● Ако трябва да погледна по-практично на тези въпроси, то не следва ли, че трябва да сляза от… “висините на абстракцията за съвършено достоен живот”? Това ще намали ли достойнството на моята философия? Дали пък практическото не е особено важно за живия човек?
● За да съществувам човешки, трябва ли да се стремя към това “да зная много” например? Какво ще ми даде такова съществуване в модуса на знанието и науката? Няма ли тогава да пропусна нещо съдбовно важно? Какви ще бъдат ефектите върху душата ми, дължащи се на подобна настроеност? Дали “кастата” на професионалните учени ме привлича с нещо? Имам ли призванието за такова съществуване?
● Как да разбера, че в моето съществуване знанието (науката) заема дължимото място, т.е. е “точно колкото трябва”? Как да преценя ако усетя, че съм в “излишък” или пък в “недостиг”? Мога ли да се добера до мярата? До каква степен ми е необходимо знанието на математика например? А на физиката, химията, биологията? Какво ми дават тези знания?
● А какво би ми дало съществуването в “модуса на изкуството”, например? Има ли то някакви предимства в сравнение с онова, опиращото се на знанието? Или пък двете са изцяло равностойни? Искам ли да бъда художник, поет, музикант, артист? Как такава настроеност ще повлияе на живота ми? Достатъчно ли е обаче само да искам – за да стана? Трябва ли да е налице и нещо друго, какво е то?
● Дали пък в тази сфера на съществуване свободата ми няма да е в превъзходна степен? Дали пък по-силната любов към свободата не е предопределила на някои хора съществуването им като артисти, музиканти, поети? Или “качества на душата” тук са решаващи? Кои са тези благоприятстващи подобна изява качества?
● Ако пък ми липсват таланти за такива “висши форми” на човешко съществуване, то не следва ли да се примиря с нещо “по-обикновено”? Дали съществуването на търговеца, индустриалеца, занаятчията, лекаря и пр. е с нещо “ощетено”, а значи и неавтентично? Усещането за пълнота и удовлетвореност от съществуването зависи ли от спецификата на професията, която съм си избрал? Или то зависи от съвсем други неща? Кои са те? Не е ли все едно каква професия имам?
● Не мога ли да бъда човек във всяка една професия? Не трябва ли да бъда преди всичко друго тъкмо човек? Има ли нещо повече от това, може ли нещо повече да се желае тук?
● Но дали “най-важното” все пак не се определя от моите разбирания за “доброто”, “ценното”, “истински необходимото”, “подходящото”, “подобаващото” и пр.? И не следва ли оттук, че без философия… “така или иначе не може”? Как ще внеса ред в своите разбирания без философстване? Без философия не възниква ли опасност съзнанието ми да се превърне в… “боклукчийска кофа”?
● Но ако все пак не е така важно “какъв съм”, ако е истински значимо кой съм, коя е моята личност, то съзнанието за това последното не се ли определя пряко от моята философска настроеност спрямо живота, спрямо самия себе си? Но ако тя ми липсва, ако не умея да я пробудя у себе си, няма ли опасност “да се объркам”, “да сгреша”, да подменя значимото с маловажното, смисленото с незначимото?
● За да бъда човек, не трябва ли на всяка цена да се добера до смисъла? И може ли да стане това без онази откритост спрямо истината на собственото съществуване, която е наречена философия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар