Истината ни прави свободни

събота, 20 юни 2009 г.

Документ на епохата: Философски ненаучен манифест

Ще имате възможност да прочетете в автентичният й вид една историческа, но за сметка на това крайно скандална статия, наречена Философски ненаучен манифест. Тя е написана в далечната 1986 година, когато нямаше свобода словото, пък и на мисълта - противно на това, което обикновено се смята: че всеки бил свободен да си мисли каквото си иска - не беше така! Искам съвсем накратко да представя контекста, в който съм написал тогава тази статия.

Ето тук всеки, който се интересува, може да изчете този документ от онова време:

Философски ненаучен манифест (1)

Философски ненаучен манифест (2)

Философски ненаучен манифест (3)

В онази година аз усърдно пишех своята дисертация, наречена Философско учение за човека и формите на духа. Бях доста напреднал, но тогава станаха някои истории и аз не можах да ида в Русия да я защитя, а пък след това не можах да я защитя и тук, в България - това е цяла епопея. Но ето тогава ми хрумна да напиша пародия на тогавашната философия, в която да изложа между другото и част от идеите си, развити в дисертацията. Вече беше времето на "гласността" в Русия, и аз, крайно обнадежден и ентусиазиран, реших да пробвам доколко и у нас има условия някой да публикува това, което друг е написал, а пък този последният смело да е дръзнал да напише това, което мисли - а не това, което "трябва да се мисли". Младите, които изобщо не познават онова абсурдно време, едва ли могат да схванат защо се изразявам така, но ето и за тях една възможност да се докоснат до онази толкова задушна и наистина непоносима атмосфера на немислене, на подлости, на несвобода.

Речено-сторено, написах статията си, и я изпратих в списание "Философска мисъл", единственото философско списание тогава. След няколко месеца узнах от достоверен източник, че моята статия е стигнала до обсъждане в редколегията, но рецензентите са я обявили за "прекалено свободомислеща и нихилистична", и, разбира се, не са я пуснали. Но пък за сметка на това аз бях извикан, и ми се каза, че ще ми публикуват статията, ако я преработя така, че пак да изложа разбирането си, но не в иронична и подигравателна, а в "позитивна форма". Крайно обнадежден, аз запретнах ръкави и написах и такава статия, която излезе в списанието, и предизвика доста голям скандал: аз там се осмелих да изпадна в непростимо волнодумство. Тия дни ще подготвя за печат и публикуваната статия, та да може читателите на блога да сравнят коя е "по-страховита". В частен разговор с един от редколегията - той е покойник, мога да му кажа името: проф. Сава Петров, Бог да прости, голям и дълбок философ беше, също беше мой тогавашен познайник; трябва да опиша как се запознах с него, непременно ще го направя понеже е интересно - ми каза, че редколегията, в която и той членуваше, станала била пишман, че публикувала втората статия, сиреч съжалили за първата.

Както и да е, за мен тия неща са доста значими, понеже отбелязват етапи на моето интелектуално развитие. През 1986 година съм бил на 27 години. Тогава съм и написал този толкова дързък манифест. Нека тия, които ме обвиняват, че съм бил "марксист" и не пропускат да ме клъвнат дружески подобно на змии за това, да млъкнат поне малко като прочетат и двете статии. Аз пък като психолог добре знам, че тия дето са така придирчиви към съвестта на някой друг, го правят само затова, че имат проблеми със собствената съвест: имат да изкупват стари вини и старо недостойнство, и по тази причина приписват своята подлост другиму. Както и да е, да правят каквото щат...

Приятно четене на тия, които обичат да четат - и които не се страхуват от цели 10 страници философски текст!

Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