По публикацията от петък - тя е със заглавие Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус - се получи интересна дискусия, имаща голям, по моята преценка, психологически и нравствен смисъл, и понеже третира темата за ужасно тежката ситуация в многострадалната българска образователна система, решавам да я публикувам отделно, с оглед повече хора да се позамислят по поставените проблеми, а евентуално и да се включат със свое мнение; ето какво си казаха до този момент събеседниците (запазил съм, за автентичност, оригиналния правопис и пунктуация на някои от коментиращите):
Анонимен каза: Toa pak nekadarnik gran4arov se misli za mnogu ymen a vsa6nost e mnogu prozt.... kato galo6......
Анонимен каза: Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив няма да се поддаде на толкова долните провокации на нашия доказан враг Грънчаров. Ние като един се разграничаваме от шантажите му и заявяваме че подкрепяме стила и методите на нашето така предано на делото на демокрацията училищно ръководство! Позор, Грънчаров стига си се навирал в нашия колектив ние не те искаме защото си вреден! Иди в психиатрията да се лекуваш......
Мария Василева каза: Горното изказване - пример за "християнска простителност"! Кой ви дава правото да говорите от името на целия колектив и директорката? Коя сте вие?
В целия цвят хората се мъчат да стигнат до споразумение на масата за преговори. Но не и вие, вие сте за смърт и доубиване, тормоз и отмъщение, така ли? Силно се съмнявам, че с такива разбирания един колектив може да бъде сплотен. А един директор, който не слага край на непрекъснатите ви подозрения, нападки и обиди по отношение на вашия колега, независимо от това кой е прав и кой крив, несъмнено говори, че на този директор там не му е мястото, щом мълчи относно вашата простотия, подлизурство и издънки...
Мария Василева
Анонимен каза: "Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив..."
Вашият колектив, г-жо Попова, трябва да разбере, че времето на колективните решения отдавна е приключило. Все пак живеем във време, в което личното мнение получи право да бъде изразявано свободно.
И още нещо - човекът е в болница, а вие продължавате да го обсипвате с хули и обиди. С каква цел? Да получите още един трудов договор за следващата учебна година? Не е ли малко унизително. Не всичко на този свят е пари. Има и други неща - достойнство, лична свобода, почтеност. Колкото и да са ви чужди, огледайте се. Около вас има много хора, които могат да ви бъдат за пример в това отношение.
Анонимен каза: вече е ясно, че Грънчаров ще загуби делата и търси начини да се помири с директорката. Ще лъсне истината, че е вярна диагнозата психично рзстройство.
А тая г-жа Василева не бива да напада и кълне така хората, защото още веднъж доказава, че няма християнски морал, за какъвто говори.
Анонимен каза: Госпожо Анастасова, защо сте толкова подла? Не ви ли е срам поне малко? Пишете от свое име, защо криете самоличността си? Не се ли изморихте да правите интриги и подлости? А дали Грънчаров ще загуби делата това още съвсем не е сигурно. Ами ако ги спечели?! Тогава какво ще правите? Помислете за това. И започнете да се молите за душата си. Щото позорно изгонената от училището в крайна сметка ще сте вие.....
д-р Сотиров каза: не съм госпожа Анастасова, а се казвам Христо Сотиров. Но се интерсувам от казуса Грънчаров, защото мой племенник учеше в техникума и знам на какво беше подложен. Е това не му попречи да стане добър специалист-икономист и то, но му остана болката и унижението от господина. Не ме интерсесуват разприте, който имаш Грънчаров с директорката, Нея не я познавам, но от това, което съм чул за теб ,знам едно- нямаш място в училище.
Това, което знам и съм чувак, е също така, че не си добър човек, а мнителен и несъгласните с теб наричаш "мерзавци", пък било то и анонимни писатели в блога ти. Е аз се обозначих. За твое сведение съм и медики предполагам се досещаш, че добре знам ,какво означава "емоционално разстройство" на психиката. Добронамерено Ви го казвам, ако сте имали ЧМТравма, това състояние на психиката Ви е неизбежно. В крайна сметка на всеки може да се случи, но злобата, която излъчвате, си е до характера Ви.
поздрави!
поздрави д-р Сотиров
Ангел Грънчаров каза: Благодаря, драги "д-р Сотиров", за толкова откровеното мнение и за нескриваната любезност. От което си правя извод, че Вие сте един изключително добросърдечен човек - какъвто и подобава да бъде един медик! :-) Бъдете здрав!
Апропо, объркал сте си професията, много Ви бива в издаването на присъди. :-) При възможност, вярвам, с удоволствие бихте се включили в състава на някой "народен съд" над "злодей" като мен, нали така! :-) Ето, и със становището си тук демонстрирате тая постоянна готовност! :-) За което именно и Ви поздравявам!
Благодарение на такива примери младите могат да опознаят истинското лице на миналото, което още не иска да си иде...
д-р Сотиров каза: не съм съдия от т,н, "народен съд", а съм лекар ,завършил български медицински университет. Сред предметите, които се изучават в унито има и "психиатрия". Аз не съм специализирал този дял от медицината, а съм за ваше сведение хирург. Не искам да влизам в просташки полемики, каквито се вихрят в блога Ви, но прекалено много обичам племенника си ,за да си позволя да изразя мнение. Ако действително страдате от 'органична емоционална лабилност', няма как да нямате и ппомени в поведението. Неминуемо това състояние се отразява и на контакта Ви с околните. Сега разбирам, защо моя племенник ,често казваше че се чувства унижаван е емоционално ограбен във Вашите часове. Тое беше отличен ученик и чувствителен млад мъж, но не можеше да приеме наглото Ви поведение и отношението Ви към учениците, които не приемат методите Ви на преподаване. Предполагам, че се досещате за кого, по-точно за кой ученик става въпрос, защото този мой близък винаги открито е заявявал позицията си срещу Вас. В интерес на истината днес го попитах за тази госпожа пенсионерката, срещу която злобеете. Той изрази мнение, че тя е изключителен човек и учениците много са я обичали.
поздрави
д-р Сотиров
Ангел Грънчаров каза: Драги "д-р Сотиров", изказването Ви е изключително интересно и богато на смисъл, много съм Ви благодарен, че благоволихте да ни разкриете своята гледна точка. А тя поставя ред важни проблеми, по които си заслужава да се дискутира - с оглед постигането на истината. Вярвам ще се съгласите, че единствено истината има значение, а отделните мнения имат значение само доколкото ни доближават до нея.
Искам в тази връзка да Ви задам няколко въпроса, с оглед на това да встъпим в ползотворен диалог:
1.) Вие защо едва сега решихте да се изкажете, защо до този момент си мълчахте, особено предвид това, че от много години сте бил наясно с проблемите - твърдите, че Ваш "племенник" бил моя, тъй да се рече, "жертва", бил жертва на моята, както благоволихте да се изразите, "безчовечност" и какво ли не още? Та ще съм Ви благодарен да опитате да ми отговорите на този въпрос.
2.) След като имате претенцията че сте медик, бихте ли опитал тогава да ми обясните как е възможно лице с Вашата квалификация да допуска такава груба грешка, а именно, да проповядвате грубо тъждество между физиологично и психично, сиреч, да подкрепяте незащитимата теза, че всяко лице, което е имало черепно-мозъчна травма, неминуемо след това заболява и от... психично разстройство?! :-) Аз лично смятам, че лице с медицинска квалификация не би допуснало чак такава груба грешка.
3.) Трето, относно моето рисувано от Вас тъй предубедено отношение към учениците и поведение спрямо тях в час, имам чувството, че Вашият "племенник" Ви е говорил за някакъв съвършено друг човек, щото такова едно отношение, което Вие се опитвате да ми припишете, органично не съвпада с моето отношение и поведение, то няма нищо общо с моя манталитет, с моето възпитание, с моята култура, с моите ценности; та бихте ли опитал да направите справка, да попитате "племенника" си дали не е станала някаква грешка, дали той не Ви е говорил за някакъв друг преподавател, не за мен? Почти напълно съм убеден, че е станала някаква досадна грешка, щото това, което ми приписвате, няма никакво отношение към моето действително поведение и моите разбирания за това как следва да се държи един учител в час, сиреч, е несъвместимо с ценностите ми. Можете да се поинтересувате за моето действително, истинско отношение към учениците, попрочетете книгите ми за образованието, имам доста такива книги, също така погледайте клипчетата на моите часове и т.н., и сам ще се убедите, че Вашият "племенник" сериозно Ви е подвел и излъгал, представяйки ме в такава една изцяло невярна, превратна светлина, неизвестно защо е постъпил така...
