Истината ни прави свободни

сряда, 15 април 2015 г.

Реформата в образованието няма да се състои, образователната бюрокрация, за да запази всевластието си, се бори да отпаднат предпоставките за нея




Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона. Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

Същевременно броя на училищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България. В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.

В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор. Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.

В процеса на създаване на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче законотворческият процес у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.

В този момент има реална опасност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта. Ако тези промени бъдат приети от Комисията и гласувани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпаднат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в образованието и възприемането на ученика като субект, а не обект на образователната система.

Смятаме, че законопроектът ще загуби както характера си на нормативен акт „с поглед в бъдещето”, така и обществената подкрепа от всички организации, развиващи иновативни образователни форми на световно ниво. Заложената, в някои от предложенията, усложнена процедура за придобиване на статут на иновативно училище – с решение на Министерския съвет, поставя ненужни административни затруднения пред образователните предприемачи. Националният интерес би следвало да изисква бързо развитие на образователни иновации, с оглед устойчив трансфер на образователни технологии в системата на училищното и предучилищното образование.

Дискусионни са и формулираните в същото предложение критерии за обявяване на иновативни училища, доколкото те включват постигнато подобряване на качеството на обучението – постижение, което би могло да се оцени не при стартиране на образователната иновация, а няколко години след това. Относно предложенията, свързани с прилагане на самостоятелна форма на обучение по желание на родителите смятаме, че се потъпква основната роля за подобряване на обществения и личния живот, което домът, като основен възпитателен субект, дава.

Недопустимо е да бъдат спъвани обществените сили за прогрес и социални реформи, а от поставянето на тези въпроси, в дневния ред на българския парламент от компрометирани политически сили, да зависи сътрудничеството и благоденствието ни. Залисани в ежедневието си всички очакваме да се случи една социална и културна трансформация, но без предпоставките, за еволюция по отношение на образованието и възпитанието, това едва ли ще се случи.

България може и трябва отново да заеме своята водеща роля по отношение на образованието, подготвящо младите хора за бъдещето.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

вторник, 14 април 2015 г.

Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също тя е нашата Майка

Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс

13 ноември 2012

Документа, който следва по-долу, е бил широко разпространен от американските и европейски вестници и които го определят като най-дълбоката и красива декларация, която някога е направена за околната среда.
Манускрипта е бил написан преди пoвече от 150 години. Негов автор е индианският Вожд Сиатъл, на племето Суамиш, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Вожда Сиатъл е изпратил през 1855 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.

Великият вожд от Вашингтон ни праща хабер, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва Вожда Сиатъл, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите!
Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?
Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!
Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя!
Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска!

Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!
Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепотът на водата е гласът на нашите прадеди!
Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си !!
Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!
Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианецът е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера! Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива… Аз съм индианец и не го разбирам.
Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени, като едно място, където може да отиде белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!
Ще разгледаме вашето предложение за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните ако те изчезнат… Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!
Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да уважават земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко, което въздейства върху нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си!
Ние това го знаем. Земята не принадлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта, която свързва една фамилия!
Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим….
Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!
Тази земя е безценна за Него и причинявайки й вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час, ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.
Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.
Тогава ще попитаме. Къде е гъстата гора… Няма я… Къде е орела? Няма го, изчезна…
И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване!
Аз казах ХАУ!
G.CATLIN 1854, Танц на бизоните
Превод от испански Георги Чернаков. Gr. Canaria, 28 de enero, ano 2004.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

понеделник, 6 април 2015 г.

Безочлива "соцпропаганда и агитация на успехите" се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив в прослава на новото ръководство на училището

Тази сутрин попадам на нещо сюблимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаганда и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния комунизъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъжеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиждани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше най-елитно и авторитетно, а в последните години все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от такава безочливо-лъжлива "соцпропаганда-агитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже (позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от най-опашатите лъжи):



УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ


В рубриката ни „Училището в моите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.

kumanov
Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето  на книги  и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опознаването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат.
А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите?
Когато Георги е бил ученик обаче е нямало много възможности за изява. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище.
Сега вече, след като са изминали пет години, и той от момче се е превърнал в млад мъж, идването му в ПГЕЕ му навява спомени, а същевременно изпитва и радост от промяната, която вижда в скъпото ни училище.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Насладете се на един сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика

В стила на все онази същата "социалистическа пропаганда и агитация на неописуемите успехи" в прослава на "тъй мъдрото ръководство", която се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам истински шедьовър, на който ви предлагам да се насладите изцяло. Любопитен щрих е, че в този тъй лицемерно написан панегирик присъства на активиста на БСП проф. Никола Балабанов, бивш ректор на ПУ "Паисий Хилендарски", който навремето има титаничната заслуга да уволни моя милост от това учебно заведение - където съм работил като асистент по философия в периода 1985-1992 г.; аз лично не знаех за тъй тесните партийно-политически връзки на настоящето ръководство на ПГЕЕ-Пловдив с моя екзекутор, а ви е известно, че това същото настояще ръководство на ПГЕЕ-Пловдив в последните години осъществи епохална по характера си кампания по моето дискредитиране като личност, като преподавател и като обществена фигура, завършила с второто в живота и в кариерата ми уволнение от работа като преподавател по философия; виждате, пъзелът се нарежда доста добре. Както и да е, насладете се на този сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика:




ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ


На 26 февруари 2015 година в Ритуалната зала на Професионална гимназия по електротехника и електроника – Пловдив се състоя Празник на физиката и астрономията под надслов „ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ”, с който официално се закриха дейностите, свързани с 2014 – ГОДИНАТА НА ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ.
В събитието взеха участие ученици с изявени способности по физика от 9., 10. и 11. клас на ПГЕЕ – Пловдив. Присъствието на професор Никола Балабанов, на декана на Факултета по Физика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – доцент доктор Желязка Райкова, както и на абсолвенти от специалност Физика, привнесе атмосфера на академичност, каквато участниците в празника безспорно заслужаваха. Сред почетните гости бяха и госпожа Стоянка Анастасова – директор на ПГЕЕ – Пловдив, помощник-директорите инж. Камелия Стоянова и инж. Елена Динчийска и преподаватели от гимназията.
Официалното тържество се състоя по повод връчването на плакетите на призьорите и грамотите на всички, взели участие в Националния конкурс за рисунка и есе, посветени на гениалния италиански учен Галилео Галилей.
Събитието откри госпожа Стоянка Анастасова, която изрази своето задоволство и вълнение, че учениците на ПГЕЕ – Пловдив са любознателни и талантливи, че проявяват своите способности и представят достойно себе си и училището на национални форуми с научна значимост.
zvezdite1zvezdite2
Инженер физик Ганка Лавчева – организатор на дейностите, свързани с честването на Галилей, и събитието, поздрави участниците и гостите като отбеляза, че усилията, които нашите ученици полагат, съвсем заслужено са впечатлили членовете на академичната комисия, оценила творбите им.
zvezdite3zvezdite4
Началото поставиха авторите на рисунки на тема „Галилей и телескопът” – Иван Чучулски от 11. Д клас и Хрисимир Георгиев от 9. Д клас. И двамата споделиха, че Галилей ги е вдъхновил именно с неуморимия си дух и желание да проучи нощното небе и с подобренията на телескопа, от които се ползват учените и до днес.
(Прочети ДО КРАЯ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

сряда, 1 април 2015 г.

Тема за размисъл и за дискусия: траки ли са основателите и създателите на Византия?

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ И ДЕМОНИЗИРАНЕТО НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ!


constantinople1

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним ВолфСамата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.

byzantium.jpg
Древен Константинопол

Нека видим как стоят нещата в действителност. Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.   
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столицаconstantine.jpg на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите деди траките са изконните наследници на Източната Римска Империя... наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ... Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци F_004_Zeno.jpgа арменци.Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...
В древния тракийски град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура... както и много от неговите съотечественици.
В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др. Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произходПълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава... както си мислят някои хора.

Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра. Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата  църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...

Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар 
57-manasses-chronicle.jpgна всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни...Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род... Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики... и двамата са мизи.
В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци... Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към... варварите... Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена... порок...
b7d84f7b.jpg

Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!
Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми, лъгаха ни, че жилищата им са били юрти, лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан, лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра, а заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...
Гърция от друга страна бе поставена на пиедестал. Тракийските и пеласгийски богове Зевс, Атина, Дионис, Хермес, Арес и др. бяха наречени гръцки. Убеждаваха ни, че южните ни съседи са били велики, забележителни хора, че цяла Европа им е задължена...понеже Гърция е майка на демокрацията. Истината обаче е съвсем друга.slaves.jpg
Корнелий Тацит пише за демокрация при старите германи, които избирали царете си по благородните им качества, а пълководците по смелостта им. Прокопий от Цезарея твърди за старите славяни, че от незапомнени времена живеели в демокрация..без да са я получили от гърците.

Докато “варварите” са ценели най-много свободата на личността, то старото гръцко общество е било основано на подтисничеството и робството. Атина не би могла да просъществува без потта и кръвта на робите. Гърците са считали за нещо съвсем нормално един роб да бъде подложен на изтезания, да му се отнеме правото да има семейство, да му се отрече правото на пълноценен живот. На робите дори не е било позволено да ползват своето собствено име, а само това, което собственика им измислел... Ако робиня раждала дете от господаря си... то било убивано. И ние трябва да се възхищаваме на това?
the-death-of-socrates.jpgПредставете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани.
Южните ни съседи се хвалят със своите мислители... Да, имали са такива, но как са постъпвали с неудобните. Сократ е принуден да се самоубие, Езоп укорил делфийците, че лентяйстват и живеят само от приходите идващи от храма. За това, че е казал истината делфийците скриват жертвен съд в торбата му, обвиняват го в кражба и го убиват... Херодот е бил принуден да живее в изгнание... той поне е имал късмета да запази живота си...

Докато дедите ни са наричани най-праведните хора, то при гърците корупцията и упадъка на нравите е било нещо нормално. Страбон има доблестта да признае, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и негативните качества сред варварите. Проституцията е непозната в обществата на траки, скити, келти и германи, в Стара Гърция тя е нещо нормално. По начало проститууцията е била непозната на старите римляни. Марк Порций Катон Старши е предупреждавал сената, че, гърците са развратен и порочен народ, твърдял е, че, ако Рим приеме гръцките нрави, това ще доведе до края на града... Не е тайна, че пороците подронват обществото и действат като бавна отрова...

pompeii-history-facts-daily-life-ancient-rome-randy-romans.jpg















Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек... е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гърка Харпал задига хазната на Александър Велики, а атинянието укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. Законодателя Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми... които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:). Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш... Педерастията, наречена днес насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи.
Samuil_oslepeni_vojnici_Vatican.jpg

Ето това е скритото лице на Стара Гърция, от която мнозина се възхищават. А дедите ни, честните, благородните, опрощаващите бяха наречени варвари... Не е ли това крайната несправедливост, не е ли изкривяване на реалността? Нашите предци не са ослепявали пленени войници както направи Василий Българоубиец. Нашите деди не са давили и горили на клада стотици хиляди човека заради различните им убеждения. Нашите деди не организираха и не поощряваха убийства на чужди държавници, както правеха старите гърци. Котис І е убит от двама гръцки братя – Питон и Хераклид – ученици на Платон. Тези убийци в Атина биват провъзгласени за национални герои.

Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да смевечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Източник:bradva.bg

ВЪПРОС ЗА ДИСКУСИЯ от мен, А.Г.: Дали пък и тук нямаме работа с един исторически мит, сиреч, с една лъжа? Става дума за мита за това, че гърците били основоположниците на европейската култура...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Абонамент за списание ИДЕИ