Вчера в канцеларията на Окръжен съд в Пловдив разбрах, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова (чиято заповед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил дълги години като преподавател по философия и гражданско образование, беше отменена от Окръжен съд) по никакъв начин не се е вслушала в призивите от моя страна за разумно решаване на спора и все пак е обжалвала това решение пред... Върховния касационен съд! Каквото беше по силите ми с оглед да предизвикам все пак диалог аз направих, друг е въпросът, че моите предложения и инициативи не са намерили никакъв отзвук в съзнанието на въпросната администраторка, която в мое лице продължава да вижда явно "народния враг", подлежащ на пълно и безжалостно унищожение. Другият вариант за тълкуване на поведението й е, че тя най-вероятно няма друг избор - понеже е принудена да изпълни докрай политическата поръчка за моята ликвидация; а кой й е дал въпросната поръчка всеки сам може да разбере като вземе предвид ето тези документи: уволнен съм само седмица (на 19 май 2014 г.) след като публикувах в блога си (на 12 май 2014 г.) следното:
Това е публикация от понеделник, 12 май 2014 г. На следващия понеделник, 19 май, на мен ми е връчена заповед за уволнение от назначената тъкмо от правителството на Б.Борисов, от неговия министър на образованието и науката С.Игнатов директорка. Какво е това, нима е "чиста случайност"? Едва ли е така, особено като се вземе предвид, че моя милост е един от най-последователните критици на управлението и на Б.Борисов, да не говорим пък за другите управления, това на "царя", на Станишев, на Орешарски и другите там ченгесарски мутанти. Политическата поръчка за моето съсипване, разбира се, е дадена значително по-рано, с оглед изпълнението на поръчката да бъде "законово оформена"; за целта близо две години се води непостижима от ума на непредубедения човек репресивна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, с оглед уволнението ми да бъде представено именно като "законно"; за обезпечаването на тази кампания е мобилизиран съответният административен ресурс от страна на МОН. Срещу мен се води яростна, груба, чисто милиционерска и ченгесарска по същината си кампания, увенчана с обжалваната от мен пред съда заповед за моето уволнение, която именно вече беше отменена от съда.
И ето, поведението на подсъдимата администраторка е дотолкова нелогично и необяснимо по друг начин освен че тя е била призована да бъде моята политическа екзекуторка, с оглед да се отблагодари за назначението си на този пост. Да, защото ако мотивацията й беше друга, след произнасянето на съда в моя полза тя би следвало да се позамисли и да преоцени поведението си; но не би, ето, никакви хуманитарни, човешки съображения не й оказаха никакво влияние, от което следва, че в дълбините на съзнанието й нейното поведение се детерминира от желязната повеля за "политическа целесъобразност"; да, аз в такова ирационално поведение и отношение съзирам една нескривана политическа озлобеност и жажда за мъст. За да открия доколко тези мои допускания са резонни аз си позволих да си направя малък експеримент, примерно, написах следното писмо до Радан Кънев (виж: Второ мое писмо до Радан Кънев с молба за съдействие по важен личен въпрос, имащ и голям обществен смисъл), който, знаете, е партньор на Б.Борисов по днешното реформаторско, така да се каже, правителствено мнозинство; това, което ме интересуваше, вече го знам, мълчанието на Р.Кънев именно потвърждава правотата на допускането ми. Странното пък поведение на министъра на образованието и науката проф. Танев е толкова красноречиво, че повече от това не може да бъде: министърът не смее да даде ни най-малък знак, че е проявил каквото и да било отношение към фрапантната и скандална история, което за мен е такова ярко потвърждение за правотата на допусканията ми за политическа основа на кампанията срещу мен, че повече от това не бих могъл да си и пожелая! Да, понякога мълчанието е много красноречиво и казва много повече от каквото и да било говорене. А тук всички упорито мълчат, което именно и показва, че така издават тъй строго пазената тайна: а именно, че заповедта за моето съсипване и унищожение иде от много високо място, от най-високото, предполагам, място. Само когато става дума за власт, за заплаха за нечия власт, единствено тогава може да се прояви такава страшна ирационална жажда за отмъщение, която иначе е непонятна и необяснима: за някой хора лакомията за власт е толкова голяма, че нищо не пречи пътят им до нея да бъде осеян и подравнен с много трупове. И какво тук значи някакъв си там политически блогър, който просто трябва да бъде смачкан както се мачка някаква досадна муха, нали така? Разбира се, моята пълна изолация от медиите (която се спазва така стриктно, че нито една медия не си позволява да я наруши, даже ембаргото над Първановия обидчик Иво Инджев беше смекчено, но моето остракиране е пълно и се спазва навсякъде, сякаш съм най-злия враг не само на днешния, но и на режимите от последните години. На фона на това остракиране какво може да значи там някаква си безобидна репресийка с позорното изгонване на този така крайно неудобен човек от работа, с оглед поне да миряса като го поставим най-накрая в условия да бъде принуден да умре от глад?!
Да, ето сега беше задействан точно този вариант: доубиването ми по този грозен начин. Да умре от глад, да бъде ликвидиран в агония този непоносим "народен враг" Грънчаров - изглежда точно този изход го желаят ония, на които моето съществуване с нещо явно много пречи. Защото, знайно е, аз бях уволнен по параграф, който фактически ме лишава от преподавателски права, аз повече не мога никога да си намеря работа като учител, а ето, щом цели 32 години съм работил само това, явно нищо друго и не умея. Това, че тия, които трябваше да изпълнят политическата поръчка по моето унищожение, ме изкараха "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата" са смешни неща, но те имат съдбовно значение: вече никой директор на училище на работа няма да ме вземе, а пък ако се намери някой, който да дръзне, да допуснем, да реши да ме вземе, мигновено на него ще се обади инспекторката по философия (тя също всеотдайно спомогна да бъда изгонен от училище, тя също има неоценими заслуги за съсипването ми!) и ще го "посъветва" да размисли малко. Да, тия напълно идиотски, непостижими от никой ум неща се случват в нашата уж съвременна, европейска, демократична и толерантна, с извинение, България!
Ако директорката Анастасова беше проявила човешкия такт да признае неизбежното и да изпълни решението на Окръжен съд за моето връщане на работа, то това беше единственият начин да убеди хората около себе си, че е способна и на чисто човешка реакция. Оказа се обаче, че на подобна изява на човешкото, предполагам, пречи... политическата поръчка, която, както казахме, е обрасла около онова същото вездесъщо желание за власт. Когато се стигне дотам да не ти трепва окото от това, че твоят опонент (когото ти си възприел като заплаха за тъй любимата ти власт) може да бъде невъзвратимо убит или уморен, съсипан до смърт, то тук вече имаме нещо патологично: не е човешко чак толкова силно друга личност да бъде мразена. Знаем, че в предишните славни години на комунизма да бъде убита една личност е било толкова често срещано, че просто за това вече не се и говори даже; то е било възприемано като нещо "съвсем естествено". Даже тази човешка патология, това уродство е стигало дотам убитите врагове да бъдат давани за... храна на... прасетата!!! (Тия неща са се случвали в концлагера "Белене", където, знаем, са държали тия "най-зли врагове на народа", незаслужаващи никаква милост!) Аз лично, като страстен изследовател на човешкото, не съм очаквал, че този манталитет обаче е още съвсем жив и може да се активира - при определени условия. Ето, стигнахме до рецидиви, които изцяло възпроизвеждат въпросната комунистическа ненавист към другата личност, към другояче мислещия човек: примерно, беше написано и изпратено до Върховния касационен съд подобаващото за 1950-та година "разгромно писмо на възмутения колектив", в което се заяви дума по дума, че "колективът", видите ли, изпитвал "страх, ужас и кошмар" при мисълта, че "толкова лош човек" - същински "народен враг"! - като Грънчаров може да бъде върнат на работа! Да, и до такива перверзии и дивотии се стигна, вижте, погледнете с очите си ако смятате, че тия неща не са възможни в наше време: Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров.
Знаете ли какво, аз нямаше да реагирам никак и щях дори да се примиря с участта си ако го нямаше едно решаващо за моята борба обстоятелство: тия хора, които се държат по такъв алогичен и безнравствен начин са учители и възпитатели на нашите деца, на българската младеж!!! Давате ли си сметка какво пък означава това, давате ли си сметка колко скандално е пък това?! Едва ли си давате сметка щом като до този момент някак не сте реагирали за да изразите възмущението си. Всички, който разбират, упорито мълчат. Мълчат по една-единствена причина: понеже ги е страх. Страх ги е да не бъдат репресирани и тормозени като мен. Който не мълчи, той ще пострада. Читателите на този блог знаят добре историята на уволнения преди мен друг учител от ПГЕЕ-Пловдив инж. Калин Христов, той има късмета да бъде уволнен даже и преди "толкова лошия Грънчаров" по една причина: понеже на учителски съвет има доблестта да се провикне веднъж:
- Моля ви се, колеги, какво толкова е направил този Грънчаров, човекът си има мнение и ги пише в блога си каквото мисли, какво има толкова да се ядосвате: ами пишете и вие ако мислите различно?!
След няколко месеца той беше уволнен; е, той си има и други "непростими грехове", примерно, беше кандидат за директор и основен съперник на директорката Анастасова в "конкурса" за директор. Е, той беше уволнен по най-грозен начин, заведе съдебно дело и съдът (включително и последната инстанция, именно Върховният касационен съд!), разбира се, го възстанови на работа. Той се върна на работа със законно съдебно решение и директорката пак го уволни! Сега този човек се жалва в Комисията за защита от дискриминация. А вторият път беше уволнен по причина на това, че има доблестта да стане мой свидетел и на двете съдебни дела, които аз водя: "колективът", по думите на директорката, бил силно разочарован от това, че той се бил съгласил да бъде свидетел пред съда на "такъв човек като Грънчаров". Тези същите думи са били казани и на друг един мой свидетел: бившият директор инж. Венелин Паунов, човек най-уважаван в целия град. Защото той години наред ръководи това най-престижно училище на ниво, което едва ли някога отново ще бъде постигнато.
А в последните няколко години училището с всеки ден запада и запада: защото директорката общо взето няма време за друга работа освен да планира, организира и провежда съответните репресии срещу другоячемислещите и после да се занимава с безчислените съдебни процеси срещу нея. Да, така не се ръководи едно образователно и възпитателно учреждение. И то в нашето толкова напредничаво време. Но това г-н министърът на образованието и науката проф. Танев дори и да го знае прекрасно вече не смее даже и да помръдне: носи се слух, че въпросната административна особа имала протекции и връзки, които стигали дори до... г-н Божествения от Банкя!!! Как в такъв случай министърът да посмее да реагира някак - опази Боже пък подобаващо?! Виждате, че нещата станаха съвсем дебели. Спирам дотук. Нещата, мисля си, се изясниха и влязоха в система. Голяма работа, че някой си там Грънчаров цял бил да умре, видите ли, от глад.
Преди месец изтече една година от моето уволнение и аз вече съм без никакви средства за съществуване, без никакви доходи. Това директорката на ПГЕЕ-Пловдив прекрасно го знае. Съпругата ми, също учителка, също е без работа, тя, горката, от години страда заради мен: като на мен не можеха да отмъстят, на нея обаче отмъщаваха колкото си искат. Тя работи където намери по заместване, за няколко месеца само и после отново шут - и на трудовата борса. И това директорката на ПГЕЕ-Пловдив го знае прекрасно. И въпреки това обжалва съдебното решение за моето връщане на работа във Върховния касационен съд, прекрасно знаейки, че там съдебното дяло ще се проточи поне до Нова година. Шест месеца аз ще бъда без никакви средства за съществуване. Лишен съм де факто от преподавателски права и на друго място аз работа не мога да си намеря, даже и да бъде обявено място за учител по философия, мен никой директор няма да се осмели да ме вземе на работа. Дали ще бъда уморен от глад за шест месеца? Дали този пъклен план ще се осъществи? Разбира се, че ще се осъществи: "какво тук значи някаква си личност"?! Това комунистическо "Какво тук значи някаква си личност" нали го знаете, нали ви е известно то? Е, този страшен комунистически девиз, благодарение на който са били убити толкова много хора, явно продължава да владее нечии съзнания. Какво от това, моля ви се, че ще умре някакъв си там Грънчаров като го оставим шест месеца без никакви средства за съществуване?! Ами да мре, щом иска да бъде личност?! Ако се беше пречупил, ако беше паднал на колене да ни моли за пощада, ний можехме и да му простим, но той ще ни съди, така ли?! Е, щом се мисли за личност, нека да мре, майната му, той си е виновен! У нас личност да бъдеш не е позволено, у нас се иска да бъдеш безличник - и тогава ще ти дадем правото да вегетираш безкрайно. Но личност да бъдеш у нас е изцяло забранено. Точка по въпроса! Ясно ли е как стоят нещата още у нас? Ако не ги знаехте, разбрахте ли ги най-сетне?!
Спирам дотук. Пиша това нещо и наистина умът ми не го побира как ще доживея до момента, в който Върховния касационен съд се произнесе по съдебното дело. Поне шест месеца (ако съдим по съдебното дело на Калин Христов) ще се бави произнасянето на последната съдебна инстанция. Идея нямам как да оцелея до този момент, никакви средства за съществуване нямам. Скоро май ще ми се наложи, така и така ще гладувам, да обявя гладна стачка поне, знам ли какво да правя: така и така ще се гладува, поне една гладна стачка да обявя, та да умра поне малко що-годе почетно. Пред очите на целия свят да умра. Нека да видят до какъв край самозабравилите се властници докарват честните хора в България, които имат проклятието да не са мижитурки, а да са някакви личности. Заради което именно и биват наказвани така безпощадно: с гладна смърт. Да, никак не си представям как ще живея в близките месеци. При това още водя две съдебни дела (другото е пак срещу въпросната директорка, то е за клевета, следващото му заседание е на 22 юни, идващия понеделник), аз вече нямам как да плащам и непосредствените разходи за адвокати (адвокатите ми не са от Пловдив и трябва да им плащам също така и пътните разходи с дневни за шофьор и т.н.) Ужас, същински кошмар ме чака в близките месеци! Даже и пенсията по инвалидност, която получавах, ми беше спряна благодарение на усилията на въпросната администраторка: тя писа до ТЕЛК, ходи там, какво ли не направи, е, в резултат поне успя да ме лиши и от инвалидна пенсия, заслугата й за това е голяма! Е, поделя си тази заслуга с министър Москов де, и той, в интерес на истината, спомогна, но има и друга помощ, докато бях на работа си получавах инвалидната пенсия, но като ме уволниха, скоро след това и от пенсия бях лишен! Както и да е, родната ни бюрокрация, сами виждате, е способна на какви ли не подвизи!
Хубав ден ви желая! Простете за това, което ми се наложи да прочетете, е, вие сте могли и да не го четете де, повечето от практичните хора у нас нима ще имат търпение да прочетат есе, в което става дума за толкова незначително нещо, а именно, как една личност, моля ви се, бива убивана! Не, нямаме време да четем истории за такива незначителни неща! Какво, личност ли? "Какво тук значи някаква си там личност" - молим ви се?! Нищо не значи. Да мре като му е толкова акъла, като не знае как да живее, като не се нагажда към силните не деня, като не им сторва подобаващите поклони, нали така се живее у нас?! Е, щом той не умее да живее така, да мре, голяма работа, че бил умрял! Колко много народ мре в тази наша България, та за някакъв си там Грънчаров ли ще зажалим сега? Е, ще ви описвам ден по ден оттук-нататък как ще протича моето умиране в пълното безпаричие, което въпросните другарки и другари ми организираха така старателно. Да, ще продължавам да пиша и да публикувам всеки ден своите истории, както досега съм го правил. Ще продължавам да пиша до момента, в който имам сили да натискам клавишите. И докато дишам ще продължавам да пиша. Ще опиша убиването си без да спестя нищо. Както, прочее, навремето и моят учител Сократ е направил, нали знаете това?