4.) Вие след като се представяте тук за "медицинско лице", за лице с медицинска квалификация, би следвало да сте що-годе интелигентен човек, та в тази връзка, позволете, искам да Ви запитам за следното: нима е възможно да не схващате това просто житейско обстоятелство, че ние, човешките същества, сме твърде различни, че всеки от нас си има някакви особени ценности, представи за нещата от живота, разбирания, възгледи, позиции и т.н., следователно на тази база имаме неизбежни различия и в своите възприятия, от гледна точка на което е напълно възможно възприятията на Вашия "племенник", които ме описват в такъв един уродлив, нямащ нищо общо с моята личност, несъвместим с културното ми ниво облик, може да са прекалено субективни, в този смисъл и неверни, да изопачават моя образ, да ме представят в съвсем превратна светлина? (Примерно, аз никога не се държа и не мога да се държа... нагло, щото съм изключително възпитан и интелигентен човек и такова едно глупаво поведение е несъвместимо с културното ниво на моята личност.) Другояче казано, Вие наистина ли вярвате толкова безрезервно на "племенника" си, след като той, най-вероятно, е станал жертва на някаква оптическа илюзия, дължаща се на неговите евентуални коренно различни представи за нещата, на коренно разминаване на нашите с него ценности?
5.) Ето, на тази база е много любопитно, че този Ваш хипотетичен "племенник", за моя изненада, пък и за изненада на много хора, с които съм обменял мнения, е възприел "тази госпожа пенсионерката", срещу която аз, видите ли, съм бил... "злобеел" (Апропо, няма такова нещо, никаква злоба няма в моето отношение към въпросната дама на преклонна, на тъй почетна възраст, тя мен, примерно, винаги ме весели, предизвиква у мен твърде свежи чувства!). Та значи този Ваш хипотетичен "племенник" бил изразил мнение, че въпросната дама била "изключителен човек и учениците много са я обичали", това напълно е възможно да е точно така в представите на Вашия племенник, но то по коренен начин да се разминава с възприятията на много други хора по отношение на същия този субект на възприятия, към същата тази личност. Всеки що-годе интелигентен човек приема такива разминавания, дължащи се на ценностни различия, за нещо НАПЪЛНО ЕСТЕСТВЕНО, но това съвсем не значи, че тия, които имат различни възприятия в сравнение с възприятията на Вашия, тъй да се рече, "племенник", са... "психично ненормални" и пр., нали така, Вие това като "медик", сиреч, поне като средно-интелигентен човек, предполагам, го разбирате чудесно, но все пак Ви питам, съзнавате ли го, какво бихте казал по този повод?
6.) Последно (засега) искам да Ви предложа следното: понеже виждам, че имате желание да дискутирате, да разговаряте с мен, бих си позволил да Ви поканя в моето телевизионно предаване ("На Агората с философа Ангел Грънчаров"), ето, още в този четвъртък бихме могли да осъществим в предаването една интересна дискусия, ако желаете, бихте могъл да предложите и на Вашия евентуален "племенник" (стига изобщо да съществува!) да дойде в предаването ми и в очи в очи да каже какво той мисли, как възприема моите методи на преподаване и пр., ето, предлагам Ви това, вярвам, че предложението ми ще Ви се стори приемливо, давам Ви трибуна, където открито да заявите какво мислите, ще стане, убеден съм, едно чудесно предаване, заповядайте в предаването ми! (Звъннете ми по телефона, има го в КОНТАКТИ на блога, да разговаряме и да уточним подробностите.) Убеден съм, че ако наистина сте такъв, за какъвто се представяте, непременно ще дойдете в предаването ми, ако обаче, простете, в момента лъжете и се представяте за какъвто не сте, ако сте си измислил този Ваш евентуален "племенник", то отхвърлянето на предложението ми ще означава, че Вие, драги ми "д-р Сотиров", сте чисто и просто един фалшификат, че зад това име се крие друга личност, която постъпва крайно недостойно и пр. Ето едно малко тестче за автентичност, знаете как е в интернет, налага ми се на го направя, то е в наш общ интерес.
Всичко добро! Надявам се, че ще се видим, ще се срещнем, ще си стиснем ръце и ще разговаряме на най-човечна основа в предаването "На Агората...", до скоро!
ЗАБЕЛЕЖКА: Днес ще очакваме въпросният "д-р Сотиров" да се изкаже, не крия, интерес очаквам неговите отговори на въпросите ми. Предполагам, че той ще изчезне в небитието, ако искате, можем дори да се обзаложим по този въпрос, а, искате ли да направим облог? Ще подаря на оня, който спечели облога (ако аз не позная, ако аз загубя облога) пълен комплект от моите книги (повече от 20 на брой), а аз залагам на това: въпросният "д-р Сотиров" ще изчезне, ще се изпари в небитието, щото явно силно ще го затруднят моите отговори. Да видим. Шанса да отговори на въпросите ми е минимален, а пък смислено да отговори на тях е нищожен. А пък да се реши да излезе от анонимност (щот това "д-р Сотиров" всъщност е нещо като никнейм, като псевдоним, като кличка, да се изразя на по-разбираем за комуноидите език) и да реши да приеме поканата ми дойде в предаването ми е абсолютно невъзможно, то е равно на невъзможност; този човешки, с извинение, тип е силен в други отношения, в интригите, в лъжите, в лицемерието, в плюенето скришом, не в открития диалог между достойни хора. Аз, впрочем, добре зная (по ай-пито, което ми се отразя тук, в административното табло на блога) по-точно кой пише под този псевдоним, но засега, позволете ми, ще запазя в тайна това. Толкоз. Бъдете здрави, хубав ден ви желая!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
6 коментара:
И аз не съм директор Анастасова. Елена Дичева съм и съм учител, от далечната 1988 година та и до ден днешен. Сигурна съм, че д-р Сотиров ще отговори. И аз много се колебах дали да вляза в комуникация с Вас, г-н Грънчаров, защото предварителните ми наблюдения върху изявите Ви тук еднозначно показваха, че тъкмо комуникацията е звеното, което отсъства. А комуникацията е conditio sine qua non в работата на учителя. Но понеже сте уволнен, според Вас неоснователно,защото директорката Ви си разчиства сметките с Вас, а такива неща не са изключени, просто реших да опитам. Е, не успях. При все че опитах всякакви стилове и подходи, които ми хрумнаха. Нямаше ли да е по-разумно, а и по-морално наистина да се занимавате с писането си, а не с преподаване? И спирам дотук, че току виж пак някой ме скастрил за логорея и липса на възпитание. :)
Г-жо Елена Дичева, няма да скрия, че бях силно впечатлен от Вашата интелигентност в усилието си да напипвате "слабите места" в преподаването на Ангел Грънчаров.
Не скривам също основателното си логично съмнение, че зад Вашето име може да се крие и да троли самата госпожа Стоянка Анастасова.На принципа, че змийската й същност хвърля последните си остатъци от сили и възможности да се пребори с него в този им спор - пред очите и на съдийката по делото, ако допуснем, че тя има време и хъс да влиза, чете , а и да се повлияе от изказваните мнения в блога му, в което не би имало и нищичко чудно, нередно, лошо, или недопустимо.
Спор, в който г-жо, ако наистина сте автентичната, интелигентната, високо моралната, човечната, чувствителната, образованата, доколкото схванах от Вас самата, в някаквата филология учителка - щото споменахте в един от коментарите си "бъдещите времена", което е само щрих и е без значение, разбира се, за това, което искам да Ви кажа, та, ако сте истинският професионалист и новатор, ако сте истинският учител с посочените характеристики - просто е изключено и няма как да не го
разбирате, да не го разберете, да не почувствате човека, философа, гражданина, писателя и разбира се - изключителния ХУМАНИСТ и УЧИТЕЛ бе, мила госпожо, и щом сте му ПОНЕ МЪНИЧКО подобна - би следвало да е изключено - да не сте категорично, изцяло, напълно, естествено и безрезервно на негова страна!
В този му спор с директорката Анастасова.
Защитаваща, пределно ясно и за средно, камо ли за по-високо интелигентния човек - явно и категорично - предварително загубената си кауза.
А не за жалост на ДЪЛБОКО ИЗКРИВЕНАТА Ви интелигентност, по моето учтиво мнение - да се включвате на страната, на
варварския хор от смехотворните говежди мучения на някаквия му настроен от родителите си ли, или и от директорката
Анастасова ученик, самоназовал се: Мухъла, от 12Д клас, щото не смее да се изявява достойно с името си, досущ, както и
неговата директорка впрочем, въпреки, че Ангел Грънчаров многократно и ясно е канил опонентите си на публичен диспут.
На страната и на тази смешно-тъжно изку-кукващата с нейния комунен колектив подлизурка, жалка простофилка и клеветничка в съда, лицето Лили Попова, само веднъж посмяло да се обозначи достойно с името си под злобно-неоснователния си, безчовечен коментар в блога на Ангел Грънчаров.
Вие не сте логорейка г-жо Елена Дичева, а тогава кажете каква сте - да забивате ножа в гърдите на съмишленика си, да не би да е по-извинимо, че не отзад в гърба му, а отпред - на единомишленика си, на хуманиста, който ратува за промяна в образователното статукво у нас и то точно във върховия момент на все още не излязлото съдебно решение - не ли, за да наклонявате везните в полза на мъртвото и на мъртво раждащото статукво.
Дълбоко възмутително е Вашето държане, знаете ли.
Това исках да Ви кажа.
И още нещо - нямам никакво съмнение, че ще бъдете направени смешни и двамата с онзи трол "медика-хирург Христо Сотиров" и "неговия племенник" (а те вече са и "на пух и прах", напразно ги призовавате!), ако се явите в предаването "На Агората", за публичен диспут с Ангел Грънчаров по темата за уволняването му от ПГЕЕ-Пловдив, дори да сте истински и автентични личности, а не изгнилите и изпушилите отвсякъде крепители, табели, тъги и камуфлажи на директорката Стоянка Анастасова, която би следвало да брои последните си дни на този пост в ПГЕЕ-Пловдив, според скромното ми, но основателно, мотивирано правилно, логично и справедливо мнение, а не Ангел Грънчаров.
2015.02.09г. Владимир Петков-Трашов
Сега виждам тия два коментара, единият се твърди, че е на г-жа Дичева, а другият е на г-н Трашов. На г-жа Дичева бих си позволил да кажа нещо, което е така очевидно, че просто повее от това не може да бъде: г-жо Дичева, аз съм много общителен човек, диалогичен, комуникативен, както Вие се изразявате, ако това не сте разбрала, значи нищо не сте разбрала. Разбира се, че учителят е личност, която се занимава именно с комуникиране, ако трябва като Вас да се изразявам по-научно, а иначе аз предпочитам да е изразявам простичко: на учителя работата му е да разговаря, да обменя мисли с учениците, с младите. аз, уверявам Ви, драга госпожо, съм много напреднал в тази посока, то това си ми личи, но Вие явно изобщо не ме познавате, ом си позволявате да правите заключенията по мой адрес, които правите. В този смисъл бих си позволи да Ви препоръчам да се въздържате, по указаната причина, от всякакви съждения и преценки по адрес на моята личност, щом не ме познавате, елементарната коректност, да не говорим за възпитание, изисква да спазвате това толкова ясно и саморазбиращо се изискване, което, чудна работа, Вие така охотно нарушавате, пък същевременно твърдите, че сте била учителка, съзирам голямо противоречие тук, ако можете, ми помогнете да разбера, признавам си, не мога сам да се справя с трудността... :-)
Апропо, а къде изчезна "д-р Сотиров" барабар с "племенника"си? :-) Да не са и двамата не друго, а порождение на нечия психологическа инженерия? :-)
Г-н Грънчаров, поздравявам Вашите учители по литература, които тактично са пропуснали да Ви научат на следното правило: Езиковата норма в българския език изисква употребата на миналите причастия при учтива форма на обръщение да приеме трето лице, множествено число. Евентуалното Ви обвинение в критична злонамереност и издребняване не би могла да ме впечатли, тъй като лексикалният Ви регистър не позволява особено красноречие. Виждам се принуден да Ви разясня някои основни понятия, чиято употреба, изглежда, Ви убягва. Смисъла, с който населявате термина ,,дискусия" изключва възможността за проява на ирония и по-тежкото и проявление - сатирата, в диалога с Вашите събеседници. Фантастът Азимов споменава в няколко от книгите си интересна професия, която се състои в синтезирането на редица високопарни текстове, в отсяването на тяхното съдържание. Ако намерите време да потърсите смислова цялост в текстовете си, бихте могли да изчистите претрупания и лишен от съдържание свой стил, между другото, признак за прогресивно задълбочаващ се снобизъм. Нямам Вашите претенции за начетеност, интелект, неизменна правота и компетентност във всяка научна сфера, затова няма да коментирам нито личните Ви качества, нито позицията Ви спрямо образователната система. Там съм бос. Нямам честта да Ви познавам, но като автор на книги, разискващи сериозни, дълбокомислени проблеми, не би било зле да вложите минимален финансов капитал, та да прикриете така очевидното си неуважение, а на моменти - ненавист към родния език.
Споменавате възпитание, обвинявате инакомислещите си събеседници в демагогия и се опитвате (безуспешно) да изтъкнете качества, които се проявяват, а не се развяват като парцаливи килоти. Предполагам, ще поискате да узнаете какви са менталните ми отклонения, та да се намисям в този безпредметен спор, ще се изпотите в търсенето на акуратно изпълнена контрааргументация, или ще клъвнете по някоя незащитима черта от личността ми, което, само по себе си е опит за нападение. Не ми се ще да дотягам на отбраната Ви аудитория, затуй завършвам с данни за себе си, които ще подлежат на съмнение от Ваша страна. Казвам се Иван Маринов, име напълно безизвестно и имам удоволствието да познавам госпожа Елена Дичева, която е надежден авторитет и опитен педагог, човек с принос и отношение към образованието. Вероятно смятате присмехът за форма на остроумие, макар че за стойностна ирония се изисква особен тип гений. И по-големи от Вас са се проваляли в опита си да боравят с тая опасна и безценна материя - словото. Дотук думите Ви биха изглеждали най-добре с етикета ,,вакханско словоблудство". Дано можете повече, в противен случай името Ви няма да предизвика нищо различно от така любимия Ви присмех.
"Г-н Маринов", безкрайно съм Ви благодарен за тъй безценните и толкова учените поучения, които тъй щедро ми подарихте! Ама ще Ви отвърна, че просто "немаше нужда" да се трудите да ме учите как да пиша, да ми изяснявате какви норми на правилния български език съм бил нарушавал и т.н. Причината е ясна: аз съм от особняците, дето си пишем както си искаме, пишем си свободно, изразявайки това, дето сърцето и душата ни го искат, пък дори и с риска да нарушим някоя безкрайно важна литературна норма.
Изглежда нищичко не сте чел от моите по-сериозни текстове (аз съм написал доста книги) и въпреки това си позволявате да изтъквате някаква априорна "безсъдържателност" и един вид безсмислие на всичко, което съм бил написал, което обаче ни принуждава да приемем, че едното от двете е вярно по отношение на Вашия случай: или просто сте надъхан спрямо мен, кой знае защо се е появила тази нескривана злонамереност, или пък се мъчите да ме изкарате какъвто не съм с оглед да направите някаква услуга на някаква особа, примерно, на еди-коя си директорка или авторитетна даскалица по литература, имаща "несъмнени заслуги" за българското просвещение. Както и да е, слабо ме интересува Вашето мрънкане по моя адрес, а иначе изобщо не ме вълнуват също така и Вашите предписания за това как било правилно да се пише, щото аз, повтарям, въпреки Вашите тъй безценни предписания пак ще си пиша както си искам, по-скоро както душата и духа ми го иска.
Между другото бих си позволил да подхвърля: ако спазването на Вашите тъй безценни предписания би довело до пораждането на един тъй натруфен, наистина безсъдържателен, пък макар и много претенциозен, с извинение, "стил", какъвто Вие демонстрирате в кратката си забележка, то аз никога не бих възприел нито едно Ваше предписание; между другото, въпреки цялата Ви претенциозност, смея да заявя, "стилът" Ви издава един човек, който въпреки цялата си ученост няма нещо най-основно: нямате литературен вкус, г-не, щом си позволявате да се изразявате тъй неясно, натруфено, претенциозно, демонстрирайки някакво илюзорно, съществуващо единствено във Вашата представа "красноречие".
Това е. Бъдете здрав. Пишете, упражнявайте се, но знайте едно: писането, боравенето със словото е израз на душата, на душевния живот, на живата мисъл; затуй ако душата Ви е скверна, то и да се съдерете, дето се казва, пак няма да пропишете хубаво. И смислено. И съдържателно, ако ми позволите да използвам Вашата терминология. Примерно щяхте да се отвращавате от собствената си склонност към подлизурство, което е опака страна на ненавистта Ви към ония, които никога не биха се унизили да се подмазват някому.
Това е, което исках да Ви кажа. Ще ми е любопитно да узная колко норми на "правилния литературен стил" и нормите на "правилното красноречие" съм нарушил в репликата си...
Публикуване на коментар