Много хора ме поздравиха вчера по случай първия учебен ден - независимо от обстоятелството, че в момента съм отстранен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (временно, до произнасянето на съда по казуса за моето така неправомерно уволнение). Ето как, примерно, стори това моят приятел от Елхово Томи Томев, това, впрочем, е човекът, който постоянно е подкрепял (и финансово) излизането на философското списание ИДЕИ; вижте какво той ми пише и как аз му отговорих по-долу:
Здравей, Ангеле,
Ти си учител. В момента не си директно пред учениците си, но ти си учител в оня по-особен смисъл. Ти си учител не само на учениците си: затова те поздравявам с първия учебен ден като ти желая здраве и издържливост, духовна сила и търпение - за да преодолееш с достойнство това препятствие, което ти сервираха недоброжелателите ти.
Убеден съм, че ще излезеш още по-мъдър от това поредно изпитание. Успех в попрището на будителите ни!
Получих екземплярите от списание ИДЕИ. Благодаря!
С приятелски поздрав: Томи
Здравей, Томи,
Много ти благодаря за поздравлението по случай първия учебен ден и също така за чудесните пожелания! Наистина, прав си, човек, като практикува някаква дейност цял живот, на която при това се е отдал всецяло, няма как да бъде "лишен" от качеството, благодарение на което се е посветил на въпросната дейност; тази закономерност особено много е характерна за учителстването. Всъщност всички ние, като човеци, до края на живота си едновременно се учим, а пък когато общуваме с други хора по повод на наученото, се изявяваме и като учители, сиреч, всеки човек, волю или неволю, в някаква степен се изявява цял живот и като ученик, и като учител. Такава е изглежда човешката участ, от която не можем да избягаме или да се скрием. Каквото човек и да прави, все и сам учи, пък и на нещо научава и други хора - това е неизбежно.
Учителстването не е просто "професия" или "занаят", учителстването в този автентичен и висок смисъл на думата е висша човешка и духовна проява, която е неотделима от съществуването на човека. Та в този смисъл много ти благодаря за добрите думи, трогнат съм, че ме почете по този толкова човечен и искрен начин! Позволи ми и аз да ти отвърна със същото, ето, ти в случая ми помогна да разбера нещо важно, научи ме на него, в този смисъл сам се изяви като учител спрямо мен, учителя, ето че и ти заслужаваш моите поздравления по повод на този ден, имащ за всички учещи някакви бих си позволил да кажа символичен смисъл.
Радвам се, че списанията са пристигнали при теб. Извинявай за забавянето им. Също така много ти благодаря за финансовата подкрепа, която оказа за излизането и на тази книжка.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар