Прочетете един чудесен и много въздействащ текст на Албер Камю, съхранен от арестувания сайт "Читанка.нет"

Както е тръгнало, барем да арестуват всички нас, дето "пиратстваме" като четем разни книги и текстове, философски, художествени, научни, какви ли не; да се чете, оказва се, у нас е укоримо поведение, както показа фрапантния случай с Читанка.нет; ето по тази причина ви давам линк, където можете да прочетете цялото есе на Камю, наречено "Размисли за гилотината" - за което той е получил Нобелова награда. Забелязвате, че си връзвам, дето се казва, "гащите", та не прекопирвам текста, ами топя пред бдителните органи "колегата" Хинков, дето го е публикувал. Правя това, за да не ме арестуват още сега за една глупост, аз си имам други, още по-сериозни "престъпления", пък и ако ме арестуват сега, кой тогава ще остане да мъти водата на властта, само Иво Инджев ли?

Текстът е чудесен, струва си човек да отдели време и да прочете нещо наистина дълбоко и смислено. Там в коментарите САНДО, който има шанса да живее във Франция, отбеляза: "Французите може и да нямат добър футбол, но поне разполагат с чудесни писатели и интелектуалци :-))) И с вкусно вино де :-))))", а пък моя милост добави: "Есето е много хубаво и силно, като гъсто и упоително, замайващо главата и подкосяващо краката французко вино :-)".

Та ето малък откъс от текста, колкото да ви "зарибя" поне малко - и колкото ГДБОП да не ме арестува, щото за цициране у нас все още, предполагам, не арестуват:

Нашето общество трябва да се защитава не толкова от индивида, колкото от държавата. Възможно е след тридесет години тези съотношения да станат обратни. Но за момента законната защита трябва да бъде насочена към държавата и най-вече към нея. Правото и най-реалистичният опортюнизъм повеляват законът да защитава индивида срещу една държава, отдадена на лудостта на разкола или гордостта. „Държавата да започне и да премахне смъртното наказание“ би трябвало днес да бъде нашият лозунг.

Кървавите закони, беше казано, окървавяват нравите. Но идва едно състояние на безчестие за дадено общество, когато, независимо от всякакви безредици, нравите никога не успяват да станат толкова кървави, както законите. Половин Европа познава това състояние. Ние, французите, го бяхме познали и има опасност да го познаем отново. Екзекутираните по време на окупацията докараха екзекутираните на Освобождението, чиито приятели мечтаят за отмъщение. Някъде другаде обвинени в множество престъпления държави се готвят да удавят вината си в още по-големи кланета.

Убива се в името на нацията или в името на една обожествена класа. Убива се в името на бъдещото общество, също така обожествено. Който вярва, че знае всичко, си въобразява, че може всичко. Временни идоли, които изискват абсолютна вяра, неуморно произнасят абсолютни наказания. И религии без трансцендентност масово избиват осъдени без надежда.

И така нататък. Отидете до текстана Камю, позачетете се, и няма да се откъснете. А пък нищо чудно чрез неговите текстове да се пристрастите към философията, както се случи с моя милост през далечната 1975 година, когато съм бил на 16 години. Когато цяло лято прекарах с едно томче на Камю, което кой знае как беше преминало през иглените уши на комунистическата цензура. Великолепно си прекарах тогава под сенките на дърветата покрай река Марица - в моя приказен роден край. Та искам да кажа, че заради този същия Камю станах философ - за да ви тормозя сега всеки ден с моите писаници... "Окраставях" заради "крастата", която се съдържа в неговите текстове, а пък нали знаете, "краставите магарета" отдалеко се надушват!

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