Отново за ситуацията в българското образование, в българското училище

По публикацията Кои учители са любими и кои - всеобщо мразени? получих отзив от колега, преподавателка по западен език; публикувам го с надежда темата да не бъде забравена; иска ми се да се породи дискусия по тези необходими въпроси; ситуацията в българското образование, в българското училище съвсем не е бляскава, има безчет проблеми, които чакат своето решение; много трябва да се мисли и разговаря по тях; това не са излишни "главоболия", както обикновено изглеждат; та ето какво пише тази колега, на която сега-засега запазвам името й в тайна, понеже не съм я питал съгласна ли е да оглася какво ми е писала:

Здравейте, как сте? Имах подобен случай в един клас. Мисля, че се страхуваха за оценките си най-вече, тъй като начините на преподаване при мен, както при вас, бяха различни. Налагаше се да мислят, не да зубрят и възпроизвеждат, това не им хареса и започнаха да се жалват. Директорите взеха тяхна страна, обсъждаха без мен с учениците работата ми, правиха анкети и във всичко това влагаха старание да внушат на учениците, че видите ли, правя се на интересен преподавател, изисквам едва ли не всички да са отличници, не се справям, в смисъл не мога да се справя сама, както другите учители, разбирайте, некадърна съм, имплицитно казано.

Оставих ги да предлагат те как да се организират часовете. Изпробвахме техните варианти за седмица всеки един. Разбраха, че при моя начин на работа имат най-голям шанс да получат по-високите оценки, а те бяха 12-ти клас. В отношенията ми с класа се бяха набъркали предварително колежките ми със същата специалност, преподавали досега. Не бяха си свършили добре работата, не успях да направя входен тест, защото предвиденият материал за 11-ти клас бе заменен с друг. А ставаше въпрос за граматични единици, които в чуждият език са навързани като в математиката. Бяха озлобени, че входният тест разкри техни пропуски, насъскаха учениците.

Събрах при директорите 2-мата предходни преподаватели и класа. Изясних случая, попитах ги на какво се дължи изначалната им злоба, пред мен бяха един подведен и слаб по успех клас, директор и 2-ма учители манипулатори. Никой не можеше да каже нещо оправдателно. Заявих, че независимо какви са причините, не желая повече да преподавам в този клас. И си излязох. Колежките сами ме потърсиха с молба да направим заедно входния тест за този клас и да отделя време да попълня, т.е. да преподам изпуснатите граматични единици, а това беше цялата граматика.

Съгласих се. Директорът ме извика да поема отново класа и да снижа нивото максимално. Бях им казала че 7 от учениците не могат дори да четат и не знаят цифрите от 1 до 10. Стигнали са с тройки до 11-ти клас, за да не отчитат колежките ми двойки. Отстраних тези 7 ученика от часовете си. Тъй като не само те се държаха лошо, игнорираха ме и се провикваха се по време на час да разговарят с ученици от другия край на стаята за странични неща, освободих няколко от най-наглите. Стана трудно, защото не искаха да излязат, успях някак си. Не показвах с нищо колко съм ядосана и разстроена. Като останаха само 15-20 до края на годината, успявахме да работим криво-ляво.

Струва ми се, че при вас не може да липсват факторите предубеденост от някои зли езици, ненамесата на ръководството всъщност говори за негативно отношение. Аз бих потърсила начин да комуникирам с администрацията и да потърся изход от създалата се ситуация чрез тях. Нека те се занимават с поведението на учениците ви, за това са там, това са преките им задължения. Вие се подчинявате само на Кодекса на труда, не на директори, а там пише кой какви задължения има. Да си свършат задълженията и да осигурят нормална обстановка в часовете, да разговарят с ученици и родители на извънредна родителска среща, да предизвикат външни проверки... каквото й да направят, ще работи във Ваша полза. Не отстъпвайте.

Избягвайте да осъждате който и да е, да не изземваме функциите на БОГ. Пригответе факти, които да говорят. И ако не ви разбират, не се огорчавайте, защото винаги сме изправени пред избор - да се ядосваме и самообвиняваме, или да пазим здравето си.

Това са някои практични съвети, които сигурно вече знаете или сте приложили. Все пак ги написах. От написаното от Вас лъха чувство на неудовлетвореност, може би изисквате твърде много от себе си и от другите. Дори свързвам тази неудовлетвореност със сегашните Ви здравословни неразположения. Човек не винаги осъзнава, че е лесно раним и това вече носи последствия.

Мислете за това колко много хора Ви поздравиха за рождения Ви ден: малко хора са толкова познати и обичани! Бързо възстановяване. С уважение - ...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.