Истината ни прави свободни

неделя, 29 юни 2014 г.

При модерния подход в обучението не ни учат, а сами учим, сами - общувайки, взаимодействайки си - постигаме и сътворяваме своите познания




Обучението не е спортно състезание, в което учениците са зрители. Те не трябва само да стоят в клас, да слушат учителя, да запомнят неговите думи и да отговарят на въпросите му. Те трябва да дискутират за това, което изучават; да го свързват със своя личен опит, да го прилагат във всекидневието си. Правейки това, те изучават част от себе си.

Мартин Валке

Интерактивното обучение е диалогово обучение. Практически учебният процес е организиран така, че се осъществява постоянно активно взаимодействие между всички участници в него. Ученикът и учителят са равнопоставени субекти в този процес. Всички учащи се участват в процеса на познание, като им се дава възможност да рефлексират (да анализират своите мисли и преживявания, да се самонаблюдават) по отношение на това, което знаят и мислят. Всеки влага своя личен принос, в хода на дейността се осъществява обмен на знания, идеи, способи на работа. Никой от участниците не доминира и не налага свои идеи. Образователната среда се характеризира с творческа атмосфера, партньорски взаимоотношения, откритост, взаимопомощ, толерантност, натрупване на съвместни познания, възможност за взаимна оценка и контрол. Активността на преподавателя намалява в полза на увеличаване на активността на учениците, които се ориентират към самостоятелно търсене на учебна информация. Интерактивното обучение провокира смяна на ролите на „обучаващия и обучавания“ и съчетаването на различни форми на контрол (самоконтрол, групов, индиректен и неавторитарен контрол от страна на обучаващия).

Целите на груповата работа са свързани с изграждане и развиване на комуникативни умения, пълноценно участие на всички ученици в учебния процес, учене от знанията и опита на другите, преодоляване на задръжки и комплекси,
повишаване на самочувствието на участниците и на удоволствието от дейността, разнообразяване на учебната работа. При груповата работа класът се разделя на учебни групи, които могат да работят самостоятелно или под ръководството на учителя.

Всички тези понятия и концепции, се осигуряват от съвременните технологии. Например, на концепцията за проблемното обучение съответстват такива технологиии като: проблемно-диалогово обучение; проблемно-задачно, проблемно-алгоритмично проблемно-контекстно, проблемно-моделно, проблемно-модулно, проблемно-компютърно обучение и др.

Същността на интерактивното обучение се състои в това, че учебния процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението, при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познавателната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество.

Интерактивната дейност по време на уроците предполага организация и развитие на диалогово общуване, което осигурява взаимно разбиране и взаимодействие, води към съвместно решаване на общи, важни и значими за всеки участник задачи. Интерактивното обучение изключва доминирането както на един изказващ се, така и на едно мнение над друго. В хода на диалоговото обучение учениците се учат критично да мислят, да решават сложни проблеми на основата на анализ на обстоятелствата и съответната информация, да зачитат алтернативните мнения, да приемат обмислени решения, да участват в дискусии, да общуват с други хора. За това по време на уроците се организира индивидуална, по двойки и групова работа, прилагат се изследователски проекти, ролеви игри, работи се с документи и различни източници на информация и др.

Концепцията и технологията на интерактивното обучение са основани на явлението интеракция (от англ. interaction – взаимодействие, въздействие един на друг). В процеса на обучение се осъществява междуличностно познавателно общуване и взаимодействие между всички негови субекти. Развитие на индивидуалността на всеки ученик и възпитанието на неговата личност се осъществява в ситуации на общуване и взаимодействие между хората един с друг.

Най-често използван модел в такива ситуации е образователната, учебната игра. Игрите предоставят на учителите възможности, свързани с възпроизводството, мултиплицирането на резултатите от обучението (знания, умения и способности), в прилагането им в практиката и обучението, като се отчитат индивидуалните различия на участващите в играта ученици с различни нива на обученост. Играта носи възможност за значително емоционално и лично въздействие, за формирането на комуникативни умения и навици и др. Следователно, използването на образователни игри допринася за развитието на личността и личните качества на ученика.

Под технология на интерактивното обучение се разбира система от начини за организиране на взаимодействия между педагога и учениците под формата на учебни игри, гарантиращи педагогически ефективно познавателно общуване, в резултат на което се създават условия за придобиване на опит от учениците в учебни дейности и ситуации, за обогатяване на техните мотивационни, интелектуални, емоционални и други сфери.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Опааа, и какво излиза сега? За това, че съм прилагал най-модерни и авангардни образователни подходи и технологии аз бях уволнен от работа - понеже една директорка на училище се оказа неспособна - или пък не пожела?! - да вникне в същината на това, което правя?! Много интересно, наистина много интересно. Сега кой е крив и кой е прав ще се определя от съда. Макар че по принцип тия неща се решават в рамките на самата образователна институция. Но кризата в нея явно е толкова голяма, че тя се оказа неспособна да реши тази задача. Е, тогава идва ред на съда.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

По предстоящо епохално съдебно дяло от сократов тип учител по философия търси свои ученици, желаещи да се обезсмъртят - като свидетелстват пред съда



Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насладата, която човек изпитва при мисълта, че всеки ден става все по-добър - и със своя пример и усилие помага на други да станат по-добри. (Сократ)

Отдал съм се на четене напоследък - зер, имам си нова електронна книга и още й се радвам като дете! - да, на четене съм се отдал, не на писане - ех, колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш! Дано можете да си представите колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш, но на, ето, сега пак ми се налага нещичко да напиша, нищо че тази сутрин даже и в интернет (фейсбук) съм се отдал на четене, не на писане (ако не броим няколко съвсем кратички коментари, които подхвърлих тук-там - колкото да поддържам огъня на дискусиите). Но сега ми се налага да напиша нещо важно, което при това за мен има, тъй да се рече, прагматичен смисъл. Става дума за това, че по съвет на моя адвокат (по дялото срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, дялото срещу нейната заповед за уволнението ми, искам съдът да отмени тази абсурдистко-кафкианско-бекетова-и-оруеловска заповед) та значи по съвет на моя адвокат си търся за същото това дело... свидетели, да, доброволци, които са съгласни да дойдат в съда и да свидетелстват за мен, именно, да кажат впечатленията си за мен и като личност, и като преподавател, и като пишещ човек ако щете. Това е нещото, за което ми се налага да пиша, т.е. да апелирам тази сутрин: търся си свидетели!

В тази връзка моля хора, които искат да поемат това неудобство, именно, да се явят пред съда в един предварително уречен ден и час и там, под клетва, да свидетелстват за мен, именно, да кажат съвсем свободно какви са впечатленията им за мен като човек, като личност, като преподавател и пр. Такива свидетели могат да бъдат както настоящи или бивши мои ученици от ПГЕЕ-Пловдив, така и мои колеги, именно учители, работили с мен било в ПГЕЕ-Пловдив, било в някое друго училище, щото аз в ПГЕЕ-Пловдив съм от 14 години, но преди това съм работил и в други училища, в университета в Пловдив също съм работил, тъй че който има впечатления за мен и желая да ги сподели пред съда, да заповяда. Съдът, предполагам, ще се интересува от ето такива неща, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (в заповедта си за моето уволнение) има добрината да изтъкне, а именно, че съм бил "напълно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител", "абсолютно непригоден" и т.н.; предполагам съдът с помощта на такива свидетели ще трябва да се ориентира доколко преценките на въпросната директорка Анастасова отговарят на истината, доколко отговарят на реалното, на действителното положение. По тия въпроси свидетелите ще трябва да свидетелстват, т.е. да разкажат за впечатлението си за моята работа. Та който - било мой бивш ученик, било колега, учител, който е работил с мен, който ме познава, който има наблюдения върху моята работа, било пък философ, който има впечатление за моите "научни трудове", за моите книги и т.н. - ако иска да ми се притече на помощ в този тежък за мен момент, в който е поставено на карта всичко ценно за мен, за което съм работил в целия си досегашен живот, да заповяда, да заяви готовността си да ми бъде свидетел, пък после ще уредим формалностите на имейла ми, който се намира в раздел КОНТАКТИ на блога.

Това е. Отправям този апел и се надявам да се намерят добри хора, които са готови да поемат известно неудобство (да се явят в съда, да си загубят един ден примерно, да преживеят известни вълнения в съда когато биват разпитвани и пр.) и то ей-така, "за едното нищо", именно, да помогнат да се установи истината, да ми съобщят за готовността си да свидетелстват, та да уредим с тях формалностите по призоваването им пред съда. Тия дни, до два-три дена, предстои завеждането на делото, т.е. явяването им пред съда ще е значително по-късно, Бог знае кога - когато съдът стигне до този момент, може и през зимата да е, знам ли кога ще е? Щото и съдилищата хем са претрупани с дела - крайно много хора се съдят в тази държава, не знам дали сте го забелязали, аз обаче от две години, в които ходя по съдилища заради тъй героичната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, го забелязах до насита?! - та значи съдилищата хем са претрупани с дела, хем, по моето възприятие, и доста се туткат, но делата като започнат (веднъж да започнат обаче!) в еди момент, има надежда някога и да свършат, щото все пак времето си тече неусетно.

Ще чакам да ми се обадят кандидати-доброволци за свидетели по делото на един учител като мен, който в последната част от кариерата си (вече 31 години работя на нивата на българското образование!) биде обвинен от една самозабравила се директорка, че е "абсолютен некадърник" и пр., отправени ми бяха обвинения, които не само че съсипват имиджа и достойнството ми, но и са клеветнически по характера си, тоест не отговарят на истината, ето, приписано ми е, примерно, че съм бил нещо като "пълен урод" в общуването с моите ученици, аз до този момент не съм забелязал нещо такова, е, сега мои бивши ученици имат шанса да кажат пред съда как са ме възприели, как съм се отнасял с тях, как съм ги учил, какво съм правил в часовете и пр. Знам добре, че на всички човек няма как да угоди, съвсем естествено е, че един учител от едни ученици ще бъде ненавиждан, от други може пък да бъде приеман добре, ний, хората, сме различни, различни са ни и възприятията, и преценките, и мненията, всичко ни е различно. Даже великият Сократ, както знаем от историята, е бил даден под съд от групичка свои ученици, които при това поискали за него смъртна присъда, щото, видите ли, той им бил причинил... щети (!), явно тъпоглавците от всички епохи силно се чувстват ощетени и уязвени от общуването даже с един толкова приятен за нормалните (мислещите) хора събеседник какъвто е Сократ. Щом дори за Сократ е било така, няма начин и отношението към мен сред учениците ми да не наподобява отношението на сократовите ученици към него. Аз съвсем не чакам - опази Боже! - мен специално всички ученици да ме харесват или пък да ме обичат, това, ако се случи, е крайно лошо, щото такива учители или са крайно посредствени, или са лицемери и угодници, или някаква друга причина има, но е факт, че едно такова отношение на пълно приемане е доста подозрително. (Само севернокорейският диктатор в наше време е обичан от народа на пълни 100%, а преди така обичаха бай ви Тодор Живков, Сталин, Ленин и други подобни идиоти и маниаци.)

Казвам тия неща по принцип, не защото много се страхувам дали ще си намеря доброволци за свидетели сред учениците ми. Знам при това, че има бивши мои ученици, които станаха прависти, някои адвокати, други друго работят, но пак в областта на правото, тъй че, признавам си, ми е интересно дали някой ще се яви да свидетелства за учителя си по философия пред съда - и така, да се пошегувам, да има възможността да се... обезсмърти, щото, знае ли се, може този съдебен процес да влезе един ден в аналите ако не на общата българска история, то поне на духовната такава, а пък - защо не? - нищо чудно да влезе и в аналите на световната духовна история, нима не е дошло най-после времето и ний, българите, да се обезсмъртим като гърците, че сме осъдили и дори убили един философ (и този философ, примерно, да се нарича... "Ангел Грънчаров"). Това беше шегичка бе, Уили, малка шегичка, не се вълнувай толкоз, може да ти стане лошо! - това пък е мое подхвърляне към дежурните ми оплювачи в блога; бъзикам се с тях, какво да правя: нали трябва да се живее, нали това е животът - да се веселим поне колкото можем, няма само да плачем я?!

А за свидетели от страна на колегите, на учители, било философи, било от сродни специалности, които ме познават, тук ситуацията, признавам, е още по-интересна отколкото е сред учениците. Първо, аз вече, да си призная, се обърнах към някои колеги, работещи (все още) в ПГЕЕ-Пловдив, помолих ги най-човешки да ми свидетелстват, за мое голямо учудване... всичките ми отказаха! И знаете ли какво ми казаха тия хора, то е съвсем разбираемо, като се вземе предвид тежката психологическа и нравствена ситуация сред "колектива": тия хора ми казаха така (предавам смисъла на думите им):

- Абе, Ангеле, човече, моля ти се, смили се над мен - искаш и аз като теб да си сложа главата в коша ли?! Нали знаеш какво ще последва от страна на отмъстителната директорка ако разбере, че съм се съгласил да ти бъда свидетел?! Поставяш ме в крайно деликатно положение, аз не съм такъв глупак да си сложа чак такъв таралеж в гащите, моля те, разбери ме: не ща, отказвам да ти ставам свидетел пред съда! И няма защо повече да ти се извинявам, ти сам разбираш: трябва някак да се живее. Нямам излишна глава да си я слагам в коша. За нещо друго, не толкова опасно, да ме беше помолил, бива, но за това точно не мога. Отказвам! Чакай да избягам по-далеч от теб да не ме види някой, че разговаряме, че види ли ме, горко ми!

Така в общи линии ми отговориха тия хора. Е, аз малко поукрасих думите им, речта им де, но то е заради литературата, нали този текст ще се чете от хора, нека да е поне малко от малко художествен - и интересен. Но същината на мислите на тия хора е горе-долу същата. Аз за нищо не мога да ги упреквам или коря, напротив, напълно ги разбирам. Е, може човек и по-достойно да се държи в тази ситуация, но ето, те са избрали това поведение, изборът е техен, имат това право. Аз си направих своя пък избор. Впрочем, ако трима-четирима човека сред учителите ме бяха подкрепили открито и твърдо в моята "историческа разпра" с директорката, то резултатът от цялата история сега щеше да бъде съвсем друг, коренно противоположен. И съдбата на училището щеше да е друга. Но хората се уплашиха, което позволи на войнствената директорка да ни отстрелва един по един. Тя това и прави де. Проблемът не е неин, на на тия, които се унизиха дотам, се се превърнаха в нещо като... дивеч (да не употребявам друга, по-ужилваща дума!), подходящ за такъв тип отстрелване. Казах каквото имах да кажа. Впрочем, аз вече имам съгласието на трима човека (от средата на учителите) да ми бъдат свидетели, разбира се, няма да казвам кои са те; но ми са нежни още един-двама свидетели от средите на учители, които още работят в ПГЕЕ-Пловдив, които още не са отстреляни. Не крия, крайно ми е интересно дали някой ще дръзне да прояви една такава наистина безумна дързост (или безпримерна смелост) да стане свидетел на Ангел Грънчаров в дялото му срещу всесилната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова.

И още един момент ми се ще да засегна и свършвам. Хрумна ми идеята да дам като "доказателствен матр`ьял" пред съда... видеозаписи на мои учебни часове с учениците от това училище, от ПГЕЕ-Пловдив. Тия записи са напълно автентични, показват напълно реалната, неподправена по никой начин и истинска картина на това, което се случва по време на моите часове по философия. Аз, да си призная, когато реших да правя такива записи, най-напред се вдъхнових от тази мисъл, именно, да покажа самата истина, реалното положение, без никакво приукрасяване, да покажа нещата точно каквито са си. Знам, да, това беше голям риск от моя страна, да покажеш цялата истина, без режисура, без подготовка, ей-така, един вид да се... "разголиш", и то пред всички, пред цял свят даже! Да, ала поех риска, направих сума ти записи (на личния ми лаптоп има още сума ти записи, които не съм ги качвал в интернет, а има и много качени видеа в какви ли не сайтове, също и в блога ми), ето, оказа се, че тия записи могат да свършат и такава работа, като свидетелство пред съда. Адвокатът ми се колебае дали това нещо ще бъде прието от съда като доказателство, та ми се ще да попитам хора, които са сведущи в правото, какво мислят, струва ли се да се опита и с това, именно видеозаписи да бъдат представени като "доказателствен матр`ьял" пред съда? Интересно ми е как ще се реши този казус, затова и ви занимавам и с него.

Това е. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! А ако има сред учениците, на които съм преподавал някога, доброволци за явяване като свидетели пред съда, да заповядат, да ми пишат на имейла...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

събота, 28 юни 2014 г.

И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци...



Кой каквото и да прави, аз кажи-речи всяка сутрин пиша някаква... жалба или някакво отворено писмо до нехаещите институции - и разказвам за злоупотребите с власт на разплулата се в порочно самодоволство безнаказана образователна администрация. Всеки човек си има съдба, моята явно е тази: да се боря с тия, които са така вредни за българското образование, че повече едва ли е възможно. Ако обаче нещо постигнаха тия... не знам вече как да ги нарека, всяка обидна дума е слаба за тях, затуй ще се въздържа от каквато и да е било крещящо обидна дума... та ако постигнаха все пак нещо спрямо мен тия... лица от образованието, с които ми се налага да се боря всеки ден, то е че успяха да навредят по най-ефективен начин на моя творчески процес: в предишните години аз сутрин пишех с любов и увлечение своите книги, а сега от три години насам не съм написал нито ред от книгите си, за сметка на това обаче почти всяка сутрин пиша своите революционни доклади, открити писма и жалби срещу злоупотребите на самодоволната образователна администрация!

Виждате ли колко са вредни те специално за мен, виждате ли колко е гадно "постижението" им? Всъщност те и за мен са вредни поне толкова, колкото са вредни и за всички, които се занимават с образование, а най-вече са вредни за учениците, за младите хора, вредни са най-много за българската младеж. За жалост обаче това все още не се разбира. Е, правя каквото мога да се разбере. От колкото се може повече хора. Правя това, което е по силите ми. Чудеса не мога да правя, но нещичко все пак правя. Не стоя със скръстени ръце - като повечето...

И ето, тази сутрин пак ми се налага да зарежа всичките си идеи за писане по най-различните творчески теми, които ме вълнуват, теми от областта на философията, психологията, човекознанието и човекоразбирането и т.н., и, за жалост, пак ще трябва да напиша един строг административен документ; аз вече даже и... "административни романи" започнах да пиша вече, не се шегувам, не помните ли, че издадох един такъв сборник с подобни текстове? Той се нарича тъкмо "Административен роман", напишете това в търсачките, ще видите какво ще се появи. Ето това ще се появи, да ви помогна, да не си губете време да го търсите. Както и да е, виждате, пиша тия неща не защото съм станал... извратен, а защото се налага. Защото трябва да се пише. Защото не мога да си позволя да замълча когато се правят какви ли не безобразия.

Да, не мога да мълча. Няма да замълча. Има време да мълча когато вече съм умрял, но докато съм жив ще роптая, ще се боря - няма никога да замълча. Няма никога също така да стана покорен - и послушен. Тая с мен няма да се случи: малодушието ми е органически противно. Та значи ето днес ми се налага да пиша едно решително възражение против така фриволното решение на комисията на Регионален инспекторат по образованието в Пловдив за провеждане на конкурс за директор на Езикова гимназия "Пловдив", решение, с което тя не ме допусна до участие в този конкурс. Е, налага се да възразя. И не защото толкова съм се засилил да ставам директор, а защото тук са нарушени най-базисни принципи на правото - и на човещината. Няма да станем никога нормално и човешко общество ако ние, хората, ако ние, гражданите продължаваме да си мълчим и да си затваряме очите пред злоупотребите и зулумите на нашата пълновластна и самозабравила се, на нашата разплула се от разврат и от самодоволство администрация. Е, с оглед все пак някога да станем нормално и човешко (европейско, демократично, свободно) общество аз пиша тази сутрин с такъв загрижен вид на лицето си своето поредно открито писмо-жалба до Министерството на образованието и науката; ето какво се получи в крайна сметка:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
(и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост)
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
(и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост)
До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България
До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Длъжен съм да Ви известя, че ситуацията в т.н. система на българското образование вече е безобразно и направо нетърпимо тежка, катастрофална даже. Изцяло порочната и неотговаряща на нуждите на времето командно-административна и директивна система е парализирала и задушила, подобно на зъл отровен октопод енергията, творческите сили на всички участници в реалния образователен процес. Отдавна е дошло време за решителни, дори революционни по естеството си промени. Защото ексцесиите, до които се стига, са наистина нетърпими. Ще дам един крещящ, дори екстравагантен пример в тази посока.

Като радетел и дори поборник за едно ново, отговарящо на нуждите на младите хора и съвременно образование от години работя в тази посока, именно за изнамиране на нови образователни подходи и технологии в преподаването, за написване на подходящи, на добри учебни помагала, за утвърждаване на нов, съвременен и човеколюбив тип отношение между учител и ученици и т.н. Преподавател съм по философия и гражданско образование, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии и пр. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, което излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм на много учебници и учебни помагала по философия, на философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства.

В своята преподавателска работа винаги съм се стремял да изпълнявам задълженията си на най-съвременно методологическо ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите. В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот). Но да спра дотук, моите виждания за ситуацията в българското образование съм ги представил изчерпателно в посочените книги, а ето сега вкратце и екстравагантната история, с която искам да Ви запозная. Впрочем, аз и друг път съм Ви писал по тия проблеми, би следвало да сте запознати с тази направо чудовищна история - стига моите жалби и доклади изобщо да са стигнали до вашите бюра. С оглед на това този път ще бъда пределно кратък.


От три години училището, в което съм работил 14 години, а именно ПГЕЕ-Пловдив има нов директор: г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост от министър Сергей Игнатов. За тия три години въпросното административно лице си позволи да встъпи в недопустимо остър конфликт с мен по всички възможни линии, прибегна до какви ли не "техники" и подходи за административен терор и тормоз, за дискредитирането ми като личност и като преподавател, случиха се наистина чудовищни, направо немислими, непостижими от разсъдъка и дори шеметни истории (които аз като съвестен хроникьор описах в детайли в своя блог и им придадох нужната гласност и публичност, щото такова едно... богатство за науката не бива в никакъв случай да бъде загубено или погубено!), това, че не си мълчах, а изобличавах всички действия на въпросната администраторка засилваха жаждата й за отмъщение, тя опита какви ли не начини, кой от кой по-недопустими, да ме сплашва, да ме тормози, да ме наказва, стигнахме до съдилища (съдът, примерно, отмени нейна заповед "Предупреждение за уволнение" и на трите възможни инстанции, стигнахме заради обжалванията й дори до Върховен касационен съд!), бях обруган, оклеветен (заведох дело и по този случай, щото г-жа директорката собственоръчно в моя характеристика ми вписа любопитна "диагноза", именно "податлив на чести нервно-психологични разстройства", тази "диагноза" беше отхвърлена от оторизираните медицински органи!), а най-накрая, като същински апотеоз, характерен за древно-гръцките трагедии, г-жа Анастасова успя да подготви и да осъществи и заветното, тъй мечтаното от нея уволнение и то по възможно най-смехотворните причини: "пълна негодност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "изцяло некадърен" и пр. (прилагам въпросния административен шедьовър, който аз, разбира се, ще обжалвам в съда); да, от няколко седмици аз вече съм уволнен, а тя, предполагам, е неизмеримо щастлива че вече ме няма в подведомственото й училище. Ох, сякаш успях с едно изречение даже (наистина дългичко, "километрично"!) да изразя есенцията на случилата се прелюдия на тази "малозначителна" история, която сега ми се налага да представя - за да изпъкне още по-релефно цялата абсурдност на случващото се в административната система а българското образование.

Г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни на 19 май т.г., съвсем предпразнично, под формата на "подарък" непосредствено преди празника 24 май, тя тия неща ги умее, старае се според силите си да унизи колкото се може повече поредната си жертва. (Излишно е да споменавам, че други уволнени по-рано от нея по същия безцеремонен начин вече я осъдиха и им предстои да се завърнат в скоро време на работа!) Та аз имам правото, според закона, да обжалвам заповедта й за уволнение в двумесечен срок, скоро ще бъде заведено такова дело, квалифицирани адвокати ми помагат за подготвянето на исковата молба. Преди няколко дни обаче реших да подам документите си за участие в обявен конкурс за директор на ЕГ-Пловдив, за мен беше много интересно как ще реагира системата предвид положението, в което се намирам. Както и очаквах, РИО-Пловдив реагира ето как:


Не съм допуснат до участие в конкурса. На "основание" защото съм бил уволнен по този крайно "компрометиращ" ме параграф: като "неспособен", "некадърен", "не умеещ да се справи" и пр. Значи ли това, че мои най-фундаментални човешки и конституционни права - като право на труд, на упражняване на професията, като право да заемам различни държавни длъжности и т.н. - са отменени и то именно по повод на един волунтаристичен административен акт на самозабравил се администратор от най-низшето ниво?! Да, заповедта за моето уволнение е налице, но тя е под въпрос, предстои обжалването на нейната правомерност пред законен съд, този съд още не се е произнесъл, аз, според презумпцията за невиновност съм невинен; да, но ето системата вече ме наказва, отнема ми и то не какви да е права, а най-фундаментални - каквото е правото на труд! Разбира се, нека онзи умен чиновник, който е включил такова изискване в една наредба за провеждане на конкурс да се опита да обясни как е възможно административен акт от най-низше ниво да спира действието на предписания на самата Конституция - тия хора дали изобщо имат най-елементарна представа за смисъла на правото?! Както и да е, явно в рамките на абсурдната, на доказалата своята абсурдност система всичко е възможно! И ето, мои най-фундаментални и конституционни права са ми отнети по безцеремонно грозен начин! Разбира се, комисията, дето се казва, си е "оплела работата", във формалния юридически смисъл нещата са вързани - и нека жертвата да си роптае колкото си иска. Важното е до конкурса, в който и моя милост пожела да участва, да бъде допуснат един-единствен, именно "правилният", "нашият" кандидат! Нека пародията на конкурс да бъде пълна! Ний срам от нищо нямаме! Ще си правим каквото искаме - та нали цялата власт е наша!!!

Моята заповед за уволнение е в срока за обжалване, тя не е влязла в законна сила и не е юридически факт - да, ама ето, посечен съм, недопуснат съм за участие в конкурс, а най-вероятно на това "законно основание" аз вече няма да мога и изобщо да си намеря работа оттук-нататък в образователната система?! Значи ли това, че абсурдният и смехотворен административен акт на една самозабравила се директорка с един замах ме лишава завинаги от моите конституционни, фундаментални, човешки, граждански и професионални права?! Давате ли си сметка какво означава това?! Ще търпите ли такова безобразие?! Възможно ли е такива неща да се случват в нашето мило отечество, дали случващото се пък не е някакъв кошмарен сън? Или у нас вече всичко е възможно да се случи?!

Разбира се, че съм възмутен! Такова безобразие, такъв идиотски административен волунтаризъм не съм предполагал дори и аз че е възможен! И най-интересното е, че целия апарат на РИО-Пловдив, който е в течение на епохалната по характера си разпра на лицата Грънчаров и Анастасова и добре знае какво се е случило (и от чиито състав е комисията за провеждане на този директорски конкурс), без замисляне е застанал изцяло на страната на директорката Анастасова, потъпквайки по най-грозен, по недопустимо екстравагантен начин моите права. С което де факто показва, че насърчава нейния произвол - щом признава, че стореното, видите ли, било имало "законна сила" даже и за комисията по провеждане на въпросния конкурс!!! Кажете ми, при това положение аз дали някога изобщо ще мога да си намеря работа като преподавател по философия в някое училище? Дали някой директор на училище ще се осмели да ме вземе на работа след като висшестоящ органи като РИО-Пловдив дава на директорите такъв пример за най-безобразно потъпкване на моите човешки и професионални права?!


Най-решително протестирам срещу произвола и беззаконието! Няма да търпя тази гавра! Направете нещо за да спрете терора над моята личност! В противен случай, ако проявите безразличие и безотговорност, това ще означава не само че се солидаризирате с тия, които тъпчат моите права, но и че поемате пълната отговорност за всичко онова, което може да се случи оттук-нататък. Не чувствате ли, че поставяте човек като мен, който 30 години от живота си е отдал на българското образование, в състояние на пълна безизходица - и на пълно отчаяние?! Нима може да се постъпва по такъв грозен начин с един човек - бихте ли били добри да ми отговорите поне на този въпрос?!

В моето състояние по-слаба личност може да изпадне в пълно отчаяние, което би могло да доведе в крайна сметка до непоправими последици. Аз като капак на всичко съм инвалид, инвалидизиран съм с 62% инвалидност, но съм с право на работа. Способната на всичко директорка, за да ме уволни, успя кой знае по какъв начин да си осигури и разрешение от Инспекцията по труда (!!!), за нея изглежда няма невъзможни неща; тя малко прилича на Азис, умее да прави така, че всичко, което пожелае, то се случва! Тия гаври, които преживях в последните три години и особено пък в последните няколко месеца, нанесоха непоправими вреди на здравето ми. Да, обаче безчовечната административна система и нейните безжалостни цербери явно не знаят що е човечност, що е съчувствие, що е доброта; властта явно понякога е нещо като наркотик, който е способен така да омайва нечии съзнания, че даже и "моралните скрупули" вече да не действат, да отпадат безследно.

Аз пък си позволявам да кажа и напиша, че така с човека не бива да се постъпва! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да не съм "прав". Аз от разбирането си няма да се откажа: да, не е човешко да се постъпва по такъв начин с един човек! И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци...

Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаеми дами и господа - депутати, министър, омбудсман, председател на Комисия за защита от дискриминация. Много ми е интересно дали сте в състояние с нещо да ме изненадате. Иначе зная как ще ми отговорите - ако изобщо благоволите да отговорите. Административният подход за мен вече не крие никакви тайни - след като изпитах жилото му до насита. Безчовечната администрация обаче не просто е изменила на функцията си, тя е станала противоестествена - и противочовечна. Вместо да служи на хората, тя е стигнала дотам без капчица съжаление да им вреди. Да им причинява зло. Да се гаври с тях. Да ги мачка, да ги тъпче, да ги смазва, да ги унищожава...

Но така не бива да се прави. Така е грозно да се прави. Казвам ви тия неща като философ. Философите имаме това право да казваме директно в очите онова, за което всички мълчат - с което всички са се примирили. И кога в такъв случай, позволете ми да Ви запитам, уважаеми г-н омбудсман, ще имаме държава, която да е близо до, а не да е срещу човека - и гражданина?! Нека и другите длъжностни лица, и г-жите и г-дата депутати, и г-жа Министъра, и нейния приемник ако искат да се замислят по тия въпроси. Стига да имат добрината да го сторят...

27 юни 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Кратко размишление по поставена важна тема



Томи Томев каза: Много е трудно да се разбере кое е справедливо и кое не е. А дали въобще има несправедливост?

Ангел Грънчаров каза: Има несправедливост. Ако няма несправедливост, тогава няма да има нито истина, нито лъжа, а пък в такъв случай всичко ще отиде по дяволите. Затова има както справедливост, така и несправедливост. Човешките представи, Томи, за справедливостта са много, но идеята (понятието, същината) е една - и тя може да бъде постигната само чрез философстване. Чрез мислене. И чрез говорене, писане, четене, обсъждане...

Да добавя още нещо: най-лесното и най-простото нещо на този свят е да се разбере кое е справедливо и кое не е справедливо. То е обаче такова, именно лесно и просто само за хората, чиято душа не е осквернена с неверни, изопачени представи, сиреч, лесно е за хората с що-годе чисти души. Чисти са душите, които не са си загубили усета, "сетивото" за истината, да, истината за тия неща, духовните (справедливостта е от този род) се установява непосредствено или пряко със СЪРЦЕТО, не с ума...

Умът идва впоследствие, истинското обаче е онова, което сърцето ни казва, оттук започва всичко...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Това е система, направена от руски гранит - и едва ли ще я помръднеш...



По повод на моята епохална вече борба с усърдни служители, по-скоро с верни оръдия на безчовечната административна Система, установила се в българското образование, на която аз давам пълна гласност в блога си, ето какво ми пише един български американец (американски българин), чиито отзив е по повод отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище, отразен в ето тази публикация: виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал; та ето какво ми пише този човек, писал е писмото нощес по българско време, а аз го чета в ранната утрин:

Да, AIG, точно си го усетил: ТИ СИ ЛИШЕН ОТ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА! Това автоматично следва от качеството ти на гражданин на тази пост-съветска република BG, със зло и завистливо население, станало такова поради людоедската компартия и принципа й: “Изяж другаря преди той да е изял тебе!”. Не се ли замисляш защо комунистите бяха зли и се топяха един друг кат маймуни? Ами ето заради горния принцип, принудени бяха горките...

А и правото им е такова, козметично са му сложили на ленинското право червило и сенки и мислят че заблуждават някого. Та погледни правния език и на омбудсмана, и на другите писма до теб с правна аргументация (напр. административното производство от Главна инспекция по труда) - от тях лъха на безумно всемогъщо самодоволство и някакво фръцливо величие на средновековен феодал, но не и на право...

И ти от тия низши твари чакаш човешки права ли? То бива да си замечтан, ама чак толкова! Я ги осъди в Страсбург за да изкараш някой лев поне. Иначе това е система от руски гранит и едва ли ще я помръднеш...

И други две неща дразнят - нали свърши социализма, защо отново подпомагат тези странни същества, дето се наричат BG турци, а са турци колкото император Хирохито е монголец, и се мушат навсякъде с предимство сякаш че е 1980 година??... Виждаш ли колко е способна на промени BG?

A и защо в списъка на допуснатите има само 3 мъже от 14 (= 21%) ?? Tова е тотално феминизиране на страната и създаване на мухльовци вместо мъже. Това е BG-патент от робството ли, от бабините им деветини ли, не знам, Русия е по-нормална в това отношение...

И аз като тебе преди изследвах нахалството в BG, но по едно време си викам “Абе вместо да ги правиш американци тия шматки не е ли по-лесно да отидеш при истинските американци?!”, ха-ха-ха...

Е, неизмеримо по-добре беше...

Тегли им една майна, помниш ли един твой читател какво ти беше казал: Игнорирай ги, гледай да ти е интересен на теб живота, не можеш да ги победиш!

Булгаристан и мутрите ще пребъдат на своите ширини! Добре че е малка страна BG - иначе щеше да инфектира планетата, ха-ха-ха!

A.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек



Напоследък много общувам с адвокати. Понякога дори те сами ми се обаждат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище - виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал - двама адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дама-адвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук:

Аз: Много Ви благодаря за консултацията!
Адвокатка: А, няма проблем, аз сама Ви предложих - искам да Ви помогна. Моля, за нищо, приятна вечер!
Аз: Добър човек сте, това е много ценно за един добър адвокат - според мен! Приятна вечер!
Адвокатка: Старая се да помагам на хората. Благодаря!
Аз: Радвам се, че има такива адвокати, че има адвокати с такова съзнание у нас!
Адвокатка: Благодаря за хубавите думи! (Край на разговора)

А друг един адвокат ме посъветва да обжалвам отказа или недопускането до конкурс пред висшестоящия орган, именно пред Министъра; понеже съм станал пословичен случай на човек, който често се жалва срещу безобразията на административната система в образованието, ето моето становище по този въпрос дали изобщо си струва да се жалваме - и какъв е смисъла все пак нещо да правим, а да не мълчим като говеда:

Да, ще обжалвам само пред Министерството и то поне само за да ми е чиста съвестта - че не съм премълчал гаврата като последен мухлю; който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек; то комай само това остава на човека като се сблъска с лудостите на Системата - да роптае, да се жалва. Затова благоразумните хора преглъщат униженията щото и от оплакване особена полза няма: човек като се оплаква и роптае само предизвиква срещу себе си могъщите сили на Системата - и в резултат пак е смачкан, дори и още по-жестоко. Страшна работа!

Ние, българите, по думите на Иречек, сме такива, че не правим друго освен взаимно да си пречим и да се прецакваме, тоест да си разваляме един другиму работите (почти дословно цитирам от "Българския дневник" на проф. Константин Иречек); така е било в миналото, така е и сега, а ето, комунизмът пък явно разви тази общобългарска склонност до цяла една безчовечна Система с безброй служители-паразити, която друго не прави освен да вреди, да пречи, да мачка и да прецаква активните, дейни хора, които не са безлични и търпеливи изпълнители на своеволията на всемогъщата Система. Сега вече Системата ни прецаква всички нас и действа като безжалостен държавен механизъм за прецакване, тъпчене на личностите и за отмъщение - когато дадени хора дръзнат да се държат като свободни граждани.

Да, така у нас постъпва Системата спрямо всички ония, които не мълчат, които роптаят, които се мъчат някак да защитят личността си - и да си запазят достойнството. Аз специално - понеже искам все пак да си остана човек, а не ща да дегенерирам до нивото на говедо! - затова пиша, роптая и се жалвам: друг избор не ми остава.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Що е "изнесен образователен семинар", гарниран с... хърватски кебапчета?



Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга - виж Ура, имам си вече... електронна книга! - и по повод на това някакъв човек, представящ се за работещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях уволнен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анастасова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!"; ето какво пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравственият момент на човешките отношения има водещ смисъл:

Грънчаров да ти съобщя нещо интересно - от ПГЕЕ съм. Анастасова организира "изнесен семинар" за всички учители в Хърватско, който ще се проведе през втората половина на юли. И там ще бъдат обсъждани най-различни въпроси, част от които си поставял ти - било в блога, било на учителски съвет. Интересно е дали ще те покани, не вярвам да го направи защото за такова нещо се иска един друг, по-различен от нейния морал. Но най-интересното е че с този семинар в чужбина, в който ти няма да участваш, тя иска да покаже на всички ето какво: "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!" - вижда се каква е нейната простичка управленска философия.

Интересно е как с поведението си тя не се усеща, че потвърждава до една всички твои тези за деморализацията на отношенията в училище и за скапания психологически климат. Да знаеш знам че е лошо че те уволни, но пък в някакъв смисъл ти завиждам че се отърва от тази мръсотия - не се издържа вече, нейното лицемерие е непоносимо. Знаеш как е: всички го усещат, на всички им е гнусно, но всички мълчат. Сега след уволнението ти вече всички мълчат. Страхът е голям. Пиша това за да си излея мъката. Тая другарка съсипва нашето училище и няма кой да и попречи. Дано съдът върне и теб след като върна Калин. Дано висшестоящите органи обаче се засрамят най-сетне и уволнят Анастасова че повече така не се търпи. Ако пък се изнесе в друго училище както усилено се говори пак бива. Кураж!

Това пише този човек, а малко по-долу в коментарите веднага се намира някой, който пита: "Какво общо има уволнението на г-н Грънчаров с някаква си екскурзия, не разбирам?". Ще му отговоря, а покрай това ще засегна и истински значимото в тази тъй деликатна тема, имаща, както казах, важни нравствени измерения.

На мен все още ми е твърде интересно дали в изминалото повече от един месец време от уволнението ми в съзнанието на директорката вече не са се появили известни съмнения относно това, което тя дръзна да направи, предприемайки моето уволнение; интересно ми е дали в съзнанието й вече не е проблеснала мисълта, че, първо, е много грозно всичко онова, което дръзна да стори, второ, че с акта на самото уволнение успя да натика съзнанията на всички работещи в училището в една чудесна екзистенциална ситуация на нравствен избор, сиреч, постави ги в ситуация на най-сериозно изпитание, което, по моето усещане, неминуемо ще стимулира техния нравствен прогрес. Затуй аз с интерес ще следя развитието на този казус, това именно е нещото, което ме вълнува около цялата тази тема, свързана с уволнението ми, знаете, аз съм човек-изследовател и силно се вълнувам от такива наистина превъзходни нравствени и психологически казуси.

Защо толкова се вълнувам от тях ли? Ами защото те са свързани директно със състоянието, в което се намира нашата човечност. Каквито и да сме, и примерни учители, стараещи се да угаждат на суетната директорка, или да сме бунтари, свободолюбиви хора или пък да сме директори, които обичат персоналът да им угажда и да се унизява, каквито да сме изобщо, дори и да сме министри на просвещението или пък дори "велики политици", ние никога не трябва да забравяме, че така или иначе сме човеци, а от запазването на нашата човечност зависи в крайна сметка всичко останало. Ето защо проблемът, който аз откривам в цялата тази история, е предимно нравствен, сиреч, е изпълнен с огромен смисъл, касаещ нашата човечност. И ми е много интересно доколко и други хора, свидетели на всичко случващо се около управлението на новата, вече прочула се в цялата страна директорка на ПГЕЕ-Пловдив, усещат ония жестоки и страхотни направо нравствени дилеми, в които тя поставя съзнанията на всички. Според мен когато един управник, една властваща особа реши, че за нея лично тия неща, именно моралните, са "глупави скрупули", такъв един властелин по необходимост почва да се оплита (подобно на петел или на кокошка в кълчища) в жестоки нравствени проблеми, а в тях със същата тази необходимост биват въвлечени и съзнанията на всички останали. Да дам един пример, още по-красноречив, белким ме разберат повече хора: Орешарски, т.н. "премиер", на който също изобщо не му пука за нравствените измерения на тъй безочливото му поведение, точно поради тази своя склонност се дискредитира по всички линии и изправи цялата ни държава в един най-остър нравствен по природата си конфликт (политическото в него е важен момент, но същината, ядрото, коренът на всичко, е нравствен). Надявам се ме разбраха и тия, които им е по-трудно да вникват в текстове, имащи по-сериозен или по-дълбок смисъл.

Аз обичам да тълкувам - да "нищя" - такива нравствени казуси; те са безкрайно благодатни. Затуй, не за нещо друго, толкова много време отделих на цялата онази епохална история на моята историческа разпра с въпросната директорка, която тя има добрината да увенчае, подобно на апотеоз, с моето уволнение, с моето изритване от училището. Което пък, поради своя извечна склонност, има неблагоразумието да го направи по един напълно грозен, изцяло безчовечен начин. Аз лично на нея безброй пъти съм й казвал в очите, че главният дефект на отношението й към хората е това, че си позволява да се държи безчовечно. Е, вярно, тази безчовечност някои хора, за да я скрият, предполагам, даже от самите себе си (и също така най-вече за да заблудят наивния народ), та тази безчовечност такива хора я обвиват в мантията на едно безпардонно лицемерие, няма как, тия неща си вървят в комплект, не може да си безчовечен и при това да не лицемериш, тия две неща наистина са неотделими. И понеже имах шанса да се сблъскам с наистина феноменални прояви и дори рецидиви на такова едно безчовечно отношение, проявило се това по повод на мен самия, аз дори го усетих със собствената си кожа, то - няма как - не мога да си позволя лукса да не се възползвам от тъй чудесния изследователски шанс да анализирам, да напредна в постигането на оня дълбинен смисъл, който на нас, философите, ни е жизнено потребен, подобно на въздуха, подобно на водата. Ще ми се да поразсъждавам малко в тази посока - щото изкушението наистина е голямо.

Този човек, дето пише горе за "екскурзията" на учителите от ПГЕЕ-Пловдив до Хърватско, а пък оня другия, който се прави на ударен, че не бил виждал, видите ли, връзката между моето уволнение и тази екскурзия, по един наивен начин се доближават до същината на проблема, очертават го, поставят го в пределно чистата му форма. Примерно, преди около два месеца, може би толкова време вече е минало, моя милост публично, на учителски съвет си позволи да обвини директорката и най-тесния кръжец от приближени до нея в склонност към екскурзиантство, аз даже нарекох всичките от тая група "екскурзиантите", щото те общо взето постоянно пътуват в чужбина предимно (в страната командировките не ги броим даже!), някои от тях направо се оляха от такива пътувания, директорката също много обича да пътува, да не говорим за първата й помощница. И ето, подхвърляйки туй обвинение, моя милост, така да се рече, има заслугата директорката, предполагам, да усети донейде накъде отиват нещата и като опит за реванш пред "колектива" да реши да отпусне някой и друг лев от бездънния бюджет на училището - и да заведе същия този колектив, показал при това такава безпримерна вярност спрямо директорката, като за награда, на една екскурзия, вярно, само до Хърватско, а не до Лондон, не до Рим, не и до Париж или Мадрид (където, впрочем, старият директор в предишните години отведе всички хора по много пъти, но сега там ходят предимно избраниците на директорката!). Та значи аз имах, де факто, заслугата с онова мое непремерено (или пък преднамерено провокационно) изказване пред съвета тази екскурзия до Хърватско изобщо да се състои, но сега, заради уволнението ми, няма да мога да отида - въпреки че и да не бях уволнен, аз, впрочем, пак нямаше да отида, както не съм ходил на други подобни "изнесени семинари", които директорката има обичая да организира - с оглед да изпотроши парите за квалификация и преквалификация на учителите, които, като не се използват по предназначение, предполагам, ако не се бухнат за нещо друго, могат съвсем да изгорят ей-така, за едното нищо; но тя поне ги употребява за награда на ония, които явно нямат особени скрупули и се възползват от тия подаяния. Както и да е, не зная дали в съзнанието ви се оформи този нравствен проблем, който се опитвам да очертая. Ще се опитам да бъда още по-директен.

"Оня скандалист" Грънчаров при това многократно настояваше в училището да се отпочне един широк демократичен дебат по най-належащите, аз имам обичая да ги наричам горещи и дори парещи проблеми на училищния живот; такъв дебат от години течеше в ръководения от мен Дискусионен клуб, ала администрацията не си мръдна даже и малкия пръст да направи нещо в тази посока, независимо от настояванията ми, писмено, с нарочни доклади, или устно, в този смисъл съм се изказвал на учителски съвети и къде ли не още. Това, че директорката не обърна внимание на предложенията ми показва къде са нейните истински приоритети, примерно, тя положи невероятни усилия да ми подготви... уволнението, но не си мръдна и малкия пръст да направи нещичко в посоката, за която аз настоявах, което, както и да го погледнем, показва доколко е изкривено всъщност съзнанието на тази администраторка: на истински важното и значимото не обръща капчица внимание, а се занимава предимно с дреболии. Значи помислете малко: един човек предлага нещо, което си заслужава да бъде обсъдено, той е настойчив, вместо да реагираш по подобаващия и човечен начин, именно, поне да му дадеш думата да каже какво мисли, ти започваш да му кроиш шапката да го уволняваш, а накрая, за да му затвориш съвсем устата, и направо го уволняваш - и то по най-глупави, изцяло смехотворни, очевидно несъстоятелни мотиви, именно, че той, този, дето предлага, бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да е учител" и прочие глупотевини.

Представяйки в детайли този случай в блога си аз, разбира се, си правих и продължавам да си правя един експеримент, насочен към това да установя и представя в пълнота и на дело, именно практически, всички ония дефекти, от които страда директивно-административната система в българското образование и училище, а също така, на второ място, да опитам да разбера възможно ли е по някакъв начин да се повлияе що-годе позитивно на развоя на ужасната ситуация на пълна безпътица, в която образователната ни система се оказа, особено през последните години. Виждате докъде стигнах в тези свои усилия, насочени към доброто на училището, по крещящ начин не бях разбран от въпросната администраторка и в крайна сметка бях уволнен, също така, което е особено важно, не бях подкрепен от т.н. "колектив", който по един екстравагантно бездушен, бих казал даже безчовечен начин се примири с изстъпленията на самозабравилата се директорка, а ето сега, като пълна подигравка със своето достойнство, е готов, предполагам, да не се откаже от подаянието, което разчувствалата се директорка им подхвърля, именно въпросната екскурзия до Хърватско. Дали тия хора, имам предвид учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще усетят невероятно "изтънчената", а всъщност безкрайно дебелоока гавра, която директорката им устройва - и за която говори човекът по-горе, дето ме подсети за този чудесен казус? Ето това според мен е въпрос, над който си заслужава да се помисли, а пък и - защо не? - да се поговори повече. И тук, в блога, пък и реално, не само на четири очи, а дори и на въпросния... "изнесен семинар". Тук в тази връзка има доста интересни моменти за обсъждане, не мога да обърна внимание на всичките, но поне на някои ми се ще да обърна известно внимание.

Първо, ситуацията е такава, че никой, повтарям, никой, няма да посмее да откаже тази екскурзия, защото който дръзне да откаже да отиде, това може да се изтълкува като проява на нравствен жест на съпричастност със "злодея" Грънчаров, с посечената така безпощадно от директорката жертва на нейния безогледен произвол, а нима някой може да си позволи лукса да бъде заподозрян само в такава една опасна съпричастност? Значи, изхождайки от познанието на човешката душа, в което, от опита на моите години, достатъчно съм напреднал, предполагам, почти всички учители на екскурзията до Хърватско ще отидат, а ония, които няма да отидат, ще ходят да се унизяват лично пред директорката, да я молят да благоволи да им разреши да не отидат по еди-какви си "лични причини", защото ако не отидат без да дадат такива унизителни обяснения, то тогава положително могат да бъдат заподозрени в съпричастност със "злодея Грънчаров", което е равностойно на това да си подпишат собственоръчно смъртната присъда. Щото сега, след като "успя" да се справи даже с мен, директорката, предполагам, изхождайки пак от познание на бездните на човешката душа, вече копнее за това коя друга жертва да налапа в своята ненаситна паст; то скоро ще се разбере коя е следващата жертва, защото подобен тип администратори изобщо не могат да живеят без постоянно да смучат, тъй да се рече, "кръвта" на тази или онази жертва, дъвчейки я в своята ненаситна административна паст. Та значи и да отидеш, и да не отидеш на тази екскурзия, все ще си, тъй да се рече, прецакан, все ще си унизен, все би трябвало да се чувстваш гнусно и гузно; ето как едно авторитарно управление, лишавайки хората от избор, неминуемо довежда до страшни и ужасни нравствени катаклизми. Но тия изпитания са необходими за нравственото израстване на хората, човек докато не изпие до дъно горчивата чаша, едва ли ще усети цялата нейна сладост и прелест. Аз тук като философ мога да заключа, че духът, тъй да се рече, си знае работата, че онзи "кърт", дето рови там долу, наистина добре работи, тоест, излиза, че ония, дето си въобразяват, че служат на злото, всъщност, противно на намеренията си, постигат и правят само добро - ето тази ирония на живота за мен е най-възхитителното!

На второ място като отидат на тази екскурзия и там, в прословутото Хърватско, да предположим, екскурзиантите седнат "малко и да подискутират" (те наистина са закарани там като награда за... малодушието им, за това, че са мълчали унизително и че са търпели гаврите над "оня там злодей Грънчаров", тази екскурзия наистина е "папкането" заради слушкането!), та значи като седнат там да дискутират, в един момент всички участници, стига да не са с хептен закоравели или дебели (стига да не са с биволски или волски!) кожи, няма начин да не усетят присъствието на... "призрака" на оня същия "злодей" Грънчаров, който няма начин да не завитае там, в залата за семинари в някой хотел в Хърватско. И какво ще правим тогава като завитае този пусти "призрак"?! Е, ще лицемерим, че не го усещаме, ще се преструваме, че го няма, ще се хилим принудително и ще играем пошло театро. Аз добре зная, че там, особено без моето участие, смислена и задълбочена дискусия и то по най-важните, повтарям, горещи и парещи проблеми, просто няма как да започне, няма как да се завърже, това е нормално, хората са наплашени, а "злодеят" го няма, е, само призракът му витае там - и няма начин да не витае. Стига да не сме станали съвсем безчовечни де, но аз не вярвам да се и стигнало дотам, не вярвам "здравият смисъл" на "здравите сили" съвсем да е победил "здравия разум", чак до такава колосална безчовечност не вярвам да се е стигнало. За да се проведе една смислена дискусия се иска да бъде направено нещо съвсем немислимо, изцяло абсурдно: в съзнанието на директорката Анастасова да заблещукат искри на една немислима толерантна човечност и тя, ужасена от съзнанието за това, което е дръзнала да направи с моето уволнение, да се реши на нещо наистина немислимо, примерно, да ме повика, да ми заяви, примерно, че иска да даде възможност на народа да чуе моя отдавна заявен (в писмен вид до директорката) доклад за нравственото състояние в училището, в този смисъл, примерно, да ме покани да присъствам в качеството ми на... лектор на този семинар в Хърватско!

Не, знам, това, разбира се, е напълно невъзможно да се случи - щото ако се случи, то ще е равностойно на нещо като нравствено самоубийство на самата директорка, а подобно нещо не можем да очакваме положително никога! Тъй че ми е много интересно какво именно ще се случи на този семинар в Хърватско, как ритуално ще протекат там "обсъжданията", то, както е известно, у нас такива "семинари" се организират само и единствено заради... банкетите, дето директорката ще даде, та още повече да унижи персонала: като дъвчат хърватските кебапчета, нека всички да изпитат цялата сладост на унижението си, щото, вярвам, ще осъзнаят, че заради тия пусти кебапчета всъщност са допуснали да си продадат достойнството - и самоуважението. Имам чувството, че тази екскурзия, с оглед на казаното дотук, може да изиграе решаваща роля за нравствения поврат към добро, който аз от години очаквам в това училище - и направих, трябва да се признае, доста, за да го ускоря. Е, не можах кой знае какво да постигна, но онова, което аз не можах да постигна, сега ще го постигне... логиката на самия живот, при това чрез посредничеството на своето "сляпо оръдие", така де се рече, именно благодарение на усилията на самата директорка, на която й щукна в главата мисълта да направи тази така многозначителна екскурзия до Хърватско. Аз именно от този извод съм очарован така, че повече наистина няма смисъл да се пише, поради което и спирам дотук. Още повече, че започна леко да ми писва да пиша, а почне и да ми писва, аз веднага прекратявам с писането.

Ще завърша с това: желая ви приятно прекарване в Хърватско, скъпи колеги от ПГЕЕ-Пловдив! И Вам, многоуважаема госпожо директор - Вам особено! Заради това, което направихте и възнамерявате да направите, Вие заслужавате огромна награда! Не знам дали някой ще се сети да Ви я връчи, но ето, признанието от моя страна го имате. Без да искате, правите това, което е най-доброто от всичко възможно - и така работите без да искате за нравственото пробуждане на "колектива", пък и на цялата образователна общност в България, щото Вашето име вече е в устата на много хора. Вие също така допринесохте много за моите така занимателни изследвания на ситуацията в българското училище, без Вашите усилия аз едва ли бих написал своите последни книги, пък и още ще напиша, само живот и здраве да е, ето, сега започват още две съдебни дела, заведени от мен срещу Вас, покрай които още много есета ще ми се наложи да напиша. Битката продължава, но това е битка не между мен и Вас (ний двамата в случая изобщо не сме важни!), а е битка между две философии на живота, между два мирогледа, между две ценностни системи. Ето в това е цялата същина на работата, която така силно ме вдъхновява в моите изследвания.

А не това, което, примерно, си мислите сега, в ето този момент: леле, тоя Грънчаров колко е подъл само, написа това, та да го поканя и той, наглецът, да дойде в Хърватско на нашия семинар, представяте ли си колко бил нагъл тоя проклет Грънчаров, колеги?! Не, не е така, сама знаете, че даже и да не бяхте ме уволнили, аз пак нямаше да дойда на семинара Ви в Хърватско - както не съм ходил на всички Ваши други семинари, организирани къде ли не: не ходя, щото съм принципен противник на подобни унизителни за хората подаяния, с които те да бъдат купувани; мен, добре знаете, с нищо не можете да ме купите. Тъй че не е нежно да изопачаваме всичко, независимо че някои хора така го умеят този занаят. Както и да е: приятно прекарване на този исторически семинар в Хърватско, убеден съм, че след него нравствената ситуация в училищната общност ще се пречупи най-сетне - за да потръгнат нещата. А те няма начин да не потръгнат, промените са наложителни. Някои, дето се инатят и пречат на промените, ще бъдат ответи безжалостно от техния вятър, от прословутия "вятър на промените"; каквото обаче и да става, промените идат, те са неудържими, тук напразни са всички усилия за спирането им. Но това е вече отделна тема.

А аз да приключвам поне тази тема, че ужасно се изморих. Днес - да съобщя само това - съм извикан в Инспектората за да ми кажат дали кандидатурата ми за участие в конкурса за директор на Английската гимназия в Пловдив е допусната или не е допусната; аз предполагам, че не е допусната, нашата родна администрация няма да се изложи да ме допусне, нека да не я подценяваме толкова като допускаме че ще ме одобрят, но да видим все пак. Каквото се случи, ще ви известя, разбира се, живот и здраве да е само. Хубав ден на всички! Желая ви нравствено прераждане, нека това да ви сполети - ще станете други хора! Истински, достойни, човечни! Каквито сме длъжни да бъдем. Сполай ви!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

понеделник, 23 юни 2014 г.

С ясното съзнание, че съм необходим на започващата революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив



Преди няколко дни, почти изцяло на шега, подхвърлих екстравагантната идея да се явя на конкурс за... директор: виж Важно питане: какво ще кажете - дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?. Както се вижда от коментарите под публикацията - те са 62 на брой! - ме подкрепиха и насърчиха десетки хора, повечето от които ме познават само виртуално, но онова, което особено много ме впечатли, е че хора, които ме познават истински, близки на мен хора, приятели и пр., твърдо ми заявиха, че съм бил длъжен да се явя на този конкурс, защото, видите ли, от мен щяло било да излезе... един много добър директор; ето какво в този смисъл ми пише една много близка моя приятелка, с която се познаваме от детските години, тя живее от пет години в САЩ; позволявам си да публикувам само част от отзива й, съдържащ се в получен снощи имейл:

... Ти си длъжен да се явиш на този конкурс. От теб ще стане чудесен директор на училище. Понеже имаш едно безценно качество: умееш и обичаш да изслушваш другите хора, а също така показваш, че цениш другата личност. Сам знаеш, че това е най-важното за един човек, посветил се на образованието, обучението и възпитанието. Това е така рядко качество у нас, че повече не може да бъде. Помисли за хората, които работят в едно училище: те имат нужда от това да бъдат зачитани за личности, имат нужда да бъдат вдъхновявани за творчески изяви. Ти точно това го умееш най-много. Познавам те от дете, не говоря празни приказки. Ти и на мен много си повлиял, изпитала съм го, затова знам какво говоря... Просто завиждам на учителите, на които ти ще бъдеш директор, те ще имат най-добрия директор: знам добре, че ти като техен директор ще ги правиш щастливи! ... Ако не се явиш на този конкурс ще осуетиш техния шанс да бъдат щастливи в училището си - имайки един толкова човечен и приятелски настроен към всички директор. Да не говорим пък за учениците колко ще си безценен като "началство": благодарение и на общуването им с теб те ще станат свободни и достойни личности - нещото, за което си работил цял живот... Аз не вярвам, че ти ще проявиш малодушие в този момент, ще се уплашиш от отговорността и няма да се явиш... Желая ти успех! Ако комисията, която ще проведе конкурса, не се състои от изцяло безотговорни хора, ще определят точно теб за директор. Ти някаква особена конкуренция за този пост е малко вероятно да имаш...

С неудобство публикувам откъси от това тъй "апологетично" звучащо писмо (при това ония моменти, които ми е съвсем неудобно да публикувам, ги "цензурирах" - щото все пак не съм някакъв идиот-грандоман!), но си признавам, че тия думи много ме трогнаха. И се почувствах задължен да изпълня хрумването си, да опитам, да подам документите за конкурса, пък каквото сабя покаже. Да, днес ще ида да внеса документите за участие в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Нямам друг избор. Другото ми се вижда крайно малодушно и недостойно. Та искам да благодаря на всички ония хора, които ми вдъхнаха кураж, които показаха, че ме ценят и вярват в мен - благодаря ви, добри хора! Щото на фона на идиотщините, на които имах злата участ да се "насладя" в последните няколко години, аз на моменти усещах, че сякаш започвам да губя вярата си в човека; е, оказва се, че наоколо има и свестни, достойни хора, че не сме обкръжени само от треперковци, от малодушници, от мерзавци, от наглеци!

Има и едно друго, съвсем принципно съображение, което вече окончателно ме принуждава да участвам в конкурса. И то е следното: българското образование, бидейки в състояние на тежка криза и катастрофа, няма да бъде променено в така желаната положителна посока от мениджъри, които треперят единствено за своя личен комфорт в рамките на унизителната административна система, а от хора като мен, от хора-борци, овладени от идеята за едно ново, модерно, човеколюбиво, личностно центрирано, свободолюбиво образование. Промяна към добро в българското образование няма как да се случи "отгоре", тъй като при липса на съответните "кадри" с ново съзнание и най-революционно настроеният министър да дойде, пак нищо няма да се постигне, нещо повече, незабавно ще почнат да му организират... "контрапротести", дори "контрареволюция"! А всичко може да се случи по един естествен начин тъкмо "отдолу", чрез промяна в начина на живот на самите училищни или образователни общности, в живота на общностите, занимаващи се с учене, познание, образование и възпитание.

Този е начинът, а за да започнат движения в тази посока е много важна ролята на училищните мениджъри, на директорите, които по сегашния закон имат огромна, почти абсолютна власт, власт, с която мнозинството от сегашните директори общо взето употребяват в посока, обратна на потребната: употребяват я за да задържат, да пречат, да вредят на промените, да вредят на хората, които работят за промените. Ако обаче повече модерно мислещи хора, опитни в образователната област, се захванат да работят като училищни мениджъри, това ще отпуши движението към промени; а към промени трябва да се върви постепенно, стъпка по стъпка, не изведнъж, бавно, но уверено. С оглед на това разбиране аз вече се освободих от всички колебания и с ясното съзнание, че съм необходим на бъдещата, на започващата вече революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Е, знам, че с тия мои думи може би вече си подписах, тъй да се рече, "смъртната присъда", имам предвид в очите на тия, които ще организират и провеждат конкурса, но аз друго и не очаквам, битката продължава!

Години наред водих всекидневна битка с ретроградните представи и с безчовечния подход на администратори, които са безкрайно вредни за българското образование, ала ето, те доминират в него и дори триумфират. Много сили и усилия изразходвах в тази обречена по начало битка. Загубих я (да видим де, щото често ние не знаем какво печелим когато губим - както и не знаем какво губим когато си въобразяваме, че печелим!), но животът, слава Богу, не е свършил; след една битка се налага да влизаме в нова, защото, както го е казал поетът:

"Живот и свобода постига само този,
който смело ги завоюва всеки ден в борба!"

Хубав ден ви желая! Борете се и вие на своето място, нередности колкото щеш, животът у нас е неуреден, е объркан даже из основи, затова сме така бедни, унизени, нещастни. Нямаме в тия условия друг изход освен да се борим - и все нещичко, пък макар и малко, да променяме към по-добро. Ето, ако до вчера си мълчал позорно, презри се за своето малодушие, пък почни да роптаеш: така започват промените, така започва борбата! А без борба нищо ново и добро не идва на този свят. Ако не станем в най-кратко време народ, съставен от борци за достойно бъдеще и достоен живот, това бъдеще, този живот никога няма да дойдат, никога няма да ни осенят.

Разбирате ли сега какво губите като си позволявате лукса да мълчите и да търпите, а, драги ми мълчаливци и търпеливци? Презрете себе си най-напред, оттук започва всичко - ето това и ви го желая най-напред! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Русия започна война срещу целия останал свят


Из: Четвъртата световна война, автор: Андрей Иларионов (Това е негова реч, произнесена на заседание на Комитета по икономика и сигурност на Парламентарната асамблея на НАТО. Вилнюс, 31 май 2014 г.)

... В течение на последните месеци хората по целия свят си задават въпроса какво се случва. Какво означава всичко това: нападението на Путин над Украйна, окупацията и анексията на Крим, намесата на руския режим в Източна Украйна. Какви са краткосрочните и дългосрочни цели на Путин? Къде и кога смята той да спре (ако, разбира се, изобщо смята да спре)? Бих желал да предложа на вашето внимание моите съображения, групирани в десет точки. Ще се постарая да бъда кратък и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси...

... През следващите пет години беше разработвана концепцията за т.нар. "Руски свят". Съгласно тази концепция няма националности като украинци и беларуси. Украинците, беларусите и руснаците са подетноси на единния руски народ, следователно те трябва да бъдат обединени под покрива на една държава.

Тази концепция бе публично провъзгласена на 27 юли 2013 г. в Киев, по време на официалната церемония по празнуването на 1025-тата годишнина от покръстването на Русия. Цитирам г-н Путин: "на днепровското покръстване, на киевското покръстване е направен избор за цялата Света Рус. Тук е бил направен избор за всеки от нас. Нашите общи предци, които са живели на тези територии, са направили този избор за целия наш народ. "За целия наш народ" – казвам това, имайки предвид, че безусловно ние разбираме днешните реалности, има и украински народ, и белоруски, и други етноси и ние се отнасяме към всички тях с уважение, но в основата стоят, безусловно, нашите общи духовни ценности, които ни правят един народ… мисълта за единството на запада и изтока на Русия, която е започнала тук, отново повтарям, на киевското и днепърското покръстване, винаги е присъствала както на изток, така и на запад, където е живял нашият народ"...

... Военните действия, както вече отбелязах, започнаха на 20 февруари. Тази дата е отбелязана на медалите, отсечени по поръчка на Министерството на отбраната на Русия. На тези медали е гравиран надписът "За възвръщането на Крим. 20 февруари – 18 март 2014 г., както лесно може да се види.

След пресконференцията на 17 април 2014 г. машината на руската пропаганда премина на принципно ново равнище, а ударните й пропагандисти пристъпиха към разясняване на публиката на значението на това, което беше казано от ръководството. Един от тези пропагандисти, г-н Мамонтов, на 29 април заяви, че разгръщащата се война ще бъде "война на Русия срещу останалия свят". Сергей Кургинян (още един ветеран на пропагандните войни от времената, когато е работил в КГБ и е бил пряко подчинен на шефа на тази организация генерал Крючков, оглавил опита за държавен преврат през август 1991 г.) поясни, че "днешната война ще бъде не Трета, а Четвърта световна, тъй като Третата световна е била Студената война" , завършила в началото на 90-те години. Още един пропагандист, Сергей Марков, в статия в вестник "Moscow Times" от 14 май 2014 г., разясни ,че целите на войната, започната от Путин, е разбиването на Запада: враждебният на Русия Англосаксонски свят трябва да бъде разгромен, а обединената континентална Европа трябва да стане съюзник на Русия...

... Седма точка. Днешната кампания, разгърната от Путин, протича на три нива и има три цели. Първата цел е Украйна. Украйна трябва да бъде или путинска или не трябва да съществува като независима страна.

Второто ниво е създаването на така наречения "Руски свят". Под покрива на руската държава трябва да бъде създаден Руски свят, трябва да бъде обединен най-големият разделен народ в света – руснаците. Този лозунг е най-точното възпроизвеждане на лозунгите на нацистката пропаганда от 1930-те години, по време на подготовката на Германия за Втората световна война...

... Концепцията за "Руския свят" не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия.

Третото ниво на тази война има за своя цел Запада. Западният съюз трябва да бъде разделен на два лагера. Съгласно тази концепция Англосаксонският свят включва САЩ, Великобритания, както и така наречените държави на "първа линия". Съдейки по всичко, този термин е бил заимстван от времената на борба срещу апартейда в Южна Африка. Към "държавите на първа линия" спадат Полша и трите балтийски републики. Тази част от западния съюз трябва да бъде разбита. Оставащата "Континентална Европа" или трябва да бъде неутрална към Русия на Путин или дори е възможна да й стане съюзник.

Осма точка. Тази война има неконвенционален характер. В много отношения днешната война представлява война от нов тип, особено защото става въпрос за нови способи за водене на война или доколкото става дума за издигане на старите начини за водене на война на ново, по-високо ниво. Сега за определянето на това явление се използват различни термини, като например хибридна война, нестандартна война, неконвенционална война. Една от особеностите на този вид война представлява едновременно използване на всички методи и технологии, съчетаване на използването на технологиите на меката и твърдата сила.

Сред тези методи и технологии следва да бъдат отбелязани някои, сред които агресорът, както може да се види, е достигнал определено ниво на умение:

- разузнаване и контраразузнаване;
- информационна, дезинформационна и пропагандна война, в момента ставаща мощен инструмент за въздействие;
- кибер война;
- широко използване на специални части;
- широко използване на неправителствени актьори (бизнес, НПО, религиозни организации, криминално проявени хора, частни лица), действащи сравнително независимо, но под общо ръководство и централизирано управление;
- широко използване на подривни действия;
- широко използване на терористични тактики (включително използването на жени и деца като живи щитове при нападение над военни и граждански обекти);
- енергийна война;
- икономическа война, включваща търговски, санитарни, финансови и други инструменти;
- корупция, изведена на принципно ново ниво, практически превърнала се в покупка на "едро" на политическото и военното ръководство в страни, които са цели на агресивно въздействие. В частност, пример за такава страна се оказва Украйна;
- "пета колона" в Украйна, други постсъветски държави, на Запад, включително в европейските страни;
- така наречения Путинтерн, путинския Интернационал, хлабавото обединение на различни политически партии и политически дейци, поддържани от Путин и поддържащи Путин.

Едно от най-важните наблюдения, които може да бъдат направени в тази връзка, е за смекчаването и пълното изчезване на фронтовата линия, т.е. на ясните и видими политически или военни граници. Линиите на фронта могат да преминават навсякъде, във вътрешността на всяка страна. Може би това е главната особеност на новата, неконвенционална, Четвърта световна война.

Девета точка – необходимостта от стратегия за противодействие. Как следва да се отговори на неконвенционалната война? Идва време за разработване на стратегия за противодействие. Без наличие на такава стратегия е трудно да се постигне резултат.

Преди всичко, необходимо е да се разбере, че това е война. Това не е шега, не е случайност, не е грешка, не е лош сън. Оставено само на себе си, то няма да изчезне и да се разсее. Това е война. И както всяка война, може да бъде спечелена или загубена. Какво ще предпочетете, зависи от вас.

Второ, необходимо е да бъде разбрана природата на проблема, който представлява агресивният путински режим. Този режим е агресивен и вътре в страната – към собственият народ, към националното движение на чеченския народ, към демократичната опозиция, към бизнеса. Той е агресивен и навън – към Грузия, към Украйна, към балтийските страни, към други страни. За съжаление в последно време този режим забележимо укрепна благодарение на победите си в Украйна, даващи му сериозна поддръжка сред значителни части от руското население. По този начин, сега имаме работа не само с управляващия режим, но и със значителна част от руското общество, склонна към реваншизъм и ревизия на световния ред. Това трябва да бъде разбрано...


... Второ, едно от най-мощните оръжия на днешната агресия е информационната, дезинформационната, пропагандната война. Може да се види, че гражданите на нови и нови страни стават жертви на тази пропагандна война. Първата жертва е значителна част от жителите на Русия, след това част от населението на Украйна, след това жителите на някои други страни, включително на страни от Западна Европа. Противодействието в тази сфера е изключително деликатна тема, защото в момента е трудно да бъдат назовани инструменти, които могат да бъдат използвани, като същевременно се съхрани неприкосновеността на най-ценната свобода – свободата на словото и на информацията. Необходимо е да се разработят технологии, които от една страна да позволят да бъдат запазени тези свободи, а от друга да са способни да ни предпазят от неограничената пропагандна война, превърнала се в извънредно опасно оръжие.

В сферата на международното право трябва да бъде разработено ново определение за агресия. В момента съществува определение за агресия, прието от Общото събрание на ООН през 1974 г. В новите условия то явно се нуждае от изменения и допълнения. В 1939 г., когато СССР напада Финландия, ОН (Общество на народите, предшественик на ООН, бел. ред.) обсъжда въпроса и само за две седмици приема решение за изключване на агресора от ОН. Днес, 75 дни след факта на агресията, агресорът е извършил вече две явни нападения над независими държави, окупирал е техни територии, анексирал е Крим, но няма нищо подобно на отговора даден преди 75 години.

... В политическата сфера. Теорията на демократичния свят твърди, че демократичните режими не воюват помежду си. Международната практика като цяло потвърждава това. Именно затова стратегическото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщането на Русия в демократична държава, колкото и време да отнеме този процес. Това е единственото стратегическо решение на днешната криза и единственият начин да бъдат завършени всички тези войни – от руско-украинската до Четвъртата световна.

В известна степен подобен проблем е съществувал с Германия по време на Втората световна война. По определение това е напълно самостоятелен раздел на стратегията. При това следва да се помни, че никой не може да бъде сигурен, че няма да започне нова война, още по-внимателно подготвена, с по-голям брой жертви и по-големи кръвопролития, ако Русия рано или късно не стане демократична страна. Само тогава ще успеем да достигнем повече или по-малко стабилно състояние, повече или по-малко надежден свят с една цялостна, свободна, демократична Европа, в мир с всички свои страни членки и с всички свои съседи.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Абонамент за списание ИДЕИ