Както и да е, чао и до скоро! Простете ако има нещо. Ако пък въпросната г-жа Анастасова, директорката, се е засегнала нещо от моето писание, ето, моля, няма проблеми, да каже къде греша, да напише мнението си, да ми го прати, ще го публикувам без проблем. Същинска загадка за човечеството е що се твори в нейната глава по този повод! Какво не бих дал за да разбера това! Аз, прочее, за много неща се досещам, щото имам съответната психологическа проницателност. А, дали да не взема да напиша нещо като "роман", в който да се опитам да представя нейните мисли по повдигнатите тук от мен въпроси? Това също е идея, а, какво ще кажете, ето сега ми дойде в акъла тази идея. На гладно на мен много ми идват какви ли не идеи, като се наям, идеите ми изчезват, но когато съм гладен, идеите ме връхлитат като... да не казвам като какво точно! Та в принудителното гладуване, което ми престои, нищо чудно да почна да пиша и такъв един роман. Тъй де, да изтълкувам въпросното тъй многозначително мълчание, какво ми пречи да сторя и това? Леле, каква страхотна идея ми дойде на акъла, нямам думи! Е, ще пиша роман тия дни, шоуто, тъй да се рече, ще продължи, уважаеми дами и господа! Ще подражавам на учителя си Сократ до последния си дъх, изглежда точно такава ми е била съдбата. Какво да правя, древните философи твърдят, че човек от съдбата си не може да избяга. Е, ще я приема без никакви съжаления.
Та значи решавам: ще пиша нещо като диалогичен роман, в който основните герои ще са умиращият гладуващ философ, умиращият учител по философия, който умира, щото е осъден на гладна смърт от нашата тъй мъдра образователна бюрокрация и, на второ място, ще се опитам да претворя на хартия мислите на онази, която го е осъдила на смърт, която е изпълнила поръчението на властителя от Банкя да умори въпросния философ от глад, щото той, видите ли, е дръзнал да не се поклони на неговото величие. И тъй и тъй ще пиша роман, налага се да включим и величието от Банкя като негов герой, а, какво ще кажете, нема начин да не го включим и него! Е, романът май започна да придобива вече контурите си, леле, какъв страхотен роман може да се получи?! Почвам да се ентусиазирам вече, ще пиша диалогичен философско-психологически и политически роман за последните дни на един философ, на един учител по философия, който образователните бюрократи са осъдили да умира от гладна смърт. Ще видим какво ще се получи, аз романи до този момент не бях писал, но какво ми пречи и да пропиша де?! Ще опитам като едното нищо, от глад човек на всичко може да се окаже способен. Та да видим, днес цял ден ще мисля и ще видя какво ще направя, но идеята ми се появи и, сами виждате, почна да набира сила, дори плът и кръв, така да се рече.
Леле, каква хубава работа ми се отвори тия дни, в които бях в нещо като творческа криза! Бравос! Еврика!!! До скоро, простете, но се увлякох, гладът ми действа стимулиращо на творческия порив! Бравос, това изглежда не са го предвидили другарите, леле, какъв пропуск?! Таваришчи, направете нещо, бавната гладна смърт за тоя Грънчаров е нещо опасно, ето, той почва да пише сега пък роман! И кой знае как ще ни опише?!
Таваришчи, направете нещо, ускорете смъртта му, нека да умре по-бързо, щото оставим ли го жив да започне да пише роман, кой знае как ще ни опише пък там?! Затуй - да мре по-бързо, нема ли начин да го блъсне некоя кола там, на тротоара?! Айде де, ще ми пише романи той, виждате ли какви ги забъркахте с тоя проклет буржоазен либерализъм, таваришчи милиционери?! Що не го убихте по-ефективно, а? Виждате ли какви ги сътворихте?! Милиционерски дебилизъм неден! Само аз ли ще ви оправям?! Само аз ли ще мисля?! ...
(Следва продължение. Романът, който замислихме, почва да се пише, както виждате, сам, което е прекрасно! Ще го напишем, колко му е! Чао засега!)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар