Истината ни прави свободни

четвъртък, 2 май 2013 г.

Помирително писмо до началничката ми и до ищцата, която ме съди за обидни мисли в моя книга

Това е последната записка в моя болнично дневниче. Вчера бях изписан и вече съм у дома. Лекарите ми дадоха 1 месец за възстановяване от операцията, препоръчаха ми "пълен, абсолютен релакс", забраниха ми да карам лека кола, да се застоявам пред компютъра, тъй като всичко това натоварвало силно организма. Аз имах доста планове за времето след като изляза от болницата, но ето, налага се да уважавам организма си и да се въздържам от разните му там активности, с които бях свикнал. Осъзнах, разбрах, че здравето е нещо твърде важно.

Пълно спокойствие ми препоръчват лекарите, добре, ще се постарая да си го осигуря, но как да имам такова спокойствие, след като, например, с връщането си в къщи разбрах, че имам ново съобщение от съда, с което ми се съобщава, че делото, което моя шефка (в училището, в което работя) заведе срещу мен като автор на книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), понеже била срещнала няколко "обидни мисли" в нея по свой адрес в книгата ми (тя, прочее, е и синдикална лидерка на синдиката, в който членувам, именно учителската организация към КТ "Подкрепа"), та същото това дело е насрочено за 22 май, два дни преди празника на просветата 24 май?! Какво да направя в тази ситуация, за да си осигуря нужното спокойствие, "пълният релакс", който ми препоръчват лекарите?!

Не знам. Крайно неприятна ситуация, която постоянно преживявам. Да търся адвокати, да осигурявам и организирам защитата си, това е твърде неприятна за мен работа, която съдържа голямо психично напрежение, което в безсънните нощи ме изтощава. Нещо трябва да се направи. Дали пък да не напиша писмо на обидената, в което, предвид здравословните ми проблеми и по хуманни подбуди да я призова да прояви разбиране, "снизходителност", да се срещнем, да поговорим, да урегулираме проблема, ако трябва да й дам исканите от нея 1000 лева "компенсация", но да се споразумеем, с оглед да мога да си възстановявам здравето? Щото здравето наистина е безценно. Това поне го разбрах най-накрая. Ето, хрумна ми тази идея, мисълта ми е, че съм длъжен да направя нещо, та да избегна тия 23 дена тормоз, затова решавам да напиша следното писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив и до нейната помощничка, именно обидената г-жа инж. Камелия Стоянова, която именно ме съди, която именно е и синдикалният лидер на организацията на учителите към КТ "Подкрепа" към училището. Решавам да напиша това писмо още сега. Ето какво съчиних:

До директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова,
До помощник-директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа инж. Камелия Стоянова,
председател на синдикалната организация към КТ "Подкрепа" в училището

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор,
Уважаема госпожо Помощник-Директор,

От доста време съм в болнични. Причината е, че дълго време (седмици наред) лекарите не можаха да диагностицират действителната причина за състоянието ми, когато съвсем се влоших, най-накрая все пак причината беше открита, на другия ден, 18 април 2013 г. бях опериран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив, оперативната диагноза (преписвам я от епикризата, вчера, на 29 април, бях изписан от клиниката) е: Хематома субдурале хроника хемисфери синистри, което, преведено на "човешки език", означава: кръвоизлив в черепа, в резултат на сътресение на мозъка, предизвикано от удар в главата; този хематом (съсирек), нямайки откъде да излезе и притискайки мозъка, е предизвиквал ред болезнени симптоми по органи на тялото ми, които лекарите преди откриването на истинската причина се опитваха да лекуват, ала, разбира се, безуспешно. След отстраняването на хематома чрез черепна операция, слава Богу, се чувствам добре, един вид, благодарение на Божията милост, "прескочих трапа", понеже заради неоткриването на истинската причина положението ми беше много тежко преди операцията, ако още малко ме бяха разкарвали без полза от болница в болница, и не се бяха сетили да ме пратят на скенер на черепа, аз най-вероятно сега нямаше да имам възможността да ви пиша това писмо. Може би се питате защо ви пиша това писмо. Ей-сега пристъпвам към описанието на причината, заради която дръзнах да ви пиша това писмо.

Вчера като ме изписаха, лекарите, предвид преживяната тежка оперативна интервенция, ми препоръчаха (това го пише и в диагнозата, цитирам) "щадящ режим", пълна релаксация, тъй като всяко физическо и нервно-психическо усилие и натоварване може да се отрази зле на мозъка. Забранено ми е да карам лека кола и пр., дори и застояването пред компютъра и телевизора също ми е забранено. В този режим ми е предписано да стоя поне 1 месец, т.е. в болнични съм някъде до края на май. Казано ми е, че при необходимост болничните могат да бъдат удължени още, с оглед на пълното възстановяване. Наистина бързо се изморявам, ето това писмо го пиша с многократни почивки.

Предвид това, че г-жа Стоянова е завела дело за обида срещу мен заради някои обидни по нейното възприятие мисли по неин адрес в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование) на мен ми се наложи още докато бях в болницата, два-три дни след операцията, да пиша молба до съда за отлагане на откриването на делото, насрочено за 25 април, то сега, предвид здравословното ми състояние сега и в месеца, в които ще се възстановявам от операцията, моля и г-жа Стоянова, и Вас, г-жо Директорка, по хуманни причини - тъй като организацията на моята защита на делото, търсене на адвокати и пр. изисква усилия и напрежение, които здравословното ми състояние не позволяват да проявя - та значи ви моля по хуманни причини да обсъдите ситуацията, ако желаете, да се срещнем и някъде преди делото евентуално да решим спора, по извънсъдебен път, чрез споразумение, което, вярвам, няма да породи за мен чак толкова напрежение, готов съм (тъй като здравето, това поне разбрах, е безценно) дори да платя исканата от г-жа Стоянова парична компенсация, което, струва ми се, ще доведе до отпадане на причината да се съдим, също така съм готов, в името на мира и на човешкото разбирателство, да й се извиня за ония мои мисли в книгата - ето, извинявам Ви се, уважаема г-жо Стоянова! - които тя е възприела като обидни, каквото искате ще направя, само и само най-сетне този конфликт и прехождащите го събития да се разреши разумно и на човешка основа; тази е моята позиция, това е и моето предложение, което правя в началото на т.н. "Страстна седмица", именно на Велики Вторник, когато, предвид жестоките изпитания, които Спасителят е трябвало да преживее заради нашите грехове - безгрешни хора, разбира се, няма, вярвам, и вие споделяте тази теза! - ние, дето сме християни, сме длъжни в тия дни да проявим способност и за състрадание към болките на другия човек, за снизхождение към неговите грешки и пр. Пък и самият факт, че образователни дейци, каквито всички ние сме, е, чини ми се, доста абсурдно да се съдим точно два дни преди нашия празник, празника на просветата, 24 май; аз така разсъждавам, вие си разсъждавайте както намерите за добре и за правилно. Воден от тия съображения, аз така и предлагам, надявам се, че помиряването, добрите, толерантни отношения между интелигенти хора и възпитатели на младежта, каквито сме ние, винаги са за предпочитане пред желанието за мъст, стремежа да унизиш другия човек, да му натрапиш собствената "единствено-правилна позиция" и пр.

Аз отдавна достигнах до това съзнание след двете години ескалация на нашия конфликт, за която платих страшна цена - здравето си. Надявам се, че това съзнание е покълнало вече и във вашите съзнания, иска ми се да вярвам, тая надеждата, че това е така. Аз винаги съм бил миролюбив човек, но човек, който в името на свободата, на личностната автономия и на достойнството си е готов да плати всякаква цена; да, обаче стана така, че платих най-жестоката цена - здравето си. Прочее, държа да ви уведомя и това, че кръвоизливът, който се е получил при падането ми, в резултат на преживяваното перманентно напрежение, е бил особено обилен предвид лекарство за разреждане на кръвта, което пия предписано от кардиолога (заради неритмично биещото ми сърце, което почна да бие така от година и половина, преди с помощта на хапчета сърцето ми много години биеше ритмично и не така ускорено като сега); та заради това лекарство операцията, която преживях, е била, както сега, при изписването, разбрах от лекуващия лекар, е била особено рискована, заради разредената кръв раната ми трудно заздравя, имало е опасности от нов кръвоизлив в мозъка, дай Боже това да не се случи, тъй че тия неща съвсем не са безобидни. Затова и си позволих да ви информирам за здравословното си състояние и с това писмо да ви призова към жест на човечност, на по-хуманно отношение към един колега.

Прощавайте за това, че ви загубих от ценното време, но мисля, че си заслужаваше да напиша това писмо. Вярвам, ще разберете мотивите ми. Надявам се да ми отговорите на това писмо, което, евентуално, би могло да ме успокои и да намали психично-емоционалното ми напрежение в периода на възстановяването, което именно и ще способства за по-пълноценното ми възстановяване. Моля, ако счетете за нужно, да предадете най-сърдечните ми поздравления и пожелания за успехи на попрището на труда на колегите и евентуално на учениците по повод на 1 май, празника на труда!

С най-добро чувство и уважение: Ангел Грънчаров
30 април 2013 г.
Пловдив

Ами ето това писмо написах. Счетох за нужно да го публикувам в тоя блог, тъй като и визираната книга, за която съм даден под съд, също е била публикувана тук. Хайде, добър ден ви желая и на вас, бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Ех, Грънчаров, Грънчаров - жалка работа - вече си унизен, преди още да бъдеш победен. Дано жените те помилват - ищцата, съдията, мама, кака, а Стамболов е бил спасен от една курва между другото. Бях ти писал преди време за Ассата и някои мисли за бг образование по философия и това във Франция, мнение, което публикува тук.

Сега изобщо не съм учуден, че си настъпил мотиката - предупредих те. Като философ ти си скъсан на есето "Властта като воля и представа" т.е. "Die Macht als Wille und Vorstellung", ти си нещо като българския Шопархауер.

В казармата правех картите и плановете за оперативно на една бригада. Докладвах на полковник, а той на бригадния генерал, ката ден като фазан виждах и двамата, бях привилегирован КВ и си разписвах отпуските сам. Дори си позволявах да се бъзикам с генерала (много свестен и честен човек между другото) зад гърба му, но НИКОГА със старшината на ротата ми. Е, в блоговете ти се е* с генерал бате Гойко, но точно старшината е на път да ти разпори задника. Така върви света от край време, мили мой, за съжаление ще разбереш нещата по трудния начин. Жалко, че нямаш характер, но добре е, че в БГ вече има шефове, в частност жени, които упражняват власт по толкова категоричен начин, защото и най-лошата власт е по-добра от най-добрата анархия.

По една случайност съм си в Пловдив за няколко дни, ако искаш да се видим без имена - няма проблем.

Оправяй се, човече и спри да обиждаш хората - бъди философ.

Ангел Грънчаров каза...

:-) Интересно е, че независимо от претенциите Ви, не схващате същината на нещата и ужасно, по еклектически маниер, сте смесил всичко; за което свидетелства, примерно, ето това съждение:

Жалко, че нямаш характер, но добре е, че в БГ вече има шефове, в частност жени, които упражняват власт по толкова категоричен начин, защото и най-лошата власт е по-добра от най-добрата анархия.

Простете, но разсъждавате като старшина, пък и това за "лошата власт" и "добрата анархия" каква връзка има с това, че съм бил "нямал характер" е загадка, която едва ли сам схващате.

Както и да е. А дали все пак си давате поне отчасти сметка за това, че е възможно замисълът ми с написването на това писмо да Ви убягва, да Ви се губи? :-)

Прочее, умният, талантливият човек със самото си съществуване е обида за посредствения - това поне можете ли да го схванете?! Ами тезата "началството никога не греши" - като същност на "мисленето", характерно за старшините - можете ли някога да я поставите под съмнение?

Жалко, много жалко, щото имате претенции, пък и обичате да давате непоискани съвети, което... сам си правете извода какво означава това...

Абонамент за списание ИДЕИ