Разбрах за първи път, че да мислиш е най-вълнуващото преживяване, което може да се случи на човека!

Пак решавам да публикувам няколко текста, писани от мои ученици, на които наскоро зададох за писмен отговор следния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата учебна година със съответните философски предмети?". Ето какво е написал А.Н., ученик от 11-ти клас:

Миналата година изучавах предметите етика и философия на правото. Може би това бяха досега най-интересните и същевременно най-трудните предмети, които е трябвало да изучавам. Предметите ми бяха интересни защото ме караха да се замисля какво знам, как мисля и защо мисля по този начин - и дали наистина има нещо вярно в разсъжденията и разбиранията ми. Трудни ми бяха защото коренно се различават от досегашните предмети, които съм учил и продължавам да уча. В следващите редове смятам да обясня защо мисля така.

Може би най-голямата ми грешка беше, че си мислех, че мога да мисля или по-точно че се самозаблуждавах, че умея да мисля. Истината е, че до момента по изучаваните предмети от мен още от 1-ви клас до сега, вече в 11-ти клас, не ми е оставало голям избор по отношение на това, което ще уча или мисля. Винаги досега учителите и тяхната "дясна ръка" учебника са ми казвали какво трябва да науча или, по-точно, да знам (може би още не знам значението на тези думи защото ми звучат еднакво по смисъл, но същевременно и аз, и другите хора ги използваме за различни теми и цели). Тези предмети са познати като общообразователни и/или точни науки, ако може ще цитирам един сръбски спортен коментатор "Кой отбор играе решавам аз!". Идеята ми е да кажа, че досега никога не ми се е налагало да изказвам мое мнение по даден въпрос, а трябва да уча или знам това, което пише в учебника за да мога на следващия ден да го споделя с учителя/учителката за да ми каже тя: "Браво, дете, научило си си урока, има знания в теб, затова ще ти пиша хубава оценка!". Моята идея за мислене се свеждаше до това да уча (или сега както смятам че е - копирай, запаметявай, повтаряй!).

Може би първите няколко урока по философските предмети миналата година бяха най-трудни за моето мислене, разбиране и учене защото трябваше сам да разбера какво да уча и това най-вероятно щеше да доведе до разбиране на материята, а не до разказването й. Ако оставим досега написаното за наученото оставам с впечатление, че не съм научил нищо през последната година главно заради гореизброените причини, а мозъкът е като всичко останало в човека - ако не се тренира ще закърнее и много трудно ще възвърне способностите, които е притежавал. Тъй като след като се замислих наистина какво знам и вече като знам, че нищо не знам, смятам да приключа с няколко изречения моето есе.

Може и да не съм научил нищо в последната година, но се радвам, че предметите, които се опитвах да разбера успяха да ми отворят съзнанието до известна степен и ме накараха да използвам мозъка си пълноценно, а не само за запаметяване на уроци. Може да не знам нищо по предметите, но поне знам, че нищо не знам и мисля, че в скоро време ще успея да променя това като ще се опитвам да мисля с мозъка си, който умее това, нали?!

Това е написал А.Н., ученик от 11-ти клас. А ето какво е написал А.Л., който също е от 11-ти клас; не им давам целите имена, щото не съм взел съгласието им за тази публикация на техните писмени работи:

От миналата година оценявам като най-интересни и важни темите за истината и за душата. Разгледахме доста теми, но точно тези две теми ми направиха най-голямо впечатление.

Тези теми ме накараха най-старателно да се замисля и да започна да разсъждавам, достигайки до финалните си изводи. Понякога съм оставял всичко друго и, увличайки се в разсъжденията си, забравях за времето. Чудесно е това чувство! Разбрах за първи път, че да мислиш е най-вълнуващото преживяване, което може да се случи на човека!

Понякога съм влизал в спорове с хора, които не подкрепят тезата ми и предметът философия ме научи как да отстоявам своята гледна точка. Смятам, че философските предмети са оставили в съзнанието ми много повече и то твърде ценни за бъдещия живот знания. Тези предмети ме научиха да мисля философски и ме подтикнаха да се развивам като личност.

Това е написал е написал А.Л. от 11-ти клас, а ето какво пък е написал Н.Г. от същия клас:

Часовете по етика и право миналата година бяха едни от най-интересните предмети защото обсъждахме неща, които биха ни помогнали за нашето личностно израстване. Научих доста неща от тези два предмета, за самия мен и за съучениците ми.

Харесва ми начина на провеждане на часовете, защото ние правим изводи върху написаното в помагалото, но с наши думи, с нашата мисъл. Също така ми харесваше и средата, свободната атмосфера, в която преминаваха часовете, особено това, че можем да излизаме от час и да се връщаме когато си искаме, без да даваме никакви обяснения къде ходим и какво правим. Макар че аз лично не съм злоупотребявал с това право. Одобрявам и точковата система защото за да изкараме висока оценка трябва да участваме в обсъждането по-често и да допринасяме за решаването на проблемите.

Също така ми харесват и помагалата, по които учим, защото се са лесно разбираеми от хора на нашата възраст и бързо пробуждат мисълта ни. Дори съм ги дал на родителите ми да ги четат и те казват, че са много интересни, че има голям смисъл в написаното.

В тези часове научих много за личностното развитие - за разлика от останалите предмети. В края на крайщата смятам, че личността е най-важното, което имаме и затова за нея трябва да се грижим най-много.

Горното беше мнение на Н.Г. от 11-ти клас, а ето как е възприел обучението по тези предмети В.К., също от 11-ти клас:

Етиката ми помогна да открия пътя както към себепознанието, атака и към опознаването на останалите хора. Един изключително важен и ценен предмет, особено сега, когато глупостта и простотията са изцяло на почит. Етиката даде възможността на всеки един от нас да стане поне малко по-добър човек.

От философията на правото разбрах смисъла на едно от най-ценните, ако не и най-ценното нещо в живота на човека, а именно свободата. Признавам си, че преди да разгледаме темата за свободата, не бях се замислял колко важна всъщност е тя. Приемах я по-скоро като даденост, без да разбирам истинския й смисъл. Единственото, за което искрено съжалявам са малкото часове по философските предмети, които са ни определени по програма. Вероятно от Министреството на образованието пренебрегват важността на тези толкова нужни за нас предмети. Но това е обяснимо, нали за Министерството най-важното е учениците да знаят, а не да мислят...

Още много интересни мисли намирам в писмените работи на моите ученици, но сега сякаш се поуморих да пиша, първо писах свой сериозен текст, а сега вече доста време преписвам от техните писмени работи. Хайде да препиша какво казва З.Р. от 11-ти клас, с което и приключвам за днес; друг път може би пак ще продължа:

Етиката ми помогна да разбера много неща за себе си и за другите, то беше нещо като просветление да видя истинските лица на хората около себе си, а също да видя в истинска светлина и самия себе си. Това е много важен и завладяващ предмет, даващ ни възможността да разберем самите себе си. В часовете обсъждахме предимно за свободата, убедих се, че свободата наистина е най-важното в живота на един човек. Ако разбереш свободата си от този ден нататък животът ти става по-добър. Не позволяваш на хората да те манипулират.

Разбрах много неща и за душата си. Душата според мен е свързана със съзнанието, разума, мисълта, словото, духа. Ако тялото няма душа, то ще е просто материя и неодушевен предмет. Душата ни прави цялостно и живи. По аналогия казано: функцията на окото е да гледа, но извадено от тялото и само по себе си окото не може да гледа, а това, което вижда, всъщност не е просто окото, а самата душа.

Обещах това да е последната работа, откъс от която вземам тук; но ето, налага се да препиша и какво Б.С. пише:

Етиката ми позволи да преоткрия себе си във време, в което глупостта, невежеството и простотията са на почест и по-голямата част от подрастващите, а дори и по-възрастните изцяло са им се отдали. Етиката ми показа как би трябвало да се държа и ми помогна да доизградя характера си. Това е предмет, обучението по който може да те обогати.

В началото ми беше малко скучно, но по-нататък ми стана интересно. Хубавото на предмета е, че ни подтиква да размишляваме върху въпроси, пряко свързани с живота ни. Най-интересните за мен теми бяха за истината и за свободата. На моменти се усещах, че съм завладян от своите мисли.

Не искам да звучи самохвално, но с това имах предвид, че темите по етика някак успяха да ме накарат да мисля и да се задълбочавам в проблемите. Също така се научих да виждам всяко нещо от много ъгли.

Накратко казано по етика и философия на правото научих не само нещата, нужни за предмета, а също сякаш успях да се развия и като личност.

Активираха склонен към правене даже на съвсем безсмислени мерзостчици, ала иначе твърде усърден автор на компромати

Ето че вече сме свидетели на първите залпове на компроматна война срещу моята личност, за участие в която е вербуван и "мой бивш ученик" (слагам в кавички този израз, понеже моите ученици, от които не се срамувам, са носители на съвсем друг манталитет и на съответните личностни добродетели), притежаващ изискващите се наклонности за правене на разни мерзости; стилът на тази компроматна акция е толкова добре познат от едно време, че съвсем не е нужно да подчертавам специално от кои среди е инспирирана такава една кампания; тъй като съм усърден изследовател на съвременните нашенски нрави и психология, привеждам тук кратката ми полемика с този автор на най-актуалния, на последния по време компромат:

Веселин Божков: Г-н Грънчаров, ако образователната ни система, която толкова ненавиждате, работеше адекватно, то уволнението Ви трябваше да се случи още когато аз Ви бях ученик, т.е. преди повече от шест години.

Ще си позволя да цитирам ваш колега философ, доцент в БАН, чието име ще запазя за себе си, понеже беше частен разговорът ни. Незнайно откъде се заговорихме за Вас, може би съм му споменал, че съм бивш ваш ученик. Та доцентът, на изразеното от мен становище, че душевното Ви състояние говори за абсолютно належаща хоспитализация, отговори с иронична усмивка: "Грънчаров твърде дълго се е занимавал с проблемите на битието. Нали знаеш, реалността по някое време започва да се размива."

Как Вие разбирате думите на колегата си не знам, но за мен са достатъчно показателни.

С уважение (най-вече заради представлението, което спретвате онлайн), Ваш бивш ученик, Веселин Божков.

