Ново българско ВъзражданеДа бъдем или да не бъдем България – територия, държава, хилядолетен род? Решаваме ние и само ние, всеки от нас!
Решава го нашето съзнание, нашите стремежи, нашите вечни оплаквания, че макаронът ни е все крив, нашият стремеж към вътрешно усъвършенстване или нашият стремеж към единствено материално съществуване, нашето въздействие върху децата ни, ... нашето... нашите... а, не тяхно, техни. Защо използването на притежателните местоимения от първо лице в повечето случаи се асоциира с чисто физиологични или материални неща? Всеки от нас – човеците, идва на Земята под формата на материя, придвижваща се, размножаваща се, хранеща се, както животните – риби, влечуги, бозайници, птици или както микробите – те също са придвижваща се материя; материя, която се размножава, храни, за да съществува. Защо тогава ние се наричаме съвършени?! Защото задачата ни не е просто да съществуваме.
Защото мисълта е онова, което ни отличава от всичката останала придвижваща се в пространството материя. Нашата мисъл прави целенасочени действията ни. Мисълта поражда нашите емоции - гняв, омраза, Любов; поражда действия, устремени към достигане на Щастие и усъвършенстване, каквото и да означават те. Но мисълта поражда и разрушение. Отдавна световните територии са разпределени. Днес е време за борба за духовна свобода. И тя ще се осъществи със силата на мисълта, словото и изкуството.
Но тази сила се ползва еднакво и от тъмнината и от Светлината. Разликата е в резултата. Никой не може да вземе историята на един народ. Докато още има паметници, свидетелстващи за нашата история, наличието им трябва да се използва от мисълта и словото, за да послужат на Светлината. Тогава няма да има промити мозъци, дървета без корени, хора с втренчени погледи в TV–бозите, набивайки американска царевица, McDonald’s и пр. Още Паисий го е казал: „Българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език”. Случайно ли го е казал?!
Днес повече от всякога е нужен нов подход към преподаването на знания и запознаването с културата. Училището трябва да „излезе” от класните стаи. Отдавна сме в омягьосания кръг „Кое е първо: яйцето или кокошката?” Още във висшите училища, които са предназначени за подготовка на педагогическия кадър на България, трябва младите бъдещи будители да бъдат обучавани в това да са осъзнати мислещи човеци, да бъде стимулирано излагането на прогресивни техни идеи. Откъде да се започне? От написването на нови учебници. Необходими са нови учебници по анатомия, по математика, по история на България, по български език и литуратура...Необходимо е в училищата да влизат съвременни млади публицисти със своите идеи, отразяващи живота днес, които да показват на децата какво е навън от училище, какво е да трябва да мислиш, и то сам и самостоятелно, да мислиш - и да бъдеш отговорен за всяка твоя идея и действие. Много, много неща трябва да се изхвърлят от съвременното училище и много други да влязат в него. Необходимо е театъра, операта, балета, художествените галерии, музеите и т.н. да влязат по своеобразен начин в училищата и децата да участват в тях. Не се провокира въображението, а се заключва. Години, години наред българското училище е оставено да съществува като нещо отделно, откъснато от живота навън. После децата попадат в среда, в която изобщо нямат представа какво да правят със себе си.
Ние не сме просто само тяло с органи и системи, ние – човешките същества - сме триединство – дух, душа и тяло. Още от първи клас е необходимо да се постави началото на въвеждането на децата в истинската тяхна същност. Всяко дете трябва да бъде отвеждано до дълбините на това, което е. Обикновено, към 11-тата година то вече е показало към какво има влечения, кои са нещата, които му доставят удоволствие да се занимава. Образователната система, към настоящия момент, не предвижда след тази възраст паралелките да се оформят на принципа на творческите влечения на децата.
А какви са те, това отдавна са го забелязали или би трябвало да го забележат първо техните родители. В детските градини учителите също придобиват представа за това и тяхната информация би била ценна за родителите. Общообразователната подготовка трябва да върви успоредно с развитието на творческите заложби на децата. Само така обществото няма да бъде роботизирано, само така децата ще се научат да имат активна жизнена позиция, да имат уменията да я защитават.
Защо много родители възприемат училището като звероукротителна инстанция? Защо те самите нямат уважение към учителстването? Защо не се интересуват какво, всъщност, правят там техните деца и защо не виждат, че времето от 7 г. до 12 клас на собствените им деца е безвъзвратно изгубено? Отговорът на тези и други подобни въпроси е един единствен: Образование и Култура в училище няма.Има папагалско зубрене, на всяка цена усвояване на материя, за която често децата нямат обосновка защо им трябва, както и нетворческото й преподаване от страна на самите учители. Часовете по музика в началния курс се използват за дорешаване на задачи на фона на детски песнички, пуснати на CD устройството и т.н. А навън животът си тече ли, тече...
Днес, пак както преди хилядолетия, българският род се е разпръснал по света и е създал вече другата България. Коя и къде е другата България? Тя е навсякъде, където коренът й има представител. Това си ти – българинът в България, в Австралия, в Русия, в Испания, в Австрия, в Англия. Българинът в TV новините и предаванията, в българското училище, в душата и духа на българските учители и родители; българинът с даденото му правомощие да кове българското законодателство; българинът – публицист, журналист; българинът – творец в изкуствата...
Значи ти и ние си/сме навсякъде! Значи от теб и от нас зависи... какво ще мислим, какво ще се съгражда от тези наши мисли, зависи да бъде или да не бъде България – територия, държава, род. Няма крив макарон, а има криви мисли, криви чувства, криви желания. Има избор, който всеки от нас прави и затова е отговорен за настоящото бъдеще и за бъдещото настояще на всички.
Иначе ще продължаваме да се самосъжаляваме с приказки от сорта: ”Като ми пееш, Пенке ле, кой ми те слуша!”
Къде сте, българско Образование и българска Култура?! Часът за Вас удари. Вие сте на ход!
Автор: Румяна Георгиева
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на сп. ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар