Истината ни прави свободни

сряда, 31 декември 2014 г.

Въпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси



След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избраната тема, а именно Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен подход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тълкуване, не оставящо място както за съмнения, така и за дискутиране; напротив, верният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат дискусии, разгорещени спорове. Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярваме моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да ме манипулира. Аз решавам за всичко сам, изцяло отговорно - и тук никой не може да ми помогне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъждане, на съпоставяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицирането на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хармонична с Истината, със същината на проблемите. Този е верният, този е благодатният път.

Ето, покрай вече написаното се появиха и първите опити за дискусия. Аз засега възнамерявам и тях да включа в поредицата, която ще служи за база, по която ще се прави след това самото учебно помагало по религия. Ще ми се да има все пак някаква последователност в поставянето на темите и проблемите, но ето, правя изключение, сега един коментар ми дава възможност да осветля въпрос, който с неизбежност се поставя; аз, разбира се, ще се опитам да го поставя този въпрос в адекватната му и чиста форма, примерно така:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? или пък ето как:

Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

Изглежда някои хора имат съмнения дали това е възможно и понеже "модерността" за тях е нещо като идея-фикс (сакън, да не допуснеш изоставане в някое отношение, модата във всяка една област трябвало да диктува поведението ни!), такива хора, предполагам, се пазят по-далеч от вярата, само и само за да изглеждат модерни, което за такива хора вероятно е нещо като абсолютна повеля на живота. Страхуват се да не изглеждат немодерни, това именно изглежда ги плаши - понеже по някакви причини са си втълпили, че че вярата в Бога е "нещо старо", "древно", "архаично", "остаряло", а пък да изглеждаш, казахме, немодерен, за такива хора е изглежда нещо като кошмар. Ето един коментар, който илюстрира по превъзходен начин току-що казаното:

Съществуването на Христос е повече от съмнително, но дори да е имало историческа фигура, послужила за прототип, тя несъмнено не е била „Син Божий“, а най-обикновен човек. Моля Ви се, подобни наивитети са неуместни в 21-и век сред просветени хора.

Иначе не само швейцарската, но въобще европейската култура въобще не може да бъде разбрана без християнството. Само че то е изиграло историческата си роля и няма как да се възроди. Скандинавските държави, които са сред най-благоденстващите на света, са и сред най-атеистичните. Но скандинавската история не може да бъде разбрана без да се отчита ролята на християнството и по-специално на Реформацията.

Впрочем аз не съм против религията, понеже тя е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир. На мен не ми трябва религия, за да постъпвам морално и да живея добродетелно, аз го постигам и без религия. Впрочем правилната позиция не е атеизъм, а агностицизъм.

Това кратичко изказване по чудесен начин илюстрира обремеността на този човек от каквито си искате непромислени представи; тук имаме един коктейл от прогресизъм, отломка от по марксистко-ленински начин разбираната едновремешна учебникарска "диалектика", наред с догмите на прехваления "научен атеизъм", който непременно следва да е "войнстващ", не някакъв друг, "примиренчески" и пр., този човек също така страда от напреднала форма на позитивизъм, според догматиката на който само онова, което може да бъде удостоверено от вездесъщата нàука (задължително е ударението да се постави в случая на първото à!), е приемливо и "съвременно", всичко друго, видите ли, било проява на някакъв "наивитет" и т.н. Като капак този очевидно немислещ човек си позволява да ни убеждава, че "правилната позиция" е всички да станем "единомишленици", всички да почнем да "мислим" като него, опитва се, виждате, да ни подкупи да станем агностици (тази учена дума е употребена, респективно, за да шашне малоумния ни съвременник, който, разбира се, изобщо не знае що е това "агностицизъм", но думата звучи крайно заплашително, да ти настръхнат космите на главата от ужас - ако допуснеш да не си "агностик"!). Та ето как в три-четири изречения този човек показа по най-убедителен начин робската си обремененост от представи, които изобщо не са кой знае колко хитроумни, камо ли пък "дълбоки" или "съвременни", каквато, очевидно, е претенцията му. Той, разбира се, се представя за изразител на "единствено-правилното научно гледище", това е фундаменталната догма, от който този човек очебийно страда.

Ще се опитам съвсем вкратце да оборя забележката му - щото основателният анализ би ме отвел надалеко. Аз многократно съм отговарял на такива хора, водил съм дълги полемики с тях, някои от тях са публикувани в този блог, а други дори и на страниците на издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Не зная дали няма да е добре да извадя някои от тия интересни дискусии и да ги присъединя към това пишещо се сега пред очите ви помагало; слагам тази забележка, та да се подсетя при редактирането му, при подготовката му за печат. А ето сега какво ще кажа в отговор на този многоучен, ала въпреки това явно не обичащ да мисли старателно човек.

Особено тия, дето се представят за горещи поддръжници на нàуката, би следвало да се стараят да мислят що-годе прилично; ала много често това съвсем не им се удава, въпреки напъните. Първо, ако бяха поне малко мислили, щяха с удивление да бяха разбрали, че сферата на прехвалената нàука е съвършено друга, тя няма потенциала да се опитва да решава проблемите на вярата, духа, морала и пр., тези проблеми са извън нейната сфера, а прилагането на научния и позитивен подход на науката тук ражда само най-уродливи чудовища. Поне да се бяха поинтересували, щом имат претенцията, че са "многоучени", "просветени", "образовани" или не знам си още какви, та значи да се бяха опитали да разберат поне това, което великият Кант е разяснил така убедително в своето учение за антиномиите на чистия разум, ала не би, явно не им е стигнал умствения потенциал да разберат какво е казал Кант по тия всичките въпроси. А той там казва нещо съвършено просто: чистият теоретичен (познавателен) разум трябва смирено да признае безсилието си когато се захване да мисли по въпроси от рода на Има ли Бог?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?; да, по тези въпроси теоретичният (научният) разум се забърква в антиномии, той може, подобно на адвокатите, да "докаже" и тезата, и антитезата, ала по никакъв начин не може да реши коя от двете е истината, е вярното решение - и затова, ако иска да постъпи разумно, изобщо не бива да се захваща със съдене по тия "проклети въпроси" (аз ги наричам в случая така, не Кант). Да, ама не, "просветеният" немислещ нашенец пердаши, дето се казва, през просото, и ето, почва да съди и разпорежда съвсем наукообразно това, което имахме шанса благодарение на него да ни бъде поднесено така безапелационно, а именно:

"... религията е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир."

Самият факт, че тоя многоучен и безкрайно претенциозен другар употребява тъй баналния марксистки термин "масите" (за марксизма човеците не са човеци, а... "маси", "народни маси", "пролетарски маси" и какви ли не още, само не човеци и, опазил ни Бог, свободни личности!), говори много относно това от какви догми страда, от какви представи е обременен. Също този човек, виждате, набързо определя Христос като "обикновен човек", макар че по начало такова чудо като "обикновен човек" просто не съществува, всички ний, доколкото изобщо сме човеци, сме все необикновени, уникални даже, индивидуални и какви ли не още. У всеки човек, предполага се, има нещо Божествено, инак казано, духовно, да, ама не, по виждането на това многоучено, но не знаещо какво казва плямпало, по-специално таман у Христос, видите ли, нямало било нищо Божествено, камо ли пък самият Христос да е Бог, да е самият Бог! И се пита, откъде-накъде, на какво основание този човек мисли така, и то с тази безапелационност? Ами причината е една: не си дава труда изобщо да се замисли. Щото ако поне малко се беше замислил, щеше да открие, че нещата не стоят така елементарно, както на него му изглеждат. По този въпрос той съди съобразно своята субективна увереност, сиреч, той просто... не вярва, че Христос е Бог. Но нали все пак претендира, че мнението му по въпроса било... "научно", е, оказа се, че "мисли" така по причина на своята... вяра, по-скоро на основание на своето неверие. И така, неговото "Не вярвам, че Христос е Бог!", застава срещу вярата на милиони хора, които пък вярват, че Христос е Бог - какво да правим в такъв случай? Вяра срещу неверие, вяра срещу нихилизъм - ето докъде ни доведе най-простото разсъждение. "Вярвам не в Бога, а вярвам в... нищото, мой "бог", комуто се кланям, е тъкмо... Нищото!", ето я "вярата" на "богоборците", ето я същината тяхната претенциозна, но тъй куха "вяра", на тяхното неверие!


Аз преди доста години, когато още бях млад, писах едно есе за вярата, което стана част от моята дисертация, която пък е на тема Учението за човека и формите на духа (под това заглавие може да се намери, освен в хартиен вариант това мое изследване е публикувано и онлайн). Сега се сещам също така, че имам една поредица от видеобеседи, която е публикувана под заглавието Човешката потребност от вяра (видеобеседи), и нея препоръчвам на тия, които искат да навлязат в проблемите в тяхната дълбина. Относно пък тъй претенциозното твърдение на въпросния многоучен почитател на нàуката, че, видите ли, само "слаби" хора били вярвали в Бога, ми се ще да го запитам, с оглед поне малко да се замисли - а позволете да попитам, слаби в какво отношение са тия, дето вярват в Бога? Човек може да е слаб в едно отношение, а да е силен в друго, примерно, има хора, очевидно умствено слаби, които се представят за многоучени, има слаби във физическо отношение, слаби са им, примерно, мускулите, докато други хора в същото отношение са по-силни или по-едри, да речем, та ми е интересно в какво отношение този наш многоучен всезнайко си мисли, че вярващите били слаби? Пък то зависи и от гледната точка: онова, което от една гледна точка изглежда слабост, от друга гледна точна може да се възприеме като израз на сила. Това са елементарни неща, които що-годе мислещият човек ги усеща и затова няма да почне да се изказва така общо, щото общата форма в случая нищо не значи. Може пък вярващите хора да са силни, примерно, в духовно отношение, а пък нашия умник, понеже вярва в Нищото, да се е изхитрил да смята, че духовни неща, примерно, няма, ерго, "единствено съществуват" само материалните неща, съобразно което "слабостта" на духовно силните хора, в неговата интерпретация, означава, че вярващите хора са... телесно слаби, което, както и да го погледне човек, е една глупост, е една идиотщина! И тъй нататък, виждате, че нищожно замисляне се иска и построенията на този нашенски "мислител" се разхвърчават като носените от вятъра есенни листа.

Същото може да се каже и за напълно голословното му твърдение, че религията била "... ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир". Защото след като казахме, че този човек фактически вярва в Нищото, то за него е неговият "бог", то от тази гледна точка се оказват крайно съмнителни всички негови други изказвания, които независимо от претенциозността си не са друго освен едно най-банално празнословие. Той явно не е напреднал в развитието си от догмата на т.н. "нàучен атеизъм" (ударението пак трябва да е на първото à, за да се подчертае, че тази квазинàука няма нищо общо с автентичната наука, която се занимава със съвършено друг род проблеми и не се меси в области, по които нищо смислено не може да каже, по причина на това, че не са й по силите), та този нашенски умник явно не е напреднал или кривнал встрани от догмата на "нàучния атеизъм", според която вярата в Бога и религията били служели за нещо като "социална юзда" за бедните (не се посочва в какво отношение са бедни тия прословути бедни, в умствено отношение ли са най-вече бедни или в материално), докато "по-специалните", именно "нашите" хора нямали, видите ли, никакво особена полза от религията, поради което требвало да си стоят нихилисти, агностици и скептици; интересно е обаче защо тъй рекламираният от нашия умник "скептицизъм" не се проявява и по отношение на неговите собствени глупости, но това е, явно, крайно неудобен за него въпрос; все пак ако човек е на една йота скептик или агностик, той нямаше да си позволи да ръси постоянно абсолютно недоказани и кухи твърдения, в които, както сами се убедихте, няма никакъв смисъл.

Понеже, както виждате, разборът на това умотворение на нашия атеист-"скептик"-нихилист-"агностик"-"диалектик" и т.н. ни зае доста място, то ще се принуда да спра дотук, с оглед да не смесвам по-нататъшните въпроси с тези, с които тук по принуда се наложи да се занимаваме. Само ще се наложи в тезисен план да отговоря на поставените по-горе, в самото начало въпроси, а именно ето тези:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

То това са чудесни въпроси за дискусия, по които наистина е по-добре да не предрешавам нещата, казвайки своя отговор. Само ще вметна следното, което същевременно ще хвърли известна светлина и върху прогресистката претенция на нашия тъй самоотвержено опитващ се да мисли коментатор.

Много е глупаво да се мисли, че проблеми, които са терзаели древните хора, нас, съвременните хора вече не ни вълнуват, щото ний, видите ли, сме били напреднали дотам, че един вид сме извършили... чудото на преброената безкрайност. Човекът е човек независимо в кои или какви времена живее и има човешки въпроси, които принадлежат от разреда на вечните, по които си заслужава винаги да се мисли, винаги да се търси истината. Е, въпросите около нашите човешки реакции по отношение на Бога, въпросите за живота, духа, вярата и т.н. са именно вечни въпроси, които никакъв прогрес не може да обезсмисли, щото тия въпроси, при това, са и нерешими, сиреч, бидейки такива, се налага отново и отново да бъдат поставяни и премисляни. И това важи не само за човечеството, но и за всеки отделен човек. От само себе си се разбира, че няма как всички хора да започнат да мислят еднакво по тия вечни човешки и духовни въпроси, и това не е трагедия, както си мислят немислещите хора, а е нещо прекрасно, понеже ни дава възможност да разговаряме по тях, да спорим, заедно да търсим истината. Толкова са прости тия неща, да, не всички въпроси са от рода на въпросите, които са от компетентността на науката, има въпроси, които са съвършено различни - и тъкмо там да се търсят еднозначни и точни отговори е глупаво занимание. Има, разбира се, хора, чието мислене наподобява гледането, характерно за конете, които са снабдени с капаци, е, на тия хора трябва да им се обясни, че ако благоволят да си свалят "научните капаци", които сами са са си наложили, то нещата ще почнат да им изглеждат съвсем иначе. Заниманията с философия и с религия, а също така и с изкуство са превъзходно средство да не допускаме да ни сполети това голямо нещастие, именно, да станем "коне с капаци", нищо че уж имаме претенцията и усещането, че сме хора, санким, човеци...

Тъй че и т.н. "позитивна" или "научна", сиреч, "единствено-правилна" философия, за която бленуват въпросните "коне с капаци", е една фикция, е една химера, е една глупава илюзия, е една безполезна страст. Тия мои забележки по адрес на претендиращата за монополизъм наука съвсем не означават, че аз по начало съм бил, видите ли, отричал науката или научния подход, не, няма такова нещо. Науката обаче си има друга сфера, там тя може да постига удивителни неща, разбира се, научният подход, пренесен в неподобаваща за научни занимания духовна сфера, казахме, ражда само най-уродливи форми на съзнание - понеже убива тъкмо онова, което прави тия сфери тъй примамливи за човека, който не се е отказал от своя дух. Ето по тази причина аз силно възразявам срещу пренасянето на научния подход и в анализа на човешката вяра и религия, както правят някои увличащи се по наукообразността богослови или дейци на "религиознанието" - унищожим ли в тази тъй възвишена духовна сфера на религията самата духовност, елиминираме ли тази последната, в резултат ще получим само трохи. И ще насърчим нихилизма, неверието, бездуховността, безкултурието. Тогава именно ще ни се явяват такива "просветени" дървени "философи" като горния коментиращ, които ще ни поднасят в притоплен вид прокисналите чорбалаци на научния атеизъм и на материализма, а пък гладните за духовност хора, разбира се, от това ще бъдат завинаги отвратени и от вярата в Бога, и от религията, и от духовността, и от всичко. А ето това не бива да бъде допускано, срещу това трябва да се борим.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Този ден е предпоследният ден на 2014 година, е, нека той да бъде хубав за вас. До скоро, до нови срещи! Живот и здраве да е утре пак ще разговаряме, а пък нищо не ни пречи днес да дискутираме, заповядайте, смело участвайте в дискусиите, ето, явиха се интересни хора, тази сутрин виждам, че под предишни публикации вече се е зародила интересна дискусия, явно има смисъл да се мисли и разговаря за тия неща...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 29 декември 2014 г.

А.Хопкинс: "Винаги си длъжен да разбереш на какво си способен - дори само заради презрението на останалите към теб..."

Сър Антъни Хопкинс - благородното чудовище









Нещо интересно и поучително... за една личност от голям мащаб...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 19 декември 2014 г.

Насилието е свещената крава в българското училище



(Снимка: © Getty Images)

Защо в училище има насилие, Автор: Гаяне Минасян

Гаяне Минасян, председател на УС на НМР и преводач от английски на множество книги за образование и възпитание, издадени от "Изток-Запад," сред които "Демократичното образование" на Яков Хехт, "Как децата учат" на Джон Холт, "Затъпяване - скритата цел на държавното образование" на Джон Гатоу и др.

Насилието в училище е отдавнашен феномен, за който упорито си затваряме очите. Когато говорим как образованието трябва да се промени, обсъждаме всичко друго - учебните програми, финансирането, директорите, колко тежат ученическите чанти, целодневно ли да е ученето, само не и насилието.

„Царят е гол!" крещи в очите ни то в класните стаи, по коридорите, в тоалетните, на двора, но ние отказваме да го видим.

Насилието е слонът в стъкларския магазин, който чупи всичко, а ние трескаво вървим след него да лепим и поправяме с най-различни мерки, програми, реорганизации и фондове. Хиляди родители пращат децата си на училище, треперейки и молейки се да не им се случи нещо. Други съзнателно си затварят очите за рисковете, заблуждавайки се, че това се случва само на „другите". Защо живеем в отрицание?

Защото безумно ни е страх, че не можем да се справим с проблема.

През 1971 г. проф. Филип Зимбардо си поставя за цел да провери дали поведението на малтретиращите затворниците надзиратели се дължи на някакви лични особености на характера им. Той подбира няколко студенти от престижни колежи, които произлизат от средната класа, нямат криминално минало и преминават нарочен тест за психично и физическо здраве. След това ги разпределя на случаен принцип в ролите на надзиратели и затворници.

Преустройва три помещения в мазето на Станфордския университет в подобие на затвор, след което „престъпниците" биват арестувани и отведени в килиите. Зимбардо инструктира „надзирателите", че не могат да увреждат физически „затворниците", но трябва да запазят реда в затвора и да не позволят на затворниците да избягат, защото в противен случай експериментът ще бъде неуспешен.

Продължителността на експеримента е била предвидена за 7-14 дни, но издевателствата на „надзирателите" над „затворниците" за броени дни ескалира дотолкова, че Зимбардо се вижда принуден да го прекрати още на шестия ден. Експериментът показал, че потресаващото поведение на всички иначе добри студенти се дължи не на това, че винаги са си били зли, а на факта, че са поставени в условия, които позволяват на тъмните сили да изплуват. Затворническата среда действала като инкубатор на сенчестата страна от човешкия характер; експериментът дал възможност за наблюдение на условията, при които избуява груповото насилие.

Нека да видим какви били инструкциите от страна на „властта" (в лицето на Зимбардо), при това облечена във форма на научност, към „надзирателите", за да запазват реда, без да нараняват физически затворниците.

Той им казал: „Може да създавате у затворниците чувство на скука, донякъде на страх, усещането, че животът им е изцяло във ваша власт, във властта на системата, че нямат личен живот, че индивидуалността им е отнета. Като цяло това води до усещане за безпомощност. Така в тази ситуация ние ще имаме цялата власт, а те - никаква." Кое от тези неща не се случва по правило на децата в училище?

Те са отегчени до краен предел, защото са насилвани да учат неща, които не ги интересуват и които не са свързани с реалния им живот. Това се счита за метод за „дисциплиниране" на децата. У тях се насажда страх, че ако не „учат", ще бъдат наказвани, унижавани с оценяване, че ще бъдат лишени от възможност да продължат развитието си в други сфери извън училище (да учат в университет или да работят нещо удовлетворяващо). А има ли нещо, което реално зависи от децата по отношение на собственото им образование? Не; те са изцяло във властта на системата, урегулирала образователния процес до последния детайл.

Имат ли децата личен живот - не; училището е масово по самата си същност, в него учат „класове", а не индивиди. Личен живот може да има само във времето извън системата, която обаче го възприема като заплаха за сигурността и постоянно предявява претенции към обсебване на все повече време от личния им живот. Имат ли право децата в училище на някаква индивидуалност - не; всички биват подравнявани и стандартизирани; различието не се толерира, всички трябва да научат да рецитират едно и също. Счита се, че не може един да се развива в едно, а друг в друго, нито на различни скорости - трябва всички да са еднакво всестранно развити (доказано непостижима цел).

Насърчава ли училищната среда творчеството и съзиданието? Човекът е уникално за обитателите на земята същество, изпълнено със съзидателна сила. Когато обаче тя не бъде призната и той не получи възможност да я насочи в съзидание, той я насочва в разруха като начин да декларира индивидуалността си, да се отграничи, да заяви, че нещо все пак зависи и от него. Причината, поради която разрухата е толкова често срещан начин на живот и поведение сред членовете на обществото ни, които в най-голяма степен кипят от енергия (младежите), е фактът, че тази енергия не е получила шанс за творческа изява.

Противно на внушенията на масовата ни стандартизирана задължителна образователна система, не съществува масово творчество, творчеството е индивидуално и не е подчинено на всеобщ стандарт. То не може да се осъществява под натиск, заплахи и контрол. Творчеството е дейност, която по дефиниция излиза извън рамките и се осъществява, движена от любов.

Сенчестата страна на човек изплува, когато вместо да действат като индивиди, хората действат като част от тълпа. Затова не е случайно, че мащабите на насилието в училище са огромни. Съвсем разбираемо е изключително високото ниво на асоциално поведение в училище - според изследване на Витоша рисърч, подкрепено от ЕК, през 2009 г. 80% от децата са били свидетели на насилие в училище, 75 % са били свидетели на насилие на улицата, 60% - в интернет и само 11% - у дома.

Насилието е свещената крава в българското училище. Истината е, че ние не можем и не смеем да я пипнем, защото това означава да поставим под въпрос самата същност на тази институция. Единственият организиращ принцип, на който се крепи цялата ни образователна система, е властта, която действа чрез насилие или заплаха за насилие. Всички изтръпваме при идеята, че децата и родителите може би трябва да избират сами какво и как да учат - как така, нали никой няма да учи, ако не го задължим и принудим по някакъв начин! Нали системата ще се срути!

Насилието като основополагащ принцип на социално взаимодействие и организация се прехвърля от училището в общността. Не е чудно, че процъфтяват расизъм и всякакви форми на шовинизъм - това е насадения стремеж да идентифицираш някаква група, която да излиза извън „нормата", за да я натиснеш под контрол. Това е така, защото 12 години сме учили децата си, че единственият гарант за сигурност (лична и групова) е вписването в зададената от властта за всички стандартизирана норма, а единственият инструмент за справяне с конфликти и решаване на проблеми е институционализираното насилие.

Същностната реформа в образованието ще е тази реформа, която се занимае с насилието. Не с насилието сред децата, а с насилието сред възрастните - с легализираната му форма. Такава реформа ще има, когато системата престане да се основава на страха и подозрението и позволи на човешките същества да следват естествения си стремеж към знание, без да следи и контролира всички, за да не „изпусне" някой.

Тя ще бъде реформа, която стъпва не на манипулативни формулировки за „изискванията на обществото", „нуждите на пазара на труда" и „националната сигурност", а на конституционното задължение на държавата да гарантира свободното упражняване на човешките права - което е самата същност на идеята за обществен договор, оправдаваща въобще съществуването на държава (в смисъл на правителство, не на общество).

Реформа, която най-после признае, че и образованието, както свободата на словото и съвестта, свободата на самоопределение, свободата на религиите, не е държавен монопол и социална помощ, предоставяна от чиновници, а е основно човешко право и продукт на свободната човешка дейност.

ЗАБЕЛЕЖКА: Препубликувам тази статия (с изричното разрешение на автора) с оглед тя да стигне до страниците на сп. HUMANUS, списанието за съвременно образование и възпитание, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. А във фейсбук, като научих за новата статия на г-жа Минасян, си позволих да й напиша следните думи:

Страхотна статия сте написала, г-жо Минасян, поздравления! Самата истина казвате: ситуацията в училището-затвор или в училището-казарма необходимо поражда страшна агресия, постоянно импулсира насилието. Ще си позволя, с Ваше разрешение, да публикувам статията Ви в следващия брой на списанието за съвременно образование HUMANUS. Апропо, излезе вече предишната му книжка, в която също е отпечатана Ваша статия, моля, дайте ми на лични съобщения данните си, за да Ви изпратя авторски екземпляри.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Дискусия с един поувлякъл се "антилиберално мислещ" протестантски нашенски "консерватор", изпитващ големи страхове от... "циганите"



Svetoslav Alexandrov, млад човек, който във фейсбук се изявява като горещ симпатизант на ДСБ, като вярващ в Христос протестантин и при това като консервативно мислещ човек (в което няма нищо лошо, разбира се, имаме свобода!) на едно място написа следното, което породи интересна дискусия; аз тук препечатвам само откъса от нея, който е след моето включване, но е интересно тя да се погледне от самото й начало; та този човек написа значи там следното:

Въпреки че съм изцяло прозападно ориентиран и подкрепям евроатлантическата ни интеграция - САЩ да не ни учат на политкоректно говорене!!! Ако се стигне до ситуация, в която да не можем да си кажем "Весела Коледа" или "Честито Рождество Христово", защото някой се засяга, ще започна да раздавам правосъдие върху либерали!!!

По повод на което се почувствах да му кажа нещичко, а пък как то беше възприето, можете да проследите като прочетете този фрагмент от въпросната дискусия, който по моя преценка е изключително интересен:

Ангел Грънчаров каза: Драги Svetoslav Alexandrov, още малко и ще почнете да споделяте целия идеологически арсенал на путинизма, наблюдавам Ви как стъпка по стъпка се движите в тази посока, а на моменти имам чувството, че дори сте се хлъзнали по намазана с мас плоскост, много жалко, ето, досущ като путинистите се чувствате длъжен за каквото се сетите да плюете "либералите", американците... и така, по този път движейки се, логиката изисква това, в един момент нищо чудно и лозунги в прослава на Путин да почнете да крещите, ако искате да сте последователен, дотам неизбежно ще стигнете... много жалко... а тръгнахте, както обикновено се тръгва, от онази изцепка срещу циганите (на д-р Москов), която така Ви възторгна, че за няколко дни почнахте най-интензивно да усвоявате "идейния арсенал" на путинизмо-сидеровизма...

Kolyo Kolev каза: ЕЕЕ не Светльо се е доказал като демократ... в случая не смятам че е прав но и не е в никакъв случай путинист или ляв... това е абсурдно...

Kolyo Kolev каза: Ангел Грънчаров - - - - - - - - - дявол!

Svetoslav Alexandrov каза: Няма опасност, защото аз знам много добре къде е разликата. Путин не е истински консерватор. Не може агент на КГБ да бъде истински консерватор. Но аз и по дух, и по наследство, и по семейство съм убеден антикомунист и навсякъде в моя род не е имало нито един комунист. Обаче истинският консерватизъм е този, който признава християнството!!!

Роман Рачков каза: А смяташ ли, че антикомунизма и русофобията са достатъчно условие да се наречеш демократ? А относно християнството какво да кажат японските консерватори?

Svetoslav Alexandrov каза: Всяка страна трябва да уважава своите традиции. Ние си уважаваме нашите!

Ангел Грънчаров каза: Ето, без да искате, по подобие на някогашните другари, изтъквате "гаранции по произход" за своята "антикомунистическа благонадежност", по досущ същия начин навремето кандидат-комсомолците в автобиографиите си по този модел "доказваха" колко да благоверни за доверието на комунистите На мен ми е много интересно да наблюдавам как оня същия манталитет сега мутира и се проявява по абсолютно същия начин, но вече уж на някаква "антикомунистическа" и дори "демократична", представете си, основа. Както другарят Колев по-горе, сякаш сме на комсомолско събрание, ми подхвърля, че "другарят Александров" вече, видите ли, "се бил доказал като демократ", ами защо, простете да запитам, в такъв случай демократизмът никак не му личи?!

Апропо, за християнството като "идеологическа основа на антикомунизма", тук пак без да си давате сметка какво правите, повтаряте стереотипа на путинистите, за които "православието" директно замести "най-правилната идеология" на комунизма, на маркс-ленинизма...

Svetoslav Alexandrov каза: Доколкото си спомням, християнството не е "идеология", а начин на живот?!

Роман Рачков каза: И болшинството от българските роми, поне от тези, които се самоопределят като такива, принадлежат на една или друга евангелска църква...

Svetoslav Alexandrov каза: Болшинството не, известна част - да.

Ангел Грънчаров каза: Казах, че "православието" се използва от путинистите като ерзацидеология, като заместител на толкова потребната им идеология, щото по този начин си мислят, че запълват идеологическия вакуум с нещо уж солидно...

Роман Рачков каза: Определено болшинството от тях, очевидно не знаеш какво се крие зад понятието роми, какви групи има между тях и кои като какви се самоопределят. казвам ти го като човек, който в момента работи като координатор на проект занимаващ се с мониторинг на здравните услуги между тях.

Ангел Грънчаров каза: Не аз обаче написах това, а г-н Александров: "Обаче истинският консерватизъм е този, който признава християнството!!!"

Svetoslav Alexandrov каза: След краха на комунизма нормално е хората, които са очаквали че той е нещо стабилно и сигурни, да търсят заместител. Но по принцип християнството признава, че във всеки човек има една празнина. Единственото, което може да я запълни, е Бог.

Ангел Грънчаров каза: Вие обаче преди време бяхте "богоборец", интересно ми е как и защо се превъплътихте в толкова "стриктно вярващ", че не пропускате повод да демонстрирате вярата си? :-) Искрено вярващите не говорят публично за това колко силно вярват... Путинистите обаче, дето са фалшиво "вярващи", не престават да се тупкат по гърдите и да се хвалят наляво и надясно колко са "идеологически правоверни"...

Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, не точно: Марк 16:5 - И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Значи... трябва да се проповядва благовестието.

Аз поне така го разбирам, както пише в Библията. Това не е тупане в гърдите. Вярата не е нещо, което да си държиш в твоята кутия и да не говориш за нея изобщо.

Ангел Грънчаров каза: Това са различни неща, проповядването на словото и перченето за това колко си вярващ, разликата е огромна...

Svetoslav Alexandrov каза: Аз просто казвам как разбирам нещата... Това си ми е вътрешна убеденост.

Ангел Грънчаров каза: Аз обаче не мога да разбера ето това: откъде-накъде намесихте САЩ в това, че някой щял бил да Ви пречи да кажете "Честито Рождество Христово!" (??????????????), не се ли улавяте, че в тия свои глупави страхове приличате досущ на Сидерова, ерго, повтаряте антиамериканистките идиотщини на путинистите?!

Svetoslav Alexandrov каза: Това, че човек е прозападно ориентиран не значи, че трябва стопроцентово да се съгласява със всичко, което идва от Запада... Затова Иван Костов е велик държавник - защото може да е вкарал държавата в ЕС и НАТО, но имаше смелостта да каже "Не" на албанските бежанци у нас, напук на западната либерална критика! Е, време е и ние да кажем на някои неща "Не", без да минаваме под крилото на Путин.

Ангел Грънчаров каза: Да не намесваме Костов в разговора, това са съвсем различни неща... няма как да замажете гафа си... но и тази Ваша апелация към "партийно гарантираната истина" пак, простете, ми мязате на путинистките комсомолци, ето, апелирате към авторитета на "самия Вожд" :-) Не са хубави тия работи, възпроизвеждате без да си давате сметка манталитета на тия, срещу които си мислите, че сте уж против...

Svetoslav Alexandrov каза: Напротив, не са... Сигурно мислите, че е иначе, защото Костов е име, а аз не съм. Е, и аз ще си изградя име и ще добия популярност.

Ангел Грънчаров каза: О, не се и съмнявам... нищо чудно като изказвате толкова "правоверни мнения" и в партията да израстете, и депутат да станете един ден! :-)

Krassimir Stojanov каза: "Опасно либерално говорене" е типична реторична фигура от речника на Путнистите. Така че, уважаеми г-н Александров моите поздравления за успешното Ви конвертиране в Путинист! Иначе, разбира се, че е наложително да има реакция от демократични правителства, както между впрочем и от всички демо крати срещу расистките изцепки на Москов, и най-вече срещу откровено фашистите излияния на Симеоно в. Отхвърлянето на расизма и фашизма не е въпрос на противопоставяне между консерватори и либерали, а между демократи и анти-демократи. И още нещо, уважаеми г-н Александров, как да разбираме заканата Ви, че смятат е да раздавате правосъдие над либерали? Дали като декларация на намерение да се включите в някаква форма на скинхеадс-групи, целящи саморазправа с либерали?

Ангел Грънчаров каза: Уместно питане Ви отправя г-н Стоянов... подкрепям! :-)

Svetoslav Alexandrov каза: Аз не смятам да отговарям... защото не е имало расистко изказване от Москов. Когато извадите в прав текст такова, напр. обида към циганите, тогава ще говорим.

Ангел Грънчаров каза: Имаше такова изказване, но Вие явно не сте го доловил и оценил като такова, щото имате прекалено широки разбирания, широки като "широката руска душа" на путинистите! :-)

Svetoslav Alexandrov каза: То ако е имало изказване, сигурно е някъде между редовете. А може би и между страниците.

Ангел Грънчаров каза: Не, беше доста директно, но проблемът, казахме, е във Вашата оригинална възприемчивост, която се предопределя от това, че на всичко гледате с партийно-кариеристични очила...

Казвам Ви тия неща не да се заяждам, а за да Ви помогна, надявам се, ще оцените добронамереността ми...

Svetoslav Alexandrov каза: Не, не я оценявам. Напротив - не я приемам за добронамереност. Поради причината, че не знам дали сте чел блог поста ми - но аз там съм описал ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ. И понеже вече започвам да губя търпение, защо не си вземете например квартира в Столипиново. Може би там ще разберете какво точно имам предвид като подкрепям Москов. Щеше да е различно, ако мислех "партийно" - но когато става въпрос за лично преживяване, нещата отиват в друга плоскост.

Lachezar Tomov каза: Петър Москов е либерал, под коня теле търсите.

Ангел Грънчаров каза: Личните и субективните неща не бива да влияят толкова решително на фундаменталните ценности на човека; по лични причини комунистите навремето са убивали "враговете" - и също така са им вземали преди това златните украшения, както подобава за мародерите... Щом не чувствате добронамереността ми, значи тук пак е налице проблем във Вашата чувствителност...

Krassimir Stojanov каза: Не желаете, или не сте в състояние да отговаряте поради липса на аргументи, уважаеми г-н Александров? Простото и зваждане па показ на собствената анти-либерална (и антидемократична) обцесия не е аргумент. И пак ще Ви попитам: Как точно смятате да раздавате правосъдие над либерали?

Ангел Грънчаров каза: Г-н Александров, да допълня въпроса към Вас: смятате ли "проклетите либерали" за свои лични врагове?!

Lachezar Tomov каза: Тук има объркване на термините. Тези либерали, които Светльо има предвид са марксисти и сталинисти, а не класически либерали на 20 век като вас и или консерватори, които са либерали от 19-и век

Svetoslav Alexandrov каза: Тези от тях, които развалят празниците - да и твърдят, че украсите и т.н. ги обиждат, да. Тези, които поради атеизъм воюват с Рождество Христово - да... Ако се стигне до такъв момент и се стигне дотам, че почнат да се заменят изрази като "Рождество Христово" с "Весели празници", ще направя всичко възможно да бъдат маргинализирани. Това няма да е физическо правосъдие, но ще срещне моето най-категорично отрицание.

Ангел Грънчаров каза: Как именно? Ще ги тормозите психически ли? Апропо, не е никакъв либерал оня, който не уважава културните и дори индивидуалните различия между хората. Да не говорим пък за консерваторите.

Svetoslav Alexandrov каза: Айде, стига вече издребняване... Сериозно.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Lachezar Tomov, марксисти и сталинисти не могат да бъдат "либерали", хайде да не се правим на идиоти...

Lachezar Tomov каза: Ако някой лично дойде при мен и ми каже, че не мога да празнувам Коледа, защото го обижда, ще го нокаутирам с един удар и ще си слага протеза на челюстта. Съвсем директно го казвам, нищо, че съм миролюбец.

Ангел Грънчаров каза: Не, интересно е да разберем как именно ще постъпите спрямо хората, които имат дързостта да не мислят като Вас...

Svetoslav Alexandrov каза: Лъчезар Томов го дава доста по-смело от мен :-) Макар че няма да направя точно така, макар че кой знае като се ядосам... :-) Такъв човек съвсем сериозно - търси си го...

Ангел Грънчаров каза: А каква е разликата тогава между Вас, "миролюбецо" Томов, и путинисто-фашистите?

Svetoslav Alexandrov каза: Игнацио Силоне: "Когато фашизмът един ден се завърне, той няма да каже: "Аз съм фашизмът!" Не, той ще каже: "Аз съм антифашизмът!" :-) Италианският писател е стигнал до много интересни... нюанси.
Храна за размисъл, г-н Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Да не намеквате, уважаеми "християнино" Александров, че проклетите либерали са дълбоко дегизирани в антифашистки одежди фашисти? :-) И затова не заслужават никаква милост...

Lachezar Tomov каза: Разликата е, че аз не казвам на другите да не празнуват Рамазан и Ханука, аз уважавам чуждите празници. Който ми казва да не празнувам, е фашист, а не либерал.

Ангел Грънчаров каза: Някой, прочее, досега казвал ли Ви е да не празнувате Рождество? Или да не се поздравявате по повод на Рождество? Или философствате на тази тема само и само за да покажете идейното си родство с другарите путинисти?

Роман Рачков каза: Интересен цитат, Светльо - от човек, който освен че е бил за доста дълго време комунист е и информатор на фашистката полиция на Мусолини. Досущ аналогия с един лидер на парламентарно представена партия, само тайните полиции са различни...

Lachezar Tomov каза: Г-н Грънчаров, в САЩ има епидемия от точно такива безумия, там е пълно със сталинисти в колежите и университетите.

Ангел Грънчаров каза: Лека нощ! Приятни размисли Ви желая! Ако промените нещо в позицията си след тия размисли, ще се радвам да ме известите... Хората, които не са догматици и фанатици, не се страхуват да внасят корекции във възгледите си когато открият, че са залитнали в погрешна посока...
В момента · Харесвам

Svetoslav Alexandrov И аз се чудя. Г-н Грънчаров не знам дали се прави, че не знае, но аз съм протестант и имам много добри контакти със западни протестанти. Това, което г-н Томов казва, е напълно така и точно заради такива безумия в САЩ не може да се казва "Честито Рождество Христово"!!!

Krassimir Stojanov каза: Не знам някой е тръгнал да налага отричането на "Рождество Христово". А пък съвсем не ми е ясно какво общо има този изкуствено конструиран казус с критичните реакции спрямо изказванията на Москов и особено на Симеонов. Тълкувам прибягването към този изсмукан от пръстите казус като израз на липса на аргументи.

Г-н Томов, като комунисти и сталинисти се изяват най-вече пишман-консерватори, които отричат демокартичните принципи на неделимия и индивидуален характер на правата на човека и вменяват колективни вини и отговорности; както и на противоборството на аргументи.

Роман Рачков каза: Всъщност като споменаваш личен опит, не се ли сещаш че по „Психология и Логика“ още в 9 клас се учи, че не може да се извежда индуктивен извод от предпоставки, които се отнасят да малка част от цялото и не касаят същностни характеристики...

Ангел Грънчаров каза: "Сталинисти в американските колежи" съществуват, уви, само в съзнанието на крайно объркани неосъзнати поклонници на путинския антиамериканизъм, който често изпада в такива логически противоречия, щото самите путинисти са горещи поклонници на Сталин... който поне малко от малко познава духовната атмосфера в САЩ, едва ли би дръзнал да говори за това, че в Америка имало, видите ли, сталинизъм. А комунизъм, простете, в Америка има ли? :-) А с еврогейството как е положението в Америка? :-)

Svetoslav Alexandrov каза: ASAM F 6OG!

Ангел Грънчаров каза: А?

Роман Рачков каза: Препоръчвам ти да прочетеш това, писано е от циганчета не играещи с прасета, учещи и живеещи в едно забравено от Бога селце в Търговищко.

Ангел Грънчаров каза: Кой това?

Роман Рачков каза: На Светльо го препоръчах.

Ангел Грънчаров каза: Ясно...

Krassimir Stojanov каза: Г-н Александров, нали разбирате, че декламирането на цитати не е аргумент? А още по-малко пък е - както г-н Рачков Ви каза по-горе - посоваването на неверифицируеми лични преживявания и свиделства от типа "една жена ми каза"? Аз работя в немски католически университет, но не се позовавам на това, което са ми казвали колеги-теолози, а именно, че фабрикуването на заплахи, че уж нямало да е позволено да се празнува Коледа, са запазена марка на християнски фундаменталисти?

Ангел Грънчаров каза: И аз ще го прочета, ей-така, за обща култура. :-)

Роман Рачков каза: Ромски деца 5-7 клас от едно малко селце, разказват малките си истории на тема какво е доброто. Мислим да го подарим на всички депутати и министри.

Svetoslav Alexandrov каза: Никога не съм си представял, че ще Unfollow-на мой собствен разговор, но някои хора ме принудиха.

Ангел Грънчаров каза: Именно, на християнските фундаменталисти, аз ги наричам директно талибани. Нашият владика тук в Пловдив е такъв, той, прочее, е горещ привърженик и на другаря Путин. За това се сопнах на г-н Александрова, белким нещо сфане, ама не ще, не възприема. Между другото, аз съм попадал на американски "протестанти", които изпадат ако не във фундаментализъм, то поне в откровен сатанизъм, което е настройка, не по-малко опасна от него...

Като няма аргументи, г-н Александров, бягството е спасението! :-) Следващата стъпка е да определите опонентите си като "врагове". :-)

Dimitar Alexandrov каза: Г-н Рачков, прочетох една малка част от книгата и в момента ме човърка неистовото любопитство дали има някаква възможност да погледна ръкописите на тези деца в оригинал.

Роман Рачков каза: Ще проверя утре в офиса, къде се намира, в печатното издание тези които не се чувстват уверени в писането присъстват с нарисуваните си истории

Krassimir Stojanov каза: ОК уважаеми г-н Александров, лично аз бих приел Unfollow-нето като окончателно доказателство за това, че не разполагате с каквито и да е съдържателни аргументи, и че не приемате базовия демократичен принцип на противоборство на позиции. Друго си е човек да заклеймява хора, които нямат (или които са лишени от) достъп до такова противоборство - като ромите например.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 14 декември 2014 г.

Бляскаво описание на руската имперско-кагебистка социо-психо-патология



От соцбарока към бълбока, Автор: Михаил Епшейн, в-к НОВАЯ ГАЗЕТА, 5 декември 2014 г., Превод за ivo.bg: Васил Костадинов

Цялата днешна геополитика, публицистика и законотворчество са пукащият се балон и последното издихание на отиващият си от историята режим

Политология на душата

Изглежда, че на 2014г. е съдено да бъде повратна точка в историята на Русия. Пост-съветската епоха, която започна през 1991г., вече наближава края си, а настъпващата все още няма име, и не е ясно дали за нея са приложими някакви социално-политически термини.

Най-голямата по територия, свръхмилитаризирана, но лишена от съюзници и ясна идеология страна се осмели да предизвика целия свят и да разпердушини системата на международното право. Опит чисто емоционален и екзистенциален. Срещу всички, въпреки всичко …

Разбира се, затова има и чисто прагматични причини: корупцията, бандитизмът, престъпността, страха от разобличения, войната безнаказано ще размие и разсее …

Но само с това не може да се обясни ентусиазма на страната в решимостта си гордо и самотно да се противопостави на утвърдения дневен ред на цивилизацията. Радост навява възможността да се отритнат всички правила, „наложени от Запада”, и най-накрая да заживеем самостоятелно, „суверенно”. За нас няма закони: нито ООН, нито международната система от договори, нито вече поетите от нас задължения. Ние сме господари на своята тайга. Политолозите се борят в опит да обяснят тази рязка, ирационална промяна в курса. Би било добре да се препрочете Достоевски, в „Записки от подземието” всичко е предсказано:

„Например, аз не бих се изненадал, ако изведнъж, ни в клин,ни в ръкав насред общото бъдещо благоразумие се появи някакъв джентълмен с неблагородна, или по-скоро, с ретроградна и подигравателна физиономия, подпре ръце на хълбоците си и каже на всички нас: е, господа, защо да не стъпчем цялото това благоразумие набързо, с крак, да го стрием на пепел, само с едничката цел – да пратим тези логаритми по дяволите и да заживеем по нашата глупава воля!”.

И така, започна ерата на „глупавата воля”, ерата на разговор около една-единствена, „най-изгодна” полза: да поживеем най-накрая по наш каприз, дори и най-глупавия и нерационален. И колкото по-лошо за нас, толкова по-голяма е сладостта на предизвикателството. Всичко това разпалва кръвта и възбужда ума. Тук не трябва да гледаме в социално-политическия, а във философския и психологически речници. Какво е екзистенциализъм? Това е голото съществуване, което не е подкрепено с никакви закони, обосновка, същност – ей така, въпреки всичко. Това е пълна антитеза на декартовия рационализъм: „Мисля, следователно съществувам”. По нашенски – точно обратното: „Съществувам, следователно, предизвиквам разума”. И още по-рязко: „Побърквам се,значи съществувам”.

„Собственото, доброволно и свободно желание, собствения, дори и най-див каприз, фантазията , понякога раздразнена дори до полуда – това е, тази същата, пропусната най-изгодна полза, която не попада под никаква класификация, и от която всички системи и теории постоянно се разпадат”.

Ето защо е трудно да се намери рационално обяснение за най-новата приумица на руската история, всичко това „изведнъж” и „въпреки”. Нужна е екзистенциална политология, за която няма научна основа. Дали е възможна? Откъде тази ярост, нажежена до бяло, насочена към целия свят, към всичко, което не е „наше”?

Светомразие

На първо място, да не се бърка светомразие и мизантропия. Мизантропът (човеконенавистник) е необщителен, избягва обществото, с твърде ниско мнение за хората, включително и за себе си; това е лошо, но пасивно, страдалческо отношение към света, съзнаващо неговите пороци и слабости. Светомразието е, напротив, емоционално агресивно отношение към света, злорадо за неговите беди и нещастия. Светомразецът изпитва обида и желание за отмъщение, и подземният човек на Достоевски е един от първите и най-ярките представители на този вид.

Слушайки телевизионният водещ, който заплашва да превърне Америка в радиоактивен прах, и геополитикът, който призовава руската армия да окупира Европа и да установи над нея власта на руския цар, може да се заключи, че в света има нещо по-опасно, отколкото дори фашизма или комунизма. Тази идеология съпоставена с фашизма е като сравнението на ядрените оръжия с конвенционалните. Става дума за Панфобия- тотална омраза не към други класи, нации или раси, а към света като цяло.

Това е жажда за абсолютна хегемония над света и желание да му диктуваш своята воля или да го унищожиш. Това е луда, ирационална идея за всемогъществото на една банда, допряла ядреното дуло до слепоочието на човечеството.

Константин Леонтиев веднъж изрече: „Русия ще роди Антихриста”. Преди се е смятало, че той е имал видение за комунизма и опасността вече е приключила. Но може би комунизма беше само пролог към тази отчаяна панфобия, която, според един от лидерите си, планира „есхатологичен захват на планетарната власт. Хитър и жесток захват”. В катехизиса на Евразийския младежки съюз се казва: „Ние сме строители на империя от нов тип и не сме съгласни с нищо по-малко от световно господство. Защото ние сме богове на земята, ние сме децата и внуците на боговете на земята. На нас се кланяха народи и държави”…

Изборът е прост: ако човечеството не е съгласно да бъде кастово разделено и „евразийско”, тогава е по-добре да гори в ядрен пъкъл. Преди това, изглеждаше, че това са книжни, романтични празнословия. Междувременно главният теоретик на евразийството, професор в Академията на Генералния щаб, отдавна инструктира в този дух своите „студенти”. Така ядрените оръжия и възпаленото съзнание на психаря могат да се съединят и наистина да превърнат света в радиоактивен прах.

Връзката между екзистенциализма и злобата е дълбоко залегнала и отразена при Достоевски. Ето как започват „Записки от подземието”: „Аз съм болен човек…Аз съм зъл човек. Противен съм. Не, аз не искам да се лекувам от злобата. Това, най-вероятно, няма да разберете, … Знам по-добре от всеки друг, че с всичко това само на себе си ще навредя и на никой друг. И все пак, ако аз не се лекувам,това е от злоба.”.

Подземният човек не иска да се лекува, защото всяко разумно, рационално, конструктивно действие предизвиква у него отвращение, гняв и обида. Ако говорим за един болен обществен организъм, то той се противопоставя на всякакво лечение, защото злобата му го поддържа жизнеспособен. Да се стреми към връщане към живота, за жизнена икономика, стабилна държава, умен парламент, свободни избори – това е да се признае за победен. Е, ако аз умирам, смъртта е правилна. „Да пропадне земята или да не пия чай? Ще кажа само – да пропада, аз винаги ще пия чай.”. Подземният човек е наясно, че и той самият, с чайника и чашата си, ще пропадне заедно със земята, но предпочита пиенето на чай пред спасението на света. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 5 декември 2014 г.

Проектът за закон за предучилищното и училищното образование е плаха стъпка към плурализъм и конкуренция



Из: Свободата е страшна, дори когато е малко, Автор: Петър Порумбачанов

Проектът за закон за предучилищното и училищното образование, внесен в Народното събрание, е точно толкова добър, колкото добри сме самите ние, колкото добър съм самият аз! Такива сме ние хората - потайни, лицемерни, грешни... Обичаме да показваме по-засуканата и красива страна от живота си, нищо, че фасадата едва задържа вмирисаните ни проблеми. Само че реалността никога не лъже, тя е най-добрият лакмус за истинската ни същност и възможности. Реалността ни снесе Проектът за закон за предучилищното и училищното образование и ние се уплашихме от нея.

Да, проектозаконът не е това, което искам аз! За една малка група в обществото ни, свободата, която проектът дава, е меко казано незначителна, но за системата, както и за хиляди семейства в страната, тя е просто покъртителна. Това, което този проект предлага, ще доведе до земетресение в системата, защото свободата е отговорност, а огромната част от въвлечените в образованието хора мразят свободата, понеже не искат да поемат отговорност. Две от най-прогресивните идеи в този проект са самостоятелната форма на обучение и възможността учителите да съставят сами учебните програми...

... Да си съставим сами учебната програма в училище е предизвикателство, което руши статуквото, свързано с монопола на държавата в областта на образованието. Колкото по-малко и по-общи са стандартите и целите в държавното образование, толкова повече учители изпадат в паника. Мазохистичният инстинкт, някой да те бие по главата и да ти нарежда, кой учебник да ползваш, колко трябва да научат децата за определено време и как и на кого да се козирува, за да сме рахат е вкоренен в съзнанието на даскала от 60 години насам. Ако все пак има немалко учители, които приветстват свободата в образователните инициативи, то има и група хардлайнери, начело със синдикалната лисица Янка Такева, които бълват огън, щом чуят и думичка за либерализация на обучението.

Страхът, че промените подкопават фундаментите на една тиранична система, изпояжда нервите на Такева и сие. Тежко е да се конкурираш с по-креативните и нахакани учители, които възприемат работата си като мисия. Системата е „заплашена“ и от малката група домашни ученици и такива, които ще учат в самостоятелна форма, понеже същите ще имат законен достъп, до всички държавни състезания, олимпиади и конкурси. Ако „не дай си Боже“ някое дете в 9-ти клас, учещо вкъщи, реши, че иска да легализира знанията си и се яви на изпити за 12-ти клас, което новият закон би му позволил, ще има буря от завист и злоба, понеже в конвенционалната форма, това не може да се случи. „Не е добре“ децата да пестят време и да отидат в университет на 16 години – това е „страшна заплаха“. Българският манталитет не дава място за изява и прогрес – „Не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле“.

Да роптаеш срещу всичко прогресивно, само заради това, че е ново е революционен романтизъм. Ние не сме съгласни ей така, по презумпция!? Хора с подобна нагласа, са като организация за борба с раковите заболявания. Не трябва да се открива цяр за рака, щото няма да има за какво да се борим. Ще ни спрат дотациите от фармацевтичните концерни и ще останем без кауза. Тази симбиоза, между партизанското движение в образованието и държавният монопол води до пристрастяване към статуквото, щото то ни е изгодно. Най-готино е да лежим по зелените морави, да гледаме денем облаците, вечер звездите и да лаем, когато някой предприеме реални действия към промяна. Хора с подобен манталитет не са готови и за най-малката крачка към свобода...

Тази свобода не стига

Проектът за закон за предучилищното и училищното образование е плаха стъпка към плурализъм и конкуренция, да, просто толкова можем. Политиците ни са удушени от скрупули и зависимости. Обществото ни е апатично и незряло. Родителите предпочитат „праза и лука“ на системата, нежeли отговорността и опасността на пълната свобода. Освен това, нека не забравяме, че този не особено добър проектозакон е писан под още по-недобра Конституция, която е рамка, на всяка законодателна инициатива, а в Нея пише, че Училищното образование до 16 годишна възраст е задължително (чл.53 (2)). Искате да си говорим за по-добри закони и по-пълна свобода, значи ще си говорим за промяна на Конституцията. Нямам нищо против, аз не харесвам Конституцията в настоящият й вид... не харесвам и митниците, но това не означава, че ако ми намалят акцизите с 5%, няма да се съглася, просто, защото искам максимумът сега, веднага!

Пътят към свободата в образованието, пък и въобще, е доста трънлив и дълъг. Не мога да заспя и на сутринта да се събудя в съвършен свят, не че не ми се иска, просто е невъзможно. Това не пречи да говоря за съвършеният бъдещ свят, докато живeя активно в реалния. Дори повече, трябва да говоря за него и да вървя към него. Сигурен съм, че ще стигана до там, докъдето Господ ми даде сила и време, после ще продължат децата ми, а после децата на децата ми, това е животът. По-добре е да правя това, което считам за правилно и да приемам последствията, отколкото да говоря гръмко за Свободата и един ден Тя да ме завари неподготвен...

Дори и Бог не ни обещава благоденствие без последователни усилия, труд и мъки, какво очаквате от държавата? Затова вземaм това, което е една идея по-добро от предишното, с надеждата, че не съм готов да нося повече.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Министър Танев бил натрупал много гняв срещу статуквото в образованието и науката!



Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката СНИМКА: Йордан Симeонов


... Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, икономика, право - изобщо по професията на всички ни "гражданин"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшисти.

Не съм против да кажем, химията. Но от шестоъгълниците на бензоловото ядро не помня нищо и открих чара на тази наука чак като вдигнах захвърлен стар учебник, в който човешки пишеше как се прави захарта, как се рафинира бензина, кой е бил Менделеев и каква е простата гениалност на идеята му. Не съм и против физиката, но нека не говорим за адиабатите и изобарите на идеалната парна машина.

А геният Айнщайн е казал: образование е само това, което остане, след като всичко друго е забравено. Значи трябва да се тръгне по веригата: нов закон - нови програми - нови учебници, за да има мислещо ново поколение, а не вторично неграмотни кандидат - емигранти.

... Иначе административните реформи са постоянен процес, ако веднъж се започнат. Те не са достигане до някакво желано състояние, а постоянен ход, промяна, стига да знаеш посоката, която е трайна. В това отношение вярвам, че партиите този път са решени да се направи крачката.

Има решимост на думи, ще видим за действията. Виждам волята, действията трябва да са верига, политическата подкрепа трябва да е смела и постоянна. Ако партиите разрешат реформите, ще имат нов мандат, ако не - ще се орезилят. Това се знае. Защото с образованието шега не бива. То е националната идентичност, зад него са над 1 милион деца и ученици, най-малкото 1,5 млн. родители, 90 хиляди учители, 28 инспектората, 240 хиляди студенти, БАН. Ако има проблем, той е по-скоро другаде, на този етап. Всяка система бяга от промени. Не искам да стане вярна приказката, че "образователната реформа е като реформата на гробището, тъй като няма подкрепа отвътре". Надявам се, че на всички им е писнало от статуквото.

... Има съвпадения - преподавам и политика, и управление, както стратегия, така и администрация, което е рядкост, но съвпада с нуждите на момента. Аз съм сред авторите, ако щете - идеолозите на вълната граждански съвети в политиката и държавното управление. Натрупал съм гняв като много колеги от университети, БАН и училища към статуквото.

Противник съм на политическата аритметика, която праща партийни кадри към държавната администрация. Една шега: предпочитам "размитите множества", по-интересни са. На прощъпалника си преди 57 години съм хванал костелив орех вместо по-лъскави неща.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 28 ноември 2014 г.

Ситуацията, в която живее иновативно мислещият образователен деец - и която е така чужда на жалките нагаждачи към плачевното статукво


Под публикацията със заглавие Свободолюбие и човеколюбие са двете страни на една и съща безценна монета във връзка със следния провокиращ коментар на някакъв анонимник

Анонимен каза: Аз се учудвам малко на цялото това дЯло в смисъл какво го интересува Ангел Грънчаров какво била казала някаква лелка за него – че бил такъв или онакъв. Нямата ли самооценка, та се засягате от бръщолевенето по Ваш адрес на някакви съвсем обикновени хорица? Впрочем тъкмо за Вашия случай са много подходящи приведените от самия Вас мисли на Карнеги.

г-н Райчо Радев взема думата и казва нещо изключително важно, нещо принципно, нещо фундаментално, което привеждам по-долу (с оглед да го публикувам и в списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS). За мен неговият текст, признавам, има голямо значение тъкмо в тази светлина, а личната форма на изразяване, свързана с моята скромна персона, е несъществена подробност, нямаща особено значение. Изхождам от базисния принцип "онова, което самият ти не си го преживял, просто няма как да го разбереш", да, непреживяното лично ние не можем да го разберем, само приблизително можем да си го представяме. Наясно съм, с положителност зная, че г-н Радев в своята лична професионална история на философ, учител, ангажиран гражданин, образователен мениджър (дълги години той е директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, но това съвсем не му пречи да бъде авангардно мислещ човек, какъвто си остана и до ден днешен!) не просто е силно загрижен за позитивната промяна в образователната сфера, но и много години активно е действал, работил е на дело за тази същата промяна - и още продължава да работи, да се бори, да инициира всичко онова, което може да подпомогне промяната. Което, както може да се очаква, многократно го е въвличало в сблъсъци, аналогични на тия, в които и моя милост има съвсем естествената участ да бъде въвлечен; та в светлината на всичкото това казаното от г-н Радев за мен има най-вече принципно, сериозно и наистина голямо значение. Понеже произлиза от един разбиращ същината на цялата работа опитен и разумен човек, на когото при това имам пълно доверие: щото добре зная, че той никога, заради здравия си морал, не би допуснал да съгреши спрямо истината.

Та прочетете какво пише г-н Радев, изрично повтарям и подчертавам, че съм много далеч от някакво чувство на суетно задоволство покрай тия неговите думи по мой адрес, тази емоция ми е съвсем чужда; мен ме интересува същината на поставените от него по този начин наистина значими и сериозни проблеми, свързани отново със сферата на образованието, на която ние двамата с него, така или иначе, отдадохме живота си. В този смисъл в написаното от г-н Радев аз виждам фактически същината на онази типична екзистенциална ситуация, в която неизбежно попада образователният деец, за когото не нагаждането към порочната система (с оглед оцеляване) има приоритет, а водещото е действителният, коренният интерес на младите, на учениците, на обучаваните; а в крайна сметка и на цялата нация, щото, знайно е, без качествено и автентично образование и пълноценно личностно развитие на младите нито една нация няма как да има завидно бъдеще:

Райчо Радев каза: Вложената ирония-напътствие към Ангел Грънчаров в текста на първия анонимен е некоректна и ме провокира да представя моето разбиране за Ангел Грънчаров през 10-те мисли на Карнеги:

1. Ако искате да намерите щастието, престанете да мислите за благодарността и неблагодарността, и се предайте на вътрешната радост, която ни носи самото отдаване.

Ангел, в своето битие като мислене и опредметяване в текстове се вписва в тази мисъл. Неговото творчество (отдаване), страстта, с която разработва темите и съдържанието на неговите текстове и видеозаписи ясно показва и доказва, че той не се съобразява с благодарността и неблагодарността. Засилената личностна съпричастност към проблемите е особеност на неговия стил и ако на читателя това се струва завишен егоцентризъм, това обстоятелство му пречи да вникне в представените от него същности; и на това основание е проблем на самия читател.

2. Никога не се опитвайте да си разчиствате сметките с враговете, защото по този начин ще нанесете на себе си много повече щети, отколкото на тях.

Ангел не осмисля директорката като свой личен враг, дори и да го е казал някъде, а като субект-рожба на бюрократичната образователна система, който не допуска, че е възможно и нещо друго, нещо различно от стандартните норми, вкл. подчинението - и затова наказва неговите новаторски стремежи. Неговите опоненти (“врагове“) в училището, водени от лични интереси, защитници на остарелите, командно-административни принципи на управление му дават възможност да надмогне житейско-битовото си страдание-щета и да постигне смисъла (щастието) на своето човешко, учителско битие и духовното отрицание на живуркането и живуркащите в училище.

3. Постъпвайте като генерал Айзенхауер: никога не отделяйте и минута в мислите си за хора, които са ви неприятни.

Ангел мисли не толкова за хората, които разбират и действат ортодоксално за/в образованието в измеренията на тоталитарните му принципи и норми на поведение, а за ортодоксалното разбиране и действие за/в образованието в измеренията на тоталитарните му принципи и норми на поведение.

4. Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте.

Ангел, както и всеки нормален български гражданин не може да остане безучастен, безчувствен, пасивен към съвременната ситуация - за да запази спокойствието на мислещият своето битие на принципа „Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте“. Смисълът на тази мисъл на Карнеги е в друго измерение. Как би се развило и изобщо дали ще се развива обществото, цивилизацията - ако критиката към социалното изчезне от социума?


5. Помнете, че събеседникът ви може изобщо да не е прав. Но той не мисли така. Не го съдете.

Ангел съди (като процес на словесно представяне на съждения) своя събеседник съобразно словесното представяне на съждения от самия събеседник. В случай на прибързана оценка за събеседника, резултат от недоразбиране, Ангел е поднасял своето извинение и винаги е посочвал уважението си към различното мнение, разбирайки, че дори и да не е прав събеседникът мисли обратното.

6. Учете се да се поставяте на мястото на човека срещу вас и да разбирате от какво точно се нуждае той, а не вие. Светът е зад този, който успее да го направи.

Ангел ни показва в текстовете си, че може да се поставя на мястото на човека срещу него и разбира какви са неговите нужди и мотиви за поведение. Светът, вкл. и съдът, ще застане зад него, защото той е успял да се постави на мястото на своите опоненти (“врагове“), да познае тяхната битност като тоталитарно минало и да осмисли и представи адекватно техните мотиви.

7. Ако някой се опитва да те употреби за своите цели, зачеркни го от списъка с познатите си.

Ангел, верен на философската рефлексия, не е зачеркнал от списъка на познатите си дори и своите критици и отрицатели. Не зная дали е разбрал кои са се опитали да го използват за свои цели, но зная, че много хора използват неговите текстове да упражняват своето омерзение, хейтърска низост, изблици на злоба като анонимници. Не търсейки своето спокойствие, той не ги е зачеркнал, а спори с тях или определя тяхната същност.

8. Ако съдбата ти поднесе лимон, направи си от него лимонада.

Ангел не е чужд на този принцип. Всички „удари“ на съдбата той превръща в творчески импулс за осмисляне на съвремието ни.

9. Бъдете заети. Това е най-евтиното лекарство на земята — и едно от най-ефективните.

Ангел е подчинил живота си на този принцип, но не заради самия принцип, а защото неговата гражданска ангажираност е смисълът на неговото съществуване. Струва ми се, че не са много хората, които 24 часа от денонощието са ангажирани с мисъл и действие с проблемите на хората.

10. Дръж се като че ли наистина си щастлив и наистина ще намериш щастието.

Ангел, струва ми се, че е щастлив човек - защото „плува“ в социума съобразно своето разбиране за човешката същност.

Райчо Радев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Абонамент за списание ИДЕИ