ГРАНДИОЗЕН ГРАЖДАНСКИ ПРОЕКТ: Как да си върнем страната от олигархията и триумфално да я вкараме в просперитета на ХХІ век?

А. Патодиагностика

І. Откъде тръгваме?

1. Какво не е наред?

Върхът на айсберга:

1.1. Октоподи. Кражби. Шуробаджанащина. Пълна доминация на неидентифицирани структури (вкл. бивша ДС и номенклатура) в обществения живот. Зависимост от руски структури – от бивше КГБ до настояща руска мафия. Тотална манипулация на обществото. Назначен елит. Некадърен. Единствено - заслуги към въпросните неидентифицирани структури.

1.2. Тотална безотговорност. Като започнем от правителства към програмите им, та свършим с партиите към избирателите им. А съдебната система е просто един от най-силните криминогенни фактори.

1.3. Абсолютно пренебрежение към българските граждани. Администрация, пенсионна система, здравеопазване, социална помощ, образование са всичко друго, но не и онова, за което се представят.

2. Каква е ситуацията?

2.1. Олигархичният модел практически източва държавата, без да прави реална икономика. Сега, в ситуация на криза, олигархията затвърждава и разширява позиции за сметка на средната класа. На практика след кризата ще излезем с още по-отслабено гражданско общество и още по-зависими от олигархията.

2.2. Имаме качествени хора, но те нямат достъп до реалните лостове на властта. Сегашният елит е вчерашният комунистически елит. Пустословен и некадърен. Визиите на всички, които са извън този елит, практически са лишени от по-широка обществена чуваемост.

2.3. Системата е такава, че дори качествените хора, влизайки във властта:

- са принудени да играят или по свирката на кукловодите, или ги отсвирват;
- са изкушени от системата да „уредят” себе си;
- изпадат в интелектуален вакуум и дори с най-добри намерения, в най-добрия случай я карат по метода „проба-грешка”.

3. Ние сме в клещи!

3.1. Нямаме качествен елит. Той е манипулативен, себично късоглед и некадърен. Нямаме национална стратегия, а „Стратегическата референтна рамка” за насочване на евро инвестициите в страната е срам дори за двойкаджия първокурсник във ВУЗ! Та ние нямаме дори елементарна представа какво правим в ЕС!?!

3.2. Обществото ни от много години е в състояние на разпад. И вече обществената тъкан некротизира. Понятия като морал, благородство, чест, професионално достойнство, вяра са до такава степен изпразнени от съдържание, че дори на моменти придобиват пейоративен смисъл.

От едната страна е октоподът на миналото, оплел и днес страната, а от друга – неразбирането на реалните ни проблеми от ЕС. Те се опитват да ни лекуват от инфлуенца, а ние сме болни от рак, метастазирал цялата нация.

3.3. Властващият елит – практически във всички сфери на обществения живот - е единна, затворена система от болшевишки тип – продуцира октоподи и октоподчета, самовъзпроизвежда се и продължава да гони от страната качествените хора. Формиран на принципа на негативната селекция, вместо да води страната напред, той е един от факторите за изпиване жизнените сили на нацията.

Б. Какво ни трябва?

Трябват ни нови, конкретни визии как да върнем България на гражданите й и как да я направим просперираща, жизнена и динамична. Практически това означава, че се нуждаем от:

1. Всеки кадърен човек, във всяка област, където и по света да е, ни е жизнено необходим. В епохата на глобалното село България не е просто география, а въпрос на мрежи.

2. Интелектуален бекграунд. Ако ние сами не идентифицираме болестта си и начините за нейното лечение, отвън няма как да стане. Могат да ни помагат, но не могат да свършат нашата работа. Утре, цялата власт да бъде в ръцете и на най-добронамерения политик, пак нищо няма да се промени, защото зад гърба му трябва да има един пакет от реални и конкретно изпълними програми в най-разнообразни области.

