Истината ни прави свободни

вторник, 29 април 2014 г.

Тема за дискусия: Имат ли българите изобщо нужда от философия, сиреч, от идеи, от ценности, от морал, от по-качествено мислене и прочие?



Ето няколко интересни по моя преценка коментари под публикацията със заглавие Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини, които могат да се възприемат и като участие в започналата вече дискусия, свързана с това каква философия е нужна на съвременните българи - и имат ли те изобщо нужда от философия, сиреч, от идеи, от ценности, от морал, от по-качествено мислене и пр.; та ето какво пишат тия хора:

Анонимен каза: Узунов е прав, Грънчаров. Истерическите ви вопли срещу него не могат да променят това.

Анонимен каза: Той пищял като "ощипана мома"??? Е гати тъпия аргумент!!! Е гати идиотизма! Грънчи, ако теб тъ ущипат, шъ изревеш като какво, като "мома", като магаре, или като лъв. Това е един идиотски турцизъм, останал от времето на тъпите комуняги, които така сваляха момите, чрез щипане! Иначе са цани че е Философ. Ти не си фило, ти си гнилософ!

Мария Василева каза: На мен лично г-н Узунов ми се вижда доста задръстен и подвластен на някакви си там правила... Нека си ги спазва той самия, ама да кара и другите да ги спазват е доста самонадеяно и типично за млади начинаещи в някакво поприще. Те, младите, се смятат за много велики често и се възгордяват до самозабряване от собствените си постижения в правенето на кариера. Всички в някаква степен сме минали по тоя път, считайки се за единствени и безпогрешни носители на прогреса. Това не го оневинява изцяло, защото в отношението му към неговия колега Грънчаров има прекалено голяма доза подигравки, агресия, присмехулство, недобронамереност, което ме кара да се съмнявам в ценностната му система на млад докторант-философ. Възпитаните хора са внимателни и толерантни към всеки! Жалко че се изложихте така, г-н Узунов и както е типично за нас, българите, ненавиждате някой, който постига успех, добър е, щастлив и уверен в себе си. Иначе защо да го мразите? На вас лично с какво той ви пречи? Учете и Вие хората, щом сте компетентен, направете поне едно видео, ние, не-философите, ще си изберем по-човечния и по-полезния - и ще се обогатяваме чрез него.

Докажете се и пред хората, не само пред студентите в университета. Успех!

Мария Василева

Анонимен каза: Зад втория анонимен се крие С. Анастасова

А. от Америка каза: >>> Xa-xa-xa >>>

Г-н Грънчаров, виждам че явно онова, което се нарича "нормално" отдавна е изчезнало във вас…

Ха-ха, смях! Но на следващото още повече:

Вижте, да бяхте на 20-25 години и да играете някак би било разбираемо, но вие сте ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК, предполага се, че дори се водите "зрял".

Тук (USA, Australia) възрастен (elderly) се нарича някой над 75, 102 годишни карат коли...

Това сукалче не се усеща и ще си преебе младостта, както го е подкарал...

По-надолу не четох младежа, наистина нямам време... Що се хабиш да му отговаряш?

"Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета"…

Това сега го видях, как може тоя имбецил да те свърже с чалгата, нима си споменал чалга някъде??

А. от Америка

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Убийствено саркастично писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!

Моят така сърдечен и пределно искрен събеседник в започналата дискусия за характера и концепцията на списание ИДЕИ г-н Николай Узунов, аспирант (докторант) по философия в СУ, ми написа не един, а таман цели два отговора (!) на моето вчерашно писмо, публикувано ето тук: виж Философът не е нищо друго освен един свободен дух - свободен даже и от собствената си маниакалност. И то какви отговори: пълни с искряща, бляскава ирония и дори с несъзнавана самоирония, бликащи от факти и доказателства за непомерната (неизмеримата) собствена ученост, преливащи от унищожителен спрямо опонента сарказъм, стигащ дотам, че въпросният опонент, сиреч, моя милост, на моменти взе да се чуди дали да не вземе незабавно да си раздере ризата, да си посипе главата с пепел, да се разкае за това, че се е занимавал без никакво право за това цели 35 години с философия и, засрамен от своята крещяща некадърност, да се оттегли в някой пуст манастир, където, на пост само с вода и с черен хляб да доизживее злочестите си последни дни - тъй като от преживяния срам едва ли вече ще мога да погледна някого в очите!

Да, аз съм изцяло разгромен и ако тия дни разберете по някакъв начин, че от срам и отчаяние нещастният индивид Грънчаров злополучно е посегнал на безсмисления си живот, то, моля, не се изненадвайте: наистина моят тъй гневен опонент ме разгроми напълно невъзвратимо, че вече едва ли ще намеря сили да продължа опропастения си отвсякъде живот. Ето ви първото писмо, длъжен съм да го публикувам, то е само прелюдия към унищожителната критика и ирония, на която съм подложен, а за второто, което вече е истински шедьовър, моля да имате малко търпение, щото понеже съм изцяло съкрушен, все още се питам как ще намеря сили да публикувам собствения си, тъй да се рече, духовен некролог. Но понеже съм правдолюбив човек, разбира се, ще публикувам и второто забележително писмо, след което вече съвсем не зная как ще продължа злочестия си живот; но първото писмо, което ще имате щастието да прочетете ето сега, е само прелюдия съм онази симфония от мисли, чувства и страсти, пред която бледнеят дори и изпълненията на титани като професор Вучков или като... като... като кой друг (?!), то нима има някой друг, който може да се сравни с неповторимия титан Вучков (?!), да, има, вече има, това е именно докторантът Николай Узунов: запомнете това име, то има данни да заслепи неръкотворната слава дари на самия титан професор Вучков! И ето най-сетне, четете, убедете се сами; писмото започва направо с цитат от моите тъй немощни мисли, който дава повод на новия Вучков да разгърне след това своята унищожителна мисловна мощ:

"Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета", Вие, предполагам, сам не се усещате какъв гениален и грамаден комплимент ни отправяте, имам предвид на нас, създателите и издателите, а също така и авторите на списание ИДЕИ. Ако тази въпросната телевизионна чалготека е успяла да задоволи масовата потребност на народа ни от някаква, да я наречем "музика", отговаряща на трепетите на неговата душа, то ако списание ИДЕИ в същото време успее да задоволи по същия бляскав и ефективен начин невероятните потребности на народа ни от мисъл, съзнание, идеи, ценности и дух, то това за нас ще е тотално изпълнение и на най-смелите ни проекти, надежди и мечти!"

Уважаеми г-н Грънчаров,

Цитирах един пасаж от писмото ви. Надявам се в него се съдържа ирония? Моля ви, кажете ми, че се шегувате??? :-) Щом искате да бъдете философът на масовото поколение, тогава бъдете здрав. Аз ще се опитвам да поддържам онези хора, как го нарекохте, които се мъчат да пишат на академичен език, но пък нямало какво да кажат; ще си остана от онези хора, за които "философ" и "тълпа" са две напълно противоположни неща. Вдъхновявайте тълпата, г-н Грънчаров, не помислих, че в България имаме нужда от "философския Сашо Роман" или от "философствуващия Азис", т.е. човек, който да докосва нежните струни на душата на свободомислещи и уникални същества (в частност на т.нар. Руса Златка или Черна Златка, може би дори на Багата, на Митьо Пищова, на Сашка Васева - те всички до един са толкова уникални човешки същества, които имат право да мислят. Не е редно някой като мен да се яви в ролята на партиен шеф и да ги обяви за по-долна категория хора. Че за къде щяхме да сме без Азис, Златките, Сашка Васева, Евгени Минчев, който дори наскоро изрази мислите си в книга, която предполагам ще ви хареса).

Свържете се с Планета ТВ или с ФЕН Тв, г-н Грънчаров, убеден съм че много млади момичета с плам в очите ще поглъщат словата ви. Ще бъдете един Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България. Ще си намерите една Йоко Оно и заедно ще разпространявате една нова философия (Ню ейдж, Хипи философско движение).

А пък аз, признал поражението си, че дори Сашка Васева е уникален човек, който е свободомислещ, ще си надена едни галоши, ще остана самозатворен в кристалния си замък, изпълнен с много егоизъм и високо самочувствие и ще гледам как вие, Ангел Грънчаров, ежедневно повеждате маси, тълпи хора след себе си и ги обръщате в правата вяра. И Савел не повярва в Христа, но ето, случи се трагедия, и по пътя към Дамаск той разбра, повярва. И Савел стана Павел!

Пожелавам ви успех с просвещаването на поп-фолк поколението, към което се насочвате. Само внимавайте, защото емоциите на тълпата не са постоянни и ако днес сте цар утре може да станете свинар. Такива са свободомислещите тълпи - уникални, свободни и изпълнени с всякакви ценности (а как не ги е било срам Льо Бон и Хайдегер да се обявяват срещу тях!).

Относно диалектиката ми, г-н Грънчаров, хахахахаха, може би не схванахте, че цялото ми предходно (а и това) писмо бе изпълнено с ирония. Това би го разбрал дори един докторант, който се чуди как да изпълни тезата си с клиширани изрази и сухи тези, с които да се подмаже на преподавателя си.

С поклон пред вас, еквивалента на Митьо Пайнера: хер Грънчаров!

Николай Узунов

КРАТЪК КОМЕНТАР, ПРИМЕСЕН С МНОГО СЪЛЗИ: Дълго време се питах дали има смисъл изобщо да отговарям на този ураганен погром, на който бях подложен от моя безпощаден критик и опонент. Все още не мога да реша какво да правя. За момента решавам да публикувам и двете писма, с които той ми отговаря, да види светът и двата велики шедьовъра в техния автентичен вид, пък после ще му мисля. Ако изобщо реша да продължа озлочестения си по такъв жесток начин и изведнъж изцяло обезсмислил се мой живот. Аз съм на прага да взема крайно и фатално решение, тъй като наистина след тази ураганна критика вече не виждам смисъл да живея, камо ли пък да пиша, да работя, да се стремя към нещо. Дойде моментът, в който моята скромна персона е развенчана изцяло, благодарение на което изпъкна моето духовно уродство, моята философска нищета, мизерията на моята сякаш изцяло невежествена и тъй грозна в умствената си оскъдица и недостатъчност личност. Не, наистина повече не може да се живее! Но ще видим. Едва ли ще се съвзема от тази екзистенциална катастрофа, която ми устрои моят безпощаден, но очевидно изцяло справедлив опонент. Сбогом, прощавайте вече! Бъдете здрави! Съмнително е дали някога ще се видим вече.

Ох, как ще се тепърва живее, драги ми мои духовни близнаци, все Митьовци - Пайнера или Пищова, значение няма кой по-точно! Ех, Златке, Златке, моя духовна сестро, помогни ми да укрепя разбитата си душа! Драги ми брате Азисе, драги ми интелектуални сроднико Сашо Роман, скъпа сестро Сашке Васева, моля ви се, подайте ми ръка в тоз тъй непоносимо тежък за мен момент! Леле, дори убийствено съм наречен "Джон Ленън на пост-поп-фолкаризма в България", къде ли е моята дългомечтана духовна Йоко Оно, та заедно да започнем да разпространяваме една нова чалга-философия, наречена от бляскавия ми опонент "Ню ейдж, Хипи философско движение"?! Боже, какъв срам, но той даже май намеква, че нищо чудно да имам съдбата на нещо като "чалга-философски апостол Павел" - и такъв намек съзрях, ааааа, рева вече безутешно, сърцето ми се къса, как ще живея с този срам?!

Не, повече не може да се живей, аз излизам веч от живота! Ще публикувам и второто писмо, което е къде-къде по-съкрушително от това и ще свърша със себе си, ще се самоубия, предполагам, най-вероятно - щото едва ли ще намеря сили да живея повече! Каква трагедия, какъв жалък край ми била приготвила немилостивата съдба! Сбогом! Не плачете изобщо за мен, аз не съм достоен и за една сълза...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Наглостта на чиновниците от образованието е безмерна - така те прикриват абсолютната си морална и умствена импотентност



По повод на ето тази информация: Всеки ученик с пин код

Аз пък много искам всеки чиновник да има индивидуален баркод, татуиран на челото - за да може да се следи дали ходи редовно на работа и дали работи (ще трябва и работа да им се измисли де; за хора с подобен интелектуален потенциал чукането на камъни и асфалтирането на улици е добра перспектива). Предлагам и да се разпуснат училищата и в тях да се въдворят чиновниците. Преминаването ще е много леко, защото броят на държавните служители горе-долу е равен на учениците, които все още им ходят на училище.

Наглостта им е безмерна защото прикриват абсолютната си морална и умствена импотентност (защото това е причината непрекъснато да бълнуват за контрол, като че ли става дума за овце или роби) с абсурдното "директива на ЕС". Това малоумие е в основата и на напълно естествената погнуса на мнозина от всякаква асоциация с ЕС - защото абсолютно всеки чиновнически грабеж, насилие и скудоумие се облича в позоваване на несъществуващи "европейски изисквания".

Хитът в съобщението е "За целта държавата ще изгради национална система за проследяване на дeцата в риск." Имам една новина - нужда от такава система няма, защото вече е изградена: това е училищната система. Всяко нещастно същество, станало обект на политиката на тези скотове и престанало да бъде субект със собствени права и достойнство, вече е в риск от загуба на способността да мисли със собствената си глава; и си е там, няма нужда да бъде проследявано.

Коментира: Явор Ганчев (изцяло споделям позицията му, А.Г.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини



Поредното писмо на моя тъй сърдечен и искрен опонент в наченалата се дискусия за начина, по който трябва да се изразяват и да пишат философите, за езика на съвременната и класическата академична философия и пр. - ред любопитни въпроси започнахме да обсъждаме в тази така интересна дискусия! - та поредното писмо на докторанта от СУ Николай Узунов го публикувах онзи ден, в неделя, съвсем прясно-прясно, ето тук: И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!. Тогава написах съвсем кратък коментар към туй писмо, но същински отговор на многоучения ми опонент така и не написах - наложи ми се да мине известно време, за да успея да осмисля тъй дълбоките забележки на събеседника ми, който напоследък явно няма по-голяма грижа от тази да ме научи как следва правилно да мисля. Туй за момите, дето е в заглавието, които препоръчвам на г-н докторанта да ги гони, е мой съвет към него предвид младостта му, щото все пак в живота на всеки човек би следвало да има, според възрастта, известни приоритети, свободно избрани, разбира се, е, аз като философски консултант си позволих да му дам този ценен, по моя преценка, съвет, спрямо който въпросният импулсивен докторант Узунов набързо реагира ето как, и то в цели две писъмца, което, апропо, показва, че наистина съм уцелил болното му място:

Вижте, аз какво ще гоня или няма да гоня, хахаххаа, по-добре не го мислете. Вие подгонете някой добър специалист, който да ви помогне... ;) Подгонете и някой, който да ви даде една разбираема "История на философията" за да си запълните празнините във философското образование. С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли, стига ми че от време на време се подлъгвам да отворя сп. ИДЕИ.

Г-н Грънчаров, виждам че явно онова, което се нарича "нормално" отдавна е изчезнало във вас. Знаете ли, мога да ви оставя номер на някой добър специалист, който ще ви помогне. Ще се опита да ако не да ви излекува, то поне да намали честотата на пристъпите и изблиците ви! :) Ще го направя съвсем благородно, понеже не съм лош човек и защото някак ми е съвестно човек като вас да се излага на стари години.

Моля ви, потърсете помощ. Добра психическа помощ. Нещо се е случило с живота ви, което явно му е навредило доста. Може би в град като Пловдив това не може да си проличи и да се забележи; може би там влизате в ролята на особняк, но всичките хули, които изсипвате за хора, които не познавате, за образование, от което нищо не сте научил, са ми някак жалки и ми простеят.

Вижте, да бяхте на 20-25 години и да играете подобно клоунади, да си имате блог и да наричате достойни хора "плазмодии" някак би било разбираемо, но вие сте възрастен човек, предполага се, че дори се водите "зрял". А цялата ви злоба и агресия са някак... жалки (съжалявам, че се повтарям)! Замислете се за специалист, може би все още съществува надежда за вас...

Бъдете здрав, наистина се притеснявам за вас. Отново ви казвам, бих потърсил някой добър лекар и ще му оставя координатите, които ми изпратихте. Може би все още има надежда за вас... Може би???

Та това ми пише драгият г-н Узунов. Загрижил се е изведнъж за моето здраве, която грижа е характерна за хора, които трудно приемат или направо не приемат различната личност, личността, която не е като тях. За такива хора е характерно това, че всичко, което не прилича на тях самите или не мисли като тях самите, се възприема като "ненормално", сиреч, такива хора възприемат самите себе си като "норма за нормалност", един вид се възприемат като идеален образец. Подобни странности може да са твърде разпространени в нашата тъй оригинална (в сравнение с останалото човечество) българска народна природопопулация, но те са непростими за човек, който има претенцията ако не да е философ, то поне да е "занимаващ се с философия", сиреч, да е що-годе компетентен в сферата на философията човек. Както и да е, г-н Узунов има твърде интересен характер, който явно му пречи, щото неслучайно народът го е казал, нали си спомняте, казал е поне това "Език мой - враг мой!", но това са вече субективни неща, проблемни за самия г-н Узунов, те мен специално, въпреки човеколюбието ми, не ме вълнуват чак толкоз, щото именно са си негови лични проблеми. Но в писмото му, онова, голямото, писането на което той е вложил цялата си душа и страст, има доста принципни моменти, по които си заслужава да се изкажа, да кажа как аз виждам нещата и как аз мисля; все пак ми се ще да обсъдим тия значими въпроси по-основателно, както подобава, те заслужават това, с оглед също така и дискусията ни да бъде ползотворна (аз най-вече за това се вълнувам, това за мен е интересно, а не толкова какви оригинални мисли изразява въпросният г-н Узунов - той може да си мисли каквото ще, той може да се излага колкото си ще, всичкото това си е лично негова грижа!). Между другото той тогава ми написа две писма, аз публикувах веднага и двете, ето първото, а това, второто, на което особено искам да отговоря, е публикувано ето къде: Убийствено писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!. Та тази сутрин ми се ще набързо, според времето, с което разполагам (имам първи час в училище и разполагам с около 40-тина минути), да отговоря все пак на моя тъй оригинално мислещ опонент; ето какво успях да му кажа:

Драги ми г-н Узунов,

Ще ми се все пак да Ви отговоря малко по-внимателно на двете писма, които ми написахте, щото съм Ви благодарен за ценните мисли, с които имахте добрината да ме дарите! Засягате много въпроси, не зная дали си давате сметка колко са важни те, видно е, че философската класа при Вас си личи, което ме ласкае, щото явно сте решили тъкмо мен да осените със своята мъдрост - въпреки моята "философска необразованост", въпреки "чалга-равнището" ми, въпреки това, че във Вашите тъй проницателни очи моя милост изглежда на някакъв илюзорен "философски Сашо Роман" или, тъй да се рече, на някакъв "философстващ Азис" - Вие дори незаслужено ме възведохте до онтологичния ранг да бъда "философски аквивалент" на самия Митю Пайнера, което тъй незаслужено ме ласкае (известно е, че въпросният Пайнера се възприема от народа като идол, като народен трибун, като изразител на народните чаяния и прочие. Но това все пак са подробности, възприемайте ме както си искате, той моята личност, ако се позамислите малко, ще откриете, че не е чак толкова интересна - безусловно, аз мога да си бъда какъвто си искам, какъвто ми харесва и пр., имаме свобода, а пък всеки нека да ме възприема както си иска! - та затуй ми се ще да засегна някои по-важни и съществени въпроси. Ето примерно кои - каквито са във моето възприятие. (Апропо, мен също така слабо ме вълнуват особености на Вашата личност и на Вашия характер, Вие също си бъдете какъвто искате, а това за момите, дето наистина трябва да гоните на Вашите години, не е чак толкова обидно, както сте го възприел, та чак ме карате да ида да се прегледам при психиатър, то че млад човек трябва да гони момите, си е съвсем естествено, то си се подразбира, а пък, от друга страна, ний, по-зрелите хора, винаги най-добронамерено даваме на младите каквито си искаме съвети, а дали ще имат разумността да се възползват от съветите ни, си е отделна работа!)

Първо, да имате много здраве от мен, но Вашите опити да определите начина ми на изразяване като "каруцарски", като "хамалски", че съм се бил изразявал като "ония там от простолюдието" и по този начин съм бил унизявал величието на философията, всички тия ваши напъни, други ми г-н Узунов, се дължат просто на Ваша субективна и кой знае на какво дължаща се ненавист към мои изяви и в крайна сметка към моята личност, която, повтарям, е суверенна колкото всяка друга личност и затова би следвало да Ви вълнува съвсем слабо (стига да искате все пак да бъдете човек, който запазва едно що-годе философско ниво, ала, за жалост, до този момент това съвсем не Ви се удава!). Простете, други ми г-н Узунов, но на моменти се държите като... ощипана мома, това съвсем не е мъжко поведение, да не говорим за всичко останало. Ний двамата с Вас лично и на живо не сме се виждали, тъй че една такава странна ненавист спрямо моята личност, която Ви води до абсурдното държане на моменти да пищите като ощипана мома, за мен лично е израз на крайно неразумно и недостойно поведение, непривично за мъжете. Първо, значи, Вие се самонавивате и се опитвате да си повярвате, че езикът ми бил "каруцарски", без при това да привеждате нито едно доказателство, щото ако моят език беше "каруцарски", излиза, по Вашето разбиране, каруцарите у нас се изразяват явно твърде философски, дори литературно, имат доста богат език, е, на моменти аз, като свободен мислещ и пишещ човек мога да си се изразявам както искам, примерно, мога да пиша както би писал, ако можеше да пише, един завършен простак; това интелигентните и духовити хора, разбира се, го могат, но това, простете, съвсем не ги прави простаци в истинския смисъл, надявам се схващате, че тия неща се намират на различни и несъвместими онтологични нива: това, че един умен и артистичен човек, подобно на актьор, се държи като простак и играе ролята на простак, съвсем не го прави простак, нима не Ви се удава да разберете това?

По същия начин ако нещо на вас лично, поради някакви Ваши лични емоции, Ви изглежда някак, това съвсем не гарантира, че това нещо наистина е такова, както Ви изглежда, тия неща са съвсем елементарни, те се разбират от всеки човек, би следвало да се разбират и от така изтънчен в мисленето човек, какъвто подобава да бъде един аспирант или докторант по философия като Ваша милост. Но, простете, имам чувството, че Вие, въпреки образоваността и начетеността си, сякаш не разбирате тези така прости неща, поради което ужасно сте се подвел, поради което, простете още веднъж, крайно много се излагате. Просто бих си позволил да Ви посъветвам да се абстрахирате от тази емоция към моята личност, която извира от тъй чистото Ви сърце, емоциите в случая, особено ако са такива зли, ако са емоции на ненавист, силно пречат, ето, попречили са на Вас, т.е. довели са Ви до положение да почнете на обитавате един странен свят, в който философ като мен Ви изглежда като "философски Азис", като "философстващ Сашо Роман" и пр. Това, че на Вас лично, да речем, кой знае защо Ви се ще това да е така, съвсем не го прави така, нали ме разбирате донейде, опитайте де, не е трудно да се схване, особено пък от толкова напреднал в мисленето човек като Ваша милост.

Това беше първо. Второ, също тъй значимо: това как моя милост разбира философстването, неговия смисъл, как на базата на това моя милост се изявява, какво аз правя, с какво се занимавам и прочие - това са все мои суверенни права, аз мога да мисля всякак, да пиша всякак, аз мога също така да си правя клипчета, в които да казвам съвсем открито какво мисля по този или онзи въпрос, по какъвто си искам въпрос, т.е. тия неща са все мой избор за личностна и публична изява, и никой тук не би могъл да ми се меси, да ми казва какво било "правилно" или "неправилно", щото това е моя личностна сфера на изява, за всичко това аз поемам пълната отговорност, бидейки свободен и отговорен човек. Е, на Вас това или онова не Ви било харесвало, ами то е съвсем естествено, Вие сте различен човек, имате различни представи, Вие, разбира се, се държите по друг начин, ето, аз изобщо не Ви се меся в тази сфера, правете каквото искате, дръжте се както искате, бъдете какъвто щете! (Туй за момите беше весела задявка, шегичка, опит за разведряване на обстановката, нима ме намразихте още повече за това?!) Най-интересно обаче е това, че Вие си позволявате да давате оценки, които дискредитират Вас самия: примерно, сам признавате, че не сте чел моите книги, а пък си позволявате да давате глобална оценка на всичко, което съм написал, при това... без да се го чел! ("С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли.") Да речем, сте имал злочестината да попаднете на моя книга, която наистина няма "гениални мисли", но разбиращият и смисленият човек би могъл да предположи, че тъй като писането и изразяването на мисли е Божия работа, какво пречи, да речем, Бог да е благоволил да ме вдъхнови и чрез моите уста да изрече, в някоя моя друга книга, и някоя ако не гениална, то поне заслужаваща си да бъде прочетена мисъл?! Учен и образован човек като Вас да прави такива глупави заключения от рода на това - "Аз не намерих нито една гениална мисъл в тази книга на Грънчаров, ерго, не си заслужава да чета никоя негова книга!" - простете, драги ми г-н Узунов, е непростимо за човек от Вашия тъй висок умствен и духовен, да предположим, ранг.

Да, ама ето, Вие се излагате без да Ви мигне окото, примерно, ми препоръчвате че било трябвало "да запълня", видите ли, "празнините във философското си образование", при положение, че Вие не сте чел моите книги, как тогава изобщо успяхте да доловите такива "празнини"?! Апропо, това за "пълненето" на някакви "празнини", издава, че Вие самият съвсем не разбирате какво е това образование, още недолюбваният от Вас Сократ - предполагам недолюбван колкото недолюбвате мен самия, щото моя милост се възприема като ученик на Сократ! - та още Сократ е казал, че обучението е запалване на пламък, а не "пълнене" на каквото и да било. Излиза, позволете ми да заключа, че Вие самият в някакъв смисъл сте жертва на едно несмислено и погрешно устроено образование, ето, тия дефекти във Вашето образование сега си дават отражението, дотам, че Вие не можете да възприемете и да оцените по достойнство един такъв феномен на съвременното българско образование, какъвто е моя милост - с цялата моя разностранна дейност по просвещаване на "простолюдието" (във Вашата представа) в истините на философията. Изразявам се така помпозно за да Ви подразня, не ми се връзвайте чак толкоз, аз има този обичай, аз обичам да дразня дадени хора, да разклащам по този начин представите им, по този начин им помагам да видят нещата в друга светлина.

Имам още много да пиша, но за жалост времето ми за писане тази сутрин изтича. Може тия дни да продължа писмото си, да напиша втора част, щото искам да засегна още няколко принципни момента. Разбира се, съветвам Ви да преосмислите позицията си в светлината на дотук казаното, щото имам намерение да публикувам нашата тъй гореща полемика в следващата книжка на сп. ИДЕИ, тъй че постарайте се да изглеждате по-достолепно, но, моля Ви, постарайте се също така да не загубите искреността си: Вие до този момент сте крайно искрен, казвате каквото мислите, не се преструвате, пишете "от душа и сърце", за което съм Ви много благодарен. Така трябва да се пише, ето затова и Ви отделям внимание, иначе изобщо нямаше да Ви обърна внимание. Както и да е. Хубав ден! Чао, и до нови срещи!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!

Публикувам и второто писмо (първото писмо вече имахте възможността да прочетете), което моят опонент и безпощаден критик г-н Николай Узунов, докторант по философия в СУ, благоволи да ми напише в отговор на мое писмо до него, за да ме доубие тотално, във всяко едно отношение, за да развенчае окончателно моята личностна индивидуалност, за да изобличи моята духовна мизерия, за да подложи на убийствена ирония моето самочувствие, за да ме натика там, дето светлина не идва, за да ме... абе за да постигне всичко онова, за което той копнее многострадалната му душа, имала злочестината цели 6 години вече да търпи излизането на редактираното от мен философско списание ИДЕИ, но повече да търпи силите му явно не стигнаха да понася, и ето, избликна този неудържим ураган от чувства и мисли, пред който бледният даже титаничните словесни изригвания на недостижимия интелектуален и нравствен титан бай ви Вучков; ето, четете въпросния неоценим "философски" шедьовър на младия и тъй учен докторант, оставете се на неговата бликаща отвсякъде ирония, сравнима с най-висшите образци на ироническото и поетическо изкуство; ще ви оставя да се насладите до насита на тоз шедьовър, а пък дали ще отговарям на моя бляскав опонент още е съвсем под въпрос, защото моя милост наистина в този момент няма сили да стори каквото и да било, толкова съм замаян и упоен от мощната духовност на многоучения ми опонент, таз поразителна и тъй чиста духовност, що строи от всеки ред на това сякаш неръкотворно писание:

Многоуважаеми г-н Грънчаров,

За мен също е своего рода оргазъм когато получа отговор от вас. В скучния ми докторантски живот, в който единствената ми задача е да се мазня на някой преподавател (според вашите брилянтни определения) сякаш вие сте единственото интересно нещо. Ето, едва вчера ви отговорих, но в главата ми изплуваха още толкова неща. Вашият образ, вашата личност направо ми се разкриха като своеобразна епифания. Засрамете се, г-н Грънчаров, очаквах да бъдете малко по-сложен характер, а вие?

За да не твърдите, че пренебрегвам въпросите, които ми задавате, нека бъда малко по-обстоен този път. Като начало не използвам интернет пространството за да се представям като някой друг. Самият аз не виждам заговор срещу личността ми от другите. Например подобни мисли: „Хм, някой сега открито се заяжда с мен и се представя за докторант. Но (!) дали всъщност това не е някой академик, който ме мрази, мен и списание ИДЕИ?“ – типично за слабоволевите хора е да си измислят, из-конструират (нека да ползвам малко по-суховато-сложен-език!) врагове и неприятели. Бъдете спокоен, г-н Грънчаров, никой от академичната гилдия не се представя за докторант за да ви отправя открити питания.

Започвам от „снизхождането“ на величавата ми личност към себенареклия се като „презрените, простовати и недостойни да се смятат за човеци същества“. Г-н Грънчаров всички обичаме Достоевски. Вие явно влизате в повече от една роля (какво ли би казал Лакан в този случай? – но това е просто един академик французин, който рядко снизхожда до низините на делника!). И аз много харесвам „Записки от подземието“, но не мисля че е адекватно човек с над 30 години практика да се чувства днес като един герой от роман на Достоевски. Простете но те са измъчвани от дилеми, които при вас едва ли биха се породили? Героите на Достоевски не застават пред камерата удома си с новогодишни обръщения, продължаващи 1 час. Нима това не е грандомания? Питам се, ЗАЩО не предложихте записа си за национален ефир? И без това в последните няколко години на Роската Плевела някак не му се получават обръщенията към народа, вие спокойно бихте могли да го заместите. По този начин в програмата на БНТ би стояло следното за вечерта на 31.12, например:

22:00 – 23:00 Новогодишен концерт

23:01 – 24:30 Обръщение на Ангел Грънчаров към българския народ под наслов: „Нека бъдем човеци! Нека унищожим академизма! Свобода за селянията и простотията в образованието! Фолкпевиците също имат уникално и свободолюбиво мнение!“

Единственият ви опонент, в случая на час и половина говорене на умнотии, би бил (и тук поставям условно наклонение, тъй като вие сте много по-словоохотлив от него) единствено проф. Юлиян Вучков. Е, наистина при него го няма онзи сплин, който вие се опитвате да вградите в образа си, онази низина, с която се гордеете: „Аз съм от село, аз съм без образование, но ще ви кажа сега какво е моето мнение!“ – нещо такова се случваше по времето, в което вие сте живял и което открито презирате.

Г-н Грънчаров, не мога да разбера какво лошо има в това млад човек да познава миналото на своята майка, на своя баща, на своите баба и дядо? Поколението, за което пишете и което си мислите, че е толкова ценно, всъщност няма никаква идея от това що е „комунизъм“, „ленинизъм“ и „социализъм“ и съществува ли евентуално разлика между понятията. Да, аз не се срамувам, че познавам миналото на страната си. Дори съм на мнение, че това минало трябва да се познава (натъртвам на трябва!). По-странното е друго.

1.Вие не сте познат като дисидент? Интересно ми е, по какъв начин открито сте заявявали неприязънта си към политическия режим пред 1989 година? За мнозина днес вече е лесно да парадират с изречението: „Аз ненавиждам комунизма и всякакви „изми““. Вариантите са няколко, г-н Грънчаров:

А) не сте имал смелост и доблест открито да заявявате онова, което мислите. Бил сте мишка (не Мишкин!) или плъх и спокойно сте живуркал (цитирам ви с тази думичка, моля да ми простите за жаргона) докато т.нар. „изъм“ не е приключил.

Б) друга възможност е да сте влязъл в ролята на доносник. Такива има много. За съжаление, за ваше съжаление, няма как да обвините височайшата ми личност в подобно подозрение, тъй като съм роден две години преди края на толкова мразения от вас период. Е, което не пречи на болния ви мозък да ме направи едно бебе, което е шпионирало майка си и баща си и ги е клеветело. Няма да се учудя на вашите спекулации.

2.Бил сте дисидент и аз, като неграмотен човек, не знам за това. За което още сега мога да поднеса извиненията си. Тогава тезите ви колко много мразите „изми“-те вече ще бъде логична. Но да бъдете дисидент 20 години след 1989 година ми е някак странно.

Приключвам тази тема с повторението: аз не се срамувам да знам какво се е случило. Нима познаването на фашизма като историческо явление те прави фашист? Хахахахаха, тук отново няма да се учудя как бихте могъл да извъртите тезите си. Но и не ме интересува.

Нека преминем към „некласическия“ език на философията. Като начало тезата ви е адекватна, г-н Грънчаров. Няма да се правя на историк на философията за да посочвам пример по какъв начин академизмът и академичният език загубиха своята стойност и ценност; няма да се спирам на „езика“ на Хайдегер и идеите на Витгенщайн от неговия „късен“ период. Вие обаче бъркате онова, което битува като обща интенция с вулгарния и циничен език. Съжалявам, но дори един нормален филолог (който не е е академик, спокойно, не се потете от нерви сега, г-н Грънчаров!), след като прочете списанието ви или по-точно частта, в която вие пишете, ще бъде изумен от стила ви. Опитайте, само че, моля ви, дайте го на някой човек, който не ви познава.

Г-н Грънчаров, вярвам (или вярвах!?!?) че сте умен човек. Когато ми говорите за „галоши“ и стандартни философски езици и кое от какво се влияе, ви питам (на което държа да ми отговорите!): вие чел ли сте Хабермас и Фуко (няма да питам за „Битие и време“ – за сега вие сте само герой от аналитиката на Das Man и затова не бихте ме разбрали) и идеята за дискурс? Знам колко академично ще ви прозвучи понятието „дискурс“, но ако някога сте отварял друго освен собствените си книги, то ще видите какво се опитват да направят тези хора и за какво говорят. Вярвам, че вместо да пишете няколко дни в блога си, бихте си намерили нещо от Хабермас и бихте прочел мъничко.

Относно употребата ми на Хегел. Като начало не мисля, дори съм убеден, че вие не познавате като специалист творчеството на Платон. Нека не навлизаме в темата за старогръцкия, защото (о, боже господи каква изненада!) от около половин година надменната ми особа поне се опитва да добие представа от този език. Така, след като вие не сте в ролята си на специалист (че как, иначе ще изпаднете в противоречие със себе си, специалистите са си академици!), недейте да се чувствате спокоен в интерпретацията си на Платон. Онова, което исках да ви кажа, г-н Грънчаров, е, че каквито и пост-хегелови диалектики да се опитвате да изведете, то опитите ви ще бъдат напразни. Използвах Хегел (явно пак някой не си е прочел История на философията и онова, което Хегел казва за Платон) за да ви покажа, че след него диалектиката умря! Съжалявам! Моите съболезнования за диалектиката. Ако са ви учили на диалектически материализъм, то проблемът си е ваш. А защо умря диалектиката, това мисля че и вие, познавайки процесите във философията на 20 век, и сам ще си отговорите.

Моля ви, не съдете за нивото на философското образование у нас. Съгласен съм, че то не е добро, но ви питам, нима от всяко дърво става кавал? Нима един Хегел или един Хусерл се раждат всеки ден? Хахахахахах, заповядайте в университета да разберете какво е нивото на образование. Мога да ви гарантирам, че студентите са с по-висока философска култура от вашата. Така, споменах Хусерл. Кой ви вкара в главата идеята, че Хусерл е тичал от списание на списание да си предлага статиите? Като начало човекът е имал проблема, че никога не е бил доволен от онова, което е написал. Като второ, за него (поне докъм 1930 година) философията трябва да бъде НАУКА! – с това ви казвам, че ако Хусерл бе прочел псевдонаучния ви изказ, той дори нямаше да ви забележи, нямаше дори да се изсмее. Хахахаха, надявах се че поне историко-философска култура притежавате. Г-н Грънчаров, когато Хусерл получава наброските на онова, което ще бъде „Битие и време“ (не някоя от вашите книжки!) то за него... това не е философия. Да, според Хусерл Хайдегер се е объркал тотално и е писал някакви си неща, които обаче не са философия! Защо? Защото философията се пише на научен език. С неграмотния си коментар само показвате колко малко познавате философията, за която имате наглостта да пишете. Прочетете, моля, прекрасния превод на Хусерл – „Философията като строга наука“.

Сега да ви обясня с примерчета прости как вие пречите. Като начало хората, които обвинявате в академизъм наистина не всички са цвете за мирисане. Съгласен съм, сред стойностните хора, винаги има и плява. Не мислете, че за мен всички „S“ са „P“ по отношение на академичния живот. Но дори и тези хора се стараят да правят нещо много по-стойностно и имат среда, която им помага да израснат. Като второ един човек не пише всеки ден в блога си. Интересно ли ви стана? Да, писането на сериозен текст не е говорилня, в която една сутрин се събуждаш кисел и пишеш еди-как си, втора сутрин се събуждаш щастлив и пишеш за морала и лесбийските бракове, просто защото си на кеф. Не, тези хора ходят да четат КНИГИ! Книга вие отварял ли сте? – не питам за вашите собствени или за бровете на сп. ИДЕИ? Следователно тези хора не могат (подобно на вас) всеки ден да бълват текстове със случайните си мисли за галоши.

И докато такива хора се опитват да бъдат смислени, да говорят смислено, то отвсякъде тази празнина се запълва от какво? От Вас! Вие сте синдромът на „Златки“-те, с друго не мога да ви сравня. Именно затова вие пречите. Всеки ден бълвате боклук и хората започват да си мислят че това трябва да бъде философското говорене. Простете, но все още мисля (и винаги ще го мисля), че вашият начин на изказ никак не е философски. Той дори има още много, ама много да учи за да стане такъв, колкото и вие да оприличавате философския език на галоши.

И недейте да ми говорите за „богато понятие за процеса на световната философия“:

1.Защото с недомислените си коментари вие самият показвате, че нямате не понятие, не идея, нямате дори материал, за да си сглобите колибка и да се затворите в нея като човека от подземието.

2.Защото вашата „световна“ философия всъщност е философията на Гърция и на Западна Европа. Това се разбира под „философия“. А друг е факта, че ние пренасяме това понятие върху едни т.нар. източни учения. Не мисля, че философията се раждала по уникален начин в Америка, не мисля, че тя се е раждала в Турция или в Африка, затова недейте, и то на стари години, да ми дърдорите за „световна философия“!

Нека да се уточним и за още нещо. Онези т.нар. от вас „плазмодии“, хахахаха, не са някакви марксистко-ленински преподаватели от вашето време, г-н Грънчаров. Мога да ви спомена, че първият ми научен ръководител бе проф. Валентин Канавров: един човек, на който вие и след милион прераждания, отново не бихте могли да стъпите на малкия пръст. Другият ми научен ръководител е проф. Александър Кънев: човек, който също многократно е надскочил онова, което се случва като мислене и манталитет в България. Най-малкото, ама съвсем най, най, най, най-нищожното, г-н Грънчаров, тези хора знаят по няколко езика, тези хора освен професори, са и много по-толерантни и приемащи чуждото мнение, за разлика от вас. Открито заявявам, че съм горд, че имам честта да познавам и двамата!!! Тези хора не се заснемат в блога си, за да говорят по един час колко са велики. Ако не ми вярвате, моля, вземете и отворете някоя книга от тях. Или отидете и чуйте една тяхна лекции, стига да бъде на нивото ви. Гарантирам ви, че има на какво да се научите! Не се срамувайте, че не знаете! Освен във философския факултет и в други такива има много стойностни хора. Спрете да оплювате по жалък начин нещо, в което сам не сте успял да се превърнете. „По делата им ще ги познаете“ – така е казано. И някак ми звучи жалко от един нереализирал се човек като вас да нарича научния ми ръководители (без дори да знае името му) с каруцарския термин „плазмодии“. Най-малкото тези хора биха могли да ви осъдят (въпреки че едва ли някой ще ви обърне внимание!) за глупостите, които говорите за тях! Не ви приляга тази дребна и женска злоба, г-н Грънчаров. Не ви приляга...

Това за какво се напъвам, не берете грижа. Дали имам талант да пиша, също не берете грижа. Жалкото е само, че вие сте човек, който не си е тръгнал сам и доброволно от университетската система (ако някой някога е направил грешката да ви допусне в нея), а е бил отритнат. Знам, че сигурно боли да виждате, че признанието, което жадувате, някак не ви се отдава. Може би няма да ви се отдаде и след смъртта. Жалко е. Вие пикаете срещу вятъра и обиждате с „галоши“ и „плазмодии“ много по-ценни и стойностни хора.

Чакам да разбера две неща (най-малкото): 1. АГЕНТ ЛИ СТЕ БИЛ, Г-Н ГРЪНЧАРОВ? И 2. КОГА И КАК ВИ ИЗХВЪРЛИ УНИВЕРСИТЕТСКАТА СИСТЕМА? Споделете. Спрете да търсите проблеми в другите, да виждате врагове и неприятели, болни души и слаби психики – опитайте се да помогнете на самия себе си...

С голямо съжаление към една нереализирала се и злобна душа!

Николай Узунов, докторант от ФФ на СУ "Св.Климент Охридски"

КРАТЪК ОТГОВОР НА Г-Н ДОКТОРАНТА: Драги г-н Узунов, убихте ме, направо ме заклахте, аз се задуших направо от овладелите ме силни емоции, аз вече нямам сили да живея - след този тъй жесток, ала въпреки всичко доста весел погром, който ми устроихте! Е, вярно, на моменти щях да се задуша от смях, но това, предполагам, е естествена реакция на приложената от Вас в текста неръкотворна сякаш и съкрушителна ирония; предполагам, въпреки неграмотността си, че е съвсем естествено човек да се смее когато тъй умело се опитват да го иронизират, нали така, ако греша нещо, поправете ме? За момента нямам сили от овладялата ме екзистенциална скръб, примесена с упоменатото неудържимо веселие, та да отговоря на Вашия непостижим епистоларен шедьовър, с който тъй щедрата съдба ме надари, но все пак Ви благодаря за добрината да излеете на хартия всичко, що таи сърцето Ви.

Тъй като между другото гледам, че моята скромна персона явно е станала за Вас нещо като идея-фикс, понеже в тази връзка даже се опитвате да проучите миналото ми и дори ми задавате някакви въпроси, касаещи дискредитиращи ме (евентуално) факти от моята биография, та в тази връзка си позволявам - простете за нескромността! - да Ви препоръчам да се обърнете към моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД; тази моя книга има в някаква степен и автобиографичен характер, там ще откриете отговорите на тъй живо вълнуващите Ви въпроси дали моя милост е била "дисидент" преди 1989 г., как съм бил, по Вашия израз, "изритан" от Университета и прочие. Приятно четене!

Ако, четейки книгата ми, Ви овладеят нови и нови емоции и свързани с тях въпроси, моля, не се притеснявайте, задайте ми ги смело, ще Ви отговоря непременно. Бъдете здрав! Не се вълнувайте толкоз, щото сте млад човек, младите хора, както и подобава, се вълнуват на Вашите години от съвършено други емоции, щото младостта е време на любовта, а пък ето Вие, заради тази пуста философия и докторантура, сте се захванал безпощадно да громите стари безобидни философи като мен! Съзирам нещо крайно неестествено в тия Ваши неудържими страсти и понеже от години се занимавам и с даване на психологически консултации, си позволявам съвсем добронамерено да Ви дам и този малък съвет. Гонете момите, драги докторант Узунов, не си проспивайте времето с такива покъртителни глупости! Бъдете философ, дето умее да се радва на живота, майната й на академичната философия - каква полза от нея ако станете пълен нещастник в екзистенциално и личностно отношение?! Хайде чао, не се сърдете за съветите ми, ами вникнете малко в тях, а ако има нещо, питайте! На Вашите услуги съм. Колеги (тъй да се рече и все пак) сме, трябва да си помагаме! Приятно четене на книгата ми, която ще Ви отговори на тъй животрептящо вълнуващите Ви въпроси около моята особа! Хайде чао, че пак се отплеснах, нали знаете, годините никому не прощават. Затуй гонете момите, разбрахме се, нали?! Ще сте ми благодарен един ден за този съвет...

С поздрав: Ангел Грънчаров, българският философски Азис, философстващият Сашо Роман, събратът на Митю Пайнера и на Митю Пищова, ала на чисто философското поприще, братът на всички български Златки и дори на самата Сашка Васева - моето семейно родословие, види се, е голямо! Ах, какъв щастливец съм аз! Златки мили, Васки, Сашки и Цури драги, елате при мен, пиленцата на братко!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

неделя, 27 април 2014 г.

Живото, свързаното със самия живот образование никога не бива да бъде жертвано в угода на капризите на разните там "ръководни фактори"

Сега е ранна неделна утрин, отпочинал съм добре, ще ми се да напиша нещо по важна тема - тъй като в дните от седмицата нямам това време, настроение и спокойствие. Да видим какво ще се получи, но такова ми е намерението и желанието.

Ще започна оттук: от известно време забелязвам, че по темите от философските предмети, по които преподавам, на моменти възникват крайно интересни ситуации, в които с учениците успяваме да достигнем до твърде интересни изводи, заслужаващи си да бъдат съхранени. Навремето, преди два години, аз точно по тази причина правех видеозаписи на обсъжданията в часовете по философските предмети: неизвестно защо и как, изведнъж се поражда настроение и вдъхновение, и ето, разговорът ни достига до нещо много съществено и интересно, което ако не се фиксира, ще бъде погубено и забравено. Но като се запази, ще се съхрани и ще има своето значение и за други хора. Аз и тогава, и сега предлагам на учениците си като забележат нещо изключително важно по тяхна преценка, казано или постигнато в обсъждането, да си го запишат кратичко, със свои думи, в тетрадката, по този начин да привикнат да натрупват важни мисли, идеи, да ги съхраняват по този начин по-дълго, тъй като знаем какво нещо е човешката памет: много е възможно една мисъл, която ти се появила в ето този момент, да отхвръкне в небитието и да изчезне завинаги, сиреч, никога повече да не се появи. Никога повече да не те осени. Затуй е хубаво човек да привикне да фиксира мислите си в слово, да ги запечатва, да ги съхранява завинаги: мислите са най-ценното, което имаме не бива да се отнасяме към собствените си мисли с пренебрежение или безразличие, трябва да се научим да ги ценим и пазим. По този начин, чини ми се, се и осъществява мисловният (духовният) прогрес на индивида, пък и на общностите: с грижовност спрямо собствените мисли. Оня пък, който като се мисли и като се обменят мисли, привикне най-внимателно да се вслушва и да премисля казаното, и на тази основа основателно да разграничава важно от маловажно, съществено от несъществено, такъв човек ще преживее истинския ефект на обучението по задълбочено мислене и разбиране, каквото по естеството си е философията. Две простички неща се искат за да е наистина ефективно това обучение: внимателно и разбиращо да слушаш как други хора изразяват мислите си, на тази основа да вникваш в техните мисли и да постигаш точния им смисъл, и, на второ място, да привикнеш да изразяваш своите собствени мисли така, че други хора да се вслушват най-внимателно в говоренето ти, щото човек може да говори и безхаберно, небрежно, което да не предразполага другите към слушане. Но тия две неща - смислено слушане и умение за говорене, за изразяване на свои мисли - са двата фокуса, около които всичко се върти. Тия, които не обичат и не умеят да слушат, на тях затова им е и скучно когато се обсъжда даден въпрос, такива хора на тази база не могат съответно и да мислят, а оня, който не умее да мисли, такъв няма как и да умее да говори, няма как да успее да се изразява добре, т.е. всичко отива по дяволите. А в часовете по философия, според моето разбиране, учениците трябва да се упражняват в тия две неща: слушане (с осмисляне и стремеж към разбиране) и говорене (изразяване на мисли по свой начин, свободно, непринудено, така, че младият човек да привикне да изразява ония мисли, които се раждат в душата му ето сега, а не повтаря папагалски чужди, чути или прочетени нейде мисли).

Аз самият в тия часове, няма как, съм най-активен, но най-често поставям въпроси, опитвайки се да провокирам учениците да се замислят, мъча се да ги въведа в същината на проблемите и на тази основа по-нататък всеки да търси и да предлага свой изход, свой вариант за решение. Когато правя тия въведения и провокации, за мен най-важното е - това прекрасно съм го разбрал в своя многогодишен опит - по никакъв начин да не си опростявам задачата, щото ако, да речем, един учител се задоволи просто да разкаже това, което знае или което го пише в учебника, той по този начин няма как да пробуди у учениците стремеж към търсене на истината, към изследване на проблема: в учебниците обикновено са фиксирани резултати, а самото търсене - най-вълнуващото! - липсва, затова и са така сухи нашите учебници; но в ученето, в обсъждането, всичко следва да бъде оживено, то следва да оживее в душите на младите хора, а случи ли се това, на тази основа в душите им ще започне онова най-велико, към което се стремим, именно раждането на техни собствени мисли. Та аз през годините си изработих този подход: никога не се задоволявам с това "да си изпея урока", щото най-вредното е това, че по този начин на учениците проблемите се представят като вече решени, което обезсмисля, прави невъзможно търсенето, изследването. А това погубва всеки смисъл, работата съвсем се обезсмисля. Затова моите въведения в темите става така, че са съвсем импулсивни, неорганизирани, в момента каквото ми роди душата и съзнанието, според ситуацията, според настроението, стига се дотам, че във всеки клас аз, процедирайки по този начин, разказвам съвсем различни неща, много пъти сам се удивлявам как става така, че ето, в този момент в съзнанието ми се е появила тази или онази мисъл; разбира се, това е значително по-трудно, а пък неопитният учител тия неща, предполагам, съвсем не ги умее. Не го казвам това по глупави причини, примерно "да се хваля" или нещо такова, такава една суетност ми е изцяло чужда, а се опитвам да акцентирам на нещо най-важно, което е същината на живото, на автентичното учене и обучение: учителят трябва да прави нужното да пали пламък или огън в душите на младите, това, по думите на Сократ, е същината на обучението, а не онова, което най-често се случва при неистинското и неживото обучение, именно когато учителят се опитва да налива в главите на учениците си това или онова, което той си знае, което "се знае" по този или онзи въпрос и пр., наливане, сякаш главите на учениците са нещо като съд, който трябва да се пълни и налива; не, така не стават тия работи, глупаво е да се опитваме да правим това. В главите на учениците трябва да се раждат мисли и идеи - техните собствени мисли и идеи, а за това се изисква съответната настройка, това вече е същинското тайнство и дори свещенодействие на обучението, на "преподаването", ако трябва да употребя тази толкова подвеждаща дума.

И ето, в тази жива, свободна и непосредствена спонтанност на общуването ми с учениците - което, прочее, е едно доста рисковано занимание или предприятие, щото нашите ученици съвсем не са привикнали към такива интелектуални и творчески излишества: на тях обикновено се мъчат да им пълнят главите с чужди мисли! - учениците в един момент изпадат в ситуация на пълна неопределеност, неизясненост и несигурност, която плаши, с която те не са свикнали; те обикновено изискват определеност, окончателност, сигурност, еднозначност, а ето, тук ти предлагат една наистина плашеща несигурност. Нищо тук не е ясно и сигурно, всичко е обвито сякаш с мъгла, човек не знае къде да стъпи, всичко е "хлъзгаво", несигурно, неясно и пр. А нали от нас Системата изисква просто да знаем, спестявайки си безпокойствата на търсенето, на изследването и пр?! И ето, учениците почват да страдат и да се оплакват: да, ама Вие, господине, нищичко не ни давате, говорите така, че ние не можем да разберем кое е правилното, несигурни сме, не знаем вече какво да мислим, чувстваме се объркани, какво да правим? Не можете ли да ни кажете всичко наготово, защо ни тормозите да мислим, защо трябва за си губим времето в търсене, та нали всичко по този въпрос отдавна се знае, защо го криете от нас?! И така нататък, все в този дух. Аз пък повтарям, че ето, това е хубаво, че не знаят какво да мислят, че се чувстват объркани, значи остава само да се погрижат и да почнат да поставят всяко нещо на неговото място, сиреч, да почнат да въвеждат ред в мислите и в представите си. Също така по философските теми и проблеми има нещо, което още повече усложнява задачата: отначало всеки си има някакви най-повърхностни представи, които си го задоволяват, той не чувства потребност да ги постави тия свои представи пред осмисляне, това, което е чул или "си го знае", му се вижда напълно достатъчно, какво тук повече има да се усложнява и мисли?!

Да, ама ето аз обикновено почвам с това, че нашите предварителни представи по тази или онзи въпрос са обикновено съвсем недостатъчни и незадоволителни, че с тях не бива да се задоволяваме, че точно тях трябва да ги поставим под въпрос, та да съзрем недостатъчността им, щото ако продължим безкрайно да се въртим в кръга на тия предварителни повърхностни представи, то никакъв напредък няма да постигнем, никаква промяна в съзнанията ни няма да настъпи. А тия вкоренени представи, ако се поставят на внимателно преосмисляне и преценка, ще се открие, че те са съвсем подвеждащи, че те по-скоро скриват, а не разкриват или пък да решават проблема. И сами виждате, че работата неимоверно се обърква и "разваля", настъпва въпросната несигурност, в която всичко е възможно, а тя плаши. Учениците пък са привикнали немислещо да разказват какво пише в учебниците, това за тях е по-лесното, нищо че в него няма кой знае какъв смисъл; т.н. "разказвателни предмети" - много учители без замисляне тъкмо така наричат предмета си, показвайки колко далеч от същината на работата се намират! - са много вредни, щото именно въпросното "разказване" и "преразказване" убива всичко творческо, потиска всеки творчески импулс, води до обезсмислянето на всичко; всяко нещо, което учениците разказват буквално, би следвало да бъде поставено под въпрос, би трябвало да се възприеме като подозрително откъм истинност; да, ама не, това изобщо не се прави, обсъждания обикновено липсват, то самата настройка към обсъждане липсва, щото тук се задоволяват с повтаряне на онова, което "си се знае", какво тук има да се мисли и търси?!

Както и да е, виждате, ситуациите са доста различни. Аз искам тук вече да спра с принципното описание на въпросната познавателна ситуация, с това какви са факторите за пораждането на един жив процес на търсене и на обсъждане, щото това е безкрайна тема, а ми се ще да премина към представяне на конкретни казуси, каквато, прочее, ми беше първоначалната цел. Но да завърша все пак подетото, а именно да кажа поне това: всяка тема по философия, в моето представяне, става "безкрайна", тя вече няма как да бъде "изчерпана", по нея може да се разговаря отново и отново, безброй пъти, и всеки път може да бъде постигнато нещо ново, нещо неочаквано, нещо, което тепърва ще се роди в душите ни, ето това е истински същественото, без него всичко се обезсмисля. Наново и наново можем да се връщаме към тия теми, винаги може те да бъдат поставяни по нов начин, по въпросите няма "окончателни решения", няма "еднозначни отговори", задоволяващи всички без изключение, винаги можем да се съмняваме и да преразглеждаме вече постигнатото, то винаги може да започне да ни изглежда в друга светлина и пр. И ето, за жалост, оказва се, че в такава една благодатна ситуация учениците обикновено се чувстват крайно нещастни: е, какво изобщо научихме по тази тема, господине, май нищичко не научихме, май вече нищо не знаем, май сме изцяло объркани, радвайте се сега, щото ний вече сме съвсем неуверени и съвсем не знаем какво да мислим! И ми казват съвсем откровено: ний май нищичко и не научаваме по вашите предмети, господине, ний сякаш нищичко и не знаем, защо така, защо ти тормозите толкова, искаме да знаем, искаме да сме сигурни каква е истината! И когато на тия прочувствени думи аз отвърна най-нагло ето това: "Ами какво толкова, като искате да узнаете и да знаете, търсете, мислете, опитвайте, работете, всичко можете да постигнете, но то трябва да си е ваше собствено постижение и завоевание, защо мен питате какво следва да мислите?!", тогава някои ученици съвсем побесняват и почват да се държат ето как: "Ами видите ли го какво прави пък тоя, на нищо не ни учи, ами се издевателства с нас, господине, не ставате вий за учител, не сте като нашите госпожи, които всичко ни казват и ни помагат, а Вие само се издевателствате над нас, няма ли най-сетне да спрете, да се откажете от приумиците си?!". Е, някои класове, в които тия настроения станат поголовни, в такива класове възмутените ученици сядат и почват да пишат прочувствени... жалби до началството, в които се оплакват, че преподавателя по философия бил много лош, и прочие, и так далее, а пък въпросните началства, както си му е редът, почват да се подмазват на страдащия и онеправдан народ, които, видите ли, е въстанал срещу "тиранина" и пр. Но това е отделна тема, за нея нека днес да не пиша.

Аз много мислих преди да почна този текст дали да не разкажа всичко на видео, там ще ми е по-леко, но пък има една опасност: както тук текстът може да стане много дълъг и "нечетивен", там пък видеото може да стане прекалено дълго, а кой ли пък ще ти слуша едно видео, съдържащо, да речем, 60 минутните словесни "излияния" на един побъркан даскал? Както и да е, очертава се да не мога да завърша и този свой текст, пък и почна да ми писва писането, ето, ще се опитам да синтезирам нещичко важно, та да не останете хептен без нищо ако изобщо сте почнали да четете тия мои утринни писаници - и сте стигнали дори чак дотук.

Ще дам един пример, за да завърша писанието си. Този пример е от предмета "Етика и право", който в моето разбиране се е превърнал в предмет "Въведение във философията на правото, политиката и държавата". Щото думата "право" е много широка и необятна, затуй аз казвам на учениците, че няма как да учим право, а ще се задоволим с търсене най-вече на смисъла на правото, на човешкия смисъл на правото - което съвсем не е малко. Ето обаче каква е ситуацията тука, има много интересни неща, не зная дали ще успея да ви ги съобщя.

Аз имам свое помагало по този предмет, което съм го нарекъл УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, то има подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството", но всъщност е тъкмо въведение във философията на правото, политиката и държавата. Този предмет, както увещавам учениците си, може да им помогне да станат по-пълноценни личности, разбиращи своята ситуация, а също така да станат и добри граждани - щото България има нужда от такива, нали така? Няма да учим нещо, което няма отношение към живота, е ще търсим най-вече онова, което има директно отношение към живота, достоен за съвременен човек. Главното е това: как да постигна успех, как да се реализирам като пълноценна личност, как да стана богат - защо не?! Тия неща са вълнуващи, нима не е така? Учениците обикновено в началото ме гледат така, както вол гледа, да речем... водопад; чудят ми се на акъла, пак тоя ще усложнява нещата, вместо да ни преподава, явно наистина много го мързи да преподава този човек, няма как да е иначе, нас той не може да ни излъже, ний тези неща ги разбираме?! Между другото, имам свои ученици, които са ми казвали следното като са ме срещали доста години след завършването си, ще го споделя, щото това са мои триумфални моменти, свързани с работата, която върша: господин Грънчаров, минаха много години, но аз искам да Ви благодаря, наученото от Вашата книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА промени живота ми, тази книга оказа ми огромно въздействие, смятам, че каквото съм постигнал, съм го постигнал и заради идеите, които научих благодарение на нея, благодаря Ви! Както и да е, написах това, първо, щото е истина, второ, защото ми се ще да сръчкам малко и да извадя от летаргията завистливците и мърморковците.

Да, ама в днешно време младите съвсем не четат, не само по философия не четат, а и изобщо. Аз съм сложил с оглед на този факт кратък вариант на книгата ми (за ученици, щото по-дългият е за студенти) в интернет, а пък понеже администрацията ми забрани да преподавам по нея, ми се наложи да подаря на всеки клас поне по екземпляр от книжното издание, в същото време в библиотеката съм оставил още екземпляри, но най-вече всеки може да си чете от интернет, стига да му се дочете. При това аз изобщо не изпитвам да ми разказват какво са прочели и пр., не, просто ги питам има ли нещо важно от темата, което да ги е впечатлило, по което да се помислили повече, могат ли да опитат да го кажат кратичко, както са го разбрали, по свой си начин, и то така, че всички ние да научим нещо интересно и важно. Казвам това и почвам да чакам - защото аз при това, за да ги объркам още повече, съм им казал, че не аз решавам кой кога да бъде изпитан, а разчитам на това, че всеки сам ще намери най-подходящия момент да се изяви, сам да каже, че иска да говори, т.е. залагам на принципа на свободния избор и на доброволността. Чакам някой да дръзне да каже каквото е разбрал, но обикновено всички мълчат. По едно време им бях казал, че за мен са достатъчни да има поне 4-5 "доброволци", които желаят да водим обсъждането, а пък останалите спокойно и без страхове, че ще бъдат изпитани, само да слушат (е, могат да задават и въпроси, могат и да се изказват, стига нещо главата им да роди, което си заслужава да бъде казано), та бях им казал това, но се оказа, че то не проработи, учениците не можаха да се споразумеят кои да са тия "доброволни жертви за изпитване", накрая всичко се върна на изходното положение: обикновено няма подготвени, аз чакам, пък в един момент ми се налага да питам този или онзи, но тогава обикновено се случва да пиша двойки. Положението е тежко. Аз упорито чакам, докато чакам обаче подпитвам това и онова, задавам поредици от "изнервящи въпроси", казва и туй-онуй, което ми хрумва в момента, с оглед да не ни тормози чак толкова пълното мълчание.

Ето за мен тия моменти са доста благодатни, тогава именно успявам да им кажа най-вече онова, което във въпросната ситуация е родила душата ми, щото, съгласете се, в такава ситуация духът се налага да работи все пак интензивно - и понякога ражда какво ли не. Изобщо не ме вълнува това кой какво щял бил да научи, щото това си е негов проблем. Кой кога ще се изяви и ще си получи оценките, мен лично също не ме вълнува изобщо: всеки добре знае, че в течение на срока поне два пъти (може и повече, но не по-малко), всеки ученик трябва да си получи що-годе достойни оценки, ако нищо не направи в двете половинки на срока, в края на всяка половинка ще получи "служебна двойка", щото безброй пъти е бил приканян да прояви инициатива и активност, но той е предпочел да си замълчи. Който обаче в така и така сложилата се ситуация проявява активност, опитва се да казва как той разбира нещата, който търси, помага за изясняването на въпросите, който е активен, който не е мълчащ дремлю, на такива аз пиша най-великодушно високи оценки. Е, някой като получат оценката, млъкват и дълго мълчат, но забелязвам, че вече има ученици, което всеки час слушат най-внимателно моите "излияния" и на моменти се включват с най-уместни изказвания. На мен това ми стига. Повече не може да се желае. Не трябва да сме максималисти.

И ето, оня ден влизам в един клас, с тях имаме 8-ми час късно вечерта, представяте ли се какво е да си имал преди това 7 всякакви часове, а накрая като капак, когато си съвсем изморен, да имаш "за десерт" не друго, а философия! Учениците наистина са изморени. Трябва да сме човеци и да разбираме проблема на другия. Да се издевателстваме над него не е човешко. И ето, понеже в този клас нещата не вървяха (много ученици късно вечерта си измисляха предлози да бъдат пуснати - щото да не изпуснат влака и пр.!), оказа се, че в този момент, когато идва края на първата половина от срока, т.е. когато всеки вече трябва да има поне една оценка (ако няма, ще се наложи да му бъде писана служебна двойка), ето, явиха се няколко ученика, желаещи да се изкажат. Получи се обаче чудесен час. Учениците бяха схванали същината на ситуацията и се бяха подготвили, всеки по някакъв проблем, бяха чели, всеки каза нещо най-важно. Темата беше странна, в моя дух формулирана: "Как пазарът поражда един превъзходен ред?", развил съм темата в помагалото в светлината на идеите на Фр. А. фон Хайек. Ето и някои от въпросите в тази тема, които също така са доста "глупави": 1.) Защо ролята на пазара е незаменима? 2.) Защо това, което правим, показва колко ние самите струваме? 3.) Как пазарът поставя всеки на мястото му? 4.) Как да стана богат? и пр. Това според мен са чудесни въпроси за обсъждане с оглед да се схване точния смисъл на пазара - щото все пак ние се опитваме да живеем в едно свободно пазарно общество, как тогава да допуснем да не разбираме каква е същинската роля на пазара? При това понеже съм гаден, формулирам и такъв провокационен въпрос: А вие лично, собствено, привърженици ли сте на пазарния ("капиталистическия") начин на регулация на отношенията на хората в обществото - или сте привърженик на някакви "некапиталистически" начини на по-ефективна регулация?

Питам това и почвам да чакам. След всяко изказване на ученик аз вкратце давам възможност за дискусия; нашите ученици много обичат дискусиите, падат си по тях, но обикновено им е трудно да се изказват; обикновено предимно поддакват, но и това не е малко, щото се стараят да осмислят нещата, да си изработват позиция. Та в този клас наистина се получи чудесна дискусия, с мое участие, разбира се, щото ако аз млъкна, дискусиите обикновено се отклоняват в странични, недотам съществени проблеми. Но този път ми достави удоволствие това, че обсъждахме нещата таман по същината на проблемите. Стана истинско чудо, великолепно беше! Аз в такива моменти имам обичай да се вдъхновявам, страшно приятно ми става, а като се вдъхновя, успявам да кажа неща, които иначе никога не биха се появили в съзнанието ми: вдъхновението е онова, което ражда истинските мисли и идеи, истински важните и съществени изводи, положения и пр. Ето че сега страшно съжалявам, че няма запис на този разговор, ако го имаше, щеше наистина да бъде шедьовър, с огромен познавателен и дори евристичен смисъл. Да носят вината за погубването на този разговор ония ръководни фактори, които имаха добрината да забранят видеозаписите на часове! Моята теза обаче е следната: живото, свързаното с проблемите на самия живот образование и обучение на младите никога не бива да бъде жертвано в угода на капризите на разните там "ръководни фактори". Това е аксиома. Който отстъпи от нея вече не е полезен на учениците си, такъв изневерява на мисията си на учител - и сам се превръща в чужд на идеята на образованието администратор, който само вреди, вместо да помага.

Разбира се, най-вълнуващи мисли бяха казани от самите ученици за това как се става богат, та нали това е темата, по която мисли най-интензивно всяко българско сърце (или поне глава)! Аз не мога да възпроизведа тук текстово този чудесен диалог, който се получи там, бих могъл да опитам, но това изисква много време и настроение, щото такива текстове са сложни - ако искаме да постигнем оная живост, която имахме в непосредствения разговор, който, за жалост, беше погубен заради ината на разните му там "ръководни фактори" на образователната институция. Прочее, заради тия видеозаписи моя милост беше дадена на... Комисия за защита на детето, апропо, имам чувството, че заради резултатите от тази проверка на въпросната Комисия (които резултати се крият от мен, аз още не знам какво Комисията е констатирала, нищо че си разговарях с тях близо два часа - при тяхното "разследване", на което аз бях един вид обявен за нещо като "престъпник"!), та имам чувството, че заради тия тайнствени резултати въпросните "ръководни фактори" ми подготвят тия дни поредното... уволнение, което нищо чудно пак да излезе доста злополучно, щото на някои хора явно не им омръзна да се занимават предимно с... "устройването на кафкиански сценки", да се изразя така, щото иначе, ако кажа директно самата дума, дето ми е на акъла, нищо чудно да ме дадат и на съд!

Ще опитам да допълня този текст с видеопродължение, т.е. под формата на видео да го довърша, като опитам да разкажа какво именно се случи, тъй като вече, признавам си, не ми се пише, писна ми да пиша и тази сутрин. Ще видим какво ще стане, но не пречи да опитаме. Хайде, чао, хубав неделен ден - бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Тема за дискусия: има ли право човекът да "поправя" природата, има ли той право да се меси в Божиите работи?



Ето становище на Ognyan Minchev - виж също и информация за повода, по който той пише своя коментар, а именно Анджелина Джоли станала жертва на ужасна лекарска грешка - което изцяло споделям:

Трагедията на Анджелина Джоли, която бе подведена от медицински "светила" да повярва, че може да излъже съдбата си и да предотврати евентуално развитие на раково заболяване в неопределено бъдеще, поставя серия от важни етични въпроси. "Трансхуманизмът" е една нова сфера на приложение на технологичния оптимизъм, който вярва, че възможностите на развиващата се технология да подобрява Сътворението са безгранични. Мислителите от епохата на Просвещението за първи път допуснаха, че след като Божието творение - човекът - е надарен с неотчуждаеми права, разум и способност да различава добро от зло, Бог може спокойно "да се пенсионира" и да остави управлението на обществото в ръцете на колективния разум на своето творение.

Така възникна и се разви либералната демокрация като система на обществено управление. Доколко Бог се е "пенсионирал" обаче е по-сложна тема за разговор. Днес "трансхуманизмът" се опитва да ревизира самото понятие за човек и да дефинира хуманизма по един либерално безграничен начин на вседостъпност и вседозволеност на технологичния експеримент. Можем ли да му се доверим напълно? Човекът е призван непрекъснато да разширява границите на своето познание и самоусъвършенстване. Но граници все пак има! До каква степен познаваме Сътворението, за да имаме смелостта да го ревизираме? За материалистите-атеисти този въпрос не стои, защото за тях Сътворението е процес на само-възникване - на Космоса, на живота и на човека. За хората, вярващи в съществуването на една висша творческа Сила на Вселената Сътворението е тайнство и неговото разбулване не може да бъде нито безгранично, нито радикално. Не всичко, което можем да правим, си струва да правим - тук и сега.

Човекът не е материално същество, което води духовен живот, а е духовно същество, което води материален живот. Затова материалният живот не може да пренебрегва духовната първоидентичност на човека и волунтаристично да я коригира - просто защото не я познава. Нарушаването на този принцип води до лични трагедии - от типа на тази, която е принудена да преживее Анджелина Джоли. Мярата на интервенцията в човешката същност се променя с натрупването на човешкия опит и с разширяването на човешкото съзнание - включително като съзнание за самия себе си.

Не можем да бъдем против нарастващите възможности за творчество и самоусъвършенстване на човека. Но не бива да смятаме, че тези възможности са безгранични в конкретното човешко битие - тук и сега. "Трансхуманизмът" може да почака - ако изобщо някога дойде "неговото" време: времето на самообожествилия се ограничен в битието и мисленето си човек.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Да почнем да си възвръщаме респекта пред истината, без който за нищо не ставаме!

Попаднах на статия, написаното в която поразително много напомня моите собствени преживелици в качеството ми на български учител, за тях аз пиша от много време, имам предвид статията със заглавие Учителят: между възмущението и страха, неин автор е г-н Валери Видас, представен като български учител и писател, преподавател в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов” (аз пък съм преподавател в Пловдивската професионална гимназия по електроника!). В тази връзка искам да напиша днешния си коментар, но преди това ми се ще да спомена за един показателен епизод от дискусията по тази статия, която се проведе във фейсбук-страницата УЧИТЕЛИ; там именно между другото си обменихме следните реплики, които ми дават повод за днешното си разсъждение:

Boris Ivanov каза: Браво на автора! Истина, истина и пак истина! Въпреки че много от коментиращите тук в групата колеги (по различните теми) не искат да я подкрепят, за тях, "капацитетите образователни", в училищата и учениците, "милите", всичко е ОК! Да, ама не, колеги, това е кристалната истина за нашето настоящо училище. Аман от блюдолизци в тая държава, а учителската гилдия бъка от такива! Затова и нищо не е наред в системата! Ако някой каже, че "Царят е гол", повечето мълчаливо се съгласяват, а "капацитетите" училищни започват яростни атаки срещу дръзналия да каже ИСТИНАТА! Наистина жалка картинка!

Галина Цанева каза: За съжаление е така!

Ангел Грънчаров каза: И авторът г-н Видас, и Вие, г-н Boris Ivanov, сте напълно прави - за съжаление; но истината трябва да се знае; затова се радвам, че има такива хора като Вас, които я съобщават смело, без увъртания! Моите поздравления!

Мария Тодорова-Сандева: Истината... е някъде по средата...

Ангел Грънчаров каза: По средата са половинчатостите, а половината истина, наполовина примесена с лъжа, не е истина, г-жо Сандева. Нужна ни е цялата истина. Проблемът ни е че се задоволяваме с половинчатости, а не с цялостно истинните, напълно верните неща, мисли, преценки и пр.

Мария Тодорова-Сандева каза: Аз не искам да влизам в полемики с Вас, г-н Грънчаров, но чия е цялата истина, съм убедена, че и Вие не можете да ми кажете. А поетизираната "истина" наричам по-скоро болка...

Ангел Грънчаров каза: Питането "Чия е истината?", простете, ми се вижда крайно чудато и неоснователно: ако нещо е истина, то е истина за всички - и в този смисъл е истина НА всички. Няма "моя" и "твоя" истина, на много хора оттук иде затруднението им да схванат що е истина, те я бъркат с мнението, истината е онова, което важи за всички - даже и за тия, които съвсем не я разбират и затова, видите ли, не я били "признавали". Не истината обаче се нуждае от нашето признание, а ние от нейното. А учител на младите да не се интересува от въпроса за истината и да не желае да "влиза в полемики" за нея, простете, е скандално: та нима има нещо по-важно за нас, учителите, от истината, нима има нещо друго така значимо, на което ние би следвало да възпитаваме своите ученици - освен в преклонение и респект пред истината?!

Та виждате от този откъслек от нашата дискусия, който аз тук използвам за своеобразно въведение, че и днес ми се ще да поставя "вечните теми" за човешката глупост, за истината, за тържеството на тъй сладката лъжа, щото, видите ли, истината у Нашенско се възприема като "горчива", неприятна и пр. “Искрените думи не са приятни, приятните думи не са искрени.”, това са думи на Лао Дзъ. Апостол Павел пък говори ето как: "Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.". Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото по-фалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш. "Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели", древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то най-решително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото "турско робство", т.е. от древни времена, от средните векове поне). Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ; а народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство, такива народи не само че понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и най-недостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме - и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?!

А пък народите, сред които лъжата и лъжците са на почит, такива народи наистина са в най-унизително и дори бедствено положение - като нашия, примерно. Паралелно с разпространението на почитта към истината в съзнанията започва да расте и благоденствието на един народ; ето затова у нас, непременно държа да кажа и това, и образованието ни е крайно негодно и калпаво, щото не възпитава младите във всеотдайна преданост към истината, към добродетелно служене само и единствено на истината, напротив, образованието у нас е развращаващо, то насажда какви ли не лъжи и митове за нас самите сред младите, то също така и въздейства на младежта изключително деморализиращо, като ядро на ширещата се у нас деморализация, по моята преценка, е точно тая нашенска поголовна отдаденост на лъжите, на полу-истините, на увъртанията, на ментетата и прочие. У нас истинските неща съвсем не ги ценим, ценим само фалшификатите, далаверите, ментетата, измамите, фалша и прочие; ценим също така най-много, казах вече, но ще повторя, лъжците, измамниците, тарикатите, тия, дето успяват най-добре и най-ефективно да шашнат малоумниците, наивниците, балъците - а с такива у нас е така пълно, че вече се питам - изобщо останаха ли други?! Ако са останали, за жалост са твърде малко, са едно нищожно малцинство, което и определя безнадеждността на течащата пред очите ни българска трагедия.

Защо истината има такова велико и мощно, направо магическо въздействие върху душите ли? Ето защо, то Спасителят отдавна го е казал, ама кой да се вслуша в него: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", да, истина и свобода са неразделни, истина и свобода съвпадат, без почитание на истината няма свободни хора, а има само най-жалки роби. А робът, истинският роб нищо не може да постигне докато не се освободи от предаността си на робията, явяваща се извор на всички негови беди и проблеми. Та така, ний в мнозинството си явно сме все още роби, щом не почитаме истината, щом предпочитаме лъжата, а какво особено може да постигне един народ, съставен предимно от роби? нищо не може да постигне, нищо няма да постигне. нашият главен проблем, тръгващ от предаността ни към лъжата, види се, прерасна в един друг: не обичаме свободата, да, робите не могат да обичат свободата, те мразят свободата, те най-малкото са безразлични спрямо нея, а пък безразличието към истината поражда безразличието към свободата. А пък безразличието към свободата вече поражда и безразличието към живота, към автентичният, към истинския живот, щото без свобода и без истина няма и не може да има пълноценен живот, сфащате ли сега за какви небезобидни, а направо съдбовни неща ми се ще да поговорим днес?


Пиша тия работи и ми е дори малко неудобно, щото аз същите тия неща постоянно ги разказвам на учениците си, имам чувството, че съм им съвсем омръзнал с тях, но ще продължа да ги тормозя с тия неща, ще продължа да бъда като досадна оса или конска муха, или като твърде неприятен комар, който все едно и също прави, а именно: опитва се да помогне на учениците си да развият у себе си едно автентично съзнание за свобода. Е, сами си правете сметка в тази връзка защо съм станал толкова ненавистен, че напоследък спрямо мен "ръководните фактори" вече водят открита война, щото са ме възприели и обявили за най-опасен враг и за крайно вреден човек. И, знайно е, тия ръководни фактори правят нужното да ме отстранят от блатото на благоденствующето болгарское училище, което наистина прилича на най-застояло блато, излъчващо зловонни и отровни изпарения - и всичко заразяващо с тях. Такова е според мен съвременното българско училище, а такова не трябва да бъде, престъпление е да се примиряваме с това, че е такова - и да не ни пука особено от това. Както обикновено правят все същите тия ръководни фактори, като се почне от най-ниския, примерно, от един училищен директор, и се стигне до най-висшия, до министъра, до управляващия държавен лидер - да сте чули тъй ученият и хрисим премиер Орешарски да се е трогнал нещо за състоянието на образователната ни система? Не се е трогнал и не се предвижда да се трогне, образованието и училището отколе е деветата дупка на кавала в очите на нашите първенци. Ами Бойко Борисов да се беше трогнал нещо за състоянието на българското училище и образование? не, няма такова нещо, той се беше трогнал предимно за рязането на лентичките при откриването на тъй бурно строящите се по негово време магистрали.

Но да не се отклонявам, щото зачекнатата тема е грандиозна. Ще ми се да успея да кажа нещо по-съществено по нея. Много неща ми се ще да кажа и напиша, ала ще ми се наложи да подбера най-важното - и най-същественото. Щото няма как да говоря или да пиша безкрайно. А трябва много да се говори, да се пише, да се обсъжда, белким почне да се поражда нужното ни съзнание за тази фатално нужна ни промяна. Най-важната промяна обаче, от която започват всички други промени, е промяната в съзнанията, в душите на човеците. Оттук започва всичко. Училището би следвало да работи по тая най-съществена промяна в душите и в господстващия и разпространен печален манталитет. Да, ама то не работи за истински важното, а пропилява времето на младите за дреболии, за глупости. Да, общо взето съвременното българско училище е устроено така, че занимава младите предимно с дреболии и с глупости, а за истински важното и същественото съвсем не им говори - с него съвсем не ги занимава. Говоря за определящата всичко останало тенденция. Е, може и с нещо що-годе съществено дадени учители да занимават учениците си, но тогава те са "нарушители" на програмите и "престъпници" - като мен самия. Да, има и такива учители, които са способни да нарушат презрения си комфорт пред ръководните фактори и затова си навличат какви ли не беди - понеже единственото, което искат, е да са полезни на учениците си. Истински полезни да са на учениците си, на младежта - такива не ги вълнува това да бъдат гледани с добро око от съответните властващи фактори, които именно и разпределят благинките (заплати, порциите на "допълнителното материално стимулиране" и прочие). Да, има и учители-"таксидиоти" и идеалисти, които работят тъкмо за истински важното, а пък глупостите и дреболиите на официалните държавни програми са си позволили да ги пренебрегнат.

Пренебрежението към истината и преклонението пред лъжата и лъжците си вървят ръка за ръка с уважението на глупостта, със служенето на глупостта (и простащината), с насърчаването на глупостта и глупостите сред младите хора. Системата явно е настроена така, че глупостта и нейните поклонници и служители да са най-почитани, а пък умните и достойни хора, дето не цепят басма на глупостите и на глупаците, неминуемо стават най-ненавистни. На учителите, да речем, им е наредено да се занимават най-вече и предимно с глупости в рамките на господстващата тоталитарна образователна система на всеобщото монополистично държавно образование. Ще дам примери, за да не се окаже, че съм голословен.

Примерно, учителите са поставени в положение да водят титанична война с т.н. "неизвинени отсъствия". Учениците не щат да търпят скучните уроци и часове, нямат сили да ги издържат и са склонни да бягат от тия мъчения, нали така, нормално е, след като те не се търпят. Защо не се търпят, защо нормален човек наистина не може да изтърпи някои дидактики, "урочни единици", стилове и методи на преподаване в рамките на авторитарната командна и репресивна образователно-училищна система и пр. е отделна голяма тема, която сега не ща да зачеквам. За да принудят обаче учениците все пак да посещават часовете и да търпят издевателствата, учителите са заставени да пишат "неизвинени отсъствия" - сладите ли ми мисълта? Учениците пак ще избягат когато съвсем им писне, е, вярно, може класната да те хока че си избягал от час, ама се вижда, че и на нея й е писнало да участва в тази крайно глупава игра. Защо е глупава тази игра ли? Нима не съзнавате защо е глупава? Ох, милите, те не съзнават?! Е, ще ви кажа защо е така глупава тази игра.

Първо защото народът го е казал отдавна, ама кой да се вслуша в народната мъдрост: "Насила хубост не става!", нали така го е казал народът? По принуда, по насилствен начин нещо добро не може да се постигне, а и да се постигне, то се обезсмисля изначално тъкмо защото при такива неща няма как да се роди смисъл или ценност - поради липса на условието за тия неща, именно изборът, свободата, доброволността, самостоятелното решение. Ученикът не стои в клас защото сам съзнава, че трябва, че него лично това му е изгодно, е за предпочитане, не защото той го е избрал, е, той стои по принуда, питам се обаче къде е смисълът? Няма смисъл, щото като стои в час, такъв ученик, дето не знае защо е в час (или знае че е в час заради едно-единствено нещо: да няма "неизвинено отсъствие"), та значи такъв ученик какво ли ще прави в час като стои там не защото го е избрал, а защото са му го наложили? Ами ясно какво ще прави в рамките на тази глупава система: по цял час ще се занимава с глупости. И понеже това, с което се опитва да го занимава съответната упорита учителка, в неговите очи е чиста глупост, то си изобретява свои собствени оригинални глупости, с които си се занимава в час, примерно бъбри си с другите такива нещастни като него самия събратя по съдба, или си мисли за нещо съвсем друго, което го вълнува и затова е "съвсем разсеян", или измисля разни други простотии, от скука и от натрупано напрежение, примерно почва да се заяжда с учителката, да я тормози, да я подиграва, да я прави на луда, да й отмъщава за нещо, което само той си знае какво е (а често и сам не знае това!), и прочие, учениците в туй отношение са съвсем изобретателни, това поне не може да им се отрече. Следите ли ми мисълта? Почвате ли да схващате очертанията на чудовищния абсурд, в който са принудени да участват всекидневно всички ученици и учители на злощастната ни республика? Ако не схващате, ще ми се наложи да ви кажа, с оглед да схванете.


Значи първо една част от учениците, понеже все пак предпочитат да поставят нещата "на чисто", няма да влязат в такива ужасни часове-лудници, в които учителките водят титанична война с умиращите от скука и затова така простеещи агресивни ученици. Такива ученици ще избягат от час и ще си "извинят" часа с фалшива "извинителна бележка", която, както се твърди, върви евтино, върви 50 стотинки на парчето или най-много левче; от друга страна можеш сам да си произвеждаш фалшиви извинителни бележки, "написани от ръката на твоя родител", щото системата разрешава и родителят да извинява отсъствия "по семейни причини"; е, има и дащни родители, които сами пишат и подписват такива бележки за фалшиви семейни причини, по които бил отсъствал техния син или дъщеря от час. Учителките прекрасно знаят, че тия всичките бележки са предимно фалшиви, но въпреки това извиняват отсъствията им, щото иначе, ако не го правят, системата ще рухне. И ето, оказва се в един момент, че всички се занимават предимно с глупости, принудени са да се занимават предимно с глупости. А който се занимава предимно с глупости и не реагира никак на това, в един момент е застрашен да се превърне в... какво мислите? леле, не се сещате ли? Ами в глупак ще се превърне, щом се занимава постоянно с глупости и в един момент даже е почнал да забравя, че това са само глупости. Играта в абсурдното училище или в училището на абсурдите трябва да се играе уж сериозно, нали така. И какво става в крайна сметка?

Е, има ученици, които, да предположим, искат да учат. Да, ама те няма как да учат заради постоянните разправии между учителите и агресивните, простеещите и хулиганстващи ученици, дето са такова мнозинство, че в един момент се чувстват в правото си да се разпореждат какво ще става в часа. В крайна сметка всичко отива по дяволите, нали така? Часовете са пълни лудници, в които почти няма време и съвсем няма настроение за истински занимания с истински важните и съществените неща: учене, търсене, изследване, упражняване в мислене, в преследване на истината, разпространяването на жизненоважни ценности, идеи, умения и прочие; не, за тия истински важни неща просто няма време, а всички участват в един най-пошъл спектакъл: учителките се мъчат да тикат в главите на учениците "поне най-елементарните знания", учениците пък се дърпат и не щат да предоставят главите си за една такава противоестествена употреба, те, прочее, са си в правото да си пазят своите глави от такава една наистина противоестествена употреба, щото човешката глава има едно друго предназначение: да мисли, да търси истината, да опитва да разбира, ей-такива неща, за които съвсем няма време и настроение в днешните училища на абсурдната и изцяло сгрешена образователна система, която принуждава и учители, и ученици да се занимават предимно с глупости. Да живеят предимно като глупаци, да се държат като глупаци, а в един момент това даже почва, предполагам, да им харесва, да, шоуто си заслужава, нали така? Е, на този фон някои учители, дето се мъчат да правят нещо истинско, изглеждат като бели врани или като черни овци, но това си е в реда на нещата. Такива "странни птици" трябва, разбира се, да бъдат изгонени, за да не смущават с нещо идилията на пълната лудница. И какво излиза в крайна сметка? Надявам се, схванахте. И защо тогава продължавате да си дедите спокойно на мястото?

Не е ли вече дошло времето да грабнем тоягите и да изгоним ония ръководни фактори, която не само че търпят такива безобразия, но и не правят друго освен да принуждават учители и ученици да правят и да се занимават предимно глупости, а за истински важното и същественото, онова, за което всъщност съществува училището, в него изобщо да няма нито време, нито място, нито настроение, нито нищо?! Да, питам пак: не е ли дошло вече времето ний, възмутените родители и граждани, да грабнем тоягите и да изгоним от топлите им местенца ония ръководни фактори, дето не само че търпят тия безобразия, глупости, лудници и абсурдни училищни чалготеки (то и нашите училища са вече чалга-заведения на пошлостта - ама вие и това ли още не сте разбрали?!), ами и ни заставят всекидневно да участваме в тях, а пък ний търпим ли търпим?!

Исках да пиша за още много неща, много ми е накипяло, но се поизморих да пиша, пък почна и да ми писва да пиша. Затуй, за да не стане прекалено дълъг този текст, ще ми се наложи да спра тук, а пък като си почина, може и да го продължа, така става ли? О`кей, да направим така, живот и здраве да е някога може и да продължа. Пък може е да не продължа. То и да пишеш, и да окаш, и да виеш, каква е ползата, какъв и смисълът?! Нима някой ще те чуе? Нима някой ще се позамисли? Нима някой ще рипне нещо да направи, щото не се търпи вече? Неее, нищо такова няма да се случи, нали така? Ето, аз писах, писах какво ли не, писах жалби, писах открити писма, писах до министри, до омбудсмани, до премиери даже писах, до президенти писах, оплаквах се, жалвах се, протестирах, оках, виках, стенех, какво ли не правих, нищо не постигнах: само дето станах хептен "черна овца", при това подлежаща на немедлено (руска дума, означаваща: "незабавно", пиша я, щото ръководните фактори у нас много обичат руския язык, затуй го правя, малко поне да им се подмажа и да ги омилостивя някак!) заколение. Това стана, това постигнах. Сега тия дни очаквам моята любима ръководна факторка да нанесе своите последни убийствени удари, дето ги е намислила, щото тя е човек, дето няма до се остави да загуби войната, дето води от години срещу мен - и която вече достигна до съвсем гротескни форми. Та аз тия дни съм в очакване. Ще видим какво е изобретила, за да си отмъсти вече окончателно и безвъзвратно. Туй е любопитно да се разбере. Ще чакаме. Ще видим.

Чао! Бъдете здрави! И се опитвайте поне малко от малко да си възвръщате респекта пред истината, без който за нищо не ставаме - ето това ми се ще да ви пожелая. Дано ме разбрахте, отчасти де, щото то "пълна истина", както казват немислещите, "не съществувала". Прочее, тия дни с моите ученици от всички 11-ти класове говорихме за истината, много интересни неща постигнахме в тия наши разговори и обсъждания, даже и аз съм удивен, но ако имам време и настроение може и да опиша какво си казахме и какво се случи, ако нямам време и настроение няма да разберете - и тия ценни неща ще бъдат безвъзвратно загубени за историята и за човечеството. Аз навремето затова правех видеозаписи на моите часове по философия, но властта рипна да ми забранява, щото това било "крайно опасно", "незаконно" и не знам си какво още. Сещате ли се сега защо забраниха и това? Помислете малко. Не е трудно. Ще разберете ако помислете повечко. Късмет!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Абонамент за списание ИДЕИ