Истината ни прави свободни

събота, 29 август 2015 г.

Руснаците убиха великия български държавник Цар Борис Трети



Из: Загадка ли е смъртта на цар Борис Трети?, Автор: Доц. д-р Момчил Дойчев

... Най-голям интерес от смъртта на българският цар имат Съветска Русия и лично Сталин, който виждал в лицето на царя пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към България и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посредник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупираната от Червената армия Европа. За това свидетелстват тайните контакти на царя с Алън Дълес в Швейцария и с американското посолство в Турция. За тези тайни преговори руснаците узнават, тъй като са вербували българския посланик в Москва Стаменов, а според някои недоказани твърдения и самия Кьосеиванов.

Кои са косвените доказателства за готвения завой от царя в българската политика?

На 7.08. царят приема български летци, свалили връщащи се от Плоещ пет американски крепости и ги награждава с Орден за храброст. Многозначителни са думите, които произнася царят: “Отличавайки ви за вашия героизъм и саможертва в битката за небето над България, изказвам надеждата, че това ще бъдат първите и последни ордени за храброст, които раздавам в тази война.”

На 9.08. царят заповядва на своя военен министър ген. Михов провеждането на пълномащабни военни маневри в Софийското поле с участието на българските танкови, артилерийски и военновъздушни сили и общо над 50 000 войници и офицери! Защо в Софийското поле? Оправдани са маневри в зоната на Черно море и Странджа– репетиция на възможно съветско или турско нападение, в зоната на Беломорието, за да се отрази британско нападение, но в Софийското поле? Единствено оправдание е готвеното оттегляне на България от Тристранния пакт в неутрална позиция...

На 11 август идва поканата от Хитлер царят незабавно да отиде на среща в главната квартира, “вълчето леговище” на Източния фронт. Царят се опитва да я отклони, позовавайки се на фаталното число 13. Германската страна приема отлагане само с един ден. На 14.08. царят води в два кръга 8 часа тежки преговори с Хитлер.

На връщане в самолета царят споделя с личния си секретар Станислав Балан: “Иска ми се да ни атакуват противникови изтребители и да се свърши всичко.” Но когато каца и се прибира в Двореца, той звъни на княгиня Евдокия, неговата сестра, и казва: “18-а година няма да бъде повторена!” Това е свидетелство, което княгинята лично е споделила с Петър Константинов, председател на “Мати Болгария” и в писмо, което нарежда да се отвори след смъртта и.

На 18.08. царят се качва на в. Мусала, където се среща с абитуриенти от плевенската гимназия. И в тая среща царят споделя: “Всякога, когато съм преживял силно вълнение или когато ми предстоят важни решения, отивам в планината и търся спокойствие, насърчение и сила, която ми дава планинската природа”.

След слизането от Мусала идва неговият личен шофьор, който е комунист (за което царят знае, но смята, че момчето е „родолюбец и предан човек, аз му вярвам.”) и му съобщава нещо изключително важно. За това свидетелства Станислав Балан. „Царят ме извика и каза: “Заминавам за София.“ . Балан иска да го последва, както обикновено, но царят отговаря: “Не, тоя път трябва да бъда съвършено сам. Погрижи се за каквото е необходимо.”

Къде отива царят?

Той заповядва на шофьора да кара към посолството на една от великите сили. Няколко часа след прибирането му в двореца от посолството на една от великите сили, го поваля масиран инфаркт, който след няколко дни го отнася в небитието.

По това време само четири са Великите сили, които имат представителство в България. Това са: Германия, Италия, Япония и Съветският съюз. При три от тях – съюзници на България, царят няма защо да ходи тайно. Остава четвъртата…

В дневника на генерал Михов, който старателно записва политическите намерения на царя, би трябвало да се намира ключът към тази загадка”. Дневникът на ген. Михов се пази и до днес от КГБ, дори от надеждни руски историци. В едно интервю бившия офицер от КГБ Олег Гордиевски казва, че отговорът за мистерията на смъртта на цар Борис III може да бъде намерен в архивите на КГБ.

Княгиня Мария Луиза е най-откровена: “Комунистите имаха най-голям интерес да елиминират царя. В Русия постепенно ще могат да се намерят доказателства за това”. В последния документален филм за смъртта на баща си тя открито казва: „Руснаците убиха баща ми.“

Лабораторията за убийства на НКВД е разполагала с всички средства да извърши своето злокобно за бъдещата съдба на България дело. СССР има пребогат опит не само в явни убийства – убийството на Троцки, съдебните убийства на Бухарин, Зиновиев, Каменев и още десетки и стотици дейци на т.нар. „ленинска гвардия“, но и на тайни политически убийства като това на бившия руски цар и неговото семейство, и на пречещи на комунистическата власт чужди държавни лидери.

Моята хипотеза е, че убийството на цар Борис Трети най-вероятно е поръчано лично от Сталин и е възложено на Берия и неговия заместник генерал Судоплатов. Операцията по примамването на царя сам в руското посолство става с помощта на обикновена дезинформация. Знаейки за пацифистката природа на българския цар и опитът преди две години да бъде сондирано посредничеството на България за прекратяване на войната между Германия и СССР съветското разузнаване подхвърля идеята за ново посредничество за мир на българският пълномощен министър в Москва. Стаменов уведомява незабавно Двореца в София. Това съвпада с намеренията на царя. От друга страна, едва получил шифрованото съобщение от Москва за евентуално посещение в СССР и награждаване от съветското правителство, ето че пристига и шофьорът му комунист с покана от съветското посолство за незабавна дискретна среща по извънредно важен за страната и династията въпрос.

Царят се отбива в съветското посолство, където го почерпват с "коктейл Судоплатов".

Така се осуетява възможността България да излезе от Тристранния пакт още в лятото на 1943 година и от страна, в позицията на строг неутралитет, да стане фактор, съдействащ за по-бърз край на Втората световна война при условия за народите, несъмнено по-благоприятни от тия, които диктува СССР, когато на следната година Червената армия нахлу на Балканите и реши в съвършено друг план съдбата на източноевропейските народи за следващите 45 години...

ДОПЪЛНЕНИЕ: Българската държава трябва да се ангажира с ясна позиция за смъртта на Борис Трети. Съветският съюз и Сталин трябва да бъдат посочени директно като отговорни за убийството на български държавник, в противен случай да отворят архивите си. Това обвинение до сега трябваше да отправи наследникът му Симеон, но той се е превърнал част от мръсните игри на Русия и КГБ у нас!

Стойко Стоянов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