Истината ни прави свободни

събота, 8 септември 2012 г.

Гьонсуратлъкът на носталгиците по комунизма и пошлостта на медийните мерзавци

Вчера, в деня, в който у нас, за срам и позор, комуноидите все още продължават да честват годишнината от рождението на "незабравимия ни пръв ръководител на партията и държавата Тодор Живков", медиите пак, както и през миналата година, ни занимаваха досущ със същото: със сълзливи репортажи от къщата-музей на Т.Живков, показваха ни отново подаръците, които "тоя велик човек" бил получил от разните му там комунистически, арабски и средноазитски сатрапи и диктатори (примерно, особено внимание пак беше отделено на седлото за камили, подарък от Кадафи; пита се нормалният човек само: а къде е камилата, на кого е отредена ролята на камилата?!), редяха се умилителни спомени на разни червени бабички за това "как прекрасно си живеехме по негово време" и прочие, и так далее, и ала-бала.

Пита се човек и това: как пък наште подлизурковски журналя и медийни мерзавци не можаха нещо друго, по-различно, все пак да измислят? В тази връзка ми се ще да публикувам откъс от статия на Даниела Горчева, в която се анализира начина, по който у нас беше отбелязан същия ден миналата година, и се задават някои необходими въпроси; ето откъс от този текст, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а иначе е добре да се прочете целия, което може да стане на указания линк:

... На 7 септември 2011 се навършиха 33 години от покушението над Георги Марков и 100 години от раждането на убиеца му. По-точно – на поръчителя на убийството. Българските медии – с малки изключения - не показаха интерес към личността и творчеството на убития заради своето слово писател.

Очаквах поне от ефира на издържаните с парите на българските граждани Българска национална телевизия (БНТ) и Българско национално радио (БНР) да прозвучат откъси от „Задочните репортажи за България” на Георги Марков, заради които той беше убит.

Вместо това в сутрешния блок на БНТ Денят започва на 7 септември е поканен началникът на протокола на Тодор Живков, който изрича втрещяваща и с глупостта си, и с наглостта си лъжа: „Ми... той, Марков си беше служител на МВР, на Държавна сигурност.” А водещият предаването български журналист, вместо да опровергае клеветата, я потвърждава с думите: „Да, това е така!”. И окото му не трепва.

Очаквах – покрай „тържествата” в чест на диктатора Живков, управлявал 33 години не по волята на народа, а на Кремъл, да бъде повдигнат въпросът за неговата държавна измяна, за двукратно отправеното предложение към кремълските му господари да включат България в рамките на СССР. Вместо това от ефира на БНТ и БНР се леят бодри и празнично приповдигнати репортажи от Правец, където 200 души се били събрали да честват 100-годишнината от рождението на диктатора.

Очаквах да бъдат припомнени престъпленията на комунистическата върхушка и страданията на стотици хиляди българи минали през ада на комунистическите концлагери и затвори. Вместо това голяма част от българските журналисти безсрамно участват в опита за реабилитация на един убиец и държавен изменник и... в предизборната пропаганда на БСП.

Очаквах дискусии и анализи за съсипаната икономика и селско стопанство, за милиардите дълг, които българските граждани продължават да изплащат, за отказа от националния суверенитет на България, за държавната контрабанда, за участието на България по времето на Живков в международния тероризъм, за убийствата и отвличанията на български емигранти, за насилието над мюсюлманите в България, започнало още през 60-те години и продължило до престъпленията цинично наречени ”възродителен процес” и „голяма екскурзия”, за нахлуването на българските войски в Чехословакия, за случая с Чернобил и престъпното прикриване на истината от населението в България и т.н.

Вместо това в утрото на 7 септември 2011 в предаването Хоризонт преди всички на БНР преподавателката по най-нова история от Софийския Университет Искра Баева заявява, че „по-голямата част от българите” си спомняли „за спокойствието и не много богатия, но сигурен живот по времето на социализма.”

Когато някой си позволи да твърди в ефир, че „по-голямата част от българите” си спомняла еди-какво си, редно е поне от кумова срама да бъде попитан кой и кога го е упълномощил да говори от името на по-голямата част от обществото. Кога и как поне четири милиона български граждани са успели да упълномощят Искра Баева да говори от тяхно име, че и да анализира спомените и сънищата им?

Никога не бих пожелала на госпожа Баева да изпита на свой гръб „спокойствието” и „сигурността”, които стотици хиляди семейства в България са изпитали, докато близките им са преминавали през изтезанията в милиционерските участъци и затворите или през ада на концлагерите у нас. Нито пък бих й пожелала дори частичка от спомените или от кошмарите, които още сънуват оцелелите оттам някогашни младежи, девойки и деца. (Да, имало е и деца.)

Но има предел на допустимото, който дори известните с цинизма си комунистически „историци” никога не трябва да прекрачват.

И има предел на допустимото, който нито един български журналист, ако държи на професионалната си чест и на човешкото си достойнство, не бива да преминава. Особено пък в обществена медия като БНР или БНТ.

Политическият гьонсуратлък на преименувалите се на социалисти опортюнисти от БКП е добре известен. Но българските журналисти вместо да се прехласват от възторг пред величествените експонати в музея на Живков, начело с прочутото камилско седло, подарено на нашичкия вожд от великомъдрия, справедлив и героичен Кадафи, трябваше да си зададат въпроса как ли се чувстват сега, в този момент хилядите българи, изгубили в затворите и концлагерите на благодушния бай Тошо родителите си, децата си, съпрузите си...

Как ли са се чувствали оцелелите и унизени жертви на този режим, докато са слушали шеговитата и безгрижна размяна на реплики, умилителните спомени за един доказан престъпник и убиец и звучащите от ефира на националното ни радио или националната ни телевизия ЛЪЖИ...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи къl4; чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...


"Вместо това в утрото на 7 септември 2011 в предаването Хоризонт преди всички на БНР"
"Истината ни прави свободни
08 септември 2012, събота"
"Истината поражда омраза"
Голяма омраза ще трябва да поражда Истината дето казвам АЗЪ Румен Бърцов от Криводол (има такова место,ако слушате Хоризонт през 2012г,щяхте да сте чули,щяхте да сте чули и други работи,даже щяхте да сте чули ,че има телефони на който всеки борец за Истината може да се обажда в ефир да си каже "кво му на душицата лъжлива".Да знаете много сте лъжливи виртуални борци за Истината,ма много.
2012 година е Истина ви казвам.и по "радиоточката" на Хоризонта така викат,а пък АЗЪ "радиоточката" слушам,врътвам копчято мъ друга станция ни фаща само почва да ми приказва с "А първо беше словото" само по силно.Тука на село у градината "червените бабички" радиоточката слушат у секо кюше на градината.Мъ па борци за Истината ни съ чуват на радиоточката да съ са убадил от другата стръна на умрелите букви.Истина ви казвам има такова место Криводол обл.Враца България (резерват Северозапад - нема такова место- индекс миндекс) от Сталичная софия у лево.
Румен Бърцов у Криводол дет Истината поражда умраза,Бог вика Истина ти казвам Факт си,АЗъ пък се чуда Факт ли съм,никой не ми рече ,ма ни една пъ думицъ ,мъ не с умрели букви "марш бе неси ни по темата бега се прегледай у лудницата" ,А'с "Първо беше словото и словото бе от Бог" "Връф" примерно.

Абонамент за списание ИДЕИ