● А съществува ли реалност, свързвана с духа? По какво “духовното” се различава от “материалното”? Какво следва ако категорично се отрече съществуването на духовна реалност? Как се отнасям към твърденията на материалистите, че “всичко е материя, друго няма”?
● Дали духът има някакви предимства пред материята? Значи ли, че допускането на духовна реалност означава признаването на… “бабини деветини” от рода на призраци, вещици, дяволи и пр.? Или пък духът може да се разбира съвсем сериозно и интелигентно? (Самата интелигентност не е ли проява на дух?)
● Нужни ли са ни представи, с които да свързваме духа, или духът по принцип е “чист”? Зависим ли е духът от материалното? Зависимо ли е материалното от духа? Дали формата (начинът на подреждане, структурата, задаваща целостта) на материалните неща няма генезис, свързван изцяло с духа?
● А как тогава възниква прекрасната статуя, сътворявана от творческия дух на художника, от неговото въображение? Или тя е плод само на ръцете? Дали пък статуята не “си съществува вътре” в големия къс мрамор, а от художника се иска просто “да я извади оттам”, махайки “излишното”?
● Или пък статуята се твори в жив творчески акт, раждайки се тъкмо в душата и духа на художника? Може ли да бъдеш художник ако “разполагаш” само с душа, не с дух?
● Бог не е ли средоточието на “духовните неща” и “предмети”? Неговото съществуване не е ли коренно различно от всички досега разгледани, или е родствено с някои от тях? Какви качества могат да се открият в Бога като несравнимо с нищо друго битие?
● Дали Бог не е първодвигателят на материята, на природата? Бог ли е творец и източник на всичко съществуващо, той ли е “извикал към живота” и съществуването всички форми и неща? Има ли нещо общо между Божието и човешкото битие? Дали в нещо човекът не е “богоподобен”?
● Ако човекът с нищо не е причастен на духа и Бога, то какво означава това за него? Дали Бог не е висш израз на реалността на Духа, нейн носител и източник? Как да разбера човешкия дух? Той самостоен ли е, или е пряко зависими от Духа, от Бога?
● Ако Бог е създал и ръководи човека, то може ли да се намери място за човешката свобода? Бог ли, създавайки човека “по свой образ и подобие”, му е завещал и свобода, и мъдрост, и живот, и разум?
● Ако човек в живота си не се стреми към Бога като свой идеал, то тогава какъв избор му остава?Какъв е смисъла, каква е ценността на един такъв избор на “съществуване без Бога”? А какъв е смисъла на “съществуването срещу… Бога”?
● Има ли друго съществуващо, което да не може да се сведе до изброените форми? Културата не е ли израз на духа? А историята? Дали умът може да проумее загадката на съществуването? Чужд ли ви е онтологическият оптимизъм?
● Към какво трябва да се стремя: към обяснение или към разбиране? Възможно ли е разбирането винаги “да се облече” с думи? Има ли недостъпни за изразяване качества на съществуването? Съществуват ли по принцип неразбираеми неща? Страх ли ме е от “непонятното”?
Няма коментари:
Публикуване на коментар