и по руски - за българите; та ето и обещаното обяснение, взето, прочее, от Wikipedia:

Морлоки (англ. Morlocks) - гуманоидные подземные существа-каннибалы, встречающиеся в различных произведениях фантастического жанра. Не выносят солнечного света.

Кой е бил Х.Уелс и нещичко за романите му можете да прочетете сами в статията на г-жа Новодворская. А ето сега за какво всъщност пиша всичко това; ето заключителните думи на г-жа Новодворская, които така силно ме впечатлиха, че заради тях се наложи да представя статията й и на българските читатели:

Фабианец Герберт Уэллс прописал человечеству горькое лекарство: жить обыкновенной, пошлой, безопасной буржуазной жизнью, единственно возможной на земле.

Ето и превода на горното мъдро изречение, изречение, което съдържа една голяма истина:

Фабианецът Хърбърт Уелс предписа на човечеството горчиво лекарство: да живее пошъл, безопасен буржоазен живот, единствено възможен на земята.

Това е. Абсолютно верно. Такъв е свободният живот, за който ни дава шанс тъй нареченият "капитализъм": пошъл, безопасен буржоазен живот. Единствено възможен на земята. Вярно е. Прочее, като философ ще добавя само това: животът ни в условията на свобода ще бъде такъв, какъвто си го направим сами. Ето това именно дава очарованието на "буржоазния начин на живот", към който призовават и Хърбърт Уелс, и Валерия Новодворская, и цяла една плеада най-велики умове на човечеството, които обаче не са били заразени от левичарския вирус.

Вирусът, който постоянно поражда бесовския стремеж "да подобряваме" живота, да "строим нов живот", да си "организираме" някакво илюзорно "общо щастие" и прочие дивотии, които подариха на многострадалното човечество комуно-социалистическите "революционни реформатори", от които още си патим особено както в Русия, така и в "братската" й България.

Да бяхме братя в хубавото, с мед да ни намажеш и да ни оближеш, ама ний май сме братя в най-лошото от характера и темперамента си като народи. Но това вече е друга тема и затова млъквам...

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също и публикацията на този постинг в моя рускоезичен блог: Урок по русскому для болгар и по болгарскому для русских с элементами философии по В.Новодворской


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Обръщение на гражданина Г. към българския народ по случай националния му празник

Днес е 22 септември, национален празник на България. Ден на българската независимост. На този ден преди 103 години Княз Фердинанд I Български във Велико Търново чете Манифест за прокламиране независимостта на Българското Царство. Княжество България става Царство: на този ден се ражда Третото Българско Царство. Ражда се напълно независима и суверенна българска държава. Велик исторически акт, велик исторически момент е оня 22 септември 1908 година! Борбите за българската свобода са увенчани с бляскав резултат. Най-недоволни от случилото се тогава, естествено, са в Санкт Петербург, в столицата на Руската империя.

Българската независимост, тоест, свободата на България и особено на българите, прочее, е вечно актуална задача. В тия предизборни дни, когато ръцете на алчни и безскрупулни политици се протягат към трафаретната българска "корона" - защото постът "Президент" или държавен глава на България, по същество, пък макар и в най-карикатурна форма, е точно това! - един комунистически лакей (някой си Ивайло Калфин, не Бърдоквата!) нема срама да заяви, че само ония, които обичали Русия, представяте ли си, били... български патриоти!!! Щом като такива безсрамници имат наглостта да претендират да стават въплощение на българския суверенитет и независимост, представяте ли си колко окаяно е положението ни тъкмо в това отношение?!

Тия, които дърпат конците на партийната гмеж у нас - щото огромната част от наште политици не са нищо друго освен марионетки, кукли на конци - та именно кукловодите, съвсем не се свенят да заявяват право в очите ни, че България в момента ако не е Задунайская губерния на Русия, то е, за сметка на това, поне руския троянски кон в Европейския съюз и в НАТО. Прочее, тоя поплювко Калфин, дето сега претендира да ни става президент, не заслужава и да помисли за тоя пост, защото когато един нагъл руски "дипломат"-каруцар произнесе тия гаднярски думи (за това че сме "руски троянски кон"), лицето Калфин, тогава министър на външнвите работи, се посра от страх и не посмя да каже и думичка в защита на българската независимост и на българския суверенитет! Давате ли си сметка в каква жалка ситуация живеем, след като малодушни предатели като Калфин претендират да ни стават тъкмо президенти?! Срам и резил! Ама изглежда ние сме си виновни за всичко, щото много търпим, много понасяме, не умеем да се гневим. Сиреч, не сме народ и граждани, а сме, най-вероятно, овче стадо (да не кажа "мърша", както пише народния поет Славейков)...

Но сега, на този ден, думата ми е за друго, за което ме провокира ето следната информация: Сакскобургготски: Времето на "верни партийни кадри" отминава. Да, лицето Сакскобурготски, другояче казано, гражданинът Сакскобурготски, разрушителят на младата, но непрокопсала заради такива като него българска демокрация, продължава да ни съветва как още повече да затъваме в политическата развала! Този път негова милост ни агитира, както забелязвате, срещу партиите! Той, партийният лидер, той, дегенератът, щото той трябваше да бъде Цар, почнал да ти агитира, безсрамникът, срещу партиите!

Страшна работа, нямам думи вече! Скандал и позор, но още по-скандално е не това, че такива опортюнисти като него имат безсрамието да говорят така, а истински скандалното и позорното е, че не само ги търпим, ами им също позволяваме да се гаврят с нас. Щото и децата от първо отделение знаят, че без партии няма демокрация, гражданино "Цар"?! О, ти, нещастнико, о ти, дребни амбулатни търговецо, който заради няколко двореца продаде бляскавата царска корона на твоя велик дядо и на твоя не по-малко, а още по-велик баща, нима не чувстваш поне малко срам за това, което стори?!

Симеон не само дезертира от историческата си мисия да бъде носител на българската корона, не само изневери на държавническия си дълг, не само показа крещящо малодушие, щото стана подлога на комунистите, на тия, които убиха не само чичо му, но, убеден съм, и баща му, на тия, които навремето го изпъдиха с майка му и сестра му от България, та значи същия този Симеон, който се принизи до нивото да бъде най-обикновен политически-партиен покерджия, сега е седнал да ни убеждава, че не трябвало било да избираме "партийни кандидати", а трябвало било да изберем за български президент не някой друг, а неговата послушница, комунистическата снаха Пръмова-Кунева!!! Той, българският Цар, се е принизил да бъде нещо като партиен брокер и агитатор на някаква си Пръмова-Кунева, и при това дори не предполага, че понеже успя да се дискредитира до положение да му вярват вече само 2-3 % от целокупното население, неговите агитации няма как да нямат тъкмо обратен, бумерангов ефект?! Пак немея от наглостта и безсрамието на такива като Симеон, който дегенерира в нравствено положение дотам, че вече не стои по-горе дори от "първия лъжльо на республиката ни", руската подлога Гоце Първанов. Прочее, Симеон и Гоце много се уважават и обичат, щото и двамата са примерни служители на шпионската централа на Матушката, именно са бойни другари по линия на ДС-КГБ. Виждате ли до къде сме я докарали, скъпи ми български търпеливци и малодушници?!

Да, дезертьорът Симеон е пълен срам за великия си дядо и баща. Всичко това пиша аз, монархистът, който продължава убедено да смята, че "републиката", която ни подариха в 1946 година комунистите, които изпълниха тогава волята на кремълския си господар Сталин, е прокобата на България, е причината за непрокопсването на многострадалната българска демокрация, да, тя също така в резултат на всичко друго е и проклятието на България. Докато сме "република", в която постът държавен глава на България се разиграва на политически покер от алчни и безскрупулни партийни играчи, ние като народ и като държава добро няма да видим, помнете ми думата! Защото е така, съм доказал и обосновал не вчера, а преди много години; ето, който иска да разбере, нека да чете:

Държавата ни е обезглавена: президентите ни не могат, няма как да надскочат партийната си ограниченост и обремененост!

Коя е подходящата за България държавна форма: монархията или републиката?

Президентските избори като подигравка и гавра с народа

А който иска да се запознае с цялостната ми политическа философия, нека да разгърне книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА Източниците на достойнството, успеха и богатството. Всичко, което мисля по страшните и съдбовни български въпроси пък съм описал в две свои други книги, а именно в книгите БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ Кратка психологическа история на съвременна България. Книжите са издадени и в хартиен, и в електронен (онлайн) вариант, но кой да ти мисли и чете за проклетите български въпроси в това кебапчийско и чалгашарско време на разюзданата простотия от всякакъв вид и род?! А най-много, разбира се, си патим от политическата чалга в республиката ни, която беше основана от същия този Симеон, да не говорим пък за неговото свидно отроче Боко от Банкя, който успя да й предаде характера на общодържавна политика. Както и да е, не се притеснявайте особено, скъпи ма съграждани и сънародници: нещата са не просто ужасни, те са направо катастрофални!

Моята идея в този решаващ момент е, че трябва да почнем начисто. Българската демокрация, която в условията на продажническа партийна республика не прокопса и няма, убеден съм, да прокопса никога, трябва да бъде поставена на здрави основи. Ние, гражданите, трябва да заставим алчната и арогантна партийна гмеж да изпълни следните стъпки в името на бъдещия просперитет на България:

1.) МАФИЯТА - ВЪН ОТ ДЪРЖАВАТА!

Във всяка партия - днешните ни "партии" вече са заприличали на мутренски разбойнически банди - да започне процес на нравствено прочистване; оная партия, която няма сили да извърши това, следва да загине, щото не може повече представители на престъпния свят да ги оставяме да се занимават с политика.

2.) КОНСТИТУЦИОННА РЕФОРМА: ВРЪЩАНЕ КЪМ ИСКОННАТА И ЕДИНСТВЕНО ЛЕГИТИМНА БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ - ТЪРНОВСКАТА!

Конституцията, която ни подариха през 1991 година комунистите, е не по-малко пародийна от Тодорживковата конституция от 1971 година, тя също така е не по-малко гротескна от т.н. Димитровска конституция от 1947 година. Конституционното устройство у нас във всичките тия години е фарс и гротеска, което пък е предпоставка за безкрайни игрички със съдбата на нацията и държавата. Затова така сме затънали в корупция и развала: републиката е главната причина за това. Навремето Княз пък и Цар Фердинанд Български е шибал с бастуна си, направо по главата, българските министри, крещейки им: "Защо крадеш?! Защо крадеш, нещастнико?!". Сега президентите ни са първи в кражбите: виж що стори Гоце в тия годинки!

3.) ДЕЗЕРТЬОРЪТ СИМЕОН, ПОКАЗАЛ КРЕЩЯЩО НЕДОСТОЙНСТВО ЗА БЪЛГАРСКАТА КОРОНА, ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА АБДИКИРА В ПОЛЗА НА ПЪРВОРОДНИЯ СИ СИН!

Пък там ще се види по-нататък как ще се развият събитията. Нам ни е нужен в този момент Цар не по-малко отколкото е трябвал Княз на великия български държавник Стамболов в 1885-6 г., или колкото е трябвал княз на първостроителите на България, които направиха Търновската Конституция. Монархията е единствената протиоотрова против всеобщата партийна развала на страната, на която сме свидетели в този момент. Дори Симеон, ако примерно беше Цар на място, нямаше да държи така малодушно, както се държа в тия години; но той, горкият, беше просто кукла на конци, затова е така унизен заради това, що беше принуден да стори, надявам се, против волята си. Но ето, неговите наследници ще имат шанса да измият срама на баща си и дядо си; така е при монархията. Но това, което съм убеден и за което никой не може да ме разколебае, е:

4.) АКО НЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ НА ВЕКОВЕТЕ - КОНСТИТУЦИОННАТА МОНАРХИЯ, КОРОНОВАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ - ДОБРО НЯМА ДА ВИДИМ, А ПЪК НИЩО ЧУДНО И БЪЛГАРИЯ ДА Я НЯМА СЪВСЕМ СКОРО!

Защо е така ли? Ами защото развалата, която преживяваме, е непостижима с ума, пред нея и умът, и цялата душа немее. Развалата, в която пребиваваме, е страшна. И това не е случайно. Защо републиката работи в Америка, Германия и Франция, ала у нас вече 67 години не работи - и едва ли ще проработи някога?! Ясно защо: защото сме се откъснали от корените си. От 1300 години съществуване България само 67 години е била република - 45 години комунизъм и 22 години посткомунизъм и партийно-мафиотска разсипия. Прокопсахме ли много заради това, което преживяхме?! Едва ли. Искаме ли още повече да затъваме в благото, в което вече сме затънали до шията? Ако искате, воаля, аз не ща!

Предлагам спасителното средство, предлагам непоклатима скала, върху която можем да стъпим, да почнем да се измъкваме от партийно-мафиотското тресавище, и това е МОНАРХИЯТА. Върху тази канара ще построим основите, здравите темели на автентичната българска демокрация, щото това, което имаме сега, е пародия на демокрация, е фарсова "демокрация", т.е. е развала, която, ако продължим да не претиводействаме, ще доведе до друг, още по-катастрофален изход: тиранията, диктатурата! Искате ли Боко да ви стане пожизнен диктатор, искате ли и ний да си имаме един наш, роден Уго Чавес. Ако искате, воала, аз не ща!

Това исках да ви кажа тази сутрин, мили-недраги български граждани и сънародници! Ако искате, помислете, вникнете, открийте смисъла в думите ми. Ако искате, овладейте се от този смисъл, който ви предлагам аз, старият и препатил философ. Ако не - подиграйте ми се, осмейте ме, прокълнете ме, вий това го умеете! Ний, българите, умеем да дамгосваме оня, който е окат сред нас, щото у нас слепците се радват само на слепия, ала мразят окатия.

Прокълнете ме, и... продължавайте да си врите в толкова уютния български адски казан. Приятно врене, приятни мъки ви желая!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

сряда, 21 септември 2011 г.

Президентските избори като подигравка и гавра с народа

Продължение на Коя е подходящата за България държавна форма: монархията или републиката?.

Републиката (Левски през по-миналия век е употребявал думата като синоним на демокрация, а не като държавна форма!) се отличава от монархията по това, че държавният глава е периодично избиран (пряко или непряко от народа) - докато пък монархът е избиран от народа непрекъснато, всеки ден. Президентът губи доверието на избирателите си обикновено за един-два мандата (през които обаче властта му е гарантирана, независимо от промененото становище на нацията!), докато монархът може да загуби доверието на поданиците си още днес - и затова е длъжен да го пази като нещо най-скъпо.

За "висшия чиновнически пост" в републиката се състезават партийни кандидати, и то лица, които (за да достигнат до положението все по-ясно пред очите им да се… "замержелее" възможността да стават "олицетворение на нацията"!) е трябвало да направят толкова много сделки със своята съвест, че в края на краищата са загубили правото да се ползват с особено уважение. Политикът, който за себе си уверено твърди (преди кандидатурата му да е подкрепена от неговата партия) че ще става… президент, е не нещо друго, а отново… "психиатричен феномен": за да е сигурен в това, то това означава, че е направил толкова много сделки с влиятелните лица в неговата партия, че вече просто не заслужава никакво доверие – заради "разиграването" на "политически покер" по повод на самата държава. Общо взето в партиите политиците се учат на това да бъдат единствено велики интриганти и мошеници!

Когато такъв заеме най-висшия пост, предмет на потайните му мечти, той е така обременен с дефектите на доскорошното си партийно битие, че никой не може да повярва в способността му магически да се преобразяви (вероятно за една нощ!) в "надпартиен обединител на нацията". Поради всичкото това президентите на републиката обикновено са неподготвени за беззаветно служене на държавата и нацията, поради което се обкръжават със "съветници" и "експерти" (за които никой избирател не е гласувал, но които обикновено имат решаващо влияние върху решенията на президента, при това отново… партийно обусловени!) и това е предпоставка за безкрайно много игри със съдбата на народа. Така "предимството" на републиката (избираемостта на президента!) се превръща в своята пряка противоположност, в непоправим недостатък: случайни и нелегитимни лица започват да влияят върху решенията на държавния глава, което в никакъв случай не бива да бъде допускано (а интересът на нацията и държавата става нещо, за което никой не мисли!).

На всичкото отгоре семейството на президента, неговия род, приятелите му, ония, на които държавният глава е безкрайно задължен за услуги в доскорошното му битие на "амбициозен политик", партийните му "другари" и пр. се превръщат мигом в жадна за облаги "свита", която бърза да задоволи ламтежите си докато президентът е на власт (знае се, че той е президент "до време", а това време трябва да се "оползотвори"!).

Когато мандатът на президента е изтекъл (тук отново, видяхме, действа принципа "а след мен и потоп…"!), на мястото на тази вече позаситила се "свита" идва нова гладна компания от обкръжението на новия "избраник на случая", която също така лакомо се намества на "държавната трапеза", считайки се за длъжна да се възползва от "късмета" на своя човек – докато е… нейното време. По този начин републиката – това историята прекрасно е потвърдила, а действителността всекидневно препотвърждава! – носи в себе си неотстраними дефекти , тя развращава "политическата класа", която не вижда предел във властническите си домогвания, във възможностите си за безразделна хегемония в държавата, за своеволия, които могат да съсипят живота на нацията – ако не са спирачките на демократичната традиция и култура (но в някои страни – като нашата – такива липсват!).

Оказва се, че републиката по начало е морално дискредитирана, тя зависи от чисто субективни основания в много по-голяма степен от монархията, възможностите за произвол и злоупотреба са безкрайно много, а отделните изключения (напр. ген. Де Гол, отличаващ се с високо национално съзнание почти като… монарх, и… кой друг?!) само потвърждават верността на тази констатация.

Републиката бива президентска и парламентарна, и е спорно само това коя от двете е по-лоша от другата. Президентска република е тази, в която президентът има значителна власт (главно като шеф на правителството наред с министър-председателя), тя концентрира прекалено много власт в ръцете на случайни "щастливци на случая" с всичките рискове от това (добрите демагози обикновено са най-лошите управници!). Парламентарната република пък предава прекалено много власт в ръцете на многоглавата ламя или хидра (партийно определена) на парламента, това нарушава принципа на разделение на властите (той само формално се запазва!), стъпква другия принцип на единството (президентът е само позьор!), а най-вече оставя държавата на произвола на мнозинството, на управляващата партия. (Ако пък и президентът е "нейн", както е обикновено, то тогава злоупотребите са всекидневие, а опозицията смирено чака своя час, когато и тя ще започне да прави същото!). Властта бива подхвърляна от мнозинство на мнозинство, всички си позволяват гръмогласно да говорят от "името на народа", партийните сметки стават водещото в държавата, а изборите се превръщат в подигравка на политиците с избирателите: свободата е изправена пред сериозно изпитание особено в страните без демократична традиция и култура (като нашата).

Ето че след като е спорно коя от двете форми на републиката е по-лоша, в коя "най-добре" изпъкват несъвършенствата на демокрацията, то България категорично избра все пак по-лошата – парламентарната република – тъй като комунистите през 1991 г. ни подариха конституция, която е изгодна единствено на техния произвол, на техните издевателства със съдбата на нацията. Впрочем, всичко това стана на фона на нерешен конституционен въпрос (Търновската конституция, според която България е конституционна монархия, е незаконно елиминирана от същите тези комунисти през 1946 г., чрез нелегитимен "референдум" и чрез безброй фалшификации на народния вот, при това в условията на чужда окупация на страната!) и при положение, че законният владетел на страната, Цар Симеон ІІ, е жив и здрав.

Парламентът е носител на законодателната власт, правителството – на изпълнителната, а съдът – на съдебната, която чрез институцията на Конституционния съд и по начало е над другите две. Така "разкъсани" и разграничени, трите власти все пак трябва да бъдат примирявани в единството на висшата държавна власт. Затова държавният глава е институцията, която трябва да хармонизира трите власти и да им придава потребната цялост, единството на държавата като "стожер" на живота на нацията.

Доколко с това може да се справи президентът като институция на републиканския режим съобразно с казаното всеки вече може да реши и прецени: вместо единство президентите (особено в страни като нашата!) непрекъснато внасят раздор в тялото и душата на нацията. (Да си спомним П. Младенов с неговата фраза "нека танковете тогава да дойдат!", човекът от село Веселиново Ж. Желев като подставено лице на "партията-кърмилница", който получаваше овации главно от тия, които бяха гласували срещу него, т.е. грубо излъга избирателите си и така доказа подставеността си, П. Стоянов със смешните си "абсолютистки мераци" и с непосилната за неговите възможности като личност роля да бъде символ на цяла една нация, поради което той си остава най-обикновен позьор, Гоце Първанов с крещящата си морална дискредитираност (пръв лъжец на републиката) и безличност и т.н. – бъдещето ни под тази форма на държавата е непредвидимо или пък направо жалко.

Въпросите тук са много, нека да се ограничим с казаното, което, надявам се, ще предизвика по-задълбочени размисли у читателя, който не робува на предразсъдъци, а се стреми да мисли със своя ум. Обърнах внимание на онова, което старателно се заобикаля от "прислужващата политология", която не знае друг интерес от верността спрямо ония, които плащат или пък скоро ще дойдат на власт. Посочените зависимости действат различно в държавите с различна политическа и държавна традиция, в страните с различно ниво на демократична култура на гражданите и на самите политици. Но принципните дефекти и съответно предимства не могат да бъдат подминавани безкрайно, а при кризисни ситуации могат да изпъкнат и в най-развитите демокрации.

Няма държавна форма, която да е "най-добра" за всички до един народи, но онова, което е добро за някои, може да бъде добро и за други; лошото пък за едни може да стане безкрайно по-лошо за други. Водещото и тук не са "изобретенията" и "разсъдливото премерване" на минусите и плюсовете, а е единствено националната традиция, приемствеността и историческия път, които отдавна са се произнесли за това какво трябва да бъде. Затова и отклоненията от този исторически път на традиционната приемственост поради фатални обстоятелства, довели до ужасно объркване и забравяне на своите корени, непременно трябва да се преодоляват: за да спрат бедите на народите, които са изневерили на историческата си традиция, сиреч, откъснали са се от корените на своето национално битие.

За това, че духът на България отдавна ни зове да се върнем при корените на автентичната си държавност – конституционната монархия, коронованата демокрация! – но благодарение на единодушните старания на политиците този повик не се чува или е приглушен, ще стане дума отново на съответното място. Уверен съм, че краят на произволите с българската държавност иде, този край е неминуем, непредотвратим, тук напразни са всички старания. Всъщност в недрата на народната душа този избор отдавна е направен, което означава, че "формалното признание" е въпрос на време; часът на така чаканото тържество на народната воля неизбежно ще дойде…

ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е откъс от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), писана през 1998 г., излязла от печат в 2000 г., като тук съм внесъл само несъществени редакционни корекции и една-две актуализации, свързани предимно с това, че в последните години президент на България беше крещящото недоразумение, носещо името Гоце Първанов.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Коя е подходящата за България държавна форма: монархията или републиката?

Тази сутрин – виж Държавата ни е обезглавена: президентите ни не могат, няма как да надскочат партийната си ограниченост и обремененост! – поставих проблема за разбирането на точния смисъл и същностната роля на институцията „държавен глава”. Написаното там продължавам по своеобразен начин, ще предложа по-долу анализ тъкмо на най-значимите, направо съдбовни въпроси, към които като нация, за жалост, проявяваме непростимо безхаберие и малодушие:

Поставеният в заглавието въпрос е основен въпрос на държавното устройство, който е от принципно, същностно значение. Той е пряко свързан с народностната традиция, идеща от вековете. Затова тук всички особени интереси трябва да заглъхнат: от значение е само субстанциалният интерес на народа.

Нека накратко да опишем държавните форми, които животът и историята са ни дали – и между които само частично можем да избираме, търсейки най-добрата, най-подходящата за съответната страна. Защото за дадената традиционно, т.е. за вкоренена държавна форма са дали своя глас и живелите преди нас, именно поколенията, които са създавали и живели в държава много преди нас изобщо да ни е имало!

Това е особено важно за разбирането в страните, в които държавният живот е объркан заради своеволията било на комунистическите волунтаристи, било на една корумпирана и самозабравила се политическа класа: България пък е страната, в която и двата фактора на слабата, неефективно действащата държавна власт са налице сякаш в максимална степен.

Държавата, както е известно, може да бъде или монархия, или република. Тези две държавни форми притежават основни различия, които в повечето случаи са решаващи за състоянието на държавния живот, а също и за морала на политиците. Политиката, въдена на аморални основания, на която сме свидетели особено в последното десетилетие, е главен фактор за деморализацията на обществения живот изобщо. Да разгледаме в посочения контекст и двете държавни форми, разглеждайки ги в тяхната необходимост – и разумност.

Монархията се опира на принципа на трайното единство, на континюитета (непрекъснатостта) на държавността и този на надпартийността: монархът не е политическо лице, неговата власт е пряко дадена и завещана от народа като цяло и независимо от партийните разслоения, той символизира нацията и е персонификация на народностния дух, който не може да бъде оставян на ограничеността и пристрастността (капризите) на партиите. Властта на държавният глава – кралят, царят – се предава по наследство в неговото семейство (династията) и не зависи от колизиите на партийното "приемане" и "предаване" на законодателната, изпълнителната и дори съдебната власт, т.е. предполага трайност, стабилност, непоклатимост и дори достолепие на държавата, която според понятието си, трябва да бъде "държана" от едни и същи ръце. Защото многото ръце, посягащи периодично към висшата власт в държавата, при това чрез "наддаването", "гъделичкането" на политическите страсти, чрез безпардонната демагогия, внасят момент на крайна нестабилност на "държавния кораб", периодично сменящ своя курс според приумиците на случайни политически лица, а това е фактор, на който не всяка нация може да издържи!

Монархът (а това наименование иде от гръцкия израз за едно начало!) подобно на бащата в семейството, има един единствен интерес: в неговия дом (държавата като цяло) да царува мир, спокойствие, просперитет и благоденствие на поданиците, което е предпоставка наследникът да получи стабилно наследство. Тук благоденствието на цялата нация се обвързва органично с благото на едно семейство (династията), което означава доминиране на единен интерес. Още философът Тома от Аквино е забелязал най-важното:

Многото по никакъв начин не могат да съхранят обществото, ако то е напълно разделено. Така, за да може да се управлява по някакъв начин, сред многото се търси някакво единство. Понеже няколко не могат да водят кораба в една посока, ако не са единни. Но единни се наричат тези неща, които са сходни на едно… Така че, по-добре е да управлява един, отколкото много, сходни на един.

Партиите, съзнавайки временността на "царуването" си, преходния характер на своята власт, не могат да имат подобно съзнание: за тях властта е нещо, което трябва да бъде употребено и "изконсумирано", т.е. принципът тук е "След мен и потоп…".

Монархиите, според конституцията, биват парламентарни и конституционни, като това означава, че или парламентът "държи цялата власт" (включително и контрола върху правителството) – при парламентарната монархия – или пък че монархът притежава конституционно уредени пълномощия по отношение и на трите власти, олицетворявайки върховното единство на държавната власт – при конституционната монархия. (Абсолютната монархия е отживяла времето си, тъй като съдържа несъвършенство и предполага сериозни рискове за нацията.)

Накратко казано, при парламентарната монархия кралят (царят) е само символ и персонификация на нацията, на народностния дух, гарант на традицията и морален авторитет, който единствено с факта на съществуването си "озаптява" склонните към самозабравяне политици. При конституционната монархия кралят (царят) освен всичкото това е и носител на реални пълномощия по функционирането на властта и държавността, които в определени моменти могат да се окажат решаващо средство за поставяне на бариера пред партийния монопол върху властта, пред домогванията на партиите към безразделно господство. Например фактът, че след заграбването на властта от комунистите – винаги по неконституционен път! – първата им грижа е била да ликвидират монархията като главна пречка пред тяхното всесилие, е показателен: монархията, особено конституционната, никога няма да допусне накърняване на общия народен интерес в угода на партизанските апетити за хегемония.)

Монархът като живо въплъщение на народния суверенитет – царят е суверен – слага преграда пред опитите на партиите да говорят от името на народа, стремейки се да надскочат, винаги неуспешно, впрочем, партийната си ограниченост; партия, повтарям, означава "част", тя никога не може да олицетворява цялото, докато царят може, нещо повече, това е основният смисъл на съществуването на монархията.

Накрая, царят е подготвен за своята мисия да бъде обединител на нацията. Държавното ръководство е особен "занаят", който не може да се осъществява от всеки: това, че встъпването на престола на наследника е неизбежност, за която той трябва да е на длъжното ниво, го предопределя за мисията да бъде държавен глава със съответната професионална годност. Най-важното и незаменимото е това съзнание за мисия, с което живее и се подготвя наследникът, и което, по обясними причини, не може да съществува при политическите лица, овладени от амбицията да станат "президенти на републиката" (но бидейки все пак белязани с белега на случайността: ако един бъдещ президент още преди това заяви, че искал да стане президент и се е подготвял за това от "най-ранна възраст", то това би било възприето просто като… психиатричен феномен!). Не трябва да се подценява този момент, държавното ръководство не е нещо, което всеки може да прави, за което не се иска най-сериозна подготовка: не може да си се подготвял, например, за… адвокат по бракоразводните дела (или пък за най-скромен философ-марксист, да не говорим пък за агент на Държавна сигурност, какъвто е последният ни, още не отишъл си президент!), и в един момент да се почувстваш готов да правиш всичко, в това число и най-трудното, държавното ръководство на цяла една нация.

Държавният глава по дефиниция е върховен главнокомандващ на войската (и гарант за нейната надпартийност): бъдещият цар получава военно образование, което спасява професионалния престиж на военните, на генералите (за които би било най-сериозно унижение един профан във военните дела да е техен най-висш началник!). Държавният глава представя страната пред света, в отношенията с другите държави: царят е подготвен и за тази длъжност, докато е наследник той – знаейки за отговорностите, които след време ще поеме – получава най-солидна подготовка по дипломация, по международно право и междудържавни отношения, история и пр.

Царят има отговорности във вътрешната политика, в отношенията с партиите, той е подготвен и в тази област (икономика, политика, право, психология и пр.); царят има отговорности и по съдебната власт, той е подготвен и за това. Всичкото това означава, че царят не може да е сляпо зависим от "съветници": да бъде съветван един невежа (както често се случва при президентската институция!) е неблагодарна и неблагонадеждна работа и т.н.

Оказва се, че държавен глава при монархията в никакъв случай не може да стане случайно политическо лице, това, че царят е истински независим от партиите, е решаващото в национално отговорното изпълнение на неговите задължения. Следователно монархията не е "отживяла" времето си държавна форма, напротив, тя има ред безспорни предимства, които трябва да се вземат предвид особено в страните, които са в перманентна държавна криза – България е в такава криза повече от 60 години, съвпадащи точно с установяването на "републиката" от комунистите през 1946 г.

(Следва)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

петък, 16 септември 2011 г.

Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата и духът

Публикацията под заглавие Нехаем за най-висшето и истинското, вълнуват ни предимно дреболии е предизвикала интересна и многообещаваща дискусия по важни въпроси. Иска ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, тъй като може да се използва за целите на обучението по психология, философия и гражданско образование. Ето какво си казаха събеседниците до този момент:

Infidel каза: Солидаризирам се. Трябва да има колкото повече монаси! Така остават повече свободни жени за хора като мен – имам предвид за плътски удоволствия.

Стоян Стоянов каза: Ето още един, който мисли не с горната, а с долната глава. Истинско животно, следващо нагона си – мисловните процеси явно отсъстват. Затова в Библията казват стадо, а не народ.

Infidel рече: Всички сме животни, Стоенчо. Не си прави илюзии за божествена сътвореност. Примати сме. Бозайници. Нещо против? Нямаш. Добре. Всеки трябва да следва нагона си, макар че за религията това е нещо мръсно и гадно. Предлагам да пораснеш.

Bacho Кольо каза: Да речем, че си прав – и за нагона, и за бозайниците, и за свободните жени, та даже и за плътските удоволствия.

Ама защо си пуснал коментара точно под тази статия – статия за духовното? Малко е неуместно. Нищо повече.

Infidel рече: Ще бъдеш ли така добър да обясниш какво значи „духовно“? Питам, защото това е дума без кой знае какъв смисъл. Тъй като душа, както знаеш, не съществува. Ето, прочети това.

Ангел Грънчаров каза: Зная, че за дадена категория хора душа не съществува, но това съвсем не значи, че душа наистина не съществува. :-) Просто им се струва, че не съществува, дори, в някакъв смисъл, им се иска да не съществува, изгодно им е да не съществува, поради което са си втълпили, че душа, пък и дух, няма; което обаче, за тяхно съжаление, съвсем не е така. :-)

А защо не е така, какво е душа, а също и дух, е друг разговор. Има душа, а пък тия, дето си мислят, че няма, да бъдат първом така добри да опитат да разберат какво означава думата душа. Ако не знаят какво означава, да бъдат също така добри да не твърдят нищо за това, което не знаят какво е, щото душа и мозък съвсем не са едно и също нещо.

Тъй че нещата съвсем не са така прости както на някои им се струва. Това, което не разбирам, не съществува – е, няма що, голяма мъдрост! :-) Приятни размисли!

Също така е много възможно някой индивид сам да няма душа, да е, един вид, съвсем бездушен (и бездуховен), но това, че при него е така, съвсем не значи, че е така при всички, сиреч, че душа изобщо няма. Вижда се, че много трябва да се мисли когато някой дръзне да каже или напише нещо по тия толкова важни и сложни въпроси. Е, те не са сложни за тия, дето разбират, но за неразбиращите, вижда се, проблемите съдържат непреодолима сложност…

Bacho Кольо рече: Не, не мога да ти обясня какво значи „духовно“. Щом сам не си могъл да го разбереш, никой не може да ти го обясни.

Стоян Стоянов каза: Прав е г-н Грънчаров: което не разбираш, не отричай. Ти трябва да пораснеш, ама дали можеш? Дядо ми навремето казваше, че некадърникът трябва да си знае педята - и да не се мъчи да я надскача. Отваряш се на теми, за които не си дорасъл, а и като гледам няма и да дорастеш. Жалките ти познания стигат само до ядене, пиене и някоя сгодна женица. По добре си остани на масата и си плувай в битовизмите. Нищо лично! Когато надскочиш приматното ниво, тогава с удоволствие ще си разменяме реплики…..

Infidel рече: Бачо Кольо, щом не можеш да обясниш какво е духовно, значи сам не знаеш. За жалост. Не ми се оправдавай с хленченето – „ама ти щом досега не си разбрал…“ Ако знаеш нещо, трябва да можеш да го обясниш. Другото е страхливост и/или лицемерие.

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

Стоенчо, никой от нас не е надскочил приматното ниво. Ти си примат, синко. И аз съм примат. Биологичният ни вид – „човек“ – е клас „примати“. Анъдъмо?

Ангел Грънчаров каза: Драги Infidel, чудесен въпрос задавате:

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

С най-голямо удоволствие ще опитам да отговоря на този добре формулиран въпрос. В най-близко време. Живот и здраве да е само!

Е, добре де, ще пробвам сега да кажа нещичко, въпреки че нямам достатъчно време. Но да излезе че си премълчавам, щото не "зная", по-скоро не разбирам що е дух, та затова замълчавам, ще отговоря на зададения въпрос, понеже, често казано, дискусията се очертава да стане хубава - и затова, тъй да се каже, ми се иска да валея малко масълце в нейния огън. :-)

Този текст на Infidel, именно В сърцето и душата?! Да, ама не! е направо покъртителен! По-добре не може да се каже и изрази същината на материализма, и то от най-вулгарен тип, поздравления за постижението! Ще използвам текста му за целите на обучението по философия, мерси много!

Човекът чистосърдечно си признава, че не разбира думата "душа", не схваща никакъв смисъл в нея, затова му се чини, че имаме само мозък - и нищо друго. Ето, прочетете, подивете се и вие:

Това, което хората наричат "душа", е всъщност съвкупността от всички химически и електрически процеси, протичащи в мозъка. Мозъкът е телесна маса. Плът. Умре ли мозъкът, спира електрическата дейност, умира и "душата".

Прочее, нашият общ познат Infidel в този си текст е надминал по яснота дори онова, което е писал по тия въпроси не кой да е, а самият... Ленин! Да, оня същият, който при комунизма минаваше за нещо като "философ". Infidel бляскаво се е изразил, а Ленин ряпа да яде в сравнение с него! Честно пиша това, не се подигравам. Класика!

Но проблемът си стои: такива хора наистина не разбират що е душа, да не говорим пък за това що е дух. Все едно чичо Гюрко от село Воняща Трътлица да го питаш що значи английската дума "mind"! Да го убиеш тоя човечец няма да може да обясни що значи тая английска дума. Тъй и някои хора, българи, както изглежда, съвсем не разбират що значи българската дума "душа". Много ми се иска да опитам да помогна на тия хора, защото, предполагам, хич не им е леко да пребивават в такова ужасно невежество. Най-ужасно е невежеството тъкмо спрямо най-важното. А проблемът за душата и за духа е най-важният от всички най-важни за човека проблеми.

Наистина обаче не е лесно да се обясни що е душата. Ще се постарая да бъда ясен. И кратък. Което е особено трудно. Проблемът, повтарям, е труден за обяснение, Бачо Кольо е напълно прав: има неща, неподатливи за обяснение. Или разбираш, или не разбираш. Но все пак как такива хора да разберат що е душата?

Мисля, че трябва да почнем от проблема за приматите. Наистина, маймуна ли е човекът? Да, разбира се, ще рече Infidel, та ний принадлежим на рода или класа "примати"! И това е една необорима научна истина. Тия, дето не разбират що е душа, обикновено са големи поклонници на науката и на научните обяснения. Това не е случайно.

Да допуснем: човекът е маймуна, но само като организъм. Телесно, да речем, сме си едни маймуни или животни, е, не съвсем същите като другите ни маймунски събратя, щото тия последните обикновено са твърде окосмени, а пък ний не сме (е, има и човеци с буйна растителност по тялото, такива нищо чудно да са съвсем примати!). Но има нещо, което ни прави именно човеци, и което ни отличава по коренен начин от животните. Между животните и човека има непреодолима пропаст, ако се вземе предвид това, което ни отличава от животните; животните и човекът затова сякаш живеят в различни светове. Което обаче съвсем не пречи на някои хора да дегенерират до нивото на животни. Животното обаче човек не може да стане. Лесно се пропада надолу, но нагоре да се изкачиш е безкрайно трудно, а и невъзможно. Е, зависи де. Някой човек, ако вече е станал животно, той пък е, тъй да се рече, "човешко животно", сиреч, има шанс да надмогне животинското у себе си и, един вид, да се "очовечи". Трудна работа, но не невъзможна. Нека да бъдем великодушни все пак спрямо тия хора...

Това, което прави човека човек, е именно душата - и духът. Истински човешкото е духовното, без духовното, без духа, който е сърцевина на нашата човечност, човекът не само е животно, той е звяр и хищник. Едно много опасно животно е човекът без душа, човекът без дух. Страшна работа е това! Драги Infidel, ти самият, човече, си човек, знам го добре това, и си човек тъкмо благодарение на духа в себе си! А и душа имаш, прости, че минах на "ти", но тук не върви "вие"-то. Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата, а пък без душа няма дух. И без дух няма душа. Приеми, че духът е нещо по-висше от душата, сиреч, някои хора имат дух в по-нисша степен, някакъв по-първичен дух, а пък има хора, крайно надарени в духовно отношение, хора, способни на творчество: тия хора са духове в истинския смисъл.

Един Моцарт е дух, да кажеш, че Моцарт просто имал душа, е много малко да се каже. И Сократ е дух, има много такива духове, които с примера си ни показват, че ний, човеците, можем да бъдем нещо много повече от това, което сме; а това, което ни дърпа нагоре, е духът, спотаен в гърдите ни. Дърпа ни нагоре, към светлото, бляскавото, направо сияйно пространство на духа сам по себе си, пространството на Божественото. Бог е дух в екстремна, извънредна, максимална степен; Бог е Дух, да, Абсолютен Дух е Бог. Но да оставим това, да се върнем на душата и на човешкия дух. Прочее, да не пропусна: духът в гърдите ни е нишката, която ни свързва с Бога, с Абсолютно Духовното. Бог е Родината на нашия дух. Има една висша реалност, Духовната, която оживотворява всичко друго. Която е негова "душа".

А пък духовното в гърдите ни е Божията искра, която свети и ни облагородява, осветява живота ни. Излиза, че бездуховният човек пребивава в тъмнина, в която се мержелеят... кебапчета, женски задници, цици, бутилки ракия, бъчви с вино, щракане с пръсти, виене на кючеци, там, в тъмнината, танцуват свински пържолки и се възвисява гласът на Ивана и Азиса. Туйто. Пълна безнадежност. Такива хора съвсем не знаят за какво им е даден животът. Щото нашият живот е само път към нещо друго. Преход е временният живот, който живеем тук. Но да не задълбаваме в тая посока.

Какво е душата, какво е духът, за какво ни е даден животът са вечни човешки проблеми и теми на философията, които не могат току-така да се обсъдят в една дискусийка между скучаещи интернетни дремлювци. Иска се да се положат много усилия от оня, който иска да се добере до истината по тия проблеми. А това, безспорно, са съдбовни проблеми. За всяко човешко същество са съдбовни проблеми. Никой не може да избяга от нашата човешка орис: родил си се човек, Бог ти е дал живота, трябва да го изживееш по достоен за човека начин. И коварни илюзии от рода на тази, че нямало нищо друго в тоя временен живот, а имало само само ухаещи свински пържоли, женски цици и ракийка, са коварни затова, защото показват, такива хора наистина съвсем не знаят за какво им е даден живота.

Такива хора, примерно, няма да разберат що е любов, щото любовта е висше душевно преживяване, изпълнено с огромен духовен смисъл. Няма да разберат и що е щастие. Прочее, Бог е милостив, и затова праща любов и на такива хора, белким се очовечат някак. На такива обаче не им е по силите да изживеят достайно една така възвишена и чиста любов. Обикновено се държат свински и всичко опошляват и съсипват. Любовта е мощна духовна сила, на която всички сме подвластни. Духът е любов - а който не е разбрал що е любов, няма как да разбере и що е дух.

Май трябва да спра дотук, макар че мога да пиша и говоря още много, с часове. Цял живот мисля и пиша по тия въпроси, а животът ми дотук вече съвсем не е кратък. Който иска да разбере повече по проблемите, до които само се докоснахме по-горе, би могъл да се обърне към моите книги, примерно ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (Психология), или ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия), или ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), или ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата) и други. Не се отчайвайте, моите книги са написани на най-човешки и разбираем език; всичко се разбира в тоях от оня, който все пак иска да разбере. Направих си малко реклама, ала Бог ми е свидетел, че не тази ми е била целта; целта ми е да помогна някак на ония, които се лутат. И които търсят.

Съзнавам, че още много трябва да се обсъжда. Приканвам всеки от участниците по-горе да направи своя коментар; може да стане страхотна дискусия. За мен всяко мнение и възприятие е твърде ценно. Ще се опитам и аз да отговоря пак. Имам чувството, че може да стане много хубава дискусия. Аз пък съм човек, който си умира по хубавите разговори и дискусии...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Ех, судбо, судбо моя, що си ме, судбо, родила - у тая моя ненагледна, но толкова щура родина?!

Тази сутрин попадам, съвсем случайно, впрочем, на информация с крайно интригуващо заглавие, а именно БАН: Извънземните са около нас, говорихме с тях. Разтрих очи, за да се уверя, че не сънувам, не, буден съм, не спя, не сънувам, всичко е истина, всичко е на сериозно, не става дума за шега или майтап; нещата наистина са съвсем сериозни; ето, прочетете и вие за какво става дума:

Извънземни са отговорили на 30 въпроса, зададени от наши учени от БАН, твърдят самите те пред „Новинар”. В момента експертите анализират и разшифроват получените чрез пиктограми и рисунки отговори на въпросите. Всички обаче са категорични, че среща с извънземните ще имаме в следващите 10-15 години. "Те и в момента са тук около нас", казва заместник-директорът на Института по космически изследвания към БАН Лъчезар Филипов. Според него извънземните същества ни наблюдават постоянно.

Значи нашите учени глави от БАН са написали писмо до извънземните и тия последните, представяте ли си, им били отговорили вече!!! Брях да му се не види, къде американците ще се мерят с нами, та ний сме на звездни висоти по-нагоре от тях в този род изследвания. Що има да се правят скъпи и прескъпи космически програми, то работите били съвсем прости: пишеш писъмце на извънземните, те ти отговарят, и край, работата вече е ясна. Дали пък самият Кубрат Томов, предрешен като извънземно - той, милият, сам и то съвсем "насериозно" твърди, че е не само отвличан от извънземни, ами е и нещо като техен посланик на нашта планета! - не е уловил писмото, адресирано до извънземните, и не е отговорил на наште кретени от Академията, за да им се подиграе?! Или пък някой шегобиец си прави джумбуш с наште академични глави, щот Кубрат Томов, милият, съвсем не умее да се шегува?! Той, горкият, отдавна е за психиатрията, ала все още не го прибират просто щот майтапите в Отечеството ни требе да са по-пищни?! Нема да се излагаме, я?!

Няма повече да анализирам "научните факти" от кореспонденцията на наште умиращи от скука "учени" с... извънземните. Няма да оборвам техните "факти" и "доказателства". Такива неща са на нивото на гадателките, ясновидките и врачките от Канал 3, където явно се е преселило цяло едно отделение от психиатрията. А кретени у нас, дето да вярват на такива простотии, бол, с лопата да ги ринеш. Млъквам в траур, щот моето понятие за наука до този момент беше съвсем друго. Сега открих, че у нашто любезно Отечество вече имаме и чалга-наука!!!

Сега вече, като прочетох за общуването на академиците ни с извънземните, няма да се учудя, ако БАН предложи на Боко да отрият цял нов институт за контакти с извънземните - и на Боко акъла му хич не е ня мястото си, ако допуснем, че такъв изобщо съществува в тежкия случай, за който говорим - и Он без замисляне се съгласи?! Радуйся, народе, предстоят ни нови научни триумфи, ще бием всички учени по света!!! Наште академици ще контактуват с извънземните и дори, защо не, ще ни сприятелят с тях, та именно нам, на българите, извънземните да дадат и предадат цялата си технологическа напредналост, та да излезем ний най-после на челни позиции по всичко!!! И то у целио свет, и то най-вече в областта на... нелечимата психиатрична деградация на огромни слоеве от природонаселението ни, що верват и на такива "научни" глупости и простоии!

Аз спирам. Немам думи. Кретенизмът, триумфиращ победоносно из Отечеството ни, както забелязвате, си е свил уютно гнезденце и в БАН; БАН става вече чалготека! Аз дори, като чета за тия изненадващи епохални открития веч се питам: дали пък ширещият се кретенизъм в Отечеството ни не просто се е приютил там, в БАН, ами дали там не е една от най-интензивно работещите му люпилни?! Сега вече предстои в най-скоро време към БАН да се учреди Институт по контакти с извънземните, щот най-после намерихме начин да се справим завинаги с всички кризи и нещастия на нацията и страната ни! Дори, няма проблеми, ще накараме извънземни да населят Отечеството ни и да почнат да работят вместо нас. А пък ний само ще слушаме Ивана, ще щракаме с пръсти, ще млящим сладко кебапченца - ммммм! - и ще си смучем донасита шльокавица и биричка - ех, блажени времена се откривали оттук-нататък в нашто многострадално Отечество!!!

Завиждайте ни, ненормалници от целио свет, дето се трудите и потите от ранна утрин до късна вечер, работете като немате друга работа!!! Глейте обаче ний как се уредихме покрай тия извънземни?! Кубрат Томов немедлено требе да ни стане президент, Боко, кво чакаш, назначи него, остави тоя Росенчо, че вече се изхаби! Ала бай Кубрат, като ги заразтега едни небивалици за извънземнио просперитет на българите, народецот немедлено ке го избере без да мисли даже! Вучков по право требе да му е вицето, нема как, шоуто требе да е пълно.

Ликуй, народе! Твоят звезден час иде, какво иде, он почти дойде: вече оттук-нататък ке те оправят "научно" и дори "академично"!!!

Ех, судбо моя, судбо, що си ме, судбо, родила - у тая ненагледна моя, но толкова щура родина?!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 14 септември 2011 г.

Дивата озлобеност срещу Бога е най-точен показател за личностна непълноценност

Ето интересен отзив по дискусията, публикувана под надслов За да остане загадката, за да е упорито усилието ни да търсим, за да не се обезсмисли живота ни, отзив, който дава нов импулс на самата дискусия; прочее, интересно е, че авторът на текста, който ще прочетете, е на 16 години, а името му е Александър Георгиев:

Не искам да пиша много, защото темата е много сложна и не съм убеден, че ще успея да изразя ясно мислите си, защото не съм философ, но ще опитам.

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи. Добре. Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Стои въпросът защо хората не желаят да приемат, че няма бог, а вече толкова години се опитват да докажат съществуването му? Защото тази реалност не им е изгодна, не им харесва. И те са способни да направят и приемат абсолютно всичко, само не и че това е единственият свят, а в него те са се провалили. Защо хората предпочитат да се молят, вместо да мислят? Защото ако помислят как имат много по-голям шанс да получат желаното, отколкото ако просто седнат да се молят.

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго. И че ако искат да постигнат нещо, сега е моментът и вместо сега да се туткат по църкви, очаквайки следващия живот, в който ще им е по-лесно да се реализират, ще се вземат в ръце и ще впрегнат потенциала си тук и сега. Нима това няма да е един по-добър живот?

И не, тогава няма да се изгуби стремежът към знание. Съществува ли или не бог не е единственият неизвестен проблем, по чието разрешаване хората работят. Има още много, а с тяхното решаване ще се появяват още. Имайте предвид и че сега повечето учени се определят като атеисти (или не се определят, но са), и изглежда това не им пречи да правят открития, дори напротив.

И философията ще има с какво да се занимава. Ще трябва да обяснява нещата на хората, ще трябва да борави с духовния живот, но не със средствата на вярата. Философията е наука, не религия. Духовен живот не означава вяра, религия. И именно философията ще е науката, която ще се занимава с живота, духа, свободата, доброто и т.н., но рационално, не основавайки се на вярата, а на постиженията на науката.

"И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен; и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?"

Какво му е великото на Кант? И какво значи убедителен философски начин? Използвайки неговата философска система? Като да доказваш истинността на библията със самата нея - невалидно. Не всичко, което е логично е вярно.

Сега имам въпрос към Infidel, на които искрено се надявам да ми отговори, а бих се радвал и ако се свърже с мен по някакъв начин, мисля, че ще е интересно да си поговорим. Казвате "Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…" Стана ми много интересно това за морала, кажете повече!

Поздрави, надявам се да чуя още нечие мнение, дискусията е много, много интересна! Това е една от любимите ми теми.

Това пише младият човек. Нямах намерение веднага да отговарям на изразеното от него становище, но се налага. Ето какво написах като свой коментар там, в наченалата се нова дискусия:

Здравейте, г-н Георгиев,

Признавам, възхитен съм от това, което сте написал. Чудесно сте го казал, при това бие на очи, че мнението Ви е един вид "изкристализирало", и то до степен, че явно изцяло вярвате в това, което пишете. Един вид, струва ми се, изразявате свое най-съкровено убеждение. Точно такива мнения са безкрайно интересни за философите, понеже обикновено в основата им стои цяла една система от непремислени положения, другояче казано, от догми. Повдигате страшно много проблеми, които могат да са предмет на цяла една дискусия, за която Ви приканвам. Смятам, че всички ние бихме имали полза от една такава дискусия. Ето какво ми се струва за уместно да отбележа сега, като начало.

Да почнем оттук, да тръгнем от следното; за да ни е пред очите, го цитирам дословно:

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи...

Върху твърде несигурна основа поставяте изходното положение на твърденията си. Употребявате думата "факти", тя звучи солидно, ала запитайте се какво е фактът. Нещо напълно достоверно и несъмнено, това ли е фактът? Ако е така, то Бог също е факт, и то най-непосредствен и най-достоверен, той е факт на сърцето - за сърцето на вярващия в Бога човек. Излиза, че има факти от най-различен вид и род, и една малка част от тях са фактите на науката, които, прочее, са съвсем безинтересни за оня, който иска да разбира. Да постига един по-богат смисъл на нещата. Дайте ми един "научен" факт за това, че не Бог е създал света? Има ли такъв факт?

Приемете, че т.н. научни факти са от една твърде ограничена сфера, а пък има много други факти, които са извън тази сфера. Ето защо обясненията на науката никога, и то с нищо, няма да докоснат ония въпроси, които се базират на фактите, намиращи се извън сферата на научната "фактология". Примерно положението "2 + 2 = 4" научен факт ли е? Факт на опита ли е? (Прочее, такива факти са емпирични, или опитни, науката именно естествената, природната, се базира предимно на този род факти.) Но има и друг род факти, тези на чистата мисъл, логическите "факти", базиращи се на допускания, на постулати, приемани първоначално на вяра, чисто интуитивно. Математическите положения са от този род, те се базират на недоказуеми, сиреч, приемани на вяра положения: аксиомите. Има и факти на сърцето, и прочие, и така нататък. Явно нещата стоят съвсем иначе и доста по-сложно от това както Ви се е сторило първоначално.

Бог е факт, но за неговото констатиране трябва да имаш "сетиво" - и то се нарича "сърце", "вяра", "дух". У някои хора това сетиво явно е закърняло и затова такива без замисляне категорично твърдят: "Бог не е факт, следователно Бог не съществува!". Имат ли право да мислят така? Не. Естественото е да допуснат, че е възможно да има "факти" от особен род, факти, касаещи съществуването на Бога, до които те просто нямат допир или контакт. Факти, които им убягват. Разумният човек винаги трябва да има съмнение за наличието на една такава евентуалност. Ето че по съвсем рационален и логически коректен начин се доказва, че изходните Ви положения висят във въздуха, т.е. са неоснователни и несигурни. Какво да говорим за цялата сграда, която строите върху толкова несигурна основа? Явно се клати, а?

Термините "научен" и "рационален" не са тъждествени. Терминът "естествен" също не означава същото, което и предишните два. Налага се сериозно осмисляне когато се употребяват едни или други термини. На това нещо учи философията. Тя е враг на празното говорене, от което мнозина не могат да се отърват до края на живота си. Причината е, че не са се занимавали сериозно с философия. Пропуснали са да се преборят с нейна помощ с празното говорене и нищонеказването, от което страдат толкова много хора. Немислещият човек се познава по това, че безкритично употребява разни термини без да е вникнал в тях. Вие сте млад човек, този недъг е характерен за Вашата възраст. Постепенно младите хора откриват, че не всичко, което хвърчи, се яде. Простете, но казвам това не за да Ви обидя, а за да Ви помогна. Тъй че, надявам се, няма да ми се разсърдите.

Да продължаваме ли разсъждението си по останалите Ви твърдения? Хайде да разгледаме още един пасаж от Вашето, да признаем, твърде патетично изказване:

Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Поразително е как с няколко изречения успявате да поставите толкова много проблеми, и при това, без замисляне, да претендирате, че сте ги едва ли не решили. Просто не съзнавате проблемите, по които уж се изказвате. Ето, ще се опитам да Ви подтикна да осъзнаете за какво всъщност става дума тук.

Темата за "реалното", за съществуващото, за родовете съществуване, е огромна и то най-фундаментална тема на философията, която не бива да се претупва - както Вие правите. Аз тук не бих си позволил да Ви обяснявам основните моменти, с които се сблъсква онтологията - учението за съществуващото, за родовете реалности, за битието. И трябва да Ви разочаровам: науката, нито пък "научният метод", нямат никакъв допир с тия проблеми. Те са извън сферата на приложение на същинските онтологични проблеми. Учените, имам предвид сериозните учени, а не спекуланти като Доукинс, изобщо се въздържат да говорят по тия проблеми, съзнавайки, че те са извън тясната научна сфера. Също сега нямам тази възможност да Ви изяснявам с какво всъщност се занимава науката и какво можем да очакваме от нея. Това е огромна тема. Философията на научното познание е добре развит дял на съвременната философия. Иска се много време, за да се обучите в основните й положения.

Тъй че, надявам се, успях да поразклатя вярата Ви, че "научно" и "реално" са тъждествени, че няма "реално" извън "научното". Ще Ви разочаровам още повече като Ви кажа, че Бог не просто е реалност, той е най-реалното. Това ще установите сам ако се опитате поне малко да вникнете в понятието "Бог". Бог по идея, сиреч, по реалност, е Абсолютната реалност, основа на всички други реалности. Бог е Свръхбитие, пораждащо всяко останало битие. Тъй че, простете, пълна глупост е някой да каже, че Бог, представете си, не... съществувал. Такъв човек просто се изказва за нещо, при това не полагайки и минимално усилие да разбере за какво, всъщност, става дума. Изказва се, както се казва, "съвсем неподготвен". Бълва глупости, празнослови. Не за това обаче ни е дадено Словото. Вие изобщо някога мислил ли сте върху ето това велико положение:

В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог...

Оня, който поне малко се е опитал да вникне за какво става дума, изтръпва от невероятната бездна, която откриват тия думи; други пък, като ги чуят, се прозяват. Надявам се не се от тия последните. Срамно за Вас е ако сте от тази категория хора. Вярвам, че не сте от тях. Нещо повече, зная че не сте от тях. Употребих любимата Ви научна терминология, за да ми повярвате :-)

Как пък от "всичко съществуващото" успяхте да изключите тъкмо истински съществуващото, щото Бог е точно това?! Да, Бог е истински съществуващото, и това се разбира от всеки, който се е опитал да постигне смисъла на тази дума. Бог е безкрайно мощното по битийния си потенциал битие. Как в такъв случай тъкмо Бог да не съществува?! Да не излезе, че щом от "всичко съществуващото" изключвате тъкмо "истински съществуващото", то Вие самият сте привързан само и единствено към... "неистински съществуващото"?! Това обаче е много лошо. И тук вече никаква наука няма да Ви помогне...

Да продължаваме ли още? Хайде още малко, защото в един момент Вие така се увличате в изяваването на своята... вяра, че достигате едва ли не до поетически висоти; и това превъзходно си личи от ето тия думи:

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго.

Чудесно сте го казал; Вие, прочее, опитвал ли сте да пишете стихове? Убеден съм, че в поезията в момента бихте имал повече успехи, отколкото във философията...

За щастие, хората никога няма да разберат, че Бог "положително не съществува". Щото ако го разберат, животът ни ще стане същински кошмар. Убие ли се загадката, разруши ли се тайнството на мирозданието, изчезва цялото очарование от живота. Животът тогава ще стане, да речем, "програмно прогнозируем" или "компютърно моделируем", не знам как точно да го кажа, а сега е една вдъхновяваща мистерия, същинско велико тайнство. Няма ли Бог, всичко отива по дяволите. Защо е така няма да Ви обяснявам. Вие сам можете да сторите това, стига да надмогнете надъхаността си срещу тази дума, която, прочее, съвсем не разбирате.

Опитайте се като начало да постигнете поне отчасти смисъла й, постарайте се да се докоснете до идеята за Бога, т.е. до неговата истина. Защото хората, които считат за свой дълг да воюват срещу Бога, уви, са твърде нещастни хора. Най-жалкото е, че не съзнават своята нещастност.

Вие обаче сте млад, Вам всичко се прощава. Защото животът е пред Вас. Моля само сам да не ощетявате пълнотата на живота си. Животът е невероятно богатство. Запитайте се да откриете защо е така. Прочее, това, което придава импулсите, поддържащи огнището на живота, е... толкова недолюбвания от Вас Бог. Вие, прочее, за момента, поради младостта си, просто не разбирате Бога, това е понятно; постарайте се обаче неразбирането Ви в един момент да не прерасне в озлобеност. Защото тази дива озлобеност срещу Бога е точен показател за личностна непълноценност. И за кошмарен екзистенциален вакуум, в който някои самонадеяни хора са попаднали. Зъагубили са смисъла и посоката. Става дума за зрели хора, не за Вас, не за младите.

Спирам дотук, въпреки че още много може да се каже. Ще се радвам в нови дискусии да обсъдим всички ония проблеми, които прозират във Вашия текст.

Желая Ви много успехи по пътя на истината и живота!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Абонамент за списание ИДЕИ