Правете си живота разнолик и богат на изживявания - тогава именно ще живеете пълноценно!

От доста време в блога не пиша почти никакви коментари, а само откликвам на някакви публикации по сайтовете; зарязал съм, поради липса на време и на настроение и своя дневник, в който описвам преживелиците си. Забелязал съм, че когато не напиша свой текст, посещаемостта в блога ми рязко спада, пък дори и политическите и другите, примерно духовни или свързани с образованието въпроси, по които съм откликнал, да имат голям обществен отзвук. Явно много хора са привикнали да четат моите, така да се рече, "животоописания", изглежда и с това ще се запомни този блог: за мен преживелиците на една личност в нашето толкова болно време също са нещо значимо, щото в тях именно може да се открият ония истини, които са ни жизнено, дори съдбовно необходими. С човека, с индивида, с личността започва и свършва всичко в този наш живот - от това свое убеждение няма да отстъпя.

Аз не обичам общите теоретизирания за "живота и човека" изобщо, за мен значение и смисъл имат само непосредствено преживените и конкретни, личностно оцветени събития на всекидневния живот, благодарение на които се проявява, просветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личностното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се заплели в неразрешими антиномии и проблеми. Индивидът, личността е онова, което най-вече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съзнание, в това число и сериозните, същностните промени в големия, в общностния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личностната си несъстоятелност безличия! Безличното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безличия, от мижитурки; толкова е естествено това!

А за да започнем да ценим личностното, да се откажем от глупавата теза, че личността е "голямо зло", личностите са все "скандалисти", предизвикват само конфликти и пр., които трябва да бъдат погасявани, та значи за да стане това, следва да привикнем да се вглеждаме най-прецизно в онова у нас, което има личностен характер, на тази база ще почнем не само да го ценим, но и да го отглеждаме у себе си. И в едни момент ще почнем сами да се държим като личности. Една личност, ама истинска, действителна, автентична, още с попадането си в една среда вече я променя, само със своето съществуване променя нещата - светът става друг когато се появи нова личност, имаща какво да каже на света. В богатите, в развитите общества са привикнали да търсят такива личности, личности с талант и с вдъхновение, постоянно ги търсят, а у нас предимно ги тъпчем и убиваме. Стига изобщо да успеем да ги разпознаем. Щото е много възможно заради непълноценните си представи за това що е личност крещящите безличия да смятаме за личности, а пък истинските личности да ги обявяваме за вредни, да ги плюем, да ги тъпчем, да ги мачкаме и убиваме. У нас, дами и господа съдебни заседатели, имам чувството, че е раят на безличниците - и на некадърниците!

Е, по тази причина аз друго не правя освен да реагирам по всякакви въпроси пределно личностно, по един ярък личностен начин. Добре зная, че личностното отношение у нас много дразни безличниците. Същински бяс изпитват те когато срещнат някаква що-годе ярка личност. А най са щастливи когато се обкръжат със себеподобни - и тогава взаимно се ухажват, хвалят се, обичат се, насърчават се: България, повтарям, е царството на безличниците и на некадърниците! И на подлеците. И на мерзавците. Погледнете кои и какви са ни водачите, какви са ни "звездите", какъв ни е, с извинение, "елитът" - ами еманация е на нас самите! А какви сме ний самите е отделна тема. Е, има и личности сред нас, има и талантливи хора, но са крайно потиснати, блокирана е енергията им. По тази причина и нямаме особен прогрес. У нас, потретвам, триумфират безличниците, некадърниците, подлеците, мерзавците.

Преди години, когато бях изгонен от университета, бях същото в положение като сега: безработен, обруган, оплют, без никакви средства за съществуване. Само дето тогава бях млад: точно на 33 години другарите ме изритаха от университета, където бях работил 7 години като асистент по философия. И тогава като сега се чудех какво да правя по-нататък, как да продължа живота си, как поне да оцелея, да се съхраня. Безпощадната комунална общност у нас изобщо не търпи индивидуалностите и личностите, не търпи кадърните хора, те са нещо като "шило в торба" и плашат, те също така са и врагове на нейната презряна комунална идилия. И в оня период трябваше да решавам: дали да не се махна от тази прокълната на комунизъм страна - или да остана, да се пожертвам в безкрайните борби. Много време мислих по този въпрос. Вероятно много от сънародниците ми също са мислили над него. Някои, прочее, не мислиха, без да мислят си взеха торбичката и капата и се махнаха. Два милиона и половина българи направиха този избор. Взеха си и деца, и жена и се махнаха. Аз имах малко дете, болни близки хора и по ред житейски причини се видях принуден да остана. Дълго време мислих и измислих ето какво: ще се захвана с... "бизнес"! Създадох своя Център за развитие на личността HUMANUS. Да спомагам за развитието на личностния ресурс на многострадалната ни нация. Един вид все едно се захванах да продавам... хладилници на ескимосите - или кожуси на живеещите в екваториална Африка. Мога дълго време да разказвам своята одисея, тръгвайки по този път. Много неща правих, много провали преживях, много горчиви разочарования ме сполетяха. Но и много неща постигнах. Е, пари, разбира се, не спечелих. Напротив, много свои пари един вид ги закопах в невъзвращаеми инвестиции. Примерно хиляди левове инвестирах в издаването на своите книги, в издаването на философското списание ИДЕИ, какво ли не съм писал и издавал в тия години. Всичко издадено сега лежи непипнато от ръка на читател по книжните борси и в складовете. Понеже книготърговците, подобно на екзекутори, оцениха, че моите книги и помагала не били "пазарни" - и ме подложиха на убийствена "пазарна" цензура. Кой ли ти чете у нас книги за духовните неща, някакви си там "философски глупотевини", кой ли се вълнува от автентична психология, при това написани, видите ли, от български автор?! У нас четат само продуктите на масовата чужда култура, може да са най-големи идиотщини, но щом са писани от чужди автори - ще ги четем, виж, нашия, българският автор ще го доубием като няма да му обърнем никакво внимание!

Както и да е, ето, аз седя тия дни и мисля за бъдещето си, а около мен навсякъде са огромни пакети и неразопаковани топове с книги и списания. Свършиха и последните пари от последното ми обезщетение за безработица: с последните си пари платих тока и интернета. Оттук-нататък не си представям как ще живея. Нека да се радват моите щатни оплювачи по блог, пиша самата истина. Много ми е интересно и как ще възприемат всичкото това и моите екзекутори, които ме изгониха от работа, лишиха ме от преподавателски права и по този начин ме обрекоха на гладна смърт, на умиране. В две тежки съдебни дела, продължаващи вече повече от година, се мъча да си върна правата и достойнството. Интересно ми е що за съзнание имат такива хора, които ей-така, заради една глупава страст за отмъщение, са способни да гледат как заради техния каприз се мъчи и умира един човек. Вече нямам сили да се боря. Започна да ми писва вече.

Изглежда съм в навечерието на екзистенциална криза. Борих се цял живот, ето, сега силите ми са вече на изчерпване. Помощ и подкрепа отникъде не се вижда. Отвсякъде ме обгръща ледена стена на неразбиране и на безразличие. И на човешка мерзост. Някои минават през блога ми само да плюнат връз мен. Примерно един идиот, който се представя, че бил, видите ли, живял в Австралия. Негов кумир е Путин, той много обича руснаците. Щото имали били... катюши, имали били много ракети! И можели да унищожат целия свят. А иначе бил... "проамерикански ориентиран". Щял като се пенсионира в Австралия да иде да си живее старините в... Русия!!! Пълен нашенски олигофрен. Редовно идва да ме оплюе, да си излее жлъчта. Анонимен, разбира се. Нещастник. Нищо човешко няма в такива. Но не могат по никой начин да разберат, че нищо човешко няма у тях - ето това именно е най-страшното! И като капак на всичко, видите ли, имат претенцията, че били "религиозни", били, представяте ли си, "вярващи в Бога"!!! Аз по-голямо уродство от това не мога да си представя.

Една-единствена дама, пенсионерка, бивша учителка по френски език, откликна и вече в два поредни месеца си купува мои книги - и ми ги плаща при това (щото аз общо взето предимно подарявам книгите си). Разбира се, неудобно ми е да вземам парите й, гледам да й се отблагодаря за участието и подкрепата като й давам и пращам много повече книги, един вид като бонус. Чудя се как да се отърва от книгите си - и от купищата топове със списание ИДЕИ, което издавах също със средства от своята скромна учителска заплата. Виждате, моето "бизнес-начинание" завърши безславно. В склада на печатницата на изд. ИЗТОК-ЗАПАД в София също има купища мои книги, ей-така, стоят си, страх ме е в един момент да не рекат да ги изхвърлят. Пречат им най-вероятно. Ще трябва да наема кола и да ида да си ги прибера. Или да устроя едно аутодафе в София с тия книги - да ги изгоря. Съпругата ми също е учителка и също е безработна, тя, горката, от години страда заради мен. Мен дълги години ме търпяха, но за сметка на това нея гонеха. Сега изгониха и мен. Пълно тържество! Церберите от административната образователна система ликуват - понеже успяха да унищожат своя толкова зъл враг. А че съм им враг - в това няма съмнение. Въпреки че аз съм много диалогичен човек, те ме възприемат като враг. Не щат да разговарят с мен. С мен разговарят предимно с... доноси против мен. Имам две огромни папки с такива доноси и компромати срещу мен, покрай съдебните дела се добрах до тази любопитна книжнина. Трябва да намеря време да публикувам всичко това в блога, нека да се чете, нека хората да видят как хубаво бях оплют отвсякъде. И да разберат на що са способни тия бабаитити и... бабаитки (думата "баба-итка" много ми харесва, току-що я изобретих; подходяща е за случая, щото има и една баба, дето е сред моите "горещи почитатели" от образователната система; тя съчини сума ти "разгромни писма" срещу мен!). Да се види как процедират тия другари и другарки. Все са си абсолютно същите. При тях промяна никаква няма и не може да има. Бетонни съзнания и души - както се изрази един човек тия дни.

Предстоят ми няколко тежки месеца, в които ще чакам да се произнесе Върховният касационен съд - решението на Окръжен съд в Пловдив, с което беше отменена заповедта за моето уволнение от работа беше обжалвано от бившата ми работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Обжалвано пред Върховния касационен съд. Преди време тя загуби едно друго мое съдебно дяло, загуби го пак във Върховния касационен съд. Тя доста съдебни дела загуби (тя уволни и други неудобни хора, учители, не само мен), вероятно ще загуби още дела. Разбира се, готов съм да си търся правата ако трябва даже в Европейския съд. Живот и здраве да е само. На моменти ме овладява пълна погнуса, но в следващи моменти пак ставам твърдия борец, какъвто винаги съм бил. Само сили и здраве да е. Животът, дами и господа съдебни заседатели, е интересен само в борба. Животът застоя и идилията не търпи. Идилията е признак на разложението, на смъртта. Животът, истинският живот е борба. Без борба няма живот, заслужаващ това име. И без свобода няма живот, достоен за човека. Ей-такива именно "глупости" съм писал в своите изцяло безполезни книги. Да, все такива глупости съм писал там. Изобщо не докосвайте, камо ли пък да четете книгите ми: там е пълно с все такива непонятни за българския ум глупости...

Оня ден един човек ми позвъни по телефона. От телевизионното предаване, което водя, се впечатлил и поискал да прочете някоя моя книга. (Аз водя това предаване изцяло «pro bono», от лат. pro bono publico - заради общественото благо - казвам това, за да не си помисли някой, че вземам някаква баснословна заплата за предаването си, пък се преструвам на беден.) Отишъл в Народната библиотека, поискал мои книги. Нито една не могъл да си вземе. Всичките били взети. (Аз съм дарил доста книги на библиотеката, освен от депозита.) Помоли да си купи от мен три книги. Срещнахме се. Като поговорихме, оказа се, че бил безработен като мен. Разбира се, не можах да си позволя да взема левчетата, които беше приготвил за книгите. След дълго увещаване го помолих като прочете книгите, да иде и да ги дари в библиотеката. Само тогава се съгласи да ги вземе. Постоянно пращам мои книги на млади хора, студенти и ученици, които се свързват с мен, които проявяват интерес. Готов съм да пратя от книгите си на всеки, който се съгласи да поеме поне пощенските разходи за тяхното изпращане. Има куриерски фирми, при които това може да стане - за сметка на получателя да са разходите по транспортирането. При това условие мога да пратя книги на всеки, който изяви желание. Просто не искам да гледам повече тия купища книги пред очите си. Искам да ми се махнат от очите. Мислех си оня ден да ида да стоваря една купчина книги пред сградата на Пловдивския университет, да сложа табелка - "безплатно за ония, които искат да прочетат тази книга". Приятел ме разубеди - щели да стоят без никой да се докосне до тях, а накрая някой събирач на хартия щял да ги вземе да ги занесе във вторични суровини. То така или иначе ще отидат един ден във вторични суровини, нека да е по-рано барем. Казвам това, за да доставя малко перверзна радост в сърцата на завистниците и на зложелателите.

В по-тежко, направо катастрофално положение от години не съм бил. И най-обидното, най-срамното е това, че вече съм на почти достолепна възраст - на 56 години съм. Крайно ми е неудобно от сина - на моите години да съм в това положение. На моите години хората все нещо са постигнали и стоят твърдо на земята. Аз обаче, сами виждате, сякаш се провалих съвсем. "Тоя Грънчаров и за учител не става вече, остави го бе, пълен некадърник, пълен боклук, добре че милата госпожа директорка го уволни, нека да мре, такива като него не са ни нужни!" - нещо подобно ще напише дежурната по блог оплювателка. Тя първа откликва все в този дух. Онази, която пише за "нашия сплотен колектив", нали се сещате? Онази, която редовно ме праща да ида с циганите да стана метач на улиците. Тъй де, унизителна работа няма, нали така, мила другарко? Мили Боже, колко долни хора има на този свят?! Колко нещастни хора има на този свят...

Спирам дотук. Ще мисля какво да правя в тази тежка ситуация, нещо трябва да измисля. Вярно, деформиран съм от системата, свикнал съм да работя на макар и малка, но сигурна заплата. 32 години съм работил все така. Такъв, дето се казва, ми е стереотипа или навика. Сега дойде време да го разбивам някак. То всяко зло може да е за добро, знае ли се? За годината, в която съм уволнен, поне 4 книги написах. Това за мен е най-главното в тия условия, писането. Пак ми предстои тия дни да подготвям новата книжка на сп. ИДЕИ. Новата книжка на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, вече е в печатницата, очаквам да излезе до седмица. Умът ми не побира как ще платя отпечатването на този тираж. Книжката на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ беше вече отпечатана в Киев, сега пътуват за България, макар доста да се забави пратката: български пощи този път ще бият рекорда, цял месец списанието не може да дойде до Пловдив! Твърдят, че пратката не била навлязла още в България, но аз на това не вярвам. Да се е загубило пък едва ли. Ще видим, вече украинците дадоха молба за издирването на пратката.

И такива грижи имам, виждате, животът ми е богат и разностранен. То тъй е и интересен животът. Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Правете си живота разностранен (разнолик) и богат на изживявания - тогава именно ще живеете пълноценно! Нека това да ви пожелая накрая....

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.