● Съществува ли изобщо такава истина – щом като съм свободен да правя с живота си каквото поискам? Ако няма такава истина, то какво следва от това? Ако пък има, то към какво тя ме задължава? “Обща” за всички хора ли е тази истина, или тя трябва да бъде само “моя”?
● Значи ли това, че има “много истини”, от които трябва да избера една? А не ми ли се налага въпреки всичко сам да сътворя истината на своето съществуване? Мога ли да постигна “оригиналност” на своята истина? Трябва ли да се стремя към това?
● А ако се откажа от тази възможност, ако започна да търся “готова истина”, на която следва само да подражавам, то докъде ще стигна по такъв един път? Впрочем, съществува ли идея на съществуването, достойно за човека? Трябва ли да искам да се доближа до нея? Няма ли това да ме лиши от свободата ми?
● Дали търсената автентичност на моето съществуване като човек не се намира в пряка зависимост от чистотата на идеята, до която съм се добрал? Мога ли да допусна да живея според представи за съществуване, нямащи нищо общо с идеята? Няма ли тогава да ощетя неимоверно съществуването си?
● А какво ще получа в замяна на подобна невярност спрямо идеята за човешко съществуване? Кое съществуване ме прави именно човек? И не трябва ли да искам да съм най-близо тъкмо до него?
Няма коментари:
Публикуване на коментар