Обикновените "школски" учебници по логика винаги са се отличавали с порядъчни дози скука и отегчение, на места съвсем непоносими. Авторите им са се надявали, вероятно, че с това внасят някаква своеобразна внушителност в логическите си построения; не са разбрали обаче, че така убиват всичко човешко – а това значи философско! – в тях.Сметнах този каприз за абсолютно неоснователен и затова се опитах да напиша една коренно различна логика, която да е точно това, което другата не е, а именно: жива, пробуждаща философската нагласа и дори страстта за философстване и мислене, човечна, вдъхновяваща. Продължавам да смятам и едва ли някога ще се разколебая в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувството, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека.
Затова бях овладян от идеята да превъзмогна обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъдиш ти, млади читателю.
Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, като осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си.
На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде наставник на младежта във великото изкуство на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.
Авторът, Пловдив, септември 1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар