Иновациите в образованието

„Час по грешки” (С ВИДЕО, вижте видеото)

Репортерът на “Панорама” Анита Миланова разказва за единствения час, в който грешките са позволени. Някои нарочно грешат, а други ги поправят. Днес обсъждат темата за българското общество. Само че по времето на комунизма. Тяхната учителка Светлана Михайлова се опитва да ги провокира. Да не се страхуват да мислят. Да изказват собствените си мисли на глас.

Светлана Михайлова: „Аз реших, че мога да си позволя през определен период от време заедно с учениците да говорим неща, които не са верни от гледна точка на историята. Като естествено другите слушат внимателно, поправят. Смятам, че това е правилно, защото по този начин грешката не се стигматизира. Не се превръща в обект на нещо неприемливо.”

Цветелина Василева: „Този час ми харесва с това, че е една игра и по този начин запомняме истинските факти.”

В часа учениците работят в екип. Светлана Михайлова е класна на този 6 г. Преподава история на ученици от 5-ти до 12-ти клас в 127 училище „Иван Денкоглу”. Знае имената на всички деца, защото не харесва да се обръща към тях по номера.

Светлана Михайлова: „Много се вълнувам от тях като личности, искам да знам, да ги познавам, да ги разбирам, да знам това на кой кои са му силните страни. Какво харесва, защо харесва, да ги насърчавам, да променям част от техните възприятия. Обичам да съм близо до тях. А за авторитет може тях да питате.“

Димитър Марков: „Г-жа Михайлова е една от малкото млади госпожи в България. Тя успява да привлече вниманието без да вика и да тропа по бюрото, ние сме респектирани от нея.”

Мило Георгиев: „Харесва ми с много неща, тя обяснява много добре.”

Светлана Михайлова: „Съвременните деца имат друга идея за авторитета. Според мен наказателните мерки или силата на авторитета като човек, който знае всичко, много трудно работи вече в класна стая.”

Данаил Нури: „Г-жа Михайлова се държи с нас като с приятели, съответно и ние се държим с нея като с приятел.”

Емилия Пиперевска: „Когато нещо ме затрудни, госпожата винаги го обяснява по разбираем начин.”

Светлана Михайлова: „Това, което е важно за мен, а и самите те са по-любопитни към него, е да мислят за процесите, да се опитват да мислят през собствена история и опит. Такъв какъвто имат до момента. Да преживяват част от нещата, измисляйки или да съчиняват сами истории. И така те са много по-ангажирани в това, което се случва в класната стая.”

Димитър Марков: „В часа по история госпожата успява да ни обясни нещата по един лесен за възприемане начин, има свой начин за преподаване. Дава ни свободата да мислим и с това ни провокира да запомняме.”

Трудно нещо е да се научиш да мислиш свободно. Точно това прави учителката в часа по грешки.

Светлана Михайлова: „Това, което за мен би било важно в работата ми като учител, е да се даде повече свобода и доверие на учителите. Затова, че те могат да се справят в класната стая, че процесът вътре зависи от тях като атмосфера, като знание, като отношения, че не е нужно под формата на задължително задание да се случват нещата. Че учителят може да бъде креативен.”

Светлана се надява на едно по-добро бъдеще тук в България. Заедно с нейните малки ученици.

Светлана Михайлова: „В България искам да виждам хора, които се чувстват достойно и на място. Които са отговорни към събитията, към заобикалящата ги среда, към държавата си и изобщо към света. Искам да виждам хора, които са доволни от живота си в България.”

Часът по грешки продължава. Още много грешки ще бъдат направени. Свободните хора знаят, че трябва да можеш да губиш, за да спечелиш. Да сгрешиш, за да намериш отговора.

ДОБАВКА: Има надежда! Гледахте ли вчера в "Панорама" репортажа за Svetlana Mihaylova? Ако не сте, тая грешка може да се поправи.

Страхотен репортаж за страхотен млад учител по история. Вече съм я представял неколкократно, но пак да кажа - колега и приятел, която се справя блестящо с всяка работа, която захване. Приятно гледане!

И дано по-често виждаме такива репортажи и новини, а не само негативните глупости, мрънкането и оправданието, че "с тези ниски заплати - толкова!". :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.