
Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона. Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.
Същевременно броя на училищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България. В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.
В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор. Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.
В процеса на създаване на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче законотворческият процес у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.
В този момент има реална опасност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта. Ако тези промени бъдат приети от Комисията и гласувани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпаднат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в образованието и възприемането на ученика като субект, а не обект на образователната система.
Смятаме, че законопроектът ще загуби както характера си на нормативен акт „с поглед в бъдещето”, така и обществената подкрепа от всички организации, развиващи иновативни образователни форми на световно ниво. Заложената, в някои от предложенията, усложнена процедура за придобиване на статут на иновативно училище – с решение на Министерския съвет, поставя ненужни административни затруднения пред образователните предприемачи. Националният интерес би следвало да изисква бързо развитие на образователни иновации, с оглед устойчив трансфер на образователни технологии в системата на училищното и предучилищното образование.
Дискусионни са и формулираните в същото предложение критерии за обявяване на иновативни училища, доколкото те включват постигнато подобряване на качеството на обучението – постижение, което би могло да се оцени не при стартиране на образователната иновация, а няколко години след това. Относно предложенията, свързани с прилагане на самостоятелна форма на обучение по желание на родителите смятаме, че се потъпква основната роля за подобряване на обществения и личния живот, което домът, като основен възпитателен субект, дава.
Недопустимо е да бъдат спъвани обществените сили за прогрес и социални реформи, а от поставянето на тези въпроси, в дневния ред на българския парламент от компрометирани политически сили, да зависи сътрудничеството и благоденствието ни. Залисани в ежедневието си всички очакваме да се случи една социална и културна трансформация, но без предпоставките, за еволюция по отношение на образованието и възпитанието, това едва ли ще се случи.
България може и трябва отново да заеме своята водеща роля по отношение на образованието, подготвящо младите хора за бъдещето.
