Рождеството на Христос е празник на семейството. Но тъкмо простотата и интимността на семейното откровение, на човешката заедност в предрождественската вечер най-осезателно го сближава с ангелския свят. Бъдни вечер е вътрешна врата към ангелското. Ако бихме могли да видим пълната картина на тази благодатна вечер, ние би трябвало да съзерцаваме и онова, което не се вижда в нея физически, т.е. да съзерцаваме и онова, на което тези четирима или петима са четиримата или петимата; онзи битийстващ "мир", на който те са съществувание.Да видим не тях, а онова, в което те участват. Да видим онзи ангел, който отколе е в този дом и който тази вечер, на тази трапеза е станал пределно явствен и духовно зрим. И в същото време неразделно и неслято ние трябва да съзерцаваме в тази картина именно това, което се вижда на нея – тези четирима или петима люде, тази маса, тези мирни и просветлени движения; да осезаем мириса на гозбите, да чуем гласовете на хората.
Защото всъщност това е – друго няма. Пределна е приближеността на ангелско и човешко в тази вечер. Тя е тайната на съединението на ангелско и човешко. Защото тъкмо в тази вечер ангелът на това семейство е снизходил до чертата на самата зримост. Той е разположил своите "членове" около масата, своя многоединен глас, своите заедностени движения. И в същото време: това семейство се е открило днес като ангелска монада, като битиен дух, като обективен мир, като същество-любов. Присъствието на ангелското неизречено и мирно се приближава до човешкото съ-присъствие в Рождественската вечер и почти се слива с него. Между човеците внятно и явствено се усеща присъствието на дух – по-дълбок от техните сетивни души, по-автентично реален от техните собствени "азове".
И в същото време: този свръхиндивидуален дух е именно техният, даже най-техният, по-техният от тях самите дух. Да се опитаме да го кажем на предела на възможното: присъствието на ангел от "там" в Рождественската вечер е пребиваване при себе си. Пребиваването при себе си е възнесеност в ангела, който е над нас. Казах – на предела на възможното да се изкаже; но това тайнство ни е тъй интимно познато. Ние ще влезем в него не с усилието на атлетическата интелектуалност, а чрез връщането в най-интимните си възпоменания.Защото тайната не е секрет, тя е празник, вълшебстващ в най-съкровените спомени на всеки от нас. А това са спомени за една неизречена, тиха и будна оживеност. Тя се чувства у всички около масата. В стъпките на домакинята, които суетливо шумолят около нея, в думите на мъжете, които тази вечер са изпълнени с някакъв настойчиво-благоговеен гомон, във възклицанията на децата, в искрящата нетърпеливост на очите им. Не е ли самата семейна монада с някаква тайнствена, възбудена, крилата природа?
Вие помните този развълнуван, младенчески-жив, крилат лик на семейния дух, явен на Бъдни вечер. Помните, че семейната "заедност" ви се открива тази вечер не само като нещо интимно-постижимо, но и като нещо вълшебно, което пронизва изконното със своя дискант. И същевременно - спомнете си какъв покой е самата тази пърхаща развълнуваност!
Да, тази искряща суетливост на семейната монада е самият покой. Никаква недостатъчност! Всичко е изпълнено. Всичко отколешно е пак ново и всичко ставащо тази вечер е постоянното, винаги билото. Една особена безвремевост, едно гъсто до предел настояще. Една пълнота. Така е откровено семейното същество. Всичко е на масата. Старецът е не само в старостта си, защото пак животът, общият, целият живот тук е детски.
Тази предрождественска вечер пак е събитие, тя е млада, млада – младенческа вечер. Но и детето е не само в своето детство. Защото вечерта, която за него е тъй нова, е същата, постоянната вечер – вечната вечер на семейството. На масата е най-старият, най-първият, онзи, от който са всички тук, онзи, в който постоянстват всички и който днес, тази вечер, е настояще, събитие. На масата е "семейният дух", мирът на своите "членове", онзи мир, в който те са отколе.
Всичко това наистина е покоят и пълнотата – неповторимата, лична пълнота, сиреч ангелът на семейството. Защото ангелът е без-възрастният лик, в който старецът и детето са едно и също, пребиваващо "едно" – самоовечностяващо се "едно". Ангелът е онова, в което тече времето. Ангелът е личност-род, самоподвижна вечност.Но пак припомням – като пронизваща самия този будно-дълбок покой на предрождественската вечер се чувства и някаква особена, трепетна нетърпеливост. В самата всеобемаща тишина има възклицателност; някакво вътрешно, задъхано движение. И в това няма нищо чудно за участващите в тайната. Защото ангелът (той е монадата) е едновременно изпълненост, покой, пребивание, но и постоянно-отново-ставане, вечна събитийност. Ангелът е вестител, ангелът е крилат.
Спомнете си, че в иконографията ангелът се изобразява еднакво и в образа на дете – румено, крилато, подвижно; с лицето на съвършената новост, изненадата, събитието; но и в образа на благолепно-безсмъртния, древния андрогин. Ангелът е онзи повече-от-полов-дух, в който са лицата и на мъжа, и на жената, онзи, който няма възраст, постоянстващото присъствие, "хранителят".
Не казвайте, че това е непроницаема мистерия. Да, това е тайна, но помежду си ние знаем тази тайна. Тъкмо помежду нас, в това неповторимо и единствено "нас", ние имаме езика на тази тайна. И макар той да е неизречен, ние го чуваме – в нашия обикновен език, в цялата атмосфера на вечерта.
Спомнете си, просто си спомнете...
Истинският домакин на Рождество не са "членовете" на семейството, а онази уникална пълнота, в която е всичко в това семейство. Домакин е техният сам в себе си съществуващ и основен "мир", който сам не се нуждае от нищо, в който е утолението на семейните грижи. Този обективно реален "мир" се е разположил около масата. Не ние сме поставили свещ по средата, а той ни е положил в кръга си, ние сме сиянието на тази свещ, която е по-нашето от нас самите. И в тази пълнота има движение, има глъч, но тя самата е покой, при-мир-ение на тази глъч. Тя е утробата на тези движения.Затова има толкова много тишина на Бъдни вечер. Но не тишина-отсъствие, не няма тишина, а тишина-изпълненост; тишина от това, че всичко е налице, че всичко присъства. Яснота, в която словата са казани, имената са наречени, желанията са изпълнени. Такава тишина има в точката след поантата на стихотворение. В нея то е увековечено.
Езикът на този дом е чисто слово – слово, което не казва, а битийства. Такова слово е гъсто, почти плътско и същевременно наистина почти нищо неказващо. То е слово на свещените формули на семейството – думи-достояния. Думи, които ангелът отколе "храни" и които винаги звучат в това семейство, дори когато не ги казват. И същевременно – колко бликаща топлина има в тези думи, колко те са винаги удивително млади, когато прозвучат. Те са думи-изненади, неочаквано извадени от стария шкаф и светещи от празничност.
Ние всички много добре знаем този език. Просто не си даваме сметка за неговата значимост. Знаем този начин на говорене, което е и многоточие. Никаква деловитост, съвършено безгрижие. Синтаксисът наистина е изпълнен с многоточия, с безгрижна недовършеност на фразите, с кротко и почти безцелно произнасяне на собствените имена, с повтаряне на имената на ястията, сякаш за да ги чуят децата, за да вкусят самите имена...
Няма какво да се каже, защото всичко е казано и се знае. Просто кротко се възклицава. Думите пърхат в тишината си, самата изреченост на всичко пърха в интимна възклицателност. Изричат се думи не от нужда, а от празнична щедрост. Всичко е известно и отколешно и само ритуално прозвучава. Викат при себе си децата не за да им кажат нещо, а само за да ги погладят по главата, обръщат се един към друг само за да звучат имената им в пълнотата на рода. Реплики припламват и заглъхват от чисто великодушие. Няма за какво да се приказва, защото в епическата пълнота на семейния дух всичко е изконно казано и отвърнато.Домът сам в себе си плиска пълнотата на словесното си достояние.
Автор: Калин Янакиев, професор по философия
Източник на текста
Няма коментари:
Публикуване на коментар