3. Нов модел на социална организация. Мрежа на спорещи, мислещи и действащи съмишленици. Налагане на чуваеми в обществото нови визии за развитието ни.

В. Как да го направим?

1. До началото на – примерно – юли да прецизираме Програма „Предизвикателството България ХХІ”. Около нея да концентрираме отворен кръг от е уеб-базирани съмишленици, с неформална структура и неполитическа.

На базата на тази Програма създаваме интернет база на Програмата със следните секции:

- История: с цел да знаем миналото си, а не митовете, които искат да знаем за него;

- Икономика: създаване база данни, идеи как точно, при сегашното ни състояние, да влезем в ХХІ век;

- Сигурност: как конкретно, при тази ситуация може да бъде неутрализиран октопода и сведен до нормалните 10-20% влияние в обществото;

- Наука и образование: как да вкараме и нашата наука и – най-вече! – системата ни за образование в ХХІ век. Учителите (професорите) не са носители на знанието, а негови медиатори;

- Право и съдебна система: създаване на база данни за про-корупционни текстове в законите и идеи за необходими корекции в модела на съдебната система;

- Социална сигурност: демография, здравеопазване, пенсионна система;

- Социална интеграция: как да интегрираме малцинствата (особено ромите и тези с турско етническо самосъзнание);

- Екология

- Политика: какви политики искаме да видим в ЕС и как да станем от консуматор в един от генераторите за европейски просперитет. Как да промотираме България в новия ни дом? И, естествено, всеки път да питаме нашите политици как и доколко си изпълняват обещанията и как конкретно смятат да реализират обещаваното;

- Изкуство и морал: да не забравяме, че ни трябва и духовно здраве, и просперитет.

2. Принципни характеристики (изисквания) на разработваните нови визии:

- да са продукт на най-съвременните теории и разработки, все още неприлагани или тепърва прилагани в света;

- да са концентрирани върху индивида – примерно ако става въпрос за социална интеграция, то идеята (моделът) да акцентира върху индивидуалната интеграция и просперитет и методите за експонентното й хоризонтално разширяване (колективистичните модели, които доминират в ЕС са доказано контра продуктивни; справка: проблемът с интеграцията на мюсюлманските общности в цяла западна Европа);

- да са имплицитно екологични.

Забележка: Всяка секция има две основни задачи – да събира данни за конкретната диагностика на състоянието и конкретни идеи (предложения) модели за това какво трябва да стане и как конкретно да се направи.

3. Създаваме NGO (или друга подобна форма) «Предизвикателството България ХХІ» със задача по разработка на напълно конкретни модели и програми, свързани с горните направления. Като основната цел ще бъде в конкретната работа по създаването на национален интелектуален бекграунд.

3.1. Конкретна структура – 2-3 щатни координатори, чиято задача е да подпомагат формирането на мрежови групи по разработка на конкретни теми (модели) изследвания кристализирали в интернет форума до степен на готовност за обществена реализация, да им помагат (при необходимост за подготовка на документи за кандидатстване за финансиране и пр.), да организират предварителна рецензия на резултатите, да поддържат връзка с потенциални донори и медиите.

Например: Първата конкретна тема, която ми идва на ум е «Про-корупционни текстове и практики в българското законодателство, свързано с обществените поръчки».

3.2. Създаване на модел, организация и стартиране на следните интернет-списания:

- «Внимание! Манипулация!» - с цел от една страна да изследва теорията и практиката за обществена манипулация от страна на масмедииите, отделни елити и/или стопански и научни субекти, а от друга – да аламира за реализиращи се в момента манипулационни практики;

- «Икономика и Управление ХХІ» - целта е са се даде сериозна научна трибуна предимно на българските изследователи, независимо къде по света са. Списанието ще е минимум двуезично, редколегията – поне 3/5 от българи изследователи от водещи световни институти. (У нас в момента няма общонационално списание на достатъчно професионално ниво, а съществуващите обслужват различни научни феодали).

- .........

3.3. Създаване на конкретни модели за модерни бизнес и обществени практики – примерно «Виртуални предприятия – теория и модели», «Екологични продукти/услуги релевантни на екополитиката на ЕС и пакета евронорми в тази насока», изследване възможности за внедряване у нас на продукт (услуги) и социални практики, резултат на най-модерни научни достижения. Целта е да захраним малкия и среден бизнес и да го подпомогнем да се насочи в най-модерните и перспективни области от една страна, а от друга – да съдействаме за изграждане и утвърждаване на гражданското общество и формиране на политики адекватни на съвременният свят.

Това е само част от материала. За да бъда максимално лаконичен, нарочно съм го направил в конспектен вид и целенасочено недовършен. Това го прави кратък и лесен за критика. Пък и колкото и да го довършвам, няма да бъде нищо повече от онова, което имам в главата си. А сама по себе си, идеята предполага брейнсторминг на тема «Как да си върнем страната и да я вкараме мощно в ХХІ век?».

Подробно със се опитал да обясня идеята си във втората част, под формата на въпроси и отговори (FAQ към Предизвикателството България ХХІ).

Мисля, че по този начин материалът ще е по-удобен за дискусия. Предварително благодаря на всички, които ще си дадат труда да прочетат тези общо 6,5 страници.

F A Q

1. Какво ще стане, ако това начинание и други подобни се провалят?

Отговор: До 5-10 години олигархията ще се е закрепила окончателно и ще лъска имиджа си вече и в рамките на ЕС. Ще си стоим на опашката на Европа, в групата на „бедни и бавноразвиващи се”.

В икономически план - ще продължи процеса на натрупване на икономическа мощ в олигархията за сметка на средната класа и масова лумпенизация на населението. Самата лумпенизация е инструмент за заздравяване властта на олигархията, но същевременно примера на страните от ЕС и качеството на живота там, може да доведе у нас до тежки социални конфликти с непредвидими последици. Напр. някое лумпен-радикалпопулистко движение от националистически тип може да хвърли страната в хаос и изолация (фасадната демокрация е опасна с това, че компрометира в масовото съзнание самото понятие демокрация).

Накратко – олигархията ще прехвърли окончателно собствените си характеристики на нацията. Така че в Европа хората ще са убедени, че „българите са крадливи, далавераджии, полуграмотни самохвалци”, че „българите са неспособни на продуктивни усилия и решения”, че „българите са мързеливи муфтаджии”...

2. Има ли други опасности за страната? Гърция също си я управлява олигархия, а Италия едва ли се е изчистила напълно от мафията.

Отговор: Опасността е за нацията ни като такава. „Успешните 45 години” изгониха над един милион българи от България. И в момента тече процесът на „обезмозъчаване” на нацията. Излизащите да учат навън практически не се завръщат за реализация в страната, защото такава за тях няма. Т.е. вече засягаме и генофонда на нацията – умните, предприемчивите, дръзките изчезват от страната. И се възпроизвеждат „навън”. Много трайна, вече 20 годишна тенденция.

Същевременно, тези „бегълци” от блатото са предимно в активна репродуктивна възраст. Това ще доведе до допълнително влошаване и на демографската структура от етническа гледна точка – ако продължава така, до 30-50 години трите основни етнически групи - българи, турци, роми приблизително ще се изравнят. Като сместта става още по-взривоопасна от това, че основната група пенсионери ще са българите.

3. Кои са ключовите фактори за успех на начинанието „Предизвикателството България ХХІ”?

Отговор: Толерантност: всяка от задачите, които ни предстои да решаваме, предполага и наличие на устойчиви заблуди и различни политически ъгли за трактовка. Т.е. всеки предварително трябва да е наясно, че в някой момент (днес или вдруги ден) някой ще го настъпи по мита. И че в този момент, вместо първосигнално да залага „кило кръв и три кила кокали” за „защита”, първо да брои до двеста и да пие литър студена вода.

Възрожденски дух и професионализъм: означава да отделим малко от свободното си време и ако виждаме, че идеята ни е неразбираема, да обясняваме и да... да, да обучаваме. Да си спомним как сме станали нация - „Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момата с иглата, учений с умът,”. Трябват ни и лидери и генератори на идеи и разработчици и организатори. Всеки човек. Независимо къде е по света.

Вяра: без вяра, че въпреки трудностите можем да успеем – просто нищо няма да стане. Всеки, който тръгне по пътя, трябва да изповядва кредото „Кой друг, ако не аз - и кога, ако не сега?!?”.

4. Защо да тръгваме по обиколните пътища на мрежово общество и неизбежното на моменти форумно „чесане на езиците”? Няма ли да е по-бързо да заявим една реална социална структура и да дадем битката очи в очи?

Отговор: Околният, мрежовият път вече е единствено възможен. Знаем резултатите от опитите в последните 20 години. С изключение на криминалните и полукриминални структури - останалите се разпадат. Плюс това, една реална социална структура е много лесно да бъде инфилтрирана, овладяна и разпадната. Мрежата ни дава няколко предимства:

- достъп до всеки съмишленик, независимо къде по света го е отвял вятърът;
- възможност за относително бързо отсяване на „викачи” и „инфилтрати” (взривяване на теми, подмяна на принципни тези с личностни нападки, прикрито заспамване, опит за внасяне на личностни противопоставяния, нетолерантност и др. подобни);
- мрежата е най-подходящото място за формиране на новия контра-елит. И то много бързо и без особено робуване на етикети.

5. Защото толкова се настоява на създаването на „интелектуален бекграунд”?

Отговор:

5.1. Характер и задачи:

- интелектуалният бекграунд на една страна е сумата от налични, конкретни, професионални решения на конкретни въпроси от обществена значимост. Това е основата, която политическите партии ползват (или не ползват), когато идват на власт. И това е основата за конкретна критика (подкрепа) на всяка партия;

- именно интелектуалният бекграунд е онова, което позволява на мислещия човек да бъде разумен привърженик, а не просто фен на дадена политическа сила

- този бекграунд е форма на имунна защита на националния организъм от социални манипулации и полулизъм

5.2. Смисъл:

Това е същността на „Предизвикателството България ХХІ”. Защото интелектуалният бекграунд има триединната функция на инструмент за конкретизиране на това как ще се развиваме, инструмент за собствено развитие на гражданското общество и инструмент за политически контрол.

Каква е сегашната практика?

В обществото има няколко консенсусни въпроса – неефективност на администрацията, корупция, скапана здравна система и т.н. И всички политически сили публично декларират необходимостта от промяна. И уж ги включват в политическите си платформи. Но само декларативно и под формата на някакви най-общи идеи.

Да приемем, че управляващото мнозинство се решава на реформа. Каква е технологията?

Натоварва се група чиновници да проучат опита тук и там, да се сглоби някаква концепция, която се пуска за съгласуване по инстанциите, следват в рамките на 1-2 месеца куп публикации в жълтата преса, които минават за публично обсъждане, след което в НС реформата си я гласува управляващото мнозинство, опозицията е против (въздържала се) и – ето ви я реформата.

В общи линии, това е видимата част на нещата. В действителност обаче, в реалността на събитията, зад кулисите няколко олигархични кръга предварително си разпределят баницата. Защото дяволът винаги се крие в подробностите. От наличието (липсата) на алинея в даден закон или дори на две три думички само, могат да се облагодетелстват строго определени хора, от това как е формулирана една "Наредба-правилник към закон", можете да промените реалната му функция, дори от това кога ще издадете "Наредба" или от датата на влизането й в сила, от преходните и заключителни разпоредби зависят огромно количество пари.

Какво прави обществото ли? Ами радва се на това че – най-сетне - има реформа. И след година или три „изведнъж” се оказва, че пак всичко си е „побългарено” и пак „това не е това”!

Съвсем по друг начин стои въпросът, ако имаме два или три конкретни модела, които специалистите от различни сфери са „предъвкали” публично в рамките на 1-2 години, с целия набор от проверими аргументи и контра-аргументи. Тогава вече всички добросъвестни страни в процеса ще разполагат с конкретика и за критика и за подобряване. И когато въпросната олигархична група опита да прокарва „идеите си”, то веднага стават значително по-ясни - и за обществото и за специалистите - истинските й мотиви.

Именно този процес на публично създаване от специалистите на въпросния конкретен модел е необходимият на рационалното общество инструмент. Защото всеки от моделите предполага един или друг тип развитие, в хода на разработката на моделите и тяхната оценка гражданското общество „вижда елита си”, вижда и ще може да го оцени по резултатите от дейността му, а и получава правото да запита конкретно политиците си – защо това, а не това?

Именно в процеса на „правенето” на моделите, при тяхното обсъждане, самото общество се структурира на база създаването на условия за постигане на конкретни резултати.

И да се върнем на темата си. При тоталната корупция липсата на интелектуален бекграунд е най-лесният начин за олигархията да манипулира обществото. Имаме 20 годишен опит в „правено-недоправено-побългарено”. Липса на конкретна отговорност за конкретни издънки. И политика на ниво общи приказки.

Всъщност, смисълът на „Предизвикателството България ХХІ” е точно това: да можем да „виждаме” всяка политика като набор от конкретни програми, всяка от тях прецизирана в още по-конкретни подпрограми. Като в хода на създаването на подобен модел от една страна можем да оценим съотношението вложени ресурси и постигнати резултати, а от друга – да дадем простор на истинските професионалисти, независимо от това къде се намират, да ги идентифицираме и да ги подкрепим. Така едновременно структурираме и гражданско общество, и „продуцираме” елита си. И поемаме отговорност за собственото си бъдеще.

Защото да разчитаме на „добросъвестни” чиновници и „почтени политици” си е приспивната утопия на интелектуалната леност и мечтата на олигархията.

Докато обществото ни не си изгради този модел, винаги ще бъде тотално контролирано и манипулирано от всеки, когото не го мързи. Докато не материализираме гражданската си инициатива, недоволство и потенциал в конкретика, ще продължава и „кучетата си лаят, кервана си върви”!

6. Кои са конкретните стъпки за начало?

Отговор:

- Обсъждане и прецизиране платформата на „Предизвикателството България ХХІ”;

- Обсъждане и прецизиране интернет формата, която ще е базата на проекта;

- Популяризиране на платформата в мрежата – клубове, блогъри, групи за натиск и движения и пр. от една страна – от друга, чрез масмедиите – електронни, печатни и т.н.

7. Кои са основните трудности за реализация на предлаганата програма?

Отговор:

- В съзнанието ни тотално доминира духът на дебат наложен от властващите елити – негативен, патетично-есеистичен и в редица случаи митологизиран, вместо позитивен и рационален;

- Идентификация и привличане на професионалисти. Да направим мястото привлекателно за тях;

- Създаване на имплицитна връзка между медиа-специалистите и професионалистите в останалите сфери. И най-добрата идея (модел) без съответната, професионална медийна транскрипция и реализация си остават „несъществуващи” за обществото.

8. Защо е лепнато това "NGO"? Не влиза ли в принципно противоречие с „възрожденската идея”?

Отговор:

- Това е начин да продуцираме реално приложими резултати. Един модел (идея) изисква сериозно количество работа по конкретизация на обосновките, по разработване на конкретиката;

- част от идеите кумулирани при функциониране на форума имплицитно ще предполагат мултидисциплинарен подход, за довеждането им до състояние на готовност за разпространение и приложение в обществото;

- това е и начин да продуцираме елити на база резултати.

Да не забравяме и че резултати от тези разработки ще стават първо достояние на мрежовото общество и в този смисъл, ще подлежат на обществен контрол.

9. Защо точно този тип решение? И сега имаме и политически партии и граждански сдружения и т.н.

Отговор:

9.1. В основата на предлаганото решение стоят следните хипотези:

- Съществуващият елит в различните сфери е генетично свързан и до голяма степен формиран от до-десетоноемврийският. Той е корумпиран, манипулативен, полуаматьорски и провинциален;

- В основата на налаганите от сегашния елит дебати продължава да бъде характерната за социализма „стратегия на планираното изоставане” – т.е. опит за „побългаряване” на готови - стари! – решения, прилагани при други културни модели и характеристики на обществото;

- Самата система за възпроизводство на доминиращи елити е твърде затворена и естественият индивидуален пробив в него е свързан с такава трансформация на личностно ниво, при което става като в „Приказка за стълбата”;

- Съществува дълбоко, имплицитно противопоставяне между обществото и неговият елит. Изблиците при гласуванията от 1997, 2001 и 2009 фактически означаваше масово искане за нов тип лидерство (елити);

- Традиционният модел на формиране на нов елит, който да заеме мястото на доминиращия, е обречен на неуспех, защото олигархията държи в ръце всички лостове за въздействие и манипулация.

9.2. При тази ситуация търся решението по линията на:

- преминаване от елит по приписване (грубо казано назначен - какъвто е сегашният!) към асоциативен елит по резултати. А това е възможно само при самоорганизиране на контраелит и създаване на центрове на кристализация;

- мрежовото самоорганизиране е основата именно за преминаване към този асоциативен тип;

- този тип решение е целенасочено търсене на кристализационни центрове – събирането на съмишленици по този начин е форма на повишаване на концентрацията, т.е. създаване предпоставката за кристализация на нови визии и социални практики и превръщането им в доминиращи;

- ползването на мрежата е предусловие за „непровинциални” решения, доколкото позволява свързване на хора, повлияни от различни култури, независимо от географската им близост;

- събирането на едно място за дискутиране на проблеми от най-разнообразен характер, позволява от определен момент нататък да ползваме ефекта на синергията.

По-изкушените в новите насоки на социалните науки ще констатират, че цялата концепция почива на създаване на уеб базирана мрежова система с две основни цели:

– създаване условия за „фазов преход” (самозаявил се контраелит – трансформиращ визиите си в доминантни) и – последващо и/или паралелно;

- реасамблиране на социалната структура въз основа на нови визии, наложени в обществото.

10. При успех: какво гарантира, че така формираният контра елит, който ще е бъдещият елит на нацията, ще бъде по-качествен и ефективен от настоящия?

Отговор:

- Защото ще е функция на самодоказване чрез реални качества и резултати. За да се наложи, той ще трябва да преодолее настоящия елит, който държи всички лостове за обществено въздействие и контрол. Нещо, което към днешна дата изглежда почти утопично;

- Защото ще е асоциативен и проактивен, сиреч отворен за света и бъдещето;

- Защото в битката си за налагане на новите визии за развитие на страната ще развие както необходимият прагматизъм, така и на практика ще познава границата на компромиса, след който самата идея се компрометира.

Същевременно в хода на този процес ще се оформи и достатъчно широко мрежово ядро, което да играе ролята на коректив.

(Забележка: Този документ го препубликувах от това място, където той е поставен с цел за да бъде коригиран граматически и пунктуационно, което и сторих. Смятам, че по този начин ценният документ ще може да бъде прочетен от колкото се може повече хора, също така и да излезе в книжното издание на блога, наречено в-к ГРАЖДАНИНЪ, откъдето пък ще бъде удобно за ползване в часовете по гражданско образование на младите хора в гимназиите и университетите.)

Написа: Иво Димитров