Днес се навършва кръгло един месец от уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. Понеже съм човек, който не е свикнал да оставя... каруцата в рова, ми се ще тази сутрин да напиша нещичко, с което да доведа работите до логичния им край; половинчатостите не са ми по вкуса. Тия дни си долавям, че си мисля за нещо важно, нещо повече, по моя преценка изключително важно, което не бива да бъде замазвано или претупвано. Когато някой прави нещо, каквото и да било, трябва да опитва да осмисля и последиците, в включително и по-далечните, от своите действия; това важи особено много за хора, на които е дадена някаква власт. Та в тази връзка ми се ще да помогна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив да осъзнае в по-пълна степен какво всъщност успя да стори с моето уволнение от работа, аз работих в това училище близо 14 години, преподавах философия и гражданско образование, ала ето, на нея й хрумна да ме махне, е, изпълни каприза си, сега обаче трябва да има добрината да поеме пълната отговорност за последиците; в живота така става, не може иначе, особено когато вземаш решения, касаещи немалко други хора. Ето, тя дръзна да отстрани преподавателя по философия на учениците от цели 14 класа - и то месец преди края на учебната година (!!!); ако си беше дала труда да осъзнае и да осмисли какво по-точно е дръзнала да замисли и да направи, може би щеше да се възпре, е, не го стори, сега вече обаче трябва да поеме пълната отговорност за вече сторения гаф. И аз ще й помогна да осъзнае гафа си. В тази връзка сядам да пиша следното Открито писмо до висшестоящите отговорни институции, а именно:
До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание на Република България
КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
КОПИЕ: До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България
ЖАЛБА С РАЗУМНО И НЕОБХОДИМО ПРЕДЛОЖЕНИЕ - ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование
Уважаема госпожо Добрева,
Сега действащият Закон за народната просвета съдържа куп дефекти, главният му недъг обаче е, че крепи една порочна, в корена си сгрешена, ретроградна, изцяло несъвременна, командно-директивна, авторитарна и дори тоталитарна система на пълния държавен монопол в образованието, според която реалните участници в самия познавателен, образователен и възпитателен, а по същество духовен процес, именно учениците и учителите, са лишени от каквато и да било реална свобода - и са превърнати в прости изпълнители на задавани отвън и отгоре абстрактни, нямащи отношение към същината на цялата работа цели, програми, инструкции, директиви и пр. В резултат се е стигнало дотам да се изгуби самия смисъл на образованието, неговото същинско естество - като фин духовен процес на формиране на самостоятелно мислещи и търсещи истината личности, изцяло отговорни за своя живот, за своето бъдеще. Образователната система у нас се намира в перманентна и все по-задълбочаваща се криза от десетилетия насам, а в наше време агонията й вече е нетърпима. От години се говори за "реформа", писаха се проекти за нов закон, ала реално нищо съществено не направено, не беше променено, освен само някаква козметика; "помадите" обаче тук не помагат, иска се може би хирургическо сечиво. Всевластието на образователната бюрокрация пък доведе до все по-уродливи, направо немислими в абсурдността си явления на неудържим произвол и безогледен волунтаризъм; за едно от тях предстои да Ви запозная по-долу.
Вече повече от 30 години работя в т.н. система на образованието, на различни нива, бил съм и университетски преподавател по философия, а когато философията беше изгонена от университетите ми се наложи да тръгна подир нея, оттогава години наред вече преподавам в гимназии. Търсейки все по-ефективни и съвременни форми, подходи и начини за качественото образование, за личностно, ценностно, идейно, духовно формиране и израстване на младите хора, на моите ученици през всичките тия години работих активно в най-различни посоки, например, наложи ми се да разработя, да напиша и да издам цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в училище философски предмети, написах цяла поредица от помагала, разработени на основата на един изцяло плуралистичен и диалогичен принцип, съдържащи едновременно и оригиналност, новаторство в сравнение с разпространените днес представи за философско образование, но също така и за връщане към едни жизнени традиции на философската култура, позабравени в десетилетния период на господството на така жестокия комунистически волунтаризъм. Разбира се, тези учебни помагала са просто необходимо звено от една цялостно премислена концепция за смислено, пълноценно и жизнеутвърждаващо образование, която провеждах години наред и в своята конкретна практическа дейност като преподавател по философия и гражданско образование.
От много години преподавам философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация, изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, то излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм (освен на много учебници и учебни помагала по философия) също така и на много философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълженията си на най-съвременно теоретично, ценностно, методологическо ниво, да използвам авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите.
В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие
Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми
Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие
Есета за освобождаващото образование), в книгата ми
ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие
Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (с пояснителна добавка в заглавието
В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в моето училище, в училището, в което работих, именно ПГЕЕ-Пловдив.
Защо се изразявам в минало време ли? Ето защо: на 19 май тази година, малко преди празника 24 май, бях... уволнен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и то с тъй екстравагантния мотив "пълна неспособност да бъде учител", "тотална и абсолютна некадърност", "цялостна непригодност за системата" и пр. Разбира се, ние с въпросната администраторка ще си изясняваме по-нататък отношенията в съда, където ще й дам възможност да защити голословните си клевети по мой адрес, по адрес на моето личностна и професионална състоятелност, но тук искам да Ви съобщя нещо безкрайно любопитно, което би следвало да заинтересува ръководената от Вас парламентарна комисия.
В последните 2-3 години въпросната администраторка с неотслабваща страст водеше една безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, която биде увенчана именно с подписването на заповедта за уволнението ми, подобно на един абсурден апотеоз. За всичко случило се в този период на такива епични в немислимостта си административни явления на произвол, терор и тормоз аз най-пунктуално уведомявах (чрез поредица от жалби, открити писма, доклади и пр.) ръководството на Министерството на образованието и науката в лицето най-вече на проф. А.Клисарова, но също така и на най-нейните предходници на този пост, като се почне от С.Игнатов, който именно назначи въпросната особа (Стоянка Анастасова) на директорския пост, и се мине през всички ония, които пък наследиха него на поста, та се стигне именно до проф. Клисарова. Разбира се, безогледният натиск върху мен беше през последната година и съвпада с министерстването на проф. Клисарова. Интересното е, че висшестоящите административни органи или изобщо не реагираха на моите изложения и жалби, или ако пък са реагирали, аз пък не бях изобщо уведомяван по надлежния ред за техните реакции, предписания и пр., или пък, ако да бях все пак в някои редки случаи уведомяван, то тогава техните реакции бяха изцяло незадоволителни, бяха пределно формалистични - и то с онази лоша административна формалистичност и схоластичност, която просто означава безкрайно въртене на жертвата в някакви неразбиваеми омагьосани кръгове на бюрократичната казуистика. Другояче казано, като жертва на този произвол и като гражданин изобщо не съм доволен от реакциите на висшестоящите административни органи, които като не реагираха според предписанията на закона с оглед да спрат безобразията и ексцесиите, с това фактически поеха и отговорността за своеволията на самозабравилата се администраторка от най-нисшето управленско ниво.
Тук искам обаче да благодаря на Омбудсмана г-н Пенчев, който по времето на цялата история в най-решаващи моменти се намесваше, също така ме уведомяваше за своето тълкуване на случващото се и по този начин ми показваше, че у нас има поне една институция, която не се примирява с такива рецидиви на неподобаващо бездушно и безчовечно административно отношение към една суверенна личност със съответните права, към един преподавател, към един български гражданин като мен. Много ми е интересно как ще реагира сега ръководената от Вас парламентарна комисия, уважаема г-жо Добрева, ето, аз заедно с това писмо Ви изпращам цяла една поредица от любопитни документи - за да се убедите с очите си до какви абсурди в днешно време се стига в образователната ни система, която, както казах, наистина е построена все още, за жалост, върху изцяло сгрешени и порочни принципи. Надявам се да реагирате подобаващо и принципно, случаят е достатъчно фрапиращ, заслужава най-детайлно вникване - понеже е показателен, по дълбокото ми убеждение, за цялостната ситуация в българското образование, в българските училища. А проблемите именно идват от липсата на какъвто и да е демократизъм в абсурдната авторитарна образователна система, дължат се на липсата на демократичен дебат, на демократичен живот и отношения, на липсата на живот, поставен върху принципите на свободата - в едни образователни и училищни общности, които са организирани върху изцяло чужди на съвременния дух основания и порочни при това административни модели. Ако настоящият състав на Парламента бъде подменен при едни очертаващи се предсрочни парламентарни избори, то се надявам поне следващият състав на Комисията по образование и наука да обърне внимание на настоящата ми жалба, написана под формата на открито писмо. Тъй като проблемите си висят и чакат своето решение, а все някой трябва да ги помръдне от мъртвата точка, в която са се вкаменили - в неописуемата агония на банкрутиралата по всички линии система.
