Истината ни прави свободни

понеделник, 6 април 2015 г.

Безочлива "соцпропаганда и агитация на успехите" се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив в прослава на новото ръководство на училището

Тази сутрин попадам на нещо сюблимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаганда и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния комунизъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъжеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиждани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше най-елитно и авторитетно, а в последните години все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от такава безочливо-лъжлива "соцпропаганда-агитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже (позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от най-опашатите лъжи):



УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ


В рубриката ни „Училището в моите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.

kumanov
Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето  на книги  и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опознаването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат.
А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите?
Когато Георги е бил ученик обаче е нямало много възможности за изява. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище.
Сега вече, след като са изминали пет години, и той от момче се е превърнал в млад мъж, идването му в ПГЕЕ му навява спомени, а същевременно изпитва и радост от промяната, която вижда в скъпото ни училище.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Въх! Как оригинално се изразява ученикът!
Мария

Абонамент за списание ИДЕИ