П.П. Агент на ГЕРБ съм. Понякога и на КГБ, ама само ако не са изпили водката.

Ангел Грънчаров: Благодаря за становището, г-н Божков! А защо, позволете да запитам, е трябвало още тогава (преди 6 години) да ме уволнят? Кажете, интересно ми е? Заради битието ли? Бихте ли пояснили кои са мотивите за така горещото Ви желание още тогава да ме уволнят?

Stephan E. Nikolov: Хора като Вас, колега Грънчаров, а дръзвам да причисля и себе си към тази категория - на недопусканите, потискани, премълчавани, пренебрегвани - сме си потенциално уволнени: преди шестдесет, шестнайсет, шест години, няма значение. Някак ни изпуснаха в един момент, а и други времена настъпиха - не може току-така да изчезнеш някоя нощ и дори близките ти да не смеят да попитат за теб. Заради което много ги е яд властимащите и изживяващи се като господари на битието и всячески се стремят да ни тровят живота...

Веселин Божков: Защото ни занимавахте с личните си политически възгледи, старателно опитвайки се да ни ги наложите, вместо с учебния материал. Това достатъчно ли е, как мислите?

Веднъж даже си направихме майтап с вас. Предварително се наговорихме и на няколко пъти ви подхвърлихме реплики от рода на: "Костов ограби България!". Резултатът беше, че започнахте да блъскате по бюрото (съвсем буквално!), бясно пропагандирайки. Чак ни изплашихте в един момент да не се стигне до физическа разпра. Е, признавам, много се смяхме, но това ли е поведението на един учител?

Тогава ви заснехме с мобилен телефон, после качихме клипа в Интернет. Спомняте си, нали? Жалко, че колегите ви, по които толкова плюете днес, ни накараха да го свалим и изтрием. Щеше ми се да мога да го покажа на хората, които ви защитават, без да осъзнават, че защитават приятеля/познатия си Ангел, а не учителя Грънчаров.

Желая ви здраве, г-н Грънчаров!

Ангел Грънчаров: Г-н Божков спретва компроматче! :-) Но ценното е че признава, че мотивът за моето така желано от някои среди уволнение е политически. Е, г-н Божков, да бяхте малко по-умен, щяхте да се изразите завуалирано, но е хубаво, че непосредствено си признавате. Излишно е да попитам, но, хайде, ще го сторя: Вие сте социалист, нали познах? И сте ме мразил толкова докато съм Ви бил учител по политически мотив, правилно ли Ви разбирам? Това, че сте ме мразил толкова, е чудесно, значи съм си вършел добре работата, щото моята работа като преподавател по гражданско образование е да дразня учениците си, та да ги предизвикам да заемат и те своята позиция. Все пак аз съм специалистът за това как следва да се преподават предметите, по които аз преподавам, а не Вие.

Тъй че е твърде глупаво и непочтено да ми говорите какво е трябвало и какво не е трябвало да правя в часовете си; аз решавам това, не някой друг, не Вие. А туй за Костов как обаче го измислихте? Аз името "Костов" в своите часове не употребявам, нещо май Ви се е присънило това. Разбира се, трябвало е да си съчините компроматчето, ето, сетили сте се за Костов, бравос, похвално е!

Вярно, бяхте ме заснели без мое съгласие в час, бяхте качили в интернет клипчето, съдържащо моя реч пред класа, пък после малодушно го свалихте. Щото съвестта на доносника и мерзавеца винаги е нечиста, вероятно, нали така?! Ето, и сега не се свените да плюете по бившия си преподавател. Това говори за Вашия морал. Прочее, кажете каква оценка имате при мен? Да не би причината за Вашата ненавист е, че не съм Ви писал 6-ца? Кажете де, не се притеснявайте, разкрийте душата си, изплачете си болката.

Човек неслучайно дръзва да се опозори публично като Вас, хайде, аз съм психолог, загрижен съм, искам да Ви помогна, тъй че смело действайте, изплачете си болката, ще Ви олекне. И ще си очистите душата. И повече мерзости няма да правите... Ний, учителите, ний, психолозите, ний, духовните хора, сме благородни, ний сме хуманисти, готови сме да помогнем на всеки. Тъй че, ето, слушам Ви, пък и читателите на тази страница с интерес ще чуят Вашата изповед...

Веселин Божков: 1. При вас имам 6. 2. Семейството ми е изселено по партийни причини през 50-те години в село в Северна България и е принудено да живее дълго време в плевня. Не съм социалист. 3. Намирам Иван Костов за един от най-интелигентните и далновидни български политици. Лично убеждение. 4. Не ви мразя. 5. До колкото си спомням се пише "завОалирано". 5. Съветът ми е вие да потърсите помощ от психолог. 6. По-нататъшната ни дискусия е безсмислена.

Ангел Грънчаров: Благодаря Ви за това че ме научихте как се пише думата "завуалирано" (направете справка, пише се и по двата начина, и с "у", и с "о"); прочее, пише се "доколкото", а не "до колкото"; благодаря също за обезпокоеността Ви относно моето психично здраве, но все пак, дето се казва, "немаше нужда", понеже аз съм експертът в тази област, пък се чувствам превъзходно.

В крайна сметка така и не се разбра защо се обадихте и защо така се радвате, че съм заплашен с уволнение, а също и защо толкова съжалявате, че не съм бил уволнен още когато Вие сте бил ученик. Явно в характера Ви влиза това да правите мерзостчици без да има особена нужда от това... Бъдете жив и здрав! Прочее, моля, не се представяйте повече никога за "бивш ученик на Ангел Грънчаров"; слагам в кавички този израз, понеже моите ученици, от които не се срамувам, са носители на съвсем друг манталитет - и на съответните личностни добродетели...

Убийствените за завистчиите като мен думи на г-н носителя на титлата "Пръв Мултак на Републиката", подвизаващ се в наше време като министър, с извинение, на "културата"

Виждате ли обаче колко съм бил прав като писах - виж Р. Де Ниро и Дж. Траволта след много молби имаха късмет да се снимат за спомен със световните знаменитости Борисов и Вежди! - че не Бойко и Веждю, а самите Робърт Де Ниро и Джон Траволта са молили нашият героичен и световно-известен Премиер да се срещнат и да се снимат с него - та да се увековечат с този наш роден гениален титан на човечеството и знаменит представител на световния умствен елит? Виждате ли колко е важно човек да разбира човешката душа, да е изтънчен психолог - щото ако не е, истината ще му убегне и ще си остане недостижима! Та ето, на ви сега свидетелство колко съм бил прав; четете думите на самия министър Веждю, които изцяло потвърждават мойта хипотеза; на, четете: Кой на кого е кумир - Борисов на Робърт де Ниро и Джон Траволта или?; ето самите знаменателни думи на туй странно и богато окосмено нещо, дето минава за български министър, представете си, на "културата"; та то било заявило следното:

"Какво е толкова любопитно? Нормално е министърът на културата да се види с едни артисти. Какъв е проблемът? Дошли са Робърт де Ниро и Джон Траволта - едни прекрасни звезди. Премиерът дойде да поздрави тези велики мъже, пък и той им е кумир. Какъв е проблемът? Много готини..."

Това каза министърът на културата Вежди Рашидов в ефира на bTV. Преди няколко дни холивудските звезди Робърт де Ниро и Джон Траволта присъстваха на работна вечеря, дадена от министър-председателя Бойко Борисов, на която присъства и културният министър. По време на вечерята двамата холивудски актьори са опитали традиционни български печени чушки, вариант на шопска салата, както и избрана селекция български вина. В края на съвместния им разговор дори двамата актьори изразили желание да работят в някоя бъдеща екшън продукция с министър-председателя на България. (Майко мила, Боко в очите на Де ниро и Траволта явно минава и за нещо като холивудска филмова знаменитост, щом филмовите звезди искат да се снимат с него в някоя суперпродукция?! Дали пък не са му се подиграли, а пък Он, нищо че ни е толкова велик и умен, да ни е жив и здрав, да не сфанал подигравката?!)

"Просто една приятелска вечеря - да видят, че в България ги посрещаме като нормални хора. Имаме нужна по-често такива хора да идват в нашата забравена от Господа държава."

"Разбира се, показваха си децата, бебета - Траволта е маниак на тема самолети, а премиерът е доста в час с тази тема. Много харесаха българската кухня. Отпуснаха се. Бебетата си показваха. Пък бащата на Робърт де Ниро е художник и майка му е художничка и поетеса. Имахме общи теми. Зарадваха се. Това са хора, които се държаха по-обикновено от нашите обикновени хора, които имат комплекси за малоценност.” (Слава Богу, че г-н Премиерът ни нема комплекси за малоценност, е, он има ясно изразени мании за величие, но да не му връзваме дикиш, дето се вика, щот ще излезе, че ний пък имаме комплекси за непълноценност!)

"Аз се чудя защо се изненадвате, че министърът на културата се среща с едни артисти и пак да заповядам в нашата държава. Нима чакате да съм на пазара за зарзават?!” (Е, с тия убийствени думи г-н носителят на титлата "Първи Мултак на Републиката", подвизаващ се в наше време като министър, с извинение, на "културата", най-после натри носа на завистчиите като мен!)

Хроника на едно бюрократично-политическо безумие

Позволявам си да публикувам пълния текст на моя жалба до институциите по повод на политически мотивираната кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и уволнение, водена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Правя това в качеството си на български гражданин, който е възмутен от административния произвол на един самозабравил се деец на толкова вредната за българското образование всевластна бюрокрация; това, че произволът, тормозът и терорът е насочен срещу мен е несъществен частен случай; интересен е обаче принципът и "механизмът" на подобни кампании, който като гражданин и блогър се чувствам длъжен да представя на обществото и медиите; ето и самия текст:

До г-н Огнян Ст. Янакиев, Председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание на Република България

До проф.Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката

До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа инж.-мениджър ИВАНКА КИРКОВА, Началник на РИО-Пловдив

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив,

живущ в гр. Пловдив, 4023, дом. адрес: ...

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Омбудсман,

Представям Ви по-долу факти и свидетелства за наличието на недопустимо груб административен произвол, упражняван върху мен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Надявам се на Вашата ефективна намеса за предотвратяване на по-нататъшното ескалиране на произвола и довеждане до пълен абсурд на нарушаването от нейна страна на най-основни мои професионални, граждански и човешки права.

