
Благодарение на интуицията се постига нещо, което е равностойно на чудо: непосредствено се узнава истината, но не иначе, а по-скоро като предчувствие, като несъзнавано съзиране на контурите й, дори като озарение. Без да мислиш, ей-така, неизвестно как, цялата ти душа чувства, че нещо е истина, предразположена е да го разбира като истина - и често, почти винаги, то наистина се оказва истина. Интуитивно ние правим огромна част от нещата, които правим. Примерно баскетболистът, хвърляйки топката към коша, нима мислите, че го прави така: умът му, подобно на компютър, мълниеносно е изчислил ъгъла, посоката, силата и прочие, дал е команда на мускулите, и те са я изпълнили, поради което топката няма как да не влезе в коша?! Ако един баскетболист се опита да вкара топката точно по този начин, т.е. умно, чрез изчисления, то това е сигурен залог, че никога няма да я вкара. Напротив, всичко става интуитивно, подобно на рефлекс, цялата енергия, физическа и психична, на този спортист се обединява в едно, концентрира се така, че в резултат той непременно постига целта си; е, понякога, пък и, защо не, винаги, роля играе и шансът, това, което наричаме късмет и пр.
А нима смятате, че шахматистът - една твърде интелектуална игра, игра за мислещи хора - умее чрез ума си, подобно на компютър, да изчислява всички бъдещи възможни ходове на противника и развитието на играта?! Това е непосилно, и ето че душата е изнамерила много по-ефективен начин: чрез интуицията, т.е. като се осланя на някакво неясно вътрешно чувство, на някакъв глас, който му говори и подсказва това или онова, той прави този и онзи ход, и в резултат шахматистът със силна интуиция просто няма как да бъде подведен; интуицията в този случай е най-сигурното, на което той може да се опре, след като умът е безсилен, а пък и неефективен.
А нима гениални военачалници като Наполеон, примерно, не са били изключително интуитивни "мислители"? Нима се поддава на изчисление струпването на огромен брой динамични, променящи се фактори на едно голямо сражение, нима има висша математика, която е способна точно да измери всяка променлива и резултантните на техните неочаквани изменения? Безнадеждна работа е търсим решението за загадката в тази насока; интуицията обаче е силата, която решава с лекота подобни загадки. А какво пък означават ония интуитивно схващани и определяни положения, наричани в математиката аксиоми, на които се базира цялата математика, ако не най-чисти интуиции и дори сетивни уверености?

Същото, и то в още по-голяма степен може да се каже за творческата дейност на надарения индивид в областта на изкуството, поезията, литературата като цяло. Особено интересно би било да се опитаме да вникнем в това как душата на художника, рисуващ своята картина, ражда и въплъщава в бои и сенки своите образи, видения, миражи - и каква незаменима роля в тази насока играе тази незаменима творческа способност на душата, наречена интуиция. За жалост тук нямам тази възможност, пък и това не влиза в целите ми, но я подхвърлям като възможност за самостоятелно осмисляне - за ония, които искат да изпробват силата и проницателността си.
Ето че дотук констатирахме, и то изначално, следните безспорни, аксиоматични, водещи изходни точки, или по-скоро интуиции за същината на интуицията, които никога не следва да забравяме:
1.) Интуицията е душевна сила или способност на душата, която коренно се различава от мисленето, от дискурсивното изразяване на истината; интуицията долавя истината не опосредствано, чрез и на основата на нещо друго, а изцяло непосредствено;
2.) В пораждането на нашите интуиции изглежда участва цялата душа с целия си потенциал, с цялата си свита, всяка интуиция успява да концентрира в едно ресурсите на цялата душа, което и обуславя, както изглежда, силата на интуитивните ни прозрения; ерго, колкото е по-богата една душа, колкото с по-голям ресурс душата разполага, толкова по-силно и мощно е нейното интуитивно прозрение;
3.) Понеже когато става дума за интуицията се мъчим да я изразим, като използваме ето такива общо взето странни думи - про-зрение, проницание, долавяне, озарение, чувстване, усет, "вътрешно чувство" и прочие - то явно интуицията е по-скоро сетивно определяна, е по-скоро израз на някакво неведомо вътрешно сетиво; интуитивната истина сякаш се "вижда"; да считаме, че интуицията е мисловно-интелектуално (опосредствано) движение е твърде безперспективно очакване;

5.) По тази причина опитите за "обясняване" на самата интуиция са съвсем безнадеждна работа, като в случая изниква питането защо изобщо сме се захванали с нея.
Според мен обаче все пак си струва да се мисли за интуицията, като в едно такова търсене следва да е водещо не друго, а самата интуиция. Тук е много интересно да се вслушаме в това какво говорят за творчеството си различни дейци на музиката (една пределно интуитивна форма), на изобразителното изкуство, на архитектурата и пр.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар