Истината ни прави свободни

четвъртък, 3 март 2016 г.

Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!



Руският празник 3 март, в блога на Иво Инджев

За робството и „Освобождението“

Всеки един европейски народ е попадал за някакъв период от време под чуждо владичество. Нито един обаче не се самоопределя като робски така, както днешните русофили продължават да ни вменяват.

Ако попиташ който и да е от тези майцепродавци за мнението му например за шотландците ще каже, че са борбен народ. Припомнете си сцените от филма „Смело сърце“ за правото на „Първа (брачна) нощ“, възстановено от английския крал Едуард I и упражнявано от английските феодали върху шотландските булки. По-унизително за един народ от това не мога да си представя. През Средновековието тази традиция е широко прилагана върху завладяваните европейски народи. Нито един чужд владетел обаче не си е позволил да предяви това право спрямо българския народ. Въпреки това за днешния русофил българите са роби. „Роби“, които плащат данъци, имат собствени къщи, имоти, добитък, движат се свободно из империята, отварят собствени занаяти, имат собствена религия, собствени празници и традиции, и собствени училища, където учат на собствения си език!

За русофилските подлоги няма български въстания и бунтове, няма безброй чети и хайдушки дружини, няма стотиците български войводи и ДЕСЕТКИТЕ войводки, няма апостоли на свободата загинали за България. Всички тези неизброими, стотици хиляди храбри и горди българи за русофилите са роби, а не свободолюбиви и непокорни хора. Отврат!

На 16.04.1877 г. Александър II обявява ДЕСЕТАТА поред война на Османската империя: „С Божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски, цар полски,велик княз финландски и прочее, и прочее, и прочее… Изчерпвайки докрай нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква чувството ни за справедливост и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието… Сега, призовавайки Божията благословия над доблестната Наша войска, Ние изповядваме да се навлезе в пределите на Турция.“

Нито дума за каквото и да е освобождение на българския род! Нито дума за възстановяване земите на този народ. Руският император оповестява за накърнено достойнство, чувството за справедливост и… мерак за още придобивки. От времето на Иван Грозни всички войни на Русия с Османската империя са насочени към Цариград и Проливите. За да постигне целта си Русия търси за съюзници християнските народи населяващи Балканите като целенасочено ги манипулира, формирайки фалшива вяра за някаква освободителна мисия.

За съжаление понеже войните се водят на наша територия вярата в тази манипулация е най-силна в българите, независимо от жестоките последствия след всяка руско-турска война. Всеки път хиляди българи са принудени да последват отстъпващите руски войски за да избегнат турското отмъщение. Цели села и градове биват опустошавани и обезлюдявани. Сънародниците ни в северо-източните земи са подлагани на насилствено ислямизиране за да бъдат използвани като щит срещу руската инвазия.

И Турция, и Русия упражняват насилие върху българите, при това и съвместно, в съюз: в 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай). Изключително цинично е поведението на Руската империя спрямо българското население по време на войната й с Турция през 1828/29г., когато срещу Османската империя се надигат много българи, повечето от които организирани в чети. Най-известни са на двамата котленци Алтън Стоян и капитан Георги Мамарчев, и на Бойчо войвода. Капитан Мамарчев с 500 доброволци вдига Котел на оръжие, вярвайки, че най-после е настъпил дългоочакваният час за освобождението на България. Освободителната му мисия е тутакси пресечена от руската армия. По заповед на генерал Дибич той е арестуван и пратен в букурещкия затвор!

Четата на Бойчо войвода извършва първото превземане на Одрин и отваря вратите на града за руската войска. Бунтът на българите е повсеместен, но вместо съдействие и подкрепа те биват сплашвани и арестувани. Съвсем изненадващо за българското население в Одрин се подписва край на войната, предвиждащ независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… забит за пореден път в сърцето на надеждите й РУСКИ нож.

„Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после боя като овце ги трампела!“ (Г. Раковски)

За съдбата на нашите сънародници, преселени в руските земи, силни и точни са думите на Христо Ботев написани в статия на бр. 13 на в-к „Знаме” 1875 г.:

„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии” ”… не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птици и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството.”

Ако Русия е имала за цел освобождението на България, това е могло да стане през 1829 година! Но, приоритетите на руската политика на Балканите винаги са поставяли на първо място гърците и сърбите, и никога България.

Руската имперска политика никога не си е поставяла за цел свободна и независима България, напротив – страхувала се е точно от такава България, която ще бъде непреодолима пречка към завладяване на проливите Босфора и Дарданелите – една съвсем илюзорна цел, но инак определяща за столетия както военните планове, така и мирните проекти на Русия за Балканите.

При турско-египетската война от 1831/33 г. Русия е единствената от великите сили, притекла се да помага на губещата войната Турция. Вместо да унищожи отслабената Османска империя и освободи най-после християните Русия я… СПАСЯВА! Като резултат от тази умопомрачаваща християнските народи спешна помощ е подписан договорът от Ункяр Искелеси на 26 юни 1833 г. Съгласно договора Русия и Турция стават съюзници за “вечни времена” като руският император се задължава да брани независимостта на Турската империя, която става руски протекторат. В знак на благодарност султан Махмуд II нарежда на азиатския бряг на Босфора да бъде издигнат паметник – символ на “вечната” руско-турска дружба, както е било изписано, по волята на султана, върху паметника “Москов – таш” (“Московски камък”). Ако освобождението на българския народ е било руска цел, то тя е могла да бъде постигната и през 1833 г. Вместо освободител, Русия обаче става узаконител на турския поробител.

Турция ще бъде руски протекторат до Лондонската конвенция за Проливите от 1841 г. Един осем годишен период, през който, ако Русия е искала българското освобождение, би могла да го постигне при това дори без никакво кръвопролитие или военни действия, а само по дипломатичен път! Или поне да направи постъпки в тази посока. Не! Вместо жадуваното от векове освобождение, Русия за пореден път разкрива истинската си антибългарска политика.

През април 1833 г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6 околии. Сръбският княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, заграбва обаче с руска помощ тези области, въпреки възражението на Турция, че те са населявани от 200 000 чисти българи. Това е първият сръбски грабеж през XIX век на български земи, осъществен с активното руско съучастие! И този грабеж и обезбългаряване на българска земя ще се прилагат отново и отново и в следващия век.

Войната 1877/78 г. е по-особена от предишните защото руската армия е твърде малобройна, едва от 180 000 войници и офицери, което говори за показност, за засегнато самолюбие на Александър II. Нарушено е военното правило за съотношение на силите 3:1 при завоевателни действия. По това време турската армия има 406 000 редовни войници и 70 000 нередовни (включително башибозук и черкезка конница).

В инструкция от ноември 1877 г. до канцлера Горчаков, отговорен за политическата поддръжка на войната, руският император обаче е категоричен за условията, при които Турция би трябвало да приеме поражението – защитата на правата и интересите на Русия в Босфора и Дарданелите! И в тази инструкция, както и в манифеста за обявяването на войната, няма и намек за българското освобождение! Действията на руските пълководци изваждат на показ очевидна некадърност (особено на „прославения” ген. Скобелев) и пораждат редица въпроси, които и досега нямат смислени отговори.

Армията на генерал Гурко с която той навлиза в Южна България е само от 12 000 души. Неговите действия довеждат до десетки хиляди жертви сред мирното българско население и опожаряването на Стара Загора.

При обсадата на Плевен руската армия понася толкова големи жертви (още при първата атака повереният на ген. Скобелев Курски полк загубва 80% от състава си), че Великият Княз на Русия Николай Константинович е принуден да потърси помощта на румънската армия, като същевременно предлага на румънския принц Карол I да стане Маршал на обединените сили на Румъния и Русия, сиреч – главнокомандващ. Без участието на 38 000-та румънска армия, на сърби, черногорци, финландци, украинци, както и на 12-те дружини на Българското опълчение в състав от 7 500 души и още 20-те хиляди българи включени в чети, в групи за прокарване на пътища и разузнавачи, Русия щеше да завърши безславно тази война. На 31 януари 1878 г. бойните действия между Русия и Османската империя са прекратени с Одринското примирие.

Жертвите според Генералния щаб на руската армия са 11 905 убити за цялата война. А според руския историк Степан Кашурко те са: убити – 15 567, умрели от раните си – 6824, или общо загинали на българска земя 22 391, сред тях много финландци, украинци и белоруси.

Жертвите дадени от българския народ по време на войната и Априлското въстание възлизат на около 30 000 загинали в сраженията. Заедно с избитите от цивилното население българските жертви за този само период възлизат на около 200 000 души. На 3 март двете империи подписват ПРЕДВАРИТЕЛЕН, временен Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество.

Само няколко месеца по-късно българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор (юли 1878г.) в основата на който са текстовете на секретните Райхщадски договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 – 1877 години: Северна Добруджа е предадена на Румъния, а големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко - ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства. Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя. Останалото от българската територия ще бъде разделено на княжество България – под окупацията на 50 хиляден руски окупационен корпус и васалната на Османската империя – Източна Румелия.

България не е свободна, не е независима, не е цялостна. България е разпокъсана, разграбена и ОКУПИРАНА! И за тази окупация ще плати на Русия 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, сума равняваща се на 32,5 тона злато!

Чак през есента на 1885 година България ще усети свободата, когато ще се опълчи на Великите сили и ще провъзгласи Съединението си. Русия – ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА, която се противопоставя на Съединението, ще скъса дипломатическите отношения с България за цели 10 години и ще подбуди Сърбия да нападне България в гръб докато българските войски са на турската граница – 14 ноември 1885 г. На Турция „освободителката“ Русия предлага да си възвърне Източна Румелия!

Какво празнуваме на 3 март? Някакъв неокончателен, временен договор между две империи при подписването на който не е присъствал дори един българин или отменяне на крепостното право в Русия донесло на Александър II титлата „освободител“? А най-вероятно раболепния подарък на българомразеца граф Игнатиев, постарал се договорът да бъде подписан в деня на годишнината от инагурацията на Александър II. Какво наистина?! Няма нищо в този договор, което да ни кара да се чувстваме горди, че сме българи! Абсолютно нищо! Един чисто руски празник!

Има поне 3 дати, които заслужават много повече да бъдат национален празник: 6, 22 септември и 24 май!

Българи, нашето освобождение не е придобито даром, не ни е поднесено на тепсия, не е незаслужено, не е неизвоювано. То е резултат от българското национално-освободително движение, постигнато е след стотиците хиляди жертви, дадени от народа ни преди и най-вече по време на Априлското въстание, и през войната от 1877/78 г.

Ние сме признателни на загиналите руски войници за нашата свобода, но е крайно време да се освободим от сервилната лакейщина на онези недостойни плужеци, които се имат за потомци на роби. Те безсрамно и грозно възвеличават заслугата на руската империя, чиято армия, при численост от 180 000 души, била дала 200 000 жертви. В същото време съзнателно омаловажават приноса на всички българи, загинали за свободата си. Защото освен неморално, подобно поведение е грубо предателство срещу българския род и родина.

Българският народ, както другите европейски народи, не е робски. Далеч по-роби са руските крепостни, от които е съставена руската армия. Попитан от други революционери какъв ще стане след освобождението Васил Левски казва:

„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”

Тези му намерения и най-вече категоричният му отказ да стане руски агент струват живота му. Истинският палач на Левски, руският граф Игнатиев, ще направи необходимото, щото вдъхновителят, организаторът и ръководителят на Българското национално-освободително движение да бъде обесен, вместо изпратен на каторга!

След години Захари Стоянов ще изригне:

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“

Българин

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