Истината ни прави свободни

неделя, 29 януари 2012 г.

Длъжни сме да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от сатанинско-ченгесарската гнус!

Вчера с болка и гняв в сърцето написах една статия Кога народът ни ще възопие срещу бесовската наглост на владиците-ченгета?!; разбира се, по добър български обичай, на нея никой не обърна внимание. На всички вече явно съвсем омръзна непоносимият скандал с владиците-ченгета; у нас, за жалост, мнозинството лесно се изморява, бързо забравя и най-много от всичко друго бърза да се върне в обичайната си просъница, т.е. да потъне в безпаметността и невъзмутимостта на рядък народ, безхаберен не към друго, а към собствената си съдба.

Аз във визираната статия соча едни, по мое мнение, крайно належащи стъпки, които трябва да предприемем, понеже мълчанието, дремливостта в такава една ситуация е непростимо. Ако продължим да си мълчим, тогава ние, мълчащите, ще поемем отговорността за сторения от бесовските владици злодеяния; нима не е скандално да продължаваме да се правим на ударени и да продължаваме да ги търпим за наши "духовни водачи"? Щом един народ може да търпи и ден повече точно такива злодеи, изчадия на комунистическата атеистична бесовщина, за свои "духовни водачи" и "пастири", явно нещо съвсем не е наред с ценностната система, а най-вече и със съвестта на тоя същия народ.

С оглед да не се забрави така лесно това, което предложих вчера, провокирайки дискусия, към която изпълненото с досада и прозяващо се общество няма охота, моя милост днес отново препубликува предложенията си, като този път извеждам на преден план потребността от спешни мерки, ако изобщо искаме да избегнем позора; защото с мълчанието и търпеливостта си се позорим всеки ден. Аз смятам, че с тия изпитания Бог проверява нашата способност да реагираме, т.е. от това как се държим ще се прави заключение за това колко изобщо струваме. Бог, предполагам, иска да се увери дали изобщо за нещо ставаме. Страшно е ако не издържим достойно този тест. Трябва да се реагира, и то не спорадично, а упорито, всекидневно, та безчинствата да престанат един ден.

Трябва да се борим да спасяваме не толкова Църквата си, а своята пригодност за живота; мизерниците не заслужават да живеят, те сами, с бездушието си, подготвят собствената си гибел. Ако пресекнат духовните извори на живота на една нация, тази нация скоро ще бъде мъртва във всеки един смисъл - и заслужено ще изчезне от световната сцена. Та ето сега какво написах вчера; ето един голям откъс от него, белким тоя път някой го прочете и се позамисли поне малко, а пък, току-виж, някой дръзне да прояви някаква конвулсия, та мъртвилото да почне да се разсейва:

Те (тия изцяло компрометирани владици-ченгета) се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувствеността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антинародната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми българе, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи - и това ли не го разбирате изобщо?!

Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смирени духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!

Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовното, знаете ли какво тогава щяха да направят? Ами то е толкова просто и саморазбиращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзвратимо се е опозорил? Говоря за хипотетичен случай, който тук нямаме, щото до момента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.

Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страданията му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сторил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъганите, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите вледици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъде-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!

Не мога да си представя как изобщо човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат; ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситуация продължават да изпълняват злокобната си роля: да убиват, да душат, да съсипват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!

Те няма да направят туй, що следва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си блясък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.

Но тогава сме имали Църква, имали сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора треперят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е трябвало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунистическа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!

Остава ние, миряните, да възопием; ала и ний мълчим като безгласно, онемяло стядо. Срам, срам, трижди срам! Мълчим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.

Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Богослужение - ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници - но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярващите, трябва да ги принудим да сторят това! - на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълняваме тоя наш човешки и народен дълг - да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! - ако не го изпълним още сега!

Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е интересна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.

Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?!

Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изстъпленията на ония, които са убивали десетилетия наред нашата Църква, а сега безнаказано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

събота, 28 януари 2012 г.

Практикум по психология

ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата) - учебно помагало, 1-во изд. 1997, 2-ро - 1999 г., 3-то 2003, 4-то - 2011 г.

Одобрено от МОН

Съдържание (1)

Съдържание (2)

Практикум по психология (Приложение)

Съдържание на ПРАКТИКУМА

Тест 1 и 2

Изследване на личността

Личностен въпросник по Айзенк (форма А)

Жизнените цели

Психологически казус по Достоевски

Изследване на особеностите на паметта

Изследване на комуникацията

Опити за самопознание

Способността за творчество, надареност

Способността за творчество, надареност (продължение)

Приложна сексология. Психология на секса

Списък на проблеми, теми и въпроси

Списък на проблеми, теми и въпроси (продължение)

Езикът на обсъжданията върху секса

Игра в кръг: разговор за секса

Сексуални термини и др.

Сексуално поведение и секс-образование

Психология на конституционалните различия

Скала на темперамента (по Шелдън)

Фундаменталните черти на личността (по Кетел)

Отговори на тестовете

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кога народът ни ще възопие срещу бесовската наглост на владиците-ченгета?!

Попадам тая сутрин на разтърсваща публикация със заглавие Дометиан предал брат си на ДС. Статията се основава на факти от агентурната активност на един от владиците-доносници, именно Дометиан Видински. Наистина този същият е писал и срещу родния си брат, иначе казано, представял се е за нещо като модернизиран "духовен" вариант на комунистическия идол Павката Морозов. Младите, които не знаят кой е този последният, нека да прочетат поне това: Истината за Павлик Морозов; вкратце казано, тоя последният е дете, което е било усърден доносник на болшевишката власт; предава даже и собствения си баща - и затова беше даван на "достоен за следване" пример на съветските и българските пионери. Един пример, прочее, за пълната безнравственост, безчовечност и извратеност на самия комунизъм!

Тази история за предателствата на нашия "духовен водач" Дометиан ми дава повод да напиша нещичко относно излязлата наяве омерзителна афера за ченгетата-митрополити. Макар че цялата история е толкова скверна, че повече не може да бъде; но се налага да я осмислим основателно, щото ако не реагираме никак, значи хептен сме я загазили. Ето какво ми се ще да кажа, понеже от доста време нося в себе си някои несподелени мисли, от които е време да се освободя чрез написването им. Щото много опити тия дни се правят за изопачаване на истинското положение на нещата - когато се тълкува скандалната история с ченгетата-владици.

Почвам оттук: втрещен съм от реакциите на същите тия "владици" когато се разбра, че са служили на исконния враг на Църквата: на комунистическия атеистичен режим. Комунизмът е бесовщина, т.е. див безпросветен атеизъм и най-върл воинствен материализъм. Ако едно духовно лице, един служител на Църквата, наистина е такъв, той, по презумпция, трябва да е Божи войник в безпощадната битка срещу комунизма - каквито, прочее, са били свещениците, примерно, в Полша, във времето на комунизма. Е, и там сигурно е имало дезертьори, които са служили на врага, на тамошната държавна сигурност, няма начин да не е имало, но със положителност са били малко. У нас обаче явно нещата стоят наопаки: от 15 митрополита 11 (!) са били служители на ДС, т.е. са работили срещу Църквата и Нацията, щото Църквата, също по презумпция, е "учреждението", завеждащо от древни времена духовния живот на нацията.

Естествено е, че духовник, който дезертира от духовната си мисия и отиде да служи на враговете на Църквата, нищо че продължава да носи расо и брада, вече няма нищо общо с духовната институция на Църквата, а става неин враг, пък макар и дълбоко законспириран, подмолен. Откритите предатели в някакъв смисъл постъпват достойно, но няма по-подло и мерзско поведение от предателите-шпиони, каквито са били тия наши "владици". Разбира се, че самата Църква трябва час по-скоро да се очисти от тая мерзост, но как да стане това щом като самата Църква у нас е овладяна на най-високо ниво от атеистичните мерекета, каквито са тия "висши духовници"?!

Прочее, скандално е тия индивиди да бъдат смятани от някой за "духовници", камо ли пък за "свещеници", камо ли пък за "митрополити": те са позор за самата Църква, те са действали в редиците на нейните унизители и врагове, те са работили за разпространение на проказата на атеизмо-материализма във времето на комунизма, на която сега берем отровните плодове. А именно: тотална ценностна дезориентация на цялото общество, разгул на материализма и нихилизма, вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата. Ето защо ако някой продължава да смята тия ченгета, тия шпиони, тия дезертьори, тия унищожители на Светата ни Православна Църква за "духовници", с това такъв неминуемо минава на страната на лъжата, на покварата, на унижението и унищожението не само на българската духовност, но и на българската душа като такава.

Да, случващото се пред очите ни, имам предвид наглостта, безочието, безскрупулността на ченгетата-владици, а пък особено и безхаберието, плахостта, с която всички ние гледаме на случващото се, е свидетелство за тотална ценностна дезориентация на цялото ни общество, за неудържим разгул на материализма и нихилизма, за унизителна вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата в него.

Ако ни е скъпа истината, ако не щем да се подчиняваме на пиршеството на лъжата из нашите предели, на всяко нещо трябва да дирим точното име и да го назоваваме според него. На лъжльото трябва да имаме добрината да казваме в очите му, че е лъжльо; прочее, ние като нация се опозорихме още когато един доказан лъжльо и също такъв сатанист, служител на комунистическата ДС, години наред го търпяхме на поста държавен глава на България - давате ли си сметка какво означава пък това?! А ето, сега търпим как наглеците от ДС продължават да лъжат и да мажат, демонстрирайки липсата на капчица достойнство - само и само белким и тоя път ги подмине възмездието на народния гняв.

Надяват се, понеже народът ни е доказано малодушен и безволев, да преглътне и тоя горчив хап, т.е. да търпи "владиците" посмъртно, поне докато Бог ги призове на оня свят; прочее, това, че тия тотално дискредитирани нещастници се държат тия дни така отвратително, и то само и само да задържат привилегиите и лукса си, показва за сетен път, че такива нямат никакво отношение към духовното; а че нямат и капчица съвест, се вижда с просто око, защото ако имаха, щяха да се държат съвсем иначе. Явно служителите на Сатана, на комунистическата бесовщина, оборудвани с раса и бради, имат твърде невисоко мнение за нас, българите, щом смятат, че ще продължим да ги търпим, че народът няма да възопие срещу тяхната наглост; дали пък основателно не предполагат, че народът ни е с овчи нрав, а?

Ще видим. Налага се да се започне същинска духовна революция отдолу, та да се измете тая комунистическа мерзост и гнус от Църквата, та да се очисти Църквата ни от тая нагла атеистично-материалистична напаст, представяща се за каквато не е; тия нас за малоумни ли ни имат като така безобразно лъжат, бълвайки такива сквернословия: "не е вярно, не съм доносничил", "има някаква грешка", "служих на държавата си", "чист съм като младенец" и прочие; каква гнус бълват тия сатанисти! Абе, хора, не го ли усещате?!?!?! Що мълчите, що търпите, как е възможно да сте чак толкова безчувствени спрямо гаврите?!

Те се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувствеността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антинародната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми българе, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи - и това ли не го разбирате изобщо?! Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смирени духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!

Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовното, знаете ли какво тогава щяха да направят? Ами то е толкова просто и саморазбиращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзвратимо се е опозорил? Говоря за хипотетичен случай, който тук нямаме, щото до момента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.

Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страданията му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сторил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъганите, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите вледици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъде-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!

Не мога да си представя как изобщо човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат, ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситуация продължават да изпълняват злокобната си роля: да убиват, да душат, да съсипват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!

Те няма да направят туй, що следва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си бласък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.

Но тогава сме имали Църква, имали сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора треперят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е трябвало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунистическа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!

Остава ние, миряните, да възопием; ала и ний мълчим като безгласно, онемяло стядо. Срам, срам, трижди срам! Мълчим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.

Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Богослужение - ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници - но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярващите, трябва да ги принудим да сторят това! - на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълняваме тоя наш човешки и народен дълг - да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! - ако не го изпълним още сега!

Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е интересна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.

Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?! Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изстъпленията на ония, които са убивали десетилетия наред нашата Църква, а сега безнаказано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!

ЗАБЕЛЕЖКА: За брата на владиката Дометиан, отец Благой Топузлиев, един истински достоен Божи служител, за разлика от родния си брат, можете да прочетете ето тук. Там може да се изчетат и негови интервюта пред радио "Свободна Европа" от онова време.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 22 януари 2012 г.

Иска се време за да излекуваме раните, които комунизмът нанесе на народното тяло и душа

Днес във Фейсбук получих съобщение от г-жа Ив. К., която преди време си поръча някои мои книги; бях я помолил да ми напише отзива си като прочете някоя от тях; ето, сега е прочела първата книга и ми пише как я е възприела, което за мен, като автор, е много ценно, особено като се вземе предвид, че поради произвола на разпространителите и книжарите моите книги си стоят арестувани по складове и борси, без да имат възможността да стигнат до своите евентуални читатели; аз вече много пъти писах, че за мен този факт е твърде болезнен, сравних го бавно, мъчително убиване на автора; та ето какво ми пише все пак тази читателка:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Малко разсрочено във времето, но все пак успях да прочета книгата "Страстите и бесовете български". Страхотни разсъждения, в смисъл много реални и действителни ситуации сте разкрили и много логично и правдиво сте извлекли и поуките и следствията от тях. Дано повече хора имат очи и уши да ги осмислят.

Ние като общество наистина сме се откъснали от автентичните си корени и боледуваме, но най-лошото е, че не правим нищо да променим това. Напротив - утежняваме положението си с едно безконечно, напълно излишно и вредно мърморене. Духът ни е още слаб за да преодолее "силата на тежестта, която ни дърпа надолу". Иска ми се да се случи, т.е. духът ни да почне да възвръща силата си.

Аз съм оптимистка. Вярвам в хора като Вас и се моля да са повече. Не спирам да съветвам всички, които познавам, да прочетат тази книга. Дано това е моят мъничък принос към всенародно пробуждане. Бих била щастлива ако е така.

С уважение: И.К.

Отвърнах й така:

Здравейте, г-жо К.,

Радвам се, че сте намерили в книгата ми полезни за Вас мисли! Хубаво е, че книгата Ви е харесала и Ви е била полезна. А иначе и аз като Вас съм оптимист: народът ни скоро ще стъпи на твърда почва и постепенно ще си възвъзвърне основанията за самоуважението. Такава е логиката на самия живот. Иска се известно време, за да излекуваме раните, които комунизмът нанесе на народното тяло и душа. Болестта, която сега преживяваме, не е смъртоносна, но лечението може да продължи дълго. Дай Боже да не е така и по-скоро нацията да възвърне жизнените си сили. Ако повече хора повярват в това и допринесат за него, то наистина ще се случи по-скоро. Ето за това си струва да се работи.

С уважение: Ангел Грънчаров


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

По предложение на млади хора ще се проведе "референдум" за определяне името на тяхното училище

От утре в Пловдивската ПГЕЕ ще се проведе мащабно експериментално-социологическо изследване ("РЕФЕРЕНДУМ" или по-скоро АНКЕТА) за определяне на настроенията в училищната общност по въпрос, който от доста време вълнува повечето ученици и учители: кой трябва да бъде патронът на това елитно учебно заведение, през тази година отбелязващо своя 50-годишен юбилей? За да се намери по най-демократичен начин решението на този спорен въпрос, ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ, заедно с инициативна група ученици и учители, предизвиква това допитване, свеждащо се единствено до изследване на настроенията.

Разбира се, решението за наименоване на училището ще трябва да бъде взето от Педагогическия съвет, ала, надяваме се, общественото мнение все нещо би следвало да означава за тази институция - и най-вече за ръководството на училището. Тъй че от утрешния ден в продължение на няколко дни в каб. 1403 ще има изборна урна, а всеки желаещ - ученик, учител, служител - би могъл да участва със своя глас в решаването на този толкова дискусионен и заплел се вече в същински "гордиев възел" училищен проблем.

В училището учат повече от 900 ученика. Инициаторите смятат, водени от убеждението, че училището съществува за учениците, а не за някой друг, че в решаването на спора за името на училището непременно трябва да бъде взето становището на самите ученици; непростимо е гласът на учениците да не бъде чут или взет предвид, още повече, че в техните, а не в нечии други дипломи ще пише "завършил ПГЕЕ "Акад. Г.Наджаков"" или, примерно, "завършил ПГЕЕ "Стив Джобс"". Точно затова призоваваме повече ученици да се включат в допитването, та тяхната воля в решаването на спора да бъде решаваща. Прочее, участвайки в една такава проява, самите ученици практически ще разберат какво е това демокрация, т.е. ще могат да участват в нейното правене, което пък е предпоставка за пристрастяването им към нея. Към свободата и демокрацията младите хора ще се приобщят единствено като на дело осъзнаят огромните ù предимства.

Моя милост, като преподавател по философия и гражданско образование, направи всичко, за да подкрепи учениците си в тяхното желание да съдействат за демократизирането на училищния живот. Радващо е, че самата идея за този "референдум" принадлежи на самите ученици, тя е тяхна идея, и щеше да бъде непростимо тяхното желание да участват в демокрацията да бъде пренебрегнато, игнорирано. Училището трябва да помага на младите хора да станат пълноценни личности, а сред необходимите за това качества едно от първите по значение е това да бъдеш добър гражданин.

Добри са гражданите на работещите демокрации; българската демокрация ще проработи едва когато младите, необремените от комунизма, покажат причастността, отдадеността си към нея, за което нейните възпитатели, учителите, пък и всички български граждани, трябва да работим ето сега, без да отлагаме и минута. Демокрация е само демокрацията в действие, проявяващата се в действия демокрация, сиреч, действителната демокрация, демокрацията, функционираща на дело, а не само на думи - каквато, за жалост, е нашата!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

събота, 21 януари 2012 г.

Левите деформации на свободния пазарен строй са най-сериозната спирачка по пътя на просперитета

По-долу имате възможността да прочетете моя отговор на предизвикателството, което Цв. Тодоров отправи пред мисленето, давайки толкова спорното си интервю пред испанския в-к "Ла Вангуардия":

Лявото мислене винаги се е вдъхновявало от образа на врага, който трябвало да громим. Преди, в ерата на автентичния комунизъм, врагът бяха "капиталистите-изедници". За днешните леви врагът са корпорациите. Сиреч, пак "капиталистите", ала с друго име. Левите явно така добре са чели блудкавото съчинение на Ленин, носещо заглавието "Империализмът - висш и последен стадий на капитализма", че съвсем не могат да отидат отвъд неговите толкова бедни и повърхностни представи за случващото се в съвременния свят.

Цв.Тодоров е умен, интелигентен ляв, което е истинска рядкост - и цяло щастие. При това притежава усвоения френски финес на мисълта, което прави дискусията с него едно приятно изживяване. Разбира се, той подхвърля интересни, заслужаващи по-прецизно вникване тези, за което апелирам. Истината се ражда в полемиката, в дискусиите, в диалога. Само тя е съществена, а не налагането на нечия ограниченост за мащаб на действителността. Изказвайки тия предварителни съображения, да пристъпя към анализа на тезите на знаменития си опонент. Прочее, да отбележа: той съвсем не обосновава тезите си, а просто ги подхвърля, което прави моята задача - да анализирам и опонирам на тях - съвсем нелека. Ето някои възлови момента; останалите бих могъл да проследя в една възможна дискусия, към която приканвам:

Теза 1: "Сега нашите демокрации крият врага в себе си."

Добре звучи, ала дали е вярно, дали е така? За какъв враг, прочее, става дума? Непременно ли трябва да имаме враг, а пък ако нямаме, да си го измислим? Вярно, в обществото има най-различни интереси, но защо на нечии интереси трябва да сложим определението "вражески"? Това, че някой има интереси, несъвпадащи с моите, това не значи, че той непременно ми е враг, с който трябва да се хванем за гушите. В живота несъответстващите интереси се налага да ги съотнасяме и съизмерваме, та да открием взаимно-изгодния компромис.

Комунистите навремето, след като се бяха вкопчили в безпощадна битка с "врага", освен че проляха океани кръв, какво съществено, прочее, постигнаха? Нищо позитивно не постигнаха и не създадоха, ала за сметка на това успяха да причинят на цялото човечество огромни страдания и невиждано по-рано в историята прахосване на човешка енергия за изцяло безсмислени, деструктивни цели. Ето затова към теориите за "врага", основавайки се на опита на историята, е крайно време да се отнасяме с големи дози подозрение.

Допускането на Цв.Тодоров че "врагът" този път е скрит вътре в самите демокрации, води до извода, че той е още по-коварен, т.е. битката с него ще бъде още по-изтощителна. Но самата мисловна конструкция за "необходимия враг" в днешно време е твърде анахронична, е плащане на данък на отживели времето си представи. Крайно време е да се откажем от тях, особено след като се убедихме, че те не водят до нищо добро.

Теза 2: Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите

Нито Цв.Тодоров е икономист, нито моя милост; и двамата сме философи. Но се налага да нагазим малко в една несвойствена за философите материя: пазари, контрол, власт. Ако се захвана с цялостното осмисляне на тия понятия, ще се наложи да отделя много място и време. Ето защо ще се задоволя с най-същественото, с принципа.

"Контролът над пазарите" не е на някакви "зли сили", а, по правило, е на самите играчи на пазара. На пазара сме играчи всички ние, потребителите, но трябва да отчетем и това, че всеки от нас нещичко предлага на пазара и като "производител", дори и това да е само неговата физическа и умствена сила или енергия. Има икономически активни субекти, които могат да се нарекат с най-различни имена: бизнесмени, производители, капиталисти. Естествено е, че най-активните на пазара няма как да нямат най-голямата роля. И най-голямото влияние. Те затова и разполагат с най-голям ресурс за това.

Политиците пък, които в условията на демокрация са един вид изразители на "общия балансиран интерес", разполагат с ресурса на държавата, която би могла да претендира за монополно право за контрол на случващото се на пазара. Опитът на цялата човешка история показа, че бруталната намеса и претенцията за тотален контрол на пазара от страна на политиците и на държавата е най-зловредното, което може да се случи на една икономика. Тоталният крах на икономическия строй на дирижираната от държавата икономика на комунизма показа, че държавата трябва да си знае мястото: да задава общи правила, достатъчно гъвкави, че да не погасяват съзидателната енергия на най-активните икономически субекти, които, така или иначе, имат най-голям дял в създаването на общото богатство.

Доказана е и трябва да се приеме за безспорна тази зависимост: колкото повече държавата, водена от съзнанието за мисия, именно, че тя е нещо като "майка-закрилница на общия интерес", почне да се меси в икономическия живот и да стеснява пространството на свободата на активните слоеве, толкова повече бива блокирана икономическата активност, в резултат на което обществото като цяло става все по-бедно. Ако държавата си знае мястото и не претендира за повече, то свободата на икономически активните субекти непрекъснато ражда просперитет, а обществото става все по-богато, т.е. общият интерес е защитен по индиректен начин.

Илюзията пък, че държавата има "морално право" да разпределя и преразпределя общественото богатство, вземайки от едни и подарявайки го на други, нямащи никакъв принос в създаването му, е една от най-коварните леви илюзии, за които човечеството плати ужасна цена. Поне тази цена я платихме ние, обществата, изстрадали и изтощени от десетилетия върлуващия по земите ни комунизъм. Западът обаче, който благодарение на Америка бе предпазен от злото, наречено комунизъм, тепърва ще трябва да плати своя дял от тази цена, понеже и на Запад левите илюзии подхраниха тенденцията за "социално-солидарната държава", благодарение на която дойде и днешната криза. Когато някой яде и пие, трябва да има добрината да си плаща сам. Това е толкова просто. Да спра засега дотук.

Теза 3: Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.

Власт и свобода се намират в дълбоко отношение: свободата непрекъснато ражда власт, най-напред над собствения живот, а след това и над твоето собствено бъдеще. Разбира се, не всички индивиди имат дързостта да поемат бремето на човешката свобода в целия ù обем; на мнозина свободата просто не им е по силите. Ония силни индивиди, които имат ресурса да поемат в пълния обем тежестите на свободата, такива индивиди съвсем справедливо, според поетите рискове, постигат власт в огромен размер, разпростираща се не само върху собствения, но и върху живота на други индивиди, които са били въвлечени в пространството на тяхната свобода.

Свободата, разбира се, е неделима и от отговорността; "многото" свобода поражда много отговорности; властта е бреме, а не благо, ако се постараем да вникнем в точния ù смисъл. Явно на мнозина това не се удава да го схванат - или не им е изгодно да го признаят. По-скоро са си втълпили, че не им е изгодно. То наистина, ако го признаят, няма да им е изгодно - и затова им се налага да шмекеруват. Затуй ония, на които свободата в пълния ù обем не им е по силите, нека да имат добрината да не претендират и за власт; това, че са много, съвсем не им дава основание да си мислят, че са прави, че са в правото си да искат много. Заради ламтежа за власт на организираната от комунистите тълпа, състояща се предимно от лумпени, човечеството има шанса да изпита всички прелести на "социално-справедливата" тотална власт на комунизма. Сега същите тия хора, платили най-голямата цена, като биват примамвани от левите демагози, трябва да отвърнат на приказките им за "справедливост" ето така: благодарим, не щем, вече добре знаем какво ще последва от тия съблазни!

Тъй че напразно г-н Тодоров рони такива жални сълзи относно това, че "новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства". Но при това тук той или искрено се е заблудил, или пък съзнателно лъже. Де да беше така, де да беше станало това икономиката на света да се беше освободила от опеката на правителствата! Там, в страните с най-голяма икономическа свобода и с най-малка намеса на държавата в икономиката и финансите, такива като, примерно, Австралия и Швейцария, там продължава да има голям растеж и всеобщо благоденствие.

Е, с Гърция не е така. В Гърция, която винаги е била в поголовен плен на левите илюзии, октоподът-държава върлува десетилетия наред, та да се стигне до пълното изтощение на икономиката ù в днешно време. Гърците, ако искат да продължават работите както са вървели досега, нека да имат добрината да си създадат тотален комунизъм като в Северна Корея - и нека тогава да му се радват колкото си искат. Не ги привлича обаче много тая перспектива, защо ли? Е, тогава нека да имат добрината да си платят цялата цена за лево-социалистическите пиршества, продължили толкова години, в които съседите ни така хубаво щракаха с пръсти в таверните. Германците трябвало да им платят тая цена? Тая просто няма да стане. Нека не подценяваме разсъдъчната способност на един от най-интелигентните народи в света.

Вярно, и Германия е доста изстрадала и обезсилена от десетилетните леви управления, дали толкова много "придобивки" на "социално-отговорната" държава, за които все някой сега трябва да плаща. Като не плаща тоя, който е излапал благата, както си му е редът, тогава плащат всички; от това левите шмекери пак имат полза: другите плащат за тяхното лапане. Ето докато с това не бъде "покончено", както казват руснаците, работите няма да потръгнат. Както учеше толкова мъдрата леди Тачър, управлението на държавата е като управлението на един дом. Колкото се печели, толкова може и да се харчи; който иска да харчи без да печели и създава, опитвайки се да хитрува, ще трябва да бъде ударен през пръстите. Даже в САЩ, най-свободолюбивата нация в света (ако изключим англичаните), нарушението на това правило създаде огромни икономически проблеми за цялата нация. Но американците бързо ще осъзнаят проблема си. Там лявата паразитна психология просто няма почва в прочутия американски манталитет.

Тъй че тезата на г-н Тодоров не издържа: проблемът не е в това, че държавите и правителствата били изпуснали от контрол "глобализираната икономика", напротив, истината стои точно обратно. А именно, държавите и правителствата, правейки всичко, което е по силите им, за да държат още под похлупак "гърнето на глобалната икономика", доведоха работите дотам, че днес, в условията на глобалната криза, това гърне е заплашено да се спука, да гръмне. Разбира се, че изходът е един: просто трябва да се махне похлупака. Няма какво да се увърта повече.

Левите, прочее, освен че са "полезни идиоти", които искрено вярват на всякакви леви глупотевини, също така са и извратени дотам, че постоянно лъжат; без лъжата лявото е невъзможно и един-единствен ден. Истината е тази, която ще освободи човечеството от лявата лъжа. Няма друг начин. Но работите са сериозни: щом като ум като Цв.Тодоров не е устоял на лявата зараза, какво ли остава за умове, нямащи такъв потенциал? Не крия, разочарован съм от неспособността за аналитично и критично мислене в областта на социалната проблематика, която откривам в това интервю на Цв.Тодоров; явно левите догми са непоклатими като скали, заради което и пораженията им върху умовете са толкова тежки...

Теза 4: ... крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода - за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.

Тук г-н Тодоров, както се казва, изплюва камъчето. В светлината на казаното обаче, надявам се, всеки трезвомислещ вече превъзходно е разбрал, че "пълна свобода" няма, има истинска свобода - или няма свобода. "Ограничената свобода" е смесица на свобода и несвобода, т.е. е нещо по-тъпо от дървеното желязо. Законите на държавата следва да са такива, че да насърчават индивидите в проявите на активност, енергичност и съзидание, а не да ги потушават; добрият закон по презумпция гарантира свободата, а не я блокира. Никой не твърди, че държавата трябва изцяло да се откаже от разумната си функция, съдържаща се в горните думи: държавният закон е гарант, а не убиец на свободата. Левите обичат, както се видя, да плашат податливите на наивност потенциални малоумници, щото освен лъжата и разпалването на неразумен страх е пробен камък на лявата стратегия.

На левите, явно, им се чини, че ако свободата стане "пълна" (по тяхната терминология), сиреч, истинска, ще настъпи краят на света, а пък светът щял да стане джунгла. Няма такава опасност - и това човешката история превъзходно го е показала и доказала. Свободата съдържа в себе си такъв разум, който нито един закон, дори и да е закон на най-велики законодатели, не може да постигне. Това е така, защото свобода и живот са синхронизирани по начало; само свободата е в състояние да отговори на толкова величавото тайнство на пребогатия по дефиниция живот.

Недоверието към свободата поражда само чудовища: на октопода-държава, на дивия варварски комунизъм, на гибелната вакханалия на тоталното безразличие и на човешката дезактивираност. Наистина свободата винаги ражда просперитет. Примерът на съвременен Китай е доказателство за това: за да не измрат от глад, за да не им се наложи да идат да пасат трева като севернокорейците, китайците се принудиха да дадат на икономиката си една, макар и ощетена, свобода. И последва икономически бум. Тоя бум, разбира се, ще бъде погасен в момента, в който икономическия растеж навакса десетилетното изоставане на тази икономика; тогава деспотичната държава ще се види принудена да даде още и още свобода, докато отрече самата себе си.

Теза 5: Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите.

Пак г-н Тодоров издига плашило: не става дума за премахване на "всякакъв контрол" върху корпорациите. Законът важи за всички субекти, лица. Законът не важи за господарите и властелините на олигархичните деспотични посткомунистически системи от типа на руската (и българската, и средноазиатските, които са скачени с нея), но не за западните демократични общества, прочути с преклонението си пред закона и безусловния авторитет на правосъдието. Проблемът не е, че корпорациите били оставени абсолютно безконтролни в западната система, а че някои корпорации, водещи неразумна пазарна стратегия, се уповават на силата на държавата за да бъдат спасявани от фалит - с оглед пак на някакви "социални ангажименти" на всемогъщата държава.

Лекарството тук е просто: всички играчи на пазара поемат пълната отговорност за поведението си - както повелява вярно разбраната свобода; който се провали, нека да има добрината да плати сам цялата сметка. Държавата няма да може да спасява провалени играчи като взема от успешните - за да дава на некадърните, на хитреците. Давайки свобода на корпорациите, ние не им даваме власт върху нас самите - това пък откъде го измисли?! - а им даваме заедно с това пълната отговорност върху своето поведение; даваме им цялата власт да се разпореждат със собствената си съдба и бъдеще. Съобразно с това който се провали вече няма да бъде спасяван по никакъв начин. Държавата не може да бъде възкресител и оживотворител на икономически трупове. Това важи еднакво и за индивидите, и за корпорациите. За всички. И за левите шмекери важи с особена сила. Нека да имат добрината да не ламтят така лакомо за чуждото.

Теза 6: Сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

О, няма такова нещо: държавата, опазил ни Бог, не само че не изчезва, напротив, всички, особено пък, разбира се, цялата лява напаст, така мило я гледат в очите и като кученце въртят опашчица, за да получат кокалче! Левите, които се уповават изцяло на преразпределящата благинките държава, та белким и тях не подмине благоденствието, което други са заслужили с труда си, са твърде обезпокоени, че кокалчето може да им се изплъзне от добре отворените за лапане усти. Държавата не изчезва, ама вече няма да обслужва паразитите, които, видите ли, понеже били мнозинство, винаги били имали право. Няма да ги осенява повече тая милост. Всеки сам трябва да се погрижи за себе си. Държавата престава да бъде "майка-закрилница" на левите лапачи. Разбира се, че който работи, ще има най-много и то от всичко: и блага, и свобода, и власт, но също така и отговорности, и рискове, и изпитания, и денонощни проверки на неговата преданост пред делото на свободата.

Не може само да се лапа без да се работи; няма власт без свобода, но ако всеки почне да се грижи за себе си, ще добие власт не над другите, а над себе си, над своя живот, над своята съдба и бъдеще. Е, някои, понеже са поели огромни отговорности, ще имат и огромна власт, която, повтарям за бавно схващащите левичари, не е извор на благинки за лапане, а е огромна, непосилна за други отговорност. Властта е бреме за автентично живеещите силни индивиди; нея само слабаците и малодушните я смятат за нескончаем извор на блага за лапане. Е, с това трябва да бъде, както казват руснаците, "покончено" (свършено), и то веднъж-завинаги. И едва тогава всяко нещо ще си отиде на мястото, а пък светът ще преживее нови и нови триумфи, вървейки по така вдъхновяващите пътища на свободата.

Е, левите мрънкала няма никога да замълчат. Те, прочее, никога не са и доволни, щото няма лапане, което да може да засити широко зиналата ненаситна уста на "левомислещите" революционери. Разбира се, в днешно време трябва да се преосмислят в някаква степен и свободата, и демокрацията, и пазара, и законността, но не в посоката, в която се иска на левите шмекери. Просто трябва тия понятия и съответстващите им реалии да бъдат приведени в съоветствие с повелите на историческата традиция, която именно породи тази наша така вдъхновяваща цивилизация на свободата, на предимствата на която се радва западният, пък и източният (Япония, Сингапур, Южна Корея и пр.) човек. Всичко онова, което безумният и така тъжен ХХ век успя да опорочи и изопачи, и то в съвсем невярна посока - и това, трябва да отбележим, се случи не само в Източна, но и в Западна Европа, а пък дори и в Америка! - трябва отново да бъде изтълкувано по автентичния, по разумния начин. Левите деформации на свободния пазарен строй, разбра се, са най-сериозната спирачка по пътя на благоденствието и просперитета. Винаги е имало и ще продължава да има само два пътя: десен и погрешен. Великата М.Тачър ни завеща и тази неоспорима истина.

Източна Европа има възможността да усети, не в пълна степен още, но въпреки това, докъде води отказа от представата на "грижовната майка-държава", на която индивидите са предоставили суверенитета и свободата си; води до просперитет; обратното, разбира се, води до бедност и мизерия. Западът също трябва да осъзнае тия зависимости ако иска да продължи да върви по пътя на свободата и просперитета. Не вярвам западното безумие да е така голямо, че да повторят плачевния опит на народите, преживели тоталната агресия на държавата над индивидите и тяхната свобода.

Тъй че, г-н Тодоров, изпейте за утешение Интернационала и си поплачете над несполучилия и в корена си несполучлив ляв модел за устройство на света; прочее, бих посъветвал западните леви интелектуалци, които хулят така усърдно капитализма, ала все пак не се лишават от благинките му, да се преселят в Северна Корея или в Куба, та да се насладят на грижите на тоталната държава; едва тогава най-после ще им дойде разума в главите.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Покана за дискусия около твърде спорни тези на Цв.Тодоров

Попадам тази сутрин на интересен, провокиращ, твърде дискусионен текст: Цветан Тодоров за корпорациите, свободния пазар и свободата: Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях, препубликуван във в-к ДНЕВНИК, а иначе даден пред испанския в-к "Ла Вангуардия". Няма да скрия, че след като изчетох най-внимателно текста и вникнах в мислите на нашия знаменит сънародник, живеещ във Франция и станал част от френската култура и мисловност, у мен се роди желанието да отговоря, да опонирам, да встъпя в задочна полемика с Цв.Тодоров. Още днес ще напиша своя отговор, а сега приканвам желаещите да дискутират да прочетат неговия текст, който наистина заслужава да се прочете тъй като съдържа доста спорни и противоречиви тези, т.е. предразполага към дискусия:

"Възхвала на умереността" - така е кръстил словото си пред Центъра за съвременна култура в Барселона роденият в България, но живеещ от десетилетия във Франция популярен философ и писател Цветан Тодоров. Той отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това, разказва Тодоров пред испанския в. "Ла Вангуардия", ЕС се нуждае от нова мисия - да създава просперитет и солидарност.

С централа в Барселона това е водещият всекидневник в испанската автономна област Каталуня и четвъртият най-добре продаван в Испания. Разпространява се главно в Каталуня и е единственият каталунски вестник, който преживя всички промени в управлението на Испания.

Разговорът започва с мнението на Цветан Тодоров, че "днес демокрациите вече нямат външни врагове - няма ги и фашизмът, и тоталитаризмът с техните големи армии. Сега нашите демокрации крият врага в себе си".

Кой е врагът?

Най-големите им врагове са между незаконните деца, победители в една голяма революция, която е в ход: става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет.

Обяснете ни.

Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите.

Как?

Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.

Затова й казваме глобализирана.

Но в новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство.

И ако икономката не една държава се развива зле, управниците губят изборите?

И ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

Защо електоратът не реагира?

Защото тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода - за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.

Най-вече когато те печелят от това.

Въпросът е, че крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив - иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо.

Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца.

Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи - Едмънд Бърк.

В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: "Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата."

Така Бърк определи и нашия проблем като европейци днес.

Абсолютната свобода на капиталите поставя началото на подчиняването на гражданите?

Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода.

Дайте пример.

Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

Защо липсва социална реакция?

През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот - отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.

И това вече е само история, за щастие.

Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

По какъв начин?

Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, "общото благо", започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.

Но няма никаква реакция.

Защото, преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение "Чаено парти", което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.

Други, по-близки до нас примери?

Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен.

Какво трябва да се направи?

ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха...

Чудесни цели, които бяха постигнати.

Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях...

И ако не е възможно?

Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

Вероятно социалната държава има нужда от реформи, за да може да продължи да функционира?

ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим... Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

петък, 20 януари 2012 г.

Вълнуващ разговор с млад човек за философията, философстването, философите и за сп. ИДЕИ

Тази вечер се случи едно вълнуващо събитие в иначе общо взето рутинния ми живот, за което искам да разкажа по своеобразен начин; става дума за Скайп-среща с една студентка по философия, чиито преподавател по философия е... и мой преподавател по философия! Нищо че са минали цели 3 десетилетия откакто моя милост беше студент; а общият ни преподавател по философия е Здравко Попов от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", с който пък не съм се срещал, кажи-речи, поне 20 години! Той, прочее, беше доскоро български посланик в Чехия, не знам дали не е още, ама сигурно не е, щом пак преподава в СУ.

Но ето че тази вечер, благодарение на тази негова студентка, която ме потърси в Скайпа, получих информация за него и за някои други неща, преди всичко около списание ИДЕИ, които силно ме развълнуваха. И понеже аз в блога си споделям всичко, което ме е впечатлило и развълнувало, ето, решавам да публикувам и този мой разговор в Скайпа, като, понеже не съм искал съгласието на толкова любезната си събеседничка, засега ще запазя в тайна името и; но понеже в разговора, струва ми се, засегнахме теми, които, убеден съм, могат да заинтересуват и други хора, та затова дръзвам да го публикувам на свой риск и отговорност; прочее, радостно е, че има млади хора като това момиче; ето за какво си разговаряхме, ето какво си казахме:

S.M. каза: Здравейте! Ще приемете ли в списъка с абонатите си една бъдеща философка? :) Казвам се S.M. и съм студентка по философия, втори курс. Здравко Попов ми преподава, с него сме добри приятели. :) Но аз исках да Ви намеря лично, за да Ви попитам някои неща, които живо ме интересуват. Пишете, когато сте на линия и ще се радвам да се свържем!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Много се радвам, че сте ми писала! Моля да предадете много поздрави на Здравко Попов, мой любим преподавател преди години. Ще се радвам да обменяме мисли по интересуващи ни въпроси. Как е Здравко?

S.M. каза: Здравейте, изключително ми е приятно! Ами всъщност той ми даде един материал от Интернет, който беше принтирал... Материалът е Ваш, писали сте по повод гостуването на Здравко в Пловдив за новооткрития клуб по философия в ПУ. :-) Страхотно много ми хареса текста... И въобще идеята за курса, как сте се борили буквално в тези времена да внедрите някак истински философското насред догматичните доктрини на социализма. И наистина Здравко е такъв радетел на истината, словото му е главозамайващо.

Та... в момента аз съм решила да правя философски клуб... Споделих идеята си със Здравко... И той ме подкрепи напълно; каза, че ще помага и присъства... И ми даде тези Ваши страници, които с удоволствие прочетох.

Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че Здравко е попаднал на този мой текст; аз искам да му подаря цялата книга, откъс от която е този текст; ще я подаря и на Вас; бихте ли ми дали координати да пратя двете книги? Наистина Здравко е невероятен, омагьосва със словото си.

Чудесна идея е да правите философски клуб! Хубаво е самите студенти да си направят такъв клуб.

S.M. каза: Да, аз разбрах, че вие сте бил асистент тогава, но сега действително искаме да е наше, тоест чисто студентско, за да има инициатива и в самите нас; да вдъхнем кураж на философията и специалността за живот. Факт е, че учим история на философията, а не философия. Факт е също, че философията е врата, пред която ние в лекциите само се любуваме... На която безкрайно се възхищаваме... Но кога ли ще се осмелим да отворим?

Инициативата е моя, вече говорих с достатъчно хора... И, прочитайки Вашият текст, още повече се насърчих. :) За което Ви благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Вярно говорите; трябва да се прави философия, а не да се говори "за философията"; трябва да се философства, това е истинското; споделям изцяло; е, чудесно е, че моят отдавнашен опит Ви е повлиял в такава положителна насока. За което много се радвам!

S.M. каза: Със Здравко пишем една може би бъдеща публикация... По въпроси за битието... Но сега малко сме я поизоставили... Страхотно е списанието ИДЕИ, Здравко е абониран, аз си го купувам когато мога. :-) А вие сте преподавател в ПУ, така ли?

Ангел Грънчаров каза: Аз получих сведения по друга линия, че Здравко е казал добри думи за списанието; това много ме радва; моля да му предадете, че с удоволствие ще публикувам негови текстове, също и текстове на негови студенти и приятели; голям проблем за списанието е липсата на хубави текстове, писани от съвременни философи и от млади хора особено, опитващи се да философстват; иска ми се млади хора да участват в това списание, тъй че Ви каня - и Вас, и Ваши приятели, състуденти, чудесно е, че ми се обадихте. Дадохте ми надежда, щото, признавам си, на път бях да се отчая съвсем. Жалко е, но имаме големи проблеми със списанието, с разпространението му; в общи линии почти целият тираж си стои по складове и не стига до книжарници и до евентуални читатели. :-(

S.M. каза:Радвам се, че си дадохме взаимно надежда тогава! Разбира се, аз съм творческа личност и дори сега мисля по една теория... Обичам да пиша и познавам млади хора със също толкова критични умове, въпросът е в това, че някак не се осмеляваме да се изявяваме... Дистанцията преподаватели-студенти все още е голяма, което е добре в административните отношения, но иначе, в същностно отношение, е зле: губят се контактите със свежи идеи, а от наша страна пък - с огромния интелектуален и житейски опит. Да, наистина тиражът ми се струва неголям... Но по-добре така отколкото да издавате глупости за 1 млн. човека, дайте нещо качествено за петима. По-добре е, вярвайте ми. :-)

Ангел Грънчаров каза: Списанието излиза в 500 книжки, но се стигат до читатели не повече от 10%; останалите си стоят непродадени; ако Вашият клуб възприеме списанието като свое, много ще се радвам; едно такова сътрудничество ще е взаимно-изгодно.

S.M. каза: Ние, клубът, смятаме да си направим блог. Когато се оформим окончателно и решим към какво ще се насочим, ще ви пратя и информация... Да, с радост ще Ви сътрудничим, аз знам поне 2-3 колеги, които си го купуват почти редовно. Проблемът на този тип списания е, че тематиката им е твърде специфична и все пак е предназначена за по-малък кръг от хора.

Ангел Грънчаров каза: Тази година се навършват 20 години откакто не преподавам на студенти; уволниха ме от ПУ в 1992 г.; оттогава се занимавам главно с писане, написах и издадох доста книги, създадох един Център за развитие на личността, преподавам също в една гимназия, щото философията, общо взето, беше изгонена от Университета; сега учат философия само предимно студентите по философия и някои други специалности, а навремето всички студенти учеха философия.

S.M. каза: Не зная дали публикувате стихотворения? Аз писах едни напоследък за философията. :-) Здравко ги чете, харесаха му много... О....Жалко! :-(

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че ще публикувам философски стихове; няма по-хубаво от това!

S.M. каза: Не че философията й е мястото в университета... Защото тук пък твърде много се школува... Но чак пък да я изгонят... Не го заслужава... :-) Знам за някои от Вашите книги по заглавия, ще прочета когато мога... Сега ми е малко сесийно... :-) И нямам много време...

