Истината ни прави свободни

сряда, 30 март 2016 г.

Ето от на кого се възхищават още комунистическите уроди: на масовия убиец, на сатаниста Сталин!



Малцина знаят обаче, че първото масово убийство от началото на войната е извършено не от нацистите на Хитлер, а от съветските служби на Сталин.

На 4 март 1940 г. Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на хиляди полски военнопленници. Така през пролетта на 1940 година НКВД избива в Катинската гора край Смоленск (и на други места) над 21 хиляди полски офицери от запаса – университетски преподаватели, учители, лекари, инженери, адвокати, физици...

Докато Хитлер тепърва ще трупа позорен опит, Сталин вече има зад гърба си смразяваща кариера на масов убиец. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по негова заповед в Украйна по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона души с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи.

Преди войната, само за периода 1937 – 1941г. в Съветския съюз са избити около 11 милиона души. Хората са разстрелвани на случаен принцип – вкл. по квоти за отделните райони. Хручшов например поискал квотата му да бъде повишена с 10 хиляди.

Огромна част от жертвите предварително са нечовешки изтезавани. Има запазени рисунки на един от инквизиторите. Масовите убийци са наградени с ордени, а след рухването на Съветския съюз и разкриване на самоличността им много от престъпниците намират убежище в днешна Русия.

В първите две години на войната кървавото сътрудничество между Сталин и Хитлер е скрепено не само с взаимни посещения на външните им министри, среднощни запои в Кремъл, общи военни паради и срещи между съветски и нацистки офицери за обсъждане на хода на войната, но и с много повече.

Стотици и стотици самолети на “Луфтвафе” бомбардират полските градове, за да сломят отчаяната полска съпротива. Към целите им ги насочва … съветски радиопредавател от Минск.

Нахлуването на нацистка Германия в Норвегия също става с пряката помощ на Съветския съюз, който предоставя съветската морска база край Мурманск на германците. Атаката тръгва оттам. Съветският съюз става основен доставчик на суровини за Вермахта.

И още един факт - през цялото време на войната на Третия Райх срещу Гърция и Югославия в Бургас пристигат руски параходи с храни и бензин за немската армия. Това се потвърждава от показанията пред ДС на началник- щаба на българската войска ген. Константин Лукаш, както и от сведенията, които дава министърът на войната Теодоси Даскалов.

Но и това не е всичко.

Сталин и Хитлер си сътрудничат и по “еврейския въпрос”! Съветските власти се ангажират “да отстранят лицата с еврейски произход от органите на властта” и да въведат забрана на евреите и техните потомци да сключват смесени бракове”. А когато хиляди евреи преминават границата, за да избягат от немските окупатори, съветските власти цинично ги предават обратно в ръцете на нацистите. В ръцете на нацистите са предадени и много немски и австрийски антихитлеристи, които ГЕСТАПО избива.

Междувременно НКВД обучава ГЕСТАПО как се строят и охраняват концлагери. А след края на войната ГУЛАГ се възползва от нацистките лагери.

Както се вижда, не България, по принуда “съюзник” на Германия и не цар Борис III, а Сталин охотно сътрудничи на Хитлер. От края на август 1939 до 22 юни 1941, буквално до последния ден Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини.

Така че когато комунистическите терористи (или техните наследници) търсят оправдание за своите (или извършени от родителите им) терористични убийства до 9 септември 1944 г. и масови убийства след съветската окупация на България, нека следващия път се замислят кои са (про) фашистите.

Дали това не са Сталин и НКВД, сътрудничили на Хитлер до юни 1941 г., на които на свой ред българските комунисти безропотно служиха и в чието име извършиха безброй престъпления и масови убийства?

Написа: Даниела Горчева


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