1.) Поради разминаване в разбиранията ни по проблеми на училищния живот (примерно във връзка с отношението на учителската колегия към ученическата стачка от дек. 2010 г., а също така във връзка с потребността от провеждането на демократичен избор на патрон на гимназията) г-жа Анастасова поде абсурдна кампания по моето дискредитиране като преподавател и личност с цел уволнението ми, включваща:

● Отнемане на учебни часове в класове, в които преподавам, и то два месеца преди края на учебната година и то веднага след завръщането ми от едномесечен отпуск по болест (страдам от тежко заболяване на сърцето); бях известен за това решение на директорката от самата нея по джиесема в първите минути след завръщането ми на работа, просто тя устно ми заповяда да не влизам в часовете на 4 класа, без връчване на писмена заповед и без изясняване на каквито и да било мотиви;

● Когато пожелах да разбера защо съм наказан по този начин и какво се е случило, които са причините за една такава крайна мярка, директорката и нейната помощничка Камелия Стоянова ми заявиха, че имало "ей-такава папка от жалби на ученици и родители" спрямо мен; когато се поинтересувах за какво по-точно съм обвинен и пожелах да видя жалбите, се оказа, че вместо "ей-такавата папка" всъщност има 4-ри хвърчащи листа със стереотипен, дума по дума приличащ си текст, който ми беше прочетен от другата помощничка на директорката г-жа Атанаска Милева; "жалбите на родители" пък се сведоха до писмен коментар на една "възмутена майка с интереси в областта на психологията" до директорката по повод тематиката, разглеждана в мое помагало по психология (одобрено от МОН още през 1997 година и имащо вече 4 издания);

● Когато категорично възразих срещу моето отстраняване от учебни часове без писмена заповед и без задоволителна и разумна мотивировка, а със смехотворни мотиви и се жалвах до ръководството на синдикалната организация към синдиката, в който членувам (КТ "Подкрепа"), тогава председателката на синдиката, която е и помощник-директор на училището (!), г-жа Камелия Стоянова, лична приятелка на директорката, организира нещо като публичен съдебен трибунал над мен (или като заседание на "народния съд") и на синдикално събрание категорично защити директорката, а мен ме обяви за "вреден елемент", нарушаващ идилията в училището, за "народен враг" и прочие;

● На среща на Председателя на Регионалната организация на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" г-н Цило Нейчев с ръководството на училището и синдикални членове, предизвикана от моя жалба до синдиката, г-жа Стоянка Анастасова заяви, че била крайно "стресирана" от публикации в моя личен блог, разглеждащи проблеми на образованието и на училищния живот и без смущение ни уведоми, че... нейният съпруг й бил казал "Уволни най-после тоя Грънчаров щом толкова те ядосва" (!); в крайна сметка, въпреки настояванията си, не получих писмена заповед за отстраняването ми от учебни часове, а е известно, че невлизането от моя страна в учебни часове по устна заповед на директорката може да бъде възприето и изтълкувано като "самоотлъчка", което би довело до дисциплинарни наказания от страна на директорката; благодарение на моята жалба до синдиката до това не се стигна, но явно точно такъв най-вероятно е бил замисъла на директорката;

● Оказа се, че по някакви странни и дори мистични причини в класовете, които уж се били жалвали от "начина на моето преподаване" фигурират тъкмо ученици от средите на т.н. "активисти", т.е. ученици, близки до ръководството, за които през по-миналата (2010-2011 г.) учебна година на г-жа Анастасова й се наложи да ме помоли да им пиша "шестици", независимо от това, че поради тяхната заетост с училищни мероприятия тези ученици не бяха стъпили в мои часове; тогава заявих, че ще изпитам учениците и ако се подготвят, ще им пиша каквато оценка си изкарат; въпреки крайното неудоволствие на директорката и на самите ученици на тях им се наложи в края на срока да учат, е, изкараха си не шестици, а петици; разбра се, че за да уреди този път отлични оценки на фаворизираните ученици директорката в края на учебната 2011-2012 г. просто отне тия класове от преподавателя и ги даде на сговорчив външен лектор, на когото се наложи да пише "шестици" на целите класове отгоре до долу; ето как с цената на жертването на моя преподавателски авторитет и на нарушаването на мои основни преподавателски права г-жа Анастасова успя все пак да уреди хубави оценки на близки до ръководството ученици-активисти (каквито навремето бяха комсомолските активисти; явно г-жа Анастасова продължава да мисли в категориите на онова "блажено време" от ерата на комунизма);

● Като връх, като капак на всичко г-жа Анастасова в тия абсурдни истории многократно и без смущение си позволи да заяви в присъствието на свидетели, че "тъй като е много хуманен човек" била проявила милост към мен и вместо дисциплинарно да ме уволни заради тия "жалби", била ме наказала "само с отнемане на учебни часове", и то тъкмо в края на учебната година; което, както и да го погледне човек, си е чиста гавра с моето човешко и професионално достойнство;

● Тъй като отношенията ни в тия няколко месеца крайно много се изостриха, г-жа Анастасова почна да крои как да ми отмъсти заради това, че се постарах да защитя правата и достойнството си; ден преди излизането ми в платен отпуск разбрах, че съм бил включен в квесторска комисия по ДЗИ, която трябвало да бъде на разположение след 23 август; тъй като се оказа, че точно в този период ми предстоеше ангажираност от семеен характер (моята майка, инвалид със 100% инвалидност, трябваше да бъде заведена на санаториум в Нареченски бани след 20 август, където щеше да остане до 5 септември) помолих с писмена молба директорката да ме освободи от такъв един ангажимент, тъй като в същия период съм ангажиран с грижи по болната си майка; г-жа Анастасова отказа, като се мотивира, че името ми "току-що" било дадено в Инспектората;

● Наложи се, за да мога да изпълня дежурството си по ДЗИ с цената на много нерви и усилия да променя периода, в който болната ми майка да бъде на санаториум; уредих тя да бъде на санаториум след 4 септември; за тази цел при подаването на молба за излизане в платен отпуск в средата на юли помолих директорката да ми разреши да бъда в отпуск до 14 септември включително, та да мога да взема и докарам майка ми от санаториума; в молбата аз записах "14 септември" включително; излязох в отпуск, в дните след 23 август се наложи да чакам да бъда извикан за квесторското дежурство, многократно звънях до канцеларията да разбера в кои дни ще бъда дежурен, дълго време това не ми беше казвано, най-накрая се разбра, че ще бъда дежурен на 30 септември; повече от седмица от отпуска си опропастих заради тия неуредици, за които имам чувството, че са били предизвикани умишлено от директорката с оглед при неявяване на ДЗИ да ми бъде отмъстено колкото се може по-гадно;

● Въпреки грижите ми около заминаването на майка ми на санаториум (аз в този период, докато тя беше в санаториума трябваше да бъда в родния си град Долна баня, за да се грижа за болния си брат, който е пенсионер по болест, инвалид със 70% инвалидност и страдащ от тежко психично заболяване) в началото на септември продължих да се интересувам какво става в училището, тъй като исках, предвид положението ми, да присъствам на педагогически съвет, независимо от това, че съм в отпуск; по интернет помолих г-жа Ст.Костова, главен учител на моето методическо обединение, да ме извести кога ще се проведат методическите съвещания с учители и евентуално някакви административни мероприятия в училището, имайки предвид именно кога ще се проведе учителски съвет; тя ми обеща да ме информира; понеже в последната седмица преди началото на учебната година все още нямах информация за съвета, в един момент се свързах по интернет с г-жа Денчийска, помощник-директор на училището, попитах я за съвета, тя ми отвърна, че съветът вече се бил провел; това беше в петък, 14 септември; на другия ден, събота, трябваше да ида до Нареченски бани да транспортирам майка ми, на която й беше вече свършило лечението в санаториума; описвам тия неща така подробно неслучайно, тъй като във връзка с тях след малко ще се разбере, че г-жа Анастасова, както се оказа, в тази връзка ми е устроила най-силния си удар, довел именно до налагането на така дълго бленуваното от нея дисциплинарно наказание "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ";

● На 17 септември 2012 година се явих след изтичането на платения ми отпуск на откриването на учебната година; още с влизането ми в училището бях известен, че директорката ме търси във връзка с "неявяването ми на работа и на педагогически съвет"; крайно заинтригуван, потърсих г-жа Анастасова, която ме извести, че съм бил извършил "грубо дисциплинарно нарушение", тъй като не съм се бил явил на работа цели два дни (!); запитах как така, отвърна ми се, че трябвало било да съм на работа на 13 септември, тогава ми бил завършвал отпуска, т.е. два дни съм бил в "самоотлъчка"; отидох да проверя при секретарката на училището документа, с който излязох в отпуск; оказа се, че там са внесени поправки, моето "14 септ." е задраскано от директорската ръка и е писано "12 септ."; изненадан също така бях, че вече ме чака в писмен вид "ПОКАНА" от директорката да дам писмени обяснения защо не съм се бил явил; наложи се в първия учебен ден, докато течеше училищното тържество, аз вече да пиша своите обяснения; г-жа Анастасова ми беше организирала такова "мило" посрещане още в първия учебен ден;

● Излишно е да упоменавам, че независимо от това, че съм единствения щатен преподавател по философия в нашето училище изобщо не бях питан относно разпределението на часовете през новата учебна година; г-жа Анастасова се беше погрижила тъкмо класовете, в които са фаворизираните от нея ученички-активистки, да бъдат отново дадени на специално поканен и назначен за целта външен човек, който, както разбрах по-късно, щял да съвместява лекторството в тия класове с длъжността "психолог на училището";

● Написах писмените си обяснения и зачаках реакцията на директорката; в това време се разбра, че в училището е проведена "коренна реформа", ликвидирана е "кабинетната система", вече няма да има между другото и кабинет по философия (за който положих много усилия да го уредя в предишните две години и да създам приятна за учениците обстановка, предразполагаща ги към занимания по философия); наложи се също така ние, учителите (по-точно само онази част от учителското тяло, която не е приближена на ръководството!) да върнем лаптопите и мултимедийните прожектори, които, предполагам, в склада ще са по-полезни на учениците отколкото ако са в класните стаи и обслужват техните образователни нужди;