Да, нещо трябва да се прави, така нещата не могат да продължават. Иначе ексцесиите ще продължават и ще приемат все по-уродливи форми. В тази връзка ми се ще да Ви обърна вниманието на следните няколко момента, свързани вече не с принципния план на въпросите, а с представяния конкретен случай - в цялата му неизразима и непостижима абсурдност; моля внимателно да проследите хода на мисълта ми:
1.) Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, след като близо две години води яростна и безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да намери "основания" за постигане на крайната си цел, именно уволнението, напъждането ми от това училище (при това не зачитайки и правата ми на инвалидизиран, нуждаещ се от по-специално отношение човек), в крайна сметка дръзна да ме уволни и то един месец преди края на учебната година; и то с мотив "пълна негодност на преподавателя", "абсолютно несправяне с длъжността на учител" и пр.; да опитаме обаче заедно да осмислим какво означава всичко това и до какви необходими изводи и последици то води:
2.) Първо, щом като такъв "абсолютен некадърник" е водил учебния процес по философия в това училище и то цели близо 14 години (!!!), то как да си обясним защо администрацията през целия този период е нехаела и е допускала подобно безобразие, именно "абсолютно неспособен" човек и преподавател да води всичките тия часове, класове и пр.; кой ще понесе в такъв случай отговорността за такова едно недопустимо безхаберие, за една такава фрапантна безотговорност? Щото, предполага се, в резултат на това са нанесени неизчислими поражения върху качеството на образованието и на личността на всички ония ученици, на които е преподавал "некадърникът Грънчаров".
3.) Изведнъж проницателната и прозорлива администраторка Анастасова е осъзнала какво точно се случва, успяла е да разкодира предполагаемата моя "пълна некадърност" и "абсолютна неспособност" да бъда преподавател и учител и е имала добрината най-сетне да отстрани природната аномалия, именно, да ме уволни, и то само месец преди края на учебната година; да, обаче тук възниква още един крайно неудобен въпрос: щом като този "некадърник" е все пак преподавал на учениците близо 6-7 месеца (аз през септември, октомври и част от ноември бях в отпуск по болест заради операция) и то, разбира се, през това време на нишичко не е научил учениците, то как в такъв случай тия всичките ученици от цели 14 класа, на който той е преподавал, за този един-единствен месец обучение ще могат да научат по философските предмети все пак нещичко, та да получат в крайна сметка своята заслужена и обективна, справедлива оценка, точно отговаряща на постиженията им в този един-единствен месец, в който те ще бъдат обучавани, да предположим, от способен и кадърен (за разлика от предишния) преподавател?
4.) Схващате ли проблема къде е? Ще поясня: "пълният некадърник" Грънчаров, по преценката на директорката Анастасова, бидейки пълен некадърник, на нищичко не е научил учениците за тия 7 месеца и понеже е пълен некадърник, оценките, които той е писал, би следвало да са анулират до една; пък дори и на нещичко да ги е все пак научил, то това, на което ги е научил, понеже е "пълен некадърник", е "изцяло неправилно" и би следвало да бъде някак изтрито от съзнанията на учениците; новият преподавател за този един-единствен месец трябва да успее да запълни всички пропуски в обучението на тия ученици по изучаваните от тях философски предмети, сиреч, да проведе за този един-единствен месец някакъв магичен или чудотворен най-интензивен учебен процес според държавните образователни стандарти (!!!), да разгледа за този безумно кратък срок всичките до една теми (!!!), след това да успее за същото това абсурдно кратко време да провери знанията на всичките ученици, и то неведнъж или дваж, а поне... 4 пъти (!!!), както това е според предписанията на системата, и то при положение, че изобщо не се е занимавал с тия ученици, те съвсем не са привикнали към неговите изисквания и пр.; ако пък той признае оценките, писани на учениците от "некадърника Грънчаров", то това ще влезе в пълно противоречие с концепцията на директорката Анастасова, която сама, ако е последователна, би следвало да нареди неговите оценки изобщо да не се зачитат (как да се зачитат оценките, писани от един "пълен некадърник", та това е пълна лудост!?); сега, надявам се, се доближихте до схващането на контурите на онова непроходимо тресавище, в което директорката Анастасова успя да докара философското образование на учениците от ония класове, на които е преподавал "некадърникът" Грънчаров?
5.) Излиза, че както и да го разглеждаме, оценките на учениците по всичките тия предмети при всички случаи ще бъдат същностно нелегитимни, нереалистични, фалшиви, изкуствени, формални, безоснователни, сиреч, зад тях няма да стоят съответните знания и пр., т.е. такива оценки не могат да бъдат допуснати да влязат в техните досиета, а един ден и в техните дипломи, щото иначе ще се постави под съмнение и законността на самите тези дипломи! При това положение нека да се опита да излезе от цялата тази абсурдистка каша онзи, който я е забъркал, а именно тъй мъдрата директорка Анастасова. Нека обаче всички висшестоящи административни ръководства в йерархията най-бдително да разглеждат основателността и законността, правомерността на нейните решения, защото, в противен случай, ще излезе, че ако не реагират изобщо и не спрат произвола, тъкмо те ще поемат пълната отговорност за немислимия и недопустим административен гаф, пред вида на който ще онемее не само Джоузеф Хелър, авторът на романа Параграф 22, но и много други майстори на абсурдизма в литературата, да не изброявам сега имената им.
6.) Как може да се разкъса този порочен или омагьосан административен кръг на абсурда, сътворен от директорката Анастасова ли? Ще Ви кажа, уважаема госпожо Добрева, Председател на парламентарната комисия по образование и наука - ще го кажа също и Вам, уважаема госпожо Министър - и професор също така, именно проф. А Клисарова. Просто е: правите нужното и уволнявате за миг, незабавно, тотчас директорката Анастасова за сътворения бюрократичен гаф, надминаващ по идиотизма си описаното даже в романа "Параграф 22"; въпросната директорка, понеже е по образование литераторка, се оттегля на заслужен отдих за да описва подвизите си в литературна художествена форма, назначавате нов човек, временно изпълняващ длъжността директор, а пък новият директор отменя заповедта за моето уволнение, връща ме на работа и понеже с тия ученици съм работил цели 7 месеца, за кратко време, в допълнително отпуснато (по време на поправителната сесия, именно за удължаване на срока предвид гафа), решаваме по разумния начин проблема с оценките; само така те могат да имат законни оценки, друг начин в така и така създалата се ситуация няма; ако измислите и предложите, ще Ви бъда безкрайно благодарен, аз лично за друг вариант за излизане от превъзходния административен лабиринт не виждам.
Толкоз. Имам още да пиша и предлагам - виждате, мисленето ми все още не ми изневерява и ми помага да търся разумни решения на тежките ситуации, пред които разумът немее - но ще се въздържа. Аз в своите доклади до директорката, до министъра, до Инспектората и пр. съм предлагал какви ли не инициативи и то по най-важните, най-горещите, по съдбовните проблеми за дисциплината, за осъвременяване на отношенията учител-ученик, учител-учител, учител-началство, за модерните начини на преподаване и пр., за тия неща освен в книгите си за образованието съм писал и в цяла една поредица от доклади, които всичките сега отлежават било в най-далечното чекмедже на иначе великолепното директорско бюро, било в чекмеджетата на разните началства от по-висшите нива, имащи не по-малко великолепни, предполагам, бюра, но ето, сега, когато съм вече уволнен, си позволявам също така да припомня на многоуважаемата госпожа директор на ПГЕЕ-Пловдив, че тя ми обеща дни преди да ме уволни, че ще ми даде думата да си разкажа и развия концепцията си по всичките тия горещи въпроси на училищния живот и пр. пред учителския съвет, обеща ми публично на заседание на Педагогическия съвет, а пък сред това побърза да ме уволни, та ето, сега ако иска, би могла все пак да ме покани и да ми даде възможност да кажа какво мисля, даже не ща за това нещо и хонорар, щото тия неща ме вълнуват, така да се каже, идеалистично, нека та хонорарите да ги дава на други хора, както и прави де. Но това вече са отделни въпроси, които пак възникват, ала могат да почакат. А най-главното, чини ми се, вече успях да кажа.
Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаема госпожо Добрева. И Вашата, уважаема госпожо Министър. Аз съм изследовател на съвременната психология и нрави и тия Ваши реакции ме интересуват най-вече в това мое качество, а не толкова като заинтересовано, като замесено в тия истории лице. Желая Ви успехи в осмислянето на превъзходната абсурдистка ситуация, която успяхте да създадете било с неверни действия, било с фрапантно, с нагло ориенталско-комуноидно нищонеправене!
19 юни 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
а арменци.Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...
Представете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани.