Ангел Грънчаров каза: Аз обаче си водя часове в гимназия, по сократическия метод, един вид нещо като философски клуб са часовете ми; такива работи; както и да е.

S.M. каза: А стихове и текстове мога да подбера и да пратя. :-) Това е чудесно. Проблемът с философията идва още и от гимназиите!

Ангел Грънчаров каза: Непременно ми пратете; имейла ми го има в блога; блога пък ще намерите по името ми... Така е; аз имам големи проблеми с инспекторите по философия, които принуждават учителите да преподават философията по отвратителен начин.

S.M. каза: :-) Да, аз така ви намерих и скайпа, мислех да Ви пиша мейл, но реших, че тук контактът е по-естествен и непосредствен.

Ангел Грънчаров каза: Аз имам една идея за философски диалози в Скайпа; ще ми е приятно с Вас да обсъдим, когато имате време, някакви теми; иска ми се такива диалози да излизат в списанието; ако пък Здравко се включи, ще бъде чудесно!

S.M. каза: Ами на мен ми преподаваше (аз съм от К.) една жена, която ме пита (мен!) учението за евдемонията при кой било, че забравила! ... Чудесно! Аз съм фен на диалозите още от Платон! :-) Добре, ще говоря с него!

Ангел Грънчаров каза: Аз имам няколко ученика, които подготвям за прием в университета; искат да учат в СУ философия; много са добри; фенове на списанието; по-нататък мога да Ви свържа при желание; за тях ще е много вълнуващо да си общувате

S.M. каза: Разбира се, с удоволствие ще ги включим и в клуба! :-)

Ангел Грънчаров каза: Да не ви отнемам повече от времето; в сесия сте; подготвяйте се; успех Ви желая; много ми беше приятно, че се запознахме! Пак ще си говорим нататък. Винаги когато има нещо, с удоволствие ще беседваме.

S.M. каза: Благодаря Ви и аз! Наистина имам един досаден изпит по логика, за онтологията не се притеснявам. :-) До скоро и наистина безкрайно благодаря! Ще ви пратя материали когато мога. Хубава вечер!

Ангел Грънчаров каза: До скоро! Не забравяйте да поздравите Здравко от мен! Хубава вечер и приятен уикенд!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 18 януари 2012 г.

Към 2020 г. Министерството на образованието възнамерява да въведе това, което моя милост прави вече от години

На едно място попадам тази сутрин на информация, която особено ме заинтригува; проблемът е, че от три години в преподавателската си работа по философия и психология съм се увлякъл по една своя идея и инициатива: записвам на видео своите уроци и ги слагам след това в интернет. То не бяха жалби по мой адрес, то не бяха заплахи от страна на "възмутени ученици" и на не по-малко "възмутени родители-граждани", то не бяха предупреждения от директори и от инспектори да престана, щото съм бил нарушавал не знам си какви човешки права. А ето тази сутрин на какво попадам:

Към 2020 г. всички уроци в училище да се излъчват в Интернет на живо в реално време е желанието на просветния министър Сергей Игнатов. Онлайн уроците не са само улеснение за учениците, но и способ на родителите да научават своевременно докъде са стигнали с материала децата им.

Много интересно ми е сега какво ще кажат моите критици - най-интересна ми е реакцията на администраторите най-вече, щото те видяха нещо едва ли не скандално в моята иновация; а пък, от друга страна, за тях волята на началството е свещена, и ето, сега самият министър казва, че трябвало било, след не знам колко си години да се въведе навсякъде това, което моя милост, самоволно, прави вече от три, ако не са вече и повече години. А пък преди доста повече години аз почнах да записвам и свои лекции по философия, после правих курсове-онлайн, коментари и т.н.

Ето че не съм правил някакви престъпления, но знае ли се, може и самият министър да има престъпни наклонности като мен, ако е така какво тогава ще правим, а, таваришчи? Ние със Сергей Игнатов, Министъра де, сме учили в един и същ университет, живели сме в едно и също общежитие в "светлата ера на комунизма", и то все по едно и също време, знам ли, може точно това да е повлияло по някакъв начин, та и той, като мен, да има някакви скрити престъпни наклонности, които ето сега почнаха да излизат наяве?!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 15 януари 2012 г.

Вярно е казано: "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество..."

Тия дни поработих по изготвянето на кратки резюмета, представящи всички мои книги. Идеята ми е да преведа тия резюмета на няколко чужди езика - на английски, френски, немски, руски - и да почна да ги изпращам на разни световни издателства, та белким в някое харесат някоя моя книга.

Признавам, че не аз измислих тая идея, а ми я подхвърли един мой читател, живеещ в Америка; той прие книгите ми много възторжено и настоя да сторя това, понеже съм бил длъжен: заслужавало си до моите мисли да се докосне и западният читател. Прочее, от две години отлагам реализацията на тая идея за краткото представяне на книгите ми, но ето, че тия дни сколасах да свърша тази работа; ето какво се получи:

►УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА ►ЕРОТИКА И СВОБОДА ►ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ►ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА ►ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА ►ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА ►ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА ►ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ ►СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ ►ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО ►БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА ►ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Сложих на едно място тия текстове, та да са удобни за ползване от преводачите. Намерил съм преводачи на основните езици, ако изключим френския; ако някой желае да свърши тази работа, ще съм му много благодарен; хонорар не мога да му дам, но пък мога да му подаря по екземпляр-два (пък и повече) от всичките ми книги плюс колекции от всички броеве на списание ИДЕИ. Моля евентуалните кандидати за превода на тия резюмета на френски да ми дадат знак ако искат да помогнат.

Ще публикувам и преводите на чужди езици скоро в блога си. А за по-бърз достъп до резюметата на моите книги на български език, както се вижда, съм сложил линковете на най-видно място, под главата на блога. Правя това, щото съм съвсем отчаян: тия дни разбрах, че една от големите вериги книжарници, която разпространяваше книгите ми, по неизвестни за мен причини не само е спряла разпространението, но и дори е премахнала моите книги от интернет-книжарницата си! Тоя удар ми дойде в навечерието на нова година! По този начин книгите ми изцяло са лишени от почти всякакъв достъп до евентуални читатели. Затуй ако някой иска да помогне, би могъл да разпространи горните линкове из интернет, а пък нищо не пречи и сам да си поръча някоя моя книга.

А иначе съм решил: ще устроя аутодафе с книгите си в центъра на София съмсем скоро, щото, както се оказа, на свидната ми родина България явно моите книги не са нужни! Казано е: "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество..."; оказа се, че е точно така, изпитах го на собствен гръб. Библейските поговорки и мъдрости у Нашенско се спазват най-пунктуално...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Абонамент за списание ИДЕИ