Чух по новините, че е починал проф. Исак Паси. Бог да го прости! Той беше една от знаменитостите на Софийския университет и на неговия Философски факултет още по времето, когато моя милост, на 20 години, престъпи вратите му в далечната 1979 година. И преди това е бил негова знаменитост, уважаван преподавател по естетика и философия, за който се разказваха легенди. За жалост той не ми е преподавал: на другата година, след като завърших първи курс, заминах да продължа образованието си в Русия. Но съм чувал, че лекциите му били страхотни: голям оратор е бил професорът. А ето че сега се преселва в ония селения, към които истинските философи се стремят цял живот: към пространството на чистия дух. Философстването, според думите на един от любимците на проф. Паси, именно на Сократ, не е нищо друго освен подготовка за смъртта, т.е. освобождаване на духа от веригите на тукашния свят.
С проф. Паси съм се срещал и съм разговарял само веднъж, това е било през 1987 или 1988 година. Стана така.
Тогава вече бях завършил образованието си и бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". През есента на 1987 година създадох един Философски дискусионен клуб в ПУ, чиято идея беше да кани най-добрите български философи да изнесат лекции пред клуба, а след това да се провеждат напълно свободни обсъждания по най-интересни и актуални за философски мислещите хора теми. Лично поканих на лекции в клуба много от най-добрите философи на България, част от които се отзоваха и изнесоха свои лекции в нашия клуб, примерно: акад. Кирил Василев, акад. Азаря Поликаров, проф. Цочо Бояджиев, проф. Любен Сивилов, Здравко Попов, проф. Николай Василев, Красен Станчев, проф. Иван Славов, ст.н.с. Стефан Пенов, Алесиян Пацев, Иван Колев, ст.н.с. Иванка Райнова, проф. Сергей Герджиков и др.
Та в тази връзка се срещнах и с проф. Паси и му предадох поканата на Клуба; той ми каза, че съжалява, че не може да приеме поканата понеже не е добре със здравето, каза, че не може да пътува по здравословни причини. Но - да вметна това още тук, понеже е много важно - проф. Паси същевременно подкрепи клуба по един друг начин: когато инстанциите се намесиха и се опитаха да го затворят, той подписа специално писмо от името на катедрата, на която беше ръководител, че е готов да оказва методическа помощ на Клуба, един вид гарантира за него; и другите ръководители на катедри от Философския Факултет ни подкрепиха, а след като такива авторитети като проф. Исак Паси застанаха зад нас, инстанциите със скърцащи зъби бяха принудени да ни търпят чак до историческата 1989 година. Клубът престана да съществува през 1992 година, след моето уволнение от университета в Пловдив.
Това е моят спомен за него. Той при тази среща ми каза, спомням си добре това, понеже думите му силно ме впечатлиха, че му се иска в дните, отредени му за още живот на тази земя, да направи това, за което е най-полезен, а именно да подготви за печат ония книги, които е крайно време да излязат и у нас, та световните философи да заговорят и на български език. И наистина в това отношение той извърши истински подвиг. Даже преди 1989 година, когато имаше страшна цензура, под негова редакция излязоха невероятно добри книги; само това да беше направил за българската философия, и то щеше да е предостатъчно.А той направи още много неща: перфектен преподавател, автор на много книги, личност от неординерен, свръхголям мащаб, най-добър познавач на философската класика, преводач и т.н. И най-вече той беше един достоен човек с излъчване на истински философ, т.е. беше един свободен дух.
Няма коментари:
Публикуване на коментар