Мразещите живота и свободата човеци не могат да бъдат...

Тази сутрин под есето ми със заглавие И все пак, нашият Картаген трябва да бъде разрушен съзрях интересен и заслужаващ отговор коментар; ето ги по-долу, последователно публикувани, и двете, и коментара, и моя отговор:

Добър и достоверен разказ. Харесвам стилът Ви, г-н Грънчаров, и напълно Ви разбирам що се касае до човешката низост, облечена в дрипите на смърдящ обществен строй. Съгласен съм с Вас, и че смрадта на комунизма съвсем не се е изветрила и може да бъде лесно усетена навсякъде във българското днес.

Нещото, с което не съм съгласен, е че Картаген трябва да бъде съборен, просто защото него вече го няма. Единственото, което не е направено, е това че победителите не са поръсили със сол.

Но нека да видим и нашите победители! Те са друго едно общество на пошлост и порок, но което облича, обича и парфюмира себе си добре. Впрочем част от цената на техните парфюми, безпощадно се изисква и иззема от нас, победените.

Наистина широка тема, но лично аз дълбоко не вярвам в демокрацията, а думата плурализъм силно възневидях. Нужно е ново и по-добро, но то бива задушавано именно от тях, западните победители. Това добро може да се роди само на Изток ,срещу който яростно воюват световните демократи. Географски, именно Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Гърция и нашата страхлива България.

Досещате се, нали? Православен свят, където справедливото социално устройство и православна вяра вървят ръка за ръка неразделини и народите имат единомислие и единодействие в доброто.

Впрочем грешите като мислите, че чрез философията вие служите на истината. Бихте могли, само ако първо служехте на Христос, Койте е Единствен Истина. Неговата Истина е по-голяма от вашата, запомнете това!

Драги ми господине (или госпожо), а най-добре да го кажа и напиша - драги ми таваришч,

Искам да Ви обърна внимание на нещо основно: същината на това, което наричаме комунизъм, и което още сякаш си стои непокътнато, се свежда не до комунистическото "обществено устройство", комунистическата "държава", комунистически "начин на живот" или дори комунистически "начин на производство", напротив, същината на комунизма е там, вътре, в главите, в душите, в съзнанията на ония, които комунизмът, по време на господството си, моделира според себе си, именно според своята същина. Аз в есето си за комунистическия Картаген, който трябва да бъде разрушен, имам предвид точно този вътрешен, душевен, сиреч, автентичен комунистически Картаген, разположен в душите, който не само че трябва да бъде изкоренен, но и мястото ("почвата") му трябва да бъде посипана със сол, та повече никога да не покълнат семената му. Разбирате ли ме сега? Схващате ли за какво именно става дума?

Когато някой си жали за хубостите и чудесиите на "прекрасния живот по време на другаря Тодор Живков", това означава, че комунистическия Картаген си стои непокътнат в неговата душа. Когато някоя червена кратуна тръгне да протестира против ония, които настояваме злотворните комунистически символи да бъдат изтръгнати от живота на нацията ни, т.е. когато такъв обзет от най-див комуно-сталинизъм почне да крещи, че паметниците на съветския окупатор у нас трябва да си стоят непокътнати и то за вечни времена, явно е, че пред нас имаме най-истински и същностен комунизъм, именно "душевният комунизъм", който и продължава да трови живота ни със зловонията си. Ето, оказва се, че ще се освободим окончателно от комунизма едва когато без жалост и пощада изтръгнем комунизма от душите си, подобно на това както мъдрите древни римляни без пощада разрушили и разчистили своя Картаген, а пък почвата му посипали със сол, та никога повече там да не поникнат кълновете на злото, което този техен Картаген олицетворявал.

Някои хора у нас, дето всички бяхме заразени или пострадали от вируса на комунизма, са така напреднали в унищожението на своя вътрешен, интимен, личен и пр. Картаген, че не само са го разрушили, ами и са изхвърлили на боклука отломките му, а пък почвата му са я посипали обилно със сол, та да имат гаранцията, че той никога повече няма да покълне там, в душите им. Има обаче други души на живеещи сред нас индивиди, в които комунистическата душевност, съзнание и "идейност" си стоят непокътнати, и такива, уви, съвсем не са малко. Става дума за същината, не за външното й проявление. Същината си остава непроменена, ето това е коренът на проблема, нищо че нюансите в проявлението на все същата същина могат да бъдат какви ли не. Ето сега дойде момента да Ви обясня защо ви нарекох "таваришч".

Вие пишете:

Наистина широка тема, но лично аз дълбоко не вярвам в демокрацията, а думата плурализъм силно възневидях. Нужно е ново и по-добро, но то бива задушавано именно от тях, западните победители. Това добро може да се роди само на Изток, срещу който яростно воюват световните демократи. Географски, именно Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Гърция и нашата страхлива България.

Досещате се, нали? Православен свят, където справедливото социално устройство и православна вяра вървят ръка за ръка неразделни и народите имат единомислие и единодействие в доброто.

Това кратко Ваше изказване съдържа всички до една характерестики и принципи на комунистическото "мислене", само дето някои думички, заради видимостта, заради създаването на лъжлива видимост, са заменени от други, ала същината обаче си остава все същата. Вие, примерно, силно ненавиждате демокрацията и плурализма, и сте искрен в изявяването на ненавистта си - точно такива бяха комунистите, точно така и те правеха; същината е една и съща. Само сега дето Вие, поради "неблагоприятните исторически обстоятелства" не избивате демократите, сиреч, временно сте прибрали ножовете, ала тия кървави ножове, предполагам, продължавате старателно да ги точите, та когато дойде момента да ги използвате, да са резливи и остри, та колкото се може повече демократи да можете да изколите (както в ония, "така хубавите" времена на първосортния комунизъм).

Не се и съмнявам обаче, че ако "историческите обстоятелства" се изменят, пак ще размахате ножа и ще почнете да колите, както и преди с удоволствие сте клали. Защо ли? Ами защото вашата ненавист спрямо ония, които обичат свободата, няма как да не приеме формата, каквато е имало по времето на първосортния комунизъм от времето на Ленин-Сталин, а знаете, предполагам, колко кървища се проляха тогава тъкмо заради тази все същата ненавист на комунистите спрямо свободолюбивите хора, спрямо демократите, спрямо "богатите", спрямо образованите, спрямо мислещите, спрямо ония, на които нищо човешко не им е чуждо, и пр., и тъй нататък.

А пък второта част от изказване Ви и така показателна, че дори не се нуждае от тълкуване; ето я пак, вгледайте се в нея и осъзнайте какво всъщност и наистина твърдите:

Православен свят, където справедливото социално устройство и православна вяра вървят ръка за ръка неразделни и народите имат единомислие и единодействие в доброто.

В това изказване изразът "православен свят" заменя добре познатия ни от онова време "комунистически свят", или, по-точно казано, израза "комунистически лагер", щото тогава дори самите комунисти добре знаеха и без свян признаваха, че това, в което живеем, изобщо не е свят, а си е тъкмо лагер. Значи комунистическото във Вашето съзнание е било заменено с православното, но това изобщо не докосва същината, която си е все същата. И все по този същия тертип "комунистическата вяра" сте я заменили с "православната вяра". Забележете добре: същите тия комунисти, които навремето беснееха срещу православната вяра и колиха православните вярващи и свещеници, сега без смущение самите себе си наричат "православни"! Което, разбира се, означава, че нищо автентично православно няма в душите им, ала за сметка на това има прекалено много, и той най-безскрупулен, първичен, бих казал дори най-див комунизъм!

Знаем, че комунистите, за да скрият така отвратителната си същина, постоянно в историята жонглираха с думите и понятията, наричаха се как ли не, всяко нещо от тях биваше изопачавано и осквернявано до крайност, само и само да не проблесне отвратителната им и страшна същина. Лъжата е неотменна част на комунистическото съзнание и душевност, ето, като лъжете, че вие, комунистите и комуноидите, вече сте били станали "православни", с това само издавате безскрупулната си комунистическа душевност и същина. Некомунистът се познава по това, че се отвращава от лъжата, а привързаните към нея са привързани всъщност към комунизма, който пламти в опорочените им до дъно души.

А какво да кажа за последната част от изказването Ви, именно: "... народите имат единомислие и единодействие в доброто", та нима изобщо не си личи не съзирате в тях, и то с просто, невъоръжено око непоследствената, злобно озъбена същност на комунизма?! Пропагандиращият "единомислие" и "единодействие" с това издава, че е непоправимо увреден комунист, нищо че нарича комунизма си, представете си, "православен". Той, прочее, и "американски" ще го нарече ако трябва, само и само да запази непокътната в душата си онази комунистическа бесовщина, която го кара да е толкова неадекватен и опорочен.

А че за вас, комунисто-комуноидите, "доброто" е не нещо друго, освен комунизма, скрит в душите ви, просто не си струва да се говори и пише, поради което и млъквам. Комунистите бяха разделили света на "добра" (комунистическата) и на "зла" (свободния западен свят) част, а пък тези две половинки се бореха, в тяхната представа, на живот и смърт. Е, бруталният, непоследствено изявяващ се, според душевността си, комунизъм беше победен от "силите на злото", именно, от "капитализма"; но комунистите, щом са още тук и при това са също така нагли и безскрупулни, т.е. щом още са тук ония, които носят в душите и гърдите си първичната същина на комунизма, то това означава, че и комунизмът им не е мръднал на сантим, той пак си е тук, само дето е мутирал във външните си изяви.

Ето затова смятам, че всеки трябва да се бори да съкруши своя вътрешен "Картаген", и едва тогава ще започне съкрушаването и на игото на комунизма, какъвто е той именно според същината си. Той е нещо като вирус, който може да мутира, но винаги си е толкова вреден и е все така злотворен. Думите нямат значение, същината е важна. А същината - това е всъщност истината. Който се погрижи да изтръгне комунизма даже с корените му от нещастната си душа, който посипе почвата му със сол, та никога повече комунизъм там да не поникне, т.е който разруши без жалост своя личен "Картаген", такъв ще се върне и ще заживее в автентичното царство на живота и свободата, което няма нищо общо с комунизма. Защото комунизъм значи смърт, убийства, кръвопролития, най-дива ненавист, т.е. той е антитеза на живота - и затова, бидейки изначално, убиване и смърт, нека да отиде в небитието, където му е мястото. Та да възтържествува най-сетне и в изтерзаните ни души онова, за което сме родени: животът. И неотделимата от него свобода.

Защото животът и свободата, взети в целостта си, са подобни на отрова за комунизма и комуниста. Затуй направете нещичко, за да спасите душата си. Това, че се наричате "православен", нищо не означава. Възприемете нещичко, поне малко, от смисъла на християнството - което по идея е тъкмо религия на свободата! - и така ще почнете да се отдалечавате от бесовщината и сатанизма, наричани комунизъм. Така, встъпвайки в безжалостна битка със своя личен "Картаген", ще се преродите и ще станете нов човек. Човек, достоен да се нарича човек.

А мразещите живота и свободата, сиреч, комуноидите, човеци не могат да бъдат...

ПОСТСКРИПТУМ: Позволете ми е тук да възкликна същото, с което завършва и онова мое есе за Картаген, по повод на което споря с таваришча; правя го, за да е "закръглена подобава темата, която съвсем не е изчерпана; ето:

... Комунизмът наистина е нашият Картаген – нима не сте разбрали още това? Дали обаче и ние някога все пак ще постигнем своето?! И кога ще разрушим своя Картаген?!

Ти, драги читателю, какво направи днес в рушенето на твоя Картаген? Аз написах това есе, а ти?