Истината ни прави свободни

вторник, 31 март 2015 г.

Лекция на тема "Справедливо ли е неравенството?" на д-р Я.Брук в София



Получих на имейла си следното писмо. Позволявам си да му дам гласност, с оглед да стигне до колкото се може повече хора.

Искате ли да разберете дали е справедливо неравенството според д-р Ярон Брук?

Драги приятели,

Остава по-малко от месец до лекцията на Д-р Ярон Брук, организирана от обществото „Айн Ранд – България”. Наш лектор ще бъде президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук. Темата:

"Справедливо ли е неравенството?"

Лекцията ще е на 21 април 2015 г. от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" напълно БЕЗПЛАТНО.

Д-р Ярон Брук е роден и израснал в Израел. Служил е като сержант в израелското военно разузнаване, после става бакалавър по строително инженерство от Tехнологичния институт в Хайфа, Израел.

През 1987 г. се премества в САЩ, където получава магистърска степен по бизнес-администрация и защитава докторат по финанси в Университета Остин, Тексас. Управляващ партньор на фирмата за инвестицонно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния.

Колумнист на Forbes, негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания. Чест гост на националните радио-и телевизионни програми. Съавтор с Дон Уоткинс от Института “Айн Ранд” на бестселъра в САЩ „Пазарната революция: как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава“.

Изнася по цял свят лекции на теми като причините за финансовата криза, морала на капитализма, ограничаване обхвата на държавната намеса, както и външната политика на САЩ. От 2000 г. е председател и изпълнителен директор на Института „Айн Ранд“ в Ъруин, Калифорния.

Ако желаете да присъствате за лекцията, не забравяйте да се запишете се чрез онлайн формуляра ни за регистрация. (Местата са ограничени.)

Темата е изключително актуална! Обществото – не само българското, а и целия Западен свят – деградират под натиска на агресивни егалитаристки и колективистични нагласи. Нека да развенчаем заедно митовете за индивидуализма и утвърдим аргументите на исконното право на всеки да разполага с плодовете на своя труд. От Института за Свободен капитализъм Атлас и обществото „Айн Ранд“ Ви обещаваме едно истинско интелектуално преживяване с практически контекст. Тема, която започва от индивида като личност и се трансформира в обществен модел. Повече информация за събитието, програмата и лектора очаквайте на нашата Фейсбук страница.

С пожелание за успешна и печеливша седмица!

Калин Манолов Председатател на Управителния съвет Институт за свободен капитализъм „Атлас“.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

събота, 21 март 2015 г.

Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?



В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, расположенного в поселке Веселовка Черняховского района.

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант - лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств.

Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля).

Тогда вокруг здания также разгорелся скандал. Пресса сообщила, что дом великого философа рассыпается по кирпичам и в нем поселились бомжи. После этого власти Калининградской области выкупили дом у частного владельца и решили провести в нем реконструкцию и сделать музей, а вокруг создать историко-культурный комплекс под названием "Кант-резиденция". Предполагалось, что она будет открыта уже в этом году. При этом губернатор Николай Цуканов заявлял, что "проблем с финансированием" у создаваемого музея не будет.

Летом 2014 года на сайте правительства Калининградской области было вывешено объявление о поиске смотрителя для будущего музея. Несмотря на это, домик Канта до сих пор никем не охраняется. Как передает корреспондент "Нового Калининграда", признаков восстановления или консервации объекта не обнаружено. По словам местных жителей, периодически в домике ученого собираются пьяные компании. Журналисты утверждают, что из здания исчезла часть внутреннего убранства. Сам домик по-прежнему требует серьезной реконструкции и постепенно разрушается.

Между тем у домика Канта в Веселовке богатая история. Он был построен ориентировочно во второй половине ХIХ - начале ХХ века на месте разрушенного "Дома пастора" - Даниэля Эрнста Андерша, в семье которого Кант, по данным кантоведов, несколько лет (с 1747 по 1751 год) жил, работая учителем.

В Калининградской области осталось всего два места, физически связанных с великим мыслителем - его могила в Калининграде и домик в Веселовке. При этом здание в Веселовке уникально еще и тем, что это единственное место, куда за всю жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ.

Иммануил Кант (1724-1804) - немецкий философ, родоначальник немецкой классической философии. Автор ряда фундаментальных трудов, таких как "Критика чистого разума", "Критика практического разума", "Критика способности суждения". Помимо работ по философии, разработал космогоническую гипотезу происхождения Солнечной системы из гигантской первоначальной газовой туманности. Наметил идею генеалогической классификации животного мира, то есть распределения различных классов животных по порядку их возможного происхождения. Выдвинул идею естественного происхождения человеческих рас, обосновал роль приливов и отливов на нашей планете.


Дом в поселке Веселовка Калининградской области, где в XVIII веке жил и работал великий немецкий философ Иммануил Кант, будет превращен в музейный комплекс. Решение об этом принято накануне на заседании Совета по культуре при губернаторе.

"Мы проведем реконструкцию здания и сделаем в нем музей нашего знаменитого земляка", - сказал глава региона Николай Цуканов.

По его поручению концепцию создания музейного комплекса до конца февраля разработают областные Министерство культуры, Министерство по туризму и Балтийский федеральный университет имени Иммануила Канта. Губернатор рекомендовал "связаться с партнерами из Германии, в том числе по вопросам возможного приобретения для музея экспонатов, связанных с именем Канта", передает ИТАР-ТАСС.

Решено также создать туристический маршрут по местам пребывания философа на калининградской земле. "Таких мест на территории современной Калининградской области как минимум три, - заметил Цуканов. - Это Кафедральный собор, у стен которого находится могила Канта, старинная башня в Правдинском районе, где любил отдыхать будущий родоначальник немецкой классической философии, и вот теперь - поселок Веселовка".

Известно, что в 1748 году молодой Кант, учившийся в университете, впервые покинул родной Кенигсберг (нынешний Калининград). Три года он провел в местечке Юдшен (нынешний поселок Веселовка) в качестве домашнего учителя в доме пастора Даниэля Эрнста Андерша. В это же время Кант начал работать над своими первыми самостоятельными произведениями.

Здание в Веселовке в первозданном виде не сохранилось. Пасторский домик в Юдшене горел в XIX веке, после пожара остались лишь цоколь и фундамент. Нынешняя постройка на этом месте имеет те же очертания, что и пасторский домик. Стены восстановили по прежнему проекту, но в целом дом находится в плачевном состоянии.

"Место это имеет серьезное историческое значение, - считает заведующий кафедрой философии БФУ Вадим Чалый. - Тот факт, что Кант жил за пределами Кенигсберга, опровергает сложившийся миф о том, что философ был домоседом".

По мнению директора Института гуманитарных наук БФУ, профессора кафедры истории Валерия Гальцова, участвовавшего в заседании Совета по культуре, на базе "дома пастора" должен быть создан культурно-просветительский музейный объект".

Член Совета по культуре, ректор БФУ Андрей Клемешев, сообщил, что "университет готов принять самое деятельное участие в создании музейного комплекса, проведении историко-культурной экспертизы здания". "Музейный комплекс в Веселовке станет еще одним привлекательным местом для ученых и исследователей-кантоведов из России, Германии, многих других стран, а также туристов", - отметил он.

В этом году исполняется 290 лет со дня рождения Иммануила Канта и 210 лет со дня его смерти.

Напомним, пресса со ссылкой на местных жителей сообщала, что раньше в одной половине разваливающегося дома жила местная "бабулька с сыном", но прошлым летом ветхий дом опустел и превратился в бомжатник.



В Калининградской области почти превратился в развалины дом, в котором в течение трех лет жил и работал великий немецкий философ Иммануил Кант. Это тем более удивительно ввиду того, что буквально на глазах рассыпающееся здание в поселке Веселовка Черняховского района стало местом паломничества туристов, которых видят здесь чуть ли не каждый день, рассказывает сайт SmartNews, публикуя фотографии печальных развалин.

"Приезжают многие, в основном немцы. Приезжают поодиночке, приезжают автобусами. Ходят, трогают стены, охают и уезжают. Раньше в одной половине бабулька с сыном жила. Но прошлым летом дом опустел и превратился в бомжатник", - рассказал изданию местный житель Сергей Самохин.

Между тем у здания богатая история. "В XVIII веке оно было домиком настоятеля местного прихода. С 1747 по 1751 год домашним учителем в семье пастора Даниэля Эрнста Андерша служил Иммануил Кант. Кроме того, молодой философ обучал ребятню Юдшена. Так раньше назывался этот поселок. И интерес к этому дому у немцев неслучаен. В области осталось только два места, физически связанных с великим мыслителем. Это его могила в Калининграде и это здание", - говорит краевед и экс-глава Черняховского района Андрей Виноградов.

Здание в Веселовке действительно уникально. Дом в Юдшене - единственное место, куда за всю свою жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ, рассказывают историки.

"Помните, у Булгакова Воланд беседовал со стариком Кантом на балконе? Делать он мог это только в Кенигсберге. Неслучайно философа еще называли кенигсбергским затворником. Но в Калининграде дом Канта был разрушен почти сразу же после его смерти, да и с могилой вышла полная неразбериха. В общем, дом в Веселовке - единственный немой свидетель, чей фундамент и цоколь помнят гения", - поясняет Сергей Трифонов, краевед и руководитель экспедиции "Кенигсберг-13".

Как отмечает SmartNews, оговорка краеведа совсем не случайна: пасторский домик в Юдшене горел в XIX веке, и после пожара остались лишь цоколь и фундамент. Стены восстановили по-прежнему проекту, но происшествие полуторавековой давности дает повод сомневаться в "энергетике здания" скептикам, считающим его новоделом. Историки указывают, что в доме все равно не сохранилось предметов, которыми пользовался Кант.

Однако здание в любом случае признано памятником архитектуры. В приказе службы госохраны объектов культурного наследия Калининградской области от 28 марта 2011 года N17 "О выявленных объектах культурного наследия", исторический объект значится под 136-м номером - то есть ремонтировать его будут, очевидно, не скоро.

Между тем в наступившем году поклонники философа смогут отметить сразу две круглые даты: 290 лет со дня его рождения (12 февраля) и 210 лет со дня смерти (22 апреля).

Иммануил Кант (1724-1804) - родоначальник немецкой классической философии. Автор ряда фундаментальных трудов, таких как "Критика чистого разума", "Критика практического разума", "Критика способности суждения". Помимо работ по философии, разработал космогоническую гипотезу происхождения Солнечной системы из гигантской первоначальной газовой туманности. Наметил идею генеалогической классификации животного мира, то есть распределения различных классов животных по порядку их возможного происхождения. Выдвинул идею естественного происхождения человеческих рас, обосновал роль приливов и отливов на нашей планете.



Власти Калининградской области выкупили у частного владельца Домик пастора в поселке Веселовка, где несколько лет жил философ Иммануил Кант. И, по информации пресс-службы правительства, дом будет восстановлен.

"Дом полностью выкуплен. В настоящее время региональная служба охраны объектов культурного наследия занимается процессом оформления права собственности", - отмечается в сообщении на сайте калининградской администрации.
Губернатор Калининградской области Николай Цуканов поручил в двухнедельный срок закончить разработку концепции развития территории в поселке Веселовка, связанной с именем Канта.

"Это место должно воссоздать дух той эпохи, в которую жил и творил великий мыслитель. Кроме исторической привлекательности, надо продумать инфраструктуру, удобную для туристов, включающую парковку для автотранспорта", - цитирует пресс-служба Цуканова.

Ранее государственная экспертиза подтвердила культурно-историческую значимость "Домика пастора". Эксперты рекомендовали правительству области включить его в реестр объектов культурного наследия народов РФ в качестве достопримечательного места регионального значения.

Как сообщалось, владелец "Домика пастора" согласился передать его в региональную собственность на определенных условиях.

История вокруг "Домика пастора" в Веселовке получила широкий общественный резонанс после публикаций в прессе в начале этого года, когда журналисты выяснили, что дом рассыпается по кирпичам и в нем поселились бомжи. После поднятого шума глава Калининградской области поручил провести историко-культурную экспертизу объекта.

В настоящее время уже началась работа над созданием музейного комплекса в кантовских местах. Предполагается, что новый туристический маршрут объединит "Домик пастора", "Башню Канта" в поселке Курортное Правдинского района и кафедральный собор в Калининграде, где находится могила философа.

По информации пресс-службы, достоверно установлено, что Иммануил Кант с 1747-го по 1751 год жил в Юдшене (нынешняя Веселовка). Это один из немногих населенных пунктов, куда за всю свою жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ. Он служил учителем в семье пастора Даниэля Эрнста Андерша.

Напомним, что в этом году 12 февраля исполнилось 290 лет со дня рождения автора "Критики чистого разума", 22 апреля и будет 210 лет со дня его смерти.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

понеделник, 16 март 2015 г.

Смирението, негорделивостта е основа на всички добродетели



Докторът по богословие, Автор: Архим. Серафим Алексиев

Веднъж един млад богослов дошъл отнякъде в Рилския манастир, като тайно се гордеел със своята титла „доктор на богословието”. Схимонах Павел, вече прегърбен 70-годишен старец, се запознал с него и му станало жал за тая суетна душа. Той чувал за неговата титла и един деен му казал:

- Кажи ми, ти колко мъртъвци си възкресил?

Младият богослов го гледал с учудване. Не можел да разбере защо му се задава такъв странен въпрос и отговорил:

- Николко.

А старецът продължил:

- Светите отци дори мъртви възкресяваха и пак не се наричаха „доктори”. И ти не се наричай така! Не е полезно за спасението!

Същият млад богослов, като се сближил след време със схимонах Павел, му задал веднъж въпроса: „Защо някои проповедници днес не оказват никакво влияние с проповедите си?”

Схимникът отговорил: „Защото нямат смирение. Гордостта отблъсква, а смирението сближава сърцата. Смирението е основа на всички добродетели. Проповедник, който е смирен, е и истинен, и искрен, и любвеобилен и милостив. Той се грижи с проповедите си да дава добра храна на духовните си чеда. Те чувстват това, трупат се около него с любов го слушат, защото той ги храни. Виждал ли си гнездо с малки птиченца? - майката носи в човката си мушици на малките и когато прелети и кацне на гнездото всички отварят гърла, защото знаят – майка им не ги лъже. Тъй е и с проповедниците. Който като баща се грижи да даде духовна храна на децата си и не ги лъже с празни и лицемерни думи, той бива слушан с внимание. Но който не дава нищо полезно на слушателите си, той ги пропъжда”.

Схимонах Павел държал много за поста, молитвата и милостинята, за търпеливото понасяне на страданията, за нестяжателността и за всички други добродетели, но мъдро пояснявал, че ако човек няма смирение, всички тия прекрасни добродетели се опропастяват.

Източник: „Схимонах Павел Рилски“ Автор: архимандрит Серафим Алексиев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

петък, 6 март 2015 г.

Едно писмо до днешните ученици, под което с чиста съвест се подписвам


Снимка: Huffington Post


Извинение от учителката Лизане Фостер за недъзите на днешната образователна система

Скъпи гимназисти от XXI век,

Новият семестър започва следващата седмица и се чувствам длъжна да ви се извиня. Въпреки неимоверните усилия на нас, учителите, да убедим хората, притежаващи политическа власт, да променят държавната образователна система, не успяхме да постигнем целта си.

Съжалявам, че ви се налага да бъдете в училище толкова рано, въпреки че невролозите са доказали, че мозъкът на тийнейджърите не функционира оптимално преди 10 сутринта.

Съжалявам, че ви се налага да искате позволение от учител, за да използвате тоалетна, въпреки че повечето от вас имат шофьорска книжка, почасова работа и вземате сами важни решения за образованието си.

Съжалявам, че сте принудени да седите по 6 часа всеки учебен ден, въпреки доказаните пагубни за здравето последици от прекомерното заседяване.

Съжалявам, че сте групирани по възраст и сте принудени да минавате класовете само с хора на вашата възраст, въпреки че хронологичната възраст няма нищо общо с интелекта, зрелостта, способностите и възможностите на ученика.

Съжалявам, че много от вас, които имат проблеми с усвояването на материала, не получават помощ, защото икономическата политика не дава приоритет на финансирането на вашите нужди.

Съжалявам, че ви се налага да учите предмети, които не са ви интересни, през годините, в които капацитетът на човешкото знание се удвоява на всеки 12 месеца.

Съжалявам, че сте принудени да вярвате, че има оскъдица от шестици и че трябва да се състезавате за тях, докато целият човешки прогрес съществува като резултат от сътрудничество. А съвместната работа в училище често бива свързана с мамене и преписване.

Съжалявам, че се уповавате на учебници, съдържащи неактуална информация, а в класните стаи се използва техника, която е непрактична и старомодна.

Съжалявам, че персонализираните възможности за учене не са въобще съобразени с индивидуалните интереси на учениците. Истинската персонализирана програма за учене е много скъпа.

Но най-много съжалявам, че образователната система е фокусирана да ви накара да участвате в една икономика на извличане на ресурси, докато природата претърпява климатични промени, които би трябвало да променят всичките навици в обществото, политиката и икономиката! Това са промени, за които вие сте напълно неподготвени.

Страшно много съжалявам!

Иска ми се любопитството ви да не беше потискано от конформизъм в класната стая.

Иска ми се са можех да имам магическа пръчка, с която да ви сътворя училище, в което да има зали, пригодени за изследвания, проучвания и правене на експерименти. Подобни пространства биха ви научили да се образовате по разнообразни начини.

Иска ми се да имах силата да възпламеня отново страстта по ученето, която виждам в очите ви през седмицата преди първия учебен ден.

Иска ми се да ви напомня, че преди да сте станали ученици, вие сте били учени, изследователи, експериментатори, задавали сте въпроси и сте си правили заключения.

Вие също сте били поети… Спомняте ли си как сте описвали неща по начин, който е забавлявал и изумявал възрастните покрай вас?
Били сте родени да учите. Не можете да не учите.

Съжалявам, че са ви накрали да вярвате,че единственият вид учене, което е важно, е този, който се случва в училище. Всъщност не само нещата, които ви се преподават в класните стаи и ви се дават по тестове, са важни.

Иска ми се да ви отпратя някъде, където държавната образователна система е управлявана от политици, вярващи, че характеристиките на бъдещето общество на тяхната страна зависи от характеристиките на образователната система.

Живеем във време, в което нашият живот зависи от способността ни да решаваме всякакви упорити проблеми. Юношеството е времето, в което хората постигат върха в познавателното си развитие. Доказателството за вашето нестандартно мислене и капацитета да вземате решения е навсякъде около вас.

Иска ми се да можех да покажа силата на това да бъдеш, това, което се иска да бъдеш, преди хората ясно да могат да видят това, което можеш. Само да имахте този шанс…

Искрено ваша,

Една учителка

Писмото е публикувано в блога на учителката Лизане Фостър.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 2 март 2015 г.

И Новодворская също стана поредната жертва пред кървавия трон на самодържеца на цяла Русия Путин

Заспали в мравуняка, Автор Валерия Новодворская

На 12 юли почина пламенният борец против диктатурата на Путин, непреклонният дисидент Валерия Новодворская. Тя бе легендарна личност в Русия. Затваряна в лудница заради антисъветските си възгледи по времето на бившия СССР, нея и новата „демократична власт” след 1989 г. не я пощади – срещу Новодворская имаше опити за съдебно преследване заради критика към властимащите, а няколко дни преди смъртта й руски политици предлагаха тя да бъде разследвана и съдена за „екстремизъм” заради отрицанието й на руската инвазия в Украйна. Валерия Новодворская беше знаменит публицист, статиите й, публикувани в електронни издания, и телевизионните й беседи, които тя записваше заедно с Константин Боровой и пускаше в You Tube, се радваха на изключителна популярност.

В памет на тази забележителна жена по-долу публикуваме превод на една от последните статии на журналистката, публикувана на 26 юни т.г. в електронното издание „Грани.ру”. Тя е написана по повод забелязващото се в последно време силно сближаване между Русия на Путин и тоталитарен Китай.

***

Струва ми се, че това е нашето последно приключение. В нашия север има само бели мечки, в нашия юг сме обкръжени от плътна пустиня от ненавист, защото на всички – и на Кавказ, и на Средна Азия, и на Тибет, на който ние даже не съчувствахме – ние причинихме някакво зло.

На запад ние гнусно и предателски нападнахме Украйна, и тази война завинаги ни лиши от доверието и уважението на цивилизованите народи – от Швеция до Австралия и от Канада до Чили.

А на изток ние се заплетохме в китайската главоблъсканица. Главоблъсканица в буквален смисъл, защото там ще си счупим шията. Правилно е неотдавнашното изказване на полския външен министър Сикорски: „Русия може да бъде само съюзник на Европа или суровинен придатък на Китай”. Разбира се, ние за съюзници не се натискаме, твърде изостанали сме от цивилизацията, но Западът умее да подбира изразите. Суровинният придатък ще го поканят на масата и с кафе ще го почерпят, и няма да почнат да го унижават, както не унижаваха и Елцин чак до войната в Чечня и до „завоя над Атлантическия океан”, предприет от Примаков [1]. Но пък слабата, безполезна, загубила опора в Запада Русия бързо-бързо ще стане не придатък, а нещо по-лошо – ще стане колония на Китай. Китай няма да почне да се церемони с нас.

Това е страшна страна, гигантски мравуняк, желязно единен и споен от тоталитарна идеология. Комунизмът там е само на повърхността, а под него е конфуцианството. Вярност към бащата, към господаря, към държавата и към началството. А още по-навътре, още по-същностна даже от конфуцианството, е една от първите фашистки теории за света – философията на Лао Дзъ, една философия на абсолютния приоритет на анонимната и безлика държава над правата на личността.

През пети век преди Христа се разработват основите на даоизма. Лао Дзъ формулира това, което с горчивина и ирония ще повтори в началото на юни т.г., когато се отбелязваше 25-ата годишнина от разгрома на демонстрациите на китайските студенти за демокрация на площад „Тянанмън”[2] в Пекин, някакъв недоубит и скрил се в нашата телевизия НТВ дисидент. Формулата на китайския философ предава в едно изречение същността на китайския, на немския, на сегашния руски фашизъм. Ето я: „Необходимо е да направим сърцата на хората пусти, а стомасите им пълни”. И още: „Най-доброто правителство е това, за което народът знае само това, че то съществува; много по-лошо е правителството, което хората обичат, а вече съвсем лошо е това, над което те се смеят”.

В светлината на теорията на Лао Дзъ всички западни правителства, по адрес на които избирателите рисуват карикатури и за които съчиняват вицове, за нищо не стават. Мощта им трябва да е мъртва, закрита, анонимна, такава, каквато я описва Кафка в „Процесът”.

Всъщност нещата, които направи Мао, са само дреболии в сравнение с това, което се е правило в историята. А това, което е свършил например основателят на Цинската династия, строителят на великата китайска стена, императорът Цин Ши Хуанди, който можем да смятаме за създател на китайския казармен комунизъм, вече е нещо сериозно. При него хората са живеели в общи бараки, хранели се от общи чинии, обличали се в еднакви червени куртки, а даже изповядването на конфуцианството се е считало за престъпление. Ако обявявали някой за „виновен”, то екзекутирали не само мнимия виновник. Убивали родителите му, жена му, децата, братята и сестрите му. А страшната Китайска стена е била по-дебела от всякаква Желязна завеса. На императора се подчинявали даже боговете: не той изпълнявал волята им, а те неговата.

Китай твърде дълго гладува и това, което му даде Дън Сяопин (жалко подобие на Горбачов) – купичка ориз с три лъжици заливка (месна, рибна и зеленчукова) – вече изглеждаше като благоденствие за китайците. А сега те могат да пътешестват по света, могат да владеят предприятия и да купуват леки коли, а защо не и частни самолети. Но това е само фасадата. Стотици милиони, които живеят вън от промишлените зони (т.е. вън от местата, където пускат туристи), са бедни. По-бедни са от мен и от вас. А 10% от брутния вътрешен продукт на страната отива за армията.

Борис Чичибабин, този поет на Самиздата [3], написа за Китай горе-долу същото, което написа и американският фантаст Хайнлайн в романа „Шестата колона”, където мощта на Китай се стоварва върху Америка и я завоюва. В края на краищата Америка се спасява благодарение на високите технологии и на интелекта си. Но така или иначе е страшно да се чете. А Чичибабин молеше съдбата да му дари смърт една година преди Китай да нападне Русия и Запада. „Когато дойде време за съда, под крясъците на негодниците в една клада ще хвърлят и Ленин, и Бердяев”.

За това, което в Китай се правеше по времето на „културната революция” [4], ни дава представа романът на китайския класик Лао Шъ „Записки за котешкия град”. Лао Шъ бе измъчван от китайските „нашисти” [5] – хунвейбините: те не хвърляха книги в тоалетни от картон, а изтезаваха и убиваха.

Можете ли да си представите руснаци, които биха (макар и принудително) лели чугун в домашни доменни пещи? Но в Китай това го правеха. Сталин ни причини много ужаси: отне ни всичко, унищожи 30 милиона души, но той даже лагерниците не превърна в мравки. Затворниците в ГУЛАГ се стараеха да оцелеят с помощта на некачествено изпълнение на заданията или като се самонараняваха, за да станат негодни за работа. Те се стараеха да избягват водещите до смърт „общи работи”. При това вън от лагерите колхозниците и работниците се стараеха нещо да откраднат. А китайците влачеха хомота. Страшен мравуняк, където всеки е длъжен да знае мястото и предназначението си. А ние няма да живеем на Запад в т.н. „чайнатауни”, нас ни научиха да декларираме любов към държавата, но не и да я изпитваме. Китайците мъкнат и слагат всичко в общия казан, а ние – всеки в своя си. Ние крещим за това, че сме се посветили на държавата, но я разграбваме. Може би това ще ни спаси. Но китайците служат наистина. При тях не бе извършено преустройство на съзнанието.

Нашата страшна държава няколко пъти я разрушаваха. Първият път беше по времето на Хрушчов, през т.нар. „размразяване”. Между другото, до 1917 г., при тримата последни императори ние живеехме почти прилично. И така, Хрушчов повреди монумента. Втория път рушеше Горбачов – Господ здраве да му дава. Монолита изкореняваше Елцин. За Путин няма надежда: този монолит не може да бъде възстановен със силите на православните казаци, на екстремистите и на фалшивия естаблишмънт. А ако стомасите се окажат празни, макар и само за едно десетилетие, сърцата на тези хора, разбира се, ще се препълнят от възмущение. А между другото, през това време ще измрат тези, които се появиха на бял свят като вярващи съветски роби, тези, на които им беше нужен Крим, хората, за които думата „Донбас” значеше нещо. Време да ги погребваме тези наши мъртъвци, за да не ни закопаят те.

А в Китай монолита нито веднъж не го разрушаваха. Опитът през 1989 г. бе жестоко пресечен. И досега никой от обвинените тогава в метеж не е реабилитиран, мумията на Мао си седи в мавзолея му, държавата е винаги права, а днешният китаец говори: „Ние сме твърде много, нашата страна не може да бъде поради това управлявана по демократичен път”. Затова и там има 10 хиляди души политически затворници, затова са и инквизициите с електрически ток. Китайците не се борят. Тези, които се бореха, са в Тайван, в Хонгконг, на Запад или в затвора. Даже бившият лидер на КПК, който някога съчувстваше на метежните студенти, седя до смъртта си под домашен арест.

И ето – на тази държава, на която така е нужен нашият Далечен изток, Путин хвърля Русия. Тук и ядреното оръжие няма да ни помогне. Путин за хилядолетия напред предаде Русия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Абонамент за списание ИДЕИ