● Към края на втората седмица от новата учебна година г-жа Анастасова ме покани в директорския кабинет и, едва скривайки ликуването, си ми заяви, че заради "неявяването на работа в два последователни работни дни" има по Кодекс на труда пълното право да ме уволни дисциплинарно, но понеже била "хуманистка" след тежки размисли била решила да ми наложи "само" дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; попитах я дава ли си сметка какво прави предвид това, че в молбата ми за платен отпуск има нейни собственоръчни поправки относно продължителността на отпуска ми; поканени бяха две помощник-директорки за свидетелки, тъй като заявих, че не мога да подпиша такава една заповед, тъй като я смятам за абсурдна; увещаван бях да я подпиша, наложи се да пиша в писмен вид защо не приемам заповедта и едва тогава положих подпис;

2.) Гореописаното е малък пример за това какви подходи, средства и методи използва в управлението на училището г-жа Анастасова; тя е съсредоточила цялото си внимание в административните процедури, най-вече в произвеждането на много килограми административна книжнина, а учебният процес, задоволяването по ефективен начин на образователните потребности, грижата за иновациите и творческите инициативи на учителите, търсенето на действени средства за решаването на истински тежките проблеми на училищния живот (дисциплина, ефективен учебен процес и пр.), т.е. тъкмо същностната страна от дейността на една институция, каквато е училището, изобщо не влизат в нейния дневен ред; ето някои свидетелства за това:

● Въпреки че съм преподавател с ПЪРВИ КЛАС КВАЛИФИКАЦИЯ с 30-годишен стаж (работил съм в гимназии и в университет) г-жа Анастасова, водена от нескривана неприязън към моята личност и моите творчески инвенции и иновации (автор съм на много книги, излезли от печат през годините, също така на цяла една поредица от учебни помагала по предметите, по които преподавам, някои от които имат вече по 4 издания; написах и издадох също така три книги по проблеми на българското образование и пр.), се опита да ме "улови" в някакви, каквито и да са нарушения, като за целта в периода, през който ми отне преподаването в ония класове, форсирано започна да ме проверява, присъствайки в мои учебни часове, известявайки ме за проверката само няколко минути преди влизането ми в час; посещаваше ме заедно с помощник-директорката г-жа инж. Камелия Стоянова; мисля, че не е нормално един учител да бъде проверен в три последователни учебни часа в един и същи ден (!), но г-жа Анастасова си позволи и това; след това часове наред се опитваше да ми обяснява как било трябвало според нея да преподавам философия – въпреки че не е специалист по тия предмети; но явно някои ръководни кадри продължават да се смятат за "специалисти по всичко";

● Тъй като възразих, че директорката няма право да ми предписва какво трябва и какво не трябва да правя в часовете по философия, още на другата сутрин, минути преди започването на първия учебен час, разбрах, че г-жа Анастасова е поканила на проверка инспекторката по философия г-жа Антоанета Кръстанова и отзивчивата инспекторка мълниеносно се е отзовала; двете също така ме провериха в една поредица от часове, независимо от това, че няколко месеца преди това инспекторката вече ме беше посещавала и проверявала в час и много добре знаеше какви подходи и методи в преподаването си използвам; станах най-проверявания учител не просто в историята на ПГЕЕ-Пловдив, но, предполагам, и в историята на българското образование изобщо; явно се търсеха "основания" за наказание, ала такива не бяха изнамерени, независимо от положените старания и усилия; което именно и доведе до потребността да се организира административния произвол, който представих в точка 1.);

● С оглед прилагането на съвременни форми и средства за ефективно обучение по философия моя милост в последните години проведе серия от методически и методологически иновации като видеозаснемане на часове по философия, прилагане на специална "точкова система" за оценяване на знанията, диалогични форми на общуване, използване на подходи на личностно-центрираната методика и на т.н. „освобождаващо” обучение и образование и др.; воден съм от идеята, че е крайно време да се демократизират и либерализират отношенията и подходите в българското училище с оглед то да влезе в съответствие с потребностите на съвременността; примерно от години ръководя един ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в който най-добрите, елитните ученици от всички класове да могат да разговарят по интересуващи ги проблеми с ония преподаватели, които също желаят да общуват на по-неформална основа с учениците си; не получих никаква подкрепа от новото ръководство на гимназията, напротив, по всякакъв начин се демонстрираше открито такава неприязън към мен, че в резултат други учители вече не смеят да посещават сбирките на Клуба; докато в годините на управление на предишния директор г-н В.Паунов Клубът водеше най-интензивен духовен живот, канени бяха лектори включително и от чужбина, в неговата работа участваха знаменити и новаторски мислещи учители като инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Стефан Кралев, Мина Ветренска, Христо Михайлов и мнозина други; ала новото ръководство продължава да полага усилия Клубът да замре; ето един пример;

● В сбирка на Клуба през есента на 2011 година се роди идеята за патрон на училището да бъде предложено името на наскоро починалия Стив Джобс; писах за тази идея в блога си; оказа се, че медиите много се заинтересуваха, дойдоха в училището репортери от всички национални медии, поискаха и взеха интервюта от учители и ученици; директорката г-жа Анастасова излезе със странната позиция, че само тя има право да говори пред медиите по училищни проблеми, понеже тя изразявала "официалната позиция"; наложи се да я запитам как става така, че без никакво обсъждане в Педагогически съвет тя предварително знае "официалната позиция на училището"; за това, че си позволих да изразя своето лично мнение като учител и гражданин пред някои медии, на "оперативка", а след това и на учителски съвет бях яростно обруган от изпадналата в афект директорка, която се опита да ми забрани да говоря пред медиите; което и свидетелства по един най-категоричен начин, че г-жа Анастасова е ярък носител и изразител на един недемократичен манталитет, което е твърде лош атестат за един съвременен ръководител на културно учреждение като нашето училище;

● Въпросът за избор на патрон по авторитарен начин, с използване на подмолни манипулативни средства беше париран и даже не беше допуснат до обсъждане в Педагогически съвет; в рамките на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ по инициатива и предложение на самите ученици беше проведен "референдум", т.е. беше приложена една съвсем демократична процедура, която изигра голяма роля за повдигане и развиване на гражданското съзнание на учениците; в референдума можеха да гласуват ученици и учители (с "бюлетини" и в специално подготвена "урна", избрана беше комисия по избора, състояща се само от ученици); разбира се, в референдума учители не участваха, с изключение на моя милост, тъй като в училището вече от доста време е налице атмосфера на страх, която се съпътства от явления на интригантство, подмазвачество, лицемерничене пред ръководството и пр.; на референдума идеята училището да носи името на Стив Джобс беше подкрепена от 38% от гласувалите, другите предложени, именно имена на български учени, получиха от 7 до 12%, но на тия резултати поради натиск от директорката не беше дадена гласност на Педагогически съвет и въпросът за избор на патрон на училището продължава да си стои висящ.

3.) От внимателен непредубеден анализ се нуждае цялостната ситуация в училището, която, бидейки пряк свидетел и участник, оценявам като твърде неблагоприятна предвид имиджа и статута на това елитно учебно заведение; смятам, че училището преживя рязък срив в своето развитие в тия години, в които г-жа Анастасова експериментира върху "матрьяла" своите административни дарби и своето административно рвение; смятам, че на институциите, които са я турили на този пост, се налага по най-прецизен начин да анализират цялостното състояние на учебното заведение и застрашеността на неговите иначе бляскави перспективи – по причина на използването на недемократични архаични и ретроградни административни и авторитарни подходи от страна на ръководството, оглавявано от новата директорка г-жа Стоянка Анастасова.

Но най-тежкият проблем, по моя преценка, е този: г-жа Анастасова показа пълно неумение да работи по един съвременен начин с хора, с човешки същества, да проявява нужната човечност, такт, разбиране; тя заложи на грубия административен произвол, на недемократичността, на авторитаризма, т.е. все на отречени от времето ретроградни практики. Аз не съм единствен случай на подобно отношение от страна на директорката. Поради това си позволявам да твърдя, че ситуацията в училището е крайно тежка и се налага търсенето на ефективни начини и средства за поправянето й. Не ми е безразлично бъдещето на това обвеяно със заслужена слава училище, в което работя вече толкова години – и в което минаха най-пълноценните години от моята професионална и творческа зрялост.

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин омбудсман,

Вярвам, че ще вникнете в изложените по-горе тежки проблеми и ще реагирате по подобаващия, по достойния начин. Убеден съм, че ще се възползвате от дадените Ви по закон пълномощия за да въздействате на съответните длъжностни лица да отменят заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова за моето дисциплинарно наказание ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ. Да се надяваме, че на г-жа Анастасова ще бъде потърсена съответната отговорност за сторения от нея произвол – и за проявения от нея административен волунтаризъм. Смятам, че в съвременни условия са недопустими рецидивите на подобно грубо нарушаване на нечии най-основни професионални, граждански и човешки права.

Излишно е да споменавам, че при липса на реакция от Ваша страна в изискващия се по закон срок ще ми се наложи да прибягна до защита на правата си и по съдебен път.

3 окт. 2012 г. С уважение: ПОДПИС

Пловдив

Послепис: По всички тия обстоятелства, случки и събития има цяла една поредица от мои и на г-жа Директорката „писмени обяснения”, жалби, молби, заявления, „покани”, протоколи и други документи, които биха могли да бъдат изискани от съответните инстанции, включително и по съдебен път, тъй като с тях се доказват излаганите и твърдените по-горе факти и обстоятелства. Бел. моя, А.Г.

Без Божията подкрепа и вдъхновение човек нищо особено не може да постигне!

Тази нощ, току-що установявам, съм получил на имейла едно писмо, което като го прочетох силно ме развълнува; ето, споделям вълнението си с вас, читателите на този блог - понеже написаното в писмото съдържа една читателска оценка на самия блог:

"Здравейте, г-н Грънчаров,

От много време не съм Ви се обаждал, но то не е защото съм обърнал гръб на всичко онова, което правите, а тъй като бях в тежък период. Имах много проблеми, но вече, слава Богу, сякаш вече успях да стъпя на здрава почва. И на нас, българите, работещи в далечни страни, съвсем не ни е леко, напротив, понякога много ни е тежко. През цялото това време, през тия месеци, в които трябваше да се боря за оцеляване, Вашият блог беше за мен една морална опора. Не можете да си представите колко голямо значение за мен има Вашият блог: съзнанието, че Ви има, че стоите неотменно до мисията си, че сте твърд и непоклатим, че устоявате толкова време, че излъчвате една сила на духа, че издържате толкова трудности и сякаш ставате още по-силен - всичко това ме възхищава, за всичко това Ви се покланям! И се улавям отвреме-навреме да си мисля, че това, което сте, не може да е случайно, че Вас явно Бог Ви подкрепя защото имате нечовешка сила: толкова блогове умряха, изчезнаха, а ето Вие продължавате да стоите твърд като скала!

Аз това си го обяснявам само по един начин, именно че Бог Ви дава тая сила, той стои зад Вашата кауза, което именно е възхитително! Не мога да изразя какво чувствам, ето искам само да ви кажа, че не бива да си мислите, че сте сам, Вас Ви четат страшно много хора по целия свят, въздействието на Вашите думи върху тях и върху техните души е огромно! Продължавайте все така, бъдете все така твърд и непоколебим в битката с пошлостите, за толкова възвишената мисия за образованието и възпитанието на младежта. Никога не се отчайвайте понеже Бог Ви подкрепя, аз така си обяснявам този факт, че Ви има и че устоявате толкова години. Без Божията подкрепа и вдъхновение човек нищо особено не може да постигне. Вие ги имате, което показва, че правите нещо наистина голямо, което ще остане за вековете.

Е, нека некадърниците, нека противниците Ви да беснеят, нека да се мъчат да Ви уволняват и тормозят. Да знаят обаче тези мизерници, че са безсилни, защото Духът и Бог са зад Вас, а пък Духът и Бог са самата мощ, както сам пишете толкова често. Стоя изцяло зад всяка Ваша дума, чудесно е, че така ясно и умело успявате да изразите ония мисли, които витаят и в моята душа!

Сега като се посъвзех от проблемите си искам също така да си поръчам няколко от Вашите книги. Искам да бъдат тук с мен, аз иначе много съм се ровил в техните онлайн-издания, но сега искам да ги имам и иначе, пък ми се ще и да окажа малка подкрепа на Вашата издателска дейност. Моля също така да ми изпратите и последните 4 книжки на списание ИДЕИ. Това, че и със списанието устоявате въпреки адските трудности, е същинско чудо, пак свидетелстващо за Божията подкрепа на Вашето благородно дело. Ето и адреса, на който да ги пратите: ...

Това е, желая Ви много здраве и все така смело и самоотвержено да продължавате да вървите по пътя на истината, доброто, мъдростта, човечността!

С най-дълбоко уважение: С.К."

Че Бог е създал човека е истина, която имащият съзнание за високото достойнство на човека изобщо не може да постави под съмнение

Седмица преди в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ да се проведе диспутът на тема Бог ли е сътворил човека – или човекът се е "самозародил" от… маймуните?! под обявата за "мероприятието" - виж Заповядайте и вие! - дискусията вече започна и дори се разгорещи! Аз отделно ще публикувам "протокола" на тази дискусия, а сега-засега искам да се включа в нея, като предложа ето този коментар:

Не ми се влиза в момента в дълбините на спора и общо взето безсмисленото изтъкване на "доказателства" за едната или другата теза, въпреки че не бягам от това и ще нагазя съвсем скоро в тия общо взето доста мътни води. Т.е. ще го сторя, ама не веднага. А сега-засега искам да постъпя по-иначе, като обърна внимание ето на тази остроумна реплика, предложена от анонимен (аз само лекичко я редактирах):

Грънчаров, виж сега... може би трябва да се въведе яснота, каквато не си направил(а). За някои екземпляри от "вида" произходът е емпирично безспорен. Не са нужни сложни научни методики за да се види наличното заобикалящо. Което си е факт, факт си е, не може да не го приемаме. Не ли?!

Мисля, че въпреки привидното лекомислие това подхвърляне вече решава спора. Да, наистина, ония хора, които нямат някакво по-високо мнение за самите себе си, без притеснение приемат, че са произлезли от маймуните, без дори да се смущават, че така най-малкото обиждат собствените си родители, да не говорим за другите си предци. Да смущаваме покоя на предците си по начало е голям грях, камо ли пък така грубо да ги обиждаме. Да, за някои екземпляри от "вида човек" произходът ни от маймуните е емпирично, нагледно и дори очевидно безспорен - щом си позволяват така грозно да обиждат предците си! Макар че и самите маймуни значително повече уважават предците си - щом не си позволяват такива прекалени маймунджулъци спрямо тях...

Първият коментирал под обявата дълбокомислено въздъхва: Чиста загуба на време. Науката отдавна е дала отговор на този въпрос. После сякаш малко от малко се е замислил, и ето какъв шедьовър стъкмява, който е нужно да бъде запазен за толкова богатите анали на човешката глупост: "... произходът на човека от маймуната е НЕОСПОРИМ ФАКТ...". Така пише този анонимен, на което не можах да се сдържа на не подхвърля, с което и налях масълце за разгарянето на дискусията; написах: Това е опит за остроумничене, нали? Или се опитвате да ни разсмеете? А бихте ли се опитал(а) да поясните защо е чак толкова "неоспорим" този факт? :-). И после се почнаха "доказателствата". Уж беше чиста загуба на време да се доказва каквото и да било, пък се захванаха да си губят времето. Умно, няма що...

За други хора е твърде обидно някой да почне да приравнява човека към животните, по-специално към маймуните, което са пародия, посмешище на човека - поради известна външна прилика с нас (особено с някои наши екземпляри-представители, които доста добре се приближават по вид и изглед на маймуните!). А иначе дори външно ние, хората, се различаваме коренно от маймуните, примерно, не ходим по клоните, ръцете ни не са така дълги, телата ни не са така богато окосмени (е, при някои екземпляри-мъжкари са също така богато окосмени!), лицата ни пък са така облагородени, че човек трябва да е слепец, лишен от всякакво естетическо чувство, за да не види и усети непостижимото от никой майсторство на Великия Ваятел. С две думи казано, човекът е красив и прекрасен, маймуната е жалка, нещастна, безобразна и смешна - и никога не може да породи у нечие сърце, стига да не е съвсем извратено, чувството за възвишеност, за красота, за грандиозност. Точка по тоя въпрос. Като говорят без смущение, че "човекът е произлязъл от маймуната" някои хора просто демонстрират, че са емоционални и естетически инвалиди - и кастрати.

Но това, външното, е , примерно, маловажно, въпреки че не е съвсем нищо, не е съвсем без значение. Щото външно и вътрешно си съответстват. Оня, който без смущение говори, че нашите преродители били маймуните, също така демонстрира, че и в душевно отношение няма кой знае колко високо мнение за самия себе си. Обикновено вътрешната същност на човека прозира, излъчва се чрез външното, примерно, красивата душа няма как да не облагороди и лицето, погледа най-вече, пък дори и тялото като цяло; тук не говорим само за сетивно-чувствена или еротична красота, а за одухотвореност на тялото. Е, някои, предполагам, са външно красиви, а душевно крайно грозни, сигурно има и такива случаи, но това е изключение, потвърждаващо правилото; макар че ако наистина бяха външно красиви с една благородна, възвишена красота, нямаше как тъкмо душата им да не е облагородила това тяло. Понеже има и една низменна, нисша, вулгарна "красота", която е не по-малко отблъскваща от самото безобразие, от самата грозота. Аз много съм писал за тия съответствия, хармонии и пропорции между телесно и душевно в своята първа книга, носеща заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ (но в нейния пълен вариант, щото тя е известна повече като помагало по психология, в нейния съкратен наполовина вариант, който има вече 4 издания, докато първия още не е издаден в целия му обем). Тъй че който иска почете и да се вглъби, може да ми поиска да му пратя цялостния ръкопис на тази моя книга.

Че Бог е създал човека е истина, която имащият съзнание за високото достойнство на човека изобщо не може да постави под съмнение. Или за имащият съзнание за високото достойнство на самия себе си; тия обаче, дето без капчица смущение дрънкат празни приказки за "родството и приликата ни с маймуните", една ви могат да се похвалят с такова съзнание. Напротив, те не усещат даже унижението и самоунижението, което и показва, че са достойни за окайване. Бог е вложил такова гениално, непостижимо, наистина Божествено майсторство и изкуство в създаването на човека неслучайно: човекът е любимото му творение! Но онова, което ни прави човеци, което ни прави богоподобни, е човешката душа, Божията искра в недрата на човека! Ето това е нещото, което привържениците на всякакви маймунски "теории" и други такива маймунджулъци никога не могат да преглътнат, което именно и засяда като рибя кост в гърлата им. Човекът е Божие творение понеже има в себе си печата на една неземна и свръхприродна духовна природа или реалност, явяваща се неоспоримо свидетелство, че нашият Велик Създател е именно Бог. Понеже имаме съзнание, имаме душа, имаме дух - е, това не се отнася за тия от нас, които имат толкова крайно бедни души, че сякаш нямат! - т.е. носим белезите на Божието вдъхновение, на вдъхната ни от Бога наша така възвишена духовна същност, то е съвършено глупаво да се отрича, че не Бог, ами... маймуните ни били създали! Човек трябва да е завършен глупак, който съвсем не се усеща какво говори, та да си позволи такива приказки. Знайно е, според великият Кант глупостта е нелечим недъг, който страдащите от него си го отнасят в гроба...

Духовното в някакъв смисъл е отрицание на природното, макар че и двете носят печата на Божието съвършенство и майсторство; те са коренно различни, несводими една към друга сфери на битието. Между човекът като човек и природното (животинското) има пропаст, добре подчертаваща се с това, че човешкото тяло е така красиво и съвършено. Човекът, ако беше просто природно същество, даже ако беше "еволюционен продукт" на природата, така е облагородил животинската си "природа", че се поражда съвсем логичния въпрос: това изобщо по силите ли му е? Явно не. Човекът не е Бог. Човекът с цялата си красота, творчески потенциал и одухотвореност е най-бледо подобие на Божието съвършенство, на абсолютната творческа мощ на Бога. Ето още едно доказателство за Божествения произход на човека, въпреки че оня, който разбира смисъла с цялото си същество, изобщо не се нуждае от такива доказателства. Не е работа на претенциозния ни ум да решава това, което само душата като цяло може. Иска се мъдрост за да се прозре истината за Божествената същност на човека, не просто едноизмерен и суетен ум. Тук е най-слабото и болно място на привържениците на "еволюционизма". Липсва им онова звено на еволюцията, наречено дух, душа, разум, мъдрост, без което истината за теб си остава непостижима - ако щеш, както се казва, да се съдереш!

Но прокобата на материалисто-атеисто-еволюционистите е тъкмо прехвалената им "научност", т.е. това, че те, видите ли, се били опирали, за да защитят възгледа си, "на достиженията на цялата наука". Науката е безсилна по принцип да реши много въпроси, и то най-коварните, най-важните въпроси; нашето знание е така мизерно в безбрежния океан на незнанието. Затуй претенциите на някои нейни недоучили адепти, че науката всичко можела да реши, са така смехотворни. И са така тъпи. Ако имаха някакво отношение към автентичната наука, защитниците на еволюционизма щяха сами да се откажат от всякаква претенция, че науката може да ни каже нещичко смислено по тия въпроси, примерно за генезиса на света, за генезиса на живота, за генезиса на човека, за генезиса на душата - или на съзнанието. Нищичко смислено не може да ни каже науката по тия въпроси по простота причина, че те не са от нейната компетентност.

Ако имаш някакво отношение към същинската наука, нямаше да имаш претенции, че можеш да кажеш нещо смислено по въпроси, които са изначално извъннаучни, са извън твърде тясната сфера на науката, на чисто научната познавателна и едноизмерна парадигма. Затуй най-горещи привърженици на "научните теории за произхода на човека" са хора недоучили, които съвсем малко нищичко са чули-недочули от това, с което науката се занимава, и понеже ги е мързяло, понеже не са имали потенциал да се занимават с автентична наука, са почнали да нищят въпроси като този за "еволюцията" и пр. Ако малко нещичко си възприел от науката, тогава тя те отвежда от Бога (поради собственото ти скудоумие, не заради нещо друго!), а ако си възприел духа на автентичната наука, тя те отвежда до Бога. Но автентичната наука е пропита от философичност, тя и тогава може да генерира идеи; иначе е съвсем скопена. Ето защо най-гениалните учени на човечеството са били и смрено вярващи в Бога хора, а не самонадеяни глупаци!

Ето, примерно, Енгел, "брата-близнак" на Маркс, недоучил търговец и фабрикант с претенции за ученост, е най-горещ привърженик на дарвиновите "теории". Прочете неговата книжка "Ролята на труда за превръщането на маймуната в човек", но ако имате искрици здрав разсъдък, се снабдете с повечко памперси, за да не се попикаете от смях! По-тъпа "научна книга" едва ли може да бъде изобретена; прочее, може; тъпоумието е неизчерпаемо: Ленин написа още по-тъпа книга, книгата "Материализъм и емпириокритицизъм". Някои после написаха и още по-тъпи книги даже и от Лениновата. И станаха... академици на "единствено вярната наука", материалисто-комунистическата. Най-твърдото доказателство против верността на "теориите" за произхода на човека от маймуната е компанията, в която човек ще се окаже, ако приеме този възглед; само като се огледа сред какви адови изчадия и морални уроди ще попадне, ако не е съвсем извратен, от срам ще се избяга от такава компания. Да не изброявам кои и какви са още там... единият Ленин ви стига!

За да приемеш великата истина за Божието сътворение на човека не се иска да си вярващ в Бога човек; иска се да си просто човек. Ако си човек в истинския смисъл на тази дума, тогава няма как да не вярваш с цялото си същество в ония истини, които ни правят това, което сме. Човекът е дух. Сиреч, човекът е мислещо и търсещо смисъла същество. Човекът е свобода. Човекът е прекалено красив, т.е. е способен да се възторгва от красотата. Човекът умее да различава доброто от злото - и винаги живее с доброто по повелята на дълга. Човекът е нравствено същество. Човекът е разумно същество. Човекът обича мъдростта. Човекът се отвращава от простащината. Има дълбоко вкоренен рефлекс против злобата, простащината, нахалството, наглостта, безочието, тъпотията и прочие. Да, иска се просто да си човек, за да се отдадеш на пълноценния живот. Бог ни е дал живота, този прескъп дар, и затова имаме един първичен дълг към Бога, съвпадащ с отговорността ни пред самия живот. Само Бог може да ни пита: "Ти защо избра да живееш така, ти защо употреби живота, който ти дадох, неподобаващо и недостойно?!".

Бог ни е дал и ето този превъзходен есенен ден, блестящ от мекота и свежест зад пердето на моя прозорец. Без Божието великодушие, щедрост и благоволение - с какво сме заслужили шанса да се порадваме и на тоя сияещ ден?! - този неделен, отдаден на мисли за Бога ден можеше и съвсем да не дойде. Да благодарим на Бога за това, че е дошъл и този ден тук при нас с цялото великолепие на преизобилния живот - и да престанем да се занимаваме с такива глупости... като глупостта, че човекът бил се самозародил от... маймуните!

Затуй нека прекрасен да бъде денят и за вас, приятели, които се срамувате от така пищни глупости като тази! Все пак трябва да имаме по-високо мнение за самите себе си - и да не допускаме да обиждаме самите себе си така грозно и безотговорно!

Как да превърнем училището в пълноценно живееща, динамична, човечна, свободолюбива и демократична общност?

У нас, ако изключим формалната спецификация на училищата - езикови, професионални, реални и пр. гимназии - и също така адресите, на които се намират, всичко друго в тях, оказва се, е съвсем типово, стандартизирано, еднакво, т.е. отговаря на общия калъп, в който ги е натикала образователната бюрокрация, сиреч, Министерството. А това така не трябва да бъде, разбира се. Ето че възниква въпросът: как, по какъв начин всяко отделно образователно учреждение (училище) може да придобие свой отличителен облик, но не в несъществените подробности, а в най-същественото, именно насоката на образователно-възпитателната философия, стратегия и политика, която то е избрало?

Другояче казано, въпросът може да прозвучи така: как може да се индивидуализира (на ниво училище) образованието у нас, как може да стане така, че между училищата да възникнат значими различия, което пък ще означава, че те ще могат да задоволяват различните образователни нужди също така на различно ниво и с различно качество?

Май не се изразих достатъчно ясно. Ще опитам инак, като се опитам да изляза от клиширания официозен език, който съвсем не позволява, както забелязвате, да се изрази едно по-необичайно по смисъл съдържание. Ето как възнамерявам да сторя това. Ще опитам да опиша и представя идеята си съвсем конкретно и детайлизирано.

Когато у нас се провежда конкурс за директор на училище кандидатите са длъжни да представят "концепция и програма за развитието" на съответното училище. Разбира се, ако някой кандидат дръзне да прояви прекалена оригиналност в разработването на този документ, в който да вложи свои по-нестандартни, новаторски, творчески и нетипови виждания, разбира се, той по този начин сам ще отреже клона, на който е стъпил. Разбира се, комисиите, които назначават директорите, са съставени от бюрократи, които съвсем не толерират "прекалените новаторства" или "творческия радикализъм" в това отношение, по отношение на това как бъдещите ръководители възнамеряват да придадат конкретен жив облик на съответното образователно учреждение. Естествено е също така, че у нас никой не се интересува от мнението на потребителите на тази услуга, на която държавата е сложила пълен монопол, именно гражданите, родителите, учениците, хората; не, тях никой за нищо не ги пита. Никой за нищо не пита и учителите. Бюрокрацията е узурпирала цялата власт, нейното всевластие е абсолютно. Ето защо нещата съвсем не вървят, ето защо типовото държавно образование у нас катастрофира по всички линии. Ето защо и "реформа" в тази сфера у нас няма и не може да има. Ето защо ще продължаваме да бъдем бедни, защото всичко в едно общество и в една страна зависи от качеството на човешкия фактор, т.е. от качеството на образоваността на личностите, които състовят това общество или тази страна.

Сега тихомълком в Парламента се приема нов пореден "революционен" закон за училищното образование, натрапен ни от вездесъщата бюрокрация - и то в условията на тотално и пълно безразличие на абсолютно всички в тази страна. Сами си правете сметка до какви "качествени промени" ще се стигне щом ситуацията е така плачевна: на никой сякаш у нас не му пука за качеството на образование на собствените му деца! Рискуваме да се покрием за вечни времена с неизмиваем позор защото такова безразличие към собственото бъдеще е престъпно! Както и да е, да не се отклонявам от темата си, щото пак зареях в небесата...

Идеята ми е да помислим заедно: може ли в дадените условия на всеобщо безразличие на абсолютно всички и в също така намирайки се под диктата на всевластната образователна бюрокрация и нейните неоспорими предписания, приели формата на закон, та може ли в тия толкова тежки условия да бъдат направени все пак някакви насъщни промени по места? Има ли известно поле за разгръщане на инициативата отдолу на тия, които са заети с правенето на продукта образование, именно младите хора, учителите, образователните мениджъри на най-ниското ниво, на ниво училище? Защото е добре известно, че ако нещата не се раздвижат отдолу никаква промяна не може да се случи - дори и отгоре да почнат "да спускат" най-гениални и революционни предписания. Реално, в самия живот, в самото непосредствено правене на нещата ако не започнат да се случват някакви новаторства и инициативи, увличащи участващите в правенето на собствената им участ и съдба, то никакви значими промени, никакво подобрение не може да настъпи, напротив, мъртвината ще продължи да излъчва трупния си дъх. Апатията на "тия там долу", дето всекидневно се мъчат нещо да правят, именно учителите и учениците, вечните жертви на бюрократичната тирания и на административния произвол, е условието, което зачерква всяка една възможност някаква промяна да започне, камо ли пък да се осъществи. А че цари пълна апатия у нас точно в тия среди е безспорно, ако изключим тук-там няколко блъскащи се в бюрократичните стени глави (на хора като мен), които се опитват нещичко да правят, ала съвсем не са подкрепени от никой.

Напротив, даже биват обявявани за "народни врагове", за врагове на идилията на системата; прочее, да, така е, аз съм решителен враг на тази идилия. И затова съм довел нещата до това положение: знаете, тия дни ме наказаха най-сетне в училището, в което работя, с така мечтаното от някои ръководни другари и предимно другарки дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"; казвам това не за друго, а за да се разбере, че не пиша тия неща от позицията на страничен наблюдател, напротив, аз съм активен и деен участник в това, за което си позволявам да имам свое лично и оригинално виждане и разбиране. Което не се страхувам да изявявам навсякъде където се намирам. Мили очи ни бюрократите не съм правил никога и няма да правя и занапред. Напротив, естественото състояние на моите отношения с тях е състоянието на вечен конфликт и дори на война. А във войната има жертви. Много пъти, да не кажа постоянно, аз съм бил жертвата, но това не е съвсем сигурно дали ще бъде така винаги. С Божията помощ, надявам се, все в нещичко и да успея. Аз за себе си лично нищо не ща. Правя всичко по съвсем идеални подбуди: моя милост е философ, т.е. нещо като "бяла врана" или дори като бяла лястовица, т.е. съвсем странна птица съм. Е, вярно е това, че една-две птички пролет не правят, но в човешкия свят всичко започва все пак от идеите на отделни хора...

Пак се отклоних, но темата ми, така поставена, както, надявам се, забелязвате, се очертава да е грандиозна. Дайте обаче да мислим по-конкретно. Та как наистина на ниво училище могат да се очертаят някакви по-съществени промени в типа образователна политика и стратегия, която това учреждение съвсем съзнателно прилага - с оглед постигането на някакви по-особени цели? Ето какво вкратце мога да кажа по този въпрос.

Да се залага на "новаторските революционни идеи" на началството, сиреч, на директорите, простете за израза, е съвсем умряла работа. За директори управляващата бюрокрация според канона на системата избира обикновено най-послушни, изпълнителни, при това близки на властта посредствени индивиди, за които единствената цел е да се задържат по-дълго време на директорския пост. А това става с послушание, не с някакви значими, опази Боже, промени, които при това да разбунят "стадото". Директорът трябва да е пастир на едно блажено преживящо и дремливо стадо. Да, често става точно така: всички дремят и идилията е на висота. Всички пеят дитирамби на началството. Но има един фактор, който тази идилия трудно може да овладее: и това е всекидневната отчаяна съпротива на младите хора, на учениците. Те се бунтуват, пък макар и несъзнавано, всекидневно и по абсолютно всички линии. Директорите и учителите (учителките, щото мъже-учители почти не останаха в нашите училища) пък обикновено се изживяват като цербери (да не кажа кучета и кучки; употребявам по-възвишена все пак дума!), които с друго не се занимават освен да потискат обикновено глухата, ала неотстъпчива всекидневна съпротива на най-онеправданите "народни маси", именно учениците. (Студентите у нас вече изобщо за нищо не се съпротивляват, там бюрократите успяха да ги превърнат в безропотно пасящо и преживящо стадо; такова е моето впечатление, дано да греша, ама не вярвам!) Най-значимия фактор за съществуването на някаква надежда е този: всекидневната съпротива и бунта на учениците, на младите хора; макар и неосъзнати, те се противопоставят на всичко - и именно заради тяхната съпротива системата за тотално обезличаване, каквато е българската посткомунистическа образователна система, е блокирала и върти на празни обороти. Та този е факторът и залогът за някаква все пак възможност нещо да се промени.

Да се заложи на "ръководния кадър", именно на директорския, за някакви по-свежи идеи за променя, следователно, е пълен абсурд, нищо че те по начало, според представите на бюрократичната система, трябва да са двигателят, генераторът на ново съзнание и идеи. Умряла работа е това да чакаме директорите да генерират някаква нова и по-радикална идея, то е същото от умрял да чакаш писмо. Директорите имат една-единствена мисъл и мотив: оцеляване, оцеляване и пак оцеляване; и "приземяване", и приклякване, и снишаване, та белким ни отмине всяка възможна буря. Главното е началството от тях да е доволно, всичко да е спокойно, мъртвината и агонията да са на висота, пък ако ще работите да идат хептен на поразия. Съобразно това и сред подчинените, именно в средата на т.н. "учителско тяло" се ценят тъкмо изпълнителните, подкрепящите директора във всичко, приближените му, тия, които нищо особено не искат, а се мъчат само да блаженстват чрез подмазване, чрез лицемерие. Напомням: тук говоря за психологическата атмосфера, която цари в средите на съсловието на възпитателите и учителите на твоите деца и внуци, безхаберни ми драги български еснафе! Не за друго говоря, а точно за това. Няма ли поне малко да се замислиш и дори стреснеш?

Ако някой отделно взет "екземпляр" сред учителите в тези отчайващи условия дръзне да направи нещо ново и необичайно, той мигом бива възприет като скандалджия, като ненормален, като вреден елемент, рушащ идилията, разтърсващ статуквото, застрашаващ блаженото трупно разложение на системата, в което, както знаем, най-доволни са тъкмо червеите - и мухите! И, респективно, такъв "вреден елемент" трябва мигом да бъде отстранен - щото ако бъде оставен да "своеволничи" и да "руши", той именно застрашава статуквото, блаженото вегетиране и... чакането на пенсията! Общо взето в нашите училища учителите стискат зъби и чакат пенсията, заветната пенсия; за жалост, в тия нечовешки условия мнозина изобщо не я дочакват пустата му пенсия. Но това пак е отделна тема; но е и щрих към общата картина, който бях длъжен да мацна с четката, щото искам ако не всичко, то да кажа поне най-главното.

Разбира се, че така не трябва да бъде. Намираме се в XXI век и сме страна от Европейския съюз! Повтарям, от Европейския, не от Съветския съюз, както, според казаното по-горе, човек може да си помисли. Ни на йота не сме мръднали от разложението на системата, която наследихме от комунизма в тия 23 години "преход", "промени" и "риформи"; все сме си същите, каквито бяхме в славните тодорживково-комунистически времена; абсолютно същите сме; това и обяснява милата носталгия, с която мнозинството си спомня за ония блажени времена, в които разложението беше така повсеместно. Да, промяна няма и не може да има, но... трябва да има, иначе ще измрем като нация! Не казвам силни думи, опитвам се да загатна истината. Това е горчивата истина: ще измрем като племе и народ ако не се стреснем и не се събудим. Гибелта е надвиснала над нас. Точка. Спирам дотук.

Връщам се на темата си отново. Училището трябва да е една жива демократична общност, в която се чува гласа на всеки. Всяко конкретно училище трябва в съвременни условия да е такава жива демократична общност, и то не на думи, не на хартия, а на дело, реално, практически, в точния и пълноценен смисъл на тия думи. Затуй във всяко училище трябва да започнат незабавно широки дебати с участието на родители, учители, ученици, граждани, абсолютно всички заинтересовани в съответната конкретна общност (град, село, квартал и пр.) относно облика и насоката на развитие на даденото учебно заведение. Ето че най-сетне се доближих плътно до онова, което ми се искаше да кажа от самото начало. Става дума за това как да се изработи конкретна жизнеустойчива философия, политика и стратегия за развитие на всяко едно конкретно училище, а не изобщо и по принцип. Всички участващи в тия дебати по най-демократичен начин трябва да стигнат до общо убеждение какво именно искат, какво според тях е нужно, какво се стремят да постигнат, а също така и как да го реализират, по какви пътища могат да се движат към него. Аз, примерно, пишейки сега този текст решавам да изляза с такава инициатива в моето училище, в училището, в което работя вече повече от 12 години: ПГЕЕ-Пловдив.

Нали си спомняте, това е същото училище, за което предложих да си избере за патрон Стив Джобс? И се вдигна шум, пък после всички забравиха. Мен администраторите ме фраснаха по главата, хората около мен се уплашиха, да, ама аз не мирясвам; няма и да мирясам. Трябва наистина спешно да ме уволняват щото докато съм там работите няма да се успокоят, идилията е решително застрашена. И ето какво смятам да предложа; решавам да не пиша общо, а ще пиша за моето училище оттук-нататък, пък всеки, който чете текста, да си прави изводи за това как стоят нещата по принцип, какви също така могат да бъдат за неговото училище и пр. Прочее, сега решавам да изпратя този текст на моя отдавнашен приятел г-н Министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който ми е състудент от Санкт-Петербургския университет, учили сме по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие години наред. Да, непременно ще му го изпратя. Да си го има моето изложение. Да си го тури ако ще в най-отдалеченото чекмедже, или ако ще да го хвърли в кошчето, аз пак ще му го пратя. Добре, да пристъпя най-сетне към най-важното, към което се движех до този момент; ще се постарая да бъда кратък щото вече ми е писна да пиша; ето го това най-важно:

Според мен в демократичната общност на ПГЕЕ-Пловдив трябва незабавно да се проведат разгорещени дебати по следните въпроси, по които следва да се стигне по най-демократичен начин до приемането на истински разумното и потребното; ето и самите въпроси, по които следва много да се мисли, аз тук решения няма да давам, а ще се задоволя с формулирането само на въпросите:

1.) На какво ще заложи в своята философия, стратегия и политика нашето училище: предимно на формирането на пълноценни личности и подготовката им за динамичния съвременен живот, предимно на високата и качествена теоретична и практическа подготовка на младите специалисти, предимно на създаването на благоприятни условия за личностен, професионален и граждански растеж на младите или предимно... на какво друго? (Допускат се, разбира се, всякакви предложения и идеи.) Като се отговори на този въпрос и се избере главен приоритет - а той е тъкмо въпрос за избор на водещ приоритет! - на тази основа могат да се поставят още много други въпроси, примерно:

2.) Какво трябва да направим че да се засили личностното, нравственото, духовното възпитание на младите хора? На креативността, на развитието на творческите заложби на младите ли ще заложим - или ще заложим на "трупането на знания", на простата информираност? Многознайковци ли искаме да са нашите ученици или искаме да са творчески, самостоятелно мислещи личности, уверено предоляващи сложните проблеми на живота?

3.) Какви са ефективните методи за насърчаване на развитието на младите в тази най-съществена насока? (А че е най-съществена е априори известно: дори и да си много добър специалист, да си много учен, знаещ и образован, ако като личност си един боклук, какво от това, колко тогава струва цялото ти образование, цялата ти ученост и цялото ти многознайство?!)

4.) Ако родителите знаят, че в нашето училище акцента се поставя върху формирането на пълноценна, а не на едностранчиво развита и ощетена личност, дали ще подкрепят една такава стратегия - или ще се противопоставят? А самите млади хора, учениците какво ще кажат?

5.) Подготвен ли е учителският състав за изпълнението на една такава предимно нравствена мисия, умеят ли учителите да въздействат ефективно върху личностното и нравственото укрепване и развитие на младите, или, да признаем, сме съвсем безпомощни в това отношение? Защо не работят, защо са все по-неефективни ония прийоми, които масово се използват? А запознати ли сме с новостите в това отношение, с новостите на световната съвременна психология и философия на личностното развитие и укрепване?

6.) Защо (мнозинството от) младите не искат да учат, защо са така апатични, защо са така отвратени от ученето, дали пък това не е резултат на прилагането спрямо тях на остарели, отречени от времето подходи, методики, дидактики? Запознати ли сме с най-новите и съвременни подходи за ефективно и всестранно обучение и развитие на личностния потенциал на младия човек?

7.) Защо сред младите хора има такива, които са способни на крайно арогантно поведение, на недисциплинираност, защо ситуацията с дисциплината е така тежка, защо обикновено липсват елементарни човешки условия за пълноценен учебен и възпитателен процес? Защо не успяваме да намерим панацеята за решаването на този толкова тежък и остър проблем? Какви са предложенията на самите ученици за подобряване на ситуацията в това отношение - защото потърпевшите най-вече, в крайна сметка, са тъкмо те? А какви са вижданията на самите учители относно средствата за решаването на този невероятно тежък проблем, от който зависи всичко? А как родителите виждат нещата, какви са според тях пътищата и средствата в училището ситуацията да се подобри в това отношение? Има ли администрацията някакво виждане - или на нея съвсем не й пука, щото тоя проблем не бил неин, а на... учителите?! ("Някои, Грънчаров, се справят и в техните часове има отлична дисциплина, а други не се справят и в часовете им цари хаос; защо е така, отговори си сам, опитай се да разбереш къде е разковничето?! Затуй аз ще уволнявам тия, дето не се справят, и ще награждавам и толерирам ония, които не занимават администрацията с проблемите си! И т.н.")

8.) Какви следва да са принципите на т.н. "кадрова политика" на ръководството? Може ли ръководството да я обоснове и да каже примерно защо са толкова толерирани някои приближени на пенсионна възраст, и защо много често на вакантни места се избират съвсем неподходящи, но за сметка на това "наши" хора? Може ли самата колегия и дори родителите, пък и, защо не, учениците, да бъдат питани какви учители искат да бъдат назначавани в нашето училище? На какъв тип учител ще заложим: на изпълнителния формалист и педант или на учителя с творчески дух и с най-човечен подход към работата си? На авторитарият тип даскал ли ще заложим, който "няма никакви проблеми в час", но за сметка на това постоянно потиска и стресира личността на учениците, или ще заложим на демократичния, на либералния тип учител, в чиито часове, вярно, може да има шум и хаос, но то е щото младите по начало са твърде импулсивни и имат жестока потребност от изява, която училището, уви, постоянно потиска?!

9.) Как да постигнем в нашето училище реализацията на идеята за една пълноценно живееща, динамична, свободолюбива и демократична общност? Можем ли да превъзпитаме ръководството на училището в това, че такъв един подход на организация на отношенията е спасителен - понеже е съвременен и отговаря на нуждите на всички, и на учителите, и на учениците, и на общността като цяло? Как да въздействаме на ръководството, та да го принудим да се откаже от авторитаризма си, от склонността към управление чрез интриги, толериране на приближените и на най-преданите, от невъзприемчивостта му към новостите, от административното му рвение, от формализма му, от това, че не понася критики, а предлочита само да бъде ласкано, хвалено и пр.? Има ли някаква надежда това ръководство да се промени в позитивна и отговаряща на нуждите на училището посока, или трябва да си отиде, та да даде път на хора, които изповядват една съвършено друга управленска философия, отговаряща на нуждите на самото време?

10.) Каква е политиката на доходите на работещите в нашето училище, прилагана от ръководството? Справедливо ли се разпределят средствата по т.н. диференцирано заплащане? Разумно ли се използват средствата за квалификация и преквалификация на персонала? Организирането на безплатна двудневна екскурзия из страната с преспиване и еди-колко си закуски и банкети с поканването про форма на лектор, приближен на ръководството или на инспектората само и само "за да се усвоят едни пари", които са отредени именно за смислена квалификация, дали е разумна политика в това толкова важно за качеството на обучението отношение? Как наистина разумно и справедливо могат да бъдат разпределени тия средства, та конкретни нуждаещи се хора да си повдигнат на дело квалификационното ниво, а не да се даде на всички по равно и на калпак, а пък парите да бъдат "усвоени" чрез изяждане и "една екскурзийка за малко разведряване", щот "И ний сме заслужили да се облажим, и ний сме хора, я!"?

11. И така нататък, в тоя дух, могат да бъдат обсъдени ред жизнено важни, направо съдбовни за бъдещето на училището ни въпроси. Много са въпросите, на които трябва да се търси честен отговор в една съвършено открита дискусия. Аз тук не мога да изброя всичко, не тази е и моята цел.

Аз говоря обаче за коренна промяна на стила и методите на управление и самоуправление на нашата училищна общност. За сведение на някои администратори искам да кажа, че България от много години се опитва да бъде и да се развива като демократична страна. Това означава, че демокрацията трябва да е душата на всички жизнени сфери, особено пък на една такава най-важна сфера, каквато е образованието, явяващо се сърцевина на духовния живот на страната. Не можем да сме демократична и съвременна европейска страна ако не се забелязва демокрация конкретно в нито една сфера на обществения живот, ако липсва даже и настройка за един такъв стил на живот, защото демокрацията наистина в демократичните общества е стил на живот, да не говорим, че тя е и начин на мислене. Също така е и начин на действие, на реагиране спрямо проблемите. А всичко във всяко едно отношение в обществата започва там, където е началото на всички начала: училището. И семейството е едно такова начало, но и училището е такова начало. И двете начала трябва да си взаимодействат за постигането на общите цели. А пък държавата не трябва да им пречи, а пък паразитите-администратори не трябва да виждат своята задача в задушаването на всеки повей на свобода и на личностност в българските училища. Така мисля аз, така аз виждам нещата. Още много може да се каже, но за днес казаното е предостатъчно.

Ще завърша малко по-необичайно. Ще дам един пример, нищо че съм философ и добре зная, че с примери нищо не се доказва; не се доказва, ала се илюстрира. Ето моя пример, който говори много.

От много години в нашето училище ръководя един ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на ученици и преподаватели, в който по идея се събират най-добрите, най-интелигентните, най-елитните ученици, ония ученици, които обикновено са твърде самотни в условията на царящата наоколо простотия и скука. Които са и най-ощетени, щото, ако не знаете, у нас нещата са устроени така, че най-ощетени са най-талантливите, най-способните, а пък най-облагодетелствани са тъкмо простаците - и наглеците. Та както и да е, моята идея е тия млади хора от всички класове, от 8-ми до 12-ти клас включително, да си имат едно местенце, където да се чувстват свободни да мислят за всичко, което ги вълнува; да си имат едно островче на свобода в общо взето задушната казионна атмосфера на съвременното българско училище. Навремето бях направил такъв клуб в Пловдивдския университет, където работих, изобщо където съм работил, все съм внасял... раздор в духовете, все съм смущавал приспивната идилия. Та този Клуб съществува от много години. Самотно си съществуваше и на него не се гледаше с добро око, особено от администраторите. Щото буни духовете, нали се сещате защо? Имаше ученически стачки, примерно, в които Клубът и моя милост се оказаха "подстрекатели" и бяха подложени на гнева на администрацията. Та от няколко месеца обаче дойде директива отгоре: правете, таваришчи, клубове, ний ще дадем пари, правете каквито искате клубове! И ето, администрацията се разбърза "да усвои едни пари", именно по прословутата програма УСПЕХ. И ще можете ли да предвидите какво отношение имаше администрацията към самотното птиче, именно ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ "на оня там Грънчаров"? Ясно какво: не го допусна до програмата, изобщо се престори, че не знае, че има такъв клуб! Има го не от вчера, но ето, оказа се, че администраторите толкова са мразили тоя Клуб, че сега го извадиха от програма само и само да се "усвоят едни пари", разбира се, за "наши хора", за по-послушните, за по-добрите. Как ще даваме пари на смутителите на реда, а, другари, кажете, да не сме луди тям да даваме пари?!

Ний пък не щем пари. Някои хора работят за този клуб от години без да са взели нито една стотинка, напълно безвъзмездно. И пак ще работят всеотдайно по този начин. Не щат пари, да, има и такива хора у нас, има, пък макар и рядко; все още има хора-идеалисти, които се вдъхновяват от съвършено други по род ценности и неща; парите за нас изобщо не са единствения стимул - както е за други. Дето само това мислят как "да усвоят едни пари" та да облажат своите си хора. За жалост така се мисли в средите на родната ни и самозабравила се административна клика.

Спирам дотук, щото на някои може да прилошее. Но казах и написах неща, които все някой трябваше някога да ги каже. Пък ако някой има по-чувствителна душа и не издържа на такива приказки като моите, нека да има добрината да не чете писанията ми - кой го кара да ги чете? Да си щади нервите, да не чете, да не мисли, да не се вълнува излишно... изборът си е изцяло негов. Има свобода. Ний зачитаме свободата и я обичаме дори...

Хайде чао засега, хубав ден и приятен уикенд на всички, които имаха здрави нерви да изчетат тоя текст до самия край! Аз все пак ще го изпратя до някои институции щото ми се чини, че те трябва да имат четива и от този род. Животът е по-интересен и нескучен като се четат и предизвикателни мисли от този вид и род...